РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 11.11.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове: Ж.Бозукова

Н.Иванов

при секретаря. Л. Р., след като разгледа докладваното от Д.Кючуков в.гр.д.№ 345 за 2014 година, установи следното:

Обжалвано е решение № 61/01.07.2015 г по гр.д.№ 506/2013 г. на ЕРС г., с което предявените от „Булком 2010" ООД гр. Ямбол срещу Е.И.К. *** и К.И.Ч. *** искове с правно основание чл. 207 ал.1 т.2 , вр. с чл.208 т.2 и чл.211 от Кодекса на труда, за солидарно осъждане на двамата ответници да заплатят на ищеца сумата 7 692,62 лв. главница, представляваща стойността на констатираните липси на стоково материални ценности за периода на действие на трудовите договори на ответниците, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковете до окончателно заплащане на сумата, както и за заплащане на сумата 576,76 лв. законна лихва върху главницата за периода 18.12. 2012 г. - 12.09.2013 г., са отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Според жалбоподателя решението е необосновано и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен изцяло със законните последици от това.

Ответниците по жалбата К.И.Ч. и Е. И. К. оспорват основателността на жалбата и молят решението на Елховския районен съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе Окръжният съд взе предвид следното:

От представените по делото трудов договор № 20/14.06.2012 г. сключен между „Булком 2010" ООД и ответника К.Ч. и трудов договор № 26/13.09.2012 г. сключен между „Булком 2010"ООД и ответника Е.К. е видно, че на двамата ответници е възложено, а те са приели да изпълняват длъжността „шофьор" в ищцовото предприятие, в чиито функции са включени задължения и отговорности по поверното им МПС, парични и материални ценности. И двамата са изпълнявали задълженията си на шофор и разносвач /продавач/ на стоки от името и за сметка на ищеца „Булком 2010" ООД. Работа им се състояла в това да товарят и разнасят стоки от склада на ищеца в гр. Елхово до търговски обекти на територията на региона. В изпълнение на тази си дейност ответникът К.Ч. издавал складови разписки за трансфер на стоката и след приеманато и от клиента получавал парите, които отчитал в касата на ищеца или на посочени му от ръководството лица, без да са му били издавани приходни касови ордери за внесените суми. Ответникът К. не е подписвал документи и не отчитал парични средства в касата на ищеца.

Със заповед № 8/10.12.2012 г. на управителя на „Булком 2010" ООД е било разпоредено да се направи инвентаризация на всички активи и пасиви в склада на фирмата в гр. Елхово, като за обекта и МОЛ се състави инвентаризационен опис със сравнителна ведомост.

На 12.12.2012 г. назначената със заповедта на управителя на „Булком 2010" ООД комисия посетила склада в гр. Елхово и в присъствието на двамата ответници описала наличните стоки, като за целта съставила инвентаризационен опис № 1/12.12.2012 г. От там комисията се върнала в склада в Ямбол, където извършила проверка на документацията относно количеството на числящата се в склада гр. Елхово стока и отчетените от продажбите парични средства, и установила липси. За направената инвентаризация бил съставен констативен протокол от 18.12.2012 г. за установена липса в размер на 7692,62 лв.. Въз основа на констативния протокол е бил съставен акт за начет от 18.12.2012 г.. Констативният протокол е подписан от ответника Ч.. Ответникът К. отказал да подпише констативния протокол. И двамата ответници са отказали да подпишат съставения им акт за начет.

Със заповеди от 28.12.2012 г. на двамата ответници е наложено наказание"дисциплинарно уволнение" поради допуснатата от тях злоупотреба с доверието на работодателя и причинените му имуществени щети.

На основание на констатациите по акта за начет срещу ответниците е предявен иск с правно основение чл.217 ал.1 КТ т.2 КТ-да заплатят солидарно стойността на констатираните липси, плюс мораторни и законни лихви.

Разгледан по същество искът е неоснователен, поради следните съображения:

Представеният по делото трудов договор № 20/28.12.2012 г., на който ищецът основава претенцията си по чл.207 ал.1 КТ, не носи подписа на ответника К.Ч.. Последният е оспорил подписа си върху договора и съдът е открил производство по чл.193 ал.1 ГПК за установяване на истиността на този документ. От заключението на вещото лице Ат. Ч. по назначената от съда графична експертиза се установява, че подписът положен върху трудовия договор от страна на „работник", не е положен от ответника К.Ч.. Както правилно е приел и районният съд, липсата на този елемент от състава на трудовия договор прави трудовото правоотношение невалидно.

Както правилно е отбелязъл районният съд, по силата на чл.62 ал.1 от КТ, за съществуването на валидно трудово правоотношение е необходимо да е сключен трудов договор в писмена форма, която е условие за неговата действителност. За да е налице договор, е необходимо да е отразено авторството на изразените от двете страни съвпадащи волеизявления, което се удостоверява с подписването му от всяка от тях, за да му се придаде формална доказателствена сила съобразно чл.144 от ГПК /отм./. Представеният по делото договор № 20/28.12.2012г. не е подписан от всяко от посочените в него, като негови автори, лица, поради което не може да се приеме, че е налице договор между страните. Не обуславят съществуването на такъв останалите писмени доказателства, косвено свидетелстващи за наличието му. Липсата на трудов договор не може да бъде заместена от други писмени документи - вписване в трудова книжка, издадено уведомление по чл.62 ал.4 от КТ до НАП, ведомости за получаване на заплати, подписана длъжностна характеристика и др., които косвено сочат за наличие на такъв договор.

Липсата на валидно трудово праовотношение влече като последица невъзможността ищецът, в качеството му на работодател, да търси имуществена отговорност от ответника К.Ч. по реда на чл.207 ал.1 КТ. Искът с правно основание чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ урежда пълната имуществена отговорност на работниците -отчетници, причинили вреда на работодателя от липси. Съгласно текста на цитираната разпоредба, работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липси в пълен размер, заедно със законната лихва от деня на причиняването на щетата или от деня на откриването й. Липсата представлява недостиг в имуществото на работодателя, чийто произход не може да бъде установен. Нормата на чл. 211 от КТ сочи, че пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред-чрез граждански иск в наказателно производство, когато са налице данни за противоправно причинени вреди на организациите или лицата по чл.4 по т.1-3 ЗДФИ, установени при финансова инспекция по реда на този закон, или по реда на общия исков процес, какъвто е настоящия случай. Докато в производството по начет фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното (чл. 417, т.8 ГПК), то в производството по общия исков ред важат общите правила /чл. 154 ГПК/ и тежестта за доказване на фактическия състав на чл.207, ал. 1 т. 2 от КТ пада върху ищеца - в случая „Булком 2010" ООД.

Така, за да възникне пълната имуществена отговорност по чл. 207 ал. 1 т. 2 КТ работодателят следва да установи по безспорен и несъмнен начин наличието на следните комулативно предвидени в закона предпоставки: наличие на трудово правоотношение с ответника, чиято трудова функция е свързана със събирането, разходване и отчитане на пари и стоково-материални ценности, настъпване на липса в резултат на дейността на отчетника и нейния конкретен размер, момента на настъпване или откриването й, липсите да са с неустановен произход и да са възникнали по време на упражняване на съответната трудова функция от работника или служителя. '

Посочената по-горе норма урежда специфичен за отчетническата дейност състав на увреждане - липса на парични или материални ценности. Фактическият състав на същата изисква липсата да бъде определена, като недостиг в касата на ищеца с неустановен произход, в резултат на трудовата функция на отчетника. С оглед специфичния характер на увреждането липсата се изграждала върху презумпцията за причиняване на щетата от отчетника, комуто ценностите са му поверени "под отчет". Затова констатацията на една липса обръща тежестта на доказване. Върху отчетника се възлага тежестта да докаже, че не е причинил щетата, или ако я е причинил, че това не е извършено виновно.

При тези уточнения по отношения на ответника Е.К. районният съд приел за установено по делото, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение за длъжност, в чиито трудови функции са включени задълженията по съхраняване, разходване и отчитане на парични и материални ценности, поради което същата следва да се определи като отчетническа по смисъла на чл. 207 ал. 1 от КТ. По отношение на ответника К.Ч., както правилно е приел и районния съд, липсва тази първа предпоставка за уважаване на иска по чл.207 ал.1 т.2 КТ, а именно наличие на трудово правоотношение между него и ищеца „Булком 2010" ООД, за да бъде реализирана имуществената му отговорност за липси,.

