Р Е Ш Е Н
И Е
№ 09.11.2015 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ІІІ-ти въззивен граждански състав
на 20 октомври 2015
година
в открито заседание
в следния състав:
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
възз.гр.дело № 350
по описа за 2015 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по въззивна жалба, депозирана от адв.В.С. от ЯАК, в
качеството на пълномощник на Ж.С.Ж. *** против Решение №456/21.07.2015 г.,
постановено по гр.д.№3337/2014 г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение ЯРС е
постановил следното: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ж.С.Ж. ***, ЕГН ********** против В.С.Ж. ***, ЕГН ********** иск по чл.21, ал.З от СК да се приеме за
установено по отношение на В.С.Ж., че е
личен собственик на недвижим имот,
находящ се в с.Б., Я. област, ул."О." №*, съставляващ дворно място с пространство от 615
кв.м., съставляващо УПИ XXI в кв.28 по плана на селото, заедно с изградената в същото
от него масивна сграда-търговски обект-сграда за комплексно
обслужване със застроена площ от 92 кв.м., състояща се от партер,
първи етаж и подпокривно пространство, при граници на УПИ:
улица, УПИ XVIII, УПИ
ХХ-225, УПИ XXII, поради
липса на принос от страна на ответницата в придобиването на
имота, като НЕОСНОВАТЕЛЕН; ОСЪЖДА Ж.С.Ж. на осн.чл.78, ал.З от
ГПК да заплати на В.С.Ж. направените по делото разноски
в размер на 1430 лв.
С въззивната жалба решението на ЯРС
се атакува изцяло с твърдения, че е неправилно и незаконосъобразно. Въззивника
сочи, че въпреки събраните категорични доказателства в подкрепа на претенцията
му, предявеният иск е отхвърлен, което прави решението на ЯРС необосновано. В жалбата е направен анализ на
събраните доказателства, като са изложени подробни съображения, въз основа на
които въззивника счита предявения иск за основателен. Иска отмяна на решението
и постановяване на ново по същество на спора, с което предявеният в
производството иск бъде уважен изцяло. Заявена
е претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.
В о.с.з. въззивника се явява
лично, като чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба. Излага
подробни съображения, въз основа на които иска отмяна на атакуваното решение и
уважаване на предявения иск. Поддържа и претенцията за присъждане на разноски
за двете инстанции.
По делото от въззиваемата В.С.Ж. ***,
чрез пълномощника й адв.А.Г. ***, е постъпил писмен отговор на въззивната жалба,
с който е оспорена основателността й. Изложени са подробни съображения, въз
основа на които е направен извод за законосъобразност и правилност на
атакуваното решение. Иска се потвърждаването му. Заявена е претенция за присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
В о.с.з. въззиваемата не се явява,
но чрез процесуалния си представител поддържа доводите, изложени в отговора на въззивната
жалба. Иска потвърждаване на атакуваното решение. Поддържа и претенцията за
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
След преценка на доказателствата
по делото, относими към повдигнатия пред въззивния съд правен спор, ЯОС приема
за установено следното от фактическа
страна:
Фактическата обстановка по делото
е правилно установена от ЯРС, не е спорна между страните и е както следва:
Страните по делото са бивши
съпрузи, които са сключили граждански брак на 02.10.1983 г., прекратен по
взаимно съгласие с Решение №561/17.10.2013 г. , постановено по гр.д.№1916/2013
г. по описа на ЯРС, влязло в сила на 17.10.2013 г.
Видно от НА №77, том V, рег.№12917, дело №2466/29.11.2007 г.
на нотариус с рег.№487 „Юробанк И Еф Джи България" АД
е предоставила на Г. Р. Г., И. Д. Г., Ж.С.Ж.
и В.С.Ж. кредит за извършване на строеж и/или довършване на
недвижим имот в размер на 113520 лв., като за
обезпечаването му е учредена в полза на банката договорна ипотека върху
сграда за комплексно обществено обслужване със застроена площ от 96 кв.м. в
кв.28 по плана на с.Безмер, общ.Тунджа и върху сграда за комплексно обществено
обслужване със застроена площ от 92 кв.м. в кв.28 по плана на с.Безмер,
общ.Тунджа, обл.Ямбол, както и Ж.С.Ж. е учредил в полза
на „Юробанк И Еф Джи България" договорна ипотека върху ПИ №VІ-350 в кв.59 по
плана на с.Безмер, с площ от 950 кв.м., при описани граници заедно с изградената в същия имот масивна жилищна
сграда с площ от 40 кв.м. Ищецът е
предоставил и договора за кредит от 21.11.2007 г. с който „Юробанк И Еф Джи България" е представила на Господин Г.,
Ж.Ж. И. Г. и В.Ж. кредит в размер на 113520 лв. за извършване на строеж на сграда за комплексно
обществено обслужване със ЗП 92 кв.м
върху общински терен, изграден в степен на завършеност-в груб строеж 63% и
втора сграда за комплексно обществено обслужване със ЗП от 86 кв.м. в ПИ №VI-350 в кв.59 по плана на
с.Безмер, всички находящи се в с.Безмер. Към договора е приложен
и погасителния план.
Видно от НА №47, том II, рег.№1937, дело №159/10.04.2009 г. на
нотариус с рег.№322 „ОББ"АД е предоставила на Ж.С.Ж., като
частен земеделски производител, кредит в размер на 230000 лв. при условията на
сключен между страните договор за инвестиционен банков кредит от 09.04.2009 г.,
като за обезпечаването му Ж.С.Ж. е учредил в полза на банката
ипотека върху недвижими имоти, представляващи ниви, находящи се в землището на
с.Безмер, подробно описани в нотариалния акт.
Съгласно НА №11, том X, дело №1443/17.11.2004 г. на нотариус рег.№322
Ж.С.Ж. и Г. Р. Г. са закупили при равни квоти право на строеж на обект за комплексно обществено обслужване по
одобрен архитектурен проект върху общински терен, съставляващ застроително петно №1 с площ от 50
кв.м., находящо се в УПИ №Х в кв.28 по плана на с.Безмер общ.Тунджа.
С НА №21, том III, рег.№2041, дело №275/14.03.2001 г. на
нотариус №322 Ж. Т. Г. и И. Д. Г. продали на ЕТ
„Денис- Виолета В." право на строеж на обект за комплексно обществено обслужване по одобрен
архитектурен проект върху общински терен, съставляващ застроително петно под №1 с площ от 50 кв.м., находящо се в парцел X от кв.28 по регулационния
план на с.Безмер обл.Ямбол.
Според удостоверение изх.№20140402111518/02.04.2014 г. на
Агенция по вписванията, в ТР по партидата на „Агро Ж."
ЕООД като управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството е вписан Ж.С.Ж..
На Ж.С.Ж. е издадено разрешение
за строеж №92/11.08.2006
г. на Община Тунджа за извършване на строителство на „Сграда
за комплексно обществено обслужване" ЗП - 52 кв.м. на два етажа, РЗП - 194
кв.м., в УПИ X в
кв.28 по ПУП на с. Безмер.
Според удостоверение изх.№9400-2915/03.09.2007 г. на
гл.архитект на Община „Тунджа” обекта, за който е издадено
строителното разрешение е завършен в груб строеж 63% към момента на издаване на удостоверението.
Със заповед №РД-0602/30.05.2008 г. на кмета
на Община Тунджа е наредено да се извърши доброволна делба между
Община Тунджа и ищеца на съсобствения недвижим имот,
представляващ 2МС „Сграда за комплексно обществено обслужване”
находяща се в с. Безмер. Делбата е извършена с договор за
доброволна делба от 20.07.2008 г., сключен между Община „Тунджа” и Ж.С.Ж.,
като последния е получил в дял и станал собственик на 2МС
„Сграда за комплексно обществено обслужване", ЗП - 92
кв.м., заедно с дворното място, в което е построена сградата цялото с площ от
410 кв.м. съставляващо УПИ XXI
в кв.28 по плана на с.Безмер, като за уравняване на дяловете
той е заплатил на Община „Тунджа” сумата от 3050 лв. без ДДС.
Ищецът е представил и договор
от 05.12.2005 г. за учредяване допълнително право на строеж и
надстрояване, с който Община „Тунджа” му е учредила допълнително
възмездно право на строеж върху общински терен от 19 кв.м. за пристрояване
на партер; 102 кв.м. за надстрояване на първия етаж и 98 кв.м. за подпокривно
пространство, който терен представлява УПИ X
в кв.28
по плана на с.Безмер.
Представена е и заповед №I-А-1430/06.12.2004 г. на
кмета на Община Тунджа за допускане изработване на проект за изменение
на ПУП, по силата на която е допуснато изработване
на проект за изменение на ПУП ПЗ на обект УПИ X в кв.28 по плана на
с.Безмер.
