Р Е Ш Е Н И Е

№ 183 7.01.2016г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд ІІ-ри въззивен наказателен състав

На 9 декември 2015 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пепа Чиликова

Членове: Петранка Жекова

Ива Коджабашева

Секретар М.К.

Прокурор Т.Стаматов

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

Внохд. № 407 по описа за 2015г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалби на подсъдимия Д.Д. депозирана, чрез служебно назначения му защитник адв.Д.А. и на подсъдимия С.С. депозирана, чрез служебно назначения му защитник адв.П.Б. против присъда № 140/7.09.2015г.постановена по нохд № 123/2014г.по описа на Елховския районен съд.

В законния срок на осн.чл.320 ал.5 НПК съдът уважи искането на подсъдимите С.Т. и Й.И. за присъединяване към жалбите на въззивниците Д. и С..

С обжалваната присъда въззивниците- подсъдими Д.Д., С.С., С.Т. и Й.И. са признати за виновни в това, че през периода от 29.07.2012г.до 21.08.2012г.в с.Трънково и с.Оман, обл.Ямбол действайки в съучастие помежду си, като съизвършители и в условията на продължавано престъпление са отнели чужди движими вещи- 4 100метра меден жилен проводник с различно сечение, на обща стойност 13 447,60лв. от владението на собственика им „ЕВН България – Електроразпределение” ЕАД, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвоят, като за извършване на деянието са използвали МПС- лек автомобил „Опел Вектра” с рег.№ А 27 48 МА и техническо средство- ножица, като са извършили деянието в условията на опасен рецидив , поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2, вр.с чл.195 ал.1 т.4 , вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.20 ал.2, вр.с чл.29 ал.1 буква “а” и „б”, вр.с чл.26 ал.1 и чл.54 НК четиримата подсъдими са осъдени на по три години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпят при първоначален “строг” режим, в затвор.

На осн.чл.59 ал.1 и 2 от НК по отношение на подс.С.Т. е приспаднато времето, през което е бил задържан под стража с мярка за неотклонение задържане под стража и с постановление на ЕРП, считано от 24.03.2013г.до 30.05.2013г.

На осн.чл.59 ал.1 и 2 от НК по отношение на подс.Д.Д. е приспаднато времето, през което е бил задържан под стража с мярка за неотклонение задържане под стража и с постановление на ЕРП, считано от 15 до 30.12.2013г.

Подсъдимите Д.Д., С.С., С.Т. и Й.И. са осъдени да заплатят солидарно на „ЕВН България – Електроразпределение” ЕАД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 13 447,60лв., ведно със законната лихва, считано от 21.08.2012г.до окончателното изплащане на сумата.

Подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски.

В жалбата на подсъдимия Д.Д. се излагат бланкетни доводи за явна несправедливост на присъдата и „несъответна със степента на обществената опасност на деянието”. Твърди се, че по делото липсват достатъчно убедителни доказателства, че е извършил инкриминираното престъпление. Иска се въззивният съд да постанови нова присъда, с която да го оправдае по предявеното му обвинение.

В жалбата на подсъдимия С.С. се навеждат доводи за необоснованост на присъдата, като се сочи, че липсват убедителни доказателства за размера на предмета на кражбата. Сочи се, че инкриминираното количество кабел- 4100м.не може да се пренесе по описания в обвинителния акт и в мотивите начин. Излагат се и доводи, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен данните, че спрямо св.П. А е бил упражнен натиск от страна на служители на полицията и поради това нейните показания дадени на досъдебното производство следва да бъдат изключени от доказателствения материал. Липсата на дневник за изкупуване на скраб от св.М следва да се тълкува в полза на подсъдимите и да се приеме, че същите не са продавали меден проводник на свидетеля. На това основание се иска съдът да постанови нова присъда, с която изцяло да признае подс.С. за невинен по предявеното му обвинение.

