МОТИВИ:

Ямболска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М.М.Х. с обвинение в това , че на 13.08.2014 г. около 16.00 часа в с.К. , общ.Тополовград , по ул.”Г.Д.” , при управление на МПС – лек автомобил марка „Фиат Улисе” с рег.№ У **** АМ, собственост на А. Й. *** при отклоняване на дясно излязъл извън платното за движение, навлязъл косо в десния банкет / тротоар/ и се ударил в железобетонен стълб, нарушил правилата за движение , визирани в чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречи за движението , не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.” , чл.20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства , които управляват.” чл.20 ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скорост на движението да се съобразяват с атмосферните условия , с релефа на местността,със състоянието на пътя и превозното средство,с превозвания товар , с характера и интензивността на движението , с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат , когато възникне опасност за движението.” , в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на Р. Ю. Д. *** и средна телесна повреда на А. Ю. Д. *** , изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата ръка , довела до трайно затруднение движението на лявата ръка – престъпление по чл.343 ал.4 вр. с ал.3 б.Б вр. с ал.1 б.В вр. с чл.342 ал.1 от НК.

В съдебно заседание участващия по делото прокурор поддържа обвинението , така както е възведено в обвинителния акт.Излага съображения , че са напълно изяснени фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието като напълно идентични с посочените такива в обстоятелствената част на обвинителния акт.Сочи, че безспорно установено от доказателствата по делото е нарушаването от подсъдимия на визираните разпоредби на ЗДП . Иска признаването на подсъдимия за виновен в осъществяване на престъпление по чл.343 ал.4 вр. с ал.3 б.”б” , вр. с ал.1 б.”в” вр. с чл.342 ал.1 от НК.По отношение на наказанието пледира за определянето му към средния предвиден в закона размер , а именно в размер на 6 години лишаване от свобода , предвид наличните данни за подсъдимия и осъщественото деяние и съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК задължаваща определяне на наказание при условията на чл.58 а от НК намаляване на размера му с 1/3 .При определяне на наказанието представителя на обвинението сочи , че същото следва да се определи към средния предвиден в текста размер , като се вземе предвид обстоятелството , че същия има множество нарушения на ЗДП – над 10 , т.е. може да се определи , че е участник в движението с по-висок риск спрямо останалите участници в движението по пътищата , с оглед допуснатите нарушения. .Прави искане за определяне на лишаване от правоуправление на подсъдимия съобразно разпоредбата на чл.343 Г от НК за съответния срок.

Частните обвинители Ю.Д. и И.М. , чрез пълномощника си изразяват становище за доказаност на авторството и деянието по внесеното обвинение и излагат съображения за това , като искат признаване на подсъдимия Х. за виновен в осъществено престъпно деяние съставомерно по чл. 343 ал.4 вр. с ал.3 б.”б” вр. с ал.1 б.”в” вр. с чл.342 ал.1 от НК.По отношение на наказанието излагат съображения за определяне от съда на такова по вид лишаване от свобода , към средния предвиден в текста размер и след редукция съобразно разпоредбата на чл.58 а от НК , с ефективно изтърпяване на наложеното по размер наказание.Излагат съображения и за приложението на разпоредбата на чл.343 г от НК и за лишаване на подсъдимия от право на управление на МПС за срок от седем години..

Подсъдимия Х. участва в производството лично и чрез редовно упълномощен защитник.Чрез защитата си излага съображения за правилно установяване на фактическите обстоятелства , предвид признаването изцяло на фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт съобразно разпоредбата на чл.371 ал.2 от НПК и даденото съгласие да не се събират доказателства за тези факти.Излага съображения за определяне на наказанието при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и определяне на такова след редуцирането му в съответствие с разпоредбата на чл.58а от НК , с приложение на разпоредбата на чл.66 от НК , като сочи , че са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства- процесуалното му поведение с оказване на съдействие на органите на разследването ,чистото съдебно минало , поведението му към момента на осъществяване на деянието сочещо на оказване на помощ на пострадало лице.

Подсъдимия лично изразява съжаление за случилото се.

От анализа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Подс.Х. е водач на МПС категории В с протокол № 699/05.12.2005 г. и притежава свидетелство за управление на МПС №267104479 от 13.12.2005 г.Съгласно служебна бележка на ОД МВР Ямбол на същия са регистрирани наказания по ЗДП и КЗ със девет НП и четири фиша както следва: с НП№348/30.03.2006 г. , НП № 219/14.03.2007 г., НП №220/23.03.2007 г., НП №430/03.07.2007 г.,НП №123/10.03.2009 г.,НП № 75/27.02.2009 г., НП №123/15.04.2009 г., фиш В 409804/09.07.2012 г. , фиш В851409/12.06.2013 г. , фиш С 143878/10.07.2013 г., фиш С 175575/24.10.2013 г., НП № 949/20.11.2013 г. за нарушени разпоредби съответно по чл.101 ал.1 т.Б ЗДП,чл.139 ал.1 т.3 ЗДП,чл.259 ал.1 т.1б от КЗ,чл.102 ал.1 т.Б ЗДП,чл.16 ал.1 т.1б ЗДП,чл.70 ал.3 т.2б от ЗДП, чл.171 ал.1 т.1 б.д ЗДП, чл.70 ал.2 т.3б ЗДП, чл.70 ал.2 т.1 ЗДП, чл.25 ал.1 ЗДП, чл.101 ал.2 ЗДП,чл.157 ал.8т.б ЗДП.

Свидетелите И.М. и Ю. Д. през 2006 г. заживели на съпружески начала в с.К. , общ.Тополовград , като двамата имали и две деца - Р. Ю. Д. – родена на *** г. / ЕГН **********/ и А. Ю. Д. – родена на *** г. / ЕГН-**********/. Свид.М. и Д. били семейни приятели с подсъдимия Х. и свид.Х. – негова съпруга , с които през 2014 г. за няколко месеца са работили заедно в Р Гърция.През м.юли свид.М. се върнала в Р България , а свид.Д. останал на работа в Р Гърция.

На 13.08.2014 г. около 15.30 часа в дома на свид.М. *** пристигнали подсъдимия Х. и съпругата му свид.Х..Подсъдимия Х. паркирал управлявания от него автомобил „Фиат Улисе 2.0” с рег.№ У **** АМ пред дома на М..Тъй като нямало с какво да почерпи гостите си свид.М. казала на детето си Р. да отиде до магазина за да закупи безалкохолни напитки, а подсъдимия Х. предложил да отиде той. Децата на свид.М. - Р. и А. изразили желание да отидат заедно с подсъдимия Х. до магазина , на което свид.М. се съгласила.Около 15.30 – 16.00 часа подсъдимия Х. качил в автомобила двете малолетни деца , като детето А. седнало на предна дясна седалка до водача , а детето Р. застанало право отзад и в средата между предните седалки , като и двете деца не са имали предпазни колани.Движението с управлявания от него автомобил подсъдимия Х. *** , в участъка в края на с.К. , при входа от към с.Срем , с маневра „включване в движението” в посока към центъра на с.К. , тръгвайки от отбивка разположена в ляво от платното за движение.Движението се осъществявало при дневни условия , при нормална видимост , по прав хоризонтален участък от пътя , суха асфалтова настилка , по двупосочно платно за движение с широчина 6.20 метра и със скорост от 27,2 км/час, при равноускорително движение с тръгване от място.Непосредствено след отбивка разположена в дясно от платното за движение и намираща се в непосредствена близост от мястото на тръгване подсъдимия Х. изгубил контрол над управляваното от него МПС , отклонил се надясно , излязъл извън платното за движение навлизайки косо в десния банкет /тротоар/ и се ударил в железобетонен стълб с предна челна дясна част на купето на автомобила , като след удара автомобила преустановил движението си.Виждайки , че малолетната А. се намира на предна дясна седалка , по негово мнение без видими наранявания , а малолетната Р. е паднала между седалките , неподвижна и с течаща от устата кръв , взел на ръце малолетната Р. , която изнесъл от автомобила и с автомобил управляван от свид. М. А. – съсед на свид.М. откарали в болнично заведение в гр.Елхово , където била констатирана смъртта и.Същевременно малолетната А. също била отведена в медицинско заведение за оказване на специализирана медицинска помощ , където било установено счупване на лъчевата кост на лявата ръка.

Видно от заключението на съдебно медицинска експертиза на труп № 159/2014 г. при огледа , аутопсията и изследването на трупа на Р. Ю. Д. на 7 години е била установена гръбначно – мозъчна травма – разкъсване на връзките на гръбнака в шийния отдел с пълно отделяне на първи шиен прешлен от основата на черепа и пълно прекъсване на гръбначния и продълговатия мозък; кръвоизлив под меките обвивки на мозъка; разкъсване и кръвонасядане на шийните мускули; вдишана кръв в белите дробове.Експертизата сочи като причина за настъпване на смъртта на Р. Д. гръбначно мозъчната травма , която е несъвместима с живота и е причинила смъртта за секунди.Експертизата сочи и , че установените увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма , по начина и при обстоятелствата описани в предварителните сведения.

Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза по писмени данни № 244/14 г. след запознаване с представената медицинска документация и другите материали по ДП е установено , че А. Ю. Д. е получила счупване на лъчевата кост на лявата ръка на типично място.Експертизата дава заключение , че описаното увреждане е причинено по механизъм на действие от твърд тъп предмет и може да се получи при автомобилна травма , по начин и при обстоятелствата отразени в ДП.Експертизата дава заключение и , че на пострадалата е причинено трайно затруднение в движението на лявата ръка , което се дължи на счупването на лъчевата кост.

От заключението на физикохимическа експертиза - Протокол № 399/18.08.2014 г. на НТЛ – ОД МВР Стара Загора се установява , че в кръвта на подс.Х. не се доказва наличието на етилов алкохол.

Производството е по реда на глава ХХVІІ от НПК.За да приеме за установени изложените фактически обстоятелства съда в съответствие с разпоредбата на ал.3 на чл.373 от НПК взе предвид направеното от подсъдимия Х. самопризнание в съответствие с разпоредбата на т.2 на чл.371 от НПК и събраните в хода на досъдебното производство доказателства-гласни и писмени ,както и заключения на назначени експертизи-съдебно автотехническа , съдебно медицинска на труп и по писмени данни , при изразено съгласие от подсъдимия да не се събират доказателства относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и такова по т.1 на чл.371 от НПК от страна на всички страни в процеса и при обявено определение по реда на ал.4 на чл.372 от НПК.

Така изложените фактически обстоятелства се установяват по безспорен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства-гласни – показанията на разпитаните свид.И.М. , Ю.Д. ,А.И., М. А.,Е.Х., М.И. и Я.Д. , обясненията на подс.Х. и писмени такива- справка за съдимост на подс.Х. , пратокол за съдебно медицинско изследване, справка от сектор КАТ ОДП, справка за регистрацията на процесния автомобил ,удостоверения за наследници на постр.Р. Ю., протокол за оглед на местопроизшествие от 13.08.2014 г. ведно с фотоалбум,медицинска документация касателно Р. Ю. ,протокол за медицинско изследване и талони издадени на подсъдимия, констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 13.08.14 г. , договор за покупко продажба на МПС от 21.08.2013 г.копия от техническа документация касателно автомобила, такива касателно застраховка на автомобила, заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 123/2009 г.,съобщение за смърт и препис – извлечение от акт за смърт на Р. Ю., удостоверения за раждане на Р. и А. Ю., както и от заключенията на назначените експертизи- автотехническа , съдебно медицинска на труп №159/2014 г., съдебно медицинска експертиза по писмени данни №244/14 г. и физикохимическа за алкохол на проба кръв –Протокол №399/18.08.2014 г.

Съда кредитира изцяло показанията на свид.И.М. ,Е.Х. и М.И. като вътрешно и съотносимо едни спрямо други непротиворечиви , а и съответни на установеното от протокола за оглед на местопроизшествие и заключенията на назначените по делото експертизи - съдебно медицинска на труп и такава по писмени данни , автотехническа , а и физикохимическа за алкохол на проба кръв по отношение на подс.Х. /Протокол №399 от 18.08.2014 г./ Показанията на свид.М. , Х. и И. по отношение на обстоятелствата на времето и мястото на пристигане на подс.Х. , това , че е управлявал процесния автомобил с намиращите се в същия малолетни деца Р. и А. , обстоятелствата при които същият е качил в автомобила децата , факта на възприемане на шум от последвал няколко минути след излизането му от жилището с децата удар , последвалото възприемане на автомобила по време , място и позициониране , такова по отношение на състоянието на децата към този момент , действията на подсъдимия по вземане на пострадалата Р. на ръце , опит за оказване на помощ и отнасяне в автомобила на свид.А. респективно в медицинско заведение от подс.Х. , отвеждането на малолетната А. в болнично заведение за оказване на специализирана медицинска помощ, са съответни едни спрямо други и вътрешно непротиворечиви.На лице е съответствие на показанията на тези свидетели и с установеното от огледа на местопроизшествието за мястото на удара между автомобила и намиращия се на място стълб , включително по отношение на мястото на контакта на автомобила със стълба.На лице е пълно съответствие на показанията на тези свидетели и с установеното от съдебно медицинската експертиза на труп за механизма на причиняване – автомобилна травма и времето на настъпване на смъртта , предвид заявеното от тези свидетели за очевидна безжизненост на тялото на пострадалата Р. Ю..На лице е и пълно съответствие на показанията на свидетелите за установеното по отношение на причиняване на травмата на пострадалата А. Ю. , предвид описаното от същите състояние на детето и очевидността на нараняването на лява ръка на същата.

Съда кредитира в пълнота и показанията на свид.Ю.Д..Същият по категоричен начин сочи на обстоятелството на съществуващите близки отношения с подс.Х. и семейството му , а и на установените обстоятелства по осъществяване на деянието от Х. , предадени му от присъствалите на място негови близки.На лице е пълно съответствие на установеното от показанията на този свидетел с тези на свидетелите очевидци, визирани по-горе.

Съда кредитира в пълнота и показанията на свид. А.И. по отношение на обстоятелството на собствеността на автомобила управляван от подс.Х. , като съответни на установеното от писмените доказателства по делото , а именно приложения договор за покупка на автомобила и тези за регистрацията му.

Съда кредитира в пълнота и показанията на свид.М. А..Показанията на този свидетел за възприетите от него обстоятелства на чут шум от удар , преди който не е възприел такива от спирачки на автомобила , тези за мястото и позиционирането на автомобила с който е осъществено ПТП са съответни на установеното от заключението на автотехническата експертиза.Съответни на показанията на свид.Ив.М. , Х., М.И. са и тези на свид.А. по отношение на установеното за състоянието на малолетните деца Р. и А. , а и тези за оказаната помощ по откарване на подс.Х. с пострадалата Р. Ю. до болница в гр.Елхово.

Съда кредитира в пълнота и показанията на свид. Я.Д. *** касателно установеното от същия при пристигането му на местопроизшествието.Показанията на този свидетел са съответни на установеното от протокола за оглед на местопроизшествие , а и на заключенията на автотехническата , физикохимическата и съдебно медицинските експертизи по делото.При кредитиране на показанията на този свидетел съда взе предвид и обстоятелството , че същият е бил на местопроизшествието по силата на служебните си задължения и е лице , което не е заинтересовано от изхода на делото , предвид липсата на каквито и да било взаимоотношения с подсъдимия , а и пострадалите лица.

Съда кредитира в пълнота и заключенията на назначените и изготвени по делото автотехническа , физикохимическа за алкохол на проба кръв /Протокол №399 от 18.08.2014 г./ съдебно медицинска по писмени данни №244/14 г. и съдебно медицинска на труп № 159/2014 г. експертизи , като точни , ясни , пълни и изготвени в съответствие с изискванията за това.

На лице е пълно съответствие и на установеното от показанията на визираните свидетели , обясненията на подс.Х. , заключението на съдебно автотехническата експертиза касателно механизма на ПТП със заключението на назначената съдебно медицинска експертиза на труп и тази по писмени данни по отношение на механизма на причиняване на уврежданията на пострадалите Р. и А. Ю. и характера и вида на причинените им такива , а и на причината за настъпване на смъртта на пострадалата Р. Ю..

Установения от експертите по назначената автотехническа експертиза механизъм на ПТП , базиран и на установеното от протокола за оглед на местопроизшествие , е на управление на автомобила от подсъдимия непосредствено преди произшествието равноускорително , на първа предавка , с тръгване от място , като скоростта му е с променлива величина – нарастваща до скоростта му в момента на удара в железобетонния стълб , към момента на настъпването на ПТП на такава от 27,2 км/час.Експертизата дава заключение и , че при тази скорост на автомобила опасната зона за спиране е съответно от 14.80 метра , както и , че при конкретната пътна обстановка – път, видимост , метеорологични условия водача е имал техническа възможност да възприеме признаците за вида и състоянието на участъка , да види други участници в движението и обекти разположени в страни от платното за движение , да контролира движението на автомобила и да не създаде предпоставки за възникване на произшествието.От извършения експертен оглед на автомобила се установява,че по купето на автомобила е повредена предна дясна част , деформиран е преден десен калник и подкалник, предна броня , счупени предни десни фар и мигач, деформиран преден капак и маска , воден радиатор и счупено стъкло на преден ляв фар, установено е, че гумите са с нормален протектор и в нормално състояние, кормилната уредба е без разединяване на детайли и при завъртане на волана в двете посочи управляемите колела реагират.Експертизата дава заключение и , че причините за възникване на ПТП не са от техническо естество.Експертизата дава заключение и , че анализа на конкретната пътна обстановка – профил и състояние на участъка на възникване на произшествието , липсата на следи от резки корекции на траекторията на движение на лекия автомобил „Фиат Улисе 2.0” , като признак на реакция при внезапно възникнало препятствие на платното за движение и липсата на характерни следи , като признак за внезапна поява на техническа неизправност в някои от системите и агрегатите на автомобила , имащи пряка връзка с безопасността на движението налага извода , че конкретното поведение на автомобила непосредствено преди произшествието – отклоняване надясно с излизане извън платното за движение и удар в железобетонен стълб , не е продиктувано от появата на техническа неизправност или внезапно възникнало препятствие на платното за движение.

Факта на причинените травми на пострадалите Р. и А. Ю. в резултат на ПТП се установява от механизма на причиняването им посочен в заключенията на съдебно медицинските експертиза, както и настъпването на смъртта на пострадалата Р. Ю. в резултат от тези травми и причиняването на средна по характер телесна повреда на пострадалата А. Ю. .И в тази насока е налице съответствие на показанията на всички свидетели помежду им, а и със заключението на назначените съдебно медицинска по писмени данни , съдебно медицинска на труп и автотехническа експертизи.

От анализа на установените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност съда намира , че както от обективна , така и от субективна страна подс.Х. е осъществил състава на чл.343 ал.4 вр. с ал.3 б.”б” вр. с ал.1 б.”в” вр. с чл.342 ал.1 от НК , тъй като на 13.08.2014 г. около 16.00 часа в с.К. , общ.Тополовград , по ул.”Г.Д.” , при управлението на МПС лек автомобил марка „Фиат Улисе „ с рег.№ У **** АМ , собственост на А. Й. И. *** , при отклоняване на дясно излязъл извън платното за движение , навлязъл косо в десния банкет/ тротоар/ и се ударил в стълб , нарушил правилата за движение визирани в разпоредбата на чл.20 ал.1 и 2 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Р. Ю. Д. и средна телесна повреда на А. Ю. Д. *** , изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата ръка , довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка.

Безспорно установено от доказателствата по делото е обстоятелството , че подс.Х. е осъществявал движение с управляваното от него МПС - лек автомобил марка „Фиат Улисе „ с рег.№ У **** АМ по ул.Г.Д. *** , като при отклоняване надясно излязъл извън платното за движение , навлязъл косо в десния банкет/ тротоар/ и се ударил с управлявания от него автомобил в железобетонен стълб. Подс.Х. е нарушил разпоредбата на ал.1 на чл.20 от ЗДП , тъй като не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство което управлява.Управлението на автомобила от подс.Х. , с напускането на пътното платно в дясно и косото навлизане в банкета / тротоара/ с последвал удар в стълб , при липсата на технически причини за това , сочи на нарушаване на задължението му съобразно разпоредбата на ал.1 на чл.20 от ЗДП на упражняване на непрекъснат контрол върху управляваното от водача МПС , а и на тези на ал.2 на същия текст, а именно при избиране на скоростта на движение в качеството си на водач на МПС да избере такава съобразена с всички условия - атмосферни , състояние на път и превозно средство , характер и интензивност на движението , видимост , а и пътници в МПС , като в случай на необходимост спре , пред всяко предвидимо препятствие , обстоятелството на транспортиране в автомобила на малолетни лица на неподходящи за същите места , при не вземане на необходимите за това мерки за безопасност , а и при излизане от платното за движение и навлизането в банкета , по същество не спиране пред появилото се препятствие в резултат от поведението му на пътя , а именно железобетонен стълб , с последващ удар в същия. Причина за напускане на платното за движение на автомобила и косото му навлизане в банкета / тротоара/ с последвал удар в стълб се дължи именно на нарушаване на правилата за движение от подс.Х. - тези визираните в разпоредбите на чл.20 ал.1 и 2 от ЗДП. Т.е. поради загуба на контрол над управлението на автомобила от подс.Х. автомобила е напуснал пътното платно от дясно , навлязъл косо в десния банкет /тротоар/ с последвал удар с предните си състави в железобетонен стълб. Безспорно установено от доказателствата по делото е обстоятелството , че подс.Х. е имал техническата възможност при своевременно реагиране да спре своевременно на безопасно разстояние от визираното препятствие – железобетонен стълб , както и да го възприеме своевременно при наличната видимост , която е имал на пътя.Като не е следил пътната обстановка , като не е управлявал автомобила си така , че да може да спре пред всяко появило се пред автомобила препятствие , като не е контролирал автомобила който управлява непрекъснато в резултат на което е допуснал напускане на пътното платно и като не е спрял при възникналата опасност за движението в резултат на това си поведение, респективно с последващ удар в железобетонен стълб подсъдимия е нарушил именно разпоредбите на чл.20 ал.1 и 2 от ЗДП. В процеса на удара и в резултат от същия са били причинени и телесните увреждания на А. Д. - счупване на лъчева кост на лява ръка , довело до трайно затруднение на движението и и несъвместими такива с живота довели до смъртта на пострадалата Р. Д..

На лице е пряка причинна връзка между настъпилата смърт на пострадалата Р. Ю. и причинената на А. Ю. средна по смисъла на чл.129 от НК телесна повреда изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата ръка , довела до трайно затруднение на движението и и осъществените действия по нарушаване на визираните разпоредби от ЗДП от подс.Х..Смъртта на Р. Ю. и средната телесна повреда на А. Ю. са настъпили в резултат на получените травми вътре в автомобила при неговото блъскане по време на движение в железобетонен стълб.

Пострадалата Р. Ю. е получила гръбначно мозъчна травма - разкъсване на връзките на гръбнака в шийния отдел с пълно отделяне на първи шиен прешлен от основата на черепа и пълно прекъсване на гръбначния и продълговат мозък , разкъсване и кръвонасядане на шийните мускули и вдишване на кръв в белите дробове. Като причина за настъпването на смъртта експертизата сочи гръбначно мозъчната травма , която е несъвместима с живота и е причинила смъртта за секунди.Експертизата дава заключение , че описаните увреждания са получени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма , по начина и при обстоятелствата описани в предварителните сведения.Този механизъм на причиняване на травматичните увреждания на Р. Ю. , довели и до смъртта и , е установен и от събраните по делото доказателства – свидетелски показания и обяснения на подсъдимия , а и протокол за оглед на местопроизшествие и заключението на автотехническата експертиза.

Пострадалата А. Ю. е получила счупване на лъчевата кост на лявата ръка на типично място.Експертизата дава заключение , че описаните увреждания са получени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма , по начина и при обстоятелствата отразени в ДП.Този механизъм на причиняване на травматичните увреждания на А. Ю. , довели до причиняването на същата на средна по смисъла телесна повреда , предвид наличното счупване на лъчевата кост на лявата ръка , довело до трайно затруднение на движението на същата , е установен и от събраните по делото доказателства , а именно свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели и обясненията на подс.Х. , а и протокола за оглед на местопроизшествие и заключението на автотепническата експертиза.

От субективна страна деянието е осъществено от подс.Х. по непредпазливост.Безспорно Х. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици при нарушаването на визираните разпоредби на ЗДП но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

При определяне на вида и размера на наложеното наказание,както и на начина му на изтърпяване съда взе предвид следното:

Касае се за деяние,което е със сравнително висока степен на обществена опасност предвид начина му на осъществяване с оглед на броя и вида на нарушените специални разпоредби на ЗДП .При преценката на личността на подсъдимия съда счита,че се касае за такава със сравнително невисока степен на обществена опасност.По отношение на подс.Х. са налице данни характеризиращи го положително в отношенията в обществото- в активна трудоспособна възраст и с трайно изградени трудови навици.Като характеризиращо личността му съда взе предвид и отношението на подсъдимия към вече осъщественото,а именно искреното му съжаление и оказаното съдействие при разследването на органите на ДП , а не на последно място и поведението му на отнасянето на пострадалата Р. Ю. до специализирано медицинско заведение , със съдействието на свидетел по делото , сочещо и на желание за оказване на помощ , независимо от настъпилия резултат и обективно наличните данни по делото , че към този момент пострадалата Р. Ю. не е била жива.От друга страна съда взе предвид и установеното от справката от ОД МВР Ямбол за осъществените от подсъдимия Х. нарушения на ЗДП , визирани в отразените в същата девет НП и четири фиша. Преценявайки от една страна сравнително високата степен на обществена опасност на осъщественото и от друга сравнително невисоката степен на обществена опасност на личността на подсъдимия съда счете , че следва да определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.54 от НК , при лек превес на смекчаващи отговорността обстоятелства към средния предвиден в закона , а именно в размер на пет години лишаване от свобода.При задължението си да редуцира определеното наказание в рамките на чл.58 а ал.1 от НК с една трета предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК следва да определи за изтърпяване същото и определи по вид лишаване от свобода в размер на три години и четири месеца лишаване от свобода .В съответствие с разпоредбата на чл.59 ал.1 вр. с чл.61 т.3 от ЗИНЗС съда определи на подсъдимия Х. първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип.В този си вид , размер и начин на изтърпяване наложеното на подс.Х. наказание ще осъществи в пълнота визираните в чл.36 от НК както възпитателна , така и възпираща роля по отношение на подсъдимия и обществото.

Съда намира , че не могат да се споделят доводите на защитата на подс.Х. за определяне на наказание на същия при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в рамките на наказание лишаване от свобода по размер даващо възможност за приложение на разпоредбата на чл.66 от НК.За да определи по размер наказанието лишаване от свобода съда взе предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства , визирани и от защитата на подсъдимия като такива, а именно чистото съдебно минало , характеризиращите личността му данни , включително поведението му насочено към опит за оказване на съдействие на пострадало лице , независимо от обстоятелството на настъпила смърт към този момент на същото , а и изразеното съжаление след осъществяване на деянието.При определяне на размера на наказанието на подсъдимия съда отчете и оказаното съдействие на органите на ДП , като взе предвид това му процесуално поведение.Що се касае до направеното признание в хода на съдебното следствие , то същото е такова свързано с производството по реда на глава ХХVІІ от НПК , което поведение законодателя е обвързал и с приложението на специалната разпоредба на чл.58а от НК касателно намаляване на размера на наложеното наказание с една трета. Едновременно с това съда взе предвид и степента на обществена опасност на осъщественото от същия престъпно деяние , а именно сравнително висока такава предвид начина на осъществяване на деянието , при вида на нарушените правила на ЗДП.За това и именно определи наказанието на подс.Х. при минимален превес на смекчаващи отговорността обстоятелства , към средния предвиден в текста размер на наказанието.При това наложено по размер наказание на подс.Х. , а именно за изтърпяване , след редукция на осн. чл.58а от НК в размер на три години и четири месеца лишаване от свобода , не е налице една от формалните предпоставки на ал.1 на чл.66 НК – размер на наказанието лишаване от свобода , за приложението на визирания текст , каквото е искането на подсъдимия.

В съответствие с разпоредбата на чл.343 г от НК съда лиши подсъдимия от право на управление на МПС за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила , който срок счита за достатъчен и необходим за реализиране на целите на наказанието.

Съда счита , че следва подс.Х. да бъде признат за невиновен и оправдан в съответствие с разпоредбата на чл.304 от НПК и оправда същия по внесеното му обвинение да е осъществил горното деяние при нарушаване на разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП.Нормата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП е обща. Подс.Х. е признат за виновен в осъществяване на деянието по внесеното обвинение при нарушаване на разпоредбите на чл.20 ал.1 и 2 от ЗДП , които са специални такива.При наличието на допуснато нарушение на специално правило за движение , нарушаването на общо правило за движение по пътищата , дори и да е допуснато е неприложимо.

Съда осъди подсъдимия Х. да заплати направените по делото разноски,така както са извършени,а именно сума в размер на 440 лева в полза на Републикански бюджет по сметка на ОД МВР Хасково.

Като причина за осъществяване на деянието съда отчете неспазването на установените правила за движение по пътищата в страната от подсъдимия.

По изложените съображения съда постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ: