Р Е Ш Е Н
И Е
№ 24.04.2015
год. гр.Ямбол
в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИНА ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА СТОЕВА
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
възз.гр.дело № 106
по описа за 2015 год.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по въззивна жалба на С.П.Х. *** против Решение №32/16.01.2015 г.,
постановено по гр.д.№2246/2014 г. на ЯРС.
С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл. 49, ал. 1 СК гражданския брак между С.П.Х., ЕГН **********
и М.К.Х., ЕГН **********. сключен с акт за
граждански брак №****г.
в град С., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ОБЯВЯВА,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпруга С.П.Х..
ПРЕДОСТАВЯ
ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище находящо се в гр.Я., к-с „Г. Б."**-*-**
на съпруга С.П.Х..
ПОСТАНОВЯВА
съпругата М.К.Х., ЕГН ********** след развода да носи брачното си фамилно име -
Х..
ОСЪЖДА
С.П.Х., ЕГН ********** да заплати на М.К.Х., ЕГН **********
сумата от 625 лв. - разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА
С.П.Х., ЕГН **********, да заплати по сметка на ЯРС сумата
от 50 лв., представляваща държавна такса, както и 5 лв., в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Въззивника С.Х., чрез пълномощника
си адв.М.Г. от ЯАК, обжалва решението на ЯРС в частта, в която ЯРС се е произнесъл по въпроса за вината за
разстройството на брака, като е приел, че такава има съпруга С.Х., както и в частта относно присъдените на М.Х.
разноски и в частта за ДТ. Посочено
е, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при
допуснато съществено процесуално нарушение. Изложените в жалбата съображения
обаче представляват оплакване за неправилно обсъждане или необсъждане на
събрани по делото доказателства и по съществото си представляват оплаквания
единствено за необоснованост на решението. Доводи относно останалите заявени в
жалбата пороци на решението не са развити. Предвид съображенията в жалбата се иска
отмяна на решението в обжалваните части и при произнасяне на въззивния съд по
същество да се приеме, че вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата М.Х., ведно със законните последици. Заявена е претенция за присъждане на
разноски за двете инстанции. В с.з. въззивната жалба се поддържа по изложените
в нея съображенията и допълнителните такива, заявени в пледоарията по същество.
В срока за отговор е постъпил
такъв от М.К.Х., чрез пълномощника й адв.Ж.А. от ЯАК, в който е оспорена
основателността на въззивната жалба. Изложени са подробни съображения за
законосъобразност и правилност на решението, в атакуваните части, въз основа на
които се иска потвърждаването му, съответно оставяне на въззивната жалба без
уважение. Заявена е претенция за
присъждане на разноски за въззивната инстанция. В о.с.з. заявеното становище се
поддържа по изложените в отговора съображенията и допълнителните такива,
заявени в пледоарията по същество.
След преценка на оплакванията по
жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото,
относими към атакуваната част от първоинстанционното решение, Окръжният съд
приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните по делото, а и видно от
представените писмени доказателства е, че страните са съпрузи,
сключили граждански брак на ***г. в гр.С. Безспорно е още
обстоятелството, че от брака си имат родени две деца,
вече навършили пълнолетие.
По делото, по искане на страните, са събрани гласни
доказателства - разпитани са свидетелите Т. Х.. А. Х., П. П. и Н. П..
В показанията си св.Х.,
майка на ищеца заявява,че съпрузите са живеели заедно до преди една година в
гр.Ямбол. Свидетелката живеела в гр.Сливен и им идвала на гости.
Отношенията между тях били добри, пред нея кавги и скандали нямало.
Снаха й никога не се била оплаквала от сина й. Отишла в гр.София
да гледа внучето на страните, което било син на внука й Пламен и повече не се
върнала. Свидетелката не знаела дали страните са имали друго дело за развод или да са се разделяли преди. Не знаела синът й да
е имал връзка с друга жена.
Св.Х.,
колега на ищеца, посочва в показанията си, че е посещавал
семейството на ищеца само веднъж, на едно прасе. Не е ходил в техния дом.
От ищеца знаел, че жена му е заминала за София и не искала да се върне. Той
бил разстроен от този факт. Споделял, че има проблеми в къщи,
че жена му била много капризна, не му обръщала внимание като мъж. Децата
им били на страната на майка си, а той много помагал при отглеждането им,
включително финансово. Оплаквал се още, че не му вдигат телефона, за което
им влияела майка им. Ищецът се съмнявал, че жена му имала връзка с друг мъж и
затова се държала с него така. С. започнал да му се оплаква от преди
една година. Преди това не му бил споделял аспекти от личния си живот.
