Р Е Ш Е Н И Е

Гр Ямбол 15.07.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 14.07.2015г /две хиляди и петнадесета година/ в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове:1. Ж.Бозукова

2. Н.Иванов

при секретаря Л.Р. ............ и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Бозукова възз. гр. дело №214 по описа за 2015 г.

За да се произнесе съдът взе в пред вид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба от Х. З. И. от гр.Ямбол, чрез полном. адв. Ст.В.-ЯАК против Решение №233/07.04.15г,пост. по възз.гр д №3064/14г по описа на ЯРС, с което предявеният иск с пр. осн. чл 227 ал 1 , б „в” ЗЗД, като неоснователен е отхвърлен.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с материално-правните норми, поради което се иска неговата отмяна изцяло, като наст. инстанция постанови ново решение по съществото на спора, с което уважи предявения иск и присъди на страната направените по делото разноски пред двете инстанции.

В тази връзка се навеждат доводи, че атакуваното решение е постановено без да бъде извършена от съда пълна, съвкупна и всестранна преценка на събраните по делото доказателства и при неправилно установена фактическа обстановка са направени правните изводи, които не съответстват на събраните по делото доказателства, респ. крайният извод изложен в мотивите на съд. акт е изцяло необоснован.Според въззивната страна,задължението за издръжка и помощ на дарителя, не е насрещно задължение на надарения, произтичащо от договора, а е предвидено в закона и в случая, при наличие на нови факти за груба неблагодарност от страна на надарения, дарителят има право да поиска обратно дареното, съгл. разп. на чл 227 ал 1 б”в” ЗЗД. В жалбата се твърди, че от 2005г до настоящия момент, исцата живее в „Дом за стари хора” и с нот. покана от 30.05.14г е поискала от надарената ответница, да й дава издръжка в размер на 250 лв месечно, т.к пенсията й не стига за покриване на текущите й месечни нужди, но С. отговорила, че исцата може да се прибере в дарения имот, чието право на ползване си е запазила при сключване на договора, което означава отказ от даване на издръжка, без основателна причина.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна –Х. С. С., чрез пълном. адв.М.А.-ЯАК, с който се иска от наст. инстанция, отхвърляне на възз. жалба като неоснователна, необоснована и поради липса на отменителни основания, а атакуваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Страната претендира и присъждане на направените съдебни разноски пред Въззивния съд.

В отговора се навеждат доводи, че в хода на производството пред РС, не е било установено наличие на кумулативните предпоставки по чл 227 ал 1 „в” ЗЗД, т.к исцата, при условията на пълно и главно доказване е следвало да ангажира доказателства в тази насока.Според въззиваемата страна, в случая исцата не е установила нуждата си от парични средства за храна, медицински грижи, консумативи, а съгл. практиката на ВКС, размера на необходимата сума за издръжка не се преценява абстрактно, а с оглед обикновения начин на живот, който дарителят води, като по делото не е представена и декларация от исцата за липса на други доходи, имоти или влогове, от които тя може да се издържа.В тази връзка страната твърди, че решението на РС е постановено в съответствие със закона и след подробен анализ на доказателствата по делото, а в атакувания съдебен акт съдът обосновано е мотивирал изводите си, относно неоснователността на исцовата претенция.

В.с.з. жалбата се поддържа,чрез проц. представител на страната, като е депозирана и писмена защита, с която се иска от наст. инстанция, отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявения иск бъде уважен, като на страната се присъдят и съд. разноски пред двете инстанции.В тази връзка се сочи, че исцата е поискала с нот. покана издръжка от надарената ответница, но последната е дала отговор, че дарителката може да се прибере в процесния имот, чието право на ползване си е запазила с договора за дарение и след като надарената не изявява воля за даване на издръжка, това е равносилно на отказ от даване на такава.Според въззив. страна, ответницата не е разграничила периода, от който исцата е изпаднала в крайна нужда от издръжка, т к е представила по делото телеграфен запис от 06.03.13г-период за който не се търси издръжка.

Въззиваемата страна, ред.ув. не се явява, но оспорва жалбата чрез проц. си представител и иска потвърждаване на обжалваното решение, като бъдат присъдени от ЯОС и направените по делото разноски.Според въззиваемата, по делото не са събрани доказателства за наличие на предпоставките по чл 227 ал 1 б”б” ГПК, за да бъде отменено дарението, т.к ответницата е представила само ИМ и нот. акт за дарение, а др. доказателства не са ангажирани.

След като се запозна с оплакванията по жалбата и отговора, атакувания съдебен акт и извърши преценка на събраните по делото доказателства, ЯОС установи следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че са в пряка родствена връзка-възходящ и низходящ по права линия от втора степен /баба и внучка/ и че с нот.акт №11/06г, исцата Х. З. И. е дарила на отв.Х. С. С., собствените си 5/8 идеални части от недв. имот, находящ се в гр Ямбол,ул.”Странджа”№19, предмет на нот. акт №11/28.06.06г, като от м.май 2005г дарителката е била настанена в „Дом за стари хора”. В тази връзка исцата навежда аргументи, че в продължение на близо 7 години - от датата на дарението през 2006г до м.февруари 2013г, ответницата е посетила дарителката само два пъти, без да прояви интерес към здравословното й състояние и нуждата й от допълнителни средства за нормален живот.

