Р Е Ш
Е Н И
Е
№
17.02.2016г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
на 16.02.2016година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА
ДИМИТРОВА
2. ИВА КОДЖАБАШЕВА
Секретар
П.У.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№ 20 по описа за 2016 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК, във вр. с чл.17, ал.5 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на
П.С.И. ***, против Решение №703/18.12.2015г. по гр.д. №2746/2015г. по описа на
ЯРС, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на И. за прилагане по
отношение на нея на мерки за закрила по ЗЗДН срещу С.П.И. ***.
Оплакването в жалбата е за незаконосъобразност
на постановеното от ЯРС решение. Въззивницата поддържа, че на 27.10.2015г. баща
й С.И. е осъществил спрямо нея домашно насилие, описала е подробно акта на
домашно насилие и счита, че с представените пред първата инстанция доказателства
е установила този акт на насилие. Сочи, че в нарушение на разпоредбата на чл.14,
ал.1 ЗЗДН, както и в нарушение на процесуалния закон, районният съд не е
кредитирал издаденото от д-р Ч. съдебно- медицинско удостоверение, установяващо
извършеното спрямо нея физическо насилие, съдът не призовал за разпит и
полицейските служители, отзовали се на подадения сигнал на телефон 112, които
също щели да установят акта на домашно насилие.
По тези съображения, които могат
да се приемат като оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон,
и необоснованост, въззивницата моли ЯОС да отмени решението на първата
инстанция, да наложи исканите мерки за защита и да й присъди направените по
делото разноски. Поискала още да бъде освободена
от внасяне на ДТ за подадената жалба, поради липса на средства за заплащането
й.
Въззиваемият С.И., чрез
пълномощника си адв. М.Д., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
въззивната жалба като неоснователна. Изложил е подробни съображения, според
които първоистанционното решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие
с материалния закон. Претенция за разноските пред настоящата инстанция е заявил
и въззиваемият И..
В о.с.з. въззивницата И. се явява
лично, поддържа подадената жалба и настоява за уважаването й, като представя подробна
писмена защита.
Пълномощникът на въззиваемия –
адв.Д. в с.з. пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение.
ЯОС намира, че
въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН, поради което следва да се разгледа по
същество.
За да се произнесе,
въззивният съд установи следното:
Производството пред
ЯРС е образувано по молба с правно основание чл.4, ал.1 от ЗЗДН, подадена от П.С.И.
***, против С.П.И. ***.
В молбата са
изложени индивидуализиращите белези на акта на домашно насилие от 27.10.2015г.,
изразил се в осъществено спрямо П.И. физическо насилие. Според твърденията на
молителката, баща й С.И., с помощта на майка й П.И., й нанесли побой чрез
множество удари в областта на лицето, раменете и гърба. С молбата И. е
представила декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН за установяване на домашното насилие.
Искането е за издаване на заповед за незабавна защита, на заповед за въздържане
от домашно насилие с мерките по чл.5, ал.1, т.1,2,3 и 5 от ЗЗДН, както и за
налагане на глоба на извършителя на домашното насилие.
Ответникът е оспорил
молбата с основното възражение, че изложените в нея твърдения не отговарят на
действителното фактическо положение.
От фактическа страна
по делото е установено, че страните са баща и дъщеря, както и че обитават едно
жилище в гр.Ямбол на административен адрес ж.к.„Златен рог” бл.9, вх.Б, ап.24,
което жилище понастоящем е собствено на Й. Д. – сестра на молителката и дъщеря
на ответника.
Видно от докладна
записка на полицейските служители К.Б. и И.Г. по пр. вх. №167900-4755/2015г. по
описа на РУ–Ямбол, на 27.10.2015г., при получен сигнал за семеен скандал,
полицаите са посетили дома на страните, прекратили са скандала между тях и са
обяснили на страните как да разрешават дългогодишните си проблеми в семейството.
