Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …… 02.12.2015г. гр.Ямбол
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,
на
03.11.2015 година, в гр.Ямбол
в
открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧОКОВА
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
секретар
Л.Р.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Делото е
образувано по въззивна жалба подадена от В.П.Д. чрез пълномощника му адв.Г.Г.
от ЯАК против решение №63/07.07.2015г.,
постановено по гр.д.№830/2015г.по описа на ЕРС , в частта, с която е осъден да
заплати на Кооперация”Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни
земеделски стопани-Земеделец”(по-нататък за по-кратко” Кооперация/та”) на
основание чл.240 и чл.86 от ЗЗД сумата от 14000.0лв.
/четиринадесет хиляди лв./, представляваща незаплатена главница по предоставен
на ответника заем съгласно Договор № 168 от 05.03.2009г. между страните, заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от подаването на исковата молба в съда - 01.12.2014 година до
окончателното плащане, както и на основание чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от Договора между страните да заплати сумата
от 2318.75лв., представляваща неустойка (наказателна лихва за периода от
01.12.2011г. до 26.11.2014 година) за неплащане на главницата по Договора за заем.С жалбата си
жалбоподателят чрез пълномощника си твърди, че в атакуваната от него част решението е неправилно ,постановено при противоречие с материалния
закон,при допуснати
процесуални нарушения и при необоснованост и излага съображения, свеждащи се до
следното: 1/Съдът неправилно
е приложил разпоредбата на чл.20 от ЗЗД и е тълкувал грешно волята на
страните, изразена в облигационното правоотношение по отношение на главницата по иска ,предявена в размер на 14000 лв.,
т.к. посоченото в съдебното решение правоотношение възникнало между него
и ищецът по иска, е прекратено . В тази връзка се позовава на факта, че
кредитът не е усвоен в 30 дневния срок по чл.3 от Договор
№168/05.03.2009г., който е изтекъл на 05.04.2009г. И според твърденията на
ищеца той е получил в брой еднократно сумата от 7 800лв. с приложения
касов ордер от 20.03.2009г. Посочил е, че съгл. чл.2 от Договора, същият влиза
в сила от датата на усвояването, а според чл.3”кредитът се усвоява на части или
изцяло, но не по-късно от тридесет дни след получаване на покана за усвояване,
а следващото изречение - клауза в договора”След изтичането на срока за
усвояване на задължението на заемодателя за предоставяне на кредита отпада” е
именно когато същият не е предоставил паричната сума или кредитоискателят няма
нужда от нея. Твърди, че със сумата 7 800лв. , която оспорва да е получил,
заемодателят е погасил задължение на неговия брат , който също е заемател към
кооперацията и на неговата снаха, без той самият да е давал съгласие и
разписвал документ в тази връзка. Пресметнал е, че ако срокът на договора тече
от 18.03.2009г., когато е учредено обезпечението на кредита по процесния
договор то до дата 18.04.2009г. той е получил общо сумата 9 300лв. в т.ч. и сумата по РКО от 7 800лв.,
която заемодателят твърди, че му е предоставил. Твърди, че остатъкът над тази
сума до размера на договорения кредит от 14 000лв. –в размер на
4 700лв.не е предоставена по силата
на сключения договор, а на отпаднало основание-прекратен договор за заем,
поради което същата не може да се претендира по този ред. И всичко това е
довело до неправилно приложение от
страна на съда на материалната разпоредба, което води до неправилност на
съдебния акт, което възражение е направил още с отговора на исковата си молба и
е залегнало в доклада на съда; 2/Съдът не е обсъдил и приложил правилно закона относно факта, че жалбоподателят е
възстановил сумата от 7 284,12 лв. и в периода на действие на договора е възстановил на кооперацията получените суми.
Приложеният по делото погасителен план не е подписван от заемателя,
същият не се е съгласявал на плащанията да се извършват
на вноски, както и да се определя размера на вноските.Погасителният план е подписан
единствено от кредитен инспектор и като
част от договора за заем след като не е подписан от страните по облигационното
правоотношения, той не ги обвързва.; 3/В противоречие с материалния закон ,
поради което е и неправилно решението на съда в уважителната му част , касаеща заплащане
на част от неустойка, присъдена на основание чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от
Договора за сумата от 2318.75 лв. ,
представляваща неустойка /наказателна лихва за периода от 01.12.2011г. до 26.11.2014 година/ за неплащане на
главницата по Договора за заем. и в тази връзка като се позовава на чл.114 от
ЗЗД посочва, че и този период попада в обхвата на погасителната
давност.;4/счита, че решението е
постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя съдът неправилно е разпределил
доказателствената тежест, в изготвения доклад неправилно са определени
приложимите правни норми, респ.е ограничил правото му на защита, тъй като:на
първо място претендираната част от
главницата е на отпаднало основание
по един прекратен договор за заем, при условията на чл.З от Договор №168/2009
год. и на не дължимо дадена сума ,при прекратен договор; на второ място съдът е
отказал изслушване на експертиза по поставени от него задачи във връзка с РКО за 7 800лв. относно твърдения факт ,че същият не е получил пари в брой ,така както е посочено в
касовия ордер и с което е нарушил
правото му на съдебна защита. Позовава се на показанията на св.Д. и на касовата
книга, приложена към заключението на в.л., че към датата 20.03.2009г.ищецът не
е разполагал с налична парична сума от 7 800лв., за да му я предостави в
брой с оспорения РКО№62-първи заведен такъв за деня. Иска се
отмяната на решението в атакуваната му част и постановяване на отхвърлително
решение в тази му част и присъждане на разноски по делото по приложен списък.
