Р Е Ш Е Н И Е

Гр Ямбол 16.02.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 09.02.2016г /две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове:1. Ж.Бозукова

2. Н.Иванов

при секретаря Л.Р ............ и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Бозукова възз. гр. дело №6 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура”гр.София-ОПУ-Ямбол, представлявано от инж.Г. С. К.-Директор, чрез упълномощения процесуален представител –юриск.Е.Я. против Решение №657/27.11.15г, пост. по гр д №1357/15г по описа на ЯРС, с което предявения иск с пр. осн. чл 213 ал 1 КЗ,вр. с чл 49 ЗЗД е уважен.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна, като настоящата инстанция се произнесе по съществото на спора.Претендира се още и присъждане на направените по делото разноски и юриск. възнаграждение и пред двете инстанции.

В тази връзка се навеждат доводи, че в противоречие със събраните доказателства и при неправилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса РС е приел, че са осъществени елементите, включени в предмета на доказване на иска по чл 213 КЗ, докато по делото са установени само две от трите кумулативно дадени от закона предпоставки за да бъде иска уважен-съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищеца-застраховател и собственика на пострадалия автомобил и заплащане на застрахователното обезщетение.Според страната, в процеса не е установено по безспорен начин наличието на третата предпоставка-настъпване на застрахователното събитие-ПТП,реализирано при преминаване на застрахованото МПС през препятствие на пътното платно по републикаенски път, като и СТЕ не доказва механизма на настъпване на ПТП, поради което са неправилни и незаконосъобразни изводите на съда, за установено наличие на противоправно поведение от страна на ответника, което е в причинна връзка с вредоносния резултат.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс груп”-със седалище гр.София, в който се сочи, че жалбата е неоснователна, а решението на ЯРС-правилно и обосновано, поради което се иска атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила като законосъобразен, а въззивната жалба като неоснователна да бъде отхвърлена.Страната претендира и направените по делото разноски пред настоящата инстанция.

В с.з. за въззивника се явява юриск. Я., която иска от наст. инстанция да уважи жалбата и отмени атакуваното решение.

Въззиваемата страна-ред. ув. не изпраща представител,но е депозирала писмено становище от 04.02.16г, в което заявява, че поддържа отговора си и счита обжаланото решение за правилно и законосъобразно, поради което моли наст. инстанция, да го остави в сила и присъди на страната, направените пред втората инстанция разноски.

ЯОС установи следното по фактите:

От представената по делото доказателства се установява, че ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”София е сключил Договор за застраховка „Каско стандарт”със „Метал пластик”ООД „БМП –Близнаци” гр. Търговище-със застрахователна полица №4704140710000270 от 29.08.14г, със срок на действие от 30.08.14г до 30.08.15г, по отношение на лек автомобил –марка”Порше”, модел”Кайен”, с рег №Т 8484 МТ .

Заявление от 30.01.15г за изплащане на застрахователно обезщетение, подадено от лицето Х. Ш. Х. сочи, че на 29.01.15г при движение на процесното МПС по околовръстен път- Елхово е настъпило застрахователно събитие, съгл. подписаните декларации за ПТП от заявителя и един свидетел, като не са уведомени органите на полицията. По делото са представени двете декларации за настъпило ПТП,подписани при условията на нак. отговорност по см. на чл 313 НК,изхождащи от учасника в ПТП-Х.Ш.Х.-водач на автомобила и свидетеля М. М. М., според които, на 29.01.15г-по време на движение на колата през нощта по околовръстния път на гр Елхово, предната лява гума на проц. автомобил е попаднала в дупка на пътното платно и се деформирала.

Според наличната застрахователна преписка, съдържаща опис на претенция, заключение по претенция, доклад по щета и платежно нареждане от 05.02.15г, на собстеника на увреденото МПС е изплатена от застрахователя сума в р-р на 453.04лв.