От представения
амбулаторен лист за преглед в Спешно отделение от 27.10.2015г. се установява,
че на същата дата молителката П.И. е посетила медицинското заведение, била е
прегледана от лекар, който е установил болезненост в областта на носа и скулите
на пациентката, болка в лявото рамо и екскориация в областта на лявата
предмишница, при липса на насиняване и кръвотечения. В същият ден –
27.10.2015г. И. е била прегледана и освидетелствана от съдебния лекар д-р Ч.,
който е издал медицинско свидетелство №632/2015 г., отразяващо констатациите от
извършения преглед – умерено изразени синкавоморави кръвонасядания в областта
на двете очници, с умерено изразен травматичен отток на меките тъкани, като
болките ирадират към скулните области, болки в областта на лявата раменна става
и в областта на кръста, засилващи се при функционална активност и охлузвания
под формата на одрасквания в областта на двете предмишници и дланите на ръцете.
Съдебният лекар е заключил, че описаните от него увреждания са получени в
следствие действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети и отговарят да са получени
по начин и време, както е съобщила самата освидетелствана.
На 30.10.2015г.
молителката е посетила и лекар специалист – невролог, който е издал амбулаторен
лист и етапна епикриза за назначено на И. лечение на оплакванията й от силно
главоболие и световъртеж, при констатираната от лекаря повърхностна травма на
окосмената част на главата. При тези данни от прегледа при невролога и
оплакванията на молителката от главоболие, виене на свят, зашеметяване, гадене,
повръщане и липса на апетит, съдебният лекар е извършил ново освидетелстване от
31.10.2015г., според което И. е получила сътресение на мозъка, довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Разпитаният пред
първата инстанция свидетел В.Х е описал процесния акт на домашно насилие по
начина, предаден му от молителката П.И.. Свидетелят е дал показания, според
които на датата 27.10.2015г. той е посетил жилището на страните във времето,
след като полицейският патрул вече си е тръгвал. Свидетелят е установил, че П.
е била с подута и насинена физиономия, както и че я е придружил при прегледите
в спешното отделение, при съдебния лекар и невролога.
Според показанията
на св. П.И., която е майка на молителката и съпруга на ответника, на
обсъжданата дата се е разразил скандал между страните, чийто повод била
отправена към П. забележка относно ползването на пералнята в жилището. Според
свидетелката, която присъствала на скандала, молителката започнала да обижда
двамата си родители, крещяла, викала и нападнала баща си с удари с ръце, при
което свидетелката застанала между двамата, хванала дъщеря си за ръцете и
самата тя получила травми. Видно е от амбулаторен лист от дата 29.10.2015г., че
самата П.И. е посетила лекар, който е установил изразен болезнен отток и
зачервяване по дясната китка и предмишницата, обхващащи и пръстите на ръцете,
болезненост и отток на палеца на лявата ръка и ограничен обем на двете
засегнати стави.
Първоинстанционният
съд е изслушал показанията на св. Г.Димов, на 12 години, племенник на
молителката и внук на ответника, който също е бил очевидец на скандала от
27.10.2015г. Според този свидетел, леля му П.И. викала и обиждала баща си и
майка си, опитвала се да удари баща си, при което бабата П.И. застанала помежду
им, за да предпази С., държейки ръцете на П..
Като свидетел е
разпитан и 9-годишният С. М. – син на молителката и внук на ответника, също
очевидец. Свидетелят М. е поддържал показания, според които именно дядо му С.И.
е ударил майка му, като баба му също драскала и скубела майка му.
Възприемайки годната
фактическа обстановка, ЯРС е постановил обжалваното решение, с което е
отхвърлил като неоснователна молбата на П.И. за прилагане по отношение на нея
на мерки за закрила по ЗЗДН. Като е извършил съвкупен анализ на събраните по
делото доказателства и давайки вяра на показанията на свидетелите П.И. и Г.Д.,
съдът е приел, че на процесната дата 27.10.2015г. е имало скандал между
страните, при който молителката е тази, която е правила опити да нанася удари
на ответника С.И. през стоящата помежду им П.И., както и че в конкретната
ситуация е имало форма на боричкане между П.И. и майка й, което е довело до
травмите и по двете, констатирани с медицинските документи. С оглед на това
съдът е заключил, че доказателствата по делото не установяват извършен на
27.10.2015г. акт на домашно насилие от С.И. спрямо П.И., по начина, по който се
твърди в молбата, а именно чрез нанасяне от ответника на множество удари в
областта на лицето, раменете и гърба на
молителката.
Разпитаните пред
настоящата инстанция свидетели К.Б. и И.Г. – полицейските служители, които са
посетили дома на страните на датата 27.10.2015г., са потвърдили изложеното в изготвената
от тях докладна записка, като са посочили, че не са присъствали на скандала
между страните, но са направили всичко възможно за предотвратяване на
конфликта. Уточнили са, че при посещението не са установили следи от удари по
молителката.
От приетата във
въззивното производство преписка №3108/2015г. на ЯРП се установява, че същата е
образувана по сигнал от П.И. за нанесения й побой от нейния баща на датата
27.10.2015г. По преписката И. е приложила същите писмени доказателства, представени
и в настоящото производство относно телесните й повреди, установени с
медицинските документи. Преписката е приключила с постановление на прокурора за
отказ да се образува наказателно производство, тъй като не са налице данни за
осъществен състав на престъпление от общ характер, като за телесните повреди,
нанесени на И. прокурорът е указал, че
наказателното производство може да се образува по тъжба на пострадалия, по
частен ред.
При така
установените обстоятелства, ЯОС прави следните правни изводи:
Целта на ЗЗДН е да
даде съдебна защита срещу всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, дори и при опит за такова насилие, на принудително
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лицата, които се намират в родствена връзка (чл.2 ал.1 ЗЗДН).
В производството по
ЗЗДН релевантни са обстоятелствата дали спрямо молителя е осъществено действие,
представляващо акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от закона и дали
този акт на насилие е осъществен от ответника по молбата.
С оглед тези
разяснения на материалния закон, в случая молбата по чл.4 от ЗЗДН е допустима –
подадена е в едномесечния срок от твърдяния за извършен акт на домашно насилие
и е срещу лице от кръга на очертаните в чл.3 от закона.
По същество молбата
се преценява за неоснователна и правилно е отхвърлена от районния съд с
обжалваното решение. Първоинстанционното решение е постановено при пълнота на
доказателствата и прецизната им преценка поотделно и в тяхната съвкупност, като
е приложен правилно материалният закон. Настоящият въззивен състав също намира,
че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени в тяхната
съвкупност, не се установи твърдяния акт на домашно насилие от 27.10.2015г.,
който да е осъществен от ответника С.И. по отношение на дъщеря му – молителката
П.И.. Следва да се има предвид, че в настоящото производство съдът преценява
единствено този конкретен случай на домашно насилие и то по начина, по който е
индивидуализиран и посочен в молбата по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, а не други
предходни прояви на насилие, както неправилно счита въззивницата. С оглед на
това и съобразно общите правила на чл.154, ал.1 ГПК, приложими и в
производствата по ЗЗДН, доказателствената тежест да установи акта за домашно
насилие, който е в предмета на делото, е възложена на молителката- въззивница.
В тази връзка П.И. е представила декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, представила е медицински документи и е
поискала разпита на двамата свидетели В.Х. и С. М. Декларацията по чл.9 ЗЗДН
обаче няма доказателствена стойност. Същата се взема предвид единствено ако
няма други доказателства по делото, поради това, че по своята правна същност
представлява частен документ. Посредством ангажираните от нея гласни
доказателства, молителката също не е провела нужното главно и пълно доказване
на твърденията си за осъществения акт на домашно насилие. В тази връзка
въззивния съд споделя прецизната преценка на първоинстанционния съд относно свидетелските
показания на свидетелите Х. и М. Показанията на св. Х. не следва да бъдат
кредитирани, тъй като свидетелят не е очевидец на акта на домашно насилие, а
изцяло е преразказал споделеното му от молителката за насилието, като следва да
се има предвид, че твърденията на молителката са предмет на доказване, а не
доказателствено средство, поради което показанията на св.Х. изобщо нямат
характер на доказателство. Показанията на св. М. също не следва да бъдат
кредитирани, тъй като са силно заинтересовани. Този свидетел е син на
молителката и прави впечатление колко точно детето е пресъздало случилото се на
27.10.2015г., което сочи на повлияване от страна на майката и създава съмнение
за недостоверност на показанията.
Предвид направеното
оспорване, ответникът е този, който е провел насрещно доказване и е установил,
че спрямо молителката, на посочената от нея дата, не е извършен акта на домашно
насилие по описания начин. Безспорно от събраните доказателства – гласни и
писмени, се установи, че на обсъжданата дата е имало стълкновение между
молителката и двамата й родители. Установени са и травмите, понесени както от
молителката, така и от нейната майка, като в тази връзка няма причина да не се
кредитира съдебно–медицинското свидетелство на съдебния лекар, освидетелствал
молителката П.И.. Не се установи обаче бащата С.И. да е нанесъл удари на дъщеря
си, а обратно – доказа се, че дъщерята П.И. е проявила агресия и е правила
опити да удари баща си, при което майката П.И. е застанала помежду им и е
употребила физическа сила, държейки ръцете на дъщеря си, в резултат на което са
причинени телесните увреждания и на майката, и на дъщерята. За тези факти са
свидетелствали свидетелите Г.Д и П.И., и
на показанията им на очевидци съдът дава вяра, тъй като са еднопосочни и
хармонират с твърденията на самата молителка, че участие в конфликта е имала и
нейната майка.
В обобщение, с оглед
доказателствената съвкупност, както и проведеното насрещно доказване, въззивният
съд не приема за доказан факта на твърдяното от П. И. домашно насилие.
Установената защита в ЗЗДН не може да служи за разрешаване на семейни спорове,
каквито са налице в настоящия случай.
Неоснователно е
оплакването на въззивницата за допуснато от районния съд процесуално нарушение,
изразило се в непризоваване за разпит на полицейските служители, посетили дома
на страните на датата 27.10.2015г. Както вече се посочи, доказателствената
тежест за установяване на твърдяния акт на домашно насилие се носи от молителката,
а не е процесуално задължение на съда, като пред първата инстанция П.И. изобщо не
е направила доказателствено искане за разпит на полицейските служители.
Изслушани пред настоящата инстанция, показанията на двамата полицаи не
допринесоха по никакъв начин за установяване на акта за домашно насилие по
причина, че свидетелите са посетили страните след инцидента и нямат лични преки
впечатления от него. Не допринася за доказване на домашното насилие и образуваната от ЯРП преписка
№ 3208/2015г., тъй като в нея не се съдържат други, различни писмени
доказателства от тези, които са представени по настоящото дело и преценени във
връзка с останалия доказателствен материал по делото.
С оглед всичко
изложено, при съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд,
обжалваното решение на ЯРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на
спора пред настоящата инстанция, на основание чл.17, ал.2, вр. с чл.11, ал.3 от
ЗЗДН въззивницата И. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса за
въззивното производство в размер на 12.50 лева. П.И. е направила искане да бъде
освободена от заплащане на държавната такса, но в дадения й от окръжния съд
срок същата не е представила доказателства за всички обстоятелства по чл.83,
ал.2 ГПК – за доходите си, имущественото си състояние, удостоверено с
декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост,
възраст и други констатирани обстоятелства. Установила е само с представените
удостоверение и заповед от Д”СП”- Ямбол,
че получава социални помощи за дете и е получила еднократно помощи по ЗСП и
целева помощ за отопление. Липсват доказателства, включително подписана от
въъззивницата декларация за имущественото й състояние и доходите й от трудова
заетост и от други източници. В тежест на въззивницата е да докаже, че не
разполага с достатъчно средства за заплащане на следващата се държавна такса и
като последица от неизпълнение на тази доказателствена тежест, на П.И. се
възлага заплащането на ДТ за въззивното производство.
На основание чл.78,
ал.3 ГПК П.И. следва да бъде осъдена да заплати на С.И. направените от него
разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лева – изплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложеното,
ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №703/18.12.2015г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. № 2746/2015г.
ОСЪЖДА П.С.И. ***, ж-к „Златен рог” бл.9, вх.Б, ап.40, с ЕГН **********
да заплати на С.П.И. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 300 лева, представляваща направени във
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.С.И. ***, с посочени данни за адрес
и ЕГН, да бъде освободена от заплащането на ДТ за въззивното производство.
ОСЪЖДА П.С.И. ***, с посочени данни за адрес и ЕГН, да заплати
по сметката на ЯОС, по бюджета на съдебната власт, ДТ за въззивното
производство в размер на сумата 12.50 лева, както и 5 лева – ДТ за служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.17, ал.6 ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.