С постъпилия в
законоустановения срок отговор на жалбата от въззиваемата страна чрез
пълномощника и адв. Св.Д. от СтАК намира същата за допустима, но неоснователна.
Твърди, че атакуваното решение е законосъобразно, правилно и напълно обосновано
и като такова следва да бъде потвърдено
в обжалваната му част от въззивния съд. Иска от съда да постанови решение,
с което да отхвърли изцяло подадената въззивната жалба като неоснователна и
недоказана и да постанови решение, с което да потвърди(остави в сила) решението на ЕРС и му бъдат присъдени направените по делото
разноски пред въззивната инстанция.
В о.с.з.
пълномощникът на въззивника поддържа подадената от тази страна жалба, а
пълномощникът на въззиваемата страна поддържа становището си, изложено в
писмения си отговор .
ЯОС намира, че жалбата
е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страни и в срока по
чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да бъде
разгледана по същество.
За да се
произнесе, съдът приема за установено следното:
ЕРС е сезиран с исковата молба на Кооперация
взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани - Земеделец" гр.Стара Загора против В.П.Д.
***, с която са предявени в обективно съединяване облигационни искове, основаващи се на сключено
заемно правоотношение между страните.
чл.79, във вр. с чл. 240 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите - за
заплащане на сумата от 14 000.00 лв.,
предоставени на ответника в заем от ищеца,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от подаването на
исковата молба в съда - 01.12.2014г. до
окончателното плащане, иск за
заплащане на сумата от 1589.07 лв. - неиздължена
редовна договорена лихва по чл.5 от
приложения договор за периода 20.03.2009 год.
до 31.03.2011 год., както и иск по
чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4950.36
лв. - неиздължена наказателна лихва
върху главницата по чл. 9 от Договора за периода от 01.07.2010г.до 01.12.2014г.
и на
сумата от 1344.74 лв. - наказателна
лихва върху неиздължени просрочени лихви по чл.9 от Договор №
168/05.03.2009 год.също с посочен период
В
исковата молба ищецът е изложил, че страните са сключили на 05.03.2009г. Договор №168за заем, съгласно който ищцовата като заемодател е предоставила на В.Д. кредит /заем/ в
размер на общо 14 000.00 лв. на части - на
седем вноски в периода от 20.03. до 31.07.2009г.чрез превод на суми в общ
размер 6 200лв.по банковата сметка на
кредитополучателя и чрез получаване на част от сумата в брой срещу РКО 62/20.03.2009г. за 7 800лв., а заемателят
се е задължил да върне този кредит в сроковете и при условията, посочени в Договора. Сочи се, че
съгласно чл. 5-9 от Договора за заем ответникът
се е задължил да върне заетата сума /главница и лихви/ съгласно погасителен план, подписан между страните и
представляващ неразделна част от Договора, като крайния срок, в който
ответникът е следвало да върне получения заем бил 30.03.2011 год., а за обезпечение на кредита е учредена договорна
ипотека върху недвижими имоти, собственост на заемателя - отв. В. Д. и
съпругата му. Посочил е, че ответникът не е
обслужвал редовно кредита си, като са правени вноски не на датата на падежа и не съобразно договорения размер,
като към 26.11.2014г. В.Д. е забавил плащанията по кредита с повече от една
погасителна вноска и е допуснал
просрочие за плащане, както на главницата по кредита, така и договорените лихви,
поради което и върху просрочените суми са начислявани и договорените в чл. 9 от
Договора наказателни лихви за забава.
В
срока за отговор, ответникът Д.,
в срок е депозирал писмен отговор, с който поискал от съда да постанови решение, с което да
отхвърли всички предявени спрямо него обективно и субективно съединени
искове като неоснователни и недоказани и да му
се присъдят направените по делото разноски. С отговора си е направил
възражение, че ищецът му е предоставил
в заем само сума в размер на 6 200лв., а не
14 000лв. и оспорил приложеният към ИМ
РКО № 62 от 20.03.2009г. за сумата от
7 800лв. с твърдението, че ищецът не му е предоставял в брой такава сума. На следващо място ответникът заявил, че напълно е
погасил задължението си към ищеца
съгласно сключеният Договор за кредит в размер на 6 200лв., като му е
заплатил общо сумата от 7 283лв. По
отношение на акцесорния иск за
заплащане на сумата от 1 589.07 лв.- неиздължена редовна договорена лихва по чл.5 от приложения Договор за периода 20.03.2009г.
до 31.03.2011г.,; по отношение на
акцесорния иск за заплащане на сумата от 4 950.36 лв.- неиздължена
наказателна лихва по чл.9 от Договора и по отношение на акцесорния иск за заплащане на
сумата от 1 344.74лв. - наказателна
лихва върху неиздължени просрочени лихви по чл.9 от същия договор заявил, че от
една страна тези искове са погасени по давност на основание чл. 111,6.
