Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.02.2016 година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІІ-ти въззивен граждански състав
На 16
февруари 2016 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. СТОЕВА
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Р. СТОЕВА
въззивно гражданско
дело № 33 по описа на 2016 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Районна прокуратура – Ямбол,
представлявана от адм.ръководител – районен прокурор М.Грънчарова, чрез
пълномощника адв.М.К. от ЯАК против Решение №51/14.12.2015 г. по гр.д.№251/2015
г. по описа на ТРС.
С посоченото решение
първостепенния съд е постановил следното: ПРИЗНАВА
за незаконно и ОТМЕНЯ наложеното със
заповед №228/07.08.2015 г. на Районния прокурор на Районна прокуратура – Ямбол
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на В.А.Я. с ЕГН **********
– главен счетоводител звено ”Финансово-стопанска и административна дейност” при
Районна прокуратура – Ямбол, като ОТМЕНЯ
заповед №228/07.08.2015 г. на Районния Прокурор на Районна Прокуратура – Ямбол.;
ОСЪЖДА Районна Прокуратура –
гр.Ямбол БУЛСТАТ 1218173090778, с адрес: гр.Ямбол, ул.”Жорж Папазов” №1,
представлявана от Районния прокурор г-жа М.Г. ДА ЗАПЛАТИ на В.А.Я. сумата от
200 /двеста/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.
С
въззивната жалба решението на първостепенния съд се оспорва изцяло. На първо място са заявени твърдения за нищожност на атакуваното решение,
мотивирани с това, че решението е постановено от незаконен състав. Сочи се, че
по отношение на съдията, постановил атакувания съдебен акт, е било налице
основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, което е било известно нему и
неизвестно на въззивника до постановяване на решението, а именно: ищцата по
делото и съдията са работили в едно и също ведомство - Окръжна следствена
служба гр.Ямбол – ищцата като гл.счетоводител, а съдията като следовател и това
според въззивника неминуемо създало отношения, които от своя страна са повлияли
на съдията при постановяване на решението му. При това положение съдията е
следвало да се самоотведе от разглеждане на делото, а като не го е сторил е
постановил нищожно решение, поради незаконен състав на съда. Алтернативно и в случай, че твърдението
за нищожност не бъде възприето от въззивния съд, са заявени твърдения за неправилност
на атакуваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон. Изложени
са и пространни съображения в подкрепа на твърдение за спазена процедура по
налагане дисциплинарното наказание на ищцата. Твърди се още, че наложеното на
ищцата дисциплинарно наказание е изцяло в съответствие с критериите на чл.189
от КТ и в тази връзка изводите на първостепенния съд в обратна посока са
неправилни. Предвид на описаните и останалите изключително подробни съображения
в жалбата се моли за прогласяване нищожността на атакуваното решение и връщане
делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно - за неговата
отмяна и за потвърждаване на атакуваната заповед за дисциплинарно наказание. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото.
В срока
за отговор е постъпил такъв от въззиваемата страна В.А.Я.,
чрез пълномощника й адв. Р.Д. от ЯАК, в който е оспорена основателността на
въззивната жалба. Изложени са съображения за законосъобразност и правилност на
атакуваното решение, въз основа на които се иска потвърждаването му, съответно
оставяне на въззивната жалба без уважение. На първо място се твърди, че е
неоснователно заявеното от въззивника твърдение за нищожност на атакуваното
решение, мотивирано с това, че съдията, който го е постановил не се е отвел от
разглеждане на делото. Сочи се, че В.Я. *** до 2009 г., където до 2006 г. е
работил и съдия И. Х. и тези факти са били известни на въззивната ЯРП, с оглед
което последната е имала възможност да направи искане за отвод, което пред
първоинстанционния съд не е сторено. На следващо място е заявено, че липсата на
отвод (самоотвод) на някое от осн. по чл.22 ГПК не води до нищожност или
недопустимост на постановения съдебен акт. По същество на оплакванията в жалбата
за неправилност на решението е заявено, че първоинстанционния съд правилно е
обсъдил всички факти по делото и обосновано е възприел извод за
незаконосъобразност на процесната заповед. В предвид на изключително подробните
съображения, изложени в отговора на въззивната жалба се моли за оставяне на
въззивната жалба без уважение, съответно – за потвърждаване на атакуваното
решение. Заявена е претенция за присъждане на разноски
за въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивника ЯРП се
представлява от процесуалния си представител адв.М.К., като поддържа
съображенията, изложени във въззивната жалба и моли за уважаване на същата.
