Р Е Ш Е Н И Е

Гр Ямбол 14.01.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 05.01.2016г /две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

Председател: А.Димитрова

Членове:1. Ж.Бозукова

2. К.Тагарева

при секретаря Л.Р. ............ и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Бозукова възз. гр. дело №376 по описа за 2015 г.

За да се произнесе съдът взе в пред вид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „Юробанк България”АД, със седалище гр.София, представлявано от ИД-П.Д. и прокурист М.В., чрез пълном. адв.Ст.Ч.-САК против Решение №459/21.07.15г, пост. по гр д №124/15г по описа на ЯРС, с което предявеният иск с пр. осн. чл 422 ал. 1 ГПК,вр. с чл 415 ал. 1 ГПК е отхвърлен като неоснователен.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна, като ЯОС постанови ново решение, с което признае за установено по отношение на въззивницата, че същата има задължение към Банката, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE” от 10.07.03г в размер на претендираните с ИМ суми-главница, договорена лихва и такси за процесния период, както и заплащане на разноските, направени от страната в заповедното производство, разноските по гр д №124/15г на ЯРС и тези в настоящето производство.

Въззивната страна навежда доводи, че при постановяване на съдебния акт, РС е допуснал съществени процесуални нарушения като неправилно е кредитирал едни възражения, доводи и доказателства, а други е приел за ирелевантни, което е довело до незаконосъобразност на атакуваното решение. Въззивникът твърди, че е провел пълно и главно доказване досежно наличието на облигационно отношение между страните, ползването от ответницата на отпуснатата сума по кредитната линия, както и наличие на неизпълнение от страна на кредитополучателя- невръщане на заетата сума. Според въззивника, подновяването на кредитната карта е уредено в чл.20 от Общите условия /ОУ/за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” и ако кредитополучателят не е желаел да му бъде подновена картата е следвало писмено да уведоми кредитоиздателя, а и през целия период на действие на договора, К. е получавала месечни извлечения съгл чл 9 от ОУ,в които са отразени всички транзакции и отразените в тях данни не са оспорени в срока по т.16 от ОУ.

По повод въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемата К., в който се твърди, че решението на РС е постановено след съвкупна и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, като съдебния акт е правилен, законосъобразен и постановен при липса на процесуални нарушения, поради което се иска неговото потвърждаване, докато жалбата е неоснователна и недоказана.

В с.з въззивната страна, ред. ув. не изпраща представител, но е депозирана писмена защита, в която изцяло се пъддържат твърденията изложени в жалбата- за незаконосъобразност, неправилност и нарушение на проц. правила при постановяване на решението, а претендираното адвокатско възнаграждение се счита прекомерно завишено.

Въззиваемата К. поддържа отговора си и моли настоящата инстанция, да потвърди атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

ЯОС установи следното по фактите:

От представеното по делото Заявление за издаване на кредитна карта на името на А. Апраханова К.-кредитополучател и от наличните Общи условия/ОУ/ за използване на карта „EUROLINE” на „Бългериън Ритейл Сървисиз”АД- гр.София е видно,че между ответницата К. и цитираното дружество е бил сключен Договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE” от 21.06.03г,което обстоятелство не се оспорва.

Според визираното в т.1.3 от ОУ, всяка карта има дата на валидност-отбелязана върху същата и използването й след изтичане на срока, обявяването й за невалидна или прекратяване на отношенията между дружеството и картополучателя е забранено.Съгл.т.9.1 от ОУ, Дружеството се е задължило да изпраща всеки месец с обикновена поща до картодържателя, извлечение за движението по сметката му, което се извежда от търговските книги на дружеството, както и всички извършени през преходния месец сделки, за които е използвана картата -суми изплатени от дружеството на търговските обекти на сметка на картодържателя, лихви, данъци, разходи и др., всички плащания от картодържателя в датите, на които сделките са били извършени, задължението по предходното месечно извлечение, новото задължение, минималната месечна вноска, както тя е определена в чл.10, нейния падеж и кредитния лимит. Според т.16.2 на ОУ, ако в срок от 30 дни от получаване на всяко месечно извлечение или друго писмено известие, издадено от дружеството за задълженията породени от използаване на картата, кредитополучателят не оспори писмено съдържанието на извлечението и размера на задължението си се счита, че ги е приел безспорно и същите са изискуеми и дължими, а извлеченията от търговските книги на дружеството, които се съхраняват в автоматизирана система, представляват валидно доказателство за задълженията на картодържателя. В т.16.3 от ОУ е договорено, доброволното цялостно или частично изплащане на дълговете по месечното извлечение да представлява пълно признаване на дължимоста на вземането, а съгл. т.16.4 -данните от всяка сделка при използване на картата и на АТМ устройство, се записват и пазят в паметта на компютъра на дружеството и се отразяват в квитанция, която е доказателство на сделката. Според т.20.1от ОУ -при изтичане на валидността, всяка карта се подновява от дружеството автоматично, а всяка нова карта представлява продължение на предишната и се подчинява на същите условия, като картодържателят е длъжен да унищожи старата карта веднага след получаване на новата и ако той не желае подновяване на картата, трябва да уведоми писмено дружеството най-късно 40 дни преди започване на месеца, в който изтича валидността й /т.20.2/. В т.21.1 от ОУ е прието, че при неизпълнение на изискуемите задължения на картодържателя към дружеството, последното може да пристъпи към принудително изпълнение, съгл. действащото законодателство, а правата на дружеството по договора с картодържателя могат да бъдат прехвърлени на трето лице по свободна преценка на дружеството, за което картодържателят изрично се съгласява с подписване на заявлението.

Писмените доказателства по делото сочат, че с Договор за продажба на картово предприятие от 24.03.05г между „Бългериън Ритейл Сървисъиз” АД и „Българска пощенска банка”АД, купувачът е придобил от продавача всички права и задължения по всички договори с клиенти, вкл. и по договора на ответницата.В тази връзка с Решение №6/03.06.05г по ф.д. №5992/02г на СГС е вписано в ТД, по партидата на „Бългериън Ритейл Сървисъиз” АД, прехвърляне на картово предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. И т к в чл 5.3 ОУ, във вр. с чл 2 от Договора от 24.03.05г е прието Банката да бъде конституирана като страна по всички договори за издаване и използване на кредитни карти „EUROLINE”, картодържателя К. е била уведомена за извършеното прехвърляне с месечно извлечение №790897/25.04.05г, изпратено по реда на чл 9.1 от ОУ-с обикновена поща до адреса на картодържателя.

По делоо е налице писмо изх №9300/1101 на Банката до отв. К. според което, за периода от 09.08.06г до 18.07.07г, от кредитната карта на ответницата са теглени от устройство АТМ – на дати: 09.08.06г- два пъти суми по 200лв, на 04.05.07г в 07.29ч-200лв, на 26.05.07г в 12.16ч-100лв, на 06.06.07г-13.09ч-100лв, на 21.06.07г-13.11ч- 100лв, на 06.07.07г-13.15ч-100лв,на 12.07.07г в 13.40ч-50лв и на 18.07.07г-13.10ч-50лв.

С писмо, изх №1376/30.07.14г на ”Юробанк България”АД до отв. К., последната е известена, че към 25.07.14г е в просрочие на 2 последователни плащания по месечни извлечения от 25.12.09г и от 25.01.10г, дължими по договор за кредитна карта„EUROLINE”, с което са нарушени ОУ на договора, както и на чл 60 ал 2 ЗКИ, поради което ”Юробанк България”АД, обявява цялото задължение на длъжника към дата 25.07.14г, в размер на 1708.37лв за незабавно изискуемо и дължимо и прекратява действието на договора. По делото са налице двете цитирани месечни извлечения от 25.12.09г и от 25.01.10г, за които банката- ищец твърди, че са изпращани до К., съгл. чл 9 от ОУ.

С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена и изслушана ССЕ според която, между „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД и А. А. К.- кредотополучател е сключен Договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE” по силата на който, картовото предприятие предоставя на кредотополучателя кредитен лемит, в размер на 1 680.28лв към 10.07.03г, а първоначално усвоената сума от ответницата на посочената дата е 26.74лв и е първа вноска за покупка на стоки на изплащане. В.Л. сочи, че съгл. извлечението от сметка по кредитната карта, в периода от 10.07.03г до 18.07.07г са усвоени от кредитополучателя суми в размер на 2 366.13лв /покупки на стоки на вноски в размер на от 726.13лв и теглене на суми в брой от картовата сметка в размер на 1640 лв/, а на 24.03.05г е подписан Договор за продажба на картово предприятие от „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД на „Юробанк И ЕФ Джи България”АД и последното придобива правата и задълженията по всички договори с клиенти. Според експерта, от К. са направени 61 вноски в общ размер от 2 286.78лв към кредитора „Бългериън Ритейл Сървисъиз” АД и „Юробанк И ЕФ Джи България”АД, за периода от 13.08.03г до 02.02.09г, като съгл. клаузите на договора, всяко постъпление на средства посочени в извлечението, погасяват задълженията по картовата сметка в следния ред: такси, лихви, главница. Съгласно ССЕ, на база осчетоводените от кредитора задължения на картодържателя, предоставеното извлечение от счетоводните книги на банката и записи за целия период на представения кредитен лемит, неизплатеното задължение на К. към кредитора е в размер на 1 708.37лв, от които главница-1 571.11лв, договорна лихва в размер на 55.17лв- за периода от 26.03.05г до 08.08.14г и такси в размер на 82.09лв, за периода от 26.03.05г до 08.08.14г .

На ССЕ е поставена и допълнителна задача според която, по време на действие на договора за кредитна карта „EUROLINE” от 10.07.03г до 2009г, са били издадени общо 3 карти на името на ответницата: първата карта- с подписване на договора през м.10.07.03г, със срок за валидност до 31.07.05г,издадена от „Бългериън Ритейл Сървисъиз” АД, втората пластика е издадена от „Юробанк И ЕФ Джи България”АД / сега„Юробанк България” АД/ на 01.08.05г, със срок на валидност до 31.07.07г. Относно тази карта в заключението се сочи, че по твърдение на Банката,причината за издаването й е изтеклия срок на валидност на първата карта, а установената практика на банката била, преиздадените пластики да се изпращат чрез куриерска фирма до актуалния адрес, посочен от картодържателя и втората карта е била изпратена с куриерска фирма до адреса на К. за което, на в.л не са представени приемо-предавателни протоколи за предоставена карта, нито разписка за доставката й на клиента от куриерската фирма. Според допъл.заключение, третата пластика е издадена от „Юробанк И ЕФ Джи България”АД / „Юробанк България” АД/ на 01.08.07г, със срок на валидност до 31.07.09г и е изпратена с куриер, но не е получена от кредитополучателя К. и върната на куриерската фирма и унищожена от банката- издател. Съгласно допъл. заключение на ССЕ, теглене на пари в брой, чрез терминални устройства АТМ/банкомати/ не са извършени през този период от ответницата, но теглене в брой е извършвано в офисите на „Юробанк И ЕФ Джи България” АД /Юраобанк България”АД, с втората издадена карта на 01.08.05г- видно от извлечението от картовата сметка на кредитополучателя.

Предвид гореизложеното, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от правно легитимирана страна.Същата, разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следното:

Предявеният иск е с пр осн.422 ал 1 ГПК,вр с чл.417 ал 1 ГПК.

Искът е допустим. Същият е предявен в срока по чл 415 ал 1 ГПК от заявителя в заповедното производство по ч.гр.д. №2502/14г по описа на ЯРС, а сумите, предмет на установителния иск в настоящето производство са идентични с тези, претендирани със заявлението от 19.09.14г, по повод на което е образувано заповедното производство, като издадената Заповед за изпълнение №1582/19.09.14г срещу длъжника А. А. К. е за същите парични вземания, претендирани от заявителя.

По същество иска се преценя от ЯОС за неоснователен и недоказан, но не съвсем по изложените в атакувания съдебен акт мотиви.

Искът по чл 422 ал 1 ГПК е установителен и с него кредиторът цели установяване със СПН спрямо насрещната страна, съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по см. на чл 417 ГПК, като в производството по чл 422 ГПК, съдът е длъжен да установи дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение по чл 417 ГПК. В тази връзка, по правилото на чл.154 ал 1 ГПК-за разпределение на доказателствената тежест, всяка от страните следва да докаже фактите , на които основава твърденията и възраженията си, касаещи съществуването или несъществуването на вземането.

В случая, доказателствата по делото сочат, че страните са били в облигационни отношения, въз основа на Договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE” от 10.07.03г и Договор за продажба на картово предприятие от 24.03.05г, което се твърди и в заключението на вещото лице от ССЕ. В тази връзка съдът приема, че именно със заявлението на К. и приемането от нейна страна на ОУ на дружеството /което не е оспорено/, между заявителя и „Бългериън Ритейл Сървисиз”АД са възникнали облигационни отношения, относно издаването на кредитна карта „EUROLINE” от 10.07.03г, а с последващия Договор за продажба на картово предприятие от 24.03.05г, Банката-купувач е придобила всички права и задължения по договорите с клиенти на дружеството, с което са се осъществили предвидените в т. 5.3, във вр с чл. 2 т.2.3 от договора от 24.03.05г обстоятелства. За прехвърляне на вземането, ответницата е била уведомена с месечно извлечение №790897/25.04.05г, изпратено по реда на чл 9.1 от ОУ-с обикновена поща до адреса на картодържателя, след датата на сключване на договора и по този въпрос не се спори.

Съдът приема заключението на СИЕ като обективно в частта му, в която се сочи, че по време на действие на договора- от 10.07.03г до прекратяването му - 25.07.14г, на ответницата са издадени три карти- първата с подписването на договора през м.10.07.03г, със срок за валидност до 31.07.05г,издадена от „Бългериън Ритейл Сървисъиз” АД, втората пластика е издадена от „Юробанк И ЕФ Джи България”АД / сега„Юробанк България” АД/ на 01.08.05г, със срок на валидност до 31.07.07г и причина за издаването й е изтеклия срок на валидност на първата карта, а третата пластика е издадена от Банката на ответницата от дата -01.08.07г, но съдът не я обсъжда, т к картата не е получена от картодържателя, върната е от куриерската фирма и в последствие унищожена от банката-издател.

Относно втората пластика, изпратена с куриерска фирма до адреса на К. съдът приема заключението на ССЕ в частта му, в която е посочено, че липсват доказателства за връчване на картата-не са налице приемо-предавателни протоколи за предоставянето й на картодържателя и разписка за доставката й на клиента от куриерската фирма. Ето защо съдът намира, че картата не е надлежно връчена на картополучателя.

В тази връзка, съдът не приема заключението на ССЕ в частта му по п.4 от Допълнителната ССЕ, в която се твърди, че теглене на пари в брой от втората карта, чрез терминални устройства АТМ/банкомати/,не са извършени чрез кредитната карта на ответницата за периода от м.08.06г до м.07.07г, т.к това е в противоречие с данните, визирани в писмона банката, изх №9300/1101/по дати и часове/, където е посочено, че за периода от 09.08.06г до 18.07.07г, от кредитната карта на ответницата са теглени от устройство АТМ суми по 200 , по 100 и по 50лв, с общ размер -1100лв.

Съдът счита, че при липса на доказателства за връчване на втората карта на ответницата, не може да се направи извод, че именно К. е теглила от АТМ визираните суми.

Съдът не приема заключението на ССЕ и в частта, в която по т.2 и 3 се сочи, че в периода от 10.07.03г до 18.07.07г са усвоени от картодържателя суми с общ размер на 2 366.13лв/т.2 от закл./ , като за периода от 13.08.03г до 02.02.09г, от ответницата са направени към кредитора 61 вноски в общ размер от 2 286.78лв /т.3 от закл./,т к в тази част на заключението липсва конкретизиране на размера на внесената от К. главница по пера, респ. остатъка на непогасената главница и нейния падеж, поради което не може да бъде и надлежно определен размера на дължимите договорни лихви за съответните периоди, каква част от тях е погасена, както и начислените и взети от Банката такси.

С оглед изложените данни съдът намира, че относно исцовата претенция, касаеща главницата от 1571.11лв, липсват доказателства за формиране на нейния размер по пера, както и техния падеж, след като от изложените факти и обстоятелства в ИМ, заключението и допълнителното такова на ССЕ и от писмените доказателства по делото, това не може да бъде установено.

Съдът намира, че изложеното налага извода за недоказаност и неоснователността на исцовата претенция, поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен, а атакуваното решение на РС-потвърдено като правилно.

Водим от горното ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение №459/21.07.15г, пост. по гр д №124/15г по описа на ЯРС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.