О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

......................   22.01.2016г., гр.Ямбол

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 22.01.2016г. в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лина Чапкънова

ЧЛЕНОВЕ:           Росица Стоева

           Калина Пейчева

                 

 

като разгледа докладваното от съдията К. Пейчева

в.ч.гр.д. 19 по описа за 2016г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба от Х.Т.Д., чрез адв.Г.Д. ***, след надлежното и администриране от ЯРС в изпълнение на определение по в.ч.гр.д.№ 422/2015г. по описа на ЯОС, срещу определение №2220 от 07.12.2015г. по гр.д.№ 2987/2015г. по описа на Районен съд-Ямбол по чл.70, ал.1 от ГПК. Жалбоподателят не е доволен от определената от ЯРС  цена на иска му и твърди, че цената на иска е посочената от него цена в молба от 04.12.2015г., определена по реда на чл.69, ал.1, т.3 вр.с т.2 от ГПК. Смята, че е внесъл дължимата д.т. Навежда довод, че ако ЯРС правилно е определил цената на иска, то не е компетентен да разгледа делото по правилата на родовата подсъдност. Моли ЯОС да отмени обжалваното определение.

В срока за отговор на частната жалба не е постъпил такъв от насрещната страна, ГПК”НАРКООП” със седалище гр.Ямбол.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество, жалбата е неоснователна.

ЯОС, след преценка на данните по делото, приема за установено следното:

Гр.дело № 2987/2015г. по описа на ЯРС е образувано по искова молба от Х.Т.Д., чрез адв.Г.Д. ***, против ГПК”НАРКООП” със седалище гр.Ямбол, иска след като съдът констатира, че ищецът е собственик на недвижимия имот, а ответникът е нарушил правото му на собственост, изграждайки склад с идентификатор 87374.537.38.4.50 по кадастралната карта на гр.Ямбол с площ от 39.62кв.м., с който е затворил единият от входовете и част от прозорците на сградата на ищеца, съдът да осъди ответника да прекрати неоснователните си действия, да премахне “склада”, описан в молбата и преустанови действията, с които пречи и ограничава правото на собственост на ищеца. С разп.№5169/25.11.2015г. ЯРС оставя без движение исковата молба и дава указания на ищеца в едноседмичен срок от съобщаването на разпореждането да посочи цена на иска въз основа на данъчната оценка на собствения му имот, правото на собственост върху който е предмет на делото по смисъла на чл.68 ГПК, както и да представи данъчна оценка на своя имот и заплати д.т.в размер на 4% от ¼ от цената на иска, за което да представи вносна бележка. Указва също  исковата молба да бъде вписана. Разпореждането е получено от процесуалния представител на ищеца на 30.11.2015г. В срока за изпълнение на указанията същият като пълномощник от името на своя доверител е депозирал молба, в която посочва цена на иска 35795.25лв. при данъчна оценка на имота 143181лв. като се позовава на чл.69, ал.1, т.3 вр. С т.2 от ГПК. Прилага данъчна оценка на имота и вносна бележка за внесени по сметка на ЯРС 307.96лв.

С определение №2220 от 07.12.2015г. по гр.д.№ 2987/2015г. по описа на Районен съд-Ямбол, първоинстанцияонния съд на основание чл.70, ал.1 от ГПК е определил цена на иска в размер на 143181лв., какъвто е размерът на данъчната оценка на имота. Това е обжалваният съдебен акт, по правилността на който се произнася настоящият състав. Наведените доводи по родовата подсъдност на иска не могат да бъдат предмет на настоящото в.ч.гр.дело, доколкото атакуваният съдебен акт е определение по чл.70, ал.1, изр. последно от ГПК, а не такова по чл.118 от ГПК.

 Настоящият състав намира, че предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС, видно от твърдените обстоятелства и заявената претенция в исковата молба - след като съдът констатира, че ищецът е собственик на недвижимия имот, а ответникът е нарушил правото му на собственост, изграждайки склад с идентификатор 87374.537.38.4.50 по кадастралната карта на гр.Ямбол с площ от 39.62кв.м., с който е затворил единият от входовете и част от прозорците на сградата на ищеца, съдът да осъди ответника да прекрати неоснователните си действия, да премахне “склада”, описан в молбата, и преустанови действията, с които пречи и ограничава правото на собственост на ищеца. Правилно първоинстанционният съд е посочил в мотивите на обжалваното определение, че предявеният иск не е за нарушено владение. Жалбоподателят твърди, че цената на иска му е 35795.25лв. при данъчна оценка на имота 143181лв. като се позовава на реда за определяне на цена на иска по чл.69, ал.1, т.3 вр. С т.2 от ГПК. По този ред се определя размерът на цената на иска за нарушено владение, какъвто предявеният иск не е.

Съгласно ТР 8/2012г. на ОСГК на ВКС при предявяването на иска ищецът е този, който посочва цената на иска – чл.70, ал.1 от ГПК, но съдът не е обвързан от това. Съгласно чл.70, ал.1 от ГПК, съдът служебно може да повдигне въпроса за цената на иска като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната, съдът определя цената на иска.

Предявеният иск е осъдителен иск по чл.109 ЗС - иск за защита правото на собственост на ищеца срещу неоснователни действия на ответника, който е изградил склад, затварящ единия от входовете и част от прозорците на сградата на ищеца.

Искът с правно основание чл.109 от ЗС е иск за защита на правото на собственост на ищеца в случаите, когато ответникът извършва действия, с които нарушава или създава опасност за спокойното упражняване на правото на собственост на ищеца върху вещта му, каквито са твърденията в исковата молба. Предмет на този иск е именно защитата на правото на собственост на ищеца. Поради това и съгласно чл.69, ал.1,т.2 от ГПК цената на този иск се определя от данъчната оценка на вещното право, което се защитава с предявяване на този иск (Определение №295/24.06.2011г. по ч.гр.д.№ 245/2011г. на ВКС, І г.о.) ЯОС споделя практиката на ВКС в този смисъл и намира за правилно обжалваното определние на ЯРС, с което цената на иска по чл.109 от ЗС е определена по реда на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК – по искове за собственост  цената на иска е данъчната оценка на имота, правото на собственост върху който се защитава. В случая ЯРС по реда на чл.70, ал.1, изр. последно от ГПК правилно е определил цената на иска в размер на 143181лв., какъвто е размерът на данъчната оценка на имота. При предявен иск за собственост, при който цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на имота, релевантен момент за определяне на последната е моментът на предявяване на иска (Определение № 552 от 7.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4481/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска).

На основание изложеното, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

Потвърждава определение №2220 от 07.12.2015г. на ЯРС по гр.д.№ 2987/2015г. на ЯРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

            2.