Регресна покана изх. №00714/09.03.15г на ЗАД „Булстрад Виена Иншуънс Груп”София сочи, че ищецът е уведомил Общ. Елхово за настъпилото на 29.01.15г ПТП и за увреденото МПС,както и за причината за щетата-попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно в гр Елхово-околовръстен път, като е направено искане за заплащане на сумата 453.04лв, изплатени от застрахователя на собственика на увредения автомобил и встъпването на застрахователя в правата на увредения срещу лицето причинило вредите, заради правото му на регресен иск, по см на чл 213 ал 1 КЗ. С писмо изх №53-03-54-001/18.03.15г, Общината е отговорила на ищеца, че щетата не е причинена на общинска пътна инфраструктора, т к съгл чл 3 ал 4 ЗП, пътят на който е станало ПТП е част от път 1-7, от първокласната републиканска пътна мрежа,която е собственост на Държавата.

В тази връзка с Регресна покана изх №Л 01417/16.04.15г, ищецът е уведомил Областно пътно управление-Ямбол за настъпилото ПТП и увреденото МПС,както и за изплатената на пострадалия собственик на автомобила щета, като е направено искане за заплащане на сумата 453.04 лв по с/ка на застрахователя.Видно от приложената обратна разписка, регресната покана е получена от адресата на 20.04.15г.

С писмо от 29.04.15г на ОПУ Ямбол, ищеца е уведомен, че регресната му претенция няма да бъде уважена, поради липса на посочване на конкретно място на настъпилото събитие, с оглед установяване механизма на произшествието,респ. основателността на претенцията.

По делото са изслушани и гласни доказателства.Св.Х. твърди, че е участник в настъпилото ПТП от 29.01.15г през нощта, т к лично е карал колата по околовръстен път- Елхово и на около 20 м от центъра на града е имало множество дупки на пътното платно и когато колата се разминавала с ТИР, въпреки че ограничената скорост е била 60 км, а свидетелят е управлявал колата с 40 км/ч, той е видял дупката, т к е нямало сигнализация и маркировка на същата, а неравността на пътя била по-голяма от гумата на колата и попадайки в нея, гумата на автомола се увредила, а на следващия ден водачът на МПС сигнализирал на застрахователя.

С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена и изслушана САТЕ, според чието заключение, на 29.01.15г, по „Околовръстен път” гр. Елхово и движение на процесния автомобил в тъмната част на денонощието и на къси светлини, на около 20м преди кръстовището за центъра на гр.Елхово, със скорост на движение 40км/ч и в процес на разминаване с товарен автомобил, пострадалото МПС попада в нерегламентирана и необозначена дупка на пътното платно с размери 30-40см, вследсттвие на което са нанесени материални щети на автомобил „Порше Кайен” с ДК№ Т 8484 МТ, на стойност 453.04лв и при извършената проверка, не се установило щетите да са завишени. Според, в.л описаните щети е възможно да настъпят при твърдяния механизъм на ПТП-попадане на МПС в необезопасена и необозначена дупка на пътя, със сочените от свидетеля размери.

С оглед изложеното ЯОС прави следните правни изводи:

Възз. жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от правно легитимирана страна.Същата, разгледана по същество се преценя за неоснователна, поради следното:

Предявеният иск е с пр. осн чл 213 КЗ, вр с чл. 49 ЗЗД.

Ангажирането на отговорността по чл 213 ал 1 КЗ,вр с чл 49 ЗЗД е свързано с установяване на следните кумулативно дадени от закона предпоставки: 1.наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество-ищец и в срока на застрахователното покритие да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риск, 2. заплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя и 3. предпоставките по чл 49 ЗЗД-наличие на вреди, настъпили вследствие противоправното поведение на лице, на което ответникът е възложил работа, като вредите са причинени вследсвие противоправно деяние/действие или бездействие/, при или по повод на възложената работа и причинителят е действал виновно, като вината се предполага.

Съгл. разп. на чл 213 ал 1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата-до размера на платеното обезщетение и обичайните разходи, направени за неговото определяне.

Спорният въпрос между страните в случая е относим към механизма на ПТП-да бъде установено, дали е налице противоправно поведение на ответника и причинна връзка между настъпилите вреди за автомобила при ПТП и поведението на ответника, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задължевнията му по чл 30 ал 1 и 2 ЗП,вр с пар.1 т.13 и 14 ДР ЗП-за поддържане на пътното платно на територията на републикански път и отстраняване на повреди от него.

Данните по делото сочат, че ищецът е доказал всички елементи от фактическия състав на чл 49 ЗЗД, вр с чл 45 ЗЗД-наличието на множество дупки по процесния участък от пътното платно, попадане на автомобила по време на движение в една от тях и причинно-следствената връзка между попадането и настъпилите за автомобила вреди.

В тази връзка съдът приема, че е налице противоправно бездействие от страна на ответника, който не е изпълнил задължението си по чл 30 ЗП-да ремонтира и поддържа процесния участък от пътя, като част от републиканската пътна мрежа,както и да поддържа пътя в изправно състояние и да отстранява препятствията по него/множеството дупки/-чл 167 ЗДвП.

Гласните доказателства са категорични, че пострадалото МПС се е движело под разрешената скорост за него участък от пътя /вместо с 60 с 40 км/ч/, но пътното платно е било осеяно с неравности –различни по размер дупки и при разминаване с друго превозно средство-ТИР, дупката на пътя не е могла да бъде избегната от водача на процесното МПС,вследствие на което, предната лява гума пропаднала в дупката и се увредила.

От заключението на в.л. от САТЕ,което съдът приема за обективно, безспорно се установява, че настъпилото увреждане на автомобила е пряка и непосредствена последица от пропадането на предната лява гума в дупка на пътното платно от републиканската мрежа, за подръжка на което отговаря ответната страна, като описаните щети е възможно да настъпят при твърдения механизъм на ПТП-попадане на процесното МПС в дупка, със сочените от свидетеля размери.

Ето защо, съдът приема, че ответната страна не е изпълнила задължението си да поддържа пътя безопасен, съгл т 14 от пар.1 ДР ЗП,където е визирано, че „поддържане на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата и водене на техническа отчетност на същите.

Или, свидетелските показания и заключението на САТЕ категорично установяват факта и механизма на увреждането така, като се твърди в ИМ.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че поради липса на протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ, не са налице годни доказателства, удостоверяващи увреждането по описания от ищеца начин, респ. ангажиращи отговорността на ответника, т к съгл. изискванията на Н-ба №13-41/12.01.09г, за органите на КАТ не съществува задължение да посетят произшествието и да издадат констативен протокол.

Ответникът не е доказал и наведените доводи за съпричиняване на вредите от страна на водача на пострадалия автомобил- причина за настъпилотно ПТП да е нарушение на чл 20 ал 2 ЗДП- несъобразена скорост на водача на МПС със състоянието на пътя.

По изложените съображения, ЯОС намира иска за основателен. Досежно неговия размер, съдът се съобрази с решение от 08.07.10г по ТД №652/09г ВКС, според което, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредите към момента на настъпване на застрахователонто събитие-чл 208 ал 3 КЗ, като ползва заключение на в.л от САТЕ. И т к в случая вещото лице сочи, че пазарната стойност на причинените на автомобила вреди, към настъпване на ПТП са 453.04лв, то иска следва да бъде уважен в пълен размер.

На осн чл 78 ал 1 ГПК на въззиваемата страна, следва да се присъдят направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 144 лв, съобразно представения Договор за правна защита и съдействие от 05.01.16г и ф-ра от 05.01.16г за заплатени 144лв за адв. хонорар на АД”-Донев и Данчева”.

Водим от горното ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение №657/27.11.15г, пост. по гр. д №1357/15г по описа на ЯРС, с което предявеният иск с пр. осн. чл 213 ал 1 КЗ,вр. с чл 49 ЗЗД е уважен.

Осъжда „Пътна инфраструктура” гр. София, пл.”Македония” №3, Областно пътно управление-гр.Ямбол,ул”Дим.Благоев”№16, представлявано от инж.Г. С. К.-Директор, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”София, със седалище и адрес на управление: гр София, пл”Позитано” №5, представлявано от ИД- Р. И. Я. и К. Р., направените по делото разноски пред въззивната инстанция, в размер на 144 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.