№ 16. 02. 2014 година гр.
Ямбол
В
ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен
съд, Гражданско отделение, І-ви състав
на 03 февруари 2015 година
В публично
заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
Като разгледа докладваното от
съд. А. Димитрова
Вт. гр. дело № 456 по описа за 2014 година
За да се произнесе
взе предвид:
Производството е по реда на
чл.258 и сл./ГПК.
Образувано е по въззивни
жалби подадени от Д.К.Т. *** и Застрахователно АД „Виктория” със седалище гр.
София, против решение № 119/ 06.10.2014 год. постановено по гр. дело № 96/ 2014
год. по описа на ЕРС, с което съдът е уважил частично предявеният от
застрахователя иск по реда чл. 422/ ГПК, вр. чл. 213 ал.1/ КЗ като е приел за
установено, че ответника Т. в качеството му на солидарен длъжник с О.Б. дължи на ищеца сумата 9818.78 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане, а иска за разликата и до размера на 14363.05 лв. е отхвърлен. С оглед
този резултат, с решението са коригирани разноските в заповедното производство
и са присъдени на двете страни направените в исковото производство такива.
Спорът между страните е за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, причинени на булдозер „Коматцу” – собственост на „Мини Марица
Изток” ЕАД с. Ковачево, за който
е сключена имуществена застраховка, по която ищецът – застраховател е платил
застрахователно обезщетение и чрез встъпване в правата на застрахования,
претендира платеното обезщетение от
причинителя на вредата.
В
жалбата на Д. Т. се твърди че решението,
в частта с която искът е уважен, е неправилно, като постановено в противоречие
със събраните доказателства и при неправилно разпределена доказателствена
тежест в процеса. Въз основа на тези оплаквания се твърди, че не е установено
еднозначно настъпването на вредоносно събитие, което да е причинило
вредите по начина, заявен в исковата молба. Твърди се, че липсва съставен
протокол за ТБ, който като официален
документ да удостовери причината за аварията и техническото състояние на
машините, а съгласно съставения авариен акт причината е загубване на управление
на багер SRS, в какъвто смисъл
е и заключението по основната техническа експертиза и показанията на свид. Б. Сочи
се, че само наличието на повредите по
булдозера не налага извод, че е доказан
твърдяния от ищеца механизъм на увреждането, като се оспорва извода на районния
съд, изведен от допълнителното заключение на в. лице, който не е съобразен с
останалите доказателства по делото.
Оспорен е приетия от ЕРС размер на дължимата сума, като
се твърди, че в случая следва да се приложи чл. 205 ал.1/ КЗ, съгласно който
обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и
действителната, съответно възстановителна стойност, и в тази връзка размера е
2074.71 лв., а не 9818.78 лв. както е прието в обжалваното решение.
В
жалбата на ищеца се твърди че решението
в частта, с която искът е отхвърлен, е незаконосъобразно и необосновано, т.к. в
противоречие със събраните доказателства ЕРС е приел, че кабината на булдозера
може да бъде възстановена само чрез ремонтно- възстановителни работи. Твърди
се, че в резултат на процесното събитие булдозера е увреден в степен, която не
позволява възстановяването му, а налага
закупуването на нова кабина и съответно оборудване към нея. До този извод се
достига от писмените и гласни доказателства, поради което се твърди, че в. лице
неправилно е определило за някои от уврежданията, че деформациите са
леки, средни или тежки, и за възстановяването им е посочило конкретни действия.
Твърди се, че само стойността на новата необорудвана кабина, с която трябвало
да се замени увредената, надхвърля посочената от в.лице стойност на вредите в размер на 9818 лв.
Твърди се още, че кредитираните от районния съд показания на свид. М. не
кореспондират с останалите писмени и гласни доказателства, а извода, че е
икономически необосновано поставянето на нова кабина, е необоснован.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна ЗАД „Виктория” на
въззивната жалба от Д. Т., която се оспорва по съображенията изложени в
него.
Писмен отговор от
Д. Т. на жалбата на ЗАД „Виктория” не е постъпил.
Двете страни претендират присъждане на разноските, които
са направили.
В с.з. въззивникът
Д. Т. се представлява от пълномощника си
адв. П., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззивникът
ЗАД „Виктория” не изпраща представител. В писмено становище са изложени съображения.
Жалбите са
допустими, като отговарящи на изискванията на ГПК за срок, легитимираност на
страната, обжалваемост на акта и наличие на правен интерес от обжалване. По
същество жалбата на Д. Т. се преценява като частично основателна, а жалбата на
ЗАД „Виктория гр. София – като неоснователна.
