РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 376 28.12.2015 г. гр. Ямбол

ВАСИЛ ПЕТКОВ, съдия – докладчик по НОХД №459/2015 г. по описа на ЯОС, след като се запознах с ДП №16/2015 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол и обвинението срещу С.Д.Д. ***,

УСТАНОВИХ:

Не са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, по следните съображения:

Съдебното производство е образувано по внесен от ЯОП обвинителен акт срещу С.Д.Д., за престъпления по чл. 282, ал. 1 от НК и по чл. 309, ал. 1 от НК.

По отношение на обвинението по чл. 309, ал. 1 от НК, в обстоятелствената част на ОА, прокурорът е посочил, че инкриминирания договор е съставен от обв. Д. ***, както и че сделката между обитаемия /като купувач/ и свид. Б /като продавач/ фактически е осъществена на същата дата - 21.08.2015 година. В диспозитива на ОА обаче, прокурорът е обвинил С.Д.Д. в това, че „на 21.08.2014 г. в с. Палаузово, община Стралджа, област Ямбол, е съставил неистински частен документ - договор за покупко-продажба на МПС от 21.08.2014 г., сключен в с. Палаузово, област Ямбол, на който е предаден вид, че е подписан от К.Й Б с ЕГН **********, като продавач, без действително Б да се е подписал в него, и го употребил на 01.10.2014 г. в гр. Айтос, като го представил в РУП - Айтос по преписка №М-230/2014 г. по описа на РУ „Полиция” - гр. Айтос с цел да докаже наличието и съдържанието на правоотношение между К. Б и С.Д. - престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК”.

Досежно обвинението за престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК, в обстоятелствената част на ОА, държавният обвинител е пропуснал да посочи на коя дата, а и къде, е извършено твърдяното деяние. Едва в диспозитива прокурорът е обвинил Д. в това, че „на 22.08.2014 г. в с. Палаузово, община Стралджа, област Ямбол, в качеството си на длъжностно лице - кметски наместник на с. Палаузово, община Стралджа, област Ямбол, с цел да набави за себе си облага в размер на 2 400 лв. и по този начин да причини вреда в размер на 2 400 лв. на К.Й Б - от гр. Айтос, е превишил правата си по чл. 83, вр. чл. 81 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, като извършил нотариално удостоверяване №45/22.08.2014 г. на подписа на продавача К.Й Б в договор за покупко-продажба на МПС от 21.08.2014 г., сключен в с. Палаузово, област Ямбол, което не е имал правото да извърши и от това са могли да настъпят немаловажни имуществени вредни последици в размер на 2 400 лв. за Б и немаловажни неимуществени вредни последици, изразяващи се в увреждане нормалното функциониране на дейността на органите на местно самоуправление, както и в накърняване на техния авторитет и решително разколебаване доверието на гражданите в тези органи - престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК”. Също така, в диспозитива, прокурорът е възвел текстуално обвинение „… и от това са могли да настъпят … немаловажни неимуществени вредни последици, изразяващи се в увреждане нормалното функциониране на дейността на органите на местно самоуправление, както и в накърняване на техния авторитет и решително разколебаване доверието на гражданите в тези органи”, без въобще в обстоятелствената част на ОА, при описание на фактическа обстановка, да посочи конкретно такива вреди.

Считам, че посоченото разминаване между обстоятелствената и диспозитивната част на ОА, допуснато от прокурора по отношение на датата на извършване на твърдяното престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК и повторено два пъти /дори и да се дължи на техническа грешка/, както и пропуска при излагане на фактическото обвинение, да се посочат датата и мястото на евентуалното деяние по чл. 281, ал. 1 от НК и да се опишат фактически /а не като извод/ немаловажните неимуществени вредни последици, създава пречка на обв. Д., да разбере точно обвинението по чл. 309, ал. 1 от НК и прави невъзможна индивидуализация на деянието по чл. 282 от НК, за което в обстоятелствената част на акта не са формулирани ясно и в завършеност, всички обективни признаци.

Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване, като главното му предназначение е да формулира недвусмислено обвинението от фактическа и от юридическа страна. В случая, допуснатите неяснота и непълната съставляват съществени нарушения на процесуалните правила и водят до нарушаване правото на защита на обв. С.Д.Д.. Същите са отстраними, но не могат да се санират в съдебната фаза. Това е така, защото процесуалните действия в наказателното производство се извършват в последователност, императивно определена с процесуалните норми и гарантирането на правото на защита, е задължителна предпоставка за валидност и условие за извършване на следващото процесуално действие.

При това положение намирам, че съдебното производство следва да се прекрати и делото да се върне на прокурора, за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство, отстраними съществени процесуални нарушения, при което прокурорът следва да изпълни императивното изискване на чл. 246, ал. 2 от НПК, съгласно който в обстоятелствената част на акта следва задължително да намери място така нареченото фактическо обвинение, т.е. следва ясно да бъдат посочени всички факти и обстоятелства, които индивидуализират всяко престъплението.

Водим от горното и на основание чл. 249, вр. с чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК,

РАЗПОРЕЖДАМ:

ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производството по НОХД №459/2015 г., по описа на ЯОС.

ВРЪЩАМ на прокурора ДП №16/2015 г. по описа на ОД на МВР - Ямбол, за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, посочено в обстоятелствената част на разпореждането.

Препис от разпореждането да се изпрати на ОП – Ямбол, на обвиняемия и на неговия защитник.

Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране пред АС – Бургас, в 7-мо дневен срок от получаването му.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: