МОТИВИ на Присъда №156/12.10.2015 г.,

постановена по ВНОХД №115/2015 г. по описа на ЯОС

 

Съдебното производство е образувано по протест на прокурор от Районна прокуратура – Ямбол и въззивна жалба на частния обвинител и граждански ищец Н.Г.Г., против Присъда №27/18.02.2015 г. постановена по НОХД №1242/2014 г. по описа на Районен съд - Ямбол, с която подсъдимия Н.И.Г. е признат за невиновен в това на 05.05.2010 г., около 13.20 ч. на път 7007 в участъка с. Зимница, обл. Ямбол - гр. Стралджа, обл. Ямбол, на около 1 км. от гр. Стралджа, обл. Ямболска, при управление на МПС - товарен автомобил марка „***” с рег. номер ***, собственост на „***” ЕООД, да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, чл. 44 ал. 1 от ЗДвП и чл. 67 ал. 1 от ППЗДвП, в резултат на което да е предизвикал ПТП и по непредпазливост да е причинил средна телесна повреда на Н.Г. ***, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на десния горен крайник на пострадалия, поради което и на основание чл. 304 НПК, е бил оправдан по предявеното му обвинение по чл. 343 ал. 1 б. „Б” вр. чл. 342 ал. 1 от НК. С атакувания съдебен акт, решаващият съд е отхвърлил като неоснователни предявените граждански искове от Н.Г.Г. против подсъдимия Н.И.Г. за сумата от 20 000 лв., като обезщетение за причинени неимуществени вреди и за сумата от 2182.19 лв. – обезщетение за имуществени вреди, и двете суми ведно със законната лихва от 05.05.2010 година. Постановил, е на основание чл. 190, ал. 1 НПК, разноските по делото да останат за сметка на Държавата.

В открито съдебно заседание, прокурорът от ОП - Ямбол поддържа протеста, като счита, че първоинстанционната присъда е необоснована, незаконосъобразна и неправилна и първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал събраните доказателства и е достигнал до неправилния извод че в случая е налице случайно деяние.  Излага съображения, че присъствието на работник на платното на движение, макар и не в лентата за движение на товарния автомобил, е достатъчно основание да се приеме, че е налице опасност на пътя и подсъдимият, не само е могъл да предвиди това обстоятелство, но той е бил длъжен да се съобрази с него и да предприеме действия така, че да заобиколи по най-безопасния начин пострадалия, да се движи най-вдясно и при необходимост да навлезе и в банкета. По тези съображение пледира оправдателна присъда да се отмени и подсъдимия Н.И.Г. да бъде признат за виновен по предявеното обвинение и му бъде наложено  наказание 1 година „лишаване от свобода”, която на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.

Въззивникът Н.Г.Г., чрез повереника си също пледира за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното обвинение, гражданските искове да бъдат уважени изцяло, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Повереникът излага доводи, че извършеното не е случайно деяние, тъй като пострадалия се е намирал на пътното платно където изпълнявал служебни задължения, в участък на пътя, обозначен че там има ремонт, а подсъдимият е възприел тази пътна обстановка и е бил длъжен да съобрази скоростта си с конкретната пътна обстановка и да се движи със скорост и поведение което да не застрашава останалите участници в движение.

Въззиваемият подсъдим, чрез защитника си настоява да се постанови решение, с което да се потвърди присъдата на Ямболският районен съд, като се приеме, че същата е правилна и законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Защитникът излага доводи, първоинстанционният съд правилно е преценил, че се касае за случайно деяние, тъй като подсъдимият не е нарушил правило за движене по пътищата. Пледира да се потвърди атакуваната присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована, като излага съображения, че подсъдимият е забелязал, че на пътя се извършва ремонт и се движил с многократно по-ниска от разрешената скорост, а  контакта е станал при въртеливо движение, което е извършвал пострадалия и неволно се е приближил до камиона.

