О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.................... 29.01.2016 г. гр. Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско
отделение, І-ви възз. състав
на 28.01.2016 година,
в закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ИВА КОДЖАБАШЕВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия КОДЖАБАШЕВА
възз. ч. гр. д. № 39 по
описа за 2016 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 и сл. ГПК, вр. с чл. 419 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г.Ж.Д.,
ЕГН **********, срещу Разпореждане за
незабавно изпълнение на Заповед № 1172/23.09.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 463/2015 г. по описа на ЕРС. С посочената заповед съдът е разпоредил длъжникът Д. да заплати на кредитора М.В.М., ЕГН **********, сумата от 2600 лв. - главница, дължима по представен Запис на заповед, издаден на
30.03.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението, както и 52 лв. - разноски по делото.
В частната жалба се излага бланкетно твърдение за издаване на
атакуваното разпореждане в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Изтъква се, че
жалбоподателят не дължи процесната сума, тъй като е заплатил своевременно
главния си дълг преди издаването на заповедта за изпълнение. Настоява се за
отмяна на обжалваното разпореждане и обезсилване на издадения изпълнителен
лист.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК
ответникът по частната жалба - М.М., не е подал отговор на жалбата.
ЯОС, след като се запозна с подадената частна
жалба и прецени данните по делото, намери за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана
страна, в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК, заедно с възражение срещу издадената заповед за
изпълнение и срещу изрично посочен като подлежащ на
обжалване по чл. 419, ал. 1 ГПК съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Производството по ч. гр. д. № 463/2015 г. по описа на ЕРС е
образувано по Заявление на М.В.М. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Г.Ж.Д.
за сумата от 2600 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението и 60 лв. -
разноски. В т. 12 от заявлението е посочено, че документът, от който произтича
вземането, е Запис на заповед от 30.03.2013 г.
Районният съд е уважил заявлението и е
издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след като е приел,
че представеният Запис на заповед е редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 9 ГПК,
който удостоверява посоченото в заявлението
вземане и неговата изискуемост. ЕРС мотивирано е отхвърлил заявлението единствено по отношение
на сумата от 8 лв. разноски по делото, от които 6 лв. за заплатена куриерска
услуга за доставка на документи и 2 лв. такса за банков превод.
Атакуваното разпореждане за
незабавно изпълнение на издадената Заповед по ч. гр. д. № 461/2015 г. по описа на ЕРС е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2
ГПК съдът
издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист след проверка на представения от заявителя документ по чл. 417 ГПК от външна страна, както и
на обстоятелството дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане. Тъй като съдът извършва проверката чрез преглед на
документа от външна страна, претендираното от заявителя вземане трябва
да е подкрепено от съдържанието на документа, въз основа на който заявителят
може да иска заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Тази проверка касае единствено
външната редовност на документа, при която следва да бъде съобразен видът на
документа и евентуално съществуващи нормативни изисквания за неговото издаване. Съгласно
разпоредбата на чл. 419, ал. 2 ГПК частната жалба срещу разпореждането
за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от
актовете по чл. 417 ГПК.
В частната си жалба длъжникът Д. не е изложил конкретни съображения,
извлечени от документа по чл. 417, т. 9 ГПК. Представеният от заявителя М. Запис на заповед, издаден от длъжника Д., съдържа всички
изискуеми реквизити по чл. 535 ТЗ и правилно е преценен от заповедния съд като
редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 9 ГПК, който установява
подлежащо на изпълнение вземане, размера на задължението, настъпилата му
изискуемост, активната и пасивната легитимация на субектите кредитор и длъжник.
Ето защо, частната жалба се преценя като неоснователна, а атакуваното
разпореждане за незабавно изпълнение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на
основание чл. 278, ал. 4, вр. чл. 271, ал. 1 ГПК, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за незабавно
изпълнение на Заповед № 1172/23.09.2015 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 463/2015 г. по описа на ЕРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.