О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,        ІІ-ри Въззивен  граждански  състав     

На   03   февруари  2016 година

В закрито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

                                                          НИКОЛАЙ ИВАНОВ

 

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр. дело №47  по описа за 2016 година

За да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.435 ал.2, предложение последно от ГПК.

Образувано е по постъпила жалба на „МОРАТО МЕБЕЛ”ООД гр.Бургас, с ЕИК-147055887, чрез адв.С.К. *** против Постановление на ЧСИ №878- И.Х., с район на действие ЯОС за разноски, обективирано в Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20158780400845.

На първо място, жалбоподавателят твърди че обжалва постановлението за определяне на разноските, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, с искане същото в частта с която е приет размер на адвокатско възнаграждение от 650лв. да бъде отменено. Договореното адвокатско възнаграждение било неоснователно и прекомерно, с оглед претенцията по изп. дело от 1365лв. и визираните размери за адв. възнаграждение в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. На следващо място жалбоподателят твърди, че предприетото от страна на взискателя П.Д. образуване на изпълнително дело е ”крайно неоснователно”, поради което счита, че са налице основания да иска прекратяването му от ЧСИ. Твърди, че претенцията на взискателя по настоящото изп. дело е била удовлетворена още на 30.01.2015г. по изп.д. №20157050400066 на ЧСИ И.Б., по което Д. е бил длъжник, а жалбоподателя е бил  взискател, чрез направено прихващане със сумата 1285,11лв. /за която се твърди, че е сумата предмет на изп. дело на ЧСИ №878- И.Х., а разликата между 1365лв. до 1285лв. се обяснява с натрупаните лихви за 9 месеца/. Предвид на това се счита, че по изпълнително дело №20158780400845, претендирането на главница и разноски е лишено от основание и същото следва да се прекрати в хипотезата на чл.433 ал.1 т.1 ГПК.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК не е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното дело.

По делото е приложено становище от ЧСИ №878- И.Х., в което излага подробни мотиви по жалбата.

ЯОС, след като обсъди изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на изпълнителното действие и прецени извършените до момента действия от ЧСИ приема, че жалбата е процесуално недопустима по следните съображенията:

Изпълнително дело №20158780400845 по описа на ЧСИ №878- И.Х., с район на действие ЯОС, е образувано по  молба на П.Й.Д. и изпълнителен лист, издаден на 08.10.2015г. по гр.д.№3737/2013г. по описа на РС-Бургас, против „МОРАТО МЕБЕЛ”ООД гр.Бургас, с ЕИК-147055887.

До длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение, получена от „МОРАТО МЕБЕЛ”ООД гр.Бургас, с ЕИК-147055887 на 30.10.2015г. /видно от приложената обратна разписка/. В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че задължението по изпълнителното възлиза на 2291,95 лв., от които: 108,47лв.- неолихвяема сума; 1000лв.-главница; 256,09лв.-лихви; 60лв.– разноски по изпълнителното дело; 217,39лв. – такси по изпълнителното производство по т.26, съгласно Тарифата към ЗЧСИ; други дължими до този момент суми в общ размер 650лв. /в т.ч. ДТ, адв. възнаграждение, възнагр. за ВЛ и пазач/.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е поканата за доброволно изпълнение, като акт на съдебния изпълнител, с който според жалбоподателя ЧСИ е определил дължимите в изпълнителното производство разноски от длъжника в размер на 650лв.

Съгласно разпоредбата на  чл.435 ал.2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските, а съгласно ал.3  и постановлението за възлагане на посочените две основания-наддаването не е извършено надлежно или не е възложено по най-високата предложена цена. Посоченото изброяване е изчерпателно. При това положение, депозираната жалба от длъжника срещу извършени от ЧСИ действия по изпълнителното дело по връчване на покана за доброволно изпълнение е недопустима, доколкото в закона не е уредена възможност за обжалване на действия, различни от визираните в чл.435 ГПК. Следва да се посочи, че по изпълнителното дело липсва постановен от ЧСИ акт, който да има характеристиките на такъв по смисъла на чл.435 ал.2, предл. последно от ГПК. С поканата за доброволно изпълнение не се определят разноски, тя не представлява постановление на съдебния изпълнител за разноските по смисъла на чл.435 ал.2 ГПК. Окончателно дължимостта и размера на разноските извършени в хода на изпълнителното производство, които приема и признава на взискателя, и които подлежат на заплащане от длъжника, съдебният изпълнител следва да определи с нарочен акт, който подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на  чл.435 ал.2, изр. последно от ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от насрещната страна, респ. искането за изменение на разноските в изпълнителното производство /тъй като в изпълнителното производство на общо основание намира  приложение разпоредбата на чл.248 ГПК, съгласно която съдебният изпълнител може да допълни или измени постановлението си за разноски/, най-напред следва да бъде направено пред съдебния изпълнител и едва след постановяване на акт от последния, длъжникът ще има възможност да го обжалва  пред окръжния съд. Такова искане пред ЧСИ не е направено от длъжника в хода на изпълнителното дело, поради което съдът не би могъл да извърши вместо ЧСИ действия по определяна на размера на разноските, респ. изменение на установените вече разноски.

В обжалваната в настоящото производство Покана за доброволно изпълнение липсва валидно волеизявление на ЧСИ по определяне на дължимите в изпълнителното производство разноски, респ. волеизявление, по повод искане от длъжника за намаляване на разноските, което да бъде предмет на проверка от въззивната инстанция.

По отношение на заявеното от длъжника искане за прекратяване на изпълнителното производството, съдът намира, че такова искане пред ЧСИ не е било правено от длъжника, респ. липсва произнасяне от ЧСИ по такова искане.

Ето защо, ЯОС счита, че жалбата следва да се остави без разглеждане, като недопустима и производството по делото да се прекрати.

Водим от изложеното, ЯОС

 

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „МОРАТО МЕБЕЛ”ООД гр.Бургас, с ЕИК-147055887, чрез адв.С.К. ***, касаеща разноски за адвокатско възнаграждение от 650лв., посочени в ПДИ по изпълнително дело №20158780400845 на ЧСИ №878- И.Х., с район на действие ЯОС, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело №47/2016г. по описа на ЯОС.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.