Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.12.2015 година гр.Ямбол
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИНА ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА СТОЕВА
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като разгледа докладваното от съдия
Росица Стоева
възз.гр.дело № 279 по описа за 2015 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Ловно сдружение „Сакара” гр.Свиленград, представлявано от председателя на УС
П.К.Г. против Решение №15/28.05.2015 г., постановено по гр.д.№40/2015 г. на ТРС.
С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на решенията, взети по Протокол №1/27.08.2010 г.
на Общото събрание на ЛРД - с.Планиново
и ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЛРД - с.Планиново не
е прекратила членуването си в „СЛР - Ловно-рибарско дружество „Тополовград"
- гр. Тополовград и съответно не може да бъде член на „Ловно сдружение „Сакара" - гр. Свиленград.
ОСЪЖДА
Държавно ловно стопанство - Тополовград и „Ловно сдружение „Сакара"
- гр.Свиленград ДА ЗАПЛАТЯТ на „СЛР -Ловно-рибарско дружество
Тополовград” - гр.Тополовград направените по делото разноски в
размер на 451.41 лв./четиристотин петдесет и един лева и
41 стотинки/.
С въззивната жалба решението на ТРС
се атакува изцяло с твърдения, че е недопустимо, алтернативно – неправилно и
незаконосъобразно. На първо място е изложено, че ИМ е нередовна, тъй като в нея
не се съдържат името и адреса на ищеца и неговия представител. Заявени са
съмнения в представителната власт на Г.М.А., като председател на сдружението –
ищец. Сочи се още, че ИМ е неясна – налице е разминаване между обстоятелствена
част и петитум. Направено е и възражение за
недопустимост на исковете, поради липса на правен интерес, а по отношение на
ДЛС „Тополовград” – поради липса на пасивна легитимация. На следващо място е
заявено становище за неоснователност на предявените искове, като са изложените
подробни съображения в жалбата. Иска се обезсилване, алтернативно - отмяна на атакуваното решение на ТРС. Претенция
за присъждане на разноски не е заявена.
Въззиваемата страна „СЛР - Ловно-рибарско дружество „Тополовград" - гр. Тополовград,
представлявано от председателя Г.А., чрез пълномощника адв.К.С. от ЯАК, в срока по чл.263 ГПК, е депозирала писмен
отговор, в който е оспорила основателността на въззивната жалба. Заявено е
становище за правилност и законосъобразност на решението на ТРС. Въз основа на
подробните съображения се иска потвърждаването му. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за въззивната
инстанция. Доказателствени искания с
отговора на въззивната жалба не са
направени.
Въззиваемата страна Държавно ловно стопанство -
Тополовград,
представлявано от директора П.П., чрез пълномощника адв.Б.Ч.
от ЯАК, в срока по чл.263 ГПК, е депозирала писмен отговор, в който е заявено
становище за основателност на въззивната жалба. Заявено е становище за
неправилност и незаконосъобразност на решението на ТРС, като въз основа на
изложените съображения се иска отмяната му. Претенция за присъждане на разноски не е заявена.
В о.с.з.
за въззивника Ловно
сдружение „Сакара” гр.Свиленград, се явява
председателя на УС П.К.Г. и процесуалния представител – адв.М.Х.
от ЯАК, като поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Моли за обезсилване на атакуваното решение,
алтернативно - за отмяната му. В поискания от адв.Х. и предоставен от съда
срок за представяне на писмена защита, такава
не е представена.
В о.с.з. за въззиваемата
страна „СЛР - Ловно-рибарско дружество „Тополовград"
- гр.Тополовград, се явява председателя Г.М.А. и пълномощника адв.К.С. от
ЯАК, като поддържа доводите, изложени в писмения отговор на въззивната
жалба. Иска отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Моли за обезсилване на
решението по отношение на ДЛС – Тополовград.
