РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 16.02.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на девети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Д. Кючуков

Членове: Ж.Бозукова

Н. Иванов

при секретаря. П. У. , като разгледа докладваното от Д.Кючуков в.гр.д.№ 1 за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е решение № 642/ 25.11.2015 г. по гр.д. № 1350/2015 г. по описа на ₍ Ямболския районен съд, в частта, с която е прието за установено,че Д.Д.Г. *** дължи на „Водоснабдяване и канализация „ ЕООД гр. Ямбол сумата 427, 01 лв., съставляваща стойността на ползвани от нея ВиК услуги по 21 бр. Фактури, издадени за периода 30.04.2012 г. - 31.07.2014 г. и сумата 95, 48 лв. - мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението - 23.04.2015 г. до окончателното плащане. Според жалбоподателя Д.Г. , последната не е правоприемник по договора за предоставяне на услуги, сключен между „Водоснабдяване и канализация „ ЕООД гр. Ямбол и предишния собственик на имота, поради което до откриване на партида на нейно име в „Водоснабдяване и канализация „ЕООД не дължи заплащането на потребените суми. Касае се за нов потребител на услугата, с когото „Водоснабдяване и канализация „ЕООД не е сключило договор. Твърди се още,че ищецът не е провел доказване потребената вода да е надлежно отчитана при спазване на Нередба № 4/2004 г. и Общите условия на доставчика за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Приетата от съда счетоводна е непълна, необоснована, изготвена в нарушение на процесуалните правила от вещо лице, което не разполага със специални знания. Освен това вещото лице е изградило заключението си не само върху събрания по делото доказателствен материал, но и върху странични за делото документи, които не са представени на съда.

Ответникът по жалбата „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, като счита решението за правилно, моли същото да бъде потвърдено. Според отговора на жалбата съдът правилно е преценил наличието на облигационна връзка между страните, позовавайки се на представените по делото писменни доказателства и разпоредбите, на ЗРКВУ, Общите условия, ТЗ и Наредба № 4/2004 г... Заключението на изслушаната по делото счетоводно експертиза съдът е възприел, като компетентно и обективно, изготвено от вещо лице, притежаващо необходимите специални знания.

Съдът, след като разгледа жалбата, и след съвкупна преценка на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, прие за установено следното:

Ответницата Д.Д.Г. *** е абонат с абонатен № 136/400 на „Водоснабдяване и канализация „ЕООД гр. Ямбол, доставящо питейна вода и отвеждащо отпадните води за притежаван от ответницата имот на ул. „Панайот Хитов" 14 в гр. Ямбол. По справка - извлечение № 1477 и 29 бр. Фактури,издадени за периода 25.08.2011г. - 31.07.2014 г., ответницата Д.Д.Г. дължи за предоставените и от „Водоснабдяване и канализация „ ЕООД гр. Ямбол услуги сумата 593, 66 лв. и 137, 42 лв. мораторна лихва.

Както правилно е отбелязал в мотивите към решението си първоинстанционния съд доставяната от „Водоснабдяване и канализация „ ЕООД гр. Ямбол услуга на ответницата е осъществена чрез търговска сделка, сключена при Общи условия по смисъла на чл.298 от ТЗ, при липсващо нормативно изискване за сключване на индивидуален писмен договор. Съгласно чл. 8 ал.1 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителни и канализационни системи или съответен регулаторен орган. С Общите условия се определят правата, задълженията и отговорностите на оператора и потребителите, включително реда за измерване, отчитане и заплащане на разходената вода и отведените отпъдъчини води. Неоспорени от потребителите Общите правила влизат в сила в 30 дневен срок от публикуването им. Съгласно разпоредбите на чл. 29 - 31 от Общите условия, услугите на ищцовото предприятие се заплащат по утвърдени пределни цени и въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, като за дължимите суми се издават фактури. В случая отчетеното количество разходвана от ответницата вода е отчетено, съобразно предвидения в Общите условия ред. Общата стойност на доставените на ответницата ВиК услуги за процесния период, съобразно представените по делото фактури и извлечение от счетоводните книги /неоспорени от ответницата/,както и по заключението на назначената от съда съдебно -счетоводна експертиза, е в размер на 593, 66 лв., а лихвата за забава на плащането

- 137,42 лв.

На 4.05.2015 г. ответницата е заплатила за погасяване на част от задължението си сумата 270 лв., в резултат на което, според заключението на счетоводната експертиза, за процесния период от 30.04.2012 г.- 31.07.2014 г., остава непогасено задължението и за сумата 427,01 лв. главница и 95,48 лв. лихви.

Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи този извод и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви.

До посочения размер искът е основателен и правилно е бил уважен от районния съд.

В жалбата си срещу решението на районният съд жалбоподателката за пръв път навежда твърдението за липса на облигационна връзка между нея и „Водоснабдяване и канализация „ЕООД гр. Ямбол за предоставяната и услуга, тъй като договорът за последната е бил сключен с предишния собственик на имота, който се явява и потребител на услугата.

Оспорване на облигационната връзка между страните ответницата е могла да направи най късно с отговора си по исковата молба - чл.131 ал.2 ГПК. Като не е сторила това е загубила възможността да направи това по късно - чл.133 ГПК. Независимо от това, по делото липсват доказателства за твърдяното обстоятелство

- липса на облигационна връзка / писмен договор / между страните, изключваща ответницата , като потребител на услугата, предоставяна от ищцовото предприятие. Както вече отбелязахме по горе в мотивите доставяната от „Водоснабдяване и канализация „ ЕООД гр. Ямбол услуга на ответницата е осъществена чрез

търговска сделка, сключена при Общи условия по смисъла на чл.298 от ТЗ, при липсващо нормативно изискване за сключване на индивидуален писмен договор. От представените от ищцовата страна писменни доказателства справка - извлечение № 1477 и 29 бр. Фактури за периода 25.08.2011г. -31.07.2014 г., издадени на името на ответницата Д.Г., като „получател" на услугата, е видно, че абонат на ВиК услугите е именно тя, а не друго /трето/ лице. Освен това, със сключването с ищцовото предприятие на писменното споразумение от 18.09.2012 г. за разсрочено плащане на дължимите суми за ползваните през процесния период услуги, и със заплащането на част от тях - 270 лв. на 4.05.2015 г., ответницата всъщност е направила извънсъдебно признание на иска, респ. признание за получаването на тези услуги и дължимостта на плащането за тях.

|В жалбата си срещу решението на първоинстанциония съд жалбоподателката Д. Г. твърди, че по делото ищецът не е провел доказване,че потребената от ответницана Д.Г. е надлежно отчитана при спазване на Нередба № 4/2004 г. на МРРБ и Общите условия на доставчика за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Както правилно е приел районният съд в мотивите към решението си, съгласно разпоредбите на чл.29 - 31 от Общите условия, услугите на ищцовото предприятие се заплащат по утвърдени пределни цени и въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, като за дължимите суми се издават фактури. Не се установи, а и таково твърдения няма наведено от ответницата, че в,имота няма монтиран водомер или ,че е последният е бил неизправен. Липсват каквито и да е било доказателства отчитането на потребената вода да е ставало не по реда на Общите условия и Наредба № 4/2004 г. на МРРБ или при неизправни водомери.

Другото оплакване, което се навежда с жалбата е, че вещото лице по назначената от съда счетоводна експертиза е изградило заключението си не само върху събрания по делото доказателствен материал, но и върху странични за делото документи, които не представени на съда, като доказателство. Твърди се,че вещото лице не разполага със специални знания за извършване на експертизата, в частност - по някои от въпросите, свързани с отчитане на потребената от ответницата вода.

Заключението на вещото лице по назначената от съда счетоводна експертиза съставява част от доказателствения материал, събран по делото. Съдът го цени наред и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Въззивният съд се солидаризира с извода на районният съд, че счетоводната експертиза , така както е поставена, е изготвена от вещо лице, разполагащо със съответните специални знания. Представителят на ответницата също не е изразил възражение срещу комететността на вещото лице да отговори на поставените му с експертизата задачи, както при изслушване на заключението, така и по време на разглеждане на делото, нито е упражил процесуалните си права по чл.198 ГПК да иска освобождаването на вещото лице, поради липса на нужната квалификация.

При изготвянето на заключението си вещото лице ползва различни източници на информация, вкл. и такива , находящи се в счетоводството на ищцовото предприятие. Ако е имала възражения срещу някои от ползваните за изготвяне на заключението писменни източници, респ. срещу истинността на някои от констатациите, основани на тези източници и залагнали в заключението, ответницата е следвало да ги направи в рамките на на процесуалните процедури и при спазване на процесуалните срокове за това, предвидени в ГПК. За неистинността на заключението вещото лице носи и наказателлна отговорност по чл.291 НК.

При липса на конкретни и обосновани доводи срещу компетентността на изготтвената по делото счетоводна екпертиза въззивният съд споделя извода, направен от райнния съд, че същата следва да бъде кредитирана, като пълна,

обоснована и изготвена от лице, разполагащо със съответните специални знания.

Поради изложените съображения въззивният съд счита жалбата за неоснователна, и като такава, същата следва да бъда оставена без уважение, като решението на първоинстанционния съд бъде потвърдено

Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №642/25.11.2015 г. по гр.д. № 1350/2015 г. по описа на Ямболския районен съд в обжалваната му част. Решението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: