Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.06.2015 год. гр.Ямбол
На 16 юни 2015 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РОСИЦА
СТОЕВА
2.КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар П.У.
Прокурор
………………………
Като
разгледа докладваното от съдия Л.ЧАПКЪНОВА
В.гр.д. №
188 по описа на 2015 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл./ГПК.Образувано е по въззивна жалба на Р.Х.Ч.,
ЕГН-********** чрез пълномощник адв.С.И.,*** против решение №186/20.03.2015
год. постановено по гр.д. №282/2014 год. на Ямболски районен съд.С посоченото
решение съдът:ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Х.Ч., ЕГН ********** против ЧСИ П. Р., рег. №835 КЧСИ, с район на действие ОС - Сливен искове с
правно основание чл. 74 ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 5282 лв. -разликата която ищцата е осъдена да заплати на Н. Н., поради невъзстановяване от ЧСИ на цялата преведена от него сума по изпълнително
дело №20089350400167, 3600 лв. - равняващи се на средномесечен наем от по 100 лв. на месец за 1/2 ид. ч. от жилището, от чието ползване ищцата е
била лишена за периода м .06.2008 год. - м.06.2011
год., 1469,34 лв. - заплатени от ищцата такси и хонорари
по водени от и срещу ищцата дела, искове с правно основание чл. 86,ал.1 ЗЗД на обща стойност
6944,89 лв. за периода 02.06.2008 год. - 02.07.2013
год. и чл. 74,ал.1 ЗЧСИ , вр. чл. 52 ЗЗД за причинени на ищцата неимуществении вреди в размер на 4000 лв.:ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р.Х.Ч., ЕГН **********
да заплати на ЧСИ П. Р.,
рег. №835 КЧСИ, с район на действие ОС - Сливен сумата
от 1060 лв. - разноски за настоящата инстанция.
ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието на
третото лице ЗК „ДЗИ -Общо Застраховане"ЕАД - гр. София , като помагач на
страната на привлеклия го ответник ЧСИ П. Р., рег. №835 КЧСИ, с район
на действие ОС -Сливен.
Въззивникът обжалва решението изцяло, с твърдения че същото е порочен
съдебен акт, във формата му на неправилно решение, превратно установяващо
действителното правно положение между страните в процеса по съображения
подробно развити в жалбата.Конкретно страната счита, че неправилността на
решението се изразява както в съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, така и в неговата необонснованост.Доводите за тези оплаквания са
изложени в три пункта.Иска се отмяна на решението.
Не са заявени доказателствени искания.
В срока по чл.263 ал.1/ГПК е депозиран отговор вх.№5790/30.04.2015 год. от
ответната страна П. Ц. Р. чрез пълномощнища й адв.П.Н., съдебен адрес:*** офис
1, в който се твърди, че жалбата е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна по подробни съображения изложени в същия.
Иска се постановяване на решение, с което решението на първостепенния съд
да бъде потвърдено.
Заявена е претенция за разноски пред настоящата инстанция.
Не са заявени доказателствени искания.
В с.з.въззивника, редовно призован не се явява и не изпраща
представител.Жалбата се поддържа по подробно изложени съображения в писмена
защита вх.№3153/11.06.2015 год.
Въззиваемата страна П. Р., редовно призована не се явява.Жалбата се оспорва
от процесуалният й представител адв.Н., редовно упълномощен по съображенията
изложени в отговора на въззивната жалба.
Въззиваемата страна ЗДИ-Общо застраховане ЕАД, София, редовно призована не
изпраща представител в с.з.
