ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№........................................

Гр. Ямбол 01.02.2016 г.

В закрито съдебно заседание на 01.02.2016 г. Ямболския окръжен съд, в състав:

Председател: Д. Кючуков

Членове: Ж. Бозукова

Н. Иванов

като разгледа, докладваното от председателя в.ч.гр.д № 7/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от Община Ямбол срещу определение № 2192/02.12.2015 г. по гр.д. № 1902/ 2015 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения по чл.124 ал.4 ГПК установителен иск. * Иска се отмяна на определението.Според жалбоподателят правният интерес от предявяване на иска по чл.124 ал.4 ГПК - за установяване неистинността на съдебно-техническата експертиза, изготвена по адм.д. № 66/2015 г на ЯАС, произтича от разпоредбата на чл.239 ал.1 т.2 АПК. Според тази разпоредба необжалваемите актове на първоинстанционните административни съдилища подлежат на отмяна , ако по надлежния ред се установи неистинност на заключението на вещите лицеа върху които е основан акта. За Община Ямбол безспорно е налице тази хипотеза, което аргументира допустимостта и правния интерес от заведения иск по чл.124 ал.4 ГПК - за установяване неистинността на документ- съдебно-техническата експертиза,депозирана по адм.д. № 66/2015 г. на ЯАС

Ответникът по жалбата Ф.Д. в отговора си на частната жалба счита,че определението на съда, с което делото е прекратено поради недопустимостта на иска по чл.124 ал.4 ГПК, не страда от пороци. Същото е правилно, обосновано и законосъобразно. Съществува надлежен ред за оспорване на заключението на вещото лице, но това не е редът на производството по чл. чл.124 ал.4 ГПК

След като разгледа частната жалба окръжният съд намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество -неоснователна, поради следните съображения.

Производството пред Ямболския районен съд е по реда на чл. 124 ал. 4 ГПК. Иска установяването неистинността на документ - съдебно -' техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Ф.Д. по адм.д.№ 66/2015 г на ЯАС.

Както правилно е преценил и районния съд, заключението на

вещото лице е самостоятелен вид доказателствено средство, чиято цел е да подпомогне съда при изясняване на факти и обстоятелства, за' които са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага. Събирането на това доказателствено средство, както и доказателствената му стойност в процеса са регламентирани от процесуалния закон със специални правила, различни от тези за писмените доказателства и свидетелските показания. Макар да трябва да бъде представено по делото в писмен вид, заключението на вещото лице не е документ по смисъла на чл.178 и сл. ГПК и оспорването му не е подчинено на изискванията за оспорване на истинността на документ. Заключението на вещото лице не може да бъде оспорено досежно неговата автентичност, а само относно истинността на съдържащите се в него констатации за релевантни за спора факти, но за това е предвиден специален процесуален ред - чл.200, ал.З ГПК. То не се ползва нито с формална, нито с материална доказателствена сила, дори когато не е било оспорено от страните, а се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото. Поради това е недопустимо чрез иск по чл. 124, ал.4 ГПК да се установява истинността или неистинността на заключение на вещото лице. За установяване неверност на заключение на вещите лица съществува друг съдебен ред. В този смисъл е определение № 427/2.08.2012 г. по ч.гр.д. № 300/20112 г на I г.о. на ВКС.

Действително,съгласно разпоредбата на чл. 239 ал.1 т.2 АПК, необжалваемият акт на първоинстанционния административен съд подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Разпоредбата регламентира няколко основания за отмяна, свързани с извършването на престъпление от посочените лица във връзка с делото, като във всички случаи то трябва да е обусловило съдържанието на съдебния акт, чиято отмяна се иска, както и да е установено по надлежния съдебен ред, което може да бъде с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело по глава 29 НПК. Не е достатъчно да се твърди наличието на престъпно обстоятелство, следва същото да е установено по надлежния съдебен ред, но този ред не е редът по чл.124 ал.4 ГПК. В този смисъл е и решение № 501/19.01.2015 г. по адм.д. № 13996/2014 г. на ВАС.

Поради изложените съображения въззивният съд счита,че районният съд правилно е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска по чл.124 ал.4 ГПК .

Водим от горното Ямболският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2192/02.12.2015 г. по гр.д. № 1902/ 2015 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения по чл.124 ал.4 ГЛК установителен иск.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на РБългария в едноседмичен срок от