Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.02.2015г. гр.Ямбол
На 19 януари
2015 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар П.У.
Прокурор М.Б.
Като разгледа докладваното от съдия
Н.Иванов гр.д.
№271 по описа на 2014 година
за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на С.М.К. ***, с която против Прокуратурата на
РБългария са предявени два обективно съединени иска – за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 40000лв. и за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 80000лв., ведно със зак. лихва върху
главниците, считано от считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда. Ищецът твърди, че на 08.02.2011г. срещу него е било възбудено
наказателно преследване за престъпление по чл.248а ал.5, вр. с ал.2, вр. с ал.1
НК и е било образувано лично срещу него досъдебно производство от ЯОП. Твърди
се, че с Постановление на ЯОП, на 30.03.2011г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем за това, че е извършил престъпление по чл.248а ал.5, вр. с ал.2, вр. с
ал.1 НК, било му е повдигнато обвинение и му е била взета мярка за неотклонение
„подписка”. Сочи се, че с Присъда №104/13.09.2011г. по нохд №282/2011г. на ЯОС,
потвърдена с Решение №224/14.12.2011г. по внохд №264/2011г. на БАС, съдът е
признал ищеца за виновен в това, че на 03.05.2009г. пред Общинска Служба „Земеделие”
- „Тунджа” - Ямбол и ДФ „Земеделие” – Областна разплащателна агенция - Ямбол е представил
неверни сведения в Заявление по чл.32, ал.1, чл.41, ал.2 и чл.46, ал.1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители с УИН 28/260509/22621 и УРН 364976 и приложената към
него Таблица за идентификация на използваните
през стопанската 2008/2009г. парцели и приложени по чл.32, ал.2 от ЗПЗП
карти на блокове на земеделски стопанства /БЗС/, в които е представил неверни
сведения в нарушение на задължението си да представи такива по ЗПЗП и Наредба
№5 от 27.02.2009г. на Министъра на земеделието и храните, като е посочил като
обработваеми през стопанската 2008 -2009г. без реално да ги използва и
стопанисва - 26 блока на земеделско
стопанство с обща площ 33,53 хектара и е получил за тях директни плащания по схема за единно плащане на
площ /СЕПП в размер на 4872,01лв., съставляващи средства, предоставени от
Европейския съюз /ЕС/ на българската Държава от Европейски фонд за гарантиране
на земеделието /ЕФГЗ/ и плащания по Схема за национални доплащания /СНД/ в
размер на 2044,47лв., съставляващи средства предоставени от българската държава
и от ЕС на българската държава от Европейски земеделски фонд за развитие на
селските райони /ЕЗФРСР/, всичко средства в размер на
6916,38лв., поради което и на основание чл.248а, ал.5, вр. ал.2, вр.
ал.1, във вр. с чл.2, ал.2 , във вр. с чл.54
от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като е отложил
изтърпяването на наказанието за срок от три години. Твърди се, че с Решение
№154/10.04.2012г. по кнд №164/2012г., ВКС е отменил решението на БАС и е върнал
делото за ново разглеждане от БАС, като след връщане на делото, БАС с Присъда
№110/19.06.2012г. по внохд №97/2012г., е отменил Присъда
№104/13.09.2011г. по нохд №282/2011г. на
ЯОС и е оправдал ищеца по повдигнатото обвинение. Сочи се, че тази
присъда на БАС е била потвърдена с решение №446/08.11.2012г. по кнд
№1428/2012г. на ВКС.
Ищецът твърди, че вследствие на воденото срещу него наказателно
производство, е претърпял неимуществени вреди. Сочи се, че ищецът се е разболял
от стенокардия и депресия, бил е съкрушен и отчаян, което е станало пречка и да
упражнява пълноценно професията си на лекар. Наведени са твърдения за увреждане
на доброто му име в обществото, и сред неговите близки и приятели. Твърди се, че все още ищецът се чувства объркан и психически неуверен, като
болката и страданието, които продължава да чувства и здравословните му
проблеми, подробно описани в ИМ, представляват неимуществени вреди последица от
воденото срещу него наказателно производство, за чието репариране се претендира
сума в размер на 40000лв.
Сочи се, че освен неимуществени вреди, ищецът е претърпял и имуществени
вреди в размер на 80000лв., от които както следва: сумата 5550лв.- средства за
лекарства и рехабилитация за периода от 10.02.2011г. до 10.03.2014г. / по
150лв. месечно за 37месеца/, тъй като ищецът се разболява от стенокардия и
депресия, заболяват и очите му и е инвалидизиран 74%; сумата 37400лв.-
пропуснати ползи от трудово възнаграждение от МБАЛ Проф.Цончев ЕООД гр.Котел за периода 10.05.2011г.-10.03.2014г.
/за 34 месеца по 1100лв./, тъй като заболяването на ищеца от стенокардия и
депресия, са довели до неговата нетрудоспособност и инвалидизация, и са станали
причина за прекратяване на трудовия договор с болницата; сумата 8850лв.-
платени възнаграждения за адвокатска защита по горепосочените наказателни дела
и сумата 28200лв., от които 6917лв.-претърпяна загуба от получена и върната
европейска субсидия за 2009/2010г. и 21283лв.-пропусната полза от европейски
субсидии за три стопански години 2010/2011г., 2011/2012г. и 2012/2013г./ по
7094г. за всяка година/.
В писмен отговор по делото ответникът чрез Окръжна прокуратура гр. Ямбол е
изразил становище, че искът е неоснователен и недоказан по основание и размер.
Сочи се, че претенцията за неимуществени вреди, в размер на
40000лв. е прекомерна и не е съобразена
с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, с трайната съдебна практика на съдилищата и с реалните обществено-икономически условия в страната. Сочи се, че наказателното производство срещу ищеца е
приключило в разумен срок, тъй като от момента
на повдигане на обвинението 30.03.2011 г..
до влизане в сила на съдебния акт, с който ищецът твърди, че е оправдан –
08.11.2012 г. е изминал период от около година и осем месеца, който освен че е кратък е и недостатъчен, за да бъдат причинени вреди
в размера на претендираните. Твърди се също, че наказателното
производство в неговата досъдебна фаза е било решено с обвинителен акт на
прокурор от ОП-Ямбол на 08.06.2011г., само два месеца след привличане на
обвиняемия към наказателна отговорност и за
последвалата продължителност на процеса в неговата съдебна фаза, Прокуратурата
няма вина и не следва да бъда държана отговорна. Посочено е също, че
спрямо ищеца – обвиняем в ДП е била взета най-леката мярка
за неотклонение. В отговора се твърди, че липсват доказателства
в подкрепа на твърдението, че в резултат на воденото производство,
са били нанесени вреди, изразили се в увреждане на доброто име на ищеца в
обществото, сред приятелите и близките му. Оспорено е и
твърдението на ищеца, че в резултат на воденото спрямо него наказателно производство непоправимо е било увредено
здравословното му състояние – бил принуден да се инвалидизира, в резултат на
което не е могъл да упражнява професията си. Сочи се, че от медицинска
документация е видно, че ищецът е бил инвалидизиран с Решение №1959/17.06.2010
г. със степен от 74 %, поради и в следствие на ред негови заболявания, или повече
от половин година преди образуване на наказателното производство срещу него,
въобще и 9 месеца преди същият да бъде привлечен към наказателна отговорност. В отговора е направено оспорване и на претенцията за имуществени вреди. По
отношение на сумата 8850лв. – заплатени адвокатски хонорари по
досъдебното и съдебните производства е изразено
становище, че тяхното заплащане е следвало да бъде заявено
в производството, по което са били направени, а не в това по ЗОДОВ. Посочено е също, че липсват доказателства, твърдените
за заплатени суми по договорите за правна помощ, в
действителност да са били платени. По отношение на претендираните вреди в размер на 5500 лв. –
разноски за лекарства, лечение и рехабилитация е посочено, че не е налице
причинна връзка между твърдените вреди и воденото наказателно производство, и че липсват доказателства,
че медикаментозното лечение е в пряка причинна връзка с воденото производство. Относно вредите в
размер на 6917 лв., е посочено, че не съществува
причинна връзка между връщането на тези средства и воденото срещу ищеца наказателно производство. Посочено е, че последните
средства са били върнати доброволно от ищеца, а не като резултат или под
принуда от воденото спрямо него наказателно производство, и тяхното заплащане в случай, че ищецът е имал право да ги
получи под формата на подпомагане, се дължи не от
Прокуратурата на Р.България, а от ДФ“Земеделие“, чрез оторизираните за това
негови органи. По същите съображения е направено възражение за
недължимост и на сумата 21283лв.-пропусната полза от европейски субсидии за три
стопански години. По отношение претенцията за
пропуснати ползи в размер на 37400 лв. също се сочи, че липсва
причинна връзка между твърдените и претендирани вреди и действията на
Прокуратурата по проведеното спрямо ищеца наказателно производство. Твърди се, че ищецът, видно от ИМ, сам
е прекратил трудовия си договор и неговото влошено здравословно състояние не се
дължи на проведеното спрямо него наказателно производство, респ. между двете
няма пряка причинна връзка. С отговора се възразява срещу
предявената искова молба, като се твърди, че претендираното
с нея увреждане, ако такова въобще е налице, е причинено поради изключителна
вина на ищеца, единствено действията, на
когото са дали основание за образуване и
провеждане на наказателното преследване спрямо него.Твърди се, че ако това становище не бъде споделено, следва да се приеме, че ищецът виновно е допринесъл за
претендираното от него увреждане, ито при условие,
че последното бъде доказано. Направено е и алтернативно
оспорване по размер на претенцията, тъй
като същата не съответства на трайната съдебна практика за претърпени в подобни
случаи неимуществени вреди.
В о.с.з. претенцията се поддържа изцяло от пълномощниците на ищеца, като се
претендира и присъждане на разноските по делото.
Ответникът Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор
от ЯОП, в о.с.з. поддържа писмения
отговор и оспорва претенцията на ищеца, както по основание, така и по размер.
ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взе предвид и изявленията на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е установено и това е безспорно между страните,
че: с Постановление от 08.02.2011г.
е образувано предварително производство от ЯОП, срещу С.М.К. ***,
за престъпление по чл.248а ал.2 НК.
С Постановление на ЯОП, на 30.03.2011г. ищецът е
бил привлечен като обвиняем за това, че е извършил престъпление по чл.248а
ал.5, вр. с ал.2, вр. с ал.1 НК, било му е повдигнато обвинение и му е била
взета мярка за неотклонение „подписка”. С Присъда №104/13.09.2011г. по нохд №282/2011г. на
ЯОС, потвърдена с Решение №224/14.12.2011г. по внохд №264/2011г. на БАС, съдът
е признал ищеца за виновен в това, че на
03.05.2009г. пред Общинска Служба „Земеделие” - „Тунджа” - Ямбол и ДФ„Земеделие”
– Областна разплащателна агенция - Ямбол е представил неверни сведения
в Заявление по чл.32, ал.1, чл.41, ал.2 и
чл.46, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители с УИН
28/260509/22621 и УРН 364976 и приложената към него Таблица за идентификация на
използваните през стопанската
2008/2009г. парцели и приложени по чл.32, ал.2 от ЗПЗП карти на блокове на
земеделски стопанства /БЗС/, в които е представил неверни сведения в нарушение
на задължението си да представи такива по ЗПЗП и Наредба №5 от 27.02.2009г. на
Министъра на земеделието и храните, като е посочил като обработваеми през
стопанската 2008 -2009г. без реално да ги използва и стопанисва - 26 блока на земеделско стопанство с обща
площ 33,53 хектара и е получил за тях директни плащания по схема за единно плащане на площ /СЕПП в размер
на 4872,01лв., съставляващи средства, предоставени от Европейския съюз /ЕС/ на
българската Държава от Европейски фонд за гарантиране на земеделието /ЕФГЗ/ и
плащания по Схема за национални доплащания /СНД/ в размер на 2044,47лв.,
съставляващи средства предоставени от българската държава и от ЕС на
българската държава от Европейски земеделски фонд за развитие на селските
райони /ЕЗФРСР/, всичко средства в размер
на 6916,38лв., поради което и на
основание чл.248а, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1, във вр. с чл.2, ал.2 , във вр. с
чл.54 от НК го е осъдил на една година
лишаване от свобода, като е отложил изтърпяването на наказанието за срок от три
години. С Решение №154/10.04.2012г. по кнд
№164/2012г., ВКС е отменил решението на БАС и е върнал делото за ново
разглеждане от БАС, като след връщане на делото, БАС с Присъда
№110/19.06.2012г. по внохд №97/2012г., е отменил Присъда №104/13.09.2011г. по нохд №282/2011г. на ЯОС и е оправдал ищеца по повдигнатото
обвинение. Последната присъда на БАС е била потвърдена с решение №446/08.11.2012г. по кнд
№1428/2012г. на ВКС. Последното, като
неподлежащо на обжалване, е влязло в зак. сила на 08.11.2012г.
Във връзка
с претенцията за разноски, направени в наказателните производства, ЯОС, след
проверка по горепосочените наказателни дела/приложени като доказателства по
настоящото производство/, констатира следното: видно от приложения по ДП
№3/2011г. на ЯОП, Договор за правна защита и съдействие сер.Я
№0000026694/29.03.2011г. /л.6 от ДП/, не е било договорено и заплатено
адв.възнаграждение за упълномощения адв.Н.Л. С Договор за правна защита и
съдействие сер.Я №0000024129/02.05.2011г. / л.99 от ДП №3/2011/ се установява,
че ищецът е договорил с адв. Гр.Г. адвокатско възнаграждение в размер на
3000лв.