В молбата за присъединяване към жалбите на въззивниците подс.С.Т. се сочи, че решаващия съд необосновано е кредитирал показанията на свидетелите П А и „обясненията на Д.Д.” дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал, чрез тяхното прочитане, вместо да кредитира тези дадени на съдебното следствие. На това основание се иска съдът да постанови нова присъда, с която изцяло да признае подс.Т. за невинен по предявеното му обвинение.

Подс.Й.И. декларативно се присъединява към жалбите на въззивниците без да излага доводи относно несъгласието си с присъдата на районния съд.

Въззивникът Д.Д. участва в съдебно заседание лично със служебно назначения си защитник адв. А. , чрез който поддържа жалбата си. Сочи се, че за да признае подсъдимия за виновен районният съд е кредитирал изцяло показанията на св.А дадени на досъдебното производство въпреки, че са налице доказателства, че спрямо нея е оказан натиск от служители на полицията. Твърди се също така, че подсъдимият не би могъл да извърши инкриминираните деяния , тъй като спрямо него е повдигнато друго обвинение, че е извършвал кражби по същото време , но в друго населено място. По отношение на предмета на кражбата се сочи, че подсъдимите не биха могли да пренесат 4100м.меден проводник в багажника на лек автомобил. На това основание се иска въззивната инстанция да постанови нова присъда, с която да оправдае подс.Д. , тъй като не е извършвал процесните кражби.

Въззивникът С.С. участва в съдебно заседание лично със служебно назначения си защитник адв. Б., чрез който поддържа жалбата си. Твърди се, че присъдата на районния съд е напълно необоснована, тъй като по делото липсват убедителни доказателства за авторството на инкриминираните деяния. Сочи, че районният не е следвало да кредитира показанията на св.А при наличните данни за оказаното й въздействие от органите на полицията. На това основание се иска въззивната инстанция да постанови нова присъда, с която да оправдае подс.С., тъй като не е извършвал процесните кражби.

Въззивникът С.Т. участва в съдебно заседание лично със служебно назначения си защитник адв. Д.И.Д., чрез който поддържа жалбата си. Поддържа се становището на останалите защитници за необоснованост на присъдата с оглед кредитирането показанията на св.А по изложените съображения. Излагат се и доводи за липса на доказателства относно размера на предмета на кражбата, като се твърди, че в тази насока са налице противоречиви доказателства- показанията на служителите на ЕВН и св.М. На това основание се иска въззивната инстанция да постанови нова присъда, с която да оправдае подс.Т., тъй като не е извършвал процесните кражби.

Въззивникът Й.И. участва в съдебното заседание лично, като изразява несъгласие с постановената присъда. Сочи, че по делото са събрани доказателства, че служителите на полицията са упражнили натиск спрямо св.А да даде показания в хода на досъдебното производство, в които да ги уличи в извършване на процесните кражби. Сочи се също така , че имат предявено и друго обвинение, че са извършвали кражби по същото време, но в друго населено място, което обективно не е възможно да се случи. На това основание се иска въззивната инстанция да постанови нова присъда, с която да го оправдае, тъй като не е извършвал процесните кражби.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Ямбол пледира за неоснователност на въззивните жалби. Излага подробни съображения, че присъдата на районния съд е правилна и обоснована, а наложените наказания справедливи и съответни на степента на обществената опасност на извършеното деяние и на личността на подсъдимите. По отношение авторството се сочи, че са налице убедителни и безспорни доказателства, че и четирите кражби извършени в условията на продължавано престъпление са извършени от подсъдимите по описания в обвинителния акт и в мотивите на присъдата начин. На това основание се иска въззивната инстанция да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда.

ЯОС след като обсъди доводите в жалбите, пледоариите на защитниците на въззивниците С., И. и Т., адвокатите Б., Д. и А., пледоарията на подсъдимия И. и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на присъдата и приема следното:

Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл.319 ал.1 и по чл.320 ал.5 от НПК и от лица имащи право и интерес да обжалват. Разгледани по същество същите са неоснователни по следните съображения:

Приетата от районния съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като се подкрепя от събраните доказателства. Тъй като въззивната инстанция напълно я споделя намира за ненужно да я преповтаря.

Безспорно е установено, че вечерта на 28 срещу 29.07.2012г. подсъдимите С.С., Д.Д., Й.И. и С.Т. *** с цел да извършат кражба на медни проводници от ел.мрежата на селото. За целта пътуват с лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № А 27 48 МА, управляван първоначално от св.П. А, а след това от подс.Д.. Спрели в покрайнините на селото, като подсъдимите С. , И. и Т. слезли от автомобила, взели ножица и се разбрали подс.Д. и св.А да ги изчакат в автомобила и да отидат при тях след като получат обаждане. Подс. С.Т. се покатерил последователно на три стълба находящи се на ул.”Георги Д.” в с.Трънково и с помощта на ножицата отрязал 200метра меден проводник , шест жилен със сечение 25 кв.мм. собственост на „ЕВН България – Електроразпределение” ЕАД. Подсъдимите С. и И. навили на рула отрязания проводник, след което първия от тях се обадил на Д. да отиде при тях за да натоварят в багажника на автомобила отнетия проводник. Четиримата подсъдими натоварили проводника, след което потеглили към село Бояново, където преди селото скрили отнетото и заедно със св.А преспали в дома на подс.С.. На следващия ден продали отнетото в пункт за изкупуване на вторични суровини ЕТ „М Комерс” собственост на св.М., находящ се в гр.Стралджа. Получените пари си поделили, а след това ги похарчили. Стойността на отнетия проводник е 764,80лв.

При същата фактическа обстановка вечерта на 31 юли срещу 1 август 2012г. подсъдимите отнели 800метра шест жилен меден проводник със сечение 16 кв.мм. Проводника отрязали от ел.стълбове за ниско напрежение находящи се на ул. Т.Узунов” в с.Оман обл.Ямбол. Отново скрили отнетото в близост до с.Бояново, преспали в дома на подс.С. и на следващия ден продали проводника в пункта за изкупуване на вторични суровини собственост на св.М.. Собственик на проводника е „ЕВН България – Електроразпределение” ЕАД, а стойността е 1977,60лв.

Вечерта на 4 срещу 5 август 2012г. подсъдимите С., И., Д. и Т. извършили кражба на 1000четра меден проводник със сечение 25 кв.мм. по описания начин. Подс.Т. срязал проводника от пет стълба находящи се на ул.”Г.Д.” в с.Трънково, а подсъдимите С. и И. го навили на рула. След обаждане от подс.С., подс.Д. заедно със св.А пристигнали с лекия автомобил. Заедно натоварили отнетото , а на следващия ден го продали в пункта за вторични суровини на св.М. в гр.Стралджа. Стойността на отнетото е 3 824лв. и е собственост на „ЕВН България – Електроразпределение” ЕАД.

Вечерта на 20 срещу 21 август 2012г.четиримата подсъдими отнели по описания начин 850метра меден проводник със сечение 16кв.мм. и 1250метра меден проводник със сечение 25кв.мм. Проводника срязали от 12 стълба за ниско напрежение находящи се на ул.”Т.Узунов” в с.Оман. Отново натоварили отнетото в лекия автомобил на подс.Д., а на следващия ден го продали в пункта за изкупуване на вторични суровини на св. М. в гр.Стралджа. Стойността на отнетото е 6 881,20лв. и е собственост на „ЕВН България – Електроразпределение” ЕАД.

Отнетия проводник е с обща дължина 4 100метра и е на обща стойност 13 447,60лв., което се установява от заключението на стоковата експертиза изготвена от вещото лице А. К..

Подсъдимите И., Д., С. и Т. са многократно осъждани, което дава основание извършеното от тях деяние да се квалифицира като такова извършено в условията на опасен рецидив . Първоинстанционният съд е посочил присъдите на подсъдимите даващи основание за квалифициране на престъпленията като рецидив и тъй като проверяващия съд споделя изложеното намира за ненужно да преповтаря мотивите в тази част.

Районният съд за да постанови присъдата си е приел за установена същата фактическа обстановка, като правилно и обосновано е кредитирал показанията на св.А дадени в хода на досъдебното производство пред съдия и приобщени към доказателствения материал, чрез тяхното прочитане. Свидетелката е разпитана на 23.11.2012г.т.е. три месеца след деянията и напълно подробно обяснява начина и мястото на извършване на четирите кражби. Показанията й напълно кореспондират с направените на досъдебното производство два следствени експеримента при които същата посочва точното място на което тя и подс.Д. са оставяли останалите трима подсъдими в селата Оман и Трънково, като тези места съвпадат с местата от където са извършени кражбите. Показанията на св.А напълно кореспондират и с извършеното от нея разпознаване на подсъдимите Д., С., И. и Т., както и с показанията на св.М., който е изкупувал отнетото от тях. Показанията на св.А кореспондират и с обясненията на подсъдимия С.Т. дадени в протокол за разпит от 12.12.2012г.и приобщени към доказателствения материал чрез тяхното прочитане на съдебното следствие. Подсъдимият обяснява , че заедно с останалите трима подсъдими и заедно със св.А за извършили кражби на жица, два пъти в с.Оман и два пъти в с.Трънково, която след това са продавали в гр.Стралджа. Обясненията на подсъдимия кореспондират с отразеното в протокола за следствен експеримент извършен на 12.12.2012г. В протокола е отразено, че подсъдимият е посочил точните стълбове в с.Трънково на ул.”Г.Д.” от където е срязал медния проводник. По отношение мястото на извършване на кражбите и точния размер на отнетото районният съд правилно е кредитирал и показанията на свидетелите А. Д. и Ж. А.- служители на „ЕВН България – Електроразпределение” ЕАД.

Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения защо не кредитира показанията на св.А дадени на съдебното следствие,в които твърди, че не знае нищо за процесните кражби като сочи, че е дала показанията си на досъдебното производство след оказан психически натиск от страна на служители на полицията. Тези нейни твърдения са напълно нелогични, тъй като на досъдебното производство е разпитана пред съдия, където е имала възможност да сподели ако й е оказван натиск. Още повече, че показанията на свидетелката са подкрепени и със следствен експеримент, при който св.А е посочила селата и точните места на които тя и подс.Д. са оставяли останалите трима подсъдими, което не е възможно да се осъществи ако тя действително не е присъствала на тези действия. Съдът споделя изложените съображения, поради които първата инстанция не е кредитирала обясненията на четиримата подсъдими дадени на съдебното следствие, в които отричат авторството си на инкриминираните им престъпления. Правилно е прието, че тези техни твърдения са защитната им теза и са напълно необосновани, нелогични и не кореспондират с показанията на св.А дадени на досъдебното производство, с показанията на св.М., Д. и А., с обясненията на подсъдимите Д. и С. дадени на досъдебното производство и прочетени на съдебното следствие и с приложените писмени доказателства- протоколи за разпознаване и за следствени експерименти и протоколи за оглед на местопрестъпление.

Съдът не кредитира твърденията на подсъдимите за необоснованост на присъдата поради липса на доказателства за авторството на четирите инкриминирани деяния, тъй като в тази насока са налице безспорни и убедителни доказателства изложени подробно по- горе. Не се приема и твърдението на подсъдимите, че показанията на св.А на досъдебното производство са изтръгнати чрез натиск от страна на полицията, тъй като нейните показания не са изолирани от останалия доказателствен материал. Показанията на свидетелката кореспондират напълно с обясненията на подс.С. дадени в протокол за разпит от 12.12.2012г., с показанията на св.М., на св. Д. и на св. А., както и с протоколите за трите следствени експеримента и с протоколите за разпознаване с участието на св.А и подс.С..

Защитника на подс. С.С. сочи, че „действително няма гаранция, че върху тези лица/ св.П. А, подсъдимите Т. и Д./ не е бил оказван натиск.”, от което следва, че според защитника следва да се събират доказателства за установяване на отрицателни факти, което в правото не е допустимо. В правото се доказват единствено положителните факти т.е. в случая подлежи на доказване „оказването на натиск” от страна на полицейски служители, което по никакъв начин не е установено, а не, че върху посочените лица не е „оказван натиск”.

Твърдението на защитника на подс.Д., че обективно не е възможно да е извършил инкриминираните престъпления, тъй като против същия е предявено друго обвинение по нохд № 792/13г., по което е осъден за кражба извършена на същата дата в друго населено място е неоснователно. При извършената служебна проверка се установи, че по процесното дело против Д.Д. е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2,вр.с чл.195 ал.1 т.3, вр.с чл.20 ал.2 и чл. 29 букви „а” и „б” НК, затова че действайки в съучастие със С.С. на неустановена дата в периода между 29 и 31 юли 2012г. в с.Стройно, обл.Ямбол са извършили кражба от частен дом. По настоящото дело подсъдимите са признати за виновни в извършване на четири кражби две от които са извършени вечерта на 28 срещу 29 юли 2012г. в с.Трънково, обл.Ямбол и вечерта на 31 юли срещу 1 август 2012г.в с.Оман, от което съда прави извод, че обективно е възможно подсъдимите Д. и С. да са извършили освен тези две деяния и друго такова в останалия ден или в друг час на инкриминирания период, още повече, че мястото на извършване на престъпленията са села в една и съща област, а е безспорно установено, че подсъдимите са се придвижвали с лек автомобил.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че въззивниците - подсъдими Д.Д., С.С., С.Т. и Й.И. са осъществили както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр.с чл.195 ал.1 т.4 , вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.20 ал.2, вр.с чл.29 ал.1 буква “а” и „б” / за подсъдимите И., Д. и С./ и по чл.29 ал.1 буква „б” / за подс.С.Т./ , вр.с чл.26 ал.1 НК, тъй като през периода от 29.07.2012г.до 21.08.2012г.в с.Трънково и с.Оман, обл.Ямбол действайки в съучастие помежду си, като съизвършители и в условията на продължавано престъпление са отнели чужди движими вещи- 4 100метра меден жилен проводник с различно сечение, на обща стойност 13 447,60лв. от владението на собственика им „ЕВН България – Електроразпределение” ЕАД, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвоят, като за извършване на деянието са използвали МПС- лек автомобил „Опел Вектра” с рег.№ А 27 48 МА и техническо средство- ножица, като са извършили деянието в условията на опасен рецидив.

Районният съд е направил пълен правен анализ на извършените от подсъдимите деяния, който се споделя от въззивната инстанция и поради липса на обжалване в тази насока е ненужно да се преповтаря.

Безспорно е установено, че подсъдимите са извършили в съучастие четири деяния, които поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са в един непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината , при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. На това основание правилно съдът е квалифицирал същите по чл.26 ал.1 НК.

Съдът споделя правните изводи относно обективната и субективна страна на престъплението, като решаващия съд е изложил подробни мотиви в тази част и е ненужно при липса на оспорване да се преповтарят.

Безспорно е установено също така, че подсъдимите С.С., Д.Д. и Й.И. са извършили деянията в условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 букви „а” и „б” НК. Проверяващата съдебна инстанция напълно споделя направения анализ на съдебното минало на подсъдимите и съотносимостта на престъпленията към нормите на чл.29 и чл. 30 ал.1 НК.

