О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. ЯМБОЛ 15.01.16 г.

Ямболският окръжен съд,Гражданска колегия,в закрито съдебно заседание на 15.01.16 г/две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Жени Бозукова

При секретаря Л.Р. и в присъствие на прокурора.............

.....................................като разгледа докладваното от Ж.Бозукова

....................................................................гр. д №397 по описа за 2015г

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С.Т.С., чрез пълном.адв.Р.Р.-ЯАК против Областна Дирекция на МВР гр.Ямбол, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 28 756 лв, представляваща обезщетение по чл 234 ЗМВР и на осн. чл 86 ЗЗД- сума в размер на 160.08лв-законна лихва върху претендираната главница за периода от 01.11.15г до 20.11.15г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на ИМ в съда, както и направените по делото разноски,съставляващи адвокатски хонорар.

Към ИМ е приложена Заповед №8121 К-2411/16.07.15г на Министъра на МВР за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител С.Т.С.-полицейски инспектор V степен към РУ-Ямбол при Областна дирекция на МВР Ямбол-след придобиване право на пенсия при условията на чл 69 КСО-по искане на служителя.В заповедта изрично е посочено, на служителя да се изплатят полагащите се обезщетения по чл 234 ЗМВР.

Съдът е оставил без движение ИМ от дата 23.11.15г като е указал на ищеца, в едноседмичен срок да представи препис от ИМ с доказателствата към нея за връчване на ответника, както и да посочи надлежен ответник, т к в противен случай ИМ ще бъде върната.

Съобщението на съда е получено от пълном.на ищеца- адв.Р. на 04.01.16г и с писмена молба вх №185/11.01.16г, ищецът е заявил чрез проц. си представител, че претенцията му е насочена срещу ответника- Областна дирекция на МВР- Ямбол, чрез Директор Генчо Иванов, като в молбата се твърди, че за насрещната страна са представени: копие от ИМ и от доказателствата, приложени към същата.

Предвид изложеното,ЯОС прави следните правни изводи:

Пасивно легитимирана страна да отговаря по искове, предявени от държавни служители в МВР за обезщетения, произтичащи от прекратяване на служебно правоотношение е Министерство на вътрешните работи като администрация на органа по назначаването, а не тази на Дирекцията, в която държавния служител е изпълнявал длъжността си. В тази връзка е и съдебната практика /Р№187/20.06.13г по гр. д №47/13г на ВКС-ІІІг.о., Р №14/17.02.11г по гр. д №625/10г на ВКС-ІІІг.о./.

В конкретният случай, ищецът е полагал труд по силата на служебно правоотношение на длъжност:”полицейски инспектор –Vстепен” към РУ-Ямбол при Областна Дирекция на МВР Ямбол, докато със Заповед №8121 К-2411/16.07.15г на надлежния по реда на чл 227,вр с чл 158 ЗМВР орган-Министъра на вътрешните работи, служебното правоотношение на С.Т.С. е прекратено.

Съдът приема, че ищецът претендиращ в наст.производство обезщетение по см. на чл.234 ал.1 ЗМВР, дължимо при прекратяване на служебното му правоотношение на осн. чл.226, ал 1, т.13 от ЗМВР е бил държавен служител в МВР, по силата на едно комплексно служебно правоотношение /административно и трудово/, което предопределя и съдържанието на взаимните държавно-служебни права, задължения и компетентности на страните по същото, като спецификата на правата и страните по него се разпростира и върху задължението да се изплати и правото да се получи обезщетение по реда на чл 234 ЗМВР.

В този смисъл, надлежна страна по иска, с който се търси присъждане на обезщетение по чл. 234 ЗМВР е органът, който е страна по държавно-служебното правоотношение и по чиято заповед е прекратено същото.Това е така, защото фактът на прекратяване на правоотношението е правопораждащият факт да се търси обезщетение, като този извод е обусловен и от съдържанието на прекратителната заповед №8121 К-2411/16.07.15г, в която надлежният орган-Министърът на вътрешните работи е разпоредил, на ищеца да бъде изплатено търсеното от него обезщетение по чл 234 ЗМВР.

В случая,предявената в настоящето производство искова претенция, съставляваща обективно съединени искове по чл 234 ал 1 ЗМВР и по чл 86 ал 1 ЗЗД е насочена срещу ненадлежна страна, защото Областна Дирекция на МВР Ямбол,не е надлежна страна по спорното материално правоотношение т.к, съгл. разп. на чл 2 ал 2 ЗМВР, ЮЛ на бюджетна издръжка е МВР, а съгл. чл 42 ал 2 ЗМВР, Областните дирекции са само основни структури на Министерството за осъществяване на определени със закона дейности.

В случая, след оставяне от съда на ИМ без движение и даване указания на ищеца за посочване на надлежен ответник, ищецът чрез пълном. адв.Р. изрично е уточнил с нарочна молба от 11.01.16, че пасивно легитимирана страна –ответник по предявените искове е Областна Дирекция на МВР гр.Ямбол, чрез Директора Г.И.

В тази връзка съдът приема, че пасивно легитимирана страна да отговаря по искове, предявени от държавен служител в МВР за обезщетения, произтичащи от прекратяване на служебно правоотношение е именно МВР като администрация на органа по назначаването, а не тази на Дирекцията, в която държавния служител е изпълнявал длъжността си.

И т к процесуалната легитимация е абсолютна процесуална препоставка за допустимостта на иска, а в случая предявените в обективно съединение искове по чл 234 ал 1 ЗМВР и по чл 86 ЗЗД срещу ненадлежна страна се явяват недопустими, то производството по делото, следва да бъде прекратено.

Водим от горното,ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

Прекратява производството по гр.д №397/15г по описа на ЯОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: