В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 09 февруари 2016 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар П. У.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №32 по описа на 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД гр.София, ЕИК-831609046 против Решение №541/08.10.2015г., постановено по гр.д.№2474/2014г. по описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД гр.София, против Р.К.П. и С.Г.П.,***, иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 ЗЗД във връзка с Общи условия за продажба на топлинна енергия от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, да бъде прието за установено, че Р.К.П. и С.Г.П. дължат разделно по 1/2 сумата 3769,63лв., от които 3312,15 лв.- главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м.12.2011г.-м.01.2014г., 457,48лв.-законна лихва за забава от 31.01.2012г. до 08.04.2014г., законната лихва от 12.05.2014г. до изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2252/2014г. по описа на ЯРС. В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Жалбоподателят твърди, че неправилно и в противоречие с действителното фактическо и правно положение, първоинстанционният съд е приел, че ответниците П. не са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1 т.42 от ДР на Закона за енергетиката, действала през процесния период. Твърди се, че от представените по делото нотариални актове, е установено безспорно, че ответниците са придобили право на собственост върху топлоснабден имот в гр.София, бул.”В.Левски” №91 ап.19 аб.№22908, т.е. имат горепосоченото качество по смисъла на закона. Твърди се, че без значение по делото е обстоятелството, дали в определен период от време имотът им се е държал без основание от трето лице, както и отношенията на ответниците с това лице. Предвид посоченото и по съображения изложени в жалбата се иска отмяна на атакуваното решение и уважаване на исковете, както и присъждане на разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Счита се, че исковата претенция, правилно е била отхвърлена, като недоказана. Претендира се, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът не изпраща представител.

Въззиваемите не се явяват и не изпраща представител в о.с.з. В писмена молба, оспорват жалбата и претендира нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Видно от ч.гр.д. №2252/2014г. по описа на ЯРС, същото е било образувано по заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК със заявител „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД гр.София против длъжниците Р.К.П. и С.Г.П. за сумата 3312,15лв. главница, представляваща неизплатена сума за доставена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул.„Васил Левски” №91, вх.1, ет.5, ап.19, абонатен №022908, както и лихва 457,48лв. за периода 31.01.2012г. - 08.04.2014г. и законната лихва, считано от депозиране на заявлението до изплащане на сумата, както и направените в заповедното производство разноски. Въз основа на заявлението ЯРС е издал заповед №1437/14.08.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е разпоредил длъжниците Р.К.П. и С.Г.П. да заплатят на заявителя горепосочените суми, както и сумата 328,48 лв. -разноски в заповедното производство. В срока по чл.414 ГПК, длъжниците са депозирали възражение против издадената заповед. В срока по чл.415 ГПК кредиторът- заявител е предявил установителен иск за претенцията си, който е предмет на настоящото дело.

Пред ЯРС ищецът е представил копие от действалите през процесния период ОБЩИ УСЛОВИЯ на дружеството, публикувани във в-к „Делник” в броя от 14.01.2008г., а така също и сключените между „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД и „ТЕХЕМ СЪРВИСЪС”ЕООД гр.София договори от 01.08.2005г. и от 01.11.2007г. с предмет извършване услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост /СЕС/ или в сграда с повече от един потребител в гр.София при спазване на изискванията на ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ, одобрени от ДКЕВР. Представен е бил и Договор №4870/27.11.2002г. за доставка и монтаж на термостатни вентили, глави и индикатори за разпределение разхода на ТЕ, както и извършване на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки, сключен между „ТЕХЕМ СЪРВИСИС”ЕООД и Етажната собственост на адрес: бул.„Васил Левски” №91, сключен след решение на ОС на ЕС, взето на 26.09.2002г. Ищецът е представил и справка -извлечение за дължимите суми от ответниците, като абонати под № 22908 към 08.04.2014г., с общо салдо 3728,68 лв.

Не е спорно обстоятелството, че въззиваемите са станали собственици на процесното жилище по силата на Договор за покупко –продажба от 17.06.2011г., видно от нот. акт №45 т.ІІ рег.№3072 н.д. №228/2011г. на нотариус рег.№263 с РД-СРС. Видно от нот. акт в същия е било вписано задължение за продавача М. П.да предаде владението на купувачите в срок до 3 месеца,, като до предаване на владението всички разходи по ползването на имота да са за сметка на продавача. Не е спорно също, че с нот. акт №85 т.ІІ рег.№4908 н.д. №230/2014г. на нотариус рег.№622 с РД-СРС, въззиваемите са продали имота на трето лице.

Установено е по делото, че въпреки поетото с договора от М. П. задължение за предаване на владението на имота, предмет на нот. акт №4582011г. в 3 мес. срок, същото не е било изпълнено от нея, поради което против нея е била издадена Заповед по чл.417 ГПК и ИЛ от 29.10.2012г. по ч.гр.д.№37740/2012г. на СРС за предаване на владението върху имота на С.П.. Въз осн. на ИЛ е било образувано изп.дело №20128390400669 на ЧСИ рег.№839 с РД-СГС, като видно от Протокол от 03.12.2012г. за удостоверяване на извършено действие, М. П. е предала на въззиваемия П. ключовете за процесното жилище.

Пред ЯРС е била изслушана ССЕ, която взаключението си е посочила че на основание подадената му от ищеца обобщена информация, задължението по издадените процесии данъчни фактури за ТЕ възлиза на 3229,94 лв., от която: сума за ТЕ за отопление 1768,31 лв., сума за ТЕ отдадена от сградна инсталация 456,41 лв., сума за ТЕ за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ 1005,22 лв. и сума за мощност 0,00 лв. Върху посочената главница вещото лице е изчислило дължимата лихва за забава, до момента на депозиране на заявлението в съда 08.04.2014 г., в размер 474,17 лв.

По делото е била изслушана и СТЕ. В заключението си ВЛ-це е посочило, че спрямо абоната ФДР неправилно е приложила методиката към НТ за разпределение на ТЕ - в процесния случай тя е неприложима, от което следва, че разпределената на абоната сума в размер на 2986,58лв. /в т.ч.: сума за ТЕ за отопление 1768,31 лв.; сума за ТЕ отдадена от сградна инсталация 456,41 лв.; сума за ТЕ за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ 1005,22 лв., минус стойността на корекцията на ТЕ на абоната по отчет т.е. - 243,36лв./ е неточна/невярна. Освен това, въз осн. на анализ на обичайната практика за отчет при установените несъответствия между главните отчети при абоната и сметките за дялово разпределение, вещото лице заключава, че ако тези данни на ФДР се приемат за верни, разпределената на абоната ТЕ за БГВ за сезони 2012/2013г. и 2013/2014 г. в общ размер 762,59 лв. е завишена практически двойно. Други несъответствия или неточности в разпределената ТЕ за абоната по този критерий, вещото лице не е установило. Посочено е, че сметките от ФДР са изготвени своевременно, а фактурираните на абоната суми са верни, но само доколкото съответстват на данните от общия топломер като пера. Сумите съответстват по сезони, но не отразяват експертната преценка за самите разпределения. ВЛ.це е посочило още, че в сметките за дялово разпределение на ФДР липсват данни за потребената БГВ отчетена по общия водомер в абонатната станция, респ. за корекционния количествен коефициент спрямо отчетената БГВ по частни водомери - брой лица и заключението е, че това е съществен информационен пропуск.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

ЯОС споделя изводът на първоинстанционния съд, че въззиваемите П. не са потребили претендираната за заплащане ТЕ за периода м.12.2011г. - м.12.2012г., тъй като реално не са ползвали закупения от тях апартамент, респ. че искът в тази му част е неоснователен. Ползвател на имота през посочения период е бил бившият му собственик М. П., която до 03.12.2012г. е отказвала да го предаде на новите му собственици, кото дори се е наложило, последните да се снабдят с ИЛ срещу нея и да образуват изп. дело, за да я отстранят от имота.

Дори да се приеме становището на въззивника, изразено в жалбата, че по см. на ЗЕ, ответниците в първоинстанционното производство се явяват страна в облигационното правоотношение с „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД за продажба на топлинна енергия, и е без значение обстоятелството, че имотът им е бил държан от трето лице без правно основание, както и облигационните им отношения с това лице, то изводът на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска отново е правилен, по втората група съображения застъпени в решението, а именно поради неговата недоказаност по размер. Като доказателство за размера на задължението, не може да служи заключението на изслушаната пред ЯРС ССЕ, тъй като е установено от заключението на СТЕ /неоспорено от страните/, че разпределената на абоната ТЕ за БГВ за сезони 2012/2013г. и 2013/2014 г. в общ размер 762,59 лв. е завишена практически двойно, както и че спрямо абоната, ФДР неправилно е приложила методиката към НТ за разпределение на ТЕ, тъй като в процесния случай тя е неприложима, от което следва, че разпределената на абоната сума в размер на 2986,58 лв. е неточна/невярна. След изслушване на СТЕ, пред ЯРС не са правени доказателствени искания от ищеца и не са били представени доказателства, от които да се направи извод относно това какъв е действителния размер на задължението на ответниците, респ. дължими ли са от тях сумите посочени в Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК. Т.е. искът като недоказан по размер, правилно е бил отхвърлен.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По делото липсват доказателства за направени разноски от въззиваемите пред настоящата инстанция, поради което съдът не присъжда такива в тяхна полза.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №541/08.10.2015г., постановено по гр.д.№2474/2014г. по описа на ЯРС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.