Р Е Ш Е Н И
Е
№ 16.07.2015 година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, въззивен граждански
състав,
на 16.06.2015 година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИНА ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТОЕВА
КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
секретар: П.У.
като
разгледа докладваното от съдия К. Пейчева
въззивно
гражданско дело № 196 по описа за 2015 година на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по две
въззивни жалби. С въззивната жалба на Н.Р.А. и К.В.И., чрез пълномощника адв.М.
***, се атакува решение № 1 от 06.02.2015г. по гр.д.№ 383/2014г. по описа на
ЕРС в частта, с което ЕРС уважава предявения от А.С.Т. против Н.Р.А., Н.С.А. и К.В.И.
положителен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК като ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание наследяване по
частно завещателно разпореждане на 1/7,5 ид.ч. от земеделски недвижим имот, находящ се в
землището на с.Малък Манастир, ЕКАТТЕ 46904, общ.Елхово, а именно: НИВА с площ
от 93.952 дка /деветдесет и три декара, деветстотин и петдесет и пет кв.м./, в
местността „Голев връх", пета категория, съставляваща имот 048008
/четиридесет и осем хиляди и осем/ от КВС на землището, при граници: ПИ
000397-Полски път на община Елхово, ПИ 048007-Нива на насл. на К.Н.Т. и др., ПИ
000348-Полски път на община Елхово, и на основание чл.537, ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена
проверка № 83, том IV, per. № 5064, дело № 512/2010г. по описа на Нотариус К.
Костадинов с №451 на НК с район на действие – съдебния район на PC-Елхово,
вх.рег.№2068/14.10.2010г., акт №140, том VIII, дело №874/2010г. на Служба по
вписванията-Елхово, в ЧАСТТА МУ, с която
ответниците – Н.Р.А.
и К.В.И.,
са признати по обстоятелствена проверка и давност за собственици по отношение
на 1/7,5 ид.ч. от следния недвижим имот, представляващ земеделска земя,
находяща се в землището на с.Малък Манастир, ЕКАТТЕ 46904, общ.Елхово, а
именно: НИВА с площ от 93.952 дка в местността „Голев връх”, пета
категория, съставляваща имот 048008 от КВС на землището. Въззивниците считат
първоинстанционното решение за недопустимо и неправилно в обжалваната част и
излагат съображения относно недопустимост на иска по чл.124, ал.1 от ГПК,
саморъчното завещание и завещателното разпореждане. Твърдят съществени
нарушения на съдопроизводствените правила в ГПК, необоснованост и нарушения на
материалния закон. Молят ЯОС да отмени решението на ЕРС в обжалваната му част като
недопустимо и неправилно. Не са заявени доказателствени искания.
В срока за отговор на
въззивната жалба по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ищеца А.С.Т., чрез
адв.Ч. ***, в които се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност,
законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение на ЕРС като се излагат подробни
съображения относно допустимостта и основателността на претенциите и
правилността на обжалваното решение. Моли ЯОС да остави без уважение въззивната жалба и
потвърди решението на първоинстанционния съд.
С въззивната жалба на
“Булгар Агро”ЕООД, чрез пълномощника адв.К. *** се атакува решение № 1 от
06.02.2015г. по гр.д.№ 383/2014г. по описа на ЕРС в частта, с която е уважен
иска срещу дружеството. Въззивникът счита решението за неправилно и
незаконосъобразно като излага съображения. Твърди, че ЕРС неправилно е приел
оспореното завещание като относимо към предмета на спора. Сочи за неправилен
изводът на ЕРС, че макар и да не са индивидуализирани имотите, посочването на
нотариалните актове, в които са описани имотите, е достатъчно да се
приеме, че се касае за същите имоти и те следва да се приемат като елемент на
завета. Твърди, че посоченото 40 дка не съответства на дяла , който
завещателката притежава и излага доводи. Моли ЯОС да отмени решението на ЕРС в
частта, в която ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение
на ответника - „БУЛГАР АГРО" ЕООД, че 1/7,5 ид. части от недвижимия имот,
представляващ земеделска земя, находяща се в землището на с.Малък Манастир,
ЕКАТТЕ 46904, общ.Елхово, а именно: НИВА с площ от 93.952 дка /деветдесет и три
декара, деветстотин и петдесет и пет кв.м./, в местността „Голев връх",
пета категория, съставляваща имот 048008 от КВС на землището, е собственост на
ищеца – А.С.Т. като придобита на основание наследяване по частно завещателно
разпореждане; както и в частта, с която ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС
ответникът „БУЛГАР АГРО" ЕООД, ДА ПРЕДАДЕ на ищеца А.С.Т., ВЛАДЕНИЕТО на
собствената му 1/7,5 ид.ч. от гореописания земеделски недвижим имот, както и в
частта за разноските, и отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Не са направени
доказателствени искания с въззивната жалба.