Видно от протокол от 16.11.2000 г. на комисия назначена
от община „Тунджа-Ямбол" Ж.С.Ж. е участвал в търг при който
му е отстъпено право на строеж върху общинско петно №2 с
площ от 50 кв.м. в кв.28 с. Безмер. Представен е и договор за отстъпено право
на строеж върху общински имот от 01.12.2000 г., по силата на който на Ж.Ж. е
отстъпено възмездно право на строеж върху общински терен, съставляващ застроително петно под №2 с площ от 50 кв.м.,
находящо се в парцел X,
кв.28 по регулационния план на с.Безмер.
За построяването на сградите в с.Безмер ищецът е
представил сключени от него договори
за строителство с изпълнителя „Силма 60" ООД от 01.12.2006 г. и от 29.09.2010
г., към които са приложени и количествено-стойностни сметки.
Видно от Удостоверение №2/10.01.2011 г., издадено от
гл.архитект при Община „Тунджа”, същото е за въвеждане в експлоатация на строеж „Сграда за комплексно
обществено обслужване”, находящ се в УПИ X в кв.28 по плана на с. Безмер
Ищецът е представил регистрационната си Карта за
земеделски производител издадена от ОД „Земеделие" гр.Ямбол на
03.02.2012 г., като е регистриран като такъв в с.Безмер, както и
карта за идентификация на НСИ.
Според удостоверение от 29.01.2014 г. на Висш институт по
хотелиерство в К. С. Ж. е записан за студент във 2 курс в
института и посещава втория семестър на учебната година 2013/2014
г. Представено е и извлечение от сметката на С. Ж.Ж. от Висш
институт по хотелиерство в Кипър от 04.03.2014 г., в която са описани внесените
такси в
полза на университета.
Ищецът е представил копия от годишните си
данъчни декларации
по чл.50 от ЗДДФЛ и годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за годините: 2008 г., 2009 г. 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013
г., справки на НАП за задълженото
лице, ведно с приложенията към тях, както и препис-извлечения от банкови сметки от 01.11.2014 г.
В подкрепа на възраженията си по иска
ответницата е представила уверение, подписано от А. Г., че дава под наем
жилището си на В.С.Ж., намиращо се в Никозия-Кипър и наемането е започнало от
м.06.2007 г. до м.06.2013 г. при заплащане по 530 евро на месец, а от м.юни
2013 г. до ден днешен заплащането е по 300 евро на месец, като ежемесечно
заплаща и 10 евро – за вода и 75 евро – за ток. Същата е
представила и подробен списък на дохода си, представен от работодателя
й в Кипър за: 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013
г., 2014 г. Представила е и регистрационната си карта на земеделски производител
издаден от ОД „Земеделие и гори" гр.Ямбол на 05.04.2004 г., удостоверение
за данъчни оценки на процесния имот, както и на имоти в с.Болярско
и с.Безмер, собственост на Ж.Ж..
Според представена епикриза на В.С.Ж. издадена на
05.05.2006 г. от МБАЛ „Св.Пантелеймон" АД, Неврологично
отделение гр.Ямбол същата е постъпила на 28.04.2006 г. в
болницата и изписана на 05.05.2006 г. с окончателна диагноза - мозъчен инфаркт
в б.на ДСМА. Според епикриза от 15.05.2006 г. на МБАЛ
„Св.Пантелеймон" АД с изх.№5761 В.Ж. е постъпила на
05.05.2006 г. и изписана на 15.05.2006 г. с диагноза физиотерапия и
терапия на ЦНС, последици от мозъчен инфаркт. Ответницата е
представила епикриза от 08.11.2006 г. от МБАЛ
„Св.Пантелеймон"АД, според която е постъпила на лечение на
01.11.2006. и е изписана на 08.11.2006 г. с диагноза мозъчен реинфаркт в б.ДСМА.
Представила е и молба-съгласие от „ОББ" АД до Съдията
по вписванията при ЯРС за заличаване на вписаната договорна
ипотека с НА №162 том VIII, рег.№13054, дело №12538/12.12.2006 г.
на нотариус рег.№322, обезпечаваща вземането на банката в размер на 68000 лв. за
отпуснат кредит на Ж.С.Ж. в качеството му на
ЧЗП по отношение на недвижим имот придобит в режим на СИО, находящ се в гр.Ямбол, ж.к. „Д-р Дончев" бл.33,
вх.„Д", ет.1, поради погасяване на кредита.
В подкрепа на твърденията си, че е работила
като земеделски производител ответницата е представила
споразумение от 23.08.2006 г. сключено между Ж.С.Ж., лично и като
пълномощник на други собственици като арендодатели и В.С.Ж. като
арендатор, анекс за поправка на договор за аренда на земеделска
земя от 18.06.2014 г., справка от СВп-Ямбол за период от 01.05.1995
г. до 29.11.2013 г. за вписванията на В.С.Ж., постановление за възлагане на
недвижим имот по чл.21 от ДПК №2/15.07.2002 г. на
Публичен изпълнител при АДВ, с което на Ж.С.Ж. и Г. Р. Г. е възложена
работилница, склад, канцеларии в п.ХІІ, с.Безмер, обл.Ямбол.
Съгласно удостоверение за раждане, издадено въз основа на
акт за раждане №0522/03.05.1962 г. Ж.С.Ж. е роден на *** г.- от
родители С. К. Д. и С. Ж. Т.
Съгласно удостоверение, изх.№МП-3999/11.03.2015 на НОИ-ТД-Ямбол
Ж.С.Ж. има лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в
размер на 359.73 лв. Пенсията е отпусната с разпореждане №**********/***
за осигурителен стаж и възраст и е в размер на 168.96
лв. Съгласно заповед №1993/21.11.2003 г. на командира на
поделение №26030 с.Безмер е прекратен договора за кадрова военна служба и е
освободен от длъжност старшина Ж.С.Ж., считано от 03.12.2003 г.
В подкрепа на твърденията си, че по време на брака
страните са закупувани зем.земи с цел разширяване на земеделската дейност са
представени НА №87, том X, рег.№13474, дело №1508/26.11.2004 г. на нот.№322; НА
№176, том IV, рег.№3555,
н.д.№293/25.04.2005 г. на нотариус №243; НА №175, том IV, дело №292/25.04.2005г. на нотариус
№343 на НК; НА №92, том I,
рег.№754,
дело №71/30.01.2007 г.; НА №8, том I, дело №430/03.04.2007 г. на нотариус №487; НА №23 том X, дело №1455/18.11.2004 г.
на нотариус №322; НА №153, том X, дело №1567 от 10.12.2004 г.; НА №37, том
III, дело
№349/06.09.2004г.; НА №198, дело №713 на нотариус №322; НА №198,
том IV, дело
№937/09.08.2004 г. на нотариус №322; НА №137, том VIII, дело №1305/13.10.2013 г. на нотариус
№322; НА №187, том III, дело
№468/13.06.2002 г. на нотариус №322; НА №2, том IV, дело №484/28.09.2004 г.на
нотариус №322, съобразно които Ж.С.Ж. е закупувал ниви, лозя и
ливади, находящи се в землището на с.Безмер, общ.Тунджа, обл.Ямбол.
Ответницата
е представила годишните данъчни декларации от 2004 г., 2005 г. и 2006 г. по ЗОДФЛ, според които е реализирала доход
като земеделски производител; регистрационната си карта на земеделски
производител, издадена от ОД
„Земеделие" на 05.04.2004 г.; копие от трудовата си книжка, според която ответницата е работила по трудов
договор от 1985 г. до 01.01.2004 г. и също е реализирала доход от РЗ.
По делото е назначена изслушана съдебно икономическа
експертиза като вещото лице е дало заключение вх.№6192/11.05.2015
г., според което размера на реализираните приходи на ищеца
съгласно годишните данъчни декларации за периода 2004 г. - 2013 г.
е в общ размер са 395525,99 лв. в т.ч.: доходи като частен земеделски
производител - 223921 лв. и доходи като „Агро-Ж." ЕООД -ЗКПО
– 171604,99 лв. Според вещото лице размера на погасителните вноски по ползваните
кредити са 411000 лв., които се формират от: като ЧЗП - 289000 лв., като
юридическо лице „Агро Ж." ЕООД - 113000 лв.; размерът на получените
субсидии от Ж.С.Ж. за периода от 2009 г. до 2014 г. като земеделски
производител са в размера на 488107,17 лв., в т.ч. като физическо
лице - частен земеделски производител – 180209,97 лв., а като юридическо
лице - „Агро Ж.” ЕООД – 307897,20 лв. Размерът на преведени
суми по банков път от Ж.С.Ж. на С. Ж.Ж. за периода 2010 г. - 2013 г. е 43417,35
лв. По
делото е изслушано и заключение, вх.№82528/18.06.2015 г. по назначена съдебно-икономическа
експертиза, според което общият размер на получаваната пенсия
от Ж.С.Ж. за периода 03.12.2003 г. до 31.12.2013 г. е 32126,19
лв.