 

Ямболският окръжен съд констатира следното:

 

Протестът и въззивната жалба са процесуално допустими, като подадени съответно от прокурор и лице имащо право и интерес, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледани по същество са основателни, по следните съображения:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

ЯОС приема за установена фактическа обстановка, по същество правилно възприета и от първоинстанционния съд, както следва:

На 05.05.2010 г. около 13.20 ч. подсъдимият Н.И.Г. управлявал МПС товарен автомобил „***” с ДК № *** по път 7007 от с. Зимница, към гр. Стралджа. Стралджа. Движението му се извършвало при слънчево време и суха пътна настилка, като в тази част пътя представлявал прав участък с широчина на платното за движение 6 м., двустранно ограничено с проходими затревени банкети с широчина 1.40 м. и надлъжна пътна маркировка МЗ - „единична прекъсната линия”. По това време, на около 1 км. преди гр. Стралджа, на пътя се извършвал ремонт на асфалтовото покритие и на платното имало изрязан участък с неправилна форма, разположен около осевата линия, преимуществено в лявата лента за движение /посока с. Зимница - гр. Стралджа/, със средна дълбочина около 5 см. Лявата пътна лента била затворена, като от страната на с. Зимница имало поставен пътен знак А 23 - „участък от пътя в ремонт” и ограничение на скоростта 40 км/ч., а от страната на гр. Стралджа, лентата била препречена с паркиран там валяк и поставени конуси. На платното за движение се намирали работници на ПСФ „***” АД гр. Ямбол, извършващи ремонта – свидетелите Н.Г., К. К., Д.С., С.М., М.Д., Б.Ж., И.И.. Движението в двете посоки се осъществявало в дясната пътна лента /с. Зимница - гр. Стралджа/ с широчина 3 м., която била стеснена, тъй като ремонтирания участък заемал 0.60 м от нея, оставяйки „проход” с широчина 2.40 метра.

Около 13.20 ч. на посочената дата, подсъдимият Г., с управлявания от него товарен автомобил, който бил с десен волан и габаритна широчина 2.50 м., приближил процесния пътен участък и от около един километър забелязал, че там се извършват ремонти работи. Подсъдимият намалил скоростта на управляваното от него МПС и движейки се възможно най-вдясно в дясната пътна лента /с. Зимница - гр. Стралджа/, започнал бавно, със скорост не повече от 20 км/ч, да преминава покрай работещия в другата пътна лента близо до осевата линия работник – пострадалия Н.Г.Г.. Пострадалият носил на гърба си преносима машина STIHL BR 420 – „духалка”, с която извършвал фино почистване на изрязания пътен участък, намирал се в лявата пътна лента, близо до осевата линия, бил с гръб към движещите се от с. Зимница към гр. Стралджа ППС, а с тялото си извършвал въртеливи и постъпателни движения надясно и назад. След като челната част на процесното МПС подминала пострадалия, на 4.65 м. от началото, между левите странични габарити на товарния автомобил и десните на машината-духалка на гърба на пострадалия Г., бил реализиран контакт и в следствия на сблъсъка, било причинено открито счупване на дясната раменна кост на пострадалия – фрактура хумери декстра. След удара пострадалия Г. се завъртял и приклекнал, а подс. Г., който не разбрал за причиненото ПТП, продължил движението си. След това пострадалият бил транспортиран в МБАЛ „Св. Пантелеймон” АД гр. Ямбол. На 05.06.2010 г. той претърпял оперативно лечение като му била имплантирана метална остиосинтеза и престоял 10 дни в болница МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” АД гр. Стара Загора. На 05.10.2010 г. на пострадалия била извършена и втора операция за реимплантация на металната остиосинтеза, с болничен престой от 10 дни.  

По делото са назначени и проведени множество експертизи.

От заключението на ВЛ по тройната автотехническа експертиза се установява, че по време на удара пострадалия Г. се е намирал между 3.80 до 3 метра спрямо левия край на платното за движение по посока огледа /от гр. Стралджа - към с. Зимница/, т.е. намирал се в левия край на дясната пътна лента, като позицията на носената от него машина, била на осевата линия на пътното платно широко 6 метра. ВЛ дават заключение, че челните състави на товарния автомобил, управляван от подсъдимия подминали безпрепятствено покрай пострадалия Г., който е извършвал действия по почистване на пътния участък с носената на гърба си машина, като тези му действия са били свързани с придвижване на тялото му въртеливо и постъпателно в посока назад и надясно. В момента в който товарния автомобил подминал Г. с предните си части, на 4.65 метра машината на гърба на пострадалия Г. реализирала контакт с левите странични габарити на товарния автомобил управляван от подсъдимия. Експертите заключават, на базата на времето необходимо за изминаване на една човешка крачка, че постъпателната  скорост на автомобила към момента на контакта е била не повече от 20 км/ч и че скоростта на движение на автомобила няма дял в настъпване на ПТП.

