В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, Гражданско отделение, І-ви състав

На 01 декември 2015 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧОКОВА

КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

Секретар Д. С.

Като разгледа докладваното от съдия А. Димитрова

Вт. гр. дело № 374 по описа за 2015г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от А.К.А. ***, против решение № 30/ 21.08. 2015 год. постановено по гр. дело № 128/ 2015 год. по описа на Районен съд гр. Тополовград (ТРС), с което е уважен предявеният иск от ЗАД”Виктория” със седалище гр. София и е прието за установено, че ответникът дължи на ищеца изпълнение на парично задължение в размер на 5883 лв., представляващо изплатеното застрахователно обезщетение за възстановяване на уврежданията по булдозер „Комацу –D 155 АХ № 224, с инв. № 3490, за която сума има издадена заповед за изпълнение по чл. 410/ ГПК, ведно със законната лихва от датата па подаване на заявлението по заповедното производство, до окончателното плащане на сумата.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, т.к. съдът се е произнесъл по непредявен иск, като се има предвид обстоятелството, че уважаването на регресния иск по чл. 213 ал.1/ КЗ (което основание е посочено в исковата молба) е свързано с предпоставките по чл. 45/ ЗЗД и това е материалноправното основание за търсене на гражданката отговорност за непозволено увреждане.

В случай, че не се възприеме тезата за недопустимост се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Твърди се, че пред районния съд са направени възражения във връзка с размера на предявения иск, които не са обсъдени, а мотивите на обжалваното решение са неясни и противоречиви; че ако не се отрича правото на суброгация на ищеца в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, следва да се признае правото на ответника – сега жалбоподател на всички възражения против застрахователя, които той има против застрахования и да се приложи разпоредбата на чл. 206 ал.1 /КТ. Като не е приложил тази разпоредба, районният съд е постановил незаконосъобразно решение, което противоречи и на ТР ОС на ВС от 1967 год. и от 1977 год.

Иска се отмяна на решението за разликата над сумата 800 лв. до уважения размер и се претендират направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от пълномощника на въззиваемата страна – юриск. С., в който се твърди, че доводите в жалбата са неоснователни и необосновани, а постановеното решение – правилно и законосъобразно. Изложени са доводи и съображения, и се претендира неговото потвърждаване, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Твърди се, че предявеният иск е допустим, т.к. с него е предявен уредения в чл. 213 ал.1/ КЗ регресен иск на застрахователя, платил застрахователното обезщетение, да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата; че по делото са установени всички предпоставки на посочената законова норма във връзка с чл. 45/ ЗЗД, както и че по този предявен иск, причинителят на вредата в качеството си на работник при застрахованото лице, не може да прави възраженията, които може да прави на своя работодател.

В с.з. страните, редовно и своевременно призовани, не изпращат представители. Постъпили са писмени становища, с приложен списък на разноските по чл. 80/ ГПК.

С оглед правомощията си по чл. 269/ ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, ЯОС приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество същата се преценява като основателна.

Районният съд е сезиран с иск предявен от ЗАД „Виктория” гр. София за установяване на вземане за сумата 5883 лв. платено застрахователно обезщетение на Мини „Марица изток”ЕАД клон Рудник „Трояново -3” по имуществена застраховка „Индустриален пожар” за имуществени вреди, причинени на булдозер „Комацу –D 155 АХ № 224, с инв. № 3490, от причинителя на вредата А.К.А.. В исковата молба е посочено, че вредите са причинени при проявена небрежност от ответника, който не е спазил технологията за съвместна работа между багер и булдозер, работейки твърде близо до багера. За настъпилото събитие е съставен авариен акт, при застрахователя е образувана ликвидационна преписка, по която е определено обезщетение в размер на исковата сума, което е платено на собственика на увредения булдозер, а на ответника е изпратена регресна покана за плащане. Тъй като такова не последвало в дадения срок, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410/ ГПК, срещу която ответникът възразил че не дължи плащане, т.к. отношенията са по КТ, а не по ГПК и гражданския закон. Предвид тези обстоятелства се твърди, че е налице правен интерес от установяване на вземането – предмет на предявеният иск.

Ответникът оспорил иска единствено по размер и претендираните от ищеца разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение по съображения, че породеното между застрахователя и дружеството, чието имущество е застраховано, правоотношение не оказва влияние върху размера на отговорността на работника за причинените на работодателя вреди. Тъй като вредите по процесния булдозер са причинени при и по повод изпълнение на трудовите му задължения, при проявена от него небрежност, материалноправната му отговорност е ограничена до посочения в чл. 206 ал.1/ КТ размер. Щом застрахователят е встъпил в правата на неговия работодател, възражението, което ответникът може да противопостави на работодателя си – че носи ограничена отговорност за причинените вреди- има сила и срещу застрахователя. Предвид това възражение и с оглед нормата на чл. 206 ал.1/ КТ ответникът оспорил иска за разликата между месечното му трудово възнаграждение получено през м. юни 2010 год.( 800 лв.) до размера, претендиран с исковата молба.

При така очертания предмет на спора, по делото е установено, че на 02.08.2010 год. в рудник „Трояново -3” на Мини Марица изток ЕАД в резултат на неспазена технология на съвместна работа между булдозер „Комацу –D 155 АХ № 224, с инв. № 3490, управляван от ответника А. и роторен багер RS 2000- 2 е настъпила авария – удар между двете машини, при който са нанесени увреждания по булдозера. Увредения булдозер е включен в застрахователна полица „индустриален пожар” № 0820010100010 със срок на действие от 00.00 часа на 02.01.2010 год. до 24.00 часа на 01.01.2011 год., във връзка с което собственика е уведомил застрахователя за настъпилата вреда. Образувана е ликвидационна преписка, щатите са оценени на стойност 5883 лв., която сума е платена от ищеца на Мини „Марица Изток” ЕАД на 04.01.2011 год. От съставения акт за авария се установява, че причината за аварията е неспазена технология за съвместна работа на багер с булдозер, вина за което има ответникът, за което същият да бъде наказан със „забележка”.

От приложеното ч. гр. дело № 203/ 2014 год. по описа на ТРС се установява, че на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410/ ГПК за сумата 5883 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане и за сумата 747.66 лв. разноски направени в заповедното производство, срещу която длъжникът по нея възразил в срока по чл. 414/ ГПК.

От представения по делото трудов договор, сключен между Мини”Марица изток” клон рудник „Трояново -3” и ответника се установява, че към датата на настъпване на аварията договора не е прекратен, както и че за м. юни 2010 год. ответникът е получил сумата 1311.96 лв. – превод на заплата по ДК, а индивидуалната му основна месечна заплата е в размер на 986 лв. + 315.52 лв. прослужено време = 1301.92 лв.

При горната фактическа обстановка ТРС уважил предявеният иск, приемайки че е налице фактическия състав на чл. 213 ал.1/ КЗ, уреждащ регресното и суброгационно право на застрахователя да иска от третото лице, причинител на вредите, това което е платил на застрахования, респ. да встъпи в неговите права срещу това трето лице.

Приел, че правото на застрахователя да иска от трето лице, причинило вреда след плащане на застрахователно обезщетение, е регресно право, а встъпването в правата на застрахования срещу третото лице е суброгационно право, поради което в случая се касае за самостоятелен регресен иск на застрахователя произтичащ по силата на сключен договор за застраховка и от факта на плащане на застрахователното обезщетение. Приел е още, че за да възникне това регресно право на застрахователя, е необходимо плащане на застрахователно обезщетение и виновно поведение на третото лице по отношение на увредения – застрахован, поради причиняване на застрахователното събитие. В случая всички предпоставки са налице поради признание на фактите от страна на ответника.

По единственото възражение на ответника ТРС приел, че макар увреждането да е настъпило при изпълнение на трудовите задължения от страна на ответника, това не означава, че отговорността му следва да се ограничи и същата да се квалифицира като такава по чл. 206 ал.1/ КТ, т.к. в тази норма се урежда отговорността на работника към работодателя. В случая основанието на което се търси неговата отговорност не е КТ, а КЗ, където в чл. 213 ал.1 е уредена отговорността на причинителя на вредата към застрахователя, който е платил обезщетение по имуществена застраховка.

Решението е валидно и допустимо, като въззивният съд не споделя твърдението на жалбоподателя за неговата недопустимост. ТРС се е произнесъл точно по предявеният от ищеца иск, който е допустим с оглед наличието на правен интерес от предявяването му, произтичащ от подаденото от ответника възражение срещу издадената заповед за изпълнение. По същество решението се преценява като неправилно предвид следните съображения:

Единствения спорен между страните въпрос е относим към правото на третото лице- ответник по суброгационен иск по чл. 213 ал.1/ КЗ да може да противопостави на застрахователя ищец всички възражения, които има към застрахования. На този въпрос ТРС не е дал отговор, но от изхода на делото е видно, че това право е отречено на ответника А..

Макар това право да не е изрично уредено в нормата на чл. 213/ КЗ, налице е постоянна и непротиворечива съдебна практика по този въпрос, която приема, че третото лице- ответник по суброгационния иск по чл. 213 ал.1/ КЗ може да противопостави на застрахователя всички възражения, които има към застрахования. Такъв е отговора на този въпрос както в практиката по отменената, но идентична по съдържание със сега действащата правна уредба на суброгационния иск на застраховател, застъпена в ППл на ВС № 7/ 77 год.; ТР № 14/ 03.01.1967г. на ВС и ТР № 15/ 07.02.77 г., така и в по- новата практика на ВКС, в постановени по реда на чл. 290/ ГПК решения.

В посочените по- горе ТР и ППл на ВС, постановени по приложението на чл. 30/ ЗЗИ (отм.) и чл. 344/ ЗЗД (отм.) идентични по съдържание с чл. 213 ал.1/ КЗ относно уредбата на суброгационния иск на застрахователя се приема, че в случаите, при които причинителят на вредите следва да отговаря пред застрахования в ограничени размери ( чл. 95/ КТ отм.), застрахователят не може да претендира отговорност за пълния размер на обезщетението, което е заплатил на застрахования, както и че срещу застрахователя е допустимо третите лица да правят всички възражения, които са могли и може да правят на застрахования.

В този смисъл е и по- новата практика на ВКС, изразена в постановени по реда на чл. 290/ ГПК решения, с които се приема, че третото лице- ответник по суброгационен иск с правно основание чл. 213 ал.1/ КЗ може да противопостави на застрахователя ищец не само всички възражения, които има към застрахования, но и такива, които изцяло се базират на застрахователното отношение ( Р № 28/ 20.05.2013 год. на ВКС по т.д. № 1031/2011г., І т.о.); че обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования, и че при суброгиране в правата на застрахования, застрахователят не може да има повече права от самия застрахован ( Р № 112/ 15.01.2015 год. на ВКС по т. д. № 2936/ 2013 год., ІІ т.о.).

При съобразяване с горепосочената постоянна и непротиворечива практика на ВКС, настоящият въззивен състав приема, че искът на застрахователя е основателен и доказан до размера на уговореното трудово възнаграждение между ответника и неговия работодател, като се има предвид факта, че те са в трудовоправни отношения, че процесното имущество е увредено от ответника при изпълнение на трудовите му задължения, както и че повредата е настъпила в резултат на небрежно негово поведение. При това положение и предвид разпоредбата на чл. 206 ал.1/ КТ ответникът има право на възражение спрямо работодателя си и отговорността му за увреденото имущество е в размер на уговореното трудово възнаграждение, т.к. размера на вредата го надвишава. Това възражение той е направил и пред застрахователя, както в производството по издаване на заповедта за изпълнение, така и в производството по предявеният установителен иск.

Възражението на ответника, че в процесния случай той носи отговорност за причинената от него вреда на процесния булдозер до размера на уговореното възнаграждение, е основателно, т.к. такава е уредбата в чл. 206 ал.1/ КТ. Няма спор, че вредата е причинена по небрежност от ответника, при изпълнение на трудовите му задължения и вредата надвишава размера на уговореното трудово възнаграждение. Имайки предвид представения по делото фиш за м. юни 2010 год., който не е оспорен от ищеца, въззивният съд намира, че предявения иск е основателен и доказан за сумата 1301.52 лв., която сума представлява „уговореното възнаграждение” по см. на чл. 206 ал.1/ КТ, вр. чл.3/ НОСРЗ, последната от които определя кои са елементите на брутната трудова заплата.

Като е уважил иска на застрахователя в пълния му предявен размер, районният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени за разликата над сумата 1301.52 лв., както и в частта за присъдените разноски, които следва да се определят съобразно уважената и отхвърлена част от иска. За настоящата инстанция на ищеца следва да се присъдят направените разноски в пълен размер.

Водим от изложеното и на осн. чл. 271/ ГПК, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 30/ 21.08.2015г., постановено по гр.дело № 128/ 2015 год. по описа на Районен съд гр. Тополовград, в частта, с която е уважен предявеният от ЗАД „Виктория” със седалище гр. София, ул. „Искър” № 69-71, ЕИК 119373309, против А.К. А. ***, с ЕГН ********** установителен иск за разликата над сумата 1301. 52 лв. ( хиляда триста и един лв. и 52 стотинки) до размера на сумата 5883 лв. ( пет хиляди осемстотин осемдесет и три лева), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по преписка № 08200100101000074, за възстановяване на уврежданията по „Комацу –D 155 АХ № 224, с инв. № 3490, ЗА КОЯТО РАЗЛИКА ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТМЕНЯ решението в частта за разноските, за разликата над сумата 330.68 лв. (триста и тридесет лева и 68 ст.), която се дължи на ищеца съобразно уважената част от иска, до размера на присъдените разноски – 1495.32 лв.

В ОСТАНАЛАТА част ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение.

На осн. чл. 78 ал.1. и 3/ ГПК ОСЪЖДА ЗАД „Виктория”, с посочени данни и адрес да заплати на А.К.А., с посочени данни и адрес сумата 746.28 (седемстотин четиридесет и шест лева, 28 ст.), от които 623.08 лв. направени разноски през първа инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска и 123.20 лв. направени пред тази инстанция разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.