В срока за отговор на
въззивната жалба на “Булгар Агро”ЕООД е постъпил отговор от ищеца А.С.Т., чрез
адв.Ч. ***. Счита жалбата за неоснователна, решението на
ЕРС смята за правилно, законосъобразно и обосновано. Излага подробни
съображения по твърденията и възраженията във въззивната жалба. Моли ЯОС да
остави без уважение въззивната жалба на “Булгар Агро”ЕООД и потвърди решението
на първоинстанционния съд. Претендира направените разноски по делото.
Въз основа на
събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна
следното:
От
удостоверението за наследници на А.В. Ч., поч. на 13.08.1937г., б.ж. на с.Малък
Манастир, общ. Елхово, изх.№85 от 06.06.2014г. на Кметство с.Малък Манастир, е
видно, че Н.Р.А., К.В.И., са негови наследници по закон. От същото е видно, че
наследодателката на ищеца В.В.Д. е дъщеря на В. А. Ч. (син на общия
наследодател А. Ч.), ответницата Н.Р.А. е низходяща по права линия от втора
степен (внучка) на В. Ч., а ответникът К.В.И. е низходящ по права линия от
трета степен (правнук) на същия наследодател.
Видно от Удостоверение за родствени връзки
изх.№ 97/02.07.2014г. на Кметство с.Малък Манастир, общ.Елхово, приложеното на
л.15 от първоинстанционното дело, въззиваемият-ищец А.С.Т. е внук на В.В.Д.,
починала на 03.02.2012г.
От
Удостоверение за граждански брак, издадено на 19.02.1987г. от Кметство Трояново,
общ.Раднево, е видно, че ответникът Н.С.А. е съпруг на ответницата Н.Р.А., като
гражданският брак е сключен на
19.02.1987г.
От
приложения по делото на л.13, Нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
възстановени по ЗСПЗЗ №137, т.ІІ, д.№346/1998г. по описа на ЕРС, е видно, че
наследниците на А.В. Ч. по силата на действащия към този момент чл.483 ал.1 от
ГПК /отм./ са признати на основание влязло в сила Решение на ПК-гр.Елхово
№47/03.10.1995г. по чл.14 ал.1 т.2 от ЗСПЗЗ и чл.27 от ППЗСПЗЗ, за собственици
по наследство от А.В. Ч. на изрично индивидуализирани 4-ри недвдижими имота,
находящи се в землището на с.Малък Манастир, ЕКНМ 46904, общ.Елхово, между
които са и процесните два имота, описани под №1 и №2 в обстоятелствената част
на исковата молба, а именно: 1. Нива с площ от 93.952 дка, в местността „Гюлев
връх", пета категория, съставляваща имот 048008 от КВС на землището, при
граници: ПИ 000397-Полски път на община Елхово, ПИ 048007-Нива на наел. на К.Н.Т.
и др., ПИ 000348-Полски път на община Елхово и 2. Лозе с площ от 17.949 дка, в
местността „Новите лозя", четвърта категория, съставляващо имот 012068 от
КВС на землището, при граници: ПИ 012069 - Лозе на М.Х.Ж., ПИ 012088-Полски път
на община Елхово, ПИ 012067-Лозе насл. на Христо В. Сакарски, ПИ 000137-Пасище,
мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.
От приложения към исковата молба Нотариален акт за собственост на недвижими
имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №136, т.ІІ, д.№345/1998г. по описа на ЕРС, е
видно, че със същия наследниците на А.В. Ч. по силата на действащия към този
момент чл.483 ал.1 от ГПК /отм./ са признати на основание влязло в сила Решение
на ПК-гр.Елхово №29/15.05.1995г. по чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж ал.1 от
ППЗСПЗЗ, за собственици по наследство от А.В. Ч. на изрично индивидуализирани
други 4-ри недвижими имота, находящи се в землището на с.Малък Манастир, ЕКНМ
46904, общ.Елхово, различни от процесните. Видно от двата констативни
нотариални акта, на наследниците на А.В. Ч. са възстановени зем. земи общо в
размер на 200.015дка.
