Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№...................                                               25.02.2016 г.                                     гр. Ямбол

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,            гражданско отделение,     I-ви възз. гр. състав

в открито съдебно заседание на 02.02.2016 година,

в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

         ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

Секретар П. У.

като разгледа докладваното от мл. съдия КОДЖАБАШЕВА

възз. гр. д. № 425 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЕТ "Трансвел - ВМХГ - Велко Велев", ЕИК 128016310, със седалище и адрес на управление гр. Болярово, ул. "Граничарска" № 25, вх. "Б", ет. 2, ап. 16, представляван от В. Х. В., депозирана чрез пълномощника адв. С.С., срещу Решение № 569 от 20.10.2015 г. по гр. д. № 449/2015 г. по описа на Ямболския районен съд, с което на основание чл. 38, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД е обявен за нищожен поради противоречието му със закона договор за аренда на земеделски земи от 23.04.2013 г., нотариално заверен с рег. № 2795/23.04.2013 г. на нотариус М. Д., с рег. № 453 по регистъра на НК и район на действие при ЯРС, вписан в Служба по вписванията при ЯРС с вх. № 3877/23.04.2013 г., парт. № 7, стр. 66, сключен между П.И.П., действащ чрез пълномощник Х. В. В. от една страна като арендодател и от друга страна като арендатор ЕТ "Трансвел - ВМХГ - Велко Велев", ЕИК № 128016310, със седалище и адрес на управление: гр. Болярово, ул. "Граничарска" № 25, вх. "Б", ет. 2, ап. 1б, представляван от В. Х. В., действащ чрез пълномощник Х. В. В. Със същото решение на основание чл. 34 ЗЗД ЕТ "Трансвел - ВМХГ - Велко Велев" е осъден да върне на С.В.Н., ЕГН ********** ***, държането върху 26.384/28.431 идеални части от нива, цялата с площ от 28,431 дка, находяща се в землището на с. Първенец, обл. Ямбол, в местността "На изток от сел", с категория на земята при неполивни условия, както следва: 4,849 дка - пета категория, 22,322 дка - четвърта категория и 1,260 дка - трета категория, съставляваща имот № 036012 по КВС на землището на селото, при граници: имот № 000228, имот № 036011, имот № 036015, имот № 036048, имот № 036032, имот № 036031, имот № 036030 и имот № 036029. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЕТ "Трансвел - ВМХГ - Велко Велев" е осъден да заплати на С.В.Н. сумата от 877.44 лв. разноски по делото.

Във въззивната жалба се сочи, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи за липса на активна процесуалноправна легитимация на ищцата по делото, поради липсата на правен интерес от предявяване на иска за нищожност, тъй като същата не е участвала в сделката по упълномощаването и сключването на оспорения договор за аренда и нейната воля не е опорочена. Твърди се, че собствеността върху процесните идеални части от имота, ищцата е придобила след сключване на вписания аренден договор, поради което ищцата е била запозната с тежестите върху имота. Изтъква се, че за същия имот има вписан и друг договор за аренда с рег. № 5708, том ІХ, акт № 114 от 28.06.2013 г. по описа на ЯРС, сключен между И. А. Т. и ЗК "Първенец", което буди недоумение защо само процесния договор за аренда препятства упражняването на правата на ищцата. На тези основания се настоява, че исковата молба е предявена от ненадлежна страна, тъй като липсва активна процесуалноправна легитимация за упражняване правото на иск, което води до недопустимост на производството и същото следва да бъде прекратено. В подкрепа на това се цитира практика на ВКС, според която единствено лицето, чиято воля се твърди да е опорочена, има право да атакува сделката, а също и практика на ВКС в смисъла, че когато между представляван и представител няма спорове относно предмета и обема на представителната власт, то насрещната страна по договора или трето лице не може да предизвиква такива спорове, като черпи права за себе си. На следващо място се излагат доводи за неправилност и необоснованост на изводите на ЯРС за основателност на иска по чл. 38, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като се твърди, че в процесното пълномощно, с което е сключен договорът за аренда, е посочено, че упълномощеният има право да договаря сам със себе си при условията на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Поради това, в конкретния случай, забраната, предвидена в тази законова разпоредба, не е нарушена, волята на упълномощителя е спазена, пълномощникът не е излязъл извън рамките на това, за което е бил упълномощен, интересите на упълномощителя не са увредени и целеният правен резултат е постигнат. Твърди се, че тези обстоятелства се потвърждават и в отговора по чл. 131 ГПК на ответника П.П., който не твърди, че не е дал съгласие пълномощникът да сключи договор за аренда именно с този арендодател, като П. дори е приел предварително плащане от него на сумата от 50 лв. Акцентира се върху това, че единствената предпоставка, подлежаща на доказване в хипотезата на чл. 38 ЗЗД, е наличието на възможност за извличане на неследваща се облага за представителя или за друго лице, каквато в настоящото производство нито се твърди, нито се доказва от ищцата, а и самият представляван - ответникът П., не твърди сключването на арендния договор с този арендатор да е довел до увреда на интересите му или не до целения от него правен резултат. В подкрепа на извода, че разпоредбата на чл. 38 ЗЗД не е нарушена, когато с оспорената като нищожна сделка е постигнат целения от представлявания правен резултат и интересите му не са увредени, се цитира практика на ВКС в посочения смисъл. Твърди се, че тези правни доводи не са обсъдени от ЯРС в постановения съдебен акт, като не е извършена и пълна преценка на събраните в производството доказателства, което е довело до нарушаване на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК. На тези основания се настоява за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове, евентуално исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.  