„в", предл. 2 от ЗЗД, т.к. вземанията за лихви се погасяват с
изтичане на тригодишна давност, независимо,
че самите вземания се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, а от
друга страна – са и неоснователни поради
прекомерност на определената лихва и
заявил, че разпоредбите на чл.5 и чл.9 от Договор №168/05.03.2009г. са
недействителни - нищожни при условията на чл.26, ал. 1 от ЗЗД.
С
постановеното по спора решение ЕРС е уважил изцяло иска срещу ответника с правно
основание чл.240 и чл.86
от ЗЗД за сумата от 14 000лв, представляваща незаплатена главница по предоставен на
ответника заем с Договора сключен между
страните със законната лихва върху тази
нея, считано от 01.12.2014г.
до окончателното плащане,
както и частично уважил иска за неустойка
/наказателна лихва за периода от 01.12.2011г.
до 26.11.2014г./ за неплащане на главницата по Договора за заем, по чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от същия договор
за сумата от 2318.75лв. и го отхвърлил като
неоснователен и недоказан за разликата над тази сума до размера на предявения иск от 4950.36лв за
периода 01.07.2010г. до 01.12.2011г. С
решението си е отхвърлил и предявеният иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 1589.07лв., представляваща неплатени договорени между страните съгласно чл. 5 от Договора
за заем № 168 лихви за периода
20.03.2009г. до 31.03.2011г., за заплащане на сумата от 1344.74лв, представляваща неустойка
/наказателна лихва/ за неплащане на договорени лихви по чл. 9 от Договора за заем за периода 01.06.2010г. до 26.11.2014г.
Осъдил го и на разноски в размер на 1765.38лв. Решението в отхвърлителните му
части не е обжалвано и е влязло в законна сила.
За да уважи иска
с правно основание чл.240 от ЗЗД, съдът е приел: че с подписването на
Договор за заем №168/05.03.2009г.между страните е възникнало облигационно
правоотношение, с което кооперацията се
е задължила да предостави на ответника Д. в заем сумата от 14 000лв. при
условията в Договора, а ответникът се задължил да върне сумата съгласно
договорения погасителен план, неразделна част от Договор за кредит; че същият е
валиден между страните, носи подписите им и е противопоставим на ответника за
неизгодните за него обстоятелства като частен документ, неоспорен от ответника
по надлежния ред; че същият не е
прекратен след като заемателят е усвоил кредита и без уговорената в чл.3
писмено известие- покана до него за усвояване на кредита и след като приел, че РКО
62/20.03.20009г.е частен свидетелстващ документ, който носи подписа на
ответника и в същия е вписано основанието за предаването на сумата - „отпуснат
кредит", поради което съгласно чл. 180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се
съдържат в него, са направени от самия В.Д.. За да уважи частично иска за
присъждане на наказателна лихва по чл.9 от Договора и представляваща фактически
неустойка за забава с правно основание по чл.92 от ЗЗД вр.с
т.9 от Договора, изпълняваща обезпечителна,
обезщетителна и наказателна
функция, съдът е приел, че същата е основателна в размер 2631.61лв.за
периода 01.12.2011 до 26.11.2014 и изложил изводи че не счита уговорената
неустойка за нищожна , т.к. е валидно определена от страните в съответствие с изискванията на чл.14-16 от
приетото към момента на сключването на Договора и ПМС №343/2008г. установяващ
реда за предоставяне на кредити от такива
създадени кооперации и чл.294 от ТЗ. ЕРС е изложил изводи, че неустойката по
чл.9 не е и прекомерна след като преценил стойността на договора,
обстоятелството, че по главницата и договорната
лихва изпълнението е незначително /съобразно заключението на вещото лице/, начисленият размер на неустойката от 4950.36 лв.
върху главницата от 14000 лв., начисленият размер на неустойката от 1344.74 лв.
върху договорната лихва, както и обстоятелството, че
кредиторът е положил усилия за събиране на
вземането си, предвид проведените многократни разговори с ответника и покани да плати задълженията си. Предвид на
изложеното, ЕРС отхвърлил частично този
иск за разликата му над тази сума до размера на предявения в размер на
4950.36лв. като погасен по давност за периода от 01.07.2010г. до 01.12.2011г.
Предмет на
въззивно обжалване, съгласно посоченото във въззивната жалба, е първоинстанционното
решение само в частта на уважените осъдителни искове срещу ответника
В останалите му
части решението на ЕРС не е обжалвано и е влязло в сила.
По така
очертания предмет на въззивно обжалване, ЯОС приема следното
по фактите:
От Договор за кредит №168
от 05.03.2009г. се установява, че същият е сключен между Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани -
Земеделец" гр.Стара Загора, тогава
с наименование Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани „Земеделец" /,ЗЗКАЧС
Земеделец"/з-заемодател и В.П.Д. –заемател, съгласно който ищцовата кооперация се е задължила да предостави на ответника в
заем сумата от 14000.00 лв. за отглеждане на
птици и зеленчукопроизводство. Съгласно чл. 2, 3 и 10 от този Договор, същият
влиза в сила от датата на започване на усвояване на кредита от кредитополучателя, като разрешеният кредит се ползва след
представяне на договорените
обезпечения /в случая договорна ипотека/ и същият се усвоява съгласно план
за усвояване на части или еднократно, но не по-късно от 30 дни след получаване на писмено известие - покана за усвояване на заема,
като след изтичането на този срок за
усвояване, задължението на заемодателя за предоставяне на кредита отпада. Съгласно чл. 12 от Договора и договорения погасителен
план-споразумение от 05.03.2009г., неразделна част от Договора предвид разпоредбата на чл. 4 от последния ответникът се е задължил да върне сумата, като погаси главницата по отпуснатия кредит на две погасителни вноски: на 30.03.2010г. -да внесе
сумата от 5 000лв. и на 30.03.2011г. да внесе сума в размер на 9000лв., а
договорените лихви в общ размер на
2760.00 лв. е следвало да се издължават ежемесечно до 30-то число от месеца, като първата година е договорено да
заплати 12 вноски по 140.00 лв., а втората година - 12 вноски по 90.00 лв.
месечно за лихви в случай на редовно погасяване на първата вноска по
главницата в уговорения срок и размер.
Съгласно чл. 5 от
Договора между страните, кредитополучателят се е съгласил да заплати редовна годишна лихва в размер на 5% за съответния
период плюс 7% надбавка или да заплати
месечна лихва от 1% или сумата от 140.00 лв. за отпуснатия му
кредит.
С разпоредбата на чл. 9
от Договора страните са договорили при
просрочване на погасителна вноска по главницата и лихвите, при предсрочна изискуемост на кредита, както и
при неизпълнение на което и да е задължение
на заемателя, заемодателят да начислява наказателна лихва за забава в размер на договорната лихва за съответния
период, завишена с надбавка от осем процента
върху просрочената сума за главницата и осем процента върху просрочената сума за лихва - в случая по 20%.
Между страните не се спори, а това се установява и от нотариален акт № 98/ 18.03.2009г. на
нотариус Ж. Р., вписана в Регистъра на НК с № 452,
с район на действие - района на ЕРС, че за обезпечаване на вземането на ищеца
по сключения Договор за заем от 05.03.2009г., ответникът В.Д. и съпругата му Ц. Д. са учредили в полза на ищеца договорна ипотека върху
свои недвижими имоти, находящи се в
землището на гр. Елхово, като в нот.акт
са възпроизведени клаузите от Договора
за заем относно крайния срок на издължаване на заема от 14 000лв.-30.03.2011г., посочени са
погасителните вноски на главницата и падежа на вноските по чл.12 и дължимите
договорна и наказателна лихва, уговорени с него в чл.5 от Договор №168.
По делото е представен РКО № 62 от 20.03.2009г.,
подписан от ответника с отбелязано в него основание „отпуснат кредит”, от който
се установява че Кооперацията е броила
на ответника 7 800лв. Подписът положен върху този РКО не е оспорен от
ответника като неистински.
Същевременно от представените 6 броя преводни нареждания за кредитен превод от 03.04.2009г.,
06.04.2009г., 09.04.2009г., 26.06.2009г.,
24.07.2009г. и 31.07.2009г. се установява, че ищецът е предоставил на ответника
сума в общ размер на 6 200лв. които са
преведени по банковата му сметка , както
следва: на 3,4 и 9-ти април 2009г.суми от по 500лв., на 26.06.2009г. е
преведена сумата от 3000лв, на 24.07.2009г. е преведена сумата от 1000лв. и на 31.07.2009 г. е преведена сумата от
700лв.
Не се спори и се установява от представените от
ищеца приходни касови ордери № 144 от 28.04.2009г. и № 293/14.084.2009г. и още 25
бр. дневни извлечения от банкова сметка ***.05.2010г.-03.02.2014г.,
се установява, че ответникът В.Д. лично или
чрез брат си - св. Я. Д. е платил в касата
на ищеца или по банковата му сметка в периода от 28.04.2009г. до 03.02.2014г.
сумата от общо 7284.12лв.
Към момента на сключване на договора между страните е действал Устава на
кооперацията приет на 25.04.2008 г. от ОС на кооперацията, както и
Устава на същата кооперация, приет на Общо събрание, проведено на
18.04.2009г., като от същите е видно, че след приемане на ПМС № 343 от 30.12.2008г. за реда за продължаване на дейността на взаимоспомагателните кредитни кооперации на
частни земеделски стопани, Уставът на кооперацията
е бил актуализиран и във същият са включени правила за предоставяне на кредити
за земеделие и/или развитие на селските райони и лихвена политика.
Св.Я. П.Д. - брат на ответника
по делото е дал показания, че и той е член на ищцовата кооперация, че
има сключен Договор за заем, който обслужвал нередовно и в резултат на това към
настоящият момент имало образувано изпълнително производство против
него с взискател кооперацията-ищец. Св.Д. заявил още, че знае за сключения
договор за заем между кооперацията и брат му
В.Д., тъй като е присъствал по време на сключването му, като размерът на заема
и срока за погасяването му бил
предложен от кооперацията, а брат му се съгласил. Свидетелят е твърдял, че сумите по заема били
получени на четири вноски, като започнали
през лятото, което на практика не им позволило да извършат дейността, за която са поискали кредита - за отглеждане на птици,
тъй като сезона бил от м.април до м.юни. Сочи, че лихвите по заема са били
погасявани като вноски е имало почти всеки
месец. Св. Д. заявява, че брат му не е получавал пари в брой от ищцовата кооперация, като това обстоятелство го
знаел от направено пред него изявление
от кредитния инспектор - свид. Т.
