Р Е Ш Е Н И Е

№ 26.02.2016 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, въззивен граждански състав,

на 16.02.2016 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТОЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К. Пейчева

въззивно гражданско дело № 45 по описа за 2016 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от адв.П.Г. от ЯАК с адрес ***, офис 4, назначена за особен представител на Г.Д. ***, срещу решение № 714 от 30.12.2015г. по гр.д.№ 1899/2015г. по описа на ЯРС, с което ЯРС ИЗМЕНЯ размера на определената по гр.д.№ 879/2007 г. на ЯРС издръжка, която Г.Д. *** е осъден да заплаща на Г.Г.В. ***, като ОСЪЖДА, на основание чл.150 от СК, Г.Д.В. с ЕГН ********** ***, да заплаща на Г.Г.В. ***, роден на *** г., със съгласието на майка му Т.Н.Б., месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 06.08.2015 г.. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на 550 лв.; да заплати държавна такса в размер на 216 лв. и съдебни разноски за особен представител в размер на 300 лв.

Въззивникът обжалва решението в частта, с която предявеният иск е уважен над минималния размер на издръжката за страната, който е ¼ от минималната работна заплата, а именно – над 95лв. Счита решението за незаконосъобразно, неправилно, необосновано като излага съображения. Твърди, че направените изводи от съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Твърди, че не са налице обстоятелства и няма доказателства за настъпили изменения в обстоятелствата, въз основа на които е била присъдена издръжка. Твърди, че действително е изминал продължителен период от време от последното определяне на издръжката, нуждите на детето са нараснали. Възразява, че по делото няма никакви доказателства относно такива нужди на детето, които да налагат определяне на такъв размер на издръжката. Твърди, че при определяне на размера на издръжката през 2007г. съдът е възприел обстоятелството, че е работил в чужбина и е реализирал високи доходи. Сочи, че няма събрани данни за доходите на майката. Заявява, че не може да се вменява задължение за издръжка само на бащата. Моли ЯОС да отмени решението на ЯРС в обжалваната част със законните последици и присъди възнаграждение като особен представител, съгласно Наредба 1/2004 за минималните размери на адвокатското възнаграждение, за въззивната инстанция.

С въззивната жалба не е направено искане за събиране на доказателства.

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

От Удостоверение за раждане-дубликат от 25.10.2012 г. на Община Ямбол е видно, че ответникът е баща на непълнолетния ищец Г.Г.В., роден на *** г. С Решение № 1170/17.12.2007 г. по гр.д.№ 879/2007 г. на ЯРС, с което е прекратен бракът на родителите, упражняването на родителските права е предоставено на майката и е определена месечна издръжка от 80 лв., дължима от бащата. Съдът не е имал данни за доходите му и е приел, че могат да бъдат в размер поне на минималната работна заплата.

От Служебна бележка от 17.11.2015 г. на „ЦПО"ООД, Училища ..Европа"-гр.Ямбол е видно, че въззиваемият се обучава в училището през учебната 2015/2016 г.. За едногодишно обучение майката е заплатила такса от 400 лв. плюс стойността на учебния комплект— 60 лв. и остава да се заплати от цялата такса до края на учебната година сумата от 380 лв.

Видно от Удостоверение за сключен граждански брак на 12.11.2014г. на Столична община, майката Т.Н. е сключила в Италия брак на 02.03.2009г. с друг мъж, от когото са родени две малолетни деца съгласно удостоверения за раждане от *** ***.

От Справка от Регистъра на осигурените лица на НОИ от 30.11.2015г. се установява, че въззивникът е получил осигурителен доход за 2015 г. в размер 2594.42 лв. От 2002 г. насам осигурителният му доход се е увеличавал. като единствено за 2013г. е в размер на 2938,53 лв. - по-висок от този за 2015г. В Справка за актуалното състояние на трудовите договори е отбелязано, че въззивникът е сключил такъв договор с “Вали-Ко 11" на 27.05.2015 г. с основна заплата от 500 лв., който е прекратен на 16.11.2015г. Адресът на управление на дружеството съвпада с постоянния и настоящия адрес на ответника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл.150 от СК.

Съгласно чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Изменението на обстоятелствата следва да е трайно.

Според нормата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

ЯОС намира, че е налице трайно изменение на обстоятелствата, при които присъдена първоначалната издръжка на ищеца-въззиваем. С издръжката следва да се осигуряват условия на живот, каквито децата биха имали, ако родителите живеят заедно, съгласно Постановление № 5 от 1981 г. на Пленума на ВС. Основните положения относно вземането за издръжка и начина, по който следва да бъде определен нейния размер са показани в ППВС № 5/16.11.1970г. и ППВС № 5/1981г. и двете задължителни за съдилищата, предвид разрешението дадено в т.2 на ТР № 1/2009г. на ОСГКТК на ВКС. В т.19 на ППВС № 5/16.11.1970г. е направено тълкуване на понятието „изменение на обстоятелствата” като е посочено, че такова ще има, когато е налице трайно съществено изменение в нуждите на издържания или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Предпоставките са дадени при условията на алтернативност, поради което е достатъчно наличието само на една от тях за да се приеме, че иска е доказан по своето основание. Съдебната практика приема също така, че под „траен характер” следва да се определи онова ново фактическо състояние, което изключва възможността да се възвърне състоянието преди изменението на обстоятелствата. Не е необходимо също така да има продължителност на периода между предходната издръжка и искането за изменение. Искът за изменение на издръжката може да се предяви веднага щом е налице промяна в обстоятелствата, при които е определена предходната издръжка. От доказателствата по делото ЯОС прави извод, че искът е доказан по основание и размер - налице е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, тъй като с оглед изминалият период от повече от осем години от определяне на предишния размер на издръжката на детето, както и обстоятелството, че то е навършило 14 години, може да се направи обоснован извод, че са нараснали нуждите на имащия право на издръжка. Настъпила е промяна и в размера на минималната за страната работна заплата, която е нараснала от 180 лева, към момента на постановяване на Решение от 17.12.2007г. по гр.д. № 879/2007г. по описа на ЯРС на 380 лева към момента на предявяване на иска и на 420лв. от 01.01.2016г., на която основа се определя и минималният размер на дължимата на едно дете издръжка (чл.142, ал.2 от СК). Промяната в нуждите на детето, което е непълнолетно, има траен и постоянен характер, което изключва възможността да се възвърне състоянието към момента на определяне на първоначалната издръжка.

ЯОС намира, че определеният от ЯРС размер на месечна издръжка на непълнолетния Г. е съобразена както с неговите нужди, така и с възможностите на задължения да я дава негов баща. По делото е установено, че въззивникът е трудоспособен и е работил като е получавал възнаграждение в по-висок размер от минималната месечна работна заплата. Доходите му са надвишавали значително размера на минималната работна заплата от 180лв., когато е била определена предходната издръжка през 2007г. Въззивникът е получавал възнаграждение по трудов договор и няма доказателства за нетрудоспособност и невъзможност занапред да работи. Въззивникът няма задължения за издръжка към други лица – няма такива твърдения и доказателства. Докато майката има още две малолетни деца, за които се грижи и дължи издръжка. Няма данни дали майката работи, но като трудоспособна би могла да получава възнаграждение в размер на минималната работна заплата. ЯОС, като се съобрази с горното, намира, че ако живееха заедно, родителите на ищеца биха отделяли месечно 245 лв. за издръжка на детето, от които 95 лв. - майката, която полага непосредствените грижи за отглеждането му, и 150 лв. - бащата. Възраженията от страна на въззивника, че следва да бъде определена издръжка в минималния размер са неоснователни, тъй като в този размер издръжката следва да се определя за дете в изключително ранна възраст и при нетрудоспособен (болен, инвалидизиран) родител, а в настоящото дело не са налице и не са доказани такива предпоставки. Напълно неоснователно е възражението, че ЯРС не е разпределил задължението за издръжка между двамата родители. Напротив, съдът е сторил това и настоящият състав споделя неговите мотиви.

На основание изложеното, ЯОС намира, че решението на ЯРС не страда от пороците, визирани във въззивната жалба, правилно е и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна - да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски, но такива не се претендират и няма доказателства да са сторени.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 714 от 30.12.2015г. по гр.д.№ 1899/2015г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА Г.Д.В. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на ЯОС държавна такса в размер на 50.40 лв. и съдебни разноски за особен представител в размер на 300 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.