Св.П. П., син на страните, посочва, че
родителите му имали периодично проблеми,
карали се, стигали и до физическа разправа, т.е. баща му нанасял удари на майка му. Основаната причина за тези неразбирателства били съмненията на баща му, че
майка му му изневерява. Обикновено
скандалите ставали под въздействие на алкохол. Свидетелят посочва, че е присъствал лично на два такива
случая, а за останалите знае от разказите
на баща си и майка си, които след като нещата между тях се оправели, без
свян им разказвали. При единия такъв случай баща му започнал да бие майка му с туба от шампоан, понеже била купила подарък,
без да го пита. Майка му изпаднала в
нервна криза и това довело до изкривяване на лицето й. Скандали и раздели имало
периодично, дори майка му завела друго дело за развод. Майка му винаги искала семейството да се сплоти, но въпреки
че се събирали, баща му имал болна
идеология за изневяра, което водело до тормоз под всякакви форми - въпроси,
проверяване на телефона, записване и обаждане на непознатите номера. Дори веднъж звъннал на съпругата на свидетеля. В
момента майка му живеела при свидетеля в апартамента му в гр.София. Баща му му
бил потвърдил, че е имал връзка с
друга жена. Свидетелят посочва, че е имал добри отношения с баща си до момента, до който го разочаровал
безкрайно с действията си, като направил
страшно вулгарни неща. При втория случай на удари бащата замерил майката с шише лимонада, при което свидетелят, взел
майка си и се прибрали на село. Посочва,
че няма впечатления майката да е предизвиквала скандалите с думи или действия.
Св.Н.
П., син на страните, посочва че през семейния
си живот майка му и баща му не се разбирали. Майка му не издържала на
напрежението и отишла при брат му в София. Бащата смятал, че майката има любовник
и му изневерява от много години. Поради тези мисли ставали и скандалите,
като даже имало и удари на шамари. Налагало се свидетеля да предпазва
майка си от баща си. Свидетеля посочва такъв случай, когато си бил в
къщи и баща му ударил шамар на майка му. След като се успокоили нещата му събрали
багажа и го закарал да живее в апартамента им в Златен рог. Свидетелят не
бил присъствал на други скандали, но бил чувал за тях. Баща му му се оплаквал
от майка му. През годините имало раздели и събирания. Свидетеля знаел,
че баща му е поддържал връзка с друга жена, преди да се разделят трайно с
майка му. Използвал неговия профил в социални мрежи, за да си пише с жени. От
майка си знаел, че баща му е живял с друга жена. Споделила му, че когато отишла
да си вземе багажа от апартамента, вратата отворила другата жена и я поканила да пие кафе.
След установяване на майка му в София, баща му ходил да й се моли да се върне. Свидетелят нямал впечатление
майка му да е предизвиквала споровете
с поведението си.
По делото са приети като писмени доказателства 3 бр.
тетрадки и 1 бр. тефтер, съдържащи писмени изявления на
страните един към друг. От съдържанието на същите, въпреки, че
липсва дата преди всяко изявление, както и кой е автора му, според съда се установява,
че между страните, в началото на брака им е съществувала обич и привързаност,
която в последствие е изчезнала, както и че
същите са имали проблем с вербалната комуникация, наложил общуване чрез
представените писмени изявления в определени случаи. Част от съдържанието на посочените писмени доказателства се
припокрива с показанията на
свидетелите Н. и П. П., във връзка с наличието на скандали между
страните , както и физически посегателства.
При така установената фактическа
обстановка и като съобрази закона, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния
съд прецени, че последното е валидно и
допустимо.
Решението в атакуваната
част е правилно и законосъобразно.
Съображенията за този извод са следните:
Предявеният в производството иск е
с правно основание чл.49, ал.1 от СК. Пред първоинстанционния съд С.Х. е предявил
иск за прекратяване на брака му с М.Х., поради дълбоко и непоправимо
разстройство на същия, настъпило по вина на съпругата. С насрещна искова молба М.Х.
също е поискала прекратяване на брака й със С.Х., като дълбоко и непоправимо
разстроен, но по вина на съпруга.
Понятието “дълбоко и непоправимо
разстройство на брака” се приема, че представлява едно обективно отрицателно
състояние на брачната връзка, при което тя е изпразнена от дължимото съдържание
и съществува само формално, без да е възможно противоречията между съпрузите да
бъдат преодолени.
Страните по делото са съпрузи,
като са сключили граждански брак на 24.10.1982 г. С оглед на събраните по делото доказателства следва да се
приеме за доказано, че
бракът между тях е изпразнен от съдържание, съществува само формално и следва
да бъде прекратен. Такова е желанието и на двамата съпрузи.
По въпроса за вината за
разстройството на брака, настоящия съд изцяло споделя изводите, изложени от първостепенния
съд, който е приел, че такава има съпруга С.Х.. Мотивите на ЯРС, в тази връзка
са подробни, формирани са при обективен и пълен анализ на събраните по делото
гласни доказателства и на осн. чл.272 ГПК, въззивния съд препраща към тях.
Оплакването на въззивника за
необоснованост на решението, мотивирано с твърдения за неправилно обсъждане или
необсъждане на събрани по делото доказателства, въззивния съд намира за
неоснователно. Правилно при обсъждане на гласните доказателства ЯРС е дал вяра
на показанията на свидетелите П.
и Н. П. - синове на страните.
Техните показания са обективни, подробни и логични, основават се на
непосредствени впечатления от семейния живот на страните, за разлика от
показанията на останалите двама свидетели, които пресъздават преразказани им от
ищеца Х. събития, без да са преки очевидци. Както правилно е приел
първостепенния съд свидетелите П. и Н. П. са
лица, които житейски и морално е невъзможно да бъдат пристрастни към някоя от страните по делото, т.к. безспорно
страните са техни биологични родители, като и двамата през целия си живот безспорно са помагали и
подкрепяли децата си. В
тази връзка следва да бъде отбелязано, че е безпочвено и житейски нелогично
твърдението на въззивника Х., че двамата синове на страните са манипулирани от
майка си да свидетелстват в нейна полза. Настоящия съд намира, че при
съобразяване на възрастта на тези свидетели (П. е на 31 години, а Н. – на 23
години) не би могло обосновано да бъде прието, че същите биха се поддали на
манипулация в полза на някой от родителите си.
Ето защо и въз основа на
показанията точно на св.П., настоящия съд прие, така както е приел и
първостепенния съд, че причина за разстройството на брака на страните са били конфликтите между тях, предизвиквани от болезнена ревност
на съпруга, който се опитвал да доминира над
съпругата, в т.ч. упражнявайки спрямо нея и физическо насилие, което се
отразявало на психическото и физическото й здраве. Освен това по делото са
налице данни и за извънбрачна връзка на съпруга. Всички тези, установени по
делото факти, водят на извод, че причината за настъпилия разрив в
отношенията между съпрузите е поведението на въззивника Х., т.е. установена е неговата брачна вина.
От друга страна, по
делото липсват данни, а и доказателства, за укоримо противобрачно поведение,
довело до разрив в отношенията между съпрузите от страна на съпругата М.Х..
Напротив – установено е, че тя многократно се е опитвала да запази брака и семейството
си.
Приетите по делото като писмени доказателства 3 бр.
тетрадки и 1 бр. тефтер, съдържащи писмени изявления на
страните един към друг не биха могли да доведат съда до извод, различен от
гореизложения. Настоящия съд изцяло
споделя изложеното от ЯРС, че от съдържанието на тези
писмени изявления на страните се установява, че между тях, в началото на брака им е
съществувала обич и привързаност, която в последствие е изчезнала, както и че същите са имали проблем с вербалната
комуникация, наложил общуване чрез представените писмени изявления в
определени случаи. Безспорно е също така, че част от съдържанието на посочените писмени доказателства се припокрива с показанията на свидетелите Н. и П. П., във връзка
с наличието на скандали между страните, както и физически посегателства.
Предвид на изложеното до тук,
въззивния съд счита, че бракът между страните следва да бъде прекратен, като
дълбоко и непоправимо разстроен, като вината за разстройството на брака е на
съпруга С.П.Х., както
правилно е преценил и първоинстанционния съд, поради което в тази част
първоинстанционното решение, като нестрадащо от пороци, следва да бъде потвърдено.
Като правилно се преценя първоинстанционното решение и в частта му, относно определените
държавна такса и разноски.
Предвид на изложените до тук съображения и на осн. чл.271, ал.1 ГПК,
решението на ЯРС в частта относно вината
за разстройството на брака, в частта
относно присъдените на М.Х. разноски и в
частта за ДТ следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на въззиваемата М.Х. следва да се присъдят и
направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 600 лв.
Водим от изложеното ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№32/16.01.2015 г., постановено по гр.д.№2246/2014 г. на ЯРС в частта, в която ЯРС се е произнесъл
по въпроса за вината за разстройството на брака, като е приел, че такава има
съпруга С.Х., както и в частта
относно присъдените на М.Х. разноски и в
частта за ДТ.
ОСЪЖДА С.П.Х.
***, к-с „Г. Б.” бл.**-*-**, с ЕГН ********** да заплати на М.К.Х. ***, к.с „З. Р.” бл.**-*-**, с ЕГН **********
сумата от 600 лв. - разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.