Разпитани
по делото свидетелките Б. Д. и М. Т.– служители в
кооперацията (първата на
длъжност оперативен счетоводител от 1998г, а
втората - аналитичен специалист по кредитите в кооперацията от 1997г.) са
дали показания, че и
двете познават отв. Д. като член на
кооперацията и кредитополучател и че след сключването на договора с ответника,
част от договорения размер на заема ответника е
получил в брой от касата на кооперацията, като лично св. Д. е предала сумата от 7 800лв. на 20.03.2009г. на ответника и е
съставила РКО № 62 от същата дата. След това на няколко пъти са
били превеждани суми от кооперацията по банковата
сметка на ответника. По отношение на лихвите по заемите, които отпуска ищцовата
кооперация, Д. и Т. заявили,че същите са били едни и същи по всички отпускани от кооперацията заеми и
същите са залегнали в съставените Вътрешни правила на кооперацията,
като тези правила, които са общи за всички 33
кооперации на взаимоспомагателни земеделски кредитни асоциации на частни стопани учредени след 1996г., когато по
програма ФАР на ЕС е стартирал проектът
„Схема за земеделски капиталов фонд", и са били възпроизведени по-късно в новия
Устав на кооперацията от 2009г., действащ към момента. Св.Т. е заявила, че всяко
лице, което желае да стане член на К„ВСККЧЗСЗ" и да получи кредит,
първо се запознава с Устава на кооперацията, нейната дейност, с цитираните Вътрешни правила, където са описани и изискванията,
на които трябва да отговарят всички
кредитоискатели, а преди подписване на договор за заем, на лицето се предоставял текста на този договор за запознаване
преди подписването му от страните. Двете
свидетелки заявили още, че т.к.кооперацията не разполага с неограничени парични средства, служителите са
предупреждавали желаещите да получат
кредит, че парите щели да им бъдат превеждани при наличие на такива в кооперацията
и съобразно техните желания - в брой или по банков път и на части или по
възможност /при наличие/ наведнъж, а за плащането наведнъж или на части при
поискване, било изцяло в интерес на заемателите, тъй като понякога не им била нужна цялата сума наведнъж и за да не плащат
лихви върху заетата сума било прието така да става усвояването на
кредитите.
По отношение на уговорката за отпадане на
задължението на заемодателя ако в 30
дневен срок от писменото известие-покана за усвояване на заема по погасителен
план, сумата по заема не е предадена на заемателя на части или еднократно по
чл. 3 от Договора между страните, са
установили, че такова писмено
известие-покана за усвояване не е било изпращано от страна на кооперацията до заемателите, а договорките за
усвояване на кредитите ставали по телефона или
на място - при плащане в брой.
Св.Танева е дала
показание, че в началото кредитът на ответника се
обслужвал добре, но пет - шест месеца след усвояването
му Д. започнал да закъснява с изплащането на вноските по кредита, като еднократно имало договорка между страните
по искане на В.Д. за промяна падежа на
първата част на главницата, тъй като имал финансови проблеми, като той подал молба за и тя била уважена от Управителния съвет, като това автоматично удължило
падежа на първата вноска по главницата с три месеца, но без да бъде подписан от
двете страни Анекс към Договора за заем.
По делото е назначена и изслушана съдебно -счетоводна
експертиза(ССчЕ), неоспорена от страните, която се приема от съда като
обективна и компетентна. От заключението на вещото лице се установява, че от приложените към исковата молба и приети като доказателства по делото копия на
документи, на В.Д. са предоставени от ищцовата кооперация за периода 03.04.
-31.07.2009г. по банков път парични
средства в общ размер на 6200.00 лв., а с разходен касов ордер № 62 от 20.03.2009г. е предоставена в брой сумата от
7800.00 лв., като от извършената от в.л. в счетоводството на ищеца проверка е установено, че цитираният РКО № 62/20.03.2009г. е отразен в касовата книга в
намаление на дневното касово салдо и отчетен
по кредита на сметка 501- Каса. След извършена проверка на банковите извлечения
на ищеца, вещото лице е установило, че на 20.03.2009г. няма движение по сметката на ищеца, като от приложените към
заключението дневни банкови извлечения
№ 33/17.03.2009г. и № 34/24.03.2009г. е видно, че салдото към 20.03.2009г. по разплащателната сметка на ищеца е
124.45лв., но предвид отразените внесени
в касата парични средства на 20.03.2009г., към същата дата наличните средства са били достатъчни, за да бъде
предоставена на В.Д. сумата от 7 800лв. в брой съгласно приложеният РКО № 62. Вещото лице е извършило проверка на движенията по процесният кредит по
справки, предоставени от ищеца и платежните документи, приложени по
делото и е констатирал, че погасената сума е в размер на 7284.12 лв., с която сума са погасявани различни задължения по
отпуснатият кредит - редовна договорена лихва, наказателна лихва за забава плащането на главницата и наказателна лихва за
забава плащането на договорената лихва, като вещото лице е посочило подробно в
Приложение № 2 към заключението си. Предвид
на тези данни, вещото лице е посочило,
че начислената редовна лихва за периода 20.03.2009г. -31.03.2009г. върху усвоената към този момент сума
от 7800.00лв. е погасена на 28.04.2009г.