Съдът след преценка на доказателствата и при съобразяване със закона прие
следното от:
Фактическа страна:
Страните по делото не спорят
и видно от представените писмени доказателства-изп. дело №20089350400167 по
описа на ЧСИ е, че ищцата Р. Ч. е длъжник
по същото,
което е образувано
по молба от 19.02.2008 г. на взискателя И. М. Д., към която молба е
приложен изпълнителен лист, издаден по НЧХД
1244/2005 год. на СлРС за сумата от 2000 лв.,
ведно със законната лихва от 10.07.2005 год. до окончателното изплащане, както и сумата 513 лв. - разноски.Не е спорен и факта, че Р. Ч. и Н. Николов са бивши съпрузи,
като разводът им е допуснат с решение на СлРС, влязло в законна сила
на 04.06.2008 год.На основание чл. 353
ГПК/отм./, ЧСИ е изпратил уведомление до НАП-Сливен за дължими от длъжника публични държавни вземания. С
постановление от 19.02.2008 год. е
изискана информация относно банкови сметки на длъжника, декларирани МПС и недвижими имоти.На 19.02.2008
год. е изпратена призовка за доброволно
изпълнение до длъжника.На гърба на същата от връчителя е отбелязал, че е посетил адреса и по информация на дъщерята на Р. Николова, последната е в чужбина, като дъщерята отказва да получи
призовката.Приела е „лепенката" и заявила, че ще
се яви при ЧСИ. Отказът е удостоверен с подписа
на един свидетел с вписани данни.На 26.02.2008 год. връчването е прието за редовно от ЧСИ на основание чл. 47,ал. 1/ГПК.Със съобщение от 17.03.2008 год. ищцата
Р. Николова/длъжник в изп. производство/ е уведомена за наличието
на публични задължения към държавата в размер на 1172,72 лв., както и че държавата е присъединен взискател.На 18.03.2008
год. И. Н. - дъщеря е отказала
да получи съобщението, като на гърба е
посочен свидетел на отказа. На 20.03.2008 год., ЧСИ е приел връчването за редовно на основание 44 ал. 1 от ГПК.
С молба от 28.03.2008 год. взискателят е
посочил изпълнителен способ, а именно - възбрана върху
недвижим имот на ищцата в гр. Сливен, кв. Дружба, бл.
7. На 08.05.2008 год. взискателят е поискал да бъде извършен-опис, оценка и публична продан на имота.Описа е насрочен за 28.05.2008 год.С
призовка от 09.05.2008 год. длъжника е известен за насрочения опис, като на
гърба на същата е отбелязано, че дъщерята отказва да получи призовката и че
същата е получена от Н. Н. - съпруг със задължение
да предаде, като е посочено, че същия живее на адреса на ищцата в гр. Сливен.
На 28.05.2008 год. е извършен опис на недвижимия
имот.На 30.05.2008 год. е определена цена на описаната ½ ид.ч. от имота.Призовката
до ищцата относно определената пазарна цена е връчена на 30.05.2008 год. отново на Н. Н., със задължение да
предаде.На 02.06.2008 год. Н.Н. е депозирал молба до ЧСИ
, в качеството си на съпруг-недлъжник с искане да му
бъде възложен дела от общата вещ, към която молба е приложена квитанция за
внесена по сметка на ЧСИ сума в размерна 25120 лв.С постановление за възлагане на недвижим имот от 02.06.2008 год., ЧСИ П. Р.,
като е взела предвид, че с протокол от 28.05.2008 год. е извършен опис на недвижим имот -1/2
ид.ч. от жилище- апартамент, находящ се в гр.
Сливен , кв. Дружба, бл. 7, ап. 32 закупен по време на брака на Р. Н. и съпругът-недлъжник Н. Н.
, както и че съпругът-недлъжник е направил искане и внесъл равностойността
на 1/2 ид.ч. от имота-25120 лв. е възложила на последния имота.В постановлението е посочено,
че подлежи на обжалване в седемдневен срок пред РС - Сливен, както и че е влязло в законна сила на 10.06.2008
год.Постановлението е връчено на ищцата на 02.06.2008 год., чрез
получател съпруга-недлъжник.Чрез залепване на уведомление на адреса на ищцата, същата е била
уведомена , че следва да посочи
банкова сметка ***, внесена по изпълнителното дело.С молба от 23.07.2008
год. Р.Х. Н. е посочила
такава банкова сметка, ***.07.2008 год. последната е депозирала жалба
против действията на ЧСИ до ОС - Сливен.С решение на СлОС, постановено по гр. дело №589/2008 год. постановлението за възлагане на 1/2
ид.ч. от имота от 02.06.2008 год. е отменено
като неправилно и незаконосъобразно.В резултат на това на Н.Н. е възстановена сумата от 19373, 59 лв. от ЧСИ.