По
делото е назначена и изслушана съдебнотехническа експертиза, изготвена от
в.л.Н. М., вх.№6639/19.05.2015 г., според която пазарната стойност
на процесния имот - дворно място с площ от 615 кв.м., съставляващо УПИ 21 в
кв.28 заедно със застрояването и подобренията в него с административен адрес
ул.„Освобождение" 35-Б с.Безмер е 81 900 лв.
По
молба на ищеца са разпитани свидетелите Г. С. Г., Т.
Р. И. и Г. Р. Г., а по молба на ответницата – В. Г.В. С. Ж.Ж..
Свидетелят Г. Г.
твърди, че е от с.Безмер и познава страните. Същия заявява, че от пролетта на 2006г. не е виждал ответницата в с.Безмер.
Знае, че Ж. и Г. Р. са строили
кооперация в с.Безмер през 2006 г. Когато са копали основите В. вече не живеела с Ж., като той изградил строежа с кредити. Ж. заедно с баща си се
занимавал със земеделие и с парите от
земеделието погасявал кредите. През този период свидетелят не е виждал В., не знае тя да е пращала пари, но знае
че Ж. е пращал на нея и синовете си
пари в Кипър, където тя заминала през май-юни 2007г. От тогава до сега е виждал
В. само веднъж да си идва от К. за делото за развода.
Свидетелят
Т. И. твърди, че познава страните, т.к. били много близки приятели с Ж..
Свидетелят заявява, че те окончателно се разделили през м.май 2006 г., като
преди това не живеели като съпрузи, В. живеела в апартамента в гр.Ямбол, а Ж. ***.
В. заминала за К. през м.май 2006 г., като той лично я закарал на
аерогарата. Когато Ж. започнал строителството в с.Безмер заедно с Г.
Д. Р., те вече не живеели заедно, но нямали развод Ж. му
споделял, че строи с кредити и това което изкара от земеделието, от фирмата му.
Не знае В. да е плащала пари за строителството, но е чувал че Ж. им е пращал
пари в Кипър, които не били малко. Не знае и не е чувал В. да е участвала в
строителството. Откакто тя заминала за К. се е връщала в България не повече от
един път.
Свидетелят
Г. Г. заявява, че се занимава заедно с Ж. със земеделие. Заедно
купили комбайн, после общината им отстъпила право на строеж. През 2007 г.
почнали заедно да строят, тогава Ж. и В. живеели заедно. После
започнали строителството, като В. в това стоителство не е
участвала. Двете семейства са теглили общ кредит от „Биохим банк",
като той бил титуляр на сметката. Твърди, че Ж. всеки месец му давал
пари на ръка да ги превежда в банката, В. не му е давала пари, нито от
Кипър му е пращала пари. Строителството било две години. След 2009-2010 г. В. ***, като в
годината един път е идвала на гости и до сградата.
След като заминала за Кипър тя не се е занимавала със земеделие. Когато започнали строителството учасвали и с лични пари,
не само с кредитите, но не знае кой с какви пари е участвал.
Свидетелката
Виолета В. твърди, че земеделската работа на Ж. и В. започнала
още през 90-те години., като първо отглеждали зеленчуци в двора, а после
В. била земеделски производител, като регистрацията й е след 2000 г. Те купили
много земеделска техника - трактори, комбайни, като винаги заедно
са работили. Свидетелката твърди, че В. е участвала пряко
в проектирането на сградата. Тя се отказала от тази дейност, т.к. през 2006 г.
получила инсулт, а в последствие и втори инсулт. През 2007 г.
В. заминава за Кипър с малкия син, където учи големият син, за да
може и малкото дете да получи добро образование. До преди да замине
В. в Кипър основите на сградата били изградени. От тогава В.
си е идвала в България всяка година, понякога и по два пъти, като е идвала
и да подпише кредита. Знае, че и Ж. е ходил в К. Видяла, когато ходила
в К., че В. там работи.
Свидетелят
С. Ж. е син на страните и заявява, че желае да свидетелства.
Твърди, че докато получила инсулта майка му се занимавала със зърнопроизводство,
като била регистрирана като земеделски производител и участвала
с баща му във всеки един процес, тя движела и цялата документация
с Фонд"3емеделие" и поземлената комисия. Като такъв тя се водила докато
баща му се пенсионира. Първия инсулт получила през м.април 2006 г., а вторият
инсулт - през м.12.2006 г., като й било противопоказно да работи и да извършва
тежка физическа дейност. Тогава той бил вече в Кипър. Тя отишла в Кипър
заедно с брат му през м.май 2007 г. и след седмица-две започнала работа. Докато
били в Кипър твърди, че баща му изпращал пари, които отивали в повечето случаи за джобни на
брат му. Той му платил първата година от образованието. През 2010 г. получил
помощ от баща си да се запише студент в Англия - няколко хиляди паунда. Парите, които майка му изкарвала в Кипър
отивали изцяло за издръжката им. Тя не е пращала пари в България. Тя се
е връщала в България минимум веднъж, като
баща му също е ходил в Кипър. Свидетелят твърди, че когато започнало строителството на къщата бил там - в
края на 2004 г. и началото на 2005 г. Родителите
ги водили с брат му да им обясняват проекта, като им показвали снимки с планове. До заминаването му през м.08.2006
г. основите били излети. Майка му
участвала в проектирането и предполага, че са започнали със средства на майка
му. След като майка му отишла в Кипър да работи е ходила в имота да го види, като им е показвала снимки. Защото на него му
било трудно, решили брат му да получи
основно образование там, поради което майка му заминала за Кипър, за да се грижи за тях. Тя работила на две места като
изкарвала около 1200-1300-1600 евро на
месец, като 550 евро плащали за наем.
Според
удостоверение рег.№216000-8177/19.06.2015г. на ОД на МВР-Ямбол,
по данни на автоматизираната система, В.С.Ж. е излязла от РБ
през ГКПП Аерогара София на 07.05.2007 г.; има регистрирано
влизане в страната на 05.11.2007 г.; има излизане от РБ на 15.11.2007
г. и регистрирано излизане от РБ на 22.08.2008 г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в предвидения в чл.259,
ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по
същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния
съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
При преценка по същество въззивния съд намери следното:
Предвид обстоятелствата наведени в
исковата молба на Ж.Ж. в производството пред първоинстанционния съд е
предявен иск по чл.21, ал.3, вр. ал.4 СК
– да се приеме за установено по отношение на ответницата В.Ж., че ищеца е личен собственик на придобития
по време на брака им недвижим имот, находящ се в с.Безмер, Ямболска област, ул."Освобождение" №1, съставляващ дворно място с пространство
от 615 кв.м., съставляващо УПИ XXI в кв.28 по плана на селото, заедно с изградената в същото
от него масивна сграда-търговски обект-сграда за комплексно
обслужване със застроена площ от 92 кв.м., състояща се от партер,
първи етаж и подпокривно пространство, при граници на УПИ:
улица, УПИ XVIII, УПИ
ХХ-225, УПИ XXII, поради
липса на принос от страна на ответницата в придобиването на
имота
Предявеният иск е допустим.
При преценка по същество, извършена въз основа на събраните по делото
доказателства, относими към претенцията на ищеца, въззивния съд намери иска за неоснователен.
По този начин правилно се е произнесъл
и първостепенния съд. При постановяване на решението си, за да достигне до
извод за неоснователност на предявения иск и съответно да го уважи, ЯРС е извършил пълен, обективен и всестранен
анализ на събраните по делото доказателства, като изложените мотиви се споделят
изцяло от настоящата въззивна инстанция и е ненужно да бъдат преповтаряни, а на осн. чл.272 от ГПК въззивния съд препраща
към тях.
По повод оплакванията във
въззивната жалба, въззивния съд намери следното:
Единственото,
пространно обосновано в жалбата оплакване е за необоснованост на постановеното
решение, т.е. постановяване на същото в противоречие с материалния закон и
събраните по делото доказателства. Оплакването е неоснователно.
Съгласно
чл.21, ал.1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат
на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на
чие име са придобити. В ал.2 на чл.21 СК е уредено, че съвместният принос може
да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за
децата и в работа в домакинството. Съгласно чл.21, ал.3 СК съвместният
принос се предполага до доказване на противното.
Изключение от съвместния
принос законодателят приема в хипотезите на чл.22 и чл.23 СК.
