МОТИВИ  ПО НОХД № 418/2015 год.

 

        Окръжна прокуратура  гр.Ямбол   е предявила  обвинение  против Г.  Й.Н. *** за  престъпление по чл.199 ал.1 т.4  вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.20 ал. 2  вр. с чл. 29 ал.1 б.”а”НК.Предявено  е  обвинение  и  срещу А.  Е.  А. ***    за  престъпление  по чл. 198 ал.1 вр.- с чл.20 ал. 2 от НК.

        Против  двамата  подсъдим  НЯМА  предявени   граждански  искове .

         Пострадалият  от престъпното  посегателство  не  се конституира в наказателния процес   като   частен  обвинител  и  граждански  ищец.

        В съдебно заседание представителят на ЯОП поддържа  обвинението.Счита същото  за безспорно доказано.Навеждат се доводи  за  безспорно  установена фактическа  обстановка ,каквато  е подробно  описана  в обстоятелствената  част на обвинителния  акт . Предвид  обстоятелството ,че подсъдимите в условията  на чл. 371  т.2 от НПК в производство  по Глава  XXVII-ма от НПК  правят пълни  самопризнания ,които кореспондират с останалите  гласни  и писмени   доказателства,прокурора прави  искане  подсъдимите  да  бъдат признати  за виновни при превес на   смекчаващите   над  отегчаващите вината на двамата  обстоятелства.Прави се  искане  да бъде наложено  ефективно  наказание  „лишаване  от свобода”  около 6 години  за подс.Н.  ,който  е осъждан  с влезли  в сила  три  присъди  за грабеж ,което  сочи  на  трайни престъпни  навици  и липсата  на  превантивен и възпитателен ефект  на  наложените  му   наказания .По  отношение  на подс.-А. се настоява за определяне на наказание  около  законовия  минимум   като се отчете  чистото му съдебно минало ,на  за да е  налице  превантивен  и възпиращ ефект се настоява  за  налагане на наказание  без приложение  на разпоредбата на чл. 66 ал.1  от НК.

       В съдебно заседание подс.Н.     участва лично и  със служебно назначен защитник- адвокат от АК Ямбол. Подсъдимият  изразява  съжаление  за  осъщественото  от него престъпно деяние.Защитата му настоява за  определяне  на наказание  в условията на чл. 545 ал.1  т.1 от НК ,т. к. са  налице  многобройни  и  изключителни смекчаващи  вината  му  и  тази на подс.А.  обстоятелства.Излагат се съображения  ,че  съда следва да  отчете  изключителния  принос на двамата  подсъдими   за  разкриване  на   фактическата   обстановка  в нейната  пълнота   в хода на  ДП както и  крайно  ниския  размер на причинените  от  престъпното  деяние  вреди.Настоява  се съда да  отчете  много  тежкото семейно-битово   положение  на подсъдимия  ,който е  сирак и от най- ранна  възраст е  настанен за отглеждане  в различни  социални  заведения  ,което го е принудило  от  дете  сам да се грижи  за  собственото си  оцеляване и  е  една  от  основните причини  за  извършваните  от  него  противообществени  деяния  и  престъпления  от  ранна  детска  възраст.

        В съдебно  заседание  подс.А. участва лично  и със служебно  назначен защитник- адвокат от АК-Ямбол.Признава се  за  виновен и  много  съжалява  за  случилото  си   .Чрез защитата се настоява   за определяне  на наказание  при  условията  на чл.58а  ал.4 вр. с чл. 55 ал.1  т.1  от НК  предвид наличието  на многобройни  и  изключителни   смекчаващи  вината  на  А. обстоятелства. Пледира  се  съда  да  отчетете факта  ,че  от престъпното деяние  са настъпили  твърде минимални   имуществени  вреди  , а  подсъдимия   е с чисто  съдебно  минало  и   с процесуалното си поведение  в хода на ДП е  допринесъл  за  изясняване  на  фактическата  обстановка.Излагат се и  доводи за  тежкото семейно положение  на подс.А. ,който е  израснал без майка  ,няма   свой  дом  ,живее  при  близки  роднини  и  не  работи. Защитата настоява  за приложение  разпоредбата на чл. 66 ал.1  от НК   и определяне на  подходящ изпитателен срок за  изтърпяване  на  наказанието  ,предвид чистото съдебно    минало на подсъдимия .

       В   последната си  дума подс.Н.  съжалява  за деянието  си  и настоява  съда  да  му  определи  по- ниско  по размер  наказание.

        В последната си дума  подс.А. съжалява  за  извършеното и декларира  ,че   постъпката му  няма да се   повтори.

       От събраните по делото  доказателства ,обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,ЯОС  установи следно то  от  ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

        На  04.07.2015 г.,около 10,00 часа   подс.Г.  Й.Н. ,известен с прякора „Гарип” и  подс.А.Е.А.   известен с прякора  Памела” се  разхождат в района  на  ул.”Михаил Лъкатник ” в гр.Ямбол.Б лизост  до  магазина  за  авточасти  на същата  улица   двамата подсъдими  се  разминават  с пострадалия  Д.Г. ***.В движение  двамата  подсъдими  искат  от  пострадалия  цигари  ,но  последния без да се спира  при тях  им   казва  ,че  няма  и продължава движението  си по пътя.Двамата подсъдими вземат решение  да  ограбят свидетеля М.  като вземат от него  цигари  и пари.В изпълнение  на плана си  двамата подсъдими тръгват  след пострадалия М.   и го застигат   до дом № 21  на  улица „Цар  Иван  Александър”.Веднага след като  застигат  свидетеля  М.    подс.Н. го хваща   с дясната си  ръка  за  врата   отзад и го стиска  като   по този начин го принуждава  да спре  движението  си.В този момент  подс.А. пита   свид. М. защо е  взел от  техни приятели  парите им,след което  отново заплашително пита  има ли  цигари като  същевременно предприема  ритане  с крак в областта на  дясното  коляно  на свидетеля. Уплашен от действията  на  двамата  подсъдими,свид.М. им отговаря  ,че  има  цигари  и  изважда от   джоба  на  панталона  си кутия цигари   марка „Кент” 80 мм.,която  съдържа  към момента  10 къса  цигари и  подава  кутията на подс.А..В същият момент  подс.А. пита  свидетеля  дали  има   и пари  .В първият момент свид. М. отрича  ,но е хванат  за  китката  на дясната   ръка  от  подс.Н. , а  едновременно с това  подс.А. продължава да  пита  за пари  и   започва  да  блъска в областта на  гърдите  пострадалия използвайки  и двете  си  ръце.От съседните  блокове  започват да  се  чуват  женски  гласове ,които приканват  двамата  подсъдими  да  пуснат   пострадалия  ,но  въпреки   виковете   те продължават с действията си  като  подс.Н. държи  ръцете на свид.М.,  а подс.А. го   блъска  с ръце  в  гърдите.Силно  изплашен от   действията на двамата подсъдими,   пострадалия  М.   изважда от джоба  си  всичките  си налични  пари- една  банкнота  с номинал  20 лева  и   една  с номинал  2  лева  и ги  дава  на  подс.А. Вземайки  парите  и цигарите на   пострадалия М.   ,двамата подсъдими  го  пускат и  бързо се отдалечават. Малко  по- късно   през деня  пострадалия   сигнализира   органите  на   РУП  Ямбол като  подава  жалба.Подробното  описание  на двамата  нападатели   от страна на пострадалия помага на свидетеля Д.Г. – инспектор в сектор „Криминална полиция „ при  ОД на МВР  Ямбол  бързо  да  стигне  до двамата  вероятни извършители   на грабежа.Двамата   подсъдими  са   разкрити  и  дават подробни  обяснения  за   извършеното  от тях  по  отношение  на  пострадалия   М. като  разказват подробно   и какво   са  предприели  след като са получили  от   пострадалия  пари  и  цигари  ,  а  именно   :разделят си   полученото  като  парите  са взети  от подс.Н. ,а  цигари е  остават за подс.А..

        Видно  от  приложените  по ДП  протоколи  за  извършеното  процесуално- следствено  действие „Разпознаване  на лица”/стр.30 до стр.40 от ДП/ и  фотоалбумите  към тях ,прочетени  в хода на  съдебното следствие и присъединени  към доказателствата по реда на чл.374 вр. с чл. 283 от НПК,пострадалият  свидетел  М. категорично   разпознава   двамата  си  нападатели –подсъдимите Н. и А..

        Видно  от  заключението  на вещото  лице  по  изготвената  в хода на  ДП   оценъчна  експертиза   ,  прочетена  и приобщена  към доказателствата  по  делото  по  реда  на  чл. 374 вр. с чл. 282   от НПК, предвид  разглеждането  на  делото  по  реда на  Глава XXVII-ма  от НПК,общата  стойност на  парите  и цигарите  отнети  от  пострадалия  М. от двамата подсъдими  възлиза  на сумата  от 24,30 лева  ,  от които   както следва :пари  на стойност 22 лева  и  10 бр. цигари  от марката „Кент”-80 мм. на  стойност 2,30 лева.

        Видно  от приложената  по делото справка за съдимост,към момента на осъществяване на процесното  престъпно деяние  подс.А.  А.   не  е осъждан.       Видно  от приложената  справка  за съдимост  за подс. Г.Й.Н. ,към момента на осъществяване на процесното престъпно деяние   по  отношение  на  него са налице общо  три  влезли в сила присъди за осъществени престъпни деяния  по чл. 198 ал.1  от НК по  НОХД №№ 1766/2010г.,943/2011г и 846/2012г.,трите  по  описа  на ЯРС като  престъпните  деяния  по НОХД № 1766/2010 г. и по НОХД № 943/2-11 г. подс.Н. е  осъществил като  непълнолетен. Видно  от същата справка  за съдимост,    с Определение  № 26/21.01.2013 г.,постановено  по ЧНД № 1304/2012г. на ЯРС  в условията на чл.25 ал.1  вр. с чл.23 ал.1 от НК    на  подс.Н.    е  определено  общо  наказание     от  1 година  и  4  месеца  „лишаване  от свобода” при „строг” първоначален режим на  изтърпяване  по влезлите в сила съдебни  актове  ,постановени  по НОХД № 1766/2010 г. и  НОХД № 943/2011г.,двете  по  описа на ЯРС .това  определение   е  влязло  в законна  сила на 06.02.2013г.Според константната практика  на ВКС и  инстанционните  съдилища  в страната,обективирана и   нарочно ТР,при  постановено   определение  в условията на чл. 25  ал.1 вр. с чл.23  ал.1  от НК  определеното     по  група  влезли в сила съдебни  актове  общо  наказание  се  отчита   като  едно   осъждане  за   подсъдимия.

        Видно  от същата  справка за съдимост ,  последното  осъждане на  подс.Н.    е  отново  за осъщедтвено престъпление  по чл. 198 ал.1  от НК  по  НОХД № 846/2012г. на ЯРС като  на  Н. е  определено наказание  от ДВЕ  години  „лишаване  от свобода  „ при  „строг”  първоначален режим и присъдата  е влязла в законна  сила на 07.08.2012 г.,  а  наказанието  е  изтърпяно  от подсъдимия  на  27.04.2015 г.

        Горната  фактическа  обстановка се  установява  по безспорен  и категоричен  начин  от последователните ,логични  и безпротиворечиви  свидетелски  показания на пострадалия Д.М., подкрепени  изцяло   от свидетелските показания  на  полицейския  служител Д.Г.,които кореспондират  и  с обясненията на двамата  подсъдими,които в условията  на  съкратено  съдебно  следствие   по  реда на чл. 371  т.2  от НПК правят пълни самопризнания по  фактите,изложени  в обстоятелствената  част на   обвинителния  акт. Гласните доказателства,събрани в хода на ДП и  приобщени  към доказателствата по специалния  процесуален ред ,  предвиден в Глава  XXVII-ма от НПК кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства както следва :Протокол за разпознаване на лица и  фотоалбум от 25.09.2015год./л.30-34/, Протокол за  разпознаване  на лица  и  фотоалбум от  07.10.2015 г./л.37-л.41 /, ,справки  за  съдимост  на двамата подсъдими,удостоверения  за  раждане  на   А. и Н..Така  установената   фактическа   експертиза се   подкрепя  и  от заключението на  вещото  лице   по  назначената и   изготвена  в хода на ДП  оценъчна   експертиза ,която  като  обективна  ,компетентна  и  неоспорена  от страните,приобщена   чрез прочитането  и  по реда на чл.374 вр. с чл.282 ал.1  от НПК в  хода на съдебното следствие,  се  кредитира  изцяло  от съда .

         При така  установената  по  безспорен  и категоричен  начин  фактическа  обстановка,настоящия  съдебен състав  прави  следните ПРАВНИ  ИЗВОДИ:

        Безспорно  и  несъмнено  е  ,че подс.  Н. е  осъществил   от  обективна и субективна страна  признаците на престъпния  състав по чл.199  ал.1  т.4  вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” от НК,т.к. на 04.07.2015год. ,около 10,00 часа, до  дом № 21  на  ул.”Цар Иван Александър”  в гр.Ямбол ,действайки  в съучастие  като   съизвършител с подсъдимия А.Е.А., е  отнел чужди  движими  вещи-  парична  сума  от 22 лева  и  10 бр. цигари  марка „Кент” 80 мм. на стойност 2,30 лева,всичко на  обща  стойност 24,30 лева  от владението  на  собственика  им Д.Г. ***  с намерение  противозаконно  да   ги  присвои  като  е  употребил   за  това  сила   и  деянието  е  осъществено при   условията  на  опА  рецидив  ,поради което  и   И   е признат за виновен по  предявеното му  и поддържано  от  страна  на ЯОП  обвинение.

        Безспорно и  несъмнено  е ,че  подс.А.  е осъществил   от  обективна и  субективна  страна  признаците  на  престъпния  състав по чл.198 ал.1  вр. с чл.20 ал.2  от НК,т. к. на ,т.к. на 04.07.2015год. ,около 10,00 часа, до  дом № 21  на  ул.”Цар Иван Александър”  в гр.Ямбол, действайки  в съучастие  като   съизвършител с подсъдимия Г.  Й.Н., е  отнел чужди  движими  вещи-  парична  сума  от 22 лева  и  10 бр. цигари  марка „Кент” 80 мм. на стойност 2,30 лева,всичко на  обща  стойност 24,30 лева  от владението  на  собственика  им Д.Г. ***  с намерение  противозаконно  да   ги  присвои  като  е  употребил   за  това  сила,поради което   подс.А. е признат  за виновен  по  предявеното  му   и  поддържано  от ЯОП  обвинение.  

        От  обективна  страна :Осъществено е престъпление против собствеността  по  глава V-та,раздел II-ри на НК- касае  се за посегателство  върху  обществените  отношения , свързани с неприкосновеното право на собственост  както  и с правото на  телесна  неприкосновеност,  гарантирани  от  Конституцията на РБ.

       Налице  е осъществено  от двамата  подсъдими  съставомерно деяние  от обективна и субективна  страна по посочените  текстове от НК.Авторството на  деянието  е безспорно   и категорично  установено както  от  обясненията на подсъдимите Н. и А.,които   изцяло  признават  фактите ,изложени в  обстоятелствената  част  на  обвинителния  акт   ,в условията  на  съкратено  съдебно  следствие по  Глава XXVII-ма от НПК,така  и от  свидетелските показания  на  пострадалия   Д.М. и  свидетеля  Г.,  пряк  участник  в установяването  и залавянето  на двамата подсъдими  веднага след  деянието.Авторството на престъпното деяние    се доказва  и  от  приложените по делото  писмени доказателства- протоколи  за   извършено разпознаване на лица    и  фотоалбуми  към него  ,от  които  е  несъмнено  ,че  и двамата   подсъдими са разпознати  от пострадалия  като лицата   ,извършили нападението над него  на  инкриминираната   дата.

        За да  се  квалифицира  едно  деяние   като  грабеж   от  обективна  страна  е   необходимо   да бъде  отнета   вещ  от владението  на другиго  без негово  съгласие  като  едновременно с това  да  е  упражнена  принуда  в една  от двете  и  форми- сила  или  заплаха.От  обективна страна  в случая  подс. Н. и подс.А.   са  отнели сумата  от 22 лева  и  10  къса  цигари марка „Кент”-80 мм., които  са  собственост на пострадалия  М.   като  това  обстоятелство  се доказва  по безспорен начин  както  от свидетелските показания  на  пострадалия и тези   на   полицейския  служител Г.  ,така  и  от пълните  самопризнания  на двамата  подсъдими  по реда на чл. 371 т.2  от НПК. На следващо  място  от  обективна страна  е  безспорно  ,че  за  да отнемат   против волята  на собственика   М.    чуждите  движими  вещи   двамата подсъдими  са  използвали принуда  под  формата  на сила- подс.Н.  държи  последователно за врата     и за ръцете пострадалия    докато  подс.А. го  рита  с крак в областта на дясното  коляно      и  го  блъска   многократно  в областта на  гърдите.Безспорно  именно в резултат на  упражнената принуда под формата на сила , изплашен от действията на двамата  нападатели, пострадалия изважда от  джоба си  всичките  си  общо  10 къса  цигари,    а  в последствие  и  всичките   си пари  ,предавайки  ги на  подс.А.. На следващо  място  от обективна страна двамата  подсъдими установяват  трайна  фактическа  власт върху  отнетите  чужди  движими  вещи    в периода  след като напускат местопроизшествието на  ул.”Цар  Иван  Александър” в гр.Ямбол  до  момента  ,в който  свидетеля Г.   установява  извършителите  и  ги   довежда за беседа в сградата  на   РУП Ямбол.

        На следващо  място  от обективна страна е  безспорно ,че  подс. Н.  е  осъществил престъпното деяние  при  условията на  опА  рецидив  по  смисъла  на чл.29  ал.1 б.”а”НК, т. к.  видно  от приложената   по  делото справка  за съдимост  към  момента на осъществяване на процесното престъпно деяние   подс.  Н. е  осъждан  на „лишаване  от свобода „  за тежко умишлено престъпление  от  общ  характер  по  Присъда  № 159/20.07.2012г.  на РС   гр.Ямбол,постановена по НОХД № 846/2012  г.,влязла  в  сила на 16.06.2012г.  като на Н. е  определено наказание  ДВЕ  години  „лишаване  от свобода „ ,  изпълнението на което не  е  отложено  по  реда на чл. 66  ал.1  НК   и  не  е  изтекъл   визирания  в нормата на чл.  30 ал.1 НК  5- годишен   срок.видно  от приложените  по  делото  писмени  доказателства  ,подс.Н. е  изтърпял  наложеното му наказание  „лишаване  от свобода”  на  27.04.2015 г,т. е. само  два  месеца  преди  осъществяване на  процесното   престъпление. 

       Субективно:Престъпното деяние   е  осъществено  от страна на   двамата  подсъдими умишлено  с форма на вина пряк умисъл  по смисъла на чл.11 ал.2  от НК  като  подсъдимите   са  искали  и  целял настъпването  на  обществено опасните  последици   , съзнавайки  участието  в общия  престъпен замисъл на другия  съизвършител. Едновременно  с това  всеки  от двамата подсъдими   е съзнавал ,че  с  действията  си   и   с тези на съучастника му  се засяга  телесната неприкосновеност на  пострадалия  с цел  сломяване на   съпротивата  и  установяване на   фактическа власт върху  чуждите  движими вещи,предмет на  противоправното  им   посегателство.

         КАСАТЕЛНО  ВИДА  И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНИТЕ НАКАЗАНИЯ, съда взе предвид следното:   

        Съдът като  изходи  от характера на извършеното  от подс.Н.  престъпление  и степента на обществената му  опасност,след като  съобрази  тежкото  съдебно  минало  и трайните престъпни  навици  на  подсъдимия /извън престъпленията  обуславящи  квалификация  на деянието  по чл. 29 ал.1 б”а”  от НК/ от една  страна  ,  а от  друга  взе предвид  факта  ,че  същия  съжалява  за  извършеното  и прави  пълни  самопризнания в хода на ДП , допринесли  за изясняване в пълнота на  фактическата  обстановка  ,както  и  че  същия  е в тежко  семейно  и  материално  положение  ,  а  открадната  сума  пари   е  в нисък  размер, намери  че  на  подс.Н.  следва  да се  наложи  наказание  „лишаване  от свобода ”  при  наличие  на многобройни   смекчаващи  вината  му  обстоятелства     и  му  определи такова в условията на  чл. 58а  ал.4 вр. с  чл.55 ал.1  т.1  от НК   в  размер от ТРИ години,което  е  под минимума  предвиден  в материалната  норма.

        Така  определеното на подс.Н.   наказание  „Лишаване от свобода „ съда постанови да се  изтърпи  в затвор при първоначален страг  режим- аргумент от разпоредбата на чл. 61 т.2 вр. с чл.60 ал.1  от ЗИНЗС ,сочеща   задължение  за определяне на  „Строг”  режим  на  изтърпяване  във всички случаи,в които     лишените  от свобода са  рецидивисти  по смисъла на този специален  режим.Подс.Н., който  е  изтърпял   наказание  „лишаване от свобода” за  тежко  умишлено престъпление  при  „строг”  режим    само   два месеца преди   да  осъществи  процесното престъпление , несъмнено  е  „рецидивист” по смисъла на чл. 60 ал.1  от ЗИНН, а  по  отношение  на него   е  неприложима  разпоредбата на чл. 59 ал.1  от същия  закон.

      Съдът намери  ,че  са налице  основанията на чл. 59 ал.1  от НК   и  приспадна  от така  наложеното на подс.Н.  наказание  времето  ,през което  същия  е задържан под стража,считано  от 13.10.2015 г. до  влизане  в сила на присъдата.

     Съдът   определи на подс. А. наказание  от ЕДНА  година  и  ОСЕМ месеца „лишаване  от свобода”   при    наличие  на  многобройни  смекчаващи  вината  му  обстоятелства  прилагайки  разпоредбата на чл. 58а  ал. 4  вр. с чл.55 ал.1  т.1  от НК.Като  такива   съдът отчете  чистото съдебно  минало  на   подсъдимия  ,тежкото му  семейно  и материално- битово  положение ,ниската   стойност  на  вещите  ,предмет  на престъпното  посегателство  ,пълните  самопризнания  на подсъдимия  направени  в хода   на  ДП  , с които  е  допринесъл съществено  за  изясняване на  фактическата   обстановка    както и  чистосърдечното му  разкаяние  и  много  младата  му  възраст.в този смисъл  съдът  при и индивидуализацията  на   наказанието   счете  ,че    и минималния  предвиден  в материалната  норма размер   на  наказанието  „лишаване от свобода” се  явява  тежък   отнесен към    личната  обществена опасност на дееца  и  определи   на същия  наказание  под предвидения   минимум  от  три  години.Предвид  чистото  съдебно  минало  на подс.А.  по  отношение  на него    съдът приложи  разпоредбата на чл. 66 ал.1  от НК и  отложи  така  определеното  му  наказание  с  изпитателен срок от  ТРИ  години  ,считано  от влизане в сила на присъдата.

        С така  определените  по вид и   размер наказания  за двамата  подсъдими,индивидуализирани с оглед  квалификацията  на престъпните  деяния  и  степента  на личната обществена  опасност на всеки  от тях   ,според настоящия  съдебен състав  в пълнота  ще се реализират  целите на  генералната  и специална  превенция на  закона, визирани  в нормата на чл.36 от НК.

         Причината  за осъществяване на  престъпното деяние   и за двамата  подсъдими следва да се търси в трайните престъпни  навици  на подс.Н.  и  в трайния  му стремеж да  преживява  като се облагодетелства  за чужда сметка  и  по престъпен начин както  и в тежкото  семейно  и  битово  положение  на двамата   подсъдими  ,които  са  сираци и  от много  млада възраст  сами  се  грижат за себе  си   и се  справят както  им  е възможно  с  битовите  ежедневни проблеми.Следва  да  се  отбележи   и  ниската  обща  и  правна  култура на двамата  подсъдими.

                      При  горния  изход на делото  подс.Н. и подс.А.    са осъдени да  заплатят   направените по делото  разноски в размер на  по 21,35 лева за всеки  един от двамата  в приход на Републиканския  бюджет ,по сметката на ОД на МВР  -Ямбол.

        По  изложените съображения  ЯОС  постанови  присъдата си.

                                                                       

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪДЕБЕН СЪСТАВ :