В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІІ-ти въззивен граждански състав

на 16 февруари 2016 г.

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА СТОЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА

въззивно гражданско дело № 53 по описа на 2016 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „ЛАЛКОВЦИТЕ" ЕООД с ЕИК 128606115, със седалище и адрес на управление в с.Лалково, обл.Ямболска, ул.„Христо Ботев", №3, представлявано от управителя Б.П.И., чрез пълномощника адв. И.И. от ЯАК против Решение №123/26.11.2015 г., постановено по гр.д.№ 316/2015 г. по описа на ЕРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ОСЪЖДА „ЛАЛКОВЦИТЕ" ЕООД с ЕИК 128606115, със седалище и адрес на управление в с.Лалково, обл.Ямболска, ул. „Христо Ботев", № 3, представлявано от управителя Б.П.И. с ЕГН - **********, със съдебен адрес ***, кантора 308, адв. И.И., ДА ЗАПЛАТИ на „СТАВЕН" АД, с ЕИК 200780812, със седалище в гр. Сливен, ул. „Добри Чинтулов", № 16, представлявано от управителя С. И. С., чрез пълномощника му - адв. И.Ч., на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД сумата от общо 5778.77 лева /пет хиляди седемстотин седемдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/ - главница, представляваща остатък от годишно наемно плащане за стопанската 2011/12г. за ползването на имотите, описани в чл.1 от Договор за наем на земеделски земи №167/13.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 18.06.2015 г. до окончателното плащане; на основание чл.86 от ЗЗД да заплати сумата от 1672.00 лева /хиляда шестстотин седемдесет и два лева/, представляваща лихва за забава върху главницата от 5778.77 лв. от настъпване на падежа - 20.08.2012 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда - 18.06.2015 г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати сумата от 1065.26 лева /хиляда шестдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/ - направените от ищеца разноски по делото за настоящата инстанция.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло. Заявени са твърдения, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че вземането на ищеца не е погасено поради изтичане на тригодишна погасителна давност. Въззивника счита, че тригодишната погасителната давност по отношение вземането на ищеца започва да тече от 07.05.2012 г. и изтича на 07.05.2015 г. Предвид на изложеното иска отмяна на решението на ЕРС и отхвърляне на предявения иск, като погасен по давност. Претенция за присъждане на разноски не е заявена.

Въззиваемата страна „СТАВЕН" АД, с ЕИК 200780812, със седалище в гр.Сливен, ул.„Добри Чинтулов", №16, представлявано от управителя С. И. С., чрез пълномощника адв. И.Ч. от ЯАК, в срока по чл.263 ГПК, е депозирала писмен отговор, в който е оспорила основателността на въззивната жалба. Заявено е становище за правилност и законосъобразност на решението на ЕРС. Въз основа на подробните съображения се иска потвърждаването му. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В о.с.з. страните, при условия на редовно и своевременно призоваване, не се явява и не се представляват.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Фактическа обстановка по делото е правилно установената от първостепенния съд и не е спорна между страните.

Установено е от представените по делото писмени доказателства - заверени копия от нотариални актове за покупко - продажба на земеделски недвижими имоти с №№ 170/18.03.2010г.; 104/23.07.2007г.; 106/23.07.2007г.; 113/23.07.2007г.; 110/23.07.2007г. и 41/12.09.2007г., всички по описа на нотариус К. К., вписан в НК с №451 и с район на действие - района на PC Елхово и от нотариални актове за покупко - продажба на земеделски недвижими имоти с №№ 56/12.05.2009г.; 169/25.06.2009г.; 81/18.02.2008г.; 171/30.07.2007г.; 170/30.07.2007г.; 199/27.09.2007г.; 30/02.10.2007г.; 84/11.10.2007г.; 41/05.11.2007г.; 147/16.09.2010г. и 172/12.03.2008г., всички по описа на нотариус Ж. Р., вписана в НК с №452 и с район на действие - района на PC Елхово, че ищцовото търговско дружество - „Ставен" АД е собственик на процесиите земед. земи с обща площ 586.965 дка, находящи се в землището на с.Лалково.

Не се спори между страните, а и от приложените по делото доказателства е видно, че на 13.06.2011 г., на основание чл.228 и сл. от ЗЗД, страните са сключили Договор №167 за наем на земеделски земи, по силата на който ищецът - „Ставен" АД гр.Сливен в качеството на „наемодател” е предоставил за ползване под наем на ответното дружество - „Лалковците" ЕООД – „наемател” своите земеделски имоти с обща площ от 586.965 дка, находящи се в землището на с.Лалково, за срок от една стопанска година - от 01.10.2011 г. до 01.10.2012 г., за което наемателят се задължил да заплати на наемодателя годишна наемна цена в размер на 7585.11 лв. Съгласно чл.5 от договора, годишния наем следва да бъде заплатен до 20.08.2012 г., а при забава на плащането наемателят дължи на наемодателя законна лихва за забава върху неплатената сума за всеки ден на забавата до окончателното плащане.

На 07.05.2012 г. ищецът „Ставен" АД съставил фактура №0000005453 за дължимата от ответното дружество сума от 7585.10 лв. - наем съгласно договора за стопанската 2011/2012 г. На 04.06.2013 г. ответникът заплатил частично сумата от 1806.34 лева от цялата дължима за стопанската 2011/2012 година годишна наемна цена по издадената от „Ставен" АД фактура 0000005453/07.05.2012г.

Тъй като до месец май 2015 г. ответникът не заплатил останалата дължима сума по сключеният между страните договор за наем №167/13.06.2011г., ищецът изпратил на 22.05.2015 г. до ответника нотариална покана, с която го уведомил, че съгласно сключеният между тях договор за наем на земед. земи дължи сумата от 5778.77 лева, представляваща остатък от наемното плащане за стопанската 2011/2012 г., както и че следва да погаси това забавено задължения в срок от седем дни от получаването на поканата, а при неизпълнение ще потърсят правата си по съдебен ред. Тази нотариална покана е връчена на представляващият ответното дружество на 03.06.2015 г., видно от отбелязването от нотариус К. К. на гърба на нотариалната покана.

По искане на ищеца по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице А. Т., което се възприема от съда като обективно и компетентно и не е оспорено от страните по делото, се установява, че към момента на изготвяне на експертизата вещото лице не е установило плащане на претендираният остатък от дължимата от ответника годишна наемна цена в общ размер на 5778.77 лв., а размерът на мораторната лихва върху дължимата годишна наемна цена, считано от датата на настъпването на падежа - 20.08.2012 г. до датата на завеждането на исковата молба - 18.06.2015 г., е в общ размер на 1812.17 лв., изчислено както следва: за периода от 20.08.2012 г., когато е настъпил падежа на годишното наемно плащане в общ размер на 7585.11 лева, до частичното плащане на сумата от 1806.34 лв. на 03.06.2013г. - законната лихва върху цялата дължима сума е в размер на 612.26 лева, а за периода от частичното плащане - 03.06.13 г. до датата на подаването на исковата молба в съда - 18.06.2005 г., законната лихва върху останалата неплатена сума от 5778.77 лева, е в размер на 1199.91 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

Преценено по същество – решението е правилно.

В производството пред първата инстанция са предявени при условията на обективно и субективно съединяване два иска: с правно основание чл.232, ал.2, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 5778,77 лв. – главница, представляваща неплатен наем по договор от 13.06.2011 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД - за заплащане на сумата 1672 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за времето от 20.08.2012 г. до датата на завеждане на иска18.06.2015 г. Заявената главница се претендира ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване. Такава е и правната квалификация, дадена от ЕРС.

Така предявените искове са допустими. При преценка по същество, извършена въз основа на събраните по делото доказателства, въззивния съд намери предявените искове за основателени. По този начин правилно се е произнесъл и първостепенния съд. При постановяване на решението си, ЕРС е извършил пълен, обективен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства, като изложените мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция и е ненужно да бъдат преповтаряни, а на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препраща към тях.

Оплакванията във въззивната жалба въззивния съд намери за изцяло неоснователни. Съображенията са следните:

Съгласно ал.1 на чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена. Съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите свързани с ползването на веща.

Безспорно между страните в настоящото производство е бил сключен договор за наем на земеделски имоти с обща площ от 586.965 дка, находящи се в землището на с.Лалково, за срок от една стопанска година - от 01.10.2011 г. до 01.10.2012 г., за което наемателят се задължил да заплати на наемодателя годишна наемна цена в размер на 7585.11 лв. Съгласно чл.5 от договора, годишния наем следвало да бъде заплатен до 20.08.2012 г., а при забава на плащането наемателят се задължил да заплати на наемодателя законна лихва за забава върху неплатената сума за всеки ден на забавата до окончателното плащане. Безспорно е и че на 07.05.2012 година наемодателя „Ставен" АД съставил фактура №0000005453/07.05.2012 г. за дължимата от ответното дружество - наемател сума от 7585.10 лв. - наем съгласно договора за стопанската 2011/2012 г. Безспорно е също така, че на 04.06.2013 г. ответникът заплатил частично сумата от 1806.34 лв. от цялата дължима за стопанската 2011/2012 г. годишна наемна цена по издадената от „Ставен" АД фактура 0000005453/07.05.2012г.

Основния спорен между страните въпрос (с оглед направеното от ответника възражение за погасяване претенцията на ищеца по давност) е погасено ли е вземането на ищеца поради изтичане на тригодишна погасителна давност. В частност правния спор се концентрира по въпроса кой е началния момент, от който тече тригодишната погасителната давност по отношение вземането на ищеца – дали давността започва да тече от 07.05.2012 г., когато е издадена от ищеца фактура за процесното вземане или от 20.08.2012 г. – фиксираната в договора дата, до която следва да бъде платен уговорения наем.

Паричното задължение на наемателя е за заплащане еднократно на годишна наемна цена в общ размер на 7585.11 лв., чийто падеж е до 20.08.2012 г. съгласно чл.5 от Договора между страните, т.е. налице е хипотезата на чл.84, ал.1 ЗЗД. След настъпването на падежната дата, ответникът е заплатил само част от дължимата сума, като на 04.06.2013 г. е превел по сметка на ищеца сумата от 1806.34 лв. с преводно нареждане от същата дата. Както към датата на подаване на исковата молба - 18.06.2012 г., вкл. и след изпратената от ищеца до ответника нотариална покана, така и след образуването на настоящото дело, ответникът не е изпълнил останалата част от задължението си за плащане на годишна наемна цена по процесния договор в размер на 5778.77 лева,

По отношение на обсъжданото възражение за погасяване по давност настоящия съд възприема изцяло изложените от ЕРС мотиви. Действително, след сключването на Договора за наем между страните, ищецът е издал на 07.05.2012 г. фактура за дължимата съгласно този договор сума от 7585.11 лв. Това му действие обаче не би могло да се възприеме, като такова за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането. Както правилно е посочил първостепенния съд в чл.5 от Договора между страните, изрично е посочено, че наемателят е длъжен да заплати уговореният наем в срок до 20.08.2012 г. Датата на дължимост на плащането по сключения наемен договор е точно определена — до 20.08.2012 г. и именно до този краен срок следва да се извърши съответното плащане. Датата на издаване на фактурата е датата на съставяне на счетоводния документ, удостоверяващ извършената доставка или услуга, но датата на фактурата не е дата на данъчното събитие /съответно дата на авансовото плащане/. Безспорно фактурата, като частен свидетелстващ документ, удостоверява материализираното изявление в нея, но тя не е основание за плащане на цената на една стока. Цената се дължи не защото е издадена една фактура, а защото е извършена доставка, респ. услуга и затова се дължи заплащането на съответната договорена цена. Нещо повече - съставянето на фактура не е елемент от договора за наем, а е относима към установяване на данъчно задължение, но не и на задължение за заплащане на дължимото наемно плащане, като противното тълкуване би било в отклонение от смисъла и целта на сключения между страните договор за наем. При тези съображения на ЕРС правилен е извода му, че погасителната давност в случая, следва да започне да тече от 20.08.2012 г., а не от 07.05.2012 г. когато е издадена фактурата от ищеца, т.е. към момента на подаването на исковата молба в съда, твърдяната погасителна давност не е изтекла.

В допълнение и за изчерпателност на мотивите, въззивния съд се счита ангажиран да посочи, че дори и да бъде приета най-благоприятната за ответника хипотеза, а именно че погасителната давност започва да тече от датата на издаване на процесната фактура – 07.05.2012 г., то към датата на завеждане на иска тя не е изтекла. И това е така, тъй като с извършеното на 04.06.2013 г. от ответника частично плащане на сумата от 1806.34 лв. от цялата дължима за стопанската 2011/2012 г. годишна наемна цена по издадената от „Ставен" АД фактура №0000005453/07.05.2012 г., давността е прекъсната. Извършеното частично плащане по същността си представлява признание на задължението от страна на длъжника, т.е. налице е хипотезата на чл.116, б.а ЗЗД – давността е прекъсната и от 04.06.2013 г. е започнала да тече нова тригодишна погасителна давност, която към датата на предявяване на иска – 18.06.2013 г. не е изтекла.

Предвид на изложеното до тук за въззивния съд се налага извода, че решението на първостепенния съд не страда от пороците, визирани във въззивната жалба, правилно е и постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата, поради което и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна - да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото въззиваемата страна има право да й се присъдят разноски за въззивната инстанция. Въззивния съд не присъжда разноски поради липса на доказателства за направени такива.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №123/26.11.2015 г., постановено по гр.д.№316/2015 г. по описа на ЕРС.

Решението, на основание чл.280, ал.2, т.1, предл.2 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.