Тежестта на оборване на
презумпцията на чл.21, ал.3 СК е изцяло на ищеца, който при условията на пълно
и пряко доказване следва да установи влагането на твърдяните лични средства в
придобиването на конкретната вещ. По
този начин правилно в доклада си по чл.146 ГПК, ЯРС при разпределяне на
доказателствената тежест, е поставил в тежест на ищеца да обори законовата
презумпция на чл.21, ал.1 СК, в частност да докаже липсата на принос на
ответницата в придобиване на процесния недвижим имот съобразно твърденията си
по ИМ.
Между
страните по делото не е спорно, че са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен със
съдебно решение, влязло в законна сила на 17.10.2013
г., като процесния недвижим имот е придобит по време на брака им и
по презумпция на закона – в режим на СИО. Придобиването е започнало през 2004
г., когато с НА №11/17.11.2004 г. ищецът заедно с Господин
Г. са закупили при равни квоти право на строеж на обект за
комплексно обществено обслужване по одобрен архитектурен
проект върху общински терен, в последствие в полза на ищеца е учредено
допълнително право на строеж и надстрояване с договор
от 05.12.2005 г.; по одобрен проект е издадено строително разрешение №92/11.08.2006
г. за строителството на „Сграда за комплексно обществено
обслужване"; сключени са договори със строителна фирма за изграждане на
обекта първоначално през 2006 г. и в последствие през 2010 г.; строежа е въведен
в експлоатация с удостоверение №2/10.01.2011 г.
Твърдението
на ищеца, че е личен собственик на процесния имот, в ИМ и в хода на
първоинстанционното производство, е обосновано с липсата на принос от страна на
ответницата, тъй като имота е придобит време на фактическата
раздяла на страните, а вложените средства са изцяло на ищеца.
Както правилно се е позовал първостепенния
съд, в ТР №35/14.06.1971 г. на ОСГК на
ВС е посочено, че недвижимите и движимите вещи и правата
върху вещи, придобити през време на брака до прекратяването му, стават общи на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити и в случаите, когато
те са придобити през време на фактическата раздяла на съпрузите. Когато обаче фактическата раздяла е
прекъснала всякакви духовни,
физически и икономически връзки между съпрузите и е изключен какъвто и да било
принос в придобиванията на единия съпруг от страна на другия, съпругът на чието име са придобити, може да установи, че
тези имущества не са общи по смисъла на чл.13, ал.1 СК (отм.) /сега чл.21, ал.1
СК/, а че те принадлежат лично на него.
В конкретния случай въззивния съд приема (както правилно е приел и първостепенния съд),
че фактическата раздяла между страните е
настъпила окончателно
през м.05.2007 г., когато съпругата заминала за Кипър. В тази посока
са показанията на всички, разпитани по делото свидетели. Действително
по делото са налице данни, че около средата на 2006 г. съпругата се установила
да живее в жилището на страните в гр.Ямбол, но това е било поради причина на
здравословното й състояние - прекаран инсулт на два пъти през 2006 г. – факт,
безспорно установен от представените епикризи. За този период
свидетелите дават показания, че е посещавала съпруга
си в селото и се е грижила за децата. От свидетелските показания на св.И., В. и
Ж. се установява, че когато
е започнало строителството страните са били заедно. От показанията на св.В.В. и Стоил Ж.,
които съдът кредитира се установява, че и когато ответницата е била в К. съпрузите са поддържали отношения, като ищецът
ги е посещавал по повод на рождени
дни, а ответницата макар и рядко, също го е посещавала в къщата в с.Безмер, както и че съпругът е изпращал пари на
децата си - за образование и издръжка.
От друга страна – в подкрепа на твърдението на
ищеца в ИМ, че фактическата раздяла на страните датира от 2000 г. по делото
липсват каквито и да било доказателства – никой от разпитаните по делото
свидетели не дава показания в такава насока. Такива данни не се съдържат и в
приложеното гр.д.№1916/2013 г. на ЯРС (бракоразводното дело на страните),
започнало по ИМ от Ж.Ж., в която той самият заявява твърдения за фактическа
раздяла със съпругата му от 2006 г. (без да посочва месеца), а окончателната
такава – от заминаването на съпругата му за Кипър.
При всичко изложено до тук за настоящия съд,
при съобразяване с горе-цитираното ТР, следва извода, че между страните, по
време на фактическата раздяла, не са били прекъснати всякакви връзки,
като ответницата е продължила да отглежда малкия им син, който към него момент
е бил непълнолетен, както и да полага грижи за големия син, който е продължавал
образованието си в Кипър. От представените писмени доказателства,
както и от показанията на св.В. и св.С. Ж. се установява, че
ответницата е работила в Кипър, като е осигурявала нужните
средства за отглеждането и издръжката на децата, в съответствие с
възможностите си, което формира нейният принос по смисъла
на чл.21, ал.2 от СК.