От приложеното гр.д.№183/2010г. по описа на ЕРС, е видно, че същото е имало
за предмет – извършването на съдебна делба между наследниците на В. А. Ч.,
поч.на 25.12.1974г. по отношение на земеделските имоти, находящи се в землището
на с.Малък Манастир, общ.Елхово, правото на собственост върху които по силата
на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е възстановено на името на наследниците на В. А. Ч. с
Решение №47/03.10.1995г. на ПК-гр.Елхово съгласно плана за земеразделяне в
землището на с.Малък Манастир, общ.Елхово. С Решение № 106 от 09.09.2010г.,
постановено по цитираното гр.д. е допусната да се извърши съдебна делба между
наследниците на В. А. Ч., между които са и наследодателката на ищеца В.Д. и
двамата ответници – Н. Р. А. и К. В. И., по отношение на следните земеделски
имоти, находящи се в землището на с.Малък Манастир, общ.Елхово, с ЕКАТТЕ 46904,
а именно: 1/ ЛОЗЕ с площ от 12,030 дка в местността “НОВИТЕ ЛОЗЯ”, ІV
категория, съставляваща имот № 013004 по плана за земеразделяне, при граници:
имот №013003 - лозе на насл. на В.Н.Г., имот №000134 - Път IV клас на Кметство
Малък Манастир, имот №000247 - Полски път на Кметство Малък Манастир, имот
№000215 - Полски път на Кметство Малък Манастир; 2/ НИВА с площ от 17,001 дка в
местността “СТАРИТЕ ЛОЗЯ”, VІ категория, съставляваща имот № 026015 по плана за
земеразделяне, при граници: имот №026018
- Изоставена нива на насл. на И. К.Ж., имот №026030 - Полски път на Кметство
Малък Манастир, имот №026022 - Изоставена нива на насл. на Община Елхово, имот
№026016 - Изоставена нива на П.И.С., имот №000009 - Дере на Кметство Малък
Манастир; 3/ НИВА с площ от 11,054 дка в местността “КАМБУС”, VІ категория,
съставляваща имот № 040032 по плана за земеразделяне , при граници: имот
№040033 - Нива на насл. на Димитър С. Терзиев, имот №040054 - Полски път
Кметство Малък Манастир, имот №040052 - Полски път Кметство Малък Манастир,
имот №040039 - Нива на Т.В.Г. и имот №040036 - Нива на насл. на В.Г.Л.; 4/ НИВА
с площ от 72,197 дка в местността “ГЮЛЕВ ВРЪХ”, V категория, съставляваща имот
№ 060007 по плана за земеразделяне, при граници: имот №000349 - Полски път
Кметство Малък Манастир, имот №060018 - Нива на насл. на Ж. К. Д., имот №060019
- Нива на насл. на Г. Б. Д., имот №060020 - Нива на насл. на Л. А. К., имот
№060021 - Нива на Община Елхово и имот №060008 - Нива на насл. на К. Р. М.; 5/
НИВА с площ от 17,218 дка в местността “ДОЛМИТЕ”, V категория, съставляващ имот
№ 061017 по плана за земеразделяне, при граници: ИМОТ №000306 - Полски път на
Кметство Малък Манастир, имот №061011 - Полски път Кметство Малък Манастир,
имот №061006 - Нива на насл. на Т. Д. Т., имот №000303 - Дере на Кметство Малък
Манастир и имот №000450 - Пасище, мера на Кметство Малък Манастир, оставени в
наследство от В. А. Ч., б.ж. на с.Малък Манастир, починал на 25.12.1974 година
при определени съобразно ЗН квоти за съделителите. С последващо Решение № 53 от
10.05.2011г., постановено по втората фаза на съдебната делба – предмет на гр.д.№183/2010г.
по описа на ЕРС по реда на чл.353 от ГПК е прекратена съсобствеността между
съделителите и е извършено разпределение без теглене на жребий на оставените в
наследство от наследодателя им – В. А. Ч., б.ж. на с.Малък Манастир, починал на
25.12.1974 година земеделски земи, находящи се в землището на с.Малък Манастир,
с ЕКАТТЕ 46904, общ.Елхово, обл.Ямбол, като в дял на наследодателката на ищеца В.В.Д.
е поставен обособения дял III-ти и същата е обявена за собственик на подробно
описани недвижими имоти като процесната нива от 93.952дка не е идентична с
който и да е от имотите, оставени в наследство от бащата на В.Д., В. А. Ч. (син
на наследодателя А. Ч.), които са били предмет на извършената по
гр.д.№183/2010г. по описа на ЕРС съдебна делба.
С оглед заявеното от процесуалния представител на ответника К.И., че няма
да се ползва от саморъчно завещание с дата 29.09.1997г., приложено на л.71 от
делото, и Протокол за обявяване на това завещание /л.72/, във връзка с искане
на ищеца за откриване на процедура по оспорване истинноста на завещанието като
неавтентично, следва тези документи като доказателства по делото да не се
обсъждат.
По делото, на л.105 от делото пред ЕРС, е представено заверено копие от
саморъчно завещание на В.В.Д., датирано с дата – 22.05.2002г., с вх. per.
№308/12.02.2014г., акт №88, т.I, д.№110/2014г. на Служба по вписванията при
ЕРС, оригиналът на което е било съхранявано в Служба по вписванията, обявено на
05.09.2012г., след смъртта на В. В. Д., починала на 03.02.2012г., с Протокол за
обявяване на саморъчно завещание, приложен на л.106 от делото. От същото е
видно, че бабата на ищеца се е разпоредила в негова полза като му е завещала
следното: „Дворно място от 1355 кв.м., находящо се в с.Малък Манастир, заедно с
построената в това дв.място къща при граници: … , лозе в местността „Старите
лозя“ от 2 дка и ниви от 40 дка в землището на с.Малък Манастир по нотариални
актове №136 и 137, и двата от 1998г. на ЕРС.“. Въз основа на това завещателно
разпореждане с приложените на л.11 и 10 от делото Констативен нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот №156, том ІІ, рег.№1576 от 2014г.