с 28 дни забава, а с молба от кредитополучателя срока на падежиране на главницата от 5 000лв. /първата вноска за
погасяване на главницата/ е удължен с три
месеца и така датата, на която следва да се погаси тя е 30.06.2010г. Експертът
е дал заключение, че към момента на
предявяването на ИМ размерът на неиздължените суми по отпуснатия кредит на В.П.Д.
са: 14 000лв. - непогасена главница
/като съгласно договорения погасителен план към 01.07.2010г. е 5 000лв., а към 01.04.2011г. е 14 000лв. и 4 950.36лв. - наказателна лихва, начислена върху
непогасената и просрочена главница на
база 20% (договорна лихва + 8%) годишна лихва.
При така приетата фактическа установеност, съдът стига до
следните изводи
по правото:
ЯОС намира, че въззивната жалба е
подадена срещу валидно и допустимо
решение на ТРС , същата е процесуално допустима като подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което следва да се разгледа по
същество.
И тъй като въззивния съд е ограничен при проверката си
единствено и само до оплакванията във въззивната жалба, то той следва да се
произнесе по въпросите в жалбата: 1)дали първостепенният съд неправилно е
приложил разпоредбата на чл.20 от ЗЗД и е тълкувал грешно волята на страните,
изразена в облигационното правоотношение по отношение на главницата по иска,
предявена в размер на 14 000лв.като е приел, че такова е налице за цялата
сума, тъй като според него това правоотношение е прекратено; 2)дали съдът не е
приложил неправилно закона относно факта, че жалбоподателят е възстановил
сумата от 7 284.12лв. и в периода
на действие на договора е възстановил на кооперацията получените суми; 3) в
противоречие с материалния закон ли е
присъдил съдът на основание чл.92 от ЗЗД вр.с чл.9 от Договора сумата
2318.75лв., представляваща неустойка/наказателна лихва за периода от 01.12.2011
до 26.11.2014г. и 4)дали решението е постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилно разпределение на доказателствената
тежест, неправилно определяне на приложимите правни норми респ.ограничение на
правото на защита на ответника.
Предявените в обективно и субективно
съединение искове (главен и акцесорен) пред ЕРС и предмет на жалбата пред
настоящия съд според обстоятелствата, изложени в исковата молба са главен иск
за сумата от 14 000лв. с правно основание чл.240 от ЗЗД вр.с чл.9 от
Договор за заем №168/05.03.2009г.сключен между страните по делото и акцесорен
иск в размер на 4950.36лв за присъждане на неустойка за забава /наказателна
лихва върху главницата с правно основание чл.92 от ЗЗД вр.с чл.9 от същия
договор и правилно са квалифицирани от ЕРС.
Разгледана по същество, съдът
преценява жалбата като частично основателна
срещу решението на ЕРС в частта, с
която жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемата страна-заемодател сумата от 2318.75лв. по акцесорния иск с
правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД вр.с
чл.9 от сключения между страните Договор
за заем №168/05.03.2009г. и в тази му част решението следва да се отмени и се постанови ново, с което този иск да бъде
отхвърлен и неоснователна в
останалата и част, с която жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемата
страна на основание чл.240 ЗЗД въз основа на заемно правоотношение сумата от
14 000лв.
І.Оплакванията
на жалбоподателя във връзка с неправилното приложение на материалния закон по
отношение теченето на тригодишната давност по отношение на частично уважения от
ЕРС акцесорен иск за неустойка за забава
по чл.92 от ЗЗД вр.с чл.9 от Договора между страните по отношение на втората
вноска от заема са основателни .
Съдът намира, че действително в противоречие с материалния закон съдът
е присъдил на основание чл.92 ал.1 от
ЗЗД вр. с чл.9 сумата 2318.75лв., представляваща неустойка за забава/наказателна
лихва /за периода от 01.12.2011 до 26.11.2014г.
Съгласно нормата на чл.114 ал.1 от ЗЗД давността започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно нормата на
чл.111 с тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви.
В случая вземането за неустойка за забава на втората
вноска в размер на 9 000лв., чийто падеж е на 30.03.3011г. е станало
изискуемо на 30.03.2011г. Съгласно нормата на чл.114 от ЗЗД тригодишния
погасителен срок е изтекъл на 30.03.2014г. Дори и да се приеме, че заемодателят
по искане на заемателя е удължил с три месеца падежа на вноските, (обстоятелство,
отразено и в заключението на вещото лице поради наличие на молба за това от
страна на заемателя и решение на УС на заемодателя), то падежа на тази вноска е
настъпил от 1.07.2011г., при което срокът е изтекъл на 01.07.2014. Искът е бил предявен
на 01.12.2014г. т.е. 9 месеца след изтичане на 3 годишната погасителна давност
в първия случай и 6 месеца след изтичането и във втория случай, поради
което се явява погасен по давност.
ІІ. Въззивната
инстанция споделя изцяло правните изводи на първата инстанция по предявения иск
с правно основание чл.240 от ЗЗД вр.с чл.9 от Договор №168/03.05.2015г.и на
основание чл. 272 ГПК
препраща към тях..В допълнение, ЯОС излага и следните свои правни изводи във
връзка с наведените с жалбата отменителни основания от страна на жалбоподателя:
1)Съдът намира за неоснователно първото посочено от
жалбоподателя отменително основание, че
първостепенният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.20 от ЗЗД и
е тълкувал грешно волята на страните, изразена в облигационното правоотношение
по отношение на главницата по иска, предявена в размер на 14 000лв.като е
приел, че такова е налице за цялата сума, тъй като според него това
правоотношение е прекратено и посочил съображенията си: кредитът по Договор
№168/05.03.2009г. не е усвоен в 30 дневния срок по чл.3 от Договора, изтекъл на
05.03.2009г.и че съгл.чл.2 от с.договор той влиза в сила от датата на
усвояването, а според чл.3 кредитът се
усвоява изцяло или на части, но не по-късно от 30 дни от получаване на покана
за усвояване , като след изтичане на срока за усвояване задължението
на заемодателя за предоставяне на кредита отпада.
съображения:
От данните по делото безспорно се установява, че между
страните е сключен процесния договор на 05.03.2009г.от една страна , а от друга
страна няма твърдения нито в исковата молба , нито в отговора на исковата
молба да е изпратено респ.получено
писмено известие покана за усвояване на договорения заем от страна на кооперацията ищец-залогодател до
ответника-заемополучател. Твърдението в жалбата, че е налична покана само за
7 800лв. , за което е представен РКО е твърдение , което се прави за пръв
път с въззивната жалба от една страна, а от друга страна самият РКИ не би могъл
да бъде покана за усвояване, а само удостоверява получаване на определена сума
от заемателя. Това твърдение е в разрез със събраните по делото гласни
доказателства. Категорично от свидетелските показания се установява, че такова
писмено известие-покана не е изпратено. Съгласно разпоредбата на чл.3 от
сключения договор „Кредита се усвоява съгласно план за усвояване на части или
поотделно, нож не по-късно от 30 дни след получаване на писмено известие-покана
за усвояване на заема. След изтичане на срока за усвояване, задължението на
заемодателя-отпада.” Т.е. за да отпадне
задължението на заемодателя да предостави кредита на заемателя, следва да са
изпълнени условията в чл.3 от Договора: да е изтекъл 30 дневния срок от
получаване на писменото известие-покана. Съдът намира, че след като няма покана
за усвояване от страна на заемодателя, уговорката в договора за отпадане на
задължението на заемодателя-ищец не е породила действието си, поради което няма
как възникналото въз основа на сключения между страните Договор
№168/05.03.2009г. договорно заемно правоотношение между страните да е
прекратено. С оглед на изложеното съдът прави
извода, че цялата сума от 14 000лв. е предоставена от
кооперацията-заемодател на В.Д.-заемополучател на договорно основание въз
основа на сключения договор(с разходен касов ордер от 20.03.2009г.-7 800лв.
и с още седем превода по банковата сметка на жалбоподателя-сума в общ размер на
6 200лв.), поради което не обсъжда онази част от оплакванията на
жалбоподателя относно течене на други срокове с оглед датата на договорената
като обезпечение на заема ипотека, изповядана пред нотариус на 18.03.2009г. и в
тази връзка разделянето на получените 14 000 лв.: като заем по сключения договор-9 300лв. и като суми
на отпаднало основание или като недължимо платени, поради прекратяване на
договора-сума от 4 700лв., последната с довода, че не може да се
претендира по този ред.
2) Неоснователно
е и второто по-нататък, посочено от жалбоподателя отменително основание, което
е във връзка с първото, относно твърдяното от него прекратяване действието на
договора, че съдът не е обсъдил и е приложил
неправилно закона относно факта, че жалбоподателят е възстановил на
кооперацията получените суми по договора в размер на 7 284.12лв. в периода
на действието му, тъй като приложеният
погасителен план не е подписан от него, а само от кредитния инспектор. В отговора на исковата си молба ответникът е
твърдял, че напълно е погасил
задълженията си по договора за кредит в размер на 6 200лв.и не
дължи суми по него, което се установява от приложените към исковата молба
документи – в общ размер на 7 283лв.(вещото лице ги е изчислило на
7 284.12лв.). Съгл.заключението на експерта , взело в предвид, че извършените плащания от страна на В.Д. са в размер на 7 284.12лв., същото е установило, че към 26.11.2014г. (датата
до която са поискани с предявяване на
иска) и към датата на изготвяне на
заключението общият размер на неиздължените суми по договора-главница,
договорни лихви (по чл.5 от Договор №168/05.03.2015г.) и наказателни лихви(по
чл.9 от същия договор), дължими от заемателя на заемодателя са същите по размер,
които са поискани и с исковата молба. От
друга страна видно от представения погасителен план същият действително е
подписан само от кредитния инспектор. Следва да се има в предвид обаче фактът,
че в самия договор за заем се съдържат уговорки плащането на заема да стане на
две вноски от 5 000лв. и от 9 000лв. като на всяка от тях е посочен
падежа-30.03.2010г. респ.30.03.2011г.(чл.12), че в чл.8 от договора е уговорено
заемателят да извършва погашения по лихвите до 30-то число на месеца, а в чл.9
е уговорена при просрочване на погасителните вноски (по главницата и лихвите),при предсрочна изискуемост на кредите , както и
при което и да е задължение на заемателя, заемодателят да начислява наказателна
лихва за забава в размер на договорната лихва в размер на 12%, завишена с
надбавка 8 % върху просрочената сума за
главници и 8% за просрочена сума на лихва. Така че уговорките на страните относно
плащането на заема, лихвите и падежа на вноските, техния размер, както и срока
за погашение на договорната лихва са уточнени напълно с клаузи в договора.
Представеният по делото погасителен план не съдържа нищо повече от уговореното
между страните по договора в чл.12, чл.8 и чл.5. Липсата му не променя
уговореното между страните.
3)На последно
място неоснователно се явява и следващото оплакване в жалбата, че решението е
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
изразяващи се в неправилно разпределение на доказателствената тежест,
неправилно определяне на приложимите правни норми респ.ограничение на правото
на защита на ответника.
съображения:
С доклада си по делото с определението от 06.03.2015г.
първостепенният съд е взел в предвид наведените от ищеца обстоятелства и тези, наведени с отговора на жалбоподателя
и правилно е извършил разпределението на доказателствената тежест. По отношение
на разходния касов ордер с №62, оспорен от жалбоподателя с отговора на ИМ и
след направеното уточнение с допълнителна молба с оглед дадените му от съда
указания, че същият е с невярно съдържание, а именно, че е получил сумата
7 800лв., но без да е оспорил автентичността на подписа си в същия, съдът правилно по повод исканията му с това
оспорване не е допуснал вече назначената
ССчЕ да отговори на въпроси №4 и 5 от допълнителната му уточнителна молба,
които правилно е определил като недопустими, поради липса на наведено твърдение
в отговора на ИМ, че със сумата от
7 800лв. ответникът е погасил задължение на трето лице без негово съгласие.
В този случай неоснователно се явява и оплакването, че е нарушено правото на
защита на жалбоподателя. Не е установено
твърдението на жалбоподателя, че към дата 20.03.2014г. ищецът не е разполагал
със сумата по оспорения РКО №62-първи заведен за деня.Вещото лице е посочило в
заключението си,че че видно от касовата книга за 20.03.2009г. този РКО е отразен
в намаление на дневното касово салдо като наличните средства са били
достатъчни, за да бъде предоставена сумата от 7 800лв., както и че РКО №62
е отразен в касовата книга и отчетен по кредита по сметка 501-Каса. Нещо повече
при преглед на Касовата книга –Приложение №1 към ССчЕ, съдът установи, че
салдото на касовата наличност в началото на деня е в размер 1775лв. след което
са постъпили суми по приходни касови ордери(означени като суми ДТ) приходни касови
ордери с №№ от 95 до 99 суми, позволяващи
на жалбоподателя да се даде посочената сума от кредита в брой и касата
да приключи с наличност 1524.07лв.
Като е стигнал
до идентични изводи по отношение на предявения осъдителен иск с правно
основание чл.240 от ЗЗД ЕРС е постановил правилен съдебен акт който следва да
бъде потвърден в тази му част. Жалбата на въззивника В.Д. се явява
неоснователна и се оставя без уважение.
По разноските:
И жалбоподателя и въззиваемата
страна са направили исканията си за присъждане на разноски за тази инстанция своевременно. Съобразно
изхода на делото и разпоредбата на чл.78
ал.1 и 3 от ГПК направените от страните разноски по делото за тази инстанция
следва да се присъдят съразмерно на уважената част от жалбата. Като съобрази
изложеното, на жалбоподателя следва да се присъдят 46 лв.разноски за ДТ, а на
въззиваемата страна 900лв. разноски за адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №63/07.07.2015г.,
постановено по гр.д.№83/2015г. по описа на Районен съд
–гр.Елхово в частта, с която същият е уважил предявеният от Кооперация”Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частни земеделски стопани-Земеделец”гр.Стара Загора
против В.п.Д. иск с правно основание
чл.92 ал.1 от ЗЗД вр.с чл.9 от от Договор №168/05.03.2015г.за сумата от 2
318.75лв.и вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Кооперация”Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частни земеделски стопани-Земеделец” с ЕИК 123010111,
със седалище и адрес на управление
гр.Стара Загора, ул.”Руски” №38,вх.А, ет.ІІ,ап.30, представлявана от
председателя Е.В.Б. против В.П.Д. ***, с ЕГН иск с
правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД вр.с чл.9 от от Договор №168/05.03.2015г.за
сумата от 2 318.75(две хиляди триста и осемнадесет лева и 75 стотинки)лв. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта с която е уважен иска с
правно основание чл.240 от ЗЗД в размер на 14 000лв..
Решението
в останалата му неатакувана част е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Кооперация”Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частни земеделски стопани-Земеделец” –Стара Загора с посочени
по-горе данни да заплати на В.П.Д. *** с
посочени по-горе данни, направените от него разноски за тази инстанция в размер
на 46(четиридесет и шест)лв.разноски.
ОСЪЖДА В.П.Д. *** с посочени по-горе данни да
заплати на Кооперация”Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частни земеделски стопани-Земеделец” –Стара Загора,
направените от нея разноски в размер на 900(деветстотин лева).
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.