По делото не е спорно, че въпреки
отмяната на постановлението за възлагане на 1/2 ид.ч. от недвижимия имот, Н.Н. се е разпоредил със същия, чрез покупко-продажба
на трети лица – Я. и Б. П.
От решение №727/3.11.2009 год. на СлРС,е видно, че са уважени предявени от
ищцата Р.Ч. против бившия й съпруг-Н. Н.в и Я. и Б. П. искове, като е признато за установено по отношение на ответниците, че същата е собственик на 1/2 ид.
ч. от процесния апартамент, находящ се в гр. Сливен
и купувачите П. са осъдени да и предадат владението върху
нейната ид.ч. Решението е потвърдено от СлОС с решение
от 18.02.2010 год., което не е допуснато до касационно обжалване
и съответно влязло в сила.
С решение на СлРС от 10.10.2012 год. е уважен предявен от Н. Н. против Р. Ч. иск с правно основание чл. 59/ЗЗД за сумата от 5169,99 лв., с която сума ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на обедняването на ищеца.
С решение №485/20.06.2013 г. по гр. д.
№5290/2012 г на СлРС последващите купувачи на
имота - Петкови са осъдени на основание чл. 31,ал.2 от
СК да заплатят на Р.Ч. сумата от 2100 лв. обезщетение за лишаване от ползването на нейната
½ ид.ч. от съсобствения имот.Решението е отменено с решение №259/23.10.2013 год. по гр.д. №542/2013 г. на СлОС
и иска е отхвърлен като неоснователен. С
решение от 30.07.2014 год. ВКС на РБ оставил без
уважение молбата на Ч. за отмяна на влязлото в сила решение
на СлОС.
Видно от приложената нот. покана от Р.Ч. до Янка и
Боян Петкови, ищцата е поканила посочените лица да и заплащат наем в размер на
100 лв. за съсобственият им имот, като посочва, че нейната ид.ч. се
ползва от съсобствениците без нейно
съгласие. В отговор на тази нотариална покана Я. и Б. П. са изпратили на ищцата
също нот.покана
в която е записано, че те никога не са й пречили да използва имота.В известието за доставянето й
е посочено, че пратката не е потърсена.
По делото са представени писмени доказателства относно здравословното състояние на ищцата за периода 2009-2011
год. от които е видно, че същата е с 43 % т.н.р, предвид отлепване и разкъсване
на
ретината.Ппредставени са и писмени доказателства
за сторени от нея разходи във връзка с воденето на
гр.д. №1533/2009 год. / по предявени от ищцата срещу Н.
Н.
и Я.
и Б.
П.
искове/ и гр. д. №6448/2011 год. /по предявен от Н. Н. срещу
ищцата иск с правно основание чл.59 от ЗЗД./.
В заключението на съдсебно-техническата експертиза, назначена от
първостепенния съд във връзка с определяне на средномесечния пазарен
наем за процесния недвижим имот за периода м.06.2008 - м.06.2011 г.
експерта е посочил, че пазарната цена на наема за подобно жилище в гр.
Сливен за процесния период е в размер на 6467 лв.Относно отговора на
втория въпрос-каква е средномесечната наемна цена съобразно състоянието на
процесния апартамент, вещото лице дава заключение, че такава не би могла да се
определи, , тъй като офертата за процесното жилище предложена на пазара за
отдаване под наем, съобразно степента на завършеност към настоящия момент, при
която е наложително извършване на довършителни работи, и с оглед състоянието на
пазара след 2008 год., при който предлагането на жилища под наем значително
превишава търсенето, особено на големи тристайни жилища, не би могло да се
финализира чрез намиране на наемател.