ВЛ С Д, дава заключение, че основен дял за настъпване на ПТП има водачът Г., който след като е забелязал участъка от пътя който е в ремонт, разположението на работниците, сигнализацията не се е съобразил със спецификацията на управлявания от него автомобил, скоростта на движение на автомобила и не е осигурил достатъчно странично разстояние между товарния автомобил и работника.

Видно от заключението на съдебно-химическата експертиза, в иззетата от пострадалия Н.Г. кръвна проба не се е установило съдържание на етилов алкохол.

Видно от заключението на ВЛ д-р П. по съдебно­медицинската експертиза, в резултат на настъпилото ПТП на пострадалия Н.Г.Г. е било причинено открито счупване на дясна раменна кост, което довело до трайно затрудняване на движението на горния крайник за период по-дълъг от 30 – дни, като при правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията бил необходим период от около 5-6 месеца. ВЛ дава заключение, че е настъпило възстановяване на основната функция на ръката на пострадалия, а именно хватателната, но възстановителните процеси по пълния обхват на движенията, разгъване и сгъване, са свързани в определена степен и с индивидуалните особености на организма, като обменен характер на тъканите и усложнения от възпаления на същите. Експертът сочи, че на пострадалия е причинено и мозъчно сътресение проявило със степенно разстройство на съзнанието, изразяващо се в зашеметяване и дезориентация, което само за себе си е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

ВЛ по съдебно-икономическата експертиза дава заключение, че общата разлика между полагащото се трудово възнаграждение на пострадалият Г. и полученото от него обезщетение за временна нетрудоспособност за времето от 05.05.2010 – 02.11.2010 г. и от 02.11.2010 – 30.04.2011 г. е 166.46 лева. Също така пострадалият е направил разходи за лечението си в размер на 1805.73 лв. – в това число и за балнеолечение в „ПРО” ЕАД клон Павел Баня в размер на 199 лв. за периода 07.09.2010 г. – 16.09.2010 г. /видно от фактура №1600095102/07.09.2010 г./, за което лечение е бил насочен чрез Болничен лист 0509057-4285/09-09.2010 г. с диагноза „фрактура хумери декстра” от трудова злополука, с определен режим на лечение домашен и санаториален. По делото е представена и фактура №1600125006/26.08.2011 г. за санаториално лечение на пострадалия отново в „ПРО” ЕАД клон Павел Баня за периода 26.08.2011 г. – 04.09.2011 г. за разход в размер на 210 лв., което не е придружена с болничен лист.

В хода производството, гражданския ищец Н.Г.Г. е предявил искове срещу подсъдимия Н.И.Г. - 20 000 лв. като обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди и 2182.19 лв. /с увеличение/ за репариране на причинени имуществени вреди - и двете суми със законната лихва считано от 05.05.2010 г. до окончателното им изплащане.

Подсъдимия Н.И.Г. е роден на *** ***, ж. к. „***” 5-А-22, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, разведен, с ЕГН **********. Същият е правоспособен водач на МПС и към инкриминирания момент е притежавал свидетелство за управление на МПС №266972870 за категории В, С, М, Т. От приложената по делото справка за съдимост се установява, че към момента на деянието, подс. Г. е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а, ал. 1 от НК по НАХД №787/2007 г. на ЯРС за престъпление по чл. 343б ал. 1 НК, както и е  осъждан с наложено наказание „Пробация” и е бил лишен от право да управлява МПС, по НОХД №142/2008 г. на ЯРС с влязла в сила присъда на 19.02.2008 г., за престъпление по чл. 343б ал. 1 НК. Видно от Справка за нарушител от региона от сектор КАТ - ОДП Ямбол от 14.05.2010 г., подсъдимият като водач на МПС, освен ангажираната му административно-наказателна и наказателна отговорност, е наказван още 6 пъти за нарушения на правилата за движение по пътищата /по чл. 171, чл. 182 и чл. 183 от ЗДвП/, като преди процесното деяние, последно е бил наказан по административен ред на 02.12.09 година.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Настоящият състав, след като извърши собствена преценка на събраните по делото доказателства - отделно и в тяхната съвкупност, счита че решаващият съд правилно е възприел фактическата  обстановка, въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на пострадалия Н.Г.Г. и на свидетелите K. К., Д. С., С.М., М.Д., Б.Ж., И. З., В. Г., А. Г. и Н. П., заключенията на вещите лица по назначените съдебни експертизи и от приобщените писмени доказателства, които решаващият съд правилно е ценил като достоверни: Протокол за оглед на местопроизшествие от 05.05.2010 г. и албум към него, протокол за оглед на веществени доказателства от 05.05.2010 г. и албум към него, епикриза на Н.Г.Г. от 15.05.2010 г. МБАЛ „Св. Пантелеймон” АД гр. Ямбол Отделение - ортопедия и травматология, епикриза на Н.Г.Г. от МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” АД Ортопедичен комплекс детска ортопедия и травматология гр. Стара Загора, 9 бр. фактури, рецептурна бланка, 7 бр. болнични листове, 2 бр. удостоверения от ПСФ „***” АД Ямбол, допълнително споразумение №110/01.12.2009 г. към трудов договор №13/03.05.2005 г. на ПСФ „***” АД Ямбол, фотокопие от Книга за ежедневен инструктаж на работниците на 05.05.2010 г. на ПСФ „***” АД Ямбол, фотокопие от Книга за периодичен инструктаж на работниците за ІІ-ро тримесечие на 2010 г. на ПСФ „***” АД Ямбол, фотокопие от трудов договор №15/23.11.2004 г., фотокопие на допълнително споразумение №159/01.12.2009 г. към трудов договор №15/23.11.2004 г. на ПСФ „***” АД Ямбол, фотокопие от списък на работните места и видовете работи, при които се използват лични предпазни средства по Наредба №3/19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и спазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства, справка за нарушител от региона от сектор КАТ - ОДП Ямбол от 14.05.2010 г., справка в централна база КАТ от 19.05.2010 г. и справка за съдимост.

Правилно ЯРС е констатирал частично разминаване между показанията на пострадалия Н.Г.Г., К. К. и М.Д. с тези на свидетелите Д.С., С.М., Б.Ж., И.И. и И.З., както и обясненията на подсъдимия, по отношение на мястото на което се е намирал пострадалия Г. в момента на съприкосновение на носената от него „духалка“ със страничния борд на управлявания от подсъдимия  товарен  автомобил. В тази връзка правилно решаващият съд е дал вяра на показанията на втората група свидетели и обясненията на подсъдимия, като е приел, че пострадалия Г. при контакта, се е намирал в близост до осевата линия. Решаващият съд е изложил убедителни мотиви по верификацията на тези гласни доказателства, като е преценил, че в този насока те са логични, взаимно допълващи се и подкрепени от кредитираното заключението на тройната автотехническа експертиза.

Правилно съдът е кредитирал и заключението на ВЛ по тройната автотехническа експертиза, като е съобразил, че то е пълно, ясно, научно обосновано и почива на детайлно изследване на данните по делото, изготвено от експерти със задълбочени научни знания. При отговора си на задача №5, експертите правят извод, че „от техническа гледна точка скоростта на движение на товарния автомобил няма дял за настъпване на произшествието, причина за което е взаимното разположение на участниците в него, както и отстоянието между тях в динамика”. Правилно решаващият съд е преценил, че заключението на ВЛ Д, по отношение на скоростта на движение на товарния автомобил се явява необосновано, тъй като скоростта на движение е била определена на базата на осреднени свидетелски показания - субективни възприятия, а не обективни дадености и на тази база е извлечен и описан механизма за настъпване на ПТП. Резонно първата инстанция е приела, че при изготвяне на тази експертиза - 25.09.2010 г., ВЛ не е ползвал данните от проведените по-късно следствени експерименти /в периода от 13.06. до 19.06.2013 г./, както и показанията на свидетеля И.З. от 30.07.2013 година.

Настоящият състав намира, че макар и да съществуват известни несъвпадения в показанията на свидетелите /коментирани напред в изложението/, всички гласни доказателства са безпротиворечиви по отношение на следното: че на процесната дата, час и място е бил извършван ремонт на участъка от пътя, че пострадалия е работил около осевата линия с машина „духалка“ поставена на гърба му като е извършвал въртеливи и постъпателни движения с тялото си, че подсъдимия е възприел всички това от значителна дистанция, намалил скоростта на движение на управлявания от него автомобил, че преминал с челната част на автомобила покрай пострадалия и след 4.65 м., между товарния автомобил и машината-духалка на гърба на пострадалия Г. бил осъществен контакт, в резултат на който дясната ръка на пострадалия била увредена като последвало открито счупване на дясната раменна кост.

На практика, всички събрани по делото доказателства са непротиворечиви по отношение на авторството, времето, мястото и условията при които е настъпило ПТП и последиците от него. В тази насока доказателствата са в хармонично единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин главния факт по делото.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При прецизно и правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил грешни правни изводи, като е приел, че осъщественото от подсъдимия запълва признаците на случайното деяние по чл. 15 от НК.

Настоящият състав счита, че от всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че подсъдимият Н.И.Г. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна, състава на престъплението по чл. 343 , ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342 ал. 1 НК, като на 05.05.2010 г. около 13.20 часа на път 7007 в участъка с. Зимница област Ямбол - гр. Стралджа област Ямбол, на около 1 км. от гр. Стралджа област Ямбол, при управление на МПС – товарен автомобил марка „***” с рег. №***, собственост на *** ЕООД е нарушил правилата за движение  по пътищата визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, в резултат на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н.Г. ***, изразяваща се в открито счупване на дясната раменна кост, което е довело да трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник на пострадалия.

От обективна страна

Извършеното от подсъдимия деяние, е съставомерно по  чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 НК, тъй като подс. Г., при управлението на процесния автомобил, е нарушил конкретни правила за движение по пътищата, а именно по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”. Подсъдимият е управлявал МПС с конкретната скорост, като не е съобразил състоянието на пътя и на превозното средство, както и характера на движението, така че да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и макар да е намалил скоростта не е спрял товарния автомобил при възникналата опасност за движението. Няма основание да се приеме, че пострадалия внезапно е навлязъл в лентата за движение, което да предизвика изненада за подс. Г., след като той е бил забелязан от подсъдимия на достатъчно разстояние, а с поведението си е създал увереност и липса на основание за съмнение, че ще продължи да извършва дейността си и няма да се оттегли пред приближаващото МПС. В конкретния случай подсъдимият, след като е възприел участъка от пътя в ремонт, наличието на работниците там и конкретната позиция и движения на пострадалия на пътното плато, е бил длъжен не само да намали скоростта и да премине бавно покрай пострадалия, а да спре изцяло като приеме, че съществува препятствие и вече е възникналата опасност за движението. Досежно извода на експертите, че „от техническа гледна точка скоростта на движение на товарния автомобил няма дял за настъпване на произшествието”, настоящият състав счита, че отношение към произшествието няма единствено конкретния параметър на скоростта – „не повече от 20 км/ч”, а има самото наличие на скорост, самото наличие на движение на товарния автомобил /с компоненти посока и скорост различна от 0 км в час/, тъй като, ако подсъдимият бе спрял напълно управлявания от него товарен автомобил пред пострадалия, то въобще не би се реализирало вредоносното съприкосновение, довело до причиняването на средната телесна повреда - безспорно такава по смисъла на чл. 129 от НК. Именно с нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станал причина за настъпването му. Съществено в случая е, че когато подсъдимият е възприел пострадалия, последният е бил в стеснения участък близо до осевата линия с гръб към посоката на движещите се от с. Зимница към гр. Стралджа без да може да осъществи пряко визуално възприемане на приближаващите ППС, извършвал е въртеливи и постъпателни движения надясно и назад с тялото си, с поставена на гърба машина излизаща извън габаритите на тялото му – това се все факти налагащи извода, че подсъдимият е можел да предвиди съприкосновението на управлявания от него товарен автомобил ширина 2.50 м. с работника, който при промяна на позицията си и оттам и периметъра си на действие с машината. Тоест посочените по-горе факти налагат безспорно извод, че пострадалия Г. съставлява препятствие на пътното платно и съществува опасност за движението в този участък от пътя.

От субективна страна

Подсъдимият Г. е пълнолетно вменяемо лице и по време на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при непредпазливост, във формата на небрежност, тъй като той не е целял и не е предвиждал обществено-опасните последици, но в конкретната ситуация е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият е управлявал автомобила така, че сам се е поставил в невъзможност да не допусне ПТП. Безспорно, подсъдимият е могъл и е бил в състояние да предвиди настъпването на общественоопасните последици и ако бе съобразил поведението си с правилата за движение – конкретно по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, не би осъществил процесното ПТП.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че подсъдимият Н.И.Г. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343 ал. 1 б. „б” вр. чл. 342 ал.1 от НК, поради което го призна за виновен по това обвинение.

Причина за извършване на престъплението е несъобразяването с правилата за безопасност на движението по пътищата, от страна на подсъдимия Г..