В о.с.з. въззиваемата В.Я. не се
явява, но чрез процесуалния си представител адв.Р.Д. поддържа съображенията,
изложени в отговора на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на атакуваното
решение. Допълнителни съображения са изложени и в депозирана писмена защита.
След преценка на доказателствата
по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните и видно от
приложените към делото трудов договор №ЛС25/27.12.2011 г. и
длъжностна характеристика, че ищцата е в трудово правоотношение
с ответника, като заема длъжността „главен счетоводител” на Районна прокуратура
– гр.Ямбол.
Със Заповед №РП217/16.07.2015 г.
на Районния прокурор на ЯРП, във връзка с докладна записка №И-137/15.07.2015 г.
на административния секретар на ЯРП, на основание чл.192, ал.1 и чл.193 от КТ и
чл.140 от ЗСВ е образувано дисциплинарно производство във връзка с извършено
нарушение при изпълнение на служебните задължения от ищцата В.Я. – главен
счетоводител звено ”Финансово-стопанска и административна дейност” при Районна
прокуратура – Ямбол, изразяващо се в изготвяне и изпращане в Администрацията на
Главен прокурор на РБ на проектобюджет за 2016, 2017 и 2018 г. на ЯРП, без
знанието на Административния ръководител – Районния прокурор и задължителното
му съгласуване и подписване от
последния, в съответствие с императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.3 и ал.2
от ПАПРБ. Описаната заповед е връчена на ищцата на 16.07.2015 г. С молба,
вх.№А-311/15 от 17.07.2015 г. ищцата поискала да й бъде връчен препис от
Докладна записка №И-134/15.07.2015 г. на Административния секретар на ЯРП, за
да се възползва от правото си по чл.193, ал.1 от КТ, с оглед даване на пълни и
точни писмени обяснения в указания срок. На 20.07.2015 г. ищцата В.Я.
депозирала в деловодството на ЯРП писмени обяснения с вх.№А-306/15 от 20.07.2015
г., в които заявила, че не й е бил предоставен препис от докладната записка и обясненията
е дала без да бъде запозната с нейното съдържание. Посочила е още, че
указанията за изготвяне на проектобюджета е получила на служебния си e-mail на 08.07.2015 г. в извън работно
време, след 17.00 ч., който e-mail тя отворила в 08.30 ч. на 09.07.2015 г. и веднага го
препратила на официалния e-mail на ЯРП. Срокът за изпълнение бил до 17.00 ч. на
13.07.2015 г. Паралелно с изготвянето на проектобюджета ищцата трябвало да изпрати
и всички справки, свързани с 6-месечният отчет, които получила на 07.07.2015 г.
в 16.21 ч. и съответно изпратила в ЯОП отчета в 14.54 ч. на 09.07.2015 г. по
електронна поща. Сочи още, че на 13.07.2015 г. в 12.42 ч., след като подготвила
проектобюджета за 2016 г и актуализираните разчети за 2017 и 2018 г., направила опит да се свърже с Административния
ръководител на ЯРП по мобилния и стационарния телефон, но не успяла. Позвънила
и на Административния секретар Николина Колева, от която получила информация,
че е възможно административния ръководител да бъде в кабинета си след 16.30 ч. Спазвайки
указанията на Администрацията на Главния прокурор, дадени в писмо,
изх.№ГП-6/2015 от 08.07.2015 г. и предвид на краткия срок за изготвянето на
проектобюджета ищцата, след като се уговорила с колегите си в София, че
евентуално ще бъде изпратен допълнително втори вариант на проектобюджета, в
13.15 ч. на 13.07.2015 г. изпратила изготвения проектобюджет.
В последствие на 07.08.2015 г. на
ищцата била връчена атакуваната в настоящото производство Заповед РП
№228/07.08.2015 г. на Районния прокурор на ЯРП, с която на основание чл.195,
вр.чл.192, ал.1, вр.чл.188, т.2, вр. чл.187, т.3 и т.10, вр.чл.186 от КТ,
вр.чл.57, ал.1, т.3 и ал.2 от ПАПРБ и вр.чл.25 и чл.44 от Етичния кодекс на
съдебните служители й е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение” за извършеното от ищцата на 13.07.2015 г. нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в изготвяне и изпращане в администрацията на Главния прокурор
на РБ на проектобюджет за 2016 г. и актуализирани разчети на прогнозите за 2017
и 2018 г. на ЯРП, без знанието на административния ръководител и задължителното
съгласуване и подписване от последния.
По делото е представена и
разменена кореспонденция между ЯРП и Администрацията на ГП. От писмо,
изх.№И-140/17.07.2015 г. на ЯРП се установява, че същото е изпратено до С.Т. -
началник Отдел „Бюджет и финансиране”, Дирекция „ФСД” при Администрацията на
ГП, като последната е уведомена, че изпратеният на 13.07.2015 г. от В.Я. –
гл.счетоводител проектобюджет 2016-2018 г. на ЯРП не е бил докладван и
съгласуван с адм.ръководител на ЯРП, поради което да не бъде вземан под
внимание. Посочено е, че по случая е образувано дисциплинарно производство,
относно действията на г-жа Я.. Заявено е още, че на 17.07.2015 г. е изпратен
актуален и съгласуван проектобюджет 2016-2018 г. на ЯРП. Писмото е изпратено от
служебния e-mail на Адм.секретар на ЯРП – Н.К.
От съдържанието на писмо,
изх.№3278/2015 от 21.07.2015 г. на Администрацията на ГП, подписано от Главния
секретар, отправено до Адм.ръководител на ЯРП последния е уведомен за следното:
С писмо, изх.№91-00-055/08.07.2015 г. ВСС дал указания за подготовка на
проектобюджетите за 2016 г. и актуализирана бюджетна прогноза за 2017 г. и 2018
г. на второстепенните разпоредители с бюджет, като определения срок за
представяне на прогнозата за ПРБ е бил до 17.07.2015 г. Предвид краткия срок
директора на Д „ФСД” дал указания и определил срок за третостепенните
разпоредители с бюджет в системата на ПРБ – 13.07.2015 г. През периода на
изготвяне на разчетите гл.счетоводител на ЯРП уведомила началника Отдел ”БФ” за
искането на Адм.ръководител на ЯРП прогнозата да бъде изготвена с допълнителни
щатни бройки за служители, за което е уведомен директора на Д „ФСД”. Указанията
на ВСС и ПРБ са били разчетите да бъдат изготвени на база утвърдена щатна
численост. ЯРП спазила определения срок за представяне на
разработена прогноза за бюджета – 13.07.2015 г., като до 10.00 ч. на 17.07.2015
г. друг вариант на бюджетна прогноза на ЯРП не е получен в Отдел „БФ”. В
писмото е посочено, че дейността на Дирекция „ФСД” се осъществява на база
утвърдени процедури за контрол на дейностите, които съдебните служители са
длъжни да спазват, като неспазването на определените срокове от служителите се
счита за нарушаване на административната и финансова дисциплина. Посочено още,
че съгл. чл.54 ПАПРБ адм.секретар изпълнява функциите на съдебния
администратор, определени в чл.51, т.3 от ПАПРБ, в т.ч. и изготвянето на
проекта за бюджет на съответната прокуратура.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, въззивния съд прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, като
подадена в предвидения в чл.259,ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния
съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
Като неоснователно се преценя
твърдението на въззивника за нищожност
на атакуваното решение, мотивирано с това, че е постановено от незаконен
състав. Твърдението си за незаконен състав на първостепенния съд въззивника
обосновава с тезата, че по отношение на съдията, постановил атакувания съдебен
акт, е било налице основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, което е било
известно нему и неизвестно на въззивника до постановяване на решението, а
именно: ищцата по делото и съдията са работили в едно и също ведомство -
Окръжна следствена служба гр.Ямбол – ищцата като гл.счетоводител, а съдията
като следовател и това според въззивника неминуемо създало отношения, които от
своя страна са повлияли на съдията при постановяване на решението му. При това
положение съдията е следвало да се самоотведе от разглеждане на делото, а като
не го е сторил е постановил нищожно решение, поради незаконен състав на съда.
На първо място, съобразно трайно
установената съдебна практика липсата на отвод /самоотвод/ на член на съдебния
състав при наличието на някое от основанията по чл.22 ГПК не води до нищожност
или до недопустимост на решението, а би могло евентуално да повлияе на
правилността на съдебния акт. На следващо място – обстоятелството, че
въззиваемата В.Я. *** до 2009 г., където до 2006 г. е работил и съдия
Иван Христов е било известно на въззивната ЯРП, с оглед което за последната е
съществувала възможността да направи искане за отвод, което пред
първоинстанционния съд не е сторено.
По изложените съображения твърдението
на въззивника за нищожност на
атакуваното решение се намери за неоснователно и се остави без уважение.
При преценка по същество -
атакуваното решение се прецени за правилно. Изложените от
първостепенния съд мотиви се споделят и на осн. чл.272 ГПК въззивния съд
препраща към тях.
Предявеният пред
първоинстанционния съд иск е с правно основание чл.357 от КТ. Ищцата,
понастоящем въззиваема страна, е претендирала отмяна на Заповед №228/07.08.2015
г. на Районния прокурор на Районна прокуратура – Ямбол, с която й е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Такава е и правната
квалификация, дадена от първоинстанционния съд. За да прецени основателността
на иска въззивният съд следва да извърши проверка налице ли са условията на
чл.187 - 188 и чл.192 – 195 от КТ, за да бъде наложено на въззиваемата
процесното дисциплинарно наказание.
За да наложи дисциплинарно
наказание на определен работник или служител, работодателят е длъжен да проведе
дисциплинарно производство, в което най-напред следва да установи факта на нарушение
на трудовата дисциплина; на второ място следва да определи вида на
дисциплинарното наказание, да издаде мотивирана заповед за неговото налагане и
най-накрая да връчи тази заповед на лицето извършило нарушението.
В конкретния случай, въззивния съд
намира, че е спазена описаната процедура по налагане на дисциплинарно наказание
на въззиваемата. Представените писмени обяснения от въззиваемата,
удостоверяват, че Адм.ръководител на ЯРП (във функцията на дисциплинарно
наказващ орган) е направил нужното в изпълнение на вмененото му с разпоредбата
на чл.193, ал.1 от КТ задължение да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения.
Процесната заповед обаче е
незаконосъобразна на друго основание. Нормата на чл.189, ал.1 КТ задължава
дисциплинарно наказващия орган при определяне на дисциплинарното наказание да
вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя. Преценката
по чл.189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е
изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Не съществува
законово изискване тази преценка да се обективира в писмен акт, а дали същата е
правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното
нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено
дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за
съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното
нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагането на
дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл.189 КТ като е взел
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както
и поведението на работника или служителя, като изложи своите фактически и
правни изводи относно нейната правилност, респ. неправилност.
(Р.№461/17.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№626/2009 г., ІІІ г.о.).
При изложеното въззивния съд счита,
че макар и да е изложил пространни мотиви в атакуваната заповед, оценката на доказателствения материал е
извършена от въззивника
незаконосъобразно, т.е. не може убедително да се приеме, че вмененото на ищцата нарушение е с такава тежест, че да обоснове
налагането на предпоследното по тежест дисциплинарното наказание - „предупреждение за уволнение".
Както
вече се посочи при излагане на фактическата обстановка, вмененото нарушение на
трудовата дисциплина се изразява
в изготвяне и изпращане в администрацията на Главния прокурор на РБ на
проектобюджет за 2016 г. и актуализирани разчети на прогнозите за 2017 и 2018
г. на ЯРП, без знанието на административния ръководител и задължителното
съгласуване и подписване от последния. Не може да се отрече обаче, а и от
разменената кореспонденция между ЯРП и Администрацията на ГП (писмо,
изх.№И-140/17.07.2015 г. на ЯРП и писмо, изх.№3278/2015 от 21.07.2015 г. на Администрацията
на ГП) се установява, че при изпращане на проектобюджет 2016-2018 г. на ЯРП
ищцата Я. изрично е уведомила директора на Д „ФСД” за искането на Адм.ръководител
на ЯРП прогнозата да бъде изготвена с допълнителни щатни бройки за служители.
Независимо от това изпратения проектобюджет е бил изготвен от Я. в съответствие
с указанията на ВСС и ПРБ - разчетите да бъдат изготвени на база утвърдена
щатна численост. Следва да бъде отчетен и факта, че за изготвяне на
проектобюджета Я. реално е разполагала с три работни дни (09.07; 10.07. и
13.07.2015 г.).
Не се подкрепят от доказателствата
по делото твърденията на въззивника, че е изпратил нов проектобюджет, който не
е бил взет в предвид, тъй като е изпратен след срока. Видно от съдържанието на
писмо, изх.№3278/2015 от 21.07.2015 г. на Администрацията на ГП до 10.00 ч. на
17.07.2015 г. друг вариант на бюджетна прогноза на ЯРП не е получен в Отдел
„БФ”. Не само това, но в цитираното писмо е посочено, че ЯРП спазила определения срок
за представяне на разработена прогноза за бюджета – 13.07.2015 г. Посочено е
още, че дейността на Дирекция „ФСД” се осъществява на база утвърдени процедури
за контрол на дейностите, които съдебните служители са длъжни да спазват, като неспазването на определените срокове от
служителите се счита за нарушаване на административната и финансова дисциплина.
При тези съображения, въззивния
съд приема, че преценката по чл.189 КТ на въззивника в качеството на дисциплинарно
наказващ орган не е извършена в съответствие със закона и задължителната
съдебна практика, което е достатъчно основание за отмяна на атакуваната
заповед.
Освен изложеното, при преценка на посоченото в процесната заповед деяние
настоящият съдебен състав намира, че същото не сочи на нарушение на служебни
задължения, вменени на служителя с длъжностната характеристика или цитираните от
работодателя ПАПРБ и Етичен кодекс на съдебния служител. Не може да се изведе
обоснован извод кое конкретно свое задължение е нарушила въззиваемата. Напротив
посоченият в заповедта чл.57, ал.1, т.3 от ПАПРБ предвижда, че в задълженията
на Направление „ФСД” е разработване на проект за годишен бюджет на
прокуратурата, а ал.2 на чл.57 предвижда, че дейността на Направление „ФСД” се
ръководи от главен счетоводител, който е подчинен на адм.ръководител на
съответната прокуратура. С изготвяне на процесния проектобюджет, въззиваемата е
изпълнила именно задължението си по чл.57, ал.1, т.3 от ПАПРБ, залегнало и в
длъжностната й характеристика. Изпращането на проектобюджета без съгласуване
(за което Я. изрично е уведомила директора на Д „ФСД”) дори и да
съставлява някакво нарушение на служебната йерархия, не е от категория такова,
че да обоснове налагането на
предпоследното по тежест дисциплинарното наказание - „предупреждение за уволнение". Нещо
повече – неизпращането на проектобюджета в указаните срокове, би довело до нарушаване на
административната и финансова дисциплина.
Макар
и да е без значение за крайния извод на съда, впечатление прави, че
административния секретар на ЯРП, който съгл. чл.54 ПАПРБ изпълнява функциите на съдебния
администратор, определени в чл.51, т.3 от ПАПРБ, в т.ч. и изготвянето на
проекта за бюджет на съответната прокуратура, не е оказал необходимото
съдействие на въззиваемата, нито при изготвяне на процесния проектобюджет, нито
при опитите й да се свърже с административния ръководител. Не само това, но и
подадената от последната докладна записка е станала повод за образуване на
дисциплинарното производство против Я.. В тази връзка и в съответствие с чл.44
от Етичния кодекс на съдебните служители, именно от административния секретар въззиваемата Я. е потърсила
съдействие на 13.07.2015 г.
Ако бе преценил всички
конкретни обстоятелства и доказателства поотделно и в тяхната съвкупност въззивника,
в качеството на административно наказващ орган, би стигнал до извода, че липсва
логическа и юридическа връзка между посоченото в заповедта деяние и наложеното
дисциплинарно наказание.
Всичко
изложено до тук е достатъчно, за да обоснове извод за незаконосъобразност на
процесната заповед за дисциплинарно наказание, ерго за основателност на
предявеният иск с правно основание чл.357 КТ. В атакуваното решение първостепенния
съд, като е достигнал до същите правни изводи, е постановил едно правилно и
законосъобразно решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната
жалба и при условията на чл.271, ал.1 от ГПК, следва да бъде потвърдено.
При
изхода на спора пред въззивния съд, въззивника няма право на разноски, а
искането на въззиваемата за присъждане на такива е основателно. Въззивния съд
присъжда на въззиваемата разноски в размер на 200 лв., поради наличието на
надлежно искане и на доказателства за сторени такива във въззивната инстанция.
Водим от
горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №51/14.12.2015 г. по гр.д.№251/2015 г. по описа на ТРС.
ОСЪЖДА
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – гр.Ямбол, БУЛСТАТ 1218173090778, с адрес: гр.Ямбол,
ул.”Жорж Папазов” №1 да заплати на В.А.Я.
***, ЕГН********** сумата от 200 /двеста/ лева разноски за въззивната инстанция.
Решението,
на основание чл.280, ал.2, т.3 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.