С нот. покана от 30.05.14г, получена от ответницата на 04.06.14г /налице е обратна разписка, подписана от адресата/, исцата е поканила надарената С., да й дава издръжка в размер на 250 лв месечно, т.к получаваната от нея пенсия, не е достатъчна за покриване на текущите й месечни нужди, но с отговор от 11.06.14г- с нот. заверка на подписа, ответницата е заявила, че с нот. акт за дарение, исцата си е запазила пожизнено правото на ползване на имота и няма пречки да се прибере в него и да не заплаща услугите на „Дом за стари хора”. Според С., претенцията на исцата е била вече заявявана в съда, но с влязло в сила решение по гр д №491/13г на ЯРС, иска е отхвърлен като неоснователен, поради което в случая е налице СПН и нов иск е недопустим.

В тази връзка е приложен препис от решение по гр д №491/13г на ЯРС, с което иска по чл чл 227 ал 1, б”в” ЗЗД от Х. З. И. срещу Х. С. С. за разваляне на дарение по отношение на същия имот, като неоснователен е отхвърлен с мотиви, че исцата не е изпаднала в крайна нужда от издръжка. Налице е и решение от 04.04.14г по гр.д №72/14г на ЯОС, с което съд. акт на РС е потвърден.

С оглед изяснената фактическа обстановка по делото, ЯОС прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с пр. осн. чл 227, ал. 1,б”в” ЗЗД.

Искът е допустим, като предявен от страна, имаща правен интерес от завеждането му и срещу надлежен ответник, като иска се отнася за период, различен от този, предмет на влязлото в сила гр д №491/13г на ЯРС.

Разгледан по същество, иска е неоснователен.

Съгл. разп. на чл 227 б”в” ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

За да бъде уважен иска по чл 227 ал 1 б”в” ЗЗД , правната норма визира кумулативна даденост на следните предпоставки:трайна нужда от издръжка на дарителя, искане отправено от него до надарения и отказ на последния да предоставя исканата издръжка.

В тази връзка е необходимо, с пълно и главно доказване, дарителят да установи нуждата си от издръжка, като необходимостта следва да е трайна и да е факт, към датата на поканата отправена до ответника, както и да е налице отказ на надарения да дава поисканата издръжка, за която той има материална възможност.

В конкретният случай, безспорно ответницата е била надарена от исцата с процесния недв. имот, като дарителят си е запазил правото на пожизнено ползване върху дарената част от имота, въпреки че от 2005г, Х. И. е настанена в „Дом за стари хора”-гр.Ямбол.

В хода на процеса, исцата не е доказала по безспорен начин, наличие на трайна нужда от издръжка, т.к липсват данни за здравословното й състояние, за размера на пенсията й, за месечните й неотложни разходи за водене на нормален живот, за липсата на други имоти, влогове и пр., от които би могла да реализира доходи и да се издържа. Хипотетично определената от исцата сума от 250лв-допълнителна издръжка, за която твърди, че се нуждае извън пенсията си, не е доказана по делото, за да се прецени, дали това са средствата, необходими за нормалното съществуване на дарителката, а в настоящето производство, в тежест на исцата е да установи тези факти.

От друга страна, становището на ответницата, обективирано в отговора й по нот. покана, че исцата може да се възползва от надарения имот, след като има право на пожизнено ползване върху същия, не може да се приеме като категоричен отказ за даване на издръжка.

Извън изложеното, доказателствената тежест за установяване, че ответницата има възможност за даване на издръжка,а отказва такава, също се носи от исцовата страна, но такива доказателства не са представени по делото/ какви доходи реализира месечно исцата, има ли имоти, от които реализира допълнително средства, има ли и други лица на които дължи издръжка и пр./.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен, т.к не са налице предпоставките за отмяна на дарението.

С оглед изложеното, наст. инстанция намира, че решението на РС като правилно и нестрадащо от пороците визирани в жалбата, следва да бъде потвърдено.

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, исцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата,направените по делото разноски пред Възз.съд в размер на 450лв,съгл. договор за правна помощ от 25.05.15г и списък на разноските, по см. на чл 80 ГПК.

Водим от горното и на осн чл 271 ГПК,ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение №233/07.04.15г, постановено по възз. гр. д №3064/14г по описа на ЯРС.

Осъжда Х. З. И. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***-„Дом за стари хора”-гр.Ямбол да заплати на Х. С. С. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски пред Въззивния съд, в размер на 450лв./четиристотин и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок, от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.