за защита на досъдебното производство, но липсва отбелязване в договора такова да
е било заплатено, респ. доказателства, че плащането е извършено в по-късен
момент. Същия пълномощник е представлявал К. и в производствата по нохд №282/2011г. на ЯОС и по внохд №264/2011г. на БАС, като по последните две дела липсват доказателства за
направени от ищеца разноски за адвокатска защита.
Видно от приложения по кнд №164/2012г. на ВКС /л.18/, договор №0080905/03.03.2012г. за правна
защита, К. е заплатил адвокатско възнаграждение на адв. Н.К. от САК в размер на 2000 лв. Сключени са: Договор за ПЗС
сер.Б №124098/15.05.2012г. с адв.Ст.К. от БАК и Договор за ПЗС
сер.Я №0000037253/21.05.2012г. с адв. К.К.
от ЯАК, за защита по внохд №97/2012г. на БАС /л.19 и л.30 от делото/, но адвокатско
възнаграждение с тези адвокати, нито е уговаряно, нито са
налице доказателства да е заплащано. С
декларация, депозирана в о.с.з. на 19.01.2015г. по гр.д. №2718?014 на ЯОС, адв.
Н.К. е посочила, че е получила възнаграждение по внохд №97/2012г. на БАС в
размер на 1150лв. По внохд №97/2012г. на БАС обаче
липсват доказателства за договорено между К. и адв.Н.К. възнаграждение за
защита по това дело. По кнд №1428/2012г. на
ВКС, К. е защитаван от
адв. Н.К. от САК, като е заплатил хонорар от 2000 лв., видно
от Договор за ПЗС №0081032/10.10.2012г./л.15 от
делото/.
От приложените Трудов договор №17/29.08.2008г., Доп
споразумение към същия от 03.01.2011г., Заповед №9/10.05.2011г. за прекратяване
на ТПО, Удост. от 15.06.2011г., Разпореждане №********** от 11.09.2013г. и
Разпореждане №********** от 01.10.2013г. на НОИ, и от заключението на
назначената и изслушана ССЕ, се установява следното: През периода от
01.09.2008г. до 10.05.2011г. С.К. е работил по ТПО в МБАЛ”Проф. д-р В.Цончев”
гр.Котел, на длъжност лекар –кардиолог на 8 часов работен ден, като ТПО между
страните е било прекратено със Заповед №9/10.05.2011г., при усл. на чл.325 т.1
КТ- „по взаимно съгласие”. След 03.01.2011г. БТВ на ищеца е било 1508,36лв., от
които чистата сума за получаване според ВЛ-П. е в размер на 1184,40лв. ВЛ е
посочило, че за периода 10.05.2011г.- 19.09.2013г., пенсията за инвалидност
поради общо заболяване на ищеца е била 381,34лв., а от 20.09.2013г.-386,88лв.
Въз основа на тези констатации, ВЛ е посочило, че трудовото възнаграждение,
което ищецът би получил ако работеше по ТПО с болницата през периода
10.05.2011г.- 10.03.2014г. би било 40260,72лв., като за същия период К. е
получил пенсия в общ размер 13015,93лв., а разликата между двете суми е 27244,79лв.
Видно от заключението на ВЛ- Л. от 14.11.2014г., по
назначената от съда САЕ, по данни предоставени от ОД-Ямбол към ДФ”Земеделие” за
сумите изплатени по СЕПП, са както следва: 224,02лв./ха за стопанската
2010/2011г.; 264,44лв./ха за стопанската 2011/2012г. и 309,82лв./ха за
стопанската 2012/2013г. ВЛ е посочило, че като основа за изчисленията по
делото, за да отговори на поставената задача, е взело подаденото от К. заявление за единно плащане на площ с
УИН 28/260509/22261, за земи с площ от 33,53ха, за стопанската 2008/2009г.,
когато същият е бил регистриран с УРН-36476. На тази база, ВЛ е дало
заключение, че ако ищецът е бил регистриран като земеделски производител, той би
получил субсидии, както следва: 7511,39лв. за стопанската 2010/2011г.;
8866,67лв. за стопанската 2011/2012г. и 10388,26лв. за стопанската 2012/2013г.
т.е. общо сума в размер на 26766,32лв.
По делото е изслушана комплексна СМЕ, изготвена с
участието на ВЛ-ца: кардиолог, специалист очни болести и психиатър, които са
изготвили заключение от 22.12.2014г., основано на извършен преглед на ищеца, на приложените по
делото медицински документи/ експертно
решение на ТЕЛК при МБАЛ”Св.Пантелеймон”АД гр.Ямбол №1959/17.06.2010г.; 27 бр.
Амбулаторни листи за преглед на ищеца издадени от д-р Д.Д.; 5бр. Амбулаторни
листи за преглед на ищеца издадени от д-р
Г. А.и 2бр. . Амбулаторни листи за преглед на ищеца издадени от д-р Л. Д.,
както и на мед. документи находящи се в досието при личния му лекар. Видно от заключението, С.К. страда от ИСХЕМИЧНА БОЛЕСТ НА
СЪРЦЕТО. ХРОНИЧЕН МИОКАРДЕН ИНФАРКТ. СТАБИЛНА АНГИРА ПЕКТОРИС. СЪСТОЯНИЕ СЛЕД
КОРОНАРНА АНГИОГРАФИЯ И ИМПЛАНТИРАНЕ НА СТЕНТ. ХИПЕРТОНИЧНА БОЛЕСТ 3-ТА СТЕПЕН.
КАМЕРНА ЕКСТРАСИСТОЛИЯ 3-ТИ КЛАС ПО ЛАУН/ЧЕСТИ ЕКСТРАСИСТОЛИ. ЗАХАРЕН ДИАБЕТ С
УСЛОЖНЕНИЯ. ДИАБЕТНА ПОЛИНЕВРОПААТИЯ. Заболяванията са с давност от около десет
години и показват прогресивно влошаване, което може да се дължи на
продължителния психоемоционарен стрес, какъвто е наказателното му преследване.
Посочено е още, че ищецът страда и от ДИАБЕТНА РЕТИНОПАТИЯ НА ДВЕТЕ ОЧИ.
НАЧАЛНА СТАРЧЕСКА КАТАРАКТА. СЛЕПОТА НА ЕДНОТО ОКО. НАМАЛЕНО ЗРЕНИЕ НА ДРУГОТО.
КАРАКТА НА ДЯСНОТО ОКО, АМБЛИОПИЯ ЕКС АНОПСИЯ. АТРОФИЯ НА ЗРИТЕЛНИЯ
НЕРВАФАКИЯДИВЕРГЕНТЕН КОНКОМИТЕНТЕН СТРАБИЗЪМ. ПРЕСБИОПИЯ, като при съпоставка
на данните от проведените офталмологични консултации от 2010 г. до настоящия
момент е видно, че се касае за значително влошено състояние на очите на
освидетелствувания. Според заключението, системното напрежение и стресови
ситуации, породени от наказателното преследване, дори и при най – доброто
медикаментозно лечение са довели до несъмнена еволюция на очните усложения.
Според ВЛ, дори и при комплексно лечение на останалите заболявания не може да се
спре еволюцията на очните усложнения и веднъж загубена, високо деференцираната
нервна тъкан в структурата на окото, каквито са ретината и зрителния нерв, не
може да се възстанови. Видно от експертизата, К. страда и от РЕЦИДИВИРАЩО
ДЕПРЕСИВНО РАЗСТРОЙСТВО – СЕГАШЕН ЕПИЗОД УМЕРЕНО ТЕЖЪК, за което провежда
съответното лечение с антидепресивни и транквилизиращи медикаменти, но въпреки
това персистират хиподепресивни, астено-вегетативни и неврозопобни оплаквания и
към настоящия момент. Посочено е, че въпреки положителния ход на
проблемите от съдебен характер, от страна на изследвания и до настоящия момент
той продължава да ги съпреживява, тъй като се експонира и до днес
хиподепресивна, астено-вегетативна и неврозоподобна симптоматика. Според
заключението, засегнати са основни безисни психични функции: основно мисленето,
което става забавено, насочено постоянно към повода за депресивността, който се
възприема като свръхценностен, засегнато е и вниманието и волята. Всяка
активност изисква усилие, което се интерпретира като умора, тя потенцира
чувство на угнетеност, безполезност, безперспективност. Наличното психично
разстройство се инициира от ендогенни и психогенни факти, като в настоящия
случай причинно следствена връзка между наличието на депресивни симптоми и
преживяния психоемоционален стрес, какъвто е наказателното преследване е с
висока степен на съобусловеност.
По делото са събрани и гласни доказателства: В показанията си по делото св.
Д. – личен лекар на ищеца, сочи че през
2009г. последния има прекаран миокарден
инфаркт, след което състоянието му е било стабилизирано, като е нямал оплаквания,
не е получавал хипертонични кризи и стенокардни пристъпи. Твърди, че в началото
на 2011 г. състоянието на К. се влошило, и той започнал да получава стенокардни
пристъпи, да повишава кръвното налягане. Свидетелката сочи, че той споделил с
нея, че има проблеми, свързани с наказателното преследване. След този момент според свидетелката, освен
стенокардните пристъпи и хипертоничните
кризи, започнало рязко влошаване и на психическото състояние на ищеца.
Започнал да се оплаква от безсъние, че е неспокоен, имал страх от преследване,
дори споделял мисли за самоубийство. Влошило се рязко и зрението му.
Свидетелката сочи, че при прегледите от очните лекари се установило, че това е
свързано с многобройните хипертонични кризи, стенокардни пристъпи и високите стойности на кръвната захар, каквито
стойности на кръвна захар ищецът преди това нямал. Сочи, че след повдигнатото
обвинение, за първи път били констатирани
повишените нива на кръвната захар, като обяснява това със стреса. Твърди, че понастоящем
К. има проблеми все още с психиката, като част от оплакванията му продължават. Твърди,
че преди ищецът бил общителен,
контактувал с хората, а сега предпочитал да е сам, дразнел се от шум, от
висока музика.
Видно от показанията на св.Д., преди влошаване на здравословното му
състояние ищецът работил в амбулаторията си за извън болнична медицинска помощ
и имал сключен договор за консултант кардиолог с болницата в гр.Котел. Твърди,
че е била приятел с ищеца и същия е споделял с нея, че психическо му състояние
и нестабилност довело до проблем с шофирането, и той не можел да пътува до гр.Котел
и затова прекратил договора си с болницата там. Свидетелката е посочила, че С.К.,
като лекар кардиолог членува в световната кардиологична асоциация и
европейската такава и редовно посещава и
е посещавал световни и европейски конгреси. Твърди, че през 2011 г. и 2012 г.
към него също са били отправени предложения за участие в такива конференции, но
той не ги приел, защото не се чувствал добре и не можел да пътува.
Св. С., дава показания, че работи при ищеца, като
медицинска сестра в неговата индивидуална лекарска практика. Твърди, че е
знаела за наказателно преследване срещу К., и сочи, че откакто то започнало
настъпила промяна в поведението на ищеца. Той станал сприхав, раздразнителен,
намалила се неговата работоспособност, което довело до това, че се намалило и
работното време, т.е. времето, през което се приемали пациенти. Твърди, че ищеца
често се затварял в себе си, като сега
той не е този спокоен човек, който бил преди делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Съгласно посочения
текст държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата /какъвто е настоящия случай/, съда и
особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление или поради това, че наказателното производство е
образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Следва да се приеме, че в настоящия случай е доказана първата
предпоставка за уважаване на иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, а именно незаконно наказателно преследване по отношение на ищеца, повдигнато и поддържано от
Прокуратурата на РБ, приключило с оправдателна присъда.
Според чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
По
претенцията за неимуществени вреди: При исковете по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ правнорелевантните обстоятелства за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления,
дали ищецът е оправдан (по всички обвинения или по част от тях,
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в
рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида
на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е
отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен
и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му -
семейство, приятели, професия, обществен отзвук, включително предизвикан от
оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр.
По делото от събраните гласни доказателства, е установен
и факта на причинените на ищеца неимуществени вреди от обвинението, изразяващи се в преживяните
от него емоционални страдания - промяната на личността, спаднало самочувствие,
свързано с безпокойство, сприхавост и раздразнителност. От писмени медицински
документи и изслушаната комплексна СМЕ, безспорно се установи и влошаване на
здравословното състояние на ищеца /описано по-горе в мотивите/, както и
наличието на причинна връзка между заболяванията на ищеца и незаконните
действия на органите на досъдебното производство. Установи се също, че въпреки
положителния ход на проблемите от съдебен характер, и до настоящия момент К. продължава да ги
съпреживява, тъй като се експонира и до днес хиподепресивна, астено-вегетативна
и неврозоподобна симптоматика. При определяне на размера на обезщетението, съдът отчита
обстоятелството, че се касае за обвинение в едно престъпление, че воденото срещу ищеца дело е разгледано
и е приключило в разумен срок, и категорично не е налице забавено правосъдие,
както и че мярката
за неотклонение е била най-леката – „подписка”, т.е.
