В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІІ-ти Въззивен граждански състав

На 01 декември 2015 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА СТОЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.гр.дело №391 по описа на 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.463, вр. чл.462 ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба на „БГ АГРО 2000” ЕООД гр.Ямбол, с ЕИК201351513, представлявано от пълномощника адв.А.П. от ЯАК против извършеното разпределение на постъпили суми по изп.д.№446/2015 г. на ЧСИ И. Х., рег.№878 с район на действие ЯОС, предявено на 24.09.2015 г.

В жалбата се твърди, че обжалваното разпределение е незаконосъобразно, тъй като при извършването му ЧСИ не е съобразил привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД в полза на първоначалния взискател - „БГ АГРО 2000” ЕООД; сумата разпределена на другия взискател – „Лалковците” ЕООД в размер на 18696,80 лв. е по-голяма отколкото му се следва съгласно разпоредбата на чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД; неправилно са разпределени и вземанията за такси и разноски по ТТРЗЧСИ. Заявено е, че в т.1 от разпределението е посочено, че се разпределят разноски в размер на 133,20 лв., от които неплатени от взискателя – 79,20 лв., като не е отчетена сумата от 54 лв. – разноски платени от взискателя. На следващо място е посочено, че при извършване на разпределението ЧСИ не е съобразил императивната разпоредба на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, като не е разпределил на първоначалния взискател, разноските по снабдяване с изпълнителен лист, а именно следните суми за разноски: 1154,79 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№387/2014 г. на ЯРС и 1530,37 лв. – разноски по гр.д.№484/2014 г. на ЯРС. Предвид на изложените съображения се иска отмяна на атакуваното разпределение и връщане делото на ЧСИ за извършване на ново такова.

В депозираното становище по жалбата присъединения взискател по изп.дело „Лалковците” ЕООД с ЕИК128606115, чрез пълномощника си адв.Иван Иванов от ЯАК, заявява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че изложените от жалбоподателя съображения за предпочтително удовлетворяване на разноските, сторени от взискателя „БГ АГРО 2000” ЕООД се отнасят само до такива, сторени в изпълнителното производство. Алтернативно е изложил съображения за неправилност на разпределението, но на различно основание.

Длъжника по изп.дело – „ВПЛ” ЕООД не се е възползвал от процесуалното си право на възражение по жалбата.

В мотивите си, приложени по делото на осн. чл.436, ал.3, предл. последно от ГПК, ЧСИ заявява че счита жалбата на взискателя „БГ АГРО 2000” ЕООД за неоснователна. Сочи, че при разпределянето на разноските за взискателя „БГ АГРО 2000” ЕООД изцяло се е съобразил с постановките на ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и при съблюдаване на закона, прие следното:

Жалбата е допустима, като подадена в преклузивния тридневен срок по чл.462, ал.2 ГПК, от легитимирана страна при наличието на правен интерес. Преценена по същество жалбата се намери за неоснователна. Съображенията са следните:

Изпълнително дело №446/2015 г. по описа на ЧСИ, рег.№878 е образувано по молба на „БГ АГРО 2000” ЕООД, въз основа на приложени изпълнителни листи за парично вземане срещу „ВПЛ” ЕООД. По делото като взискател е присъединено „Лалковците” ЕООД – заложен кредитор по договор за особен залог, вписан в ЦРОЗ.

С атакуваното в настоящото производство разпределение от 07.09.2015 г., изготвено във връзка със събрана сума от 19630 лв., постъпила от запорирана сметка на длъжника, ЧСИ е извършил следното: 1. Вземания за такси по ТТРЗЧСИ и разноски: 133,20 лв. – такси и разноски по ТТРЗЧСИ, от които 79,20 лв. – неплатени от взискателя и 800 лв. – възнаграждение за адвокат на взискателя „БГ АГРО 2000” ЕООД; 2. С остатъка от сумата в размер на 18696,80 лв. следва да се погаси частично вземането на заложния кредитор „Лалковците” ЕООД, като за частичното погашение се дължи и част от следващата се такса по т.26 от ТТРЗЧСИ или за получаване от този взискател остават 17592,20 лв.

Така изготвеното разпределение е насрочено за предявяване на страните на 24.09.2015 г., за което същите са надлежно уведомени. Видно от приложения към изп.дело протокол, на посочената дата страните не се явили.

При така изложените факти, съдът в настоящия състав намира, че при извършване на разпределението ЧСИ е спазил разпоредбите на закона. По аргумент на чл.456, ал.3 от ГПК, преди да пристъпи към разпределение, СИ е установил размера на задължението, както на първоначалния взискател, така и присъединения такъв, което е отразено в разпределението и не е спорно.

На следващо място и в съответствие с чл.462, ал.1 от ГПК, съдебният изпълнител е насрочил дата за предявяване на разпределението на длъжника и на всички взискатели, които са надлежно призовани за това в определен от съдебния изпълнител ден, но не се явили.

Наведените в жалбата доводи от взискателя „БГ АГРО 2000” ЕООД, че обжалваното разпределение е незаконосъобразно, тъй като при извършването му ЧСИ не е съобразил привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД в негова полза, се прецениха за неоснователни.

При изготвяне на разпределението, в частта му по т.1 - Вземания за такси по ТТРЗЧСИ и разноски, ЧСИ изцяло се е съобразил, както с разпоредбата на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, така и със задължителната тълкувателна практика на ВКС, обективирана в ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т.6 от цитираното ТР е посочено, че не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. С такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат... Разноските на първоначалния взискател за обезпечението на иска срещу длъжника чрез налагане на запор или възбрана върху събраното вземане или осребрената вещ, постъпленията, от които се разпределят, се ползват с привилегия, но когато в разпределението участват присъединени кредитори със специална привилегия по чл.136, ал.1, т.2, 3 и 4 ЗЗД, разноските се включват след тях – в реда преди първата по ред обща привилегия; а когато в разпределението участват и кредитори с привилегия по чл.16, ал.3 ЗОЗ – преди техния ред...Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД разноските на първоначалния взискател, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение в производството по издаване на изпълнителния лист.

В контекста на цитираната задължителна практика на ВКС, процесното разпределение, в частта му по т.1, се явява правилно и съответно на закона. В тази връзка, отказвайки да включи като привилегировано вземане сторените от първоначалния взискател разноските по снабдяване с изпълнителен лист, а именно следните суми за разноски: 1154,79 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№387/2014 г. на ЯРС и 1530,37 лв. – разноски по гр.д.№484/2014 г. на ЯРС, ЧСИ е действал съответно с нормата на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД и задължителната практика, което пък от своя страна води на извод, че не е допуснал твърдяното в жалбата нарушение.

Неоснователно е и не кореспондира с доказателствата по делото и другото направено от жалбоподателя оплакване, а именно, че в т.1 от разпределението е посочено, че се разпределят разноски в размер на 133,20 лв., от които неплатени от взискателя – 79,20 лв., като не е отчетена сумата от 54 лв. – разноски платени от взискателя. На първо място и при извършване на елементарни аритметични действия се установява, че ЧСИ от общо изчислената сума за разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 133,20 лв. е приспаднал платената от първоначалния взискател сума от 54 лв., при което неплатена е останала точно посочената сума от 79,20 лв. На следващо място приложената към жалбата квитанция от ПКО №843 за сумата от 54 лв. кореспондира с приложените по изп.дело ПКО №843/15.07.2015 г., фактура №9140/16.07.2015 г. и сметка №9140/16.07.2015 г., всички удостоверяващи внасяне на сумата от 54 лв., в т.ч.: 20 лв. – за образуване на изп.д., 10 лв. – изпращане по пощата на книжа, 15 лв. – налагане на запор и 9 лв. – начислено върху сумите ДДС. Именно тази сума от 54 лв. е отчел ЧСИ, като внесена от взискателя „БГ АГРО 2000” ЕООД, при изготвяне на процесното разпределение. Ето защо и това оплакване на жалбоподателя се прие за неоснователно.

Макар и без значение за изхода на делото, но за изчерпателност, следва да бъде отбелязано, че съдът не обсъжда доводите за допуснати от ЧСИ нарушения при извършеното разпределение, наведени в депозираното становище от присъединения взискател по изп.дело „Лалковците” ЕООД. Това е така, тъй като този взискател не е депозирал жалба в преклузивния срок за това по чл.462, ал.2 ГПК. При това положение оплакванията, като преклудирани, му не биха могли да бъдат обсъдени в настоящото производство.

По изложените съображения, съдът в настоящия състав, прецени, че обжалваното разпределението от 07.09.2015 год. по изп. д.№446/2015 год. на ЧСИ Ирина Христова, рег.№478 с район на действие ЯОС не страда от пороци, обуславящи неговата отмяна, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, ЯОС

РЕ Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА разпределението от 07.09.2015 год. на постъпили суми по изп.д.№446/2015 г. на ЧСИ Ирина Христова, рег.№878 с район на действие ЯОС, предявено на 24.09.2015 г.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в едноседмичен срок от съобщението на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.