От служебната проверка, която въззивният съд
извърши, констатира че решението на районния съд е валидно постановено и
процесуално допустимо. Относно неговата правилност съдът е ограничен от
оплакванията в жалбите, съобразно императивната норма на чл. 269/ ГПК.
По спора между страните
Ямболският окръжен съд приема следното:
Пред ЕРС
ЗАД „Виктория” гр. София е предявило
против Д.К.Т. *** иск по реда на чл. 422/ ГПК, вр. чл. 213 ал.1/
КЗ да се приеме за установено, че ответникът дължи при условията на солидарност
с ф.л. О. С. Б. сумата 14363.05 лв. главница, представляваща
непогасено регресно задължение за изплатено застрахователно обезщетение за увредено
имущество – булдозер „Коматцу” Д 155 АЗ № 0202
- собственост на „Мини
Марица изток” ЕАД, за която сума има
издадена заповед за изпълнение по чл. 410/ ГПК, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението, до окончателното й изплащане.
Ответникът
оспорил иска по основание и размер. Посочил, че с бездействието си не е станал
причина за възникване на вредоносния резултат; че не е нарушил законови правила
и норми на безопасност при управлението на булдозер „Коматцу”, и няма вина за настъпилата
авария; че не са настъпили посочените в исковата молба щети по видове и
размер. Твърди, че оставил машината в покой на разстояние повече от 20 м. зад
багера, а багеристът бил видимо пиян, както и не била извършена проверка за
техническа безопасност и проверен здравния
статус на багериста. Оспорен е размера на рекапитулацията по щетата относно
стойността на закупените резервни части и извършените ремонтни дейности в
размер на 67974.70 лв.
От фактическа страна е установено, че ответникът
е работил като машинист на булдозер в
„Мини Марица изток” АД и на 30.05.2009
год. по време на нощна смяна е управлявал булдозер „Коматцу”. Около 3.30 часа
сутринта обработвал долно стъпало и оставил машината в покой, за да се нахрани.
Около 4.30 часа по време на работа с багера, машинистът О. Б. заспал за няколко минути, роторът на
багера не спрял в края на забоя, продължил движение надясно и ударил с работния
орган кабината на булдозера. Нанесените
щети са: смачкана кабина; деформирани предпазни греди и предпазен таван на
кабината; деформиран акумулаторен шкаф; смачкана гърловина за маслото за задния
мост; смачкан предпазен капак на командната хидравлика; смачкан хидравличен
резервоар.
За
увредения булдозер е налице валидна имуществена застраховка, образувана е
ликвидационна преписка, по която е определено застрахователно обезщетение в размер на исковата претенция,
платено изцяло на правоимащия. Ищецът е приел, че размера на
застрахователното обезщетение е 67974.70 лв., но приложил К подз в размер на 0.211301 предвид действителната стойност ( цена на придобиване) на булдозера, която
е 530032.40 лв. и застрахователната и
отчетна сума 111970.76 лв. С плащане на
застрахователното обезщетение застрахователя встъпил в правата на застрахования,
отправил регресни покани към двамата причинители на вредата, но предвид липсата на плащане от
тяхна страна, се снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410/ ГПК. Против същата в законоустановения срок е
постъпило възражение от ответника Т., поради което е предявен настоящия иск по
реда на чл. 422/ ГПК за установяване на спорното вземане.
Горната
фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени документи: ликвидационна преписка и
застрахователна полица, и съставените от собственика на булдозера писмени
документи – авариен акт, протокол от 03.06.2009 год. обяснения на работниците и
т.н.
Вещото
лице по назначената техническа експертиза е дало заключение относно механизма
на произшествието, а именно: преди настъпването му багера извършвал изземване
на земна маса на най- горно стъпало на забоя, а булдозера, управляван от
ответника извършвал дейности по обработване на долното стъпало на забоя в
зоната под стрелата на багера; към 3.30
часа ответника установил булдозера в
покой и отишъл да почине, а багера продължил
работата си в забоя, който към 4.30 часа
заспал и пропуснал да преустанови движението на стрелата надясно, и да
включи движение в обратна посока; от този момент стрелата неконтролирано
продължила движението си надясно, ротора разположен в края й достигнал с
работните зъби на кофите в горната задна част на кабината на булдозера и
нанесъл констатираните увреждания.
Относно
причините за настъпване на произшествието вещото лице е посочило осъществен
слаб контрол върху органите за управление на роторния багер от страна на
машиниста Б. в комбинация с неговото заспиване; нарушение на
забраната за престояване в зоната на обхвата на работната стрела на
роторния багер, която касае и процесния булдозер, машиниста на който е следвало
да го установи в покой на повече от 41
м., а той го спрял на 20 м. зад багера и
15 м. встрани от него, при което е попаднал в зоната на осъществения възможен ход на стрелата. Относно стойността на
нанесените щети, в. лице по техническата експертиза е дало заключение за
размера им – 9818.78 лв., която сума е необходима за възстановяване на
уврежданията, респ. е стойността на нанесените щети по процесния булдозер.
Вещото
лице по назначената счетоводна
експертиза е дало заключение, че в счетоводството на „Мини Марица изток”
ЕАД съществува калкулация за вложени
материали за ремонт на процесния булдозер на стойност 105 916.72 лв., от
която 92141.67 лв. – вложени материали и
резервни части и 13775.05 лв. разходи за труд. В тази сума, освен
вложените закупени резеревни части и труд, пряко свързани с процесните
щети, са извършени и допълнителни ремонтни дейности по булдозера. Извършеният
ремонт е отразен като цяло в счетоводството, не е водено аналитично отчитане на
двата вида ремонт – по процесната щета и по текущия ремонт, поради което в.
лице не може да определи кои от подменените части и разходи за труд са пряко
свързани с процесната щета. Изброените
за подмяна части в описа, приложен към исковата молба – оборудвана
кабина, предпазни греди на кабина, покривен капак, тръбопроводи за масло,
седалка за кабина, амортисьори за кабина, не фигурират в калкулацията за
извършения ремонт, поради което в. лице
не може да определи кои позиции от
нея съответстват на тези елементи.
При
горната фактическа обстановка районният съд е уважил иска на ищеца, приемайки,
че са налице предпоставките на чл. 213 ал.1/ КЗ, вр. чл. 45 ал.1/ ЗЗД, както и че
дължимото обезщетение за имуществени вреди е в размер на 9818.78 лв., установен от в.лице по
техническата експертиза, а за разликата над този размер отхвърлил иска като
недоказан.
По
единствения спорен въпрос касателно основателността на иска - налице ли е виновно поведение от страна на
ответника и причинна връзка между това
поведение и настъпилите вреди, ЕРС е приел, че при непозволеното увреждане
вината се предполага до доказване на противното и в тежест на Т.
е да обори законовата презумпция. Приел е, че за процесното произшествие е
налице виновно поведение на ответника Т., т.к. по безспорен начин е установено, че той
е позиционирал булдозера в обсега на работната стрела на багера на разстояние
от 41 м. от роторния багер, с което е нарушил забраната визирана в чл. 36 от
Инструкция за безопасността на труда при експлоатацията, текущото поддържане и ремонта на багерите, претоварачите и насипообразователите
в „Мини Марица изток „ЕАД, от 2006
година. Нарушавайки тази забрана оставеният от него в покой булдозер е попаднал
в зоната на осъществения възможен ход на стрелата на багера.
По
отношение размера на иска ЕРС е приел че
ищцовото дружество е изпълнило задълженията си към застрахованото ЮЛ по договор
като е платило застрахователно обезщетение и е встъпило в правата му по реализиране на регресната си претенция
спрямо водачите на двете машини – багера и булдозера. Приел е, че назначената
по делото счетоводна експертиза не установява
претендираната с исковата молба сума, поради което е възприел заключението на техническата експертиза
в тази насока, т.к. е обективно и компетентно, и са съобразени всички
обстоятелства имащи отношение към този въпрос.
Постановеното
решение принципно е правилно, т.к. е съобразено с материалния закон и събраните
по делото доказателства.
Неоснователно
е оплакването в жалбата на въззивника Т., че то противоречи на събраните
доказателства и е постановено при неправилно разпределение на доказателствената
тежест. С доклада по делото районният съд правилно е възложил на Т. да обори
законовата презумпция по чл. 45 ал.2/ ЗЗД,
каквото доказване той не е провел, т.к. по негово искане не е събрано
нито едно доказателство по делото в тази насока, а допълнителното заключение на
техническата експертиза е изготвено по
искане на пълномощника му и не е оспорено. Предвид това, без значение е
основното заключение на тази експертиза досежно вината на машиниста на багера, т.к. тя не е предмет на спора по делото. Без
значение и обстоятелството, че за процесното произшествие не е съставен протокол
за ТБ, т.к. деликта по чл. 45 ал.1/ ЗЗД се установява с всички доказателствени
средства. Друг е въпроса дали ответникът следва да отговаря по реда на чл. 45/
ЗЗД, предвид факта, че той е бил в трудово правоотношение с „Мини Марица изток” ЕАД и имуществената му отговорност е уредена в чл. 203 и сл./ КТ, но съдът не
дължи отговор на този въпрос, т.к. той не е бил въведен в спорния предмет на
делото.