нот.д.№210/2014г. по описа на Нотариус Ж. Райчева с рег.№452 на НК с район на
действие -РС-Елхово, вписан в СВ при РС-Елхово с рег.№2195/24.06.2014г., акт
№16, том VІІ, дело №883/2014г. и Нот.акт за поправка на предходния цитиран
нот.акт №178, т.ІІ, рег.№1695 н.д.№222/2014г. на Нотариус Ж.Райчева с рег.№452
на НК и с район на действие РС-Елхово, вписан в СВп. при ЕРС рег.№2467 акт
№1167 т.7 д.№1007/2014г., ищецът-въззиваем А.С.Т. е признат за собственик на
основание наследяване по завещание от В.В.Д. на 1/7,5 ид.част от следните,
различни от процесните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Малък
Манастир, община Елхово, признати на наследниците на общия наследодател А. Ч. с
Нотариални актове №136 и №137 от 1998г. по описа на ЕРС, а именно: 1. Нива с
площ от 2.885 дка, в местността „Старите лозя", шеста категория,
съставляваща имот 050342 от КВС на землището, при граници : ПИ 000607; 2. Нива
с площ от 10.140 дка, в местността „Старите лозя", шеста категория,
съставляваща имот 050254 от КВС на землището,при граници: ПИ 050417, ПИ 000611,
ПИ 000610, ПИ 000628, ПИ 050245, ПИ 050277, ПИ 050276, ПИ 050275, ПИ 000611; 3.
Нива с площ от 4.019 дка, в местността „Старите лозя", шеста категория,
съставляваща имот 030016 от КВС на землището,при граници: ПИ 030413, ПИ 030017,
ПИ 000638, ПИ 030070, ПИ 030018, ПИ 030014; 4. Изоставена Нива с площ от 33.155
дка, в местността „Пикнади -семизова", пета категория, съставляваща имот
027019 от КВС на землището, при граници: ПИ 027018, ПИ 027025, ПИ 027020, ПИ
027037, ПИ 027034; 5. Нива с площ от 36.007 дка, в местността „Дьоля",
четвърта категория, съставляваща имот 038038 от КВС на землището, при граници:
ПИ 038045; ПИ 038043, ПИ 038030; 6. Нива с площ от 1.906 дка, в местността
„Старите лозя", шеста категория, съставляваща имот 050192 от КВС на
землището, при граници: ПИ 050191, ПИ 000624, ПИ 050213, ПИ 050212, ПИ 050416.
От приложеното на л.175 писмено изявление, е видно, че на 22.05.2002г. в
гр.Елхово, В.Д. е предала изготвеното в кантората на адв.Кирил М. /поч./
процесно саморъчно завещание запечатано в бял плик, за пазене в РС-Елхово,
което е удостоверено с подписа и печата на адв.К.М..
Истинността на саморъчното завещание
на В.Д. от 22.05.2002г., е оспорена пред ЕРС от ответниците (без
отв.А.), във връзка с което е назначена и изслушана по делото съдебно–графологична експертиза, заключението по която е изготвено от назначеното от съда вещо лице – А. Тодоров
Ч. – експерт НТЛ при РУ“Полиция“-Елхово. От заключението на вещото лице, което ЯОС възприема като компетентно, обективно и
неоспорено от страните по делото, се
установява, че подписът в края на
завещанието от 22.05.2002г.,
положен срещу „завещател“, е изпълнен от завещателката В.В.Д., а текстът
преди подписа е изпълнен също от В.Д.. При изслушването
на вещото лице същият заявява, че
починалата В.Д. е имала няколко варианта
на подписа си, като обикновено се е подписвала с имена, с ръкописен текст – „В.Д.“,
„В. Д.“, „В.“ или „В.В.ева“, а не съкратено – с буквена транскрипция, но
въпреки различното ръкописно изписване при полагане на подписа от В.Д., начинът
на изпълнение е един и същ и без съмнение е положен от В.В.Д..
Представени са два договора за обработване на земя под аренда, сключени
на 08.09.1999г. Първият е сключен между В.В.Д. като арендодател и ЗПК“Житница“-
с.Малък Манастир като арендатор с предмет – право на ползване на замеделски
имоти, находящи се в землището на с.Малък Манастир. Вторият договор е сключен
между В. Драганов И., действащ чрез В.Д., като арендодател и ЗПК
“Житница“с.Малък Манастир като арендатор. Доколкото пред въззивния съд не се
обжалва решението в частта, с която ЕРС е признал за недоказано оспорването на
истинносттта на саморъчното завещание и договор за обработване на земя под
аренда от 08.09.1999 година, приложен на л.173 от делото, то ЯОС намира, че
пред въззивниа съд не е спорно, че саморъчното завещание е написано и подписано
от завещателката В.Д., а с договора за аренда се установява, че В.Д. като
пълномощник на В. И. е сключила договор за аренда.
