В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІІ-ти въззивен граждански състав

на 16 февруари 2016 г.

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА СТОЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА

въззивно гражданско дело № 23 по описа на 2016 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „АГРОЗЕМ-АВ” ООД с.Межда, общ.Тунджа, обл.Ямбол против Решение №658/27.11.2015 г., постановено по гр.д.№2065/2015 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение ЯРС е постановил следното: ОБЯВЯВА на основание чл.42, ал.2 ЗЗД за относително недействителен по отношение на Д.Г.К., ЕГН ********** и Ц.И.К., ЕГН ********** *** договор за аренда от 29.01.2015 г., заверен под №646, акт №103, т.І на Нотариус М.Д., вписан с вх.рег.№479, т.І, стр.152 от 29.01.2015 г. на Агенция по вписванията – Служба по вписванията – Ямбол като сключен без представителна власт.; ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Агрозем – АВ“ ООД, ЕИК 128544973, със седалище и адрес на управление: с.Межда, общ.Тунджа, обл.Ямбол, представлявано от законния си представител А.Д.Ч. – управител да заплати на Д.Г.К., ЕГН – ********** и Ц.И.К., ЕГН – ********** *** сумата от 873.60 лв. /осемстотин седемдесет и три лв. и шестдесет ст./ - съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло с твърдения, че е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Изложени са подробни съображения за противоречие на изводите на съда с материалния закон. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен. Заявена е претенция за присъждане на разноски за двете инстанции. Доказателствени искания с въззивната жалба не са направени.

По делото от въззиваемите Д.Г.К. и Ц.И.К., чрез пълномощника им адв.Д., е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорена основателността й. Изложени са подробни съображения, въз основа на които е направен извод за законосъобразност и правилност на атакуваното решение. Иска се оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на атакуваното решение. Заявена е претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция. Искане за допускане на доказателства не е направено.

В с.з. въззивника „АГРОЗЕМ-АВ” ООД с.Межда, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния представител на същия – адв.Ст.Т. е депозирана молба, вх.№1061/15.02.2016 г., с която заявява, че поради обективни причини, не е в състояние да участва в с.з., но счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото и моли да бъде даден такъв. В молбата са изложени и съображения по същество.

В с.з. въззиваемите Д.Г.К. и Ц.И.К., редовно и своевременно призовани, не се явяват, но чрез пълномощника си адв.М.Д. от ЯАК, поддържат заявеното в писмения отговор становище за неоснователност на жалбата.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Фактическа обстановка по делото е правилно установената от първостепенния съд и не е спорна между страните.

От Решение №3601/07.01.1999 г . на ПК - Ямбол и Удостоверение за наследници изх.№ГС/02-009058 от 04.08.2015 г. на Община „Ямбол“ се установява, че ищците Д.Г.К. и Ц.И.К. са съсобственици по наследство на четири недвижими имота, съставляващи ниви, находящи се в землището на с.Скалица, обл.Ямбол, а именно: нива с площ от 3.000 дка в местността „Илчев ъгъл", представляваща имот №012176; нива с площ от 6.999 дка в местността „Еле дере", представляваща имот №013085; нива с площ от 4,000 дка в местността „Мекеня", представляваща имот №018292 и нива с площ от 5,000 дка в местността „Бели гробища", представляваща имот №035085.

Видно от Пълномощно, рег.№10636/03.10.2006 г. на Нотариус Таня Димитрова, с рег.№243 на НК, Д.Г.К. и Ц.И.К. са упълномощили Валентина Недялкова Чемширова от с.Межда, обл.Ямбол да сключи от тяхно име и за тяхна сметка, в качеството им на арендодатели договор за аренда с арендатор - „Агрозем – АВ“ ООД – с.Межда ,обл.Ямбол, като предостави под аренда за срок от десет години, при заплащане на арендна вноска от 20% от средния добив на декар и при други конкретни условия каквито намери за изгодни, собствената им земеделска земя, находяща се в землището на с.Скалица, обл.Ямбол, индивидуализирана по имоти. С пълономощното упълномощителите са овластили пълномощника да ги представлява пред Нотариусите в страната при нотариално заверяване на договорите за аренда на земеделска земя, като действа от тяхно име и за тяхна сметка, както и да се подписва вместо тях, когато и където е необходимо, във връзка с упражняване на предоставените с пълномощното права, като правата по пълномощното да се тълкуват изцяло в полза на упълномощеното от тях лице.

С Договор за аренда от 15.11.2006 г., заверен под №6636/15.11.2006 г. на Нотариус Сергей Стоев, вписан в Служба по вписванията при ЯРС – вх.рег.№12825, том ХІV, стр.153, акт № 100, т.VІ, В. Н. Ч. от с.Межда, обл.Ямбол, действала въз основа на горе-описаното пълномощно, като пълномощник на Д.Г.К. и Ц.И.К. в качеството им на „арендодатели” е сключила с „Агрозем – АВ“ ООД – с.Межда, обл.Ямбол, в качеството му на „арендатор” договор за аренда на собствените им земеделски земи, находящи се в землището на с.Скалица, обл.Ямбол за срок от десет стопански години и при заплащане на арендна вноска от 20% от средния добив на декар, съобразно учредената й представителна власт.

Видно от Договор за аренда от 29.01.2015 г., заверен под №646, акт №103, том І от 2015 г. на Нотариус Миглена Доненчева, с рег.№453 на НК, вписан в Служба по вписванията при ЯРС – вх.рег.№479, том І, стр.152 от 29.01.2015 г., В. Н. Ч. от с.Межда, обл.Ямбол действала въз основа на пълномощното с нотариална заверка на подписите рег.№10636/03.10.2006 г. на Нотариус Т. Д., с рег.№243 на НК, като пълномощник на Д.Г.К. и Ц.И.К. в качеството им на арендодатели е сключила с „Агрозем – АВ“ ООД – с.Межда, обл.Ямбол, в качеството му на арендатор нов договор за аренда на собствените им земеделски земи, находящи се в землището на с.Скалица, обл.Ямбол за нов срок от десет стопански години и при заплащане на арендна вноска от 20 % от средния добив на декар.

И по двата договора за аренда пълномощникът се легитимира с пълномощно, заверено на 03.10.2006 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД и правилно е квалифициран от ЯРС. Иска е допустим, а при преценка по същество, извършена въз основа на събраните по делото доказателства – иска е и основателен. По този начин правилно се е произнесъл и първостепенния съд. При постановяване на решението си, ЯРС е извършил пълен, обективен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства, като изложените мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция и е ненужно да бъдат преповтаряни, а на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препраща към тях.

Оплакванията във въззивната жалба въззивния съд намери за изцяло неоснователни.

Съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗД лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди като за потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. При настоящия иск, с който се иска обявяване нищожност на договор за аренда от 2015 г., тъй като не е налице надлежно упълномощаване за сключването му, съдът следва да разгледа упълномощителната сделка, като след това се произнесе по иска за прогласяване нищожността на договора за аренда, сключен на 29.01.2015г. от пълномощника.

Както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивния съд спорно между страните по делото е как следва да бъде тълкувано пълномощното – дава ли права на пълномощника да сключи освен първия договор за аренда от 2006 г. и следващия – процесния договор от 2015 г., т.е. какъв е обема на предоставената на пълномощника представителна власт.

Въззивният състав намира, че представеното пълномощно следва да се тълкува, по правилото на чл.20 от ЗЗД, според който при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Нормата на чл.44 от ЗЗД постановява, че правилата относно договорите намират съответно приложение и относно едностранните сделки, каквато е упълномощаването. Видно от текста на пълномощното, то съдържа волеизявление на упълномощителите за предоставяне на права на пълномощника В.Чемширова „да сключи… договор за аренда”, който израз определено има смисъл, че е упълномощена да сключи еднократно договор за аренда за 10 години, с конкретен арендатор и при конкретна арендна цена и с това представителната власт на пълномощника се изчерпва. В пълномощното не е записано „да сключва договори”, както необосновано се твърди от въззивника. ЯОС тълкува пълномощното в смисъл, че с него пълномощника е упълномощена да сключи един договор за аренда за срок от 10 години. Изразът: „да сключи ...договор” води до този извод с оглед употребения глагол от второ спрежение, в трето лице, ед.число, свършен вид. Освен това е употребено и единственото число на съществителното - „договор”. Тълкуването на текста води до извод за сключване на един договор за аренда. Клаузата в края на пълномощното, която упълномощава пълномощника да представлява упълномощителя пред нотариусите в страната при нотариално заверяване на договорите за аренда на земеделска земя, не е основна, а допълнителна и следва да се тълкува във връзка с основното волеизявление. Тази клауза определя само пред кого ще се ползва пълномощното при нотариалното заверяване на договора. От значение е и фактът, посочен в пълномощното, че упълномощеното лице е съдружник в дружеството на арендатора и действа в негова полза. При цялостното тълкуване на упълномощителната сделка ЯОС стига до извод, че след сключването на договора за аренда през 2006 г., е упражнена изцяло предоставената с процесното пълномощно представителна власт. Пълномощникът не е притежавал представителна власт да сключи договор за аренда през 2015 г. След като е сключил договора през 2006 г. пълномощникът е упражнил дадената представителна власт, поради което не е било необходимо упълномощителят да оттегля пълномощното. В този смисъл възраженията на въззивника са неоснователни.

Въззиваемите - ищци не са дали и последващо съгласие за сключване на този договор за аренда, напротив, завели са иск за прогласяване на нищожността му поради липса на съгласие. Поради изложеното, ЯОС намира, че процесният договор за аренда от 2015 г. е нищожен поради липса на съгласие.

Предвид на изложеното до тук за въззивния съд се налага извода, че решението на първостепенния съд не страда от пороците, визирани във въззивната жалба, правилно е и постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата, поради което и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна - да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото въззиваемите имат право да им се присъдят разноски за въззивната инстанция. Въззивния съд присъжда разноски в размер на 900 лв. за адв.възнаграждение, предвид наличието на надлежно искане в тази насока и на доказателства за направени разноски.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №658/27.11.2015 г., постановено по гр.д.№2065/2015 г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА „Агрозем-АВ”ООД - с.Межда, обл.Ямбол, с ЕИК 128544973, представлявано от управителя А.Д.Ч., да заплати на Д.Г.К., ЕГН ********** и Ц.И.К., ЕГН **********,*** направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 900 (деветстотин) лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.