Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.02.2015 година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІІ-ти въззивен граждански състав
На 17
февруари 2015 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА СТОЕВА
2.
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Р. СТОЕВА
въззивно гражданско
дело № 38 по описа на 2015 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Ж.С.Т. ***, чрез пълномощника му
адв.М.А. от ЯАК против Решение №798/22.12.2014 г., постановено по гр.д.№2560/2014
г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение
първостепенния съд е постановил следното: ОТХВЪРЛЯ
предявените от Ж.С.Т.,***, със съд.адрес:***, кантора №** - адв. А.,***,
представляван от директора Р.Д. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2
и 3 от КТ по отношение на наложено наказание „дисциплинарно уволнение” със
заповед №331/19.08.2014 г. - за признаването му за незаконно и неговата отмяна,
за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за
времето на оставане без работа; ОСЪЖДА
Ж.С.Т. да заплати на СПИ гр.Стралджа на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 700 лв.
С
въззивната жалба решението на първостепенния съд се оспорва изцяло. Заявени са
твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на решението и
постановяването му при нарушение на процесуални правила. Сочи се, че при
постановяване на решението първоинстанционния съд не е обсъдил всички събрани
по делото доказателства, в частност не е извършил преценка на гласните такива,
както и не взел предвид становището на въззивника – ищец в писмените му
бележки. Предвид на съображенията в жалбата се моли за отмяна на решението и
при произнасяне по същество въззивния съд да уважи изцяло предявените в
производството искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. Заявена е и претенция за присъждане на
направените по делото разноски пред двете инстанции.
В о.с.з. въззивника се явява
лично, като чрез процесуалния си представител
– адвокат М.А. поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.
Въпреки поисканата и предоставена от съда възможност, писмена защита по делото не е представена.
По повод жалбата и в предвидения
от закона срок от въззиваемата страна Социално - педагогически интернат - гр.Стралджа, чрез
пълномощника адв.Р.Д. от ЯАК, е постъпил писмен отговор, в който се оспорва основателността на
въззивната жалба. Заявени са твърдения, че решението на ЯРС е правилно, не
страда от пороци, които биха довели до неговата отмяна. Предвид на подробно
изложените в отговора съображения се моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а решението - потвърдено. Заявена
е и претенция за присъждане на направените за въззивното производство
разноски.
В о.с.з. въззиваемата страна се представлява
от директора Р.Д., като чрез процесуалния си представител – адвокат Р.Д.
поддържа заявеното становище за неоснователност на въззивната жалба, като моли
за отхвърлянето й, съответно за потвърждаване на атакуваното решение.
Допълнителни съображения са развити в представена
по делото писмена защита.
След преценка на доказателствата
по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
В производството са предявени
искове са с правно основание чл.344, ал.1 т.1, 2 и 3 КТ за оспорване
законността на дисциплинарно уволнение, неговата отмяна, възстановяване на
предишната работа и присъждане на обезщетение на ищеца за времето, през което е
останал без работа вследствие на уволнението.
Страните не спорят, а и от
приложеното лично трудово
досие на въззивника Т. се установява, че той е бил в трудово правоотношение с
въззиваемата страна, по силата на което е заемал длъжността „младши възпитател”
в Социално педагогически интернат гр.Стралджа.
С атакуваната в настоящото
производство заповед №331/19.08.2014 г. директорът на СПИ на основание чл.195,
ал.1 и чл.190, ал.1, т.7 от КТ, във вр. с чл.187, т.3, т.7, т.10 от КТ и
изискани писмени обяснения по чл.193, ал.1 от КТ е наказал Т. с дисциплинарно
наказание „уволнение” и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратил
трудовия му договор по следните четири причини: т.1 - за това, че на 03.08.2014
г. по време на дежурство не е изпълнил законните нареждания по т.1 от Заповед
на Директора №319/18.07.2014 г. като е допуснал външни лица – С. М. и М. Б. на
територията на интерната и вътре в сградата, които са явно употребили алкохол;
т.2 - за това, че на 13.08.2014 г. по време на нощно дежурство е допуснал
учениците от СПИ Ц. Н., Ю. М., Г. Б. и И. Л. да напусната територията на
интерната в нарушение на дневния режим, утвърден със заповед №309-а от 02.07.2014
г. и в нарушение на т.5 от Заповед №319/18.07.2014 г. не е уведомил директора
незабавно при установяване на бягството на посочените ученици; т.3 - на
13.08.2014 г. не е включил осветлението в коридорите и в фоайето съгласно т.3
от Заповед №319, с което е създал предпоставки за разбиване на кухненско помещение,
кражба от същото и увреждане на имущество на интерната. На 14.08.2014 г. е
установено, че в кухненското помещение е проникнато, има извършена кражба и
повреждане на имущество на СПИ и т.4 – на 13.08.2014 г. не е изпълнил вменените
му в длъжностната характеристика задължения по т.17, т.22, т.27, т.28, т.30,
т.31, т.34 /предложение 2, 3, 6 и 7/ във връзка със случая описан в т.2 от
настоящата заповед. Заповедта за наказание е връчена на 19.08.2014 г. при отказ
на ищеца Т. да я получи, удостоверен с подписа на двама свидетели.
Преди налагане на дисциплинарното
наказание, видно от съдържащите се в ЛТД на Т. доказателства, работодателят на
два пъти е поискал от същия в качеството му на възпитател да даде писмени
обяснения във връзка с извършено от него дисциплинарно нарушение, изразяващо се
по едното искане в неспазване на заповед №319/18.07.2014 г. за недопускане на
външни лица и по второто искане за дисциплинарно нарушение, изразяващо се в
допускане на бягство на четирима ученика по време на нощно дежурство на
13/14.08.2014 г. Ищецът Ж.Т. на 19.08.2014 г. е депозирал пред работодателя
си своите обяснения, в които посочил, че
всичко, което се е случило на 03.08. и на 11.08. е надлежно описано в дежурната
тетрадка и той не намира никакъв смисъл в някакви допълнителни „обяснения”,
запознат е с информация на колегата К. и я споделя напълно. В обясненията си Т.
изразява мнението за това, че ако има пропуски те са единствено, за да не се
подронва авторитета на директора и училището, защото лидерът на бегълците – Ю.
е толериран непрофесионално и
непедагогично от директора, за което Т.
е дал и примери.
В подкрепа на основанията, за налагане
на дисциплинарното наказание на Т., ответникът е представил съдържащите се в
ЛТД на последния две длъжностни характеристики – от 01.02.2010 г. и от
15.04.2010 г., както и две допълнения – анекс към длъжностна характеристика от 01.06.2010
г. и от 30.10.2012 г. На всички тези четири екземпляра Ж.Т. собственоръчно е
положил подпис за това, че ги е получил и че е запознат с тези длъжностни
характеристики. Видно от длъжностната характеристика, която е била актуална към
момента на извършване на дисциплинарно нарушение - от 15.04.2010 г., за
длъжността възпитател на група се съдържат изброените от работодателя в т.4 от
заповедта за налагане на наказание задължения, а именно: т.17 - следи за
опазване на личното и училищното имущество; т.27 - изпълнява своевременно
нарежданията на работодателя; т.28 - организира и следи за изпълнението на
дневния режим на учениците; т.30 - когато му станат известния действия или
ситуации, които заплашват здравето и сигурността на ученик уведомява
ръководството на училището; т.31 - при бягство на ученик от класа след обяд или
вечер изготвя и представя в РПУ Стралджа писмо за национално издирване и
уведомява ИДП и дава писмено обяснение на директора; т.34 - дежурният
възпитател: знае за движението на учениците ежечасно и представя болните за
преглед, не допуска без разрешение външни лица в района на училището, докладва
на директора за направени сериозни нарушения и бягства и нанася в тетрадката за
движение повредите като посочи извършителя.
По делото е представена и заповед
№319/18.07.2014 г., чиито разпореждания се твърди, че Т. е нарушил. Тази
заповед е издадена от директора на СПИ, като в същата под №8 Ж.Т. е отразил
собственоръчно, че е запознат и се е подписал за това. Видно от съдържанието на
заповед №319, с нея директорът е забранил влизането на външни лица в двора на
интерната, както и в сградата, влизането на служители на интерната, които не
са на смяна или по график да влизат в
сградата и в двора, като дежурният възпитател уведомява директора незабавно за
такива случаи; осветлението в коридорите и в фоайето на интерната да бъде
включено през тъмната част на денонощието, забранява излизането на ученици без
възпитател в града и при бягство на ученици или друг проблем дежурния уведомява
директора незабавно. Със заповед № 309-а/02.07.2014 г. директорът на СПИ е
утвърдил дневен режим за учениците от СПИ, който е с приложение и започва в
8.20 ч. със ставане от сън и приключва в 22.30 ч. с лягане.
Представени са графиците за
дежурства на възпитателите за м.август, видно от които на 03.08.2014 г. по
график дежурството на Т. е от 7.00 до 13 ч., а на 13.08.2014 г. дежурството на Т.
е от 19.00 ч. до 7.00 ч. Представено е и копие
на дежурната книга при СПИ, в която за датата 03.08.2014 г. застъпващата
смяна за времето от 19.00 до 7.00 часа – Т. и С. са отразили, че са приели
дежурството от г-н К. и Т. и учениците са били шестима. На входа на интерната
са били посрещнати от три лица, които без причина са ги обиждали незаслужено.
На същата дата предаващите дежурството от 7.00 ч. до 19.00 ч. К. и Т. са
отразили, че са приели шест ученика от г-н С., които закусили в 10.00 ч., после
два часа почиствали спалния блок, след което играли тенис и слушали музика,
имало обедна почивка, после тенис и смяната преминала отлично. За случилото се
на дежурството на Т. на 13 срещу 14.08. на смяната от 19.00 до 7.00 ч., същият
в дежурната книга е записал, че приел смяната от г-жа Тонева с шест ученика,
през светлата част от дежурството децата били спокойни, до около 22.00 ч.
играли карти, след което им наредил да си лягат. В 23 ч. Т. констатирал липсата
на четири деца – Г., Ю., Ц. и И. По случая информирал за съдействие дежурните
от транспортна полиция и предстои обявяването им за издирване. Благодарение на
бдителността на съседа на интерната В.И. била предотвратена кражбата на
служебния автомобил на СПИ, тъй като той уведомил, че при бягството децата се
опитали да подкарат автомобила. Информацията за избягалите четири деца се
потвърждава от отразеното в застъпващата на сутрешната смяна г-жа Т. За това,
че на 14.08.2014 г. е постъпил сигнал в РУП Стралджа за избягали деца
свидетелства и справката изпратена от там до съда, в която се сочи, че на тази
дата около 8.30 ч. в РУП Стралджа са получени уведомителни писма от СПИ
Стралджа за бягство на четирима ученици: Ц. Н. В., Ю. Е. М., Г. Р. Б. и И. Д. В.,
които са обявени за ОДИ.
За установяване извършването на
кражба от кухненския блок на интерната свидетелства представения протокол от
14.08.2014 г., съставен от комисия в състав: учител в работилницата и домакин,
които са отразили, че по нареждане на директора са били извикани за влизане в
учебната работилница, тъй като на 13 срещу 14.08. е имало инцидент. Сочи се, че
учениците на смяната на Ж .Т. са влизали през старата столова в работилницата.
Комисията е установила, че вратата на работилницата е изкъртена, двата фризера
и хладилника са разфасовани и е извадена от тях медта, аспиратора, който е нов
и е още в кашона от
В съдебно заседание по реда на
чл.176 от ГПК директорът на СПИ Д. е дала обяснения за това, че за инцидента на
03.08.2014 г. не е била уведомявана от Т., а е била уведомена по телефона от
застъпващите нощна смяна Т. и С., че има проблем в 18.40 ч. За бягството на
учениците Д. е била уведомена от Т. в 6,50 ч. сутринта, а то е било установено
в 23.00 ч. предната вечер. На следващия ден след бягството е било установено
проникване в кухненския блок и с комисия е направен протокол, в който е
установено какво е потрошено, кое е изнесено.
По делото пред ЯРС са събрани
гласни доказателства, всички относно инцидента на 03.08.2014 г. От показанията
и на четиримата свидетели (всички присъствали лично) се установява, че на
инцидентната дата преди 19.00 ч. три лица - двама, от които бивши служители на
интерната и един настоящ, въпреки забраната на заповед №319 са присъствали в
двора на интерната, държали са се скандално, а дежурящия Т., заедно с другия
дежурен К. са стояли встрани без да вземат отношение и без да ги уведомят, че
трябва да напуснат. Показанията на свидетелите се различават относно това какво
точно е било поведението на трите лица (агресивно или не) и дали са употребили
алкохол.
Във връзка с претенцията на ищеца
за изплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа
вследствие на уволнението, ответникът представи справка за размера на БТВ,
получавано в месеца, предхождащ уволнението, а именно 548 лв. По делото е
изискана и справка от НАП за регистрираните трудови договори на ищеца Т., видно
от която след уволнението на 19.08.2014 г. няма регистриран нов трудов договор,
но е налице регистриран друг такъв от 10.11.2008 г. със Сливенска Митрополия,
който няма данни да е прекратен.
При така правилно установената и
безспорна между страните фактическа обстановка ЯРС е приел предявените искове
за неоснователни и ги е отхвърлил, приемайки че при налагане на процесното
дисциплинарно наказание е спазена процедурата по закона, а по същество – ищеца
е извършил дисциплинарните простъпки, за които е бил санкциониран.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в предвидения
в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.
Преценена по същество въззивната жалба
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния
съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
При преценка по същество -
атакуваното решение се прецени за правилно.
Изложените от ЯРС подробни мотиви се споделят и осн. чл.272 ГПК настоящия
съдебен състав препраща към тях.
Предявените пред
първоинстанционния съд обективно съединени искове са такива с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, като искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява главен
иск по отношение на другите искове - акцесорни по своя характер и от неговата
основателност зависи основателността на акцесорните искове с пр. осн. чл.344,
ал.1, т.2 и 3 КТ. Такава е и пр.квалификация, дадена от ЯРС.
За да прецени основателността на
иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, въззивният съд следва да извърши проверка
налице ли са условията на чл.190, ал.1, т.7 КТ, за да бъде дисциплинарно
уволнен въззивника Т. на това основание. Разпоредбата на чл.190, ал.1, т.7 КТ,
предвижда, че дисциплинарно уволнение може да се налага за: „други тежки
нарушения на трудовата дисциплина”.
Преди да извърши проверка за
наличието на материалноправните предпоставки за законосъобразност на процесното
уволнение, въззивния съд следва да установи спазена ли е процедурата при
извършване на същото. За да наложи дисциплинарно наказание на определен
работник или служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарна
процедура, в която най-напред следва да установи факта на нарушение на
трудовата дисциплина; на второ място следва да определи вида на дисциплинарното
наказание, да издаде мотивирана заповед за неговото налагане и най-накрая да
връчи тази заповед на лицето извършило нарушението.
В конкретния случай, въззивния съд
намира, както правилно е приел и първостепенния съд, че така описаната
процедура по налагане на дисциплинарно наказание на въззивника (ищец пред ЯРС)
е спазена. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че
работодателят е спазил императивното изискване на чл.193 от КТ, като преди
налагане на наказанието е уведомил работника за започналото дисциплинарно
производство и е поискал обясненията му по случая, като последния е дал такива.
Заповедта е мотивирана съгласно изискванията на чл.195 от КТ. Ето защо следва
да се приеме, че с оглед изпълнението на императивните изисквания на чл.193 и
чл.195 от КТ, спорът следва да се разгледа по същество.
Трудовото правоотношение с въззивника
Т. е прекратено на посочено основание чл.195, ал.1 и чл.190, ал.1, т.7 от КТ,
във вр. с чл.187, т.3, т.7, т.10 от КТ, поради подробно изброени в процесната
заповед нарушения на трудовата дисциплина.
От събраните по делото
доказателства (писмени и гласни) безспорно се установява, факта на допуснатите
от Т. нарушения на трудовата дисциплина,
подробно изброени в процесната заповед и в частност: т.1 - на 03.08.2014
г. по време на дежурство не е изпълнил законните нареждания по т.1 от Заповед
на Директора №319/18.07.2014 г. като е допуснал външни лица – С. М. и М. Б. на
територията на интерната и вътре в сградата, които са явно употребили алкохол;
т.2 - за това, че на 13.08.2014 г. по време на нощно дежурство е допуснал
учениците от СПИ Ц. Н., Ю. М., Г. Б. и И. Л. да напусната територията на интерната
в нарушение на дневния режим, утвърден със заповед №309-а/02.07.2014 г. и в
нарушение на т.5 от Заповед №319/18.07.2014 г. не е уведомил директора
незабавно при установяване на бягството на посочените ученици; т.3 - на
13.08.2014 г. не е включил осветлението в коридорите и в фоайето съгласно т.3
от Заповед №319, с което е създал предпоставки за разбиване на кухненско
помещение, кражба от същото и увреждане на имущество на интерната.
За да достигне до извод, че ищеца (сега
въззивник) е допуснал описаните в процесната заповед нарушения на трудовата
дисциплина ЯРС е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в т.ч. писмени
и гласни такива, въз основа на които е изложил изключително подробни мотиви,
които се споделят и от настоящия съдебен състав, който на осн. чл.272 ГПК препраща
към тях.
В тази връзка правилно ЯРС е приел
за неоснователни възраженията на Т. по исковата му молба за това, че не знае
наизуст длъжностната си характеристика и не се е подписвал за това, тъй като
върху всички екземпляри на длъжностна характеристика – основна и допълнителни, той
е положил подпис не само, че е запознат със своите задължения, а и че е получил
екземпляр от длъжностната си характеристика. По същия начин Т. е бил запознат и със заповед №319/18.07.2014
г. При това положение
логичен и правилен е извода на първостепенния съд, че преценката на уведомения
работник е лична за това дали ще знае и ще спазва вменените му длъжностни
задължения или няма да прави това, като във втория случай следва да понесе
предвидената в закона санкция.
Ето защо, предвид горните
съображения, въззивния съд прие за неоснователно оплакването във въззивната
жалба, че в решението си ЯРС не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства.
Неоснователно е и другото
оплакване във възивната жалба, а именно, че при определяне на дисциплинарното
наказания на въззивника, работодателя не е взел предвид тежестта на
нарушенията, обстоятелствата при които са извършени, поведението на работника,
т.е. допуснал е нарушение на чл.189, ал.1 КТ.
Действително в нормата на чл.189,
ал.1 КТ е предвидено, че при определяне на дисциплинарното наказание се вземат
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както
и поведението на работника или служителя.
Действително при постановяване на
решението си ЯРС не е обсъждал и не е изложил мотиви за съответствие на
процесното дисциплинарно наказание с нормата на чл.189, ал.1 КТ.
Както е прието обаче в Решение №167/30.07.2014
г. на ВКС по гр.д.№6368/2013 г., ІV г.о., постановено в производство по реда на
чл.290 ГПК, Върховният касационен съд многократно се
е произнасял в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика (решение № 665/
01.11.2010 г. по гр. д. №242/2009 г., IV г.о.; решение №555/09.02.2012 г. по гр.д.№1224/2010
г. IV г.о., решение №149/13.06.2012 г. по гр.д.№475/2011 г. IV г.о.), в производството по иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ, съдът
се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност
на уволнението; предявеният иск не може да бъде разгледан на основание,
което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и
обстоятелствата, от които произтича претендираното право. С иска за признаване
на уволнението за незаконно по чл.344, ал.1, т.1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е
съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът -
всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване. Съдът не може да основе
решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно
право, но не са посочени от ищеца в
исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма
служебно задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото
на уволнение или надлежното му упражняване.
В конкретния случай доводът за налагане на
наказанието в нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ не е въведен от ищеца с исковата молба, нито в хода на устните
състезания по делото, т.е. това
основание е преклудирано. Доводът е въведен за първи път едва в хода на
устните състезания по делото след приключване на съдебното дирене в
първоинстанционното производство, в частност посочен е в представената по делото писмена защита. Именно поради това и в пълно съответствие със
съдопроизводствените правила, първостепенния съд не се е произнесъл по това по
съществото си непредявено основание за незаконност на уволнението.
Предвид горните съображения,
въззивния съд прие за неоснователно и това оплакването във въззивната жалба.
Други оплаквания във въззивната
жалба не са направени.
Предвид на всичко изложеното до
тук, процесната заповед за уволнение се прецени за законосъобразна, с оглед на
което предявеният иск с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяната й следва да
бъде отхвърлен. С оглед акцесорния им характер, като неоснователни, следва да
се отхвърлят и исковете с пр. осн. чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ.
Районния съд, като е достигнал до
същите правни изводи, е постановил едно правилно и законосъобразно решение,
което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и при условията на чл.271,
ал.1 ГПК, следва да бъде потвърдено.
При
изхода на спора пред въззивния съд, въззивника няма право на разноски, а
искането на въззиваемия за присъждане на такива е основателно за сумата 680 лв.
– възнаграждение за процесуално представителство от адвокат, за заплащане на
което е представено надлежно доказателство.
Водим от
горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №798/22.12.2014 г.,
постановено по гр.д.№2560/2014 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Ж.С.Т.
***, със съд.адрес:***, кантора *** - адв.М.А.,*** да заплати на „Социално - педагогически интернат” гр.Стралджа,
представляван от директора Р.Д. направените за въззивната инстанция разноски в
размер на 680 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.