не го е ограничавала да се
предвижва и да работи, не е доказано и оповестяване на наказателното
преследване в медиите.
Присъденото парично
обезщетение за вредите следва да съответства на необходимостта за преодоляването им,
следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния
случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен
и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди. С оглед изложеното, ЯОС
счита, че неимуществените
вреди на ищеца биха били обезщетени
справедливо със сумата 5000 лв., до който размер уважава
предявения иск, а за разликата над този размер, до пълния предявен - 40000 лв.,
искът следва да се отхвърли. Върху присъденото обезщетение се дължи лихва за
забава, считано от 08.11.2012г. – датата на влизане в сила на оправдателната
присъда, от който момент обезщетението за вреди е станало изискуемо /следва да
се посочи, че на няколко места в ИМ освен датата 08.11.2012г., неточно е
посочена и дата 08.12.2012г., като дата на влизане в сила на присъдата, което
съдът отдава на допусната техническа грешка при изписване на месеца/.
По
претенцията за неимуществени вреди:
Съдът
счита иска за основателен до размера от 4000лв.- представляващи заплатени адвокатски хонорари в
наказателните производства, в т.ч.: по кнд №164/2012г. на ВКС, заплатен хонорар от 2000лв. на адв. Н.К. от САК, съгл.
Договор
за ПЗС №0080905/03.03.2012г./л.18 от делото/ и по кнд
№1428/2012г. на ВКС, заплатен хонорар от 2000лв. на адв. Н.К. от САК, съгл.Договор за ПЗС №0081032/10.10.2012г./л.15 от
делото/. Сумата следва да
бъде присъдена ведно със законната
лихва считано от 08.11.2012г. до окончателното изплащане на
сумата. Претенцията за
размера над 4000лв. до посочените в ИМ 8850лв., като неоснователн, следва да
бъде отхвърлена. Както бе посочено
по горе в мотивите, по приложения по ДП №3/2011г. на ЯОП, Договор за правна защита
и съдействие сер.Я №0000026694/29.03.2011г. /л.6 от ДП/, не е било договорено и
заплатено адв. възнаграждение за упълномощения адв.Н.Л., а за договореното с
адв. Гр.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв. за защита на
досъдебното производство съгл. Договор за ПЗС сер.Я
№0000024129/02.05.2011г./л.99 от ДП №3/2011/ липсва отбелязване в договора
такова да е било заплатено, респ. доказателства, че плащането е извършено в
по-късен момент. Същия пълномощник е представлявал К. и в производствата по нохд №282/2011г. на ЯОС и по внохд №264/2011г. на БАС, като по последните две дела липсват доказателства за
направени от ищеца разноски за адвокатска защита. В сключените: Договор за ПЗС
сер.Б №124098/15.05.2012г. с адв.Ст.К. от БАК и Договор за ПЗС
сер.Я №0000037253/21.05.2012г. с адв. К.К.
от ЯАК, за защита по внохд №97/2012г. на БАС /л.19 и л.30 от делото/, адвокатско
възнаграждение с тези адвокати, нито е уговаряно, нито са
налице доказателства да е заплащано. Съдът не кредитира декларация, депозирана в
о.с.з. на 19.01.2015г. по гр.д. №2718?014 на ЯОС, от адв. Н.К., в която
последната е посочила, че е получила възнаграждение по внохд №97/2012г. на БАС в
размер на 1150лв., тъй като по внохд №97/2012г. на БАС
липсват доказателства за договорено между К. и адв.Н.К. възнаграждение за
защита по това дело.
Претенцията за присъждане на имуществени вреди и в останалата
й, заявена с ИМ част, следва да бъде отхвърлена, по следните съображения:
По отношение на претенцията за сумата 5550лв., представляваща средства за
лекарства и рехабилитация за периода от 10.02.2011г. до 10.03.2014г. /по 150лв.
месечно за 37месеца/. Въпреки дадената от съда възможност по делото не се
представиха доказателства, за извършени от ищеца разходи за лечение, респ. за
техния размер. Ето защо претенцията, като неоснователна и недоказана следва да
бъде отхвърлена.
Претенцията за сумата 37400лв.-
представляваща пропуснати ползи от трудово възнаграждение от МБАЛ”Проф.Цончев”ЕООД гр.Котел, за периода
10.05.2011г.-10.03.2014г., също
следва да се отхвърли като неоснователна. В случая не се доказа наличие на
причинна връзка между претендираните вреди и действия на Прокуратурата по
воденото срещу ищеца наказателно производство. По делото е безспорно
установено, че ТПО между К. и болницата е било прекратено със Заповед №9/10.05.2011г., при усл. на чл.325 т.1 КТ-
„по взаимно съгласие”. Т.е. ищецът е напуснал работа по собствена воля, а не
поради това, че е бил отстранен от длъжност заради това, че е бил привлечен
като обвиняем или поради невъзможност да изпълнява възложената му работа поради
заболяване или друга причина, свързана с наказателното производство. Наложената
му мярката за
неотклонение е била най-леката – „подписка”, като същата не го е ограничавала да се предвижва и да работи.
Искът за имуществени вреди е неоснователен и за сумата 28200лв., от която: 6917лв.-претърпяна загуба от получена и
върната европейска субсидия за 2009/2010г. и 21283лв.-пропусната полза от
европейски субсидии за три стопански години 2010/2011г., 2011/2012г. и
2012/2013г.: За сумата 6917лв., самия ищец
твърди, че е получена от него и доброволно върната европейска субсидия за
2009/2010г. Не се установи връщането
на сумата да е било в резултат на принуда, по воденото срещу него наказателно
производство. За ищеца остава открита възможността, в случай че счита, че е
извършил плащане без основание, да претендира недължимо платеното от субекта,
на когото е извършил това плащане, но не и да търси сумата по реда на ЗОДОВ
срещу ответника по настоящото дело. Относно сумата 21283лв.- пропусната
полза от европейски субсидии за три стопански години 2010/2011г., 2011/2012г. и
2012/2013г.- по делото не се
представиха доказателства, К. да е подавал заявление за регистрация като
земеделски производител през тези стопански години, респ. да е подавал
заявление за единно плащане на площ, за използвани от него площи от 33,53 ха.,
както и такива установяващи, че регистрация или плащане са му били отказани по
причина- воденото срещу него наказателно производство. Т.е. претендираните
пропуснати ползи не са пряка и непосредствена последица от проведеното спрямо
ищеца наказателно производство и за същите не се дължи обезщетение по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
С оглед изхода на спора пред тази инстанция, на основание
чл.78 ал.1 ГПК вр. с чл.10 ал.3 ЗОДОВ, на ищеца следва да се присъдят разноски
пред настоящата инстанция. Във връзка с делото ищецът е направил, следните
разноски: 10лв-внесена ДТ за иска; 5лв-такса съд уд-е; 710лв.- възнаграждение
за ВЛ-ца и 3830лв.-възнаграждение за един адвокат съгласно, Дог. за ПЗС сер.А
№400652/19.01.2014г. и посоченото в списъка за разноски по чл.80 ГПК. Дължимите
на ищеца разноски, които ответникът следва да бъде осъден да му заплати, съразмерно
с уважената част от общо предявените първоначално с ИМ искове, са в размер на 341,63лв.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С.М.К.
с ЕГН-**********,*** ........, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата 5000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от
незаконно обвинение за извършено престъпление
по чл.248а,
ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 НК, за които е оправдан с Присъда №110/19.06.2012г. по внохд №97/2012г. на БАС, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от
08.11.2012г. до
окончателното й изплащане, като искът за разликата над сумата 5000лв. до пълния
предявен размер 40000лв.- ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България да заплати на С.М.К. с
ЕГН-**********,*** .........., на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, обезщетение за
претърпените имуществени вреди, настъпили от незаконно обвинение за извършено
престъпление по чл.248а, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 НК, за които е оправдан с Присъда №110/19.06.2012г. по
внохд №97/2012г. на БАС, в размер на 4000лв.- представляващи заплатени адвокатски хонорари в
наказателните производства, ведно със законната лихва върху тази главница от
08.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата, като иска за разликата над
4000лв. до размера 8850лв., както и за: сумата 5550лв.- .- средства за лекарства
и рехабилитация за периода от 10.02.2011г. до 10.03.2014г.; сумата 37400лв.-
пропуснати ползи от трудово възнаграждение от МБАЛ”Проф.Цончев”ЕООД гр.Котел за
периода 10.05.2011г.-10.03.2014г., и сумата 28200лв., от която:
6917лв.-претърпяна загуба от получена и върната европейска субсидия за
2009/2010г. и 21283лв.-пропусната полза от европейски субсидии за три стопански
години 2010/2011г., 2011/2012г. и 2012/2013г.- ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С.М.К.,
с посочени данни, на основание чл.78
ал.1 ГПК, сумата 341,63лв.- разноски
по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд гр.Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: