В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 09 февруари 2016 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар П. У.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №10 по описа на 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” при Министерство на вътрешните работи, със седалище гр.София 1202, бул."Княгина Мария Луиза" №46 против Решение №165/24.11.2015г., постановено по гр.д.№114/2014г. по описа на EРС, в частта му, в която съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д.Я.М. ***, както следва: на основание чл.202, ал.5 от ЗМВР във вр. чл.67, ал.1и вр. ал.7, т.1 от ЗДСл сумата 334лв., представляващи допълнително възнаграждение за положен нощен труд в размер на 1336 часа, за периода от 03.07.2011г. до 26.02.2014г., ведно със законовата лихва върху тази сума считано от датата на предявяването на иска - 20.02.2014г. до окончателното му изплащане; на основание чл.86 от ЗЗД сумата 44,72лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от първо число на месеца следващ съответния отчетен период, от 01.11.2011г. до датата на предявяване на иска – 20.02.2014г.; на основание чл.202, ал.5 от ЗМВР във вр.чл.67, ал.1 и вр. ал.7, т.3 от ЗДСл сумата 287,04лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд по време на официални празници за периода от 03.07.2011г. до 26.02.2014г., ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на иска -20.02.2014г. до окончателното изплащане; на основание чл.86 от ЗЗД, сумата 75,50лв, представляваща мораторна лихва върху тази сума, за периода от 03.07.2011г. до 26.02.2014г.; на основание чл.204, ал.3 от ЗМВР сумата 582,90лв, представляваща левовата равностойност на дължимата безплатна храна поради работа със специфичен характер и при специфични условия в периода от 03.07.2011г. до 26.02.2014г., ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на иска - 20.02.2014г. до окончателното му изплащане, както и да заплати сумата 272,10лв. ДТ за образуване на делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Жалбоподателят сочи, че относно исковете по чл.67, ал.1 и вр. ал.7, т.1 и т.3 от ЗДСл., за заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд и за работа на официални празници, неправилно съдът е приел, че по отношение на държавните служители в МВР се прилагат разпоредбите на ЗДСл. и издадените въз основа на него две Наредби. Твърди се, че разпоредбите на Гл.15 от ЗМВР/отм./ изчерпателно са регламентирали материята и в нея липсват празнини, за които субсидиарно да се приложат разпоредбите на ЗДСл, още повече че в случая няма и изрично препращане от ЗМВР към този закон. По отношение на претенцията за левовата равностойност на дължимата безплатна храна, също се твърди, че неправилно ЕРС е счел, че приложение следва да намери Наредба №11/21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, тъй като ищецът не е работил по трудово правоотношение, за което е приложим КТ, а по служебно правоотношение уредено от ЗМВР и издадените въз осн. на него подзаконови актове. Посочено е, че дори и да се приеме, че Наредба №11 намира приложение, задължението на работодателя за безплатна предпазна храна има натурално изражение, без да е предвидена възможност за парична компенсация. Счита се, при това положение, че при неизпълнение на задължението от работодателя, в полза на работника или служителя не възниква парично притезание за равностойността на храната. Твърди се, че с оглед неоснователността на исковете за главници, са неоснователни и претенциите за мораторни лихви. Предвид посоченото и по подробни съображения изложени в жалбата се иска отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част и отхвърляне на исковете.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Претендира се по подробни съображения посочени в отговора, потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част, с произтичащите от това законни последици и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът не изпраща представител.

Въззиваемия не се явява и не изпраща представител в о.с.з. В писмена молба, оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

По делото няма спор относно правнорелевантните факти, че М. за времето от 27.11.2000г. и до момента на подаване на ИМ, е бил на работа по служебно правоотношение при ответника ГДГП – МВР, на длъжността „главен полицай” в ГПУ-Елхово към РД „ГП”-Елхово при ГДГП-МВР, като за процесния период е работил на 12- часови работни смени по предварително утвърден от съответния началник график при сумарно изчисляване на работното време.. Спорът е правен и се свежда до въпросът имат ли право служителите на МВР на допълнително възнаграждение за положен нощен труд и труд по време на официални празници, респ. намират ли приложение в случая разпоредбите на чл.67 ал.7 т.1 и т.3 от ЗДСл. Спорен по делото е въпросът и дали М. е имал право на претендираната безплатна храна преди издаване на Наредба № Iз-1681 от 21.08.2012г. в сила от 01.10.2012г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за служителите на МВР, работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето, които работят на смени, действаща и към настоящия момент /доколкото в жалбата е посочено, че за периода м.09.2012г.-м.06.2014г. служителят е получил левовата равностойност на полагащата му се безплатна храна/.

По отношение на оплакването във възззивната жалба относно неправилността на решението, с което съдът е уважил претенцията за заплащане на нощен труд, ЯОС намира следното:

От събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението на изслушаната пред ЕРС ССЕ, е видно, че ищецът с оглед характера на организация на трудовия процес е работил на смени, като в тях се включва и нощен труд, нощни смени изцяло. Съгласно разпоредбите на ЗМВР /отм./, касаещ процесния период, служителите на това министерство безспорно са държавни служители. В цитирания специален закон са уредени продължителността на работното време на държавните служители в МВР, както и начина на отчитане на положен от тях извънреден труд. /чл.211 от ЗМВР /отм.//. Действително в специалния закон липсва изрична правна уредба за това как се уреждат отношенията в случаите, когато се полага нощен труд. Районният съд при разрешаването на този въпрос е приложил нормите на ЗДСл, като е изложил мотиви, че специалният закон не дерогира общия такъв, т.е. след като в специалния няма изрична норма, която да уреди конкретни отношения, то не съществува забрана към тях да се приложат общите норми, в случая ЗДСл. В тази насока именно съдът е достигнал до извода, че са налице предпоставките на чл.67 ал.7 т.1 от ЗДСл. за заплащане на допълнително възнаграждение за положен нощен труд. Нормата на чл.202 ал.5 от ЗМВР /отм./ предвижда, че служителите на МВР получават "и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на МС", което е индиция, че допълнителните възнаграждения не са изрично определени с текста на чл. 202 ал.1 от ЗМВР, и че именно препращащата към други закони разпоредбата на чл.202 ал.5 ЗМВР съобразно правилото на чл.46 ал.1 ЗНА допуска субсидиарното приложение на чл.67 ал.7 ЗДСл.. От своя страна този текст задължава изплащането на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, нощен труд и допълнително възнаграждение за труд, положен на официални празници. Налице е била празнота в чл.202 ал.5 от ЗМВР /отм./, която впоследствие е преодоляна от законодателя с приемането на сега действащия ЗМВР, обн.ДВ, бр.53/14г., предвиждащ изрично заплащането на допълнително възнаграждение на държавните служители в МВР за положен нощен труд - чл.179 ал.1. При липсата през процесния период на законодателно разрешение в специалния закон - ЗМВР/отм./ и Правилника за прилагането му на отношенията, свързани с полаган от служители на МВР нощен труд, непълнотата в закона следва да бъде преодоляна по реда, предвиден в чл.46 от ЗНА. В противен случай би се достигнало до поставяне в неравностойно положение на държавните служители в МВР спрямо останалите държавни служители и спрямо лицата, работещи по трудови правоотношения, регламентирани от КТ, което от своя страна противоречи на основните начала на правото в страната. Неоснователни са възраженията на въззивника, че този ред е неприложим, т.к. разпоредбите на специалния закон не са непълни По делото страните не спорят досежно релевантния факт, че ищецът е полагал нощен труд, който подлежи на компенсиране по съображенията изложени по-горе. Ето защо искът правилно е преценен като основателен и доказан до размера установен от съдебно-икономическата експертиза-334 лв.

Акцесорния иск за обещетение за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД също е основателен до размера определен от експертизата- 44,72лв.

Аналогични са съображенията на настоящата съдебна инстанция, касаещи претенцията на ищеца за труда полаган по време на официални празници, с пр. осн. чл.202 ал.5 от ЗМВР във вр.чл.67 ал.1 и вр. ал.7 т.3 от ЗДСл. Предвид на това и с оглед доп. заключение на ВЛ-це от 12.12.2014г., ЯОС счита, че този иск правилно е бил уважен до размера 287,04лв.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, в частта му касаеща уважаването на горепосочените три иска, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По отношение на акцесорния иск за обещетение за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД върху претенцията за труда полаган по време на официални празници. Видно от доп. заключение на ВЛ-це от 12.12.2014г., размера на дължимата лихва е определен на 37,75лв., въпреки това, ЕРС с решението си е присъдил лихва в размер на 75,50лв. Ето защо атакуваното решение, следва да бъде отменено в частта, с която Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” при Министерство на вътрешните работи е осъдена да заплати на ищеца М., на основание чл.86 от ЗЗД мораторна лихва върху сумата от 287,04лв., за периода от 03.07.2011г. до 26.02.2014г., в разликата над 37,75лв. до размера 75,50лв., като искът в разликата над 37,75лв. до размера 75,50лв., следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл.204 ал.3 ЗМВР /отм./.

Съгласно посочената разпоредба, на служителите, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето, се осигурява безплатна храна, като в ал.7 на същата разпоредба е предвидено, че условията и редът за предоставяне на безплатната храна се определят с акт на министъра на вътрешните работи. Във връзка с делегираните си правомощия министърът на вътрешните работи е издал Заповед № Iз-1259/22.08.2006г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, с която е определен размерът, условията и редът за осигуряване на безплатна предпазна храна и тонизиращи напитки за служителите на МВР, извършващи дейности, свързани с вредни за здравето последици, като тази заповед е изменяна последователно със Заповеди № Iз-67/12.01.2007г., № Iз-577/07.04.2008г., № Iз-1877/17.08.2010г., № Iз-09.11.2010г. С влязло в сила Решение № 10854/30.07.2012г. по адм д. №2832/2012г. на ВАС, V отд. е обявена за нищожна т.1 от Заповед № Iз-1259/22.08.2006г., тъй като е прието, че Министърът на вътрешните работи е излязъл извън законовата делегация по чл.204, ал.6 ЗМВР/отм./ – правомощията му са да определи размера на сумите и доволствията по ал.1-5, условията и реда за предоставянето им, но не му е предоставено правомощието да регламентира видовете специфични условия на труд, при които на служителите в МВР се предоставя безплатна предпазна храна и/или добавки. ВАС е приел, че тези условия са регламентирани в Наредба №11/21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, която в изпълнение на законовата делегация от чл.285 ал.2 КТ е издадена от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването. Последваща регламентация на процесните отношения е предвидена едва през 2012г. в Наредба № Iз-1681/21.08.2012г. в сила от 01.10.2012г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за служителите на МВР, работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето, и на ободряващи напитки за служителите на МВР, които работят на смени, действаща и към настоящия момент. За периода от 2006г. до 01.10.2012г. единственият валиден подзаконов нормативен акт, който е бил в сила и е уреждал отношенията, възникнали със задължението на работодателя да осигурява безплатна предпазна храна на служителите си е Наредба №11/21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, издадена във връзка с КТ.

Неоснователно е възражението, изложено във въззивната жалба, че Наредба №11/21.12.2005г. не следва да намери приложение в конкретния случай, тъй като правоотношението между страните е служебно, а не трудово. Самото право на безплатна предпазна храна за служителите на МВР, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето или на смени, произтича от закона – чл.204 ал.3 ЗМВР, а единствено определянето на условията и реда за предоставяне на безплатната храна е възложено на министъра на вътрешните работи. Настоящият състав счита, че липсата на регламентация в резултат бездействието на съответния орган да издаде подзаконов нормативен акт не следва да влече неблагоприятни последици за служителите на МВР, които добросъвестно изпълняват служебните си задължения. Независимо, че Наредба №11/21.12.2005г. е издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването на основание чл. 285, ал. 2 КТ, същата следва да се приложи в настоящия случай, за да не се допусне липсата на правна регламентация за упражняване на права, предвидени в ЗМВР, чието съществуване без уредба е безпредметно и в противоречие с целите на закона. Искът е доказан по отношение на неговия размер съобразно данните от заключението на ССЕ –дължимата сума за безплатна храна е 582,90 лв. и правилно иска е уважен в този размер. Ето защо ЯОС счита, че решението на първоинстанционния съд и в тази му обжалвана част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Въззивният съд счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не може да се претендира левовата равностойност на дължимата безплатна предпазна храна, тъй като същата не може да се компенсира с пари. След като работодателят не е изпълнил като страна едно свое задължение по служебното правоотношение, то пътят на защита на работника или служителя е именно чрез търсене на парична компенсация на недаденото в натура. Да се приеме противното би означавало – да се толерира неправомерното поведение на работодателя и да се лиши работникът/служителят от правото да потърси по исков път едно свое законово право/вземане. Забраната следва да се разбира в смисъл, че по време на трудовото или служебно правоотношение работодателят не може сам да вземе решение и да дава паричната равностойност, вместо задължителната безплатна храна или напитка. Но не и да бъде лишен работникът от защита на правата си, като му се отрече възможността да потърси компенсация на дължима, но неправомерно недадена престация.

При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 631,47лв., съразмерно с отхвърлената част от жалбата.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №541/08.10.2015г., постановено по гр.д.№2474/2014г. по описа на ЯРС, в частта, с която Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” при Министерство на вътрешните работи, със седалище гр.София 1202, бул."Княгина Мария Луиза" №46, е осъдена да заплати на ищеца Д.Я.М. с ЕГН-**********,***, на основание чл.86 от ЗЗД мораторна лихва върху сумата от 287,04лв., за периода от 03.07.2011г. до 26.02.2014г., в разликата над 37,75лв. до размера 75,50лв. и вместо това , ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Я.М. против Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” при Министерство на вътрешните работи, със седалище гр.София 1202, бул."Княгина Мария Луиза" №46, иск с пр. осн. чл.86 ЗЗД, за присъждане на мораторна лихва върху сумата от 287,04лв., за периода от 03.07.2011г. до 26.02.2014г., в разликата над 37,75лв. до размера 75,50лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №541/08.10.2015г., постановено по гр.д.№2474/2014г. по описа на ЯРС, в частта, с която Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” при Министерство на вътрешните работи, със седалище гр.София 1202, бул."Княгина Мария Луиза" №46, е осъдена да заплати на ищеца Д.Я.М., , както следва: на основание чл.202, ал.5 от ЗМВР във вр. чл.67, ал.1и вр. ал.7, т.1 от ЗДСл сумата 334лв., представляващи допълнително възнаграждение за положен нощен труд в размер на 1336 часа, за периода от 03.07.2011г. до 26.02.2014г., ведно със законовата лихва върху тази сума считано от датата на предявяването на иска - 20.02.2014г. до окончателното му изплащане; на основание чл.86 от ЗЗД сумата 44,72лв., представляваща мораторна лихва върху сумата, за периода от първо число на месеца следващ съответния отчетен период, от 01.11.2011г. до датата на предявяване на иска – 20.02.2014г.; на основание чл.202, ал.5 от ЗМВР във вр.чл.67, ал.1 и вр. ал.7, т.3 от ЗДСл сумата 287,04лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд по време на официални празници за периода от 03.07.2011г. до 26.02.2014г., ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на иска -20.02.2014г. до окончателното изплащане; на основание чл.86 от ЗЗД, сумата 37,75лв, представляваща мораторна лихва върху сумата от 287,04лв., за периода от 03.07.2011г. до 26.02.2014г.; на основание чл.204, ал.3 от ЗМВР сумата 582,90лв, представляваща левовата равностойност на дължимата безплатна храна поради работа със специфичен характер и при специфични условия в периода от 03.07.2011г. до 26.02.2014г., ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на иска - 20.02.2014г. до окончателното му изплащане.

В останалата му част решението на ЯРС, като необжалвано, е влязло в сила.

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” при Министерство на вътрешните работи гр.София, да заплати на Д.Я.М., сумата 631,47 лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.