Р Е Ш Е Н И Е

Гр Ямбол 25.05.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 12.05.2015г /две хиляди и петнадесета година/ в състав:

Председател: Ж.Бозукова

Членове:1. Н.Иванов

2. И.Коджабашева

при секретаря Л.Р. ............ и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Бозукова възз. гр. дело №170 по описа за 2015 г.

За да се произнесе съдът взе в пред вид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба от Р.А.Я. *** против Решение №146/05.03.15г,пост. по гр д №2625/14г по описа на ЯРС, с което предявеният иск по чл 109 ЗС, като неоснователен е отхвърлен.

В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, като наст. инстанция постанови ново решение, с което уважи иска, ведно с деловодните разноски пред двете инстанции.

Относно проц. нарушения се сочи, че съдът не е обсъдил задълбочено заключението на СТЕ, от което се установява, че сградата навес-барбекю, не е построена в съответствие с чл 42 ал 1 ЗУТ, като има и отклонение с 2 см в двора на ищеца, но в противоречие с експертизата съдът е приел, че процесните строежи са изградени съобразно техническите правила. Според въззи9вника, съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест между страните и не е изследвал достатъчно основния проц. въпрос-нарушено ли е правото на собственост на ищеца, чрез извършеното строителство от ответника на регулационната граница между двата съседни имота, без да има съгласие на ищеца и при липсващо разрешение за строеж на въпросните постройки, а необсъждането на релевантните за спора факти е довело до необоснованост на направените от съда правни изводи. Относно нарушението на материалния закон се твърди, че РС не е подложил на правен анализ доводите на ищеца, за извършения незаконен строеж от ответника и то на границата със съседния имот и без съгласие на собственика му, което е правно нарушение, чието прекратяване може да бъде осъществено, като ответника бъде задължен да осигури премахване или преместване на процесните ограда и навес от регулационната граница между двата имота.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК е постъпил отговор по жалбата от въззиваемия Ц.Т.Ц. ***, чрез пълном. адв.Д.С.-ЯАК, с който се иска от наст. инстанция, да остави без уважение жалбата като неоснователна и присъди на страната направените пред ЯОС разноски по делото.

В отговора се навеждат доводи, че по делото не е доказано , а и не се твърди от ищеца,постороените от ответника ограда и навес-барбекю, да му пречат или да смущават по някакъв начин спокойно да упражнява правото си на собственост върху имота, за да е налице основателност на претенцията по чл 109 ЗС.Според въззиваемия, за успешното провеждане на негаторния иск, не е достатъчно изградената постройка да е незаконна, а е необходимо ищецът да докаже, че тя му пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик. Страната излага аргументи, че и с възз. жалба не се конкретизира, с какво построените ограда и навес в съседния имот пречат на ищеца, след като според СТЕ, процесните постройки не навлизат в имота на ищеца, а отклонението с 2 см в имота на ищеца е несъществено и незначително и е в рамките на допустимата грешка. Според въззиваемия, неоснователно е и оплакването за нарушение от съда на проц. правила при определяне на доказ. тежест на страните, защото в тежест на ищеца е да докаже, незаконността на постройките и дали същите отговарят на техническите санитарни норми, т.к от тези факти той извлича изгодни за себе си правни последици.В отговора се твърди, че исканата защита от ищеца, за премахване или изместване на оградата и навеса, не съответства на нарушението за изграждането им, т.к ищецът не е доказал, засягане правото си на собственост с осъществяване на строежите, а на мястото на масивната сега ограда между двата имота, преди е имало стара ограда и на мястото на изградения навес-барбекю са съществували сгради, които са съборени.

В с.з. жалбата се поддържа чрез проц. представител на въззивника

Въззиваемата страна също чрез проц. си представител твърди, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение е правилно и законосъборазно, т к по делото не е доказано, оградата и навеса да причиняват пречки на въззивника.Страната претендира направените по делото разноски.

