В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд ІІІ граждански състав

На 01 февруари 2016 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА ЧАПКЪНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РОСИЦА СТОЕВА

2.КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар П.Узунова

Прокурор ………………………

Като разгледа докладваното от съдия Л.ЧАПКЪНОВА

Възз. гр.д. № 44 по описа на 2016 година

за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по чл.435 и сл./ГПК.Образувано е по жалба на М.В.Д. ***/2010 год. на ДСИ при Ямболски районен съд.

В жалбата се сочи, че при направена справка по горното изп. дело жалбоподателката е установила, че по същото са начислени недължими такси и разноски.Последните са поискани за изплащане от взискателя, инициирал действия които не са извършени.

На следващо место страната обжалва наложеният запор върху заплатата й със запорно съобщение №2714/05.02.2015 год.Сочи, че на основание това запорно съобщение се удържат суми от заплатата й в размер на 350 лв.Счита, че сумата от 420 лв. е несеквестируема като не подлежи на запор и на изпълнение.Позовава се на ТР №2/2013 год. от 15.06.2015. на ОСГТК на ВКС, че несеквестируемият доход е в размер на минималната работна заплата за страната, която за 2016 год. е 420 лв.

Иска се съдът да коригира приетите по изпълнението такси и разноски, както и да коригира като несеквестируем наложеният запор за вземане върху трудовото й възнаграждение.

В срока по чл.436 ал.3/ГПК е депозирано възражение от взискателя С.Й.С., в която се излагат доводи за нейната недопустимост.По отношение частта от жалбата, насочена към начислените такси и разноски се сочи, че не става ясно какъв е предмета на обжалване и конкретно кои разноски са в значителен размер и не съответстват на извършените действия.Вън от това по аргумент от разпоредбата на чл.435 ал.2/ГПК се сочи, че жалбоподателят не сочи номер и дата на постановление на ДСИ, което да е предмет на жалбата.

Що се касае до втората част от жалбата-обжалване на наложения запор, счита, че същата е просрочена, защото както страната сама твърди запорното съобщение й е връчено на 12.02.2015 год.

Отделно се излагат съображения за неоснователност на жалбата.Иска се постановяване на съдебен акт, с който жалбата да се прецени като недопустима, алтернативно-да бъде оставена без уважение.

В мотивите си по чл.436 ал.3/ГПК ДСИ излага доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Съдът след преценка на доказателствата и при съобразяване със закона прие следното от фактическа страна:

Изп. д. №2083/2010 год. е образувано по молба на взискателя С.Й.С. против длъжниците Д. Й. Д., ЕГН-********** и М.В.Д., ЕГН-********** въз основа на изп. лист от18.03.2010 год. на Ямболски районен съд, с който се осъждат длъжниците Д. Й. Д. и М.В.Д. да заплатят на взискателя сумата от 56000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.03.2010 год. до изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 2620 лв.-платена д.т. и 1500 лв.-адв. хонорар.

По изп. дело са приложени писмени доказателства от които е видно, че взискателя е ангажирал адвокат по водене на изп. дело, както и че е заплатил д.т. 50 лв. за образуване на изп. дело и 15 лв. за налагане на възбрана.

На длъжника М.В. е изпратена покана за доброволно изпълнение, редовно връчена чрез нейната майка на 14.04.2010 год., в която са подробно изброени дължимите от нея суми, включително заплатената от взискателя д.т. в размер на 50 лв.

По изп. дело на два пъти е налаган запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката.Първият със запорно съобщение до работодателя ЕЙЧ ДЖИ КРЕДИТ ГРУП, Ямбол на 21.05.2012 год. и второто до новият работодател МКМ-БГ ГРУП, гр.Бургас на 16.02.2015 год.Работодателя е изпратил до ДСИ съобщение с изх.№005/19.02.2015 год. в което е посочил, че длъжника В. е техен служител, получаваното от нея трудово възнаграждение е бруто-897.69 лв., нето-703.69 лв., върху същото няма предявени претенции от други лица.В съобщението е записано още, че от м. март ще започне да прави удръжки от възнаграждението на това лице в размер на 50% от нетното възнаграждение, които ще бъдат превеждани по посочената банкова сметка ***.

Видно от приложеното извлечение за преводите извършени от работодателя, от 14.08.2015 год. последния и правил удръжки върху възнаграждението на В. в размер на 352.06 лв.Последната удръжка върху тр. възнаграждение е на 22.01.2016 год.

Жалбата на длъжника е входирана на 18.01.2016 год.

Правна страна:

Съгласно относимата норма на чл.435 ал.2/ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските.

Относно първата част от жалбата, в която се твърди, че са начислени недължими такси и разноски и че последните са поискани за изплащане от взискателя, инициирал действия които не са извършени, съдът намира че жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в тази част.Видно от изложеното в констативната част на решението по делото липсват данни ДСИ да е издал постановление за разноските, което е допустимо от закона да бъде обжалвано от длъжника.В случая заплатените от взискателя държавни такси фигурират единствено в поканата за доброволно изпълнение и това действие на ДСИ не подлежи на обжалване.Ето защо в тази част жалбата е процесуално недопустима.

Относно втората част от жалбата, относима към размера на несеквестируемата част от трудовото възнаграждение на длъжника М.В. жалбата е основателна досежно разликата в удържаната сума над размера от 283.69 лв. до размера от 352.06 лв. направена на 22.01.2016 год.Съображенията са следните:

Съгласно нормата на чл.446 ал.1/ГПК уреждаща въпроса със несеквестируемия доход законодателят е казал:ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само съобразно указаното в т.1 до т.4 от текста.В дадените разяснения по т.3 от ТР №2/2013 год. от 26.06.2015 год. ВКС изрично застава на становището, че наложеният запор върху трудовото възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия не обхваща нито вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата, нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане.

При съобразяване с нормативната уредба и дадените задължителни указания настоящия състав установи, че на 22.01.2016 год. от тр. възнаграждение на жалбоподателката е удържана сумата 352.06 лв./извлечението на стр.113/.С Постановление № 375/28.12.2015 год. на МС минималната работна заплата за страната от 01.01.2016 год. е в размер на 420 лв.При това положение несеквестируемата част от трудовото възнаграждение на В. е в размер на 420 лв., а секвестиреумата част е в размер на 283.69 лв./703.69-420/лв.

С оглед на горното и в съответствие с приетото в посоченото по-горе ТР следва съдът без да отменя наложения запор да укаже на ДСИ как се определя секвестируемата част при констатирана частична несеквестируемост, какъвто е настоящия случай.

За яснота на мотивите съдът намира за нужно да посочи, че изследва секвестируемият доход от тр.възнаграждението на жалбоподателката само от 01.01.2016 год. предвид обстоятелството, че в жалбата си същата изрично е заявила, че счита, че сумата от 420 лв. е несеквестируема с оглед размера на минималната работна заплата за страната от 420 лв.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

УВАЖАВА жалбата на М.В.Д. ***/2010 год. на ДСИ при Ямболски районен съд, в частта, в която се определя секвестируемият доход върху трудовото възнаграждение на същата, считано от 01.01.2016 год.

УКАЗВА на ДСИ при Ямболски районен съд по изп.д. №2083/2010 год., че секвестируемият доход върху трудовото възнаграждение на М.В.Д./длъжник по изпълнението/ от 01.01.2016 год. е в размер на 283.69 лв., съобразно приложеното съобщение от работодателя на същата изх.№005/19.02.2015 год.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.В.Д. ***/2010 год. на ДСИ при Ямболски районен съд, в частта, в която се обжалват начислени недължими такси и разноски и че последните са поискани за изплащане от взискателя, инициирал действия които не са извършени, като процесуално недопустима.

Решението, в частта в която жалбата е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на решението на страните пред Апелативен съд Бургас.

В останалата част решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.