Р Е Ш Е Н И Е
№.........184....... 04.01.2016 г.
гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІІ-ти наказателен състав на 14 декември 2015 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар:
К.
Прокурор:
Д.Дойчев
като
разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД№ 414 по описа на ЯОС за 2015 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството пред
Ямболски окръжен съд е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба
на служебно назначения защитник – мл.адвокат от АК-Ямбол на подсъдимия И.А.Т. ***,
ЕГН **********. По реда на чл.320 ал.5 от НПК към така подадената въззивна жалба бе присъединен и подсъдимият А.Т.. Жалбата е
срещу Присъда № 120/12.10.2015 г., постановена по НОХД № 335 по описа на
Районен съд – гр.Ямбол за 2015г., в частта й, с която И.Т. и А.Т. са осъдени да
заплатят солидарно на гражданския ищец Д.Ж.И. сума в размер на 5 000лв. за
претърпените от гр.ищец в резултат на извършеното от двамата подсъдими престъпление
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 22.11.2013г., до окончателното й изплащане.
С останалата част от присъдата, която не е
обжалвана или протестирана, поради което е влязла в
законна сила, съдът е отхвърлил като
неоснователен и недоказан предявения от гражданския ищец Д.Ж. граждански иск за
причинените му в резултат на извършеното от подсъдимите И.Т. и А.Т. деяние по чл.131
ал.1 т.1 и т.12 вр.чл.130 ал1 вр.чл.20
ал.2 от НК, а за подс.И.Т. – и във вр.чл.63 ал.1 т.4 от НК, неимуществени вреди за разликата
над 5000 лв. до пълния предявен размер от 9 064 лв., както и по отношение
на подсъдимия И.А.Т.; както и е отхвърлил като неоснователен предявеният от Д.Ж.
срещу подсъдимите А.Т., И.Т. и И.Т. граждански иск за причинените му в резултат
на извършеното престъпление имуществени вреди в размер на 36лв.
С неатакувана част от присъдата, съдът е признал
подсъдимите И.А.Т. и А.Т. за виновни в това, че на 22.11.2013 г., около 16:45 часа
на автобусна спирка на път
II-53 до винарна
М.„“
до с. Хаджи Димитрово, обл.
Ямбол, действайки в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди
са причинили на Д.Ж.И., в качеството му на длъжностно
лице по повод
изпълнение на службата му, лека
телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно
за живота на пострадалия, като И.А.Т., макар
и непълнолетен е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си - престъпление по чл.131 ал.1 т.1 и т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК - за подс. А.Т. и във вр.
чл.63 ал.1 т.4 от НК за подс.
И.Т., поради което и на основание чл.78а от НК ги е освободил от наказателна отговорност и им наложил
административно наказание –
ГЛОБА в размер на 1500 лв. за
подс. А.Т. и обществено порицание за
подс. И.Т.. С присъдата съдът е признал подсъдимите А.Т. и И.Т. за невиновни в това да са
осъществили горното деяние в съучастие с подс. И.А.Т. и ги
оправдал по
така предявеното им обвинение.
С необжалвана част от присъдата, подс.И.А.Т. е признат за невиновен
в това, на 22.11.2013 г., около 16:45 часа на автобусна спирка
на път II-53 до винарна
„М.“
до с. Хаджи Димитрово, обл.
Ямбол, действайки в съучастие с А.Т. и И.Т., като съизвършител,
по хулигански подбуди да е причинил
на Д.Ж.И., в качеството
му на длъжностно
лице по повод
изпълнение на службата му, лека
телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно
за живота на пострадалия, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по
така предявеното му обвинение по
чл.131 ал.1 т.1 и т.12 вр. чл.130 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК.
С присъдата подсъдимите И.Т. и А.Т. са
осъдени да заплатят направените по делото разноски в размер
на по 75 лв. за всеки един от
тях, вносими
в полза на Републиканския бюджет по сметката на
ОДМВР-Ямбол и по 17.50 лв. за всеки един от
тях, вносими
в полза на съдебната власт по сметката на
ЯРС, както и държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск в размер на по
100 лв. за
всеки един от тях.
С присъдата е постановено иззетото по делото веществено доказателство – 1 бр. дървен
кол, като вещ без стойност
след влизане на присъдата да бъде унищожено.
Във въззивната
жалба се сочи, че присъдата в гражданско-осъдителната й част е неправилна, т.к.
сумата, която подсъдимите И.Т. и А.Т. са осъдени да заплатят на гр.ищец Д.Ж. е
твърде висока, несъобразена с вида и характера на телесните увреждания и
времето, което е било необходимо за възстановяване на пострадалия. Иска се изменение
на присъдата в обжалваната й част чрез намаляване размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
В
съдебно заседание въззивниците – подсъдими И.Т. и А.Т.
участват лично и със служебно назначените им защитници – адвокати от АК-Ямбол.
Поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи по
изложените в нея съображения. Твърди се, че присъденото в полза на гражданския
ищец обезщетение за неимуществени вреди е силно завишено по размер, т.к. не
отговаря на реалния обем на претърпените от него болки и страдания. Излага се също,
че първоинстанционният съд при определяне на размера
на обезщетението не е отчел, че гр.ищец Ж. не се е лекувал в лечебно заведение,
възстановил се е бързо от уврежданията, както и че не е претърпял значителни неудобства
в начина си на живот и ежедневното си обслужване. Иска се изменение на
присъдата чрез намаляване размера на присъденото обезщетение.
Въззиваемият – подсъдим И.Т. участва в съдебно заседание лично и със
служебно назначеният му защитник –
адвокат от АК-Ямбол. Двамата пледират за потвърждаване на присъдата.
Въззиваемият - граждански ищец Д.Ж. не се явява в съдебно заседание и
не посочва уважителни причини за това. Не ангажира становище по депозираната въззивна жалба.
Съдът, след като се запозна с
изложеното във въззивната жалба, доводите на страните
и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна
проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по
чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от лица имащи право и интерес да
обжалват и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а разгледана по същество се преценя
като неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на въззивната проверка е гражданско-осъдителната
част на обжалваната присъда относно размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. В наказателната й част същата като необжалвана
е влязла в законна сила. Поради това, въпросите за наказателната отговорност –
вид и характер, размер на определеното наказание, както и за основателността на
предявените искови претенции, не съставляват предмет на обсъждане в пределите
на настоящия въззивен контрол.
Районният съд е направил
обосновани правни изводи за доказаност по размер на
предявения от гр.ищец Д.Ж. граждански иск за причинени му от подсъдимите И.Т. и
А.Т. в резултат на извършеното от тях престъпление по чл.131 ал.1 т.1 и т.12 вр. чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от
НК неимуществени вреди. При определяне размера
на обезщетението правилно са били отчетени преживените от пострадалия болки и
страдания в резултат на причинената му лека телесна повреда, интензитета и
характера на причинените телесни увреждания, както и необходимият период за
отзвучаването им /2-3 седмици/, който не може да бъде определен като кратък –
така както твърдят защитниците. В допълнение следва да се отчете и
обстоятелството, че телесните увреждания на пострадалия, са му били причинени в
качеството му на длъжностно лице /възпитател/ и на публично място пред познати
нему хора /колеги/, което неминуемо наред с физическото е довело и до значително
психическо страдание у пострадалия.
В резултат на
горното, съдът счита, че така определено по размер обезщетението от пет хиляди лева, ведно
със законната лихва, считана от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, е справедливо и съобразено с утвърдената
съдебна практика по чл.52 от ЗЗД. Правилно е отмерено за репариране на претърпените от
гражданския ищец неимуществени вреди от осъщественото спрямо него престъпление
и определянето му в един по-нисък размер не би довело до пълната им обезвреда.
По изложените съображения, въззивният съд в настоящия съдебен състав намира жалбата на
подсъдимите И.Т. и А.Т. за неоснователна и като такава,
следва да бъде оставена без уважение, а присъдата в проверяваната й част следва
да бъде потвърдена, тъй
като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.
Ето защо и на осн.чл.338, вр.чл.334, т.6 от
НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 120/12.10.2015 г., постановена по НОХД № 335 по
описа на Районен съд – гр.Ямбол за 2015г., в гражданско-осъдителната й част.
Присъдата в останалата
й част като необжалвана и непротестрана
е влязла в законна сила.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.