Основателно е оплакването на въззивника Т., относно неприлагането
на чл. 205 ал.1/ КЗ. При наличието на
данни, че застрахователната сума
(111970.76 лв.) на процесния булдозер е по малка от действителната му
стойност (530032.40лв), районният съд е следвало при определяне размера на
обезщетението да приложи Кподз 0.21130, какъвто е приложил и
застрахователя спрямо приетата от него стойност на застр. обезщетение в размер
67974.70 лв., видно от рекапитулацията
от 08.10.2009 год. При това положение дължимото от ответника Т. застрахователно обезщетение е в размер
на 2074.71 лв., като над този размер
иска следва се отхвърли.
Неоснователни са оплакванията в
жалбата на ищцото застрахователно
дружество в частта, с която районния съд
е отхвърлил иска за разликата над 9818.78 лв. до размер на сумата 14363.05 лв. Последната е определена при размер на вредите
67974.70 лв., спрямо която сума е приложен К подз 0.21130, но по делото липсват
доказателства увреденото имущество да е
на такава стойност, както е посочено в рекапитулацията за определяне стойността
на застрахователното обезщетение. Това е така, т.к. в. лице по счетоводната
експертиза е дало ясно заключение, че от осчетоводения ремонт на стойност 105916
лв. не е видно кои от подменените части и разходи за труд са пряко
свързани с процесната щета, т.к. в счетоводството на
собственика ремонта е отразен
като цяло - ремонт по процесната щета и
текущ ремонт. При това неоспорено заключение правилно районният съд е приел за
доказан размер на вредите установения от
заключението на техническата експертиза, който обаче следва да се изчилси с К подз 0.21130, т.к. като са налице данни за
приложението на чл. 205 ал.1/ КЗ.
В обобщение следва да се каже, че предвид
частичната основателност на жалбата на Т., решението следва да се отмени за
разликата над сумата 2074.71 лв. до размера на сумата 9818.78 лв., което
налага корекция на решението и в частта за разноските в
заповедното и в исковото производство.
При
горния изход на делото, на въззивника Т. следва да се присъдят разноски за тази
инстанция съразмерно с уважената част от жалбата. Искането на въззивника
ЗАД”Виктория” ЕАД за разноски пред тази инстанция е неоснователно.
Водим от
горните съображения, Ямболският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 119/ 06.10.2014 година, постановено по гр.
дело № 96/ 2014 година по описа на Районен съд гр. Елхово, в частта с която е прието за установено, че Д.К.Т., с ЕГН ********** ***,
в качеството му на солидарен длъжник с О.С.Б.,
с ЕГН ********** *** на ЗАД „Виктория”, с ЕИК 119037309, със седалище и адрес
на управление гр. София, , ул. „Искър” №
66-71 сума за разликата над 2074.71 лв. до размера на 9818.78 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от
28.02.2013 год. до окончателното изплащане, за която е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410/ ГПК по ч.гр.д. № 161/ 2013 год. по описа на ЕРС, за
която разлика ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТМЕНЯ решението в частта за разноските в заповедното
производство за разликата над сумата 185.84 лв. до размера
на 879.98 лв.
ОТМЕНЯ решението в
частта за разноските направени от страните в исковото производство, и
вместо това ПОСТАНОВИ:
На осн. чл. 78 ал.1/ ГПК ОСЪЖДА Д.К.Т. с посочени по- горе данни ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Виктория”
с посочени по- горе данни сумата
239.06 лв. направени разноски пред първа инстанция, съобразно уважената
част от иска.
На осн. чл. 78 ал.3/ ГПК ОСЪЖДА ЗАД „Виктория”, с посочени по- горе
данни ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Т. с посочени по- горе данни сумата 628.63 лв. направени разноски през първа инстанция,
съобразно отхвърлената част от иска.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ПОТВЪРЖДАВА обжалваното
решение.
На осн. чл. 78 ал.1/ ГПК ОСЪЖДА ЗАД „Виктория” с посочени по- горе данни, да
заплати на Д.К.Т., с посочени по-
горе данни сумата 628. 63 лв. направени
по делото разноски за тази инстанция, съобразно уважената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните, пред В К С на Р България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.