По делото от страна на ищеца са
ангажирани и гласни доказателства. Чрез показанията на разпитаната като
свидетел П. С. К. /без родство със страните/, която сочи, че в периода 1999г. – 2005г. е
работила на длъжност „гл.счетоводител“ в ЗПК“Житница“ - с.Малък Манастир, се
установява, че самата тя е попълнила ръкописния текст в двата бланкови договора
и в нейно присъствие В.Д. се е подписала под тези документи срещу
„арендодател“, а подписът за „арендатор“ е изпълнен от Председателя на
кооперацията – С. Т.. Обяснявайки механизма и процедурата по сключване от ЗПК“Житница“ на
договорите със собствениците на земед.земи в землището на с.Малък Манастир,
свидетелката сочи, че договорите са сключвани за притежаваната от всеки от
собствениците земя, а в случай на съсобственост – за съответната ид.част, като
в двустранния частен документ въз основа на представен документ за собственост,
списък от ПК-Елхово за съсобствениците, респ. наследниците и Удостоверение за
наследници, е била изчислявана съответната ид.част на съсобственика, сключил
договор с кооперацията за обработване на земите. Съобразно количеството наета
земя от всеки един от арендодателите, на последния се е плащала и рента в
натура или пари. Св.К. в показанията си
сочи, че всички наследници на А. Ч. са сключвали Договори за аренда с
кооперацията, като В.Д., която е била грамотна /“можеше да чете, грамотна
беше“/ е сключвала един общ договор за ид.си части от имотите, придобити по
наследство от дядо си – А. Ч. и от баща си – В. Ч., за което е представяла
отделни документи за собственост. За периода от 1999г. до ликвидирането на ЗПК
“Житница“с.Малък Манастир през 2005г. св.К. сочи, че В.Д. е сключвала едни и
същи по вид договори, като нейното наследство не се е променяло, Свидетелката
сочи: „тя имаше много ниви и взимаше много зърно“. Освен договора, който е
сключвала за своята ид.част от придобитите по наследство от баща си и дядо си
имоти, В.Д. е подписвала такъв вид договори от името и на наследника – В. И. за
неговата ид.част. Показанията на св.К.
кореспондират с показанията на ангажираните от ищцовата страна други двама
свидетели – Н. А. Д. и А.В.С., и двамата законни наследници на наследодателя А. Ч.. Тези
двама свидетели сочат, че наследодателят им А. Ч. е притежавал приживе около 200
дка земя – лозя и ниви, бил е „заможен човек,…чорбаджия“ според св.С.. С
показанията си двамата свидетели потвърждават заявеното от св.К. за начинът и
механизмът на сключване на договорите за аренда между съсобствениците на
земед.имоти в землището на с.Малък Манастир и ЗПК“Житница“, като договорните
правоотношения са били сключвани от всеки съсобственик поотделно съобразно
ид.му част. Св.Д. също в показанията си както и св.К. сочи, че „баба В. имаше
имоти и от баща си В.“, за които също е сключвала с кооперацията договорно
правоотношение за отдаването им под аренда. Според свидетелите Д. и С. всички
наследници на А. Ч. са сключвали договори за аренда на земи съобразно ид.си
част, като и двамата свидетели сочат, че визуално не са познавали ответниците А.
и И.. Св.С. уточнява, че ги е знаел като наследници на наследодателя А. Ч. само
по документи. И двамата свидетели недвусмислено твърдят, че са познавали и са
посещавали домът на В.Д. при получаване на рентата през м.август в периода от
1999г. до 2005г. и по време на селския събор, като св.Д. сочи, че при
получаването на рентата заедно с баба В. са пълнили чувалите със зърно.
Свидетелите Д. и С. са категорични в твърденията си, че В.Д. е била грамотна
жена – „можеше да чете и пише” и до смъртта си е била в пълно съзнание. Св.С.
сочи в показанията си, че заедно с леля си е посетил домът на В.Д. малко преди
да почине, тъй като разбрали, че е била болна от раково заболяване. От
показанията на този свидетел се установи, че същият е придружил В.Д. през м.май
2002г., като по нейна молба я е откарал с автомобила си от с.Малък Манастир до
гр.Елхово, където наследодателката на ищеца е посетила кантората на адвокат,
където впоследствие свидетелят е разбрал от самата Д., че е изготвила завещание
в полза на внука си – ищецът Т., с което се е разпоредила за след смъртта си
същият да получи дворно място в с.Малък Манастир и нива.
От показанията на свидетелката К.П. С., без
родство със страните, се установи, че същата от м.11.2008г. работи като
„технически сътрудник” при „КИТ-48”ЕООД, с месторабота – с.Малък Манастир,
където С. живее в родната си къща, находяща се през две къщи от дома на В.Д..
Дейността на дружеството, с което свидетелката е в ТПО, е изкупуване на лозя.
За съседката си В.Д., починала през м.02.2012г., св.С. сочи, че не я е виждала
преди смъртта й с години, тъй като през последните й 7-8 години баба В. е била
с влошено здравословно състояние – „беше получила инсулт”, била е на легло,
неподвижна и не е излизала от дома си, като съпругът й се е грижил за нея. От
наследниците на А. Ч. св.С. сочи, че е виждала да получават полагаемата им се
рента от кооперацията наследниците – ответницата А. и майката на ответника И. –
К., действаща като пълномощник на сина си. Свидетелката сочи, че тези две жени,
са посетили офисът на дружеството, в което работила свидетелката във връзка с
продажба на процесното лозе. От показанията на К. С. се установи, че по молба
на ответницата А. и на майката на ответника И., тя е била един от тримата
свидетели в нотариално производство по издаването на констативен нот.акт по
обстоятелствена проверка. Твърденията на тази свидетелка пред Нотариуса за
упражнявано от ответниците А. и И., за който се установи, че С. не познава, са
се позовавали на представените й от двете жени – Н.А. и К. договори за аренда,
сключени „след 2000г.” за двата процесни имота – лозе и нива, в тяхната цялост,
не и за ид.части от същите. В същото време св.С. е категорична, че баба В. също
е наследник на А. Ч., но не й е било известно същата да е сключвала договор за
аренда с кооперацията.
От Нотариален акт за право
на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка
№83, т.IV, дело №512 от 14.10.2010 год. на Нотариус К.Костадинов с рег.№451 на
НК с район на действие – съдебния район на PC-Елхово, приложен на л.109 от
делото и от приложеното нот.д.№512/2010г., се установява, че на 14.10.2010г. на
основание извършена обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 от ГПК
ответниците – Н.Р.А. и К.В.И. са признати за собственици на основание давностно
владение на процесните два земеделски имота, описани по-горе, находящи се в
землището на с.Малък Манастир, общ.Елхово.
От заверено копие от Нот.
акт рег.№2564 от 08.12.2010г., акт №54, том X, дело №1160/2010г. на СВ при ЕРС е
видно, че тримата ответници – К.И. и съпрузите - Н. и Н. А., са продали на 07.12.2010г. на ответното дружество
– „КИТ-48“ЕООД – с.Малък Манастир, общ.Елхово собствения си земеделски недвижим
имот, находящ се в землището на с.Малък Манастир, ЕКАТТЕ 46904, общ.Елхово, а
именно: Лозе с площ от 17.949 дка, в местността „Новите лозя", четвърта
категория, съставляващо имот № 012068 по плана за земеразделяне, при посочени
граници, за продажната цена от 2 200 лв.
Видно от нот. акт per.№1847
от 10.08.2012г., акт №74, том 7, дело №1026/2012г., вписан в СВ при
РС-Елхово, тримата ответници – К.И. и
съпрузите - Н. и Н. А., са продали на 10.08.2012г. на „БУЛГАР АГРО“ЕООД –
гр.София, следния земеделски недвижим имот, находящ се в землището на с.Малък
Манастир, ЕКАТТЕ 46904, общ.Елхово, а именно: Нива с площ от 93.952 дка, в
местността „Гюлев връх", пета категория, съставляваща имот 048008 от КВС
на землището, при граници: ПИ 000397-Полски път на община Елхово, ПИ
048007-Нива на насл. на К.Н.Т. и др., ПИ 000348-Полски път на община Елхово, за
продажната цена от 39 459.80 лв.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните
правни изводи:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в предвидения в
чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценени по същество, са
неоснователни.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението
за валидно и допустимо.
По въззивната жалба, с която се обжалва решение № 1 от 06.02.2015г. по
гр.д.№ 383/2014г. по описа на ЕРС в частта, с която ЕРС уважава предявения от ищеца-въззиваем
против Н.Р.А., Н.С.А. и К.В.И. положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от
ГПК като ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, че ищецът е
собственик на 1/7,5 ид.ч. от земеделски недвижим имот, находящ се в землището
на с.Малък Манастир, ЕКАТТЕ 46904, общ.Елхово, а именно: НИВА с площ от 93.952
дка /деветдесет и три декара, деветстотин и петдесет и пет кв.м./, в местността
„Голев връх”, пета категория, съставляваща имот 048008 /четиридесет и осем
хиляди и осем/ от КВС на землището, при граници: ПИ 000397-Полски път на община
Елхово, ПИ 048007-Нива на насл. на К.Н.Т. и др., ПИ 000348-Полски път на община
Елхово, и на основание чл.537, ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 83, том IV, per. №
5064, дело № 512/2010г. по описа на Нотариус К. Костадинов с №451 на НК с район
на действие – съдебния район на PC-Елхово, вх.рег.№2068/14.10.2010г., акт №140,
том VIII, дело №874/2010г. на Служба по вписванията-Елхово, в ЧАСТТА МУ, с
която ответниците – Н.Р.А. и К.В.И., са
признати на основание давностно владение за собственици по отношение на 1/7,5
ид.ч. от следния недвижим имот, представляващ земеделска земя, находяща се в
землището на с.Малък Манастир, ЕКАТТЕ 46904, общ.Елхово, а именно: НИВА с площ
от 93.952 дка в местността „Гюлев връх”, пета категория, съставляваща имот
048008 от КВС на землището, ЯОС намира следното:
Предявеният иск срещу Н.Р.А., Н.С.А. и К.В.И. е положителен установителен
иск по чл.124, ал.1 от ГПК. За ищеца-въззиваем е налице правен интерес да
установи със сила на пресъдено нещо по отношение на първите трима ответници, че
е собственик по наследство въз основа на завещание на 1/7,5 ид.ч. от следния
недвижим имот, представляващ земеделска земя, находяща се в землището на
с.Малък Манастир, ЕКАТТЕ 46904, общ.Елхово, а именно: НИВА с площ от
93.952 дка в местността „Гюлев връх”. Обстоятелството, че А. и И. са се
снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за цялата
нива от 93.952дка, част от която ищецът претендира, като са продали описаната
нива на „БУЛГАР АГРО“ЕООД с нот.акт per.№1847 от 10.08.2012г., акт №74, том 7,
дело №1026/2012г., вписан в СВ при РС-Елхово, обуславя правния интерес от иска
по чл.124, ал.1 от ГПК против А. и И.. С Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК се приема, че установителният иск е
допустим дори имотът да е във владение на трето лице, щом ответниците оспорват
собствеността. Правен интерес от предявяване на установителен иск за
собственост е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви
осъдителен иск за същото право. Ето защо, положителният установителен иск е
допустим и възраженията на въззивниците срещу допустимостта на този иск са
неоснователни.
За да е основателен предявеният иск по чл.124,
ал.1 от ГПК, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване,
че е придобил собствеността върху спорната 1/7,5 ид.ч. по силата на завещателно
разпореждане, извършено от баба му В.Д., като докаже, че приживе завещателката е придобила 1/7,5 ид.ч.
от процесните земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на общия
наследодател А.В. Ч., по силата на наследствено правоприемство като низходяща
по права линия от втора степен на А.В. Ч.. Видно от констативен акт №137 от
1998г. процесните имоти са били собственост на наследниците на общия
наследодател А.В. Ч., една от които е завещателката В.В.Д., която към момента
на смъртта си притежава 2/15 ид.части от зем.земи, оставени в наследство от
нейния дядо А. Ч.. Нейният дял се изчислява като се има предвид, че при
откриване на наследството на дядо и - А.В. Ч., поч. на 13.08.1937г., синът му, В.
А. Ч. (баща на В.В.Д.) получава, съгласно чл.21, ал.3 от Закона за наследството
(отм.), два пъти по-голяма част от частта на всяка от трите си сестри – той
получава 2/5, а всяка от сестрите му 1/5ид.ч.. След смъртта му на 25.12.1974г.
неговите 2/5ид.ч. се разпределят на четирите му дъщери (Марийка, П., Донка, В.)
по 1/10, а след смъртта на дъщеря му Донка В.ева на 25.11.1993г., която не е имала
низходящи, съпруг или възходящи към момента на откриване на наследството и,
нейният дял се наследява от останалите сестри по 1/30, при което делът на В. В.ева
от оставените в наследство от дядо и А.В. Ч., зем. земи, е 2/15 или 1/7,5 ид.ч.
Към момента на откриване на наследството на завещателката В. В.ева – 03.02.2012г.,
тя е притежавала 1/7,5ид.ч. от зем. земи, оставени в наследство от А.В. Ч.,
които са общо 200.015дка, поради което е неоснователно възражението на
въззивниците в тази насока. Делът на завещателката от 1/7.5 ид.ч. от оставените
в наследство от А. Ч. 200.015дка действително е по-малко от 40 дка – 26.668дка,
но при откриване на наследството се наследява само това, което е в патримониума
на завещателката.
С представеното по делото „саморъчно завещание“
от 22.05.2002г., заверено копие, приложено на л.105 по първоинстанционното
дело, и Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 05.09.2012г. /л.106/,
оставено при съдия по вписванията при РС-Елхово на 22.05.2002г. лично от В.Д.,
въззиваемият–ищец се легитимира като собственик на 1/7,5 ид.ч. от процесния
имот, придобит по наследство от баба му В.Д. по силата на извършено от нея в
негова полза саморъчно завещание от 22.05.2002г. Съгласно чл.25, ал.1 от ЗН, саморъчното
завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да
съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него.
Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
Завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето му не са спазени
разпоредбите на чл.25, ал.1 (чл.42, б.”б”, предл. Второ от ЗН). Направеното оспорване
на автентичността на саморъчното завещание е неоснователно и в тази част
въззивният съд споделя мотивите на ЕРС като на основание чл.272 от ГПК препраща
към тях. ЯОС споделя мотивите на първоинстанционния съд и по отношение на
придобивна давност, която не е текла в полза на ответниците А. и И., които не
са владяли целия имот като свой, тъй
като завещателката е владяла своята част, а те не са изявили пред нея волята си
да променят намерението си и да своят нейната част като превърнат държането на
частта на сънаследницата В. във владение.
Видно от саморъчното завещание, В.Д. е завещала
на ищеца-въззиваем, който е неин внук, следното: „Дворно място от 1355 кв.м.,
находящо се в с.Малък Манастир, заедно с построената в това дв.място къща при
граници: … , лозе в местността „Старите лозя“ от 2 дка и ниви от 40 дка в
землището на с.Малък Манастир по нотариални актове №136 и 137, и двата от 1998г.
на ЕРС.“ Настоящият състав намира, че волята на завещателя подлежи на
установяване при спазване на общото правило на чл.20 от ЗЗД за тълкуване на
договорите, отчитайки разпоредбата на чл.44 от ЗЗД. Действителната воля на
завещателя следва да бъде изведена като отделните клаузи на завещанието се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия текст на завещанието, с оглед целта на завещанието, обичаите
в практиката и добросъвестността. От текста на процесното завещание се
установява воля на завещателката да завещае на ищеца собствения си дял от
земеделските земи в землището на с.Малък Манастир, които притежава като
наследник на А.В. Ч.. Този извод се налага, когато се вземе предвид уточнението
по отношение на земедеските земи:”...по нотариални актове №136 и 137, и двата от 1998г. на ЕРС”, тъй като в
тези нот. актове завещателката е посочена като наследник на А. В. Ч. и са
посочени всички зем. земи, на които тя е собственик наред с останалите
сънаследници, като една от тях е процесната нива от 93.952 дка в
местността „Гюлев връх”. Обстоятелството, че е записано “ниви от 40дка” не
означава, че е завещана една нива от 40 дка, още повече в посочените нот.
актове не е описана такава, а освен това завещателката е написала: “ниви”. Това
води въззивният състав до извода, че завещателката е искала да остави в
наследство на ищеца-въззиваем своята 1/7,5 ид.ч. от зем. земи по нотариални
актове №136 и 137, и двата от 1998г., които притежава като наследник на А. В. Ч..
С оглед изложеното, предявеният положителен
установителен иск е основателен и доказан и правилно ЕРС го е уважил, като и на
основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменил констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 83, том IV, per. №
5064, дело № 512/2010г. в частта, с която
ответниците – Н.Р.А. и К.В.И., са признати по давност за собственици по
отношение на 1/7,5 ид.ч. от следния недвижим имот, представляващ земеделска
земя, находяща се в землището на с.Малък Манастир, ЕКАТТЕ 46904, общ.Елхово, а
именно: НИВА с площ от 93.952 дка в местността „Голев връх”.
По въззивната жалба на “Булгар Агро”ЕООД срещу
решението на ЕРС в частта, с която е уважен иска по чл.108 от ЗС срещу
дружеството, въззивният съд намира следното:
Въззивникът “Булгар Агро”ЕООД е ответник по
предявения срещу дружеството иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който се
иска дружеството да бъде осъдено да предаде на ищеца владението на собствената
му 1/7.5ид.ч. от нива от 93.952 дка в местността „Гюлев връх”.
Не е спорно, че на 10.08.2012г. първите трима ответници – И. и съпрузите А. в
качеството им на продавачи и „БУЛГАР АГРО”ЕООД в качеството на купувач, са
сключили договор за покупко-продажба на процесния имот, представляващ земеделска нива с площ от
93.952 дка, находяща се в м.“Гюлев връх“, в землището на с.Малък Манастир,
общ.Елхово, като уговорената продажна цена била 39 459.80 лева. Към момента на изповядване на сделката частта от имота-предмет на сделката, собственост на ищеца, не е
можело да бъде продадена на дружеството от продавачите, тъй като те не са
притежавали правото на собственост върху тази част. Тъй като по делото не е доказано ответниците А. и
И. да са го придобили по давност, следва, че както към датата на извършване на
обстоятелствената проверка с Констативен нот.акт №83/2010г., т.е. към
14.10.2010г., така и към датата на сделката, ищецът е бил собственик на
завещаната му част от зем.земи, посочени в нотариални актове №136 и 137. По
делото е установено, че въззиваемият-ищец притежава 1/7,5 ид.ч. от процесната
нива в местността „Гюлев
връх”, придобита по силата на извършено в негова полза завещателно разпореждане от праводателката му В.Д., с което се доказва, че собственик на претендираната ид.част
от нивата. Възражението на въззивника „БУЛГАР АГРО”ЕООД, че ЕРС неправилно е
приел оспореното завещание като относимо към предмета на спора, е
неоснователно. Саморъчното завещание касае и има пряко отношение към предмета
на спора. Неоснователно е възражението, че делът на завещателката е 1/16
ид.част, предвид установеното по делото по отношение на притежаваната от В. В.ева
част от наследството на общия наследодател А. Ч.. Действително, делът на
завещателката В.Д. от 1/7,5ид.ч. от сънаследствените зем.земи от наследодателя А.В.
Ч., е по-малко от 40 дка,
но при откриване на нейното наследство се наследява само това, което е в
патримониума на завещателката. Предвид изложеното, ЕРС
правилно е уважил предявеният иск по чл.108 от ЗС срещу „БУЛГАР АГРО”ЕООД.
На основание изложеното, ЯОС намира, че решението
в обжалваните части е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от делото, искането на
въззиваемата страна за присъждане на разноски в тази инстанция е основателно и
следва да се уважи, като и се присъдят сторените разноски във въззивното
производство в размер на 100лв.
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Потвърждава решение № 1 от 06.02.2015г. по гр.д.№
383/2014г. по описа на ЕРС в обжалваните части.
В останалата необжалвана част решението е влязло
в сила.
Осъжда Н.Р.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, К.В.И.,
с ЕГН **********, с адрес: *** и „БУЛГАР АГРО” ЕООД, с ЕИК 200228194, гр.София, р-н Слатина, ул.“Постоянство“№67Б,
представлявано от Н. А. З., да заплатят на А.С.Т.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 100лв. - разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.