Не отговаря на истината, а и не кореспондира
с доказателствата по делото, твърдението в ИМ, че от 1995 г. ответницата не е
работила и не е реализирала доходи. От писмените доказателства безспорно се
установява, че ответницата е работила както по трудов договор до
2004 г. и като земеделски производител след това и като такъв
реализирала значителен доход, установен от представените данъчни декларации.
В тази посока са и показанията на свидетелите Т.И., Г.Г.,
В.В. и С. Ж.. Същите безпротиворечиво установяват, че съпругата активно е участвала в
земеделската работа и е работила заедно със съпруга си.
От показанията на свидетелят Г. Г. (съдружник на ищеца при строителството), се установява че
когато започнали строителството използвали лични средства, а по късно са
теглили и кредити. По делото липсват доказателства, от които да се установи с
какви средства е закупено правото на строеж,
поради което следва да се приложи презумпцията на закона, че това са били общи средства на семейството. Безспорен е и
факта, че съпругата е участвала и при
тегленето на кредити за строителството на процесния имот, заедно със съпруга
си, участвала е активно при проектиране
на сградата, което отново е демонстрация на ангажираност към строителството и
благополучието на семейството по смисъла на чл.17 от СК, които формират брачния й принос.
Действително ищецът е
бил активната страна в строителството на имота, като именно той е подписвал и сключвал
договорите през различните етапи на строителството, той е погасявал
взетите за имота кредити, от реализирани приходи от дейността си като частен
земеделски производител и като юридическо лице - „Агро Ж.” ЕООД.
Изплащането на заема (разходван
за закупуването на имота, т.е. за семейни нужди) създава обаче само
облигационни отношения между съпрузите, но това няма значение за правото на
собственост, което възниква в резултат на придобивната сделка. Вземайки заем и
закупувайки вещи, които очевидно имат характер да задоволяват нуждите на
семейството, поетото от ищеца задължение е солидарно (със съпругата му), по
силата на закона. Обстоятелството, че само той е връщал заема, може да породи
само облигационни претенции спрямо бившия съпруг, но няма отношение към
собствеността на закупените със заемните средства вещи. Дали са лична
собственост или СИО се определя към момента на закупуването им, което е станало
по време на брака и със общи заемни средства. И след като заемът е бил даден по
време на брака между двамата бивши съпрузи (който факт не е спорен), то
последните са били солидарно задължени по неговото изплащане (арг. от чл.32,
ал.2 СК), като придобитото с отпуснатите средства става съпружеска имуществена
общност (арг.чл.21, ал.1 СК).
Както
вече се посочи по-напред в изложението, отчитането на приноса на всеки от
съпрузите в придобиването на един имот, следва да става към момента на придобиването - тогава, когато
настъпва вещното прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. В случая за процесния имот придобиването
е станало в периода от 2004
г. до 2011 г. В този период и въз основа на всички събрани по делото
доказателства, през част от годините страните са били в активно съжителство, като съпрузи и родители,
а по време на фактическата раздяла по между им (след м.май 2007 г.) икономическите връзки между съпрузите
са били запазени. При изложеното следва извод, че не отговаря на истината твърдението на ищеца за пълна липа на принос от страна на
съпругата му и ответник по делото в придобиването
на процесния имот. С оглед на горното въззивния съд приема, че презумпцията за съвместен принос не е опровергана,
поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Въз основа на изложеното до тук, въззивната
жалба се прецени за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение. Атакуваното решение на ЯРС, като правилно, законосъобразно, и нестрадащо от пороците,
визирани във въззивната жалба, при условията на чл.271, ал.1 от ГПК, следва да
бъде потвърдено.
При
изхода на спора пред въззивния съд, въззивника няма право на разноски, а
искането на въззиваемата за присъждане на такива е основателно за сумата 1430
лв. – възнаграждение за процесуално представителство, за заплащане на което са
представени надлежни доказателства и списък по чл.80 ГПК.
Водим от изложеното и на основание
чл.271, ал.1 от ГПК, ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №456/21.07.2015 г., постановено по гр.д.№3337/2014 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Ж.С.Ж. ***, ЕГН ********** да заплати на В.С.Ж. ***, ЕГН **********
разноски за въззивната инстанция в
размер на 1430 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.