В с.з. вещото лице поддържа заключението така, както е изготвено.Същото е
прието от съда и неоспорено от страните в процеса.
Разпитаните по делото свидетели сочат на следното:
Св. В. И. заявява, че познава
ищцата. Знае, че в периода 2008 - 2012 същата се е
развела със съпруга си.След което започнала да води много дела, във връзка с
апартамента. Ищцата била съсипана и това се отразило
зле на здравето й, получила хипертония и проблеми със зрението.През периода
2008 - 2012 год. свидетелката поддържала връзки с ищцата по телефона. Ищцата била
в България, но ходила и в Гърция да си търси работа. Мисли, че апартамента, който имали със съпруга си не бил
довършен.Ищцата й споделила, че отлепването на ретината на окото й е в
следствие на преживения силен стрес.
Св. Н. - дъщеря на ищцата посочва, че родителите и почти никога не са живели заедно. За периода 2008-2012 год. майка й си била в България с редки
изключения.Една сутрин разбрала, че жилището й е изчезнало и изпаднала в
тотален шок.Последвали много дела.След няколко дни й станало нещо на окото и
последвали безкрайни и скъпи операции. Психически и до днес не се чувствала добре.По мнение на свидетелката
жилището в гр. Сливен било в състояние, в което можеш да си сложиш легло
и да заживееш там. Свидетелката твърди, че
майка й е правила опити да довършва жилището, както и да си вземе ключа, в крайна сметка го взела, но след дълъг период.Свидетелката сочи, че отказвала да получава призовки до майка й, както и че до лятото на 2008
год. последната е била в Гърция.
Св. П. твърди, че е са познати със
семейство Н.,
повече от 22-23 години.Закупили имота в Дружба от Н.Н., като твърди също, че никога не
са обитавали, и не бил в състояние да се живее вътре.След покупката на имота започнали неприятности. Започнали да
идват призовки по дела и от ЧСИ, на
които свидетелката посочва, че винаги се е отзовавала. Ищцата й искала ключ от апартамента. Когато отишла да й носи
ключа Ч. не се явила. Предала ключа в офиса на
ЧСИ.Имало и искане за плащане на наем, но свидетелката
посочва,че
нямало смисъл от плащане на такъв, т.к. ищцата си имала
ключ и можела да си ползва апартамента.Свидетелката сочи още, че ищцата сменила ключа на входната врата на
апартамента.
Св. Н.-бивш съпруг на ищцата заявява, че с ищцата купили апартамента през 1991- 92 год., като никога не са живели в него, т.к. не бил годен за обитаване.Преди развода им /втори
по ред/ било образувано дело срещу съпругата му от
трето лице, за нейни парични задължения. Апартамента им
също бил замесен. Свидетелят посочва, че той заплатил ид.ч. на ищцата , като в този
период все още били в процес на развод. Свидетелят посочва, че и той е работил в Гърция, а когато се е прибирал в
България е живеел на адреса на ищцата
в гр. Сливен - „Стоян Папапзов" 6.
Св. Т. Д.-домоуправител
на етажната собственост в бл. 7, където се намира и
процесния апартамент сочи, че е виждала ищцата веднъж през 2012 год.Тогава ищцата отишла при
нея,т.к. искала да влезе в апартамента, това се случило на 23.09.2012 год.Съставили
и протокол, описали вещите, които се намират вътре.Откакто
свидетелката е домоуправител-от 2007 год., никой не живее в апартамента.Към настоящия
момент също никой не живее в жилището.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена на база преценка на всички ангажирани от страните
доказателства относими към правния спор.До същите фактически констатации е
достигал и първостепенния съд, което налага извода, че решението е постановено
при изяснена фактическа страна на спора.
Правна страна:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок
по чл.259 ал.1/ГПК, от легитимирана страна при наличието на правен интерес от
обжалване.
При служебната си проверка по чл.269/ГПК въззивния съд намери обжалваното
решение за валидно и допустимо, поради което жалбата се разглежда по същество.
Решението е правилно.Изложените
от първостепенния съд мотиви и правни изводи се споделят изцяло от настоящия
състав на въззивния съд и не е нужно да се преповтарят, като съсът препраща към
тях-чл.272/ГПК.Съображенията са следните:
Съобразно обстоятелствата наведени в първоначалната и допълнителните ИМ,
заявеният и поддържан петитум в производството са предявени
обективно съединени искове с правно
основание чл. 74 ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45/ЗЗД за следните суми:
- 5282
лв.–съставляващи разликата
която ищцата е осъдена да заплати на бившия си
съпруг Н.Н.,
поради невъзстановяване от ЧСИ на цялата преведена от него сума по
изпълнителното дело,
-3600 лв.-равняващи
се на средномесечен наем от по 100 лв. на месец за 1/2 ид. ч. от жилището, от чието ползване ищцата е била лишена
за периода м .06.2008 год.-м.06.2011
год. и
-1469,34
лв. - заплатени от ищцата такси и хонорари по водени от
и срещу ищцата дела/,
с пр.
осн. чл.
86 ал.1/ЗЗД за
сумата 6944,89 лв. мораторна лихва за периода 02.06.2008 год.-02.07.2013
год. и
с
пр. осн. чл. 74 ал.1 ЗЧСИ , вр. чл. 52/ЗЗД за сумата 4000
лв., каквато правна квалификация
правилно е приета от първостепенния съд.
По установените факти:
Приетите за установени факти не са
спорни между страните в процеса.Спорът между тях е досежно изводите, които
налагат тези факти и е изцяло правен, поради което съдът следва да изложи
съображенията си в тази насока.
Съгласно относимата норма на чл.74
ал.1/ЗЧСИ-частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е
причинил при изпълнение на своята дейност.В нормата на чл.441/ГПК е казано, че
частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.45/ЗЗД за вредите
причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.Следователно
налице е и законова делегация, която препраща към принципите въведени в
чл.45/ЗЗД.За да бъде уважен иск на това основание следва безспорно да са
доказани вредата, виновното поведение и причинната връзка.От друга страна е
ясно, че обещетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането-чл.51/ЗЗД.
Извън горния анализ на правната
уредба относима към настоящия казус съдът намира за нужно да се позове, както
това е сторил и първостепенния съд на задължителната практика на ВКС по
чл.290/ГПК по чл.74/ЗЧСИ.Във всички визирани в мотивите на решението на ЯРС
съдебни актове на ВКС, вкл. и в Р.№184/21.09.2011 год. по гр.д.№1124/2010
год.ІІІ г.о. последователно и непротиворечиво е застъпено приетото от
първостепенния съд становище, а именно, че съдът по деликтния иск преценява
процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния
изпълнител, без да е обвързан с това
дали същите са обжалвани и какво е решението по жалбата.С решението по
жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на присъдено
нещо по отношение съществуващото
потестативно право да се постанови отмяната им, но не и по отношение
процесуалната им законосъобразност, което е преюдициален въпрос на този
процес.Относно обстоятелствата от значение за отговорността по чл.74 ал.1/ЗЧСИ сила на присъдено нещо не се формира,
правноустановителното действие на решението не се изразява в установена
противоправност на обжалваното съдебно-изпълнително действие, ако бъде
отменено.Противоправността, като елемент от фактическия състав на търсената от
съдебния изпълнител отговорност за вреди, не
е резултатна от решението по жалбата, чиито последици са конститутивни.С
оглед на горните задържителни постановки основателността на исковете следва да
се преценя като се търси наличието на
доказана вреда, която е пряка и непосредствена последица от твърдяното
увреждане.Такава в случая не е налице.По делото не е проведено пълно главно
доказване на този релевантен факт по отношение на всички претендирани от ищцата
суми, въпреки ясните указания дадени от
първостепенния съд в доклада с определение №4162/30.10.2014 год.
Съобразно приетото в констативната
част на решението, на първо место може да се изведе обоснован извод, че ЧСИ П.
Р. не е извършила нито едно действие по изпълнителното дело, по което длъжник е
ищцата Р.Х.Ч., което да не е регламентирано от закона, независимо от факта дали
същото е обжалвано и какъв е резултата от обжалването.Всички действия по
изпълнението, предприети в от ЧСИ са предписани от закона, т.е. ответника/сега
въззиваема страна П.Р./ е имала право да ги извърши в т.ч. връчване на призовка за доброволно изпълнение, връчване на
съобщения, продан и възлагане на процесния недвижим имот до размера на ½
ид.ч.
Съгласно нормата на чл.269/ГПК
въззивния съд е ограничен по въпросите поставени в жалбата.В самата жалба са
въведени три броя възражения:1.незачитане силата на присъдено нещо на
Р.№350/16.09.2008 год. по гр.д. №589/2008 год. 2.игнориране на вече установени
факти и обстоятелства и 3.събраните по делото доказателства не кореспондират с
правните изводи на първостепенния съд.Тези оплаквания се прецениха като
неоснователни.
На първо место следва да се посочи,
че силата на присъдено нещо на решение №350/16.09.2008 год. не влияе на
крайната преценка на съда в конкретния
казус, тъй като сила на присъдено нещо по процесуалната незаконосъобразност на
действията и бездействията на ЧСИ би могла да възникне, ако съществуваше иск за
установяване на нарушението /Р.№184/21.09.2011 г. на ВКС/.
В контекста на изложеното до тук съда
намира за нужно да подчертае, че претендираната сума от ищцата в размер на 5582
лв.,/сумата която е осъдена да заплати на бившия си съпруг след отмяна на
постановлението за възлагане/ в преобладаващата си част съставлява незаплатени от самата ищца задължения, а именно:3997.27
лв. задлъжение към взискателя по изп. дело И. М. Д., 1172 лв. задължение към
АДВ.Или общо сумата от 5169.99 лв. преведена от ЧСИ към взискателя и АДВ е
погасяване на дължими плащания от страна на Ч..Иначе казано, отмяната на
постановлението за възлагане с решение №350/16.06.2008 год. по гр.д. №589/2008
год. на Сливенски окръжен съд по никакъв начин пряко не обвързва със своите
последици претендираните от ищцата имуществени вреди, защото както се посочи по-горе
сумата преведена от ЧСИ е послужила за погасяване на тези дължими задължения.Останалата
част от сумата съставлява съответно 484.32 лв. такси и 100 лв. възнаграждение
за вещо лице.За прецизност на мотивите съдът намира за нужно да посочи,че вреда
за ищцата в горния размер би настъпили, ако ЧСИ е заплатил недължими от нея суми.Тогава освен вреда щеше да е налице и другата
материално-правна предпоставка на закона-виновност.В противен случай би се
достигнало до заплащане от страна на бившия съпруг Н.Николов на недължими от
него суми, респективно погасяване на чужди задължения/тези на ищцата/.
Искът за сумата от 3600 лв.
съставляваща наем за периода м.02.-м.06.2008 год. също е изцяло
неоснователен.От данните по делото е видно, че имота/процесния апартамент е
закупен от Р.Ч. и бившият й съпруг Н.Н. с нот. акт. №162/19.11.1997 год., като
в това жилище семейството и никой от
членовете му не е живял, поради релевантния факт че същото не е годно за
обитаване.От данните на неоспореното заключение по СТЕ е видно, че апартамента
е в незавършен вид като вещото лице подробно е описало неговото състояние към
датата на огледа.Поради тази причина-наложителното ивършване на довършителни работи, както и с оглед състоянието
на пазара е заключил, че за това жилище не може да се финализира наемател.Вън
от това по делото е установено по несъмнен начин, че Я. и