В писмения отговор на въззиваемата страна С.В.Н., депозиран чрез пълномощника й адв. М. Й., се твърди неоснователност на жалбата с доводи по същество. Възразява се срещу твърденията на въззивника за липса на активна процесуалноправна легитимация на ищцата, тъй като обявяването на нищожността на договора може да претендира всеки, чиито права са засегнати от него. Споделят се мотивите на ЯРС, че не е налице валидно упълномощаване за договаряне на пълномощника с друго лице, което също представлява, поради което съдът правилно е обявил процесния договор за нищожен като сключен без представителна власт, при липса на съгласие и в нарушение на императивна законова разпоредба. Претендира се атакуваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В о. с. з. пред ЯОС въззивникът ЕТ "Трансвел - ВМХГ - Велко Велев", представляван от В.Х.В., не се явява и не се представлява. Чрез пълномощника си адв. С. е депозирал молба с изразено становище по хода и съществото на делото, с която претендира и присъждането на разноски, съгласно представения списък.

Въззиваемата страна С.В.Н. не се явява лично, представлява се от пълномощника адв. М. Й., чрез която пледира за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение и присъждане на направените разноски във въззивното производство.

Ямболският окръжен съд, като прецени всички доказателства по делото и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване акт и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните съображения:

Ямболският районен съд е сезиран с искова молба, подадена от С.В.Н. срещу ответника ЕТ "Трансвел - ВМХГ - Велко Велев", представляван от В.Х.В.и ответника П.И.П., с която е предявен главен иск с правно основание чл. 38, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване за нищожен поради противоречието му със закона на договора за аренда на земеделски земи от 23.04.2013 г., сключен между П.П., действащ чрез пълномощника В.Х.В.от една страна като арендодател и от друга страна като арендатор ЕТ "Трансвел - ВМХГ - Велко Велев", представляван от В.Х.В., действащ също чрез пълномощник В.Х.В.. Съдът е сезиран и с евентуален иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищцата на същия договор за аренда, поради сключването му от представител без представителна власт, както и кумулативно съединен иск по чл. 34 ЗЗД за връщане на държането върху 26.384/28.431 идеални части от нивата, предмет на арендния договор, цялата с площ от 28,431 дка, находяща се в землището на с. Първенец, обл. Ямбол, съставляваща имот № 036012 по КВС на землището на селото.