В писмена защита въззиваемият поддържа изложените в отговора доводи за правилност на първоинстанционното решение, т к в ИМ, а и във възз. жалба липсва конкретизиране, с какво правото на собственост на ищеца се ограничава или смущава с изграждането на процесните ограда и постройки и навлизането с 2 см на барбекюто в имота на ищеца е според в.л., в рамките на допустимата грешка, като и разпитания пред Възз. съд свидетел сочи, за започнало от ответника премахване на тухлената част от оградата.

След като се запозна с оплакванията по жалбата и отговора, атакувания съдебен акт и извърши проверка на събраните по делото доказателства, ЯОС установи следната фактическа обстановка:

Въз основа на делбен протокол по гр.д №2317/92г на ЯРС и нот.акт №197/13г и скица №5727/09.08.13г на СГКК-гр.Ямбол, ищецът се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор №87374.543.110 , с №1043 по предходен план, целият с площ от 487 кв.м- по скица, а по нот.акт-480 кв.м, находящ се в гр Ямбол, ул”Мидия” №22, ведно с построените в имота жил. сграда и гараж.

По делото не се спори, че ответника е собственик на съседен на ищеца недв. имот-на изток, съставляващ ПИ с идентификатор №87374.543.104 по КК на гр Ямбол.

Не е спорен и факта, че по цялата регулационна граница между двата ПИ на страните е изградена масивна тухлена ограда с бетонни колони :13м- дължина и 1.10м –височина -в северния край и 1.30м-в южния край, като на оградата е построен и навес-барбекю с бетонни колони и с размери:8.30м на 3.30м и височина 2.80м в имота на ответника.

Според заключението на СТЕ, за двата обекта-оградата и навеса, не са намерени строит. разрешения в архивите на община Ямбол, но след измерване на място, в.л. е констатирало, че спорните ограда и навес, намиращи се на границата на двата имота, имат известни отклонение с около 2 см в посока- двора на ищеца.В о.с.з. от 05.02.15г по гр. д №2625/14г на ЯРС, експертът допълва, че в имота на ответника, на мястото на навеса е имало три постройки, които са унищожени и на скицата-неразделна част към заключението, същите са отбелязани с червени кръсчета, което означава, че към момента не съществуват.В.Л заявява, че сега действащата КК не е актуализирана, като спорния навес не е открит и в старите планове, но на границата на двата съседни процесни имота е имало стара сграда, която към момента не съществува, а навлизането в имота на ищеца с 2 см е допустимо отклонение. В.Л. твърди, че покривът на навеса се оттича в двора на ответника.

Пред въззивната инстанция св.М. твърди, че в средата на м.март тази година, отв.Ц. е започнал да разваля оградата и половината е вече съборена, като има само колони и козирка и част от тухли. Според свидетеля, части от оградата би могло да паднат и да ударят внуците на ищеца, когато през лятото му идват на гости и играят на двора.

От всичко гореизложено съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от правно легитимирана страна.Същата, разгледана по същество се преценя за неоснователна, по следните съэображения:

Предявен е иск с пр. осн чл 109 ЗС.

Негаторният иск по чл 109 ал 1 ЗС е средство за правна защита на собственика на вещта, срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и пречи на собственика да упражнява своето право, според предназначението на имота или в съответния обем на правото.

По реда на чл 109 ЗС, ищецът може да иска преустановяване на определено действие, само доколкото същото му пречи да упражнява в пълен обем притежаваното от него право на собственост, т.к. по този ред не може да се навлиза в правната сфера на ответника и то по начин, да се препятства упражняването на неговите права.Ето защо, ако действието на ответника не засяга и неограничава правата на ищеца, то в тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост и основанията, които са предизвикали търсената съдебна защита и че негово право е нарушено от ответника с посегателства, които без да отнемат владението му върху имота, ограничават и/или му пречат, да осъществява спокойно и в пълен обем своите правомощия.

От друга страна, съгл. разп. на чл 225 ал 2 т 2 ЗУТ,строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, но самият факт на изграждане на незаконна постройка, не дава основание да се иска премахването й, освен ако създаденото състояние нарушава чужди права. Или, изграждането на незаконен строеж в съседен имот, представлява такова неоснователно действие върху имота, което би могло да пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост в този съседен имот, но само ако незаконността на строежа се изразява, в нарушение на установените от закона строителни правила и норми.

В конкретният случай, доказателствата по делото сочат, че страните са собственици на процесните два съседни урегулирани поземлени имота в гр.Ямбол, като ищецът е собственик на ПИ с идентификатор 87374.543.110 по КК на града, целият с площ от 487 кв м, ведно с построената в имота жилищна сграда, докато ответникът е собственик на съседния на изток ПИ с идентификатор 87374.543.104 по КК на гр.Ямбол.

Според данните по делото, ответникът е изградил на регулационната граница между двата имота ограда и навес-барбекю, които на места навлизат в имота на ищеца- с около 2 см, като за изграждането им няма строителни разрешения и съдът приема, че същите са незаконни строежи по см. на чл 225 ал 2 ЗУТ.

В тази връзка, процесната ограда е изградена без строителни книжа,без съгласие на собственика на съседния имот, но е съобразена с нормативните изисквания на чл 48 ал 5 ЗУТ за височина и е на достатъчно разстояние от жилището на ищеца,според изискванията на чл 48 ал 3 ЗУТ / по делото не са наведени доводи на противното/, а и според в.л от СТЕ, която съдът приема за обективна, на мястото на новопостроената плътна тухлена ограда, преди е имало стара ограда.

Ето защо, въпреки изградената плътна тухлена ограда от ответника между двата съседни ПИ, на места да не съвпада изцяло с регулационната линия и строежите да навлизат в имота на ищеца, т.к отклоненията, според СТЕ са минимални, те са в границите на допустима грешка и не създават пречки за ищеца да ползва имота си. Гласните доказателства събрани пред наст. инстанция също не сочат на ограничаване правото на собственост на ищеца, заради процесните строежи, а навеждат единствено на факта, че ответникът е започнал премахване на оградата.

Изграденият на вътрешната граница на урегулирания имот на ответника навес- барбекю, за който съдът приема, че е със статут на второстепенна постройка на допълващо застрояване по см. на чл 46 ЗУТ, като осъществен без строит. разрешение е незаконен по см на чл 225 ал 2 ЗУТ, но т.к. калканната му стена покрива плътната ограда, изградена на регулационна линия между двата съседни ПИ,с което са изпълнени изискванията на чл 42 ал 2 ЗУТ за допустимо извършване на строителство, а липсва и констатирано нарушение на санитарно-хигиенните изисквания, установени с цел, опазване здравето на живущите в съседния имот-покривът на навеса се оттича към двора на ответника /заявеното от В.Л. в о.с.з. от 05.02.15г по гр д №2625/14г на ЯРС/, то макар и изграден без строително разрешение , незаконния строеж е изпълнен в съответствие с действащите строителни правила и норми и същият не е пречка, за пълноценното упражняване правото на собственост върху имота на ищеца.

За успешното провеждане на негаторния иск по чл 109 ЗС, не е достатъчно изградената постройка да е незаконна, а е необходимо ищецът да докаже, че тя му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост,т к негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо води до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от него абсолютно вещно право и в тази насока е съдебната практика /Р 416/16.11.10г ВКС по гр д №27/10г, ІІг о ГК/.

В случая, по делото не е установено от ищеца, строителството на процесните ограда и барбекю, да пречат или да смущават собствеността му, а в негова тежест е да докаже, че процесните строежи му пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост.

По изложените съображения съдът приема, че иска по чл 109 ЗС като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен, като на осн чл 78 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски пред РС в размер на 500лв.

В тази връзка, наст. инстанция намира, че атакуваното решение като правилно и не страдащо от пороците визирани в жалбата, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на осн чл 78 ГПК, въззивникът ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна, направените по делото разноски пред наст.инстанция за адв. възнаграждение, в размер на 350лв, съгл. представения по делото договор за правна защита от 22.04.15г и списък на разноските по см. на чл 80 ГПК.

Водим от горното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение №146/05.03.15г,пост. по гр д №2625/14г по описа на ЯРС.

Осъжда Р.А.Я. с ЕГН **********,*** да заплати на Ц.Т.Ц. с ЕГН ********** ***, направените пред Въззивния съд разноски по делото, в размер на 350/триста и петдесет/лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.