В о.с.з. въззиваемата
страна Държавно ловно стопанство - Тополовград,
представлявано пълномощника
адв.Б.Ч. от ЯАК, моли производството по
отношение на тях да бъде прекратено.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, с обжалвания съдебен акт и взе предвид становищата
на страните, констатира следното:
Депозираната по делото въззивна
жалба е допустима, като подадена в
предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаряща на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от
обжалването.
В съответствие с правомощията си
по чл.269 ГПК, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното
решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно, но е недопустимо.
С депозираната пред ТРС искова
молба ищеца е предявил иск да се признае за установено по отношение на ответниците,
че ЛРД - с.Планиново
не е прекратила
членуването си в „СЛР - Ловно-рибарско дружество „Тополовград" - гр.Тополовград и съответно не
може да бъде член на „Ловно сдружение „Сакара" -
гр. Свиленград.
С атакуваното в настоящото
производство решение, ТРС се е произнесъл по предявения иск, като го е уважил така,
както е предявен.
С Определение №161/14.10.2015 г.,
въззивния съд е констатирал нередовности по исковата
молба и е оставил същата „без движение”, като е дал на ищеца следните указания:
1. Да направи подробно изложение на обстоятелствата, на които основава иска/исковете/ си, като в т.ч. заяви кои според него са лицата членове на
ловна дружина с.Планиново към датата на подписване на
Протокол №1/27.08.2010 г., материализиращ оспорените решения,
както и да посочи гр.д.№401/2014 г. на ТРС между кои страни и с какъв предмет е
и на какъв етап се намира съдебното производство; 2. Да изясни петитума
на ИМ, като заяви колко иска е предявил; 3. Да обоснове правния си интерес да предяви
иска/исковете/ си по отношение и на двамата ответници.
В изпълнение на дадените от
въззивния съд указания ищеца е депозирал молба, вх.№5701/29.10.2015 г., с която
след като е направил подробно изложение на обстоятелствата, на които основа
иска си, отново е поддържал първоначално заявения петитум
на ИМ.
Като взе предвид посочените в
първоначалната ИМ и в молба, вх.№5701/29.10.2015 г. фактически обстоятелства и
заявения петитум, настоящия съд счита, че е сезиран с
иск, който намира правната си квалификация в чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.30 от ЗЛОД – за признаване за установено между
страните, че ищеца е носителят на правото по чл.30 ЗЛОД да поддържа заявената
пред Държавно ловно стопанство –
Тополовград регистрация на Ловна
дружина с.Планиново, като свой член поради нищожността на решенията, взети по Протокол №1/27.08.2010 г. на Общото
събрание на ЛРД - с.Планиново и съответно иск да се признае за установено, че
ответника „Ловно
сдружение „Сакара" - гр.Свиленград не е носител
на правото да регистрира посочената дружина като свой член.
Така предявения иск съобразно
установената съдебна практика (Определение
№577/13.07.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№347/2011 г., ІІ-ро
т.о. и Определение №302/14.09.2015 г. на БАС по ч.гр.д.№254/2015 г.) е родово подсъден, като първа инстанция, на
окръжния съд.
В съответствие с правилото на
чл.119, ал.1 ГПК възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави
до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.
При изложеното ТРС, произнасяйки
се по предявения иск, е допуснал нарушение на правилата за родова подсъдност,
което от своя страна води до недопустимост на постановеното решение. Ето защо и на основание чл.270, ал.3 ТПК,
атакуваното в настоящото производство решение следва да бъде обезсилено, а
делото да се изпрати за разглеждане на родово компетентния ЯОС.
При този изход на делото и тъй
като с решението си не се произнася по съществото на правния спор, въззивния
съд не се занимава с въпроса за разноските.
Водим от горното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение
№15/28.05.2015 г., постановено по гр.д.№40/2015 г. на ТРС и изпраща делото за
разглеждане от компетентния Окръжен съд – гр.Ямбол.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.