Поради горният факт следва и изводът, че по отношение на ответника К. е налице първата от обуславящите уважаване на иска предпоставки. С нейното наличие обаче се изчерпва положителната оценка на съда що се отнася до установените от ищеца с оглед правилото за доказателствената тежест на релевантни за спора факти. Ищецът не представя безспорни и несъмнени доказателства за осъществяването на останалите изискуеми от закона обстоятелства-установяваване на липсата и нейния размер, връзката и с дейността на отчетника, момента на настъпване, наличието на които е предпоставка за ангажиране отговорността на имуществената отговорност на ответниците. Поради което правилно районният съд е приел, че по делото не е установено по безспорен и категоричен начин наличието на липси в претендирания от ищеца размер, които да се намират в пряка причинно следствена връзка с поведението на всеки от двамата ответници.

Липсват категорични доказателства за това, че на всеки от двамата ответници са връчени за пазене и управление финансови и материални ценности - стоките в склада в гр. Елхово, което е различно от реалния достъп до тези стоки. Правилен е извода на районния съд,че представените Констативен протокол и Инвентаризационен опис № 1 за и резултатите от извършени инвентаризации от 12.12.2012 г. не представляват надлежно доказателство, от което да се направи обоснован извод, че е налице вреда в твърдяния размер - от една страна тези документи са частни свидетелстващи и нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като съдържат единствено изгодни за съставилото го лице факти, а от друга - те не съдържат достатъчно релевантна за делото информация. В тях не е посочено конкретно кои стоки липсват , тяхното остойностяване и за кои не е отчетена сума, за да се приеме, че същите са на стойността на липсата в посочения в констативния протокол размер.

Изготвеният инвентаризационен опис не е бил придружен от сравнителна ведомост, чрез която при съпоставяне на фактически намерените наличности при инвентаризацията със счетоводните данни , да се установят липси или излишъци. В инвентаризационния опис, а впоследствие и в констативния протокол, е посочена само стойността на липсите, като липсва индивидуализацията на стоките, респ.на стоковите разписки, заприходени на ответниците, за които липсва отчетена сума

При съпоставяне от страна на комисията по инвентаризацията на фактически установените при инвентаризацията активи с отразената за тях счетоводна информация при ищеца, ответниците не са присъствали.

Поради допуснатите при инвентаризацията пропуски правилно районният съд е приел,че работодателят не е спазил законовите изисквания за провеждането и. Съгласно изискванията, лицата, които отговарят за отчетния обект, преди започване на инвентаризацията подписват декларация, че всички получени документи до започването на инвентаризацията са предадени в счетоводството на предприятието. В декларацията се отразява и принадлежността на наличните ценности и средства. Резултатите от инвентаризацията се отразяват в инвентаризационен опис със сравнителна ведомост със задължителни реквизити. При установени различия между фактическото състояние и отразеното по счетоводство данни трябва да бъде съставен и протокол за установените различия. Съществува изискване съставените документи от инвентаризацията да се подпишат, както от членовете на комисията,така и от лицата, които отговарят за обекта.

В конкретния случай нито едно от горните изисквания не е спазено от работодателя при извършване на инвентаризацията.

На самостоятелно основание районният съд посочил, че по делото не са представени доказателства, от който да може да се установи в резултат на какви стокови наличности и парични средства към началото на ревизирания период е установена липса. Напълно неясно остава как е установено задължението на ответниците за липси в претендирания размер на 7692,62 лв..

За периода на съществуване на твърдяното от ищеца трудовото правоотношение с ответника К.Ч. - от 15.06.2012 г. до момента на извършената на 12.12.2012 г. инвентаризация, и на ответника Е.К. - от 14.09.2012 г. до момента на извършената на 12.12.2012 г. инвентаризация, не може да се определи размера на заприходените им стоково материални ценности, тъй като, както посочват в заключението си и двете счетоводни експертизи, не може да се установи какви са наличностите в склада в Елхово към момента в който ответниците са започнали работа - нито към 15.06.2012 г., когато е започнал работа К.Ч., нито към 14.09.2012 г., когато е започнал работа Е. К. В заключението на тройната счетоводна експартиза е посочено, че при постъпване на работа на ответниците не са извършени нито инвентаризации на склада, нито е бил съставен протокол за приемане и предаване на стоково материалните ценности.

Според заключението на тройната счетоводна експертиза липсва и съответствие между дневните финансови отчети от Касовата книга и отчетените от ответниците суми от продажбите. Практика в ищцовото дружество е било отчитането на получените от продажбите суми да се извършва периодично чрез приходни касови ордери, като ответниците са приспадали от тях разходите за гориво / за които са представяли касови бележки/, разходите за наема на склада в Елхово, разходите за собствените си заплати, разходите за ремонт на автомобилите, разходите за канцеларски матариали. На експертизата са представени само фактури за платени наеми за склада. За останалите разходи на експертизата не са представени първични счетоводни документи, тъй като тези разходи са били фактурирани общо за дружеството.Такива не са представени и по делото.

Поради изложеното районният съд, изхождайки от разпоредбата на чл.182 ГПК, е приел,че при нередовното водено счетоводство на ищеца, счетоводните му записвания не могат да послужат като доказателство. Или поради недостатъчната организация на вътрешния ред и счетоводно записване и отчитане в счетоводство на ищеца, не може да се приеме за доказано по категоричен начин, че е установена липса в претендирания от него размер. По изложените съображения съдът заключил, че макар и да е налице счетоводно отразяване на липси с посочената стойност, направено въз основа на констативния протокол от 18.12.2012 г. и акта за начет от същата дата , то не е налице пълна кореспонденция между представените доказателства по делото, касаещи дейността на ответниците и това счетоводно записване. Непълнотата на счетоводната отчетност е по причина липса на добро управление и най-вече на липса на осъществяван контрол в самото предприятие на ищеца.

Изложеното обусловило извода на районния съд за неоснователност на предявения иск за сумата от 7 692,62 лева, представляващи стойността на липси на стоково- материални ценности за периода на действие на трудовия договор на всеки от двамата ответници до съставяне на акта за начет, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, поради което и същият е отхвърлен.

Поради неоснователността на главната претенция като неоснователна е отхвърлена акцесорната претенция за сумата от 576,76 лева, представляваща начислена законна лихва /мораторна/, считано от 18.12.2012 г .- датата на установяване на липсата до датата на подаване на исковата молба - 12.09.2013 г.

При гореустановеното въззивната инстанция прави следните изводи:

Постановеното решение е валидно и допустимо, а разгледана по същество - жалбата срещу него е неоснователна по следните съображения:

Районният съд е извършил пълен и обстоен анализ на всички относими към предмета на спора доказателства, ангажирани от страните в хода на провелото се пред него производство, въз основа на който е установил точно релевантните за предмета на спора факти и правилно е приложил материално правните норми, които регулират спорното правоотношение.По отношение установяването на тези релевантни за предмета на делото спорни факти районният съд е извършил преценка на целия събран доказателствен материал, ангажиран и от двете страни в процеса,' като в съответствие с установените съдопроизводствени правила е изложил конкретни съображения защо кредитира част от тях /писмените, свидетелските, както и изслушаните експертизи/, а на други не дава вяра. Въззивната инстанция намира, че тази преценка е направена при стриктно спазване на процесуалните правила, и е извършена обективно и точно, поради което и напълно я споделя.Намира също, че доводите на районния съд, изложени в тази насока, са достатъчно подробни и изчерпателни, като за избягване на тяхното приповтаряне препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

Във връзка с безсъмнено установените факти районният съд е направил обоснования извод, че в случая ищецът - въззивник не е доказал елементите от фактическия състав на нормата на чл.207 ал.1 КТ, ангажираща пълната имуществена отговорност на ответниците.

Липсата на писмени доказателства, съставени по съответния ред, установен от ЗСч - за предоставянето на съответните стоково -материални ценности на ответниците, респ. - заприходяването им, а в последствие за постъпление на пари след реализацията им, както и за извършване на инвентаризациите, за направените от ответниците разходи , води до единствения извод, че твърдените от ищеца факти не са се осъществили.

На самостоятелно основание, липсата на редовни счетоводни записвания при самия ищец, които да установят безспорно при какви стокови наличности и парични следства е установена претендираната липса, обосновават извод за хипотетичност и недостоверност на твърденията му.

Предвид изложеното и по съображенията, изтъкнати от районната инстанция, които въззивната изцяло споделя и препраща към тях по реда на чл.272 ГПК, въззивният съд счита,че искова претенция правилно е отхърлена като неоснователна и недоказана, което води и до потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл.272 ГПК, Ямболският окръжен

съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 61/01.07.2015 г. постановено по гр.д.№ 506/2013 г. на Елховския районен съд.

Осъжда „Булком 2010" ООД гр.Ямбол да заплати на К.И.Ч. *** ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.