В исковата си молба ищцата е изложила твърдения, че е придобила собствеността върху 26.384/28.431 идеални части от нива, имот № 036012 по КВС на землището на с. Първенец с договори за дарение и покупко-продажба от 21.11.2013 г., като един от продавачите по договора е ответникът П.П.. Придобитият от ищцата имот се ползвал от ЕТ "Трансвел - ВМХГ - Велко Велев", представляван от В.Х.В., в качеството му на арендатор по нотариално заверен и вписан в Службата по вписванията договор за аренда на земеделски земи от 23.04.2013 г., сключен между П.П., действащ чрез пълномощника В.Х.В.от една страна като арендодател и ЕТ "Трансвел - ВМХГ - Велко Велев", представляван от Велко Христов Велев, като арендатор. Тъй като при сключване на арендния договор арендаторът също е действал чрез пълномощника В.Х.В., ищцата изложила твърдения, че договорът за аренда е нищожен поради противоречие със закона, а именно с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, съгласно която представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Такова съгласие в случая не било налице, тъй като в подписаното от П.П. пълномощно, същият дал изрично съгласие представителят В.Х.В.да договаря лично със себе си по чл. 38 ЗЗД, но не и с друго лице, което той също представлява. Евентуално, ищцата е изложила и твърдения за относителна недействителност на договора за аренда по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, поради сключването му от представител без представителна власт, тъй като П. подписал празна бланка на пълномощно на В.Х.В., в която допълнително били вписани личните му данни и данните за имота, имотът не бил индивидуализиран с посочване на местоположението му и границите и според текста на пълномощното се намирал в землището на с. Люлин, а не на с. Първенец, а самото подписване на пълномощното П.П. не бил извършил в присъствието на кметския наместник, който заверил подписа му в по-късен момент. Предвид обявяването на договора за аренда за нищожен, евентуално за относително недействителен, ищцата с исковата си молба отправила и претенция за връщането на имота, предмет на договора, на основание чл. 34 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЕТ "Трансвел - ВМХГ - Велко Велев", представляван от В.Х.В., е подал отговор на исковата молба като е изложил съображения за неоснователност на предявените искове, тъй като в пълномощното е предвидено упълномощеният да договаря сам със себе си, имотът е достатъчно индивидуализиран и посочването на друго землище, в което се намира, се дължи на техническа грешка, която е определяема, а упълномощителната сделка е валидно сключена, тъй като упълномощителят е изписал собственоръчно трите си имена и не е оспорил положения подпис.

Ответникът П. също е подал отговор на исковата молба, с която е признал  исковете с твърдения, че е смятал, че арендният договор ще бъде сключен само за по-малка идеална част от имота, съответна на неговия и този на сестра му наследствен дял.

Предвид твърденията на страните и на база на представените от тях писмени доказателства, Ямболският районен съд правилно е изяснил фактическите обстоятелства по делото, като проверяващата инстанция споделя изцяло мотивите на първата инстанция относно установеното от фактическа страна.

Не се и спори между страните, че ищцата е придобила собствеността върху 26.384/28.431 идеални части от нива, имот № 036012 по КВС на землището на с. Първенец с договори за дарение и покупко-продажба от 21.11.2013 г., като един от продавачите по договора е П.И.П.. Ответникът П.П. подписал пълномощно, заверено с № 011/22.04.2013 г. на И. Д. И. - кметски наместник на с. Първенец, общ. Стралджа, обл. Ямбол, с което упълномощил адв. Х. В. В. да го представлява пред Община "Стралджа", Дирекция ГРАО и Дирекция Местни данъци и такси, пред ОС Земеделие - Стралджа, АГКК Ямбол, както и пред всички държавни и общински служби, като извършва всички допустими правни и фактически действия за издаването на скици, данъчни оценки, удостоверения за наследници, решение на ПК и ОС "Земеделие", нотариални актове, договори за доброволни и съдебни делби, от местни и централни държавни органи, общински и областни служби "Земеделие" и всякакви други документи във връзка със следните имоти, находящи се в землището на с. Люлин: нива в местността "На изток от село", с площ от 28.431 дка, представляваща имот № 036012 по плана за земеразделяне; относно горепосочения имот да го представлява пред нотариус, като от негово име и за негова сметка сключва договор за аренда, наем или анекси за вече сключени договори при следните условия: срок на договора - 6 стопански години, арендно плащане - в зависимост от добивите през съответната стопанска година, но не по-малко от 60 кг. зърно на декар. В пълномощното е вписано, че упълномощеният има право да договаря сам със себе си при условията на чл. 38 от ЗЗД.

Безспорно е установено и обстоятелството, че на 23.04.2013 г. между П.П., действащ чрез пълномощника В.Х.В.от една страна като арендодател и ЕТ "Трансвел - ВМХГ - Велко Велев", представляван от В.Х.В., действащ също чрез пълномощника В.Х.В.от друга страна като арендатор, е сключен договор за аренда на 26.384/28.431 идеални части от нивата, имот № 036012 в землището на с. Първенец, който е с нотариална заверка на подписите и е вписан в Службата по вписванията - Ямбол. Уговореният срок на действие на договора е шест стопански години, считано от стопанската 2013/2014 г., а дължимото рентно плащане е в размер на минимум 60 кг. зърно от декар за всяка стопанска година или парично, остойностено към датата на получаване на рентата по цени на зърнената борса.

При така установената фактическа обстановка, спорът между страните е по правото и касае действителността на сключения чрез представител договор за аренда на земеделски земи от 23.04.2013 г.

С обжалваното решение ЯРС е приел от правна страна, че договорът за аренда е нищожен поради противоречието му със закона, тъй като представляваният П. не е дал изрично съгласие представителят да договаря с друго лице, което също представлява, поради което е нарушена нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Така мотивиран, първоинстанционният съд е уважил предявеният главен иск с правно основание чл. 38, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като предвид неговата основателност е уважил и иска по чл. 34 ЗЗД и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил ответника ЕТ "Трансвел - ВМХГ - Велко Велев" да заплати на ищцата направените по делото разноски.

ЯОС намира за установено от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Неоснователни са възраженията във въззивната жалба за недопустимост на решението, поради липса на активна процесуалноправна легитимация на ищцата за упражняване правото на иск. С.Н. е частен правоприемник на арендатора по процесния договор за аренда на земеделски земи от 23.04.2013 г., поради което и на основание чл. 17, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието, същата го е заместила като страна по договора. Това обстоятелство разкрива правния интерес на ищцата да иска обявяване на недействителността - нищожност или относителна недействителност спрямо нея, на договора за аренда, от който тя е обвързана и по който е придобила качеството на страна по силата на закона.

Разгледано по същество обаче, при направените оплаквания, решението е неправилно, поради което и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК следва да бъде изцяло отменено.

По главния иск по чл. 38, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД

Първоинстанционният съд е приел, че след като в подписаното от ответника П. пълномощно липсва изрично съгласие представителят да договаря с други лица, които също представлява, то забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД е нарушена, което води до нищожност на процесния договор за аренда поради противоречие със закона. В правната теория и съдебната практика обаче съществуват различни становища относно характера на недействителност на сделката, сключена в нарушение на тази законова забрана, като се разсъждава и относно хипотезите, в които следва да се приеме, че тя е нарушена. Според някои автори сделка, сключена без изразено съгласие по чл. 38 ЗЗД, е нищожна, поради противоречие със закона - становище, което е споделил и ЯРС. Налице е и практика, според която сделката е нищожна, но поради липса на съгласие. Съществува и трето становище, което е и най-широко застъпено, съгласно което в този случай се касае не до абсолютна, а до т. нар. висяща нищожност на сделката. За разлика от абсолютната нищожност, която е изначална и окончателна и не може да бъде санирана, висящата недействителност може да се санира чрез допълнително извършване на някакво действие, каквото в случая е съгласието на представлявания. Ако упълномощителят не е изразил съгласие представителят да договаря сам със себе си или с друго лице, което също представлява, няма пречка след сключване на сделката представляваното лице да потвърди действията на представителя, тъй като законът не поставя каквито и да било изисквания за форма за действителност на съгласието или за задължителност то да предхожда сделката. От това следва логично, че само упълномощителят, който не е дал предварително или последващо съгласие, може да се позовава на висящата нищожност. Въззивният съд споделя това становище за характера на недействителност на сделката, сключена при нарушаване забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, а именно, че тя е висящо нищожна до момента, в който бъде потвърдена от упълномощителя. В случай на потвърждаване, сделката се санира и поражда правните си последици, а в случай, че такова съгласие липсва, обявяването на порочната сделка за нищожна може да иска само упълномощителят, чиито интереси са застрашени. Това води и до въпроса какъв е характерът на самата забрана по чл. 38, ал. 1 ЗЗД и в кои случаи следва да се приеме, че тя е нарушена.

Договарянето сам със себе си като общо понятие представлява два особени случая на представителство. В едната хипотеза представителят сключва сделка, при която извършва волеизявление веднъж от името на представлявания с действие за него и втори път - от свое име, с намерение лично да се обвърже спрямо представлявания като страна по сделката. В другия случай, представителят също сам извършва волеизявления, но този път от името и за сметка на две различни лица, които представлява, които лица стават страни по правоотношението. Особеното и в двата случая е, че двустранната сделка се извършва от едно единствено лице, което трябва да действа в интерес на представлявания, когато самото то е заинтересовано от сделката или когато трябва да действа в интерес и на другата страна, която също представлява. Обстоятелството, че представителят сам определя съдържанието на сделката създава опасност той да злоупотреби с доверието на представляваните в свой интерес или в интерес на единия представляван, който е предпочел пред другия. Тази опасност е мотивирала законодателя да създаде нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД в двете й хипотези - договарянето сам със себе си и т. нар. множествено представителство. Договарянето сам със себе си и множественото представителство са най-характерната форма на конфликта на интереси. Наличието на конфликт на интереси е необходимо условие за прилагането в действие на забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД. В дадени случаи при договаряне сам със себе си или при множествено представителство такъв конфликт ще има и законовата забрана ще е пряко приложима, но съществуват и случаи, при които макар и формално да са изпълнени предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, конфликт на интереси не възниква. В такива ситуации забраната не следва да се прилага, защото отсъства смисълът, който я оправдава и целта, поради която нормативно е установена.

Въззивният съд споделя тези теоретични постановки, защото намира, че действително забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД е относителна, а не абсолютна. Тя е установена не изобщо в интерес на сигурността на оборота, а в интерес единствено на  упълномощителя и е правна гаранция, че пълномощникът ще изпълни законовото изискване да действа в интерес на представлявания.

Ето защо в настоящия случай, на изследване подлежи въпросът нарушена ли е в действителност забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД, тоест налице ли е конфликт на интереси при сключване на процесния договор за аренда и увредени ли са интересите на упълномощителя. Въззивният съд намира, че макар и формално да е изпълнена предпоставката по чл. 38, ал. 1 ЗЗД, поради липсата на дадено изрично съгласие в пълномощното представителят да договаря с друго лице, което също представлява, то в действителност конфликт на интереси в случая няма. Пълномощникът Велев е изявил волята на представлявания П., така както е била изрично закрепена в предоставените му съгласно пълномощното права. Уговореното необходимо съдържание на сключения договор за аренда на земеделска земя, а именно арендованият обект, срокът на договора и дължимото арендно плащане съвпадат изцяло с изразената от упълномощителя П. воля в пълномощното. Договорът е сключен върху процесната нива, от която П. притежава идеална част, за срок от 6 стопански години, при уговорено плащане не по-малко от 60 кг. зърно на дка за всяка стопанска година. Упълномощителят П. в нито един момент, предхождащ или съпътстващ гражданското производство по делото, не е изложил твърдения сключеният аренден договор да е бил неизгоден за него относно уговорения срок на действие или дължимото арендно плащане. В отговора на исковата молба същият изтъква единствено, че е мислел, че договорът ще бъде сключен не за целия имот, а за идеална част от него, съответна на неговия и на сестра му наследствен дял, но дори и това твърдение се прецени от въззивния съд като неоснователно. Законът за арендата в земеделието допуска договорът за аренда да се сключи за целия имот и само от един от неговите съсобственици, независимо от размера на дела му в съсобствеността, като отношенията му с останалите съсобственици се уреждат по начина, посочен в чл. 3, ал. 4 ЗАЗ. Логично е да се приеме, че с този законов текст упълномощителят е запознат, след като сам признава, че е имал волята да отдаде под аренда и дела на сестра си, също сънаследник на имота, без последната да участва като страна по договора. Поради всичко изложено, настоящият въззивен състав приема, че в случая интересите на представлявания П. не са били увредени със сключване на договора за аренда, тъй като е постигнат целеният от него правен резултат. Липсва конфликт на интереси между двете представлявани от един и същ пълномощник страни по процесния договор за аренда, поради което и забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД не е нарушена. Ето защо, сключеният договор за аренда на земеделски земи от 23.04.2013 г. не е нищожен, поради което и предявеният иск по чл. 38, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Това налага на основание чл. 271, ал. 2 ГПК въззивният съд да разгледа и евентуално предявения иск за обявяване на договора за аренда за относително недействителен спрямо ищцата Н..

По евентуалния иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД

Съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. Необходимо условие за недействителност на сделката е при сключването й мнимият представител да е действал без представителна власт. Липсата на представителна власт може да се дължи на различни причини. Това са хипотезите ако изобщо не се е осъществил правопораждащият юридически факт, от който възниква представителната власт; ако едностранната сделка, която е трябвало да породи представителната власт, е нищожна или бъде унищожена; ако представителното правоотношение е прекратено, но представителят е продължил да действа от името на представлявания или ако е налице надхвърляне на обема на представителната власт. В настоящия случай не е налице нито една от хипотезите, при които действията на представителя могат да се приемат като такива, извършени без представителна власт. Напротив, налице е валидно съставено пълномощно, тъй като макар и упълномощителят да е подписал бланкетно такова, липсва оспорване на положения подпис, както липсват и твърдения от страна на упълномощителя П., че попълненото впоследствие съдържание в пълномощното не съответства на волята му. Липсва и извършване на действия на упълномощения, надхвърлящи обема на предоставената му представителна власт. Както вече изложи съдът в мотивите си по-горе, изразената от пълномощника В., от името на представлявания П., воля при сключване на договора за аренда на земеделска земя съвпада изцяло с изразената от упълномощителя П. воля в пълномощното да упълномощи В. да сключи договор за аренда по отношение на арендования обект, срока на договора и минимално дължимия размер на ежегодната рента. Обстоятелството, че в пълномощното е допусната грешка и е посочено, че земеделската земя, обект на договора, се намира в землището на с. Люлин, а не в това на с. Първенец, където е в действителност, не променя този извод на съда, тъй като останалите посочени в пълномощното характеристики на имота - местността, в която се намира нивата, нейната площ и номерът й по плана за земеразделяне, при липсата на друг имот със същите характеристики, собственост на упълномощителя в погрешно посоченото с. Люлин, индивидуализират по безспорен начин имота, за сключване на договор за аренда на който ответникът П. е упълномощил представителя Х. В. и който по-късно е станал предмет на сключения аренден договор от 23.04.2013 г. По изложените съображения, поради липсата на извършени действия от представител без представителна власт, въззивният съд намира, че и евентуално предявеният иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По кумулативно съединения иск по чл. 34 ЗЗД

С оглед намерената неоснователност на предявените искове по чл. 38, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, неоснователен се явява и предявеният кумулативно съединен иск с правно основание чл. 34 ЗЗД за връщане на на държането върху 26.384/28.431 идеални части от процесната нива, цялата с площ от 28,431 дка, находяща се в землището на с. Първенец, обл. Ямбол, в местността "На изток от сел", съставляваща имот № 036012 по КВС на землището на селото. Фактическият състав за възникване правото на възстановяване по този законов текст включва нищожна или унищожена сделка и изпълнение на задължение по нея, като първият елемент в случая не е налице, поради което и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски възниква в полза на въззивника ЕТ "Трансвел - ВМХГ - Велко Велев", който своевременно е поискал присъждането им, поради което и въззиваемата С.Н. следва да бъде осъдена да му заплати направените от него разноски по производството пред двете съдебни инстанции на обща стойност 2798.72 лв., от които 2710 лв. заплатени адвокатски възнаграждения и 88.72 лв. заплатена държавна такса за въззивното разглеждане на делото.

Така мотивиран, Ямболският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 569 от 20.10.2015 г. по гр. д. № 449/2015 г. по описа на Ямболския районен съд,

ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.В.Н., ЕГН ********** *** срещу ЕТ "Трансвел - ВМХГ - Велко Велев", ЕИК 128016310, със седалище и адрес на управление гр. Болярово, ул. "Граничарска" № 25, вх. "Б", ет. 2, ап. 16, представляван от В.Х.В.и П.И.П., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 38, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за обявяване за нищожен поради противоречието му със закона на договора за аренда на земеделски земи от 23.04.2013 г., нотариално заверен с рег. № 2795/23.04.2013 г. на нотариус М. Д., с рег. № 453 по регистъра на НК и район на действие при ЯРС, вписан в Служба по вписванията при ЯРС с вх. № 3877/23.04.2013 г., парт. № 7, стр. 66, сключен между П.И.П., действащ чрез пълномощник Х. В. В. от една страна като арендодател и от друга страна като арендатор ЕТ "Трансвел - ВМХГ - Велко Велев", ЕИК № 128016310, със седалище и адрес на управление: гр. Болярово, ул. "Граничарска" № 25, вх. "Б", ет. 2, ап. 1б, представляван от В.Х.В., действащ чрез пълномощник Х. В. В.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.В.Н., ЕГН ********** *** срещу ЕТ "Трансвел - ВМХГ - Велко Велев", ЕИК 128016310, със седалище и адрес на управление гр. Болярово, ул. "Граничарска" № 25, вх. "Б", ет. 2, ап. 16, представляван от В.Х.В. и П.И.П., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, за обявяване за недействителен спрямо С.В.Н.,  поради сключването му от представител без представителна власт, на договора за аренда на земеделски земи от 23.04.2013 г., нотариално заверен с рег. № 2795/23.04.2013 г. на нотариус Миглена Доненчева, с рег. № 453 по регистъра на НК и район на действие при ЯРС, вписан в Служба по вписванията при ЯРС с вх. № 3877/23.04.2013 г., парт. № 7, стр. 66, сключен между П.И.П., действащ чрез пълномощник Х. В. В. от една страна като арендодател и от друга страна като арендатор ЕТ "Трансвел - ВМХГ - Велко Велев", ЕИК № 128016310, със седалище и адрес на управление: гр. Болярово, ул. "Граничарска" № 25, вх. "Б", ет. 2, ап. 1б, представляван от Велко Христов Велев, действащ чрез пълномощник Х. В. В..

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.В.Н., ЕГН ********** *** срещу ЕТ "Трансвел - ВМХГ - Велко Велев", ЕИК 128016310, със седалище и адрес на управление гр. Болярово, ул. "Граничарска" № 25, вх. "Б", ет. 2, ап. 16, представляван от В.Х.В., иск с правно основание чл. 34 ЗЗД, за връщане на държането върху 26.384/28.431 идеални части от нива, цялата с площ от 28,431 дка, находяща се в землището на с. Първенец, обл. Ямбол, в местността "На изток от сел", с категория на земята при неполивни условия, както следва: 4,849 дка - пета категория, 22,322 дка - четвърта категория и 1,260 дка - трета категория, съставляваща имот № 036012 по КВС на землището на селото, при граници: имот № 000228, имот № 036011, имот № 036015, имот № 036048, имот № 036032, имот № 036031, имот № 036030 и имот № 036029.

ОСЪЖДА С.В.Н., ЕГН ********** *** да заплати на ЕТ "Трансвел - ВМХГ - Велко Велев", ЕИК 128016310, със седалище и адрес на управление гр. Болярово, ул. "Граничарска" № 25, вх. "Б", ет. 2, ап. 16, представляван от В.Х.В., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2798.72 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща направени разноски по производството.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                                

 

 

 

 

 

                                                                                                          2.