Съдът призна подсъдимият Н.Г. за невиновен в това да е извършил престъплението, като да е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като участник в движението по пътищата с поведението си да е създал опасности и пречки за движението и да е поставил в опасност живота и здравето на хората. Съдът счита, че при наличие на доказателства за нарушение на конкретни норми, уреждащи правилата за движение по пътищата, дееца следва да носи отговорност за тях, тъй като те се явяват специални спрямо общите правила и не съществува възможност, едновременно със специалната, да бъде инкриминирана и нарушена и общата разпоредба. В конкретният казус разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е обща и не е в причинна връзка с резултата - не е самостоятелно и водещо до настъпване на ПТП нарушение на правилата за движение.

Съдът призна подсъдимият Н.Г. за невиновен и в това, да е извършил престъплението, като да е нарушил и правилото по чл. 44. ал. 1 от ЗДвП, което създава задължение, при разминаване водачите на насрещно движещите се ППС да осигуряват достатъчно странично разстояние между ППС. В случая, безспорно пострадалият Г. не е бил водач на ППС и самият той не е ППС, поради което тази норма е неприложима в конкретния казус.

Съдът призна подсъдимият Н.Г. за невиновен и в това, да е извършил престъплението с нарушаване на чл. 67, ал. 1 от ППЗДвП, задължаваща го да се движи възможно най-вдясно на платното за движение. По делото се установи, че подсъдимият е управлявал товарния автомобил ширина 2.50 м., възможно най-вдясно по пътната лента с широчина 3 м. и с изрязан участък от 0.60 м., тъй като в противен случай, при разположението на пострадалия около осевата линия и конкретните параметри на габаритите му с машината-духалка на гърба му, ударът би настъпил в челната част на товарния автомобил, а не на 4.65 м. от предния край на камиона.

При това положение съдът на основание чл. 304 от НПК, оправда подсъдимият Г. по предявеното му обвинение в тези му части, като прие, че наказателната му отговорност следва да се ангажира само за нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – това, което е в пряк каузалитет с резултата.

 

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА:

Безспорно основния въпрос, на който следва да се отговори по това дело, е дали ПТП е възникнало в следствие на непредпазливи действия от страна на подсъдимия или се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. В тази връзка са и основните аргументи и възражения на защитата, които настоящият състав намира за неоснователни.

Решаващият съд е изложил мотиви, че подсъдимият с деянието си не е осъществил от субективна страна състава на престъпление като нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици в конкретната пътна ситуация. ЯРС е приел, че единствената възможна причина за настъпването на общественоопасния резултат е внезапното завъртане на пострадалия Г. при което намиращата се на гърба му машина е закачила подминаващия го товарен автомобил. Първата инстанция е приела, че липсват каквито и да е доказателства, които да сочат, че подсъдимият би могъл да очаква такова поведение на намиращия се в другата лента работник при разрешено движение в неговата лента и при започнало безаварийно разминаване. Приел е, че поведението на подсъдимия не е виновно, а станалото ПТП е „случайно деяние” по смисъла на чл. 15 от НК - изключващо вината и несъставляващо престъпление, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от НК. Решаващият съд е посочил, че с поведението си подсъдимия не е нарушил нито една от цитираните в обвинителния акт разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Тези изводи на първата инстанция не се споделят от настоящия въззивен състав, който по изложените по-горе аргументи, счита деянието за престъпление и намира, че незаконосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 15 от НК. Необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимия не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици, т.е че е налице случайно деяние.

Тук следва да се отбележи, че непредпазливостта е форма на вина, при която деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати, а случайното деяние е изключващо вината обстоятелство. Общото между двете хипотези е, че деецът обективно е причинил престъпния резултат без субективно да е съзнавал това. Различното е, че при небрежността деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния резултат, а при случайното деяние той не е бил длъжен или ако е бил длъжен, не е могъл да предвиди резултата. Обективният признак на небрежността очертава рамките на дължимото, т.е. това, което деецът е бил длъжен да предвиди. В случая дължимото поведение се определя от правилата за движение по пътищата – конкретно от чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, които очертават границите на грижата, която деецът трябва да прояви, за да избегне общественоопасния резултат. Субективният признак на небрежността зависи от конкретните обективни условия за извършване на деянието и от индивидуалните особености на личността на дееца. Безспорно по делото се установи, че подсъдимият обективно е възприел в цялост пътната обстановка в участъка на ремонт и действията на пострадалия, които са следвали да насочат съзнанието му към опасността при нарушаване на правилата за движение. Що се отнася до индивидуалната възможност на подсъдимия да предвиди общественоопасния резултат, тя зависи от способностите, знанията, опита, съобразителността, физическото и психическото състояние на конкретната личност. Подсъдимият е мъж в зряла възраст с дълъг стаж като  правоспособен водач на МПС /притежаващ и категория С/, познаващ по презумпция правилата, които уреждат безопасното движение по пътищата, включително и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което му е позволявало да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици.

Ето защо настоящият състав счита, че в конкретния случай не е налице проявлението на „случайно деяние” - подсъдимият сам, нарушавайки правилата за движение е създал предпоставките за настъпването на съставомерния резултат, поради което следва да понесе наказателна отговорност за извършеното от него непредпазливо деяние.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За извършеното от подсъдимия Н.Г. престъпление, Законодателят е предвидил наказание лишаване свобода до три години или пробация. При определяне конкретния вид и размер на наказанието, съдът прецени смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства - доброто му процесуално поведение и оказаното съдействие при разследването, но и отегчаващите такива - висока степен на обществената опасност на деянието; динамиката на такива престъпления в страната – т.н. „война по пътищата”; факта че преди деянието подсъдимият е извършил и други престъпления по транспорта и нарушения по ЗДвП и е личност, спрямо който неуспешно са били прилагани административно-наказателни, наказателни и административни санкции. ЯОС счита, че констатираните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, разгледани в комплекс с отегчаващите, не се явяват многобройни такива, а сред тях няма и изключително по своята същност, така че да се стигне до извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Затова съдът наложи на подсъдимия, наказание в условията на чл. 54 НК - лишаване от свобода. При индивидуализиране на наказанието съдът отчете факта, че без наличието на причини, свързани с поведението на подсъдимия, наказателното производство е продължило твърде дълго - не е приключено повече от пет години след деянието и той е с качество „обвиняем” от 05.11.2010 година. Безспорно това надвишава разумните срокове по чл. 22 от НПК и противоречи на принципите на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, като голямата продължителност на процеса, освен че рефлектира негативно в личната сфера на подсъдимия, засяга и ефективността на личната и генералната превенция на наказанието. Настоящия състав стои твърдо на позиция, че при изтичане на голям срок след престъплението, водещото свойство на едно наказание следва да е неговата неизбежност, а не строгостта му, измервана чрез тежестта на оказаната репресия. При определянето на наказанието се прецениха и подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по отношение към спазването на нормите на ЗДвП, гарантиращи безопасното управление на МПС. При това положение, но и като отчете обременеността на съдебното минало на подсъдимия, съдът прие за справедливо и съответно на извършеното, на основание чл. 343 , ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342 ал. 1 и чл. 54 от НК, да се наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода за срок от девет месеца”.

В съответствие с императивната норма по чл. 343г от НК във връзка с чл. 37, т. 7 от НК, съдът определи на подсъдимия и наказание лишаване от правото да управлява МПС, за срок надвишаващ срока на наложеното наказание лишаване от свобода, а именно – една година. Съдът счита, че размера на това наказание следва да се отмери основно с оглед това, че преди деянието, подсъдимият, освен че е извършил и други престъпления по транспорта, не е бил дисциплиниран водач на МПС, за което са му били налагани административни санкции. Това наказание в конкретния размер, наложено кумулативно с лишаването от свобода, ще го мотивира, да осъзнае обществената опасност на извършеното и да се отнася с по-високо чувство за отговорност към постъпките си, като в бъдеще не нарушава установения в Република България правов ред, регламентиращ правилата за движение по пътищата. Поради липсата на данни за предварителното му лишаване от това право по административен ред, съдът не приложи чл. 59, ал. 3 от НК. 

По отношение на наказанието „Лишаване от свобода за срок от девет месеца”, съдът счита, че за да бъдат постигнати целите му посочени в чл. 36 от НК, не се налага ефективното му изтърпяване. Налице са всички материално-правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия – той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното му наказание лишаване от свобода е за срок до 3 години и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, условното осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието му, предвид доброто му процесуално поведение, факта че е в трудоспособна възраст и от извършване на деянието е отминал дълъг период от време. Поради това, съдът прие, че налагането на ефективно наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимия, би било оказване на ненужно тежка репресия срещу личността му. Ето защо съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание „лишаване от свобода”, като счете, че това следва да е за минимално допустимия срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. 

Наложените на подсъдния Г. наказания като комплекс, съдът счита за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност на деянието и дееца и моралната укоримост на престъплението. Същите са подходящи да повлияят на подсъдимия поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, да му въздействат предупредително и да го възпрат да върши други престъпления. Наказанията, с които съдът дава приоритет на личната превенция предвид дългия период от време изминал от деянието, са необходими и достатъчни и за постигане на генералната превенция с оказване на възпитателен и предупредителен ефект върху другите членове на обществото.

 

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

В хода на производството, гражданския ищец Н.Г.Г. е предявил искове срещу подсъдимия Н.И.Г. - 20 000 лв. като обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди и 2182.19 лв. /с увеличение/ за репариране на причинени имуществени вреди - и двете суми със законната лихва считано от 05.05.2010 г. до окончателното им изплащане.

Основанието за ангажиране гражданска отговорност в адхезионния процес, са разпоредбите на чл. 45 и следващите от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното увреждане. Безспорно, процесното престъплението представлява противоправно деяние, извършено виновно, в причинна връзка с уврежданията у пострадалия. Тъй като подсъдимият Н.Г. бе признат за виновен по предявеното обвинение, ЯОС счита, че са налице предпоставките за ангажиране и на гражданската му отговорност, като предявените исковете безспорно са доказани по основание.

По отношение на причинените неимуществени вреди, съдът прие, че обезщетението в размер от 7000 лв., е съответно на степента и интензитета на претърпените неимуществени вреди от пострадалия – причинените му болки, страдания, неудобствата породени от временната промяна на обичайния му начин на живот за следване на оздравителен режим и е съобразено с времето, необходимо за здравословното му възстановяване. Тук съдът прецени, че на пострадалия Н.Г.Г. е било причинено открито счупване на дясна раменна кост, довело до трайно затрудняване на движението на горния крайник и мозъчно сътресение проявило със степенно разстройство на съзнанието, изразяващо се в зашеметяване и дезориентация. Той е претърпял две оперативни лечения с болничен престой от по 10 дни за имплантиране и реимплантиране на метална остиосинтеза и е бил във временна нетрудоспособност за времето от 05.05.2010 – 02.11.2010 г. и от 02.11.2010 – 30.04.2011 година. ЯОС отхвърли исковата претенция над уважената сума, до пълния претендиран размер от 20 000 лв., като неоснователен и недоказан.

Досежно предявения граждански иск за обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, съдът уважи претенцията до размер от 1972.19 лв. и отхвърли иска за разликата до 2182.19 лв., като неоснователен и недоказан. За да постанови присъдата в тази й част, ЯОС се базира на заключението на ВЛ по съдебно-икономическата експертиза и прие, че общата разлика между полагащото се трудово възнаграждение на пострадалият Г. и полученото от него обезщетение за временна нетрудоспособност е 166.46 лв., както и че пострадалият е направил разходи за лечението си в размер на 1805.73 лв. /в това число и за балнеолечение в „ПРО” ЕАД клон Павел Баня в размер на 199 лв. за периода 07.09.2010 г. – 16.09.2010 г. видно от фактура №1600095102/07.09.2010 г., за което е бил насочен чрез Болничен лист 0509057-4285/09-09.2010 г. с диагноза „фрактура хумери декстра” от трудова злополука с определен режим на лечение домашен и санаториален/. За да отхвърли иска за разликата от 210 лв., ЯОС прие, че в тази част претенцията е неоснователна и недоказана от ищеца, тъй като тя се основава единствено от представена по делото фактура №1600125006/26.08.2011 г. за санаториално лечение на пострадалия отново в „ПРО” ЕАД клон Павел Баня за периода 26.08.2011 г. – 04.09.2011 г. за разход в размер на 210 лева. Тази фактура не е придружена и не се подкрепя с друг медицински документ /пр. болничен лист, както при фактура №1600095102/07.09.2010 г./ от който съдът да може да направи извод, че разхода по това лечение е пряко свързан с възстановяване на пострадалия от причиненото му счупване на дясна раменна кост.  

Предвид аксесорния характер и направеното искане, върху уважените размери на гражданските искове, ЯОС присъди и законна лихва, считана от датата на увреждането 05.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумите.

Въз връзка с уважените граждански искове, ЯОС осъди подсъдимият Н.И.Г. да заплати в приход на съдебната власт по сметка на ЯОС държавна такса в размер на 358.89 лв.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯОС осъди подс. Н.И.Г., да заплати направените по делото разноски за възнаграждения и дневни пари на вещите лица по всички проведени експертизи - 1485 лв. в полза на Държавата по сметката на ОД на МВР-Ямбол и 1081.86 лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯОС.

ЯОС осъди подсъдимият Н.И.Г. и да заплати на гражданския ищец и частен обвинител, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1550 лева.

 

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                            2.