Съдът не споделя единствено направения правен извод, че подсъдимия С.Т. е извършил престъплението в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 букви „а” и „б” от НК.От приложената по делото справка за съдимост е видно, че той е осъждан шест пъти, като съставомерни са три от присъдите, както следва: присъда постановена по нохд № 40/07г., по която е осъден на основание чл. 195 ал.1 НК на 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим; присъда постановена по нохд № 156/08г.,по която е осъден на осн.чл.195 ал.1 НК също на 6 месеца лишаване от свобода. На осн.чл.25 ал.1, вр.с чл.23 ал.1 НК е определено едно общо наказание по тези две присъди в размер на 6 месеца лишаване от свобода, което е изтърпяно на 4.10.2007г. С присъда постановена по нохд № 481/10г.е осъден на осн.чл.195 ал.1 НК на 9 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, като това наказание е изтърпяно на 30.05.2011г. От изложеното е видно, че осъжданията на подс.Т. дават основание за квалификация единствено по буква „б” на чл.29 ал.1 НК, но не и по буква „а”, тъй като за да е налице такава квалификация е необходимо поне едно от наказанията да е лишаване от свобода в размер на повече от една година, което в случая не е налице.

По изложените съображения обжалваната присъда следва да бъде изменена в тази част като подс.Т. бъде признат за невиновен в това да е извършил деянието в условията на опасен рецидив по буква „а” на чл.29 ал.1 НК.

Относно вида и размера на наложените наказания:

При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимите районният съд е отчел всички налични смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които се споделят напълно от проверяващия съд. При индивидуализацията на наказанията съдът е взел предвид високата степен на обществена опасност на личностите на четиримата подсъдими, тъй като същите са многократно осъждани за извършени престъпления против собствеността, от което следва, че същите са превърнали кражбите в основен начин за набавяне на средства за препитание. По отношение и на четиримата подсъдими не са налице доказателства същите да упражняват трудова дейност въпреки трудоспособната си възраст. Отчетена е и високата степен на обществена опасност на извършените деяния, тай като са извършени четири отделни престъпления с общ размер на отнетото -13 447,60лв., като в резултат на тези престъпления са оставяли без електричество жителите на селата Трънково и Оман за продължителен период от време. По тази съображения наложените наказанията на подсъдимите в размер на по 3 години и 6 месеца лишаване от свобода са справедливи и съответни на степента на обществената опасност на деянията и на личностите на подсъдимите. Правилно е определен първоначалния режим на изтърпяване на наложените наказания, както и мястото на изтърпяване- при строг режим в затвор.

Не са налице основания за намаляване размера на наложените им наказания, поради което и жалбите в тези части се преценяват като неоснователни.

Правилно е приложена разпоредбата на чл.59 ал.1 и 2 НК по отношение на подсъдимите Д. и Т., като е приспаднато времето през което същите са били задържани с мярка за неотклонение „задържане под стража” и с постановление за задържане на ЕРП.

По отношение на гражданския иск:

При горния изход на делото, тъй като подсъдимите Д., Т., С. и И. са признати за виновни в извършване на четири кражби в условията на продължавано престъпление на вещи собственост на ЕВН България – Електроразпределение” ЕАД правилно предявения от дружеството иск за причинени имуществени вреди е преценен като основателен. По отношение размера на присъденото обезщетение е взета предвид стойността на отнетия проводник , а именно 13 447,60лв., като е присъдена и законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Тъй като подсъдимите са извършили деянията в съучастие, поради това районният съд правилно е присъдил да заплатят обезщетението солидарно.

При горния изход на делото правилно подсъдимите са осъдени да заплатят всички направени по делото разноски, като са присъдени на органа който ги е направил.

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде изменена единствено в частта относно правната квалификация на деянието на подсъдимия С.А.Т. относно опасния рецидив, като се вместо по чл.29 ал.1 букви „а” и „б” НК се квалифицира по буква „б” на чл.29 ал. 1 НК, а присъдата в останалата й част следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на осн.чл.334 т.3 и чл.338 НПК , Ямболския окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 140 от 7.09.2015г. постановена по нохд № 123/2014г.по описа на Елховския районен съд, в частта относно правната квалификация на деянието на подсъдимия С.А.Т. относно опасния рецидив, като вместо по чл.29 ал.1 букви „а” и „б” НК се квалифицира само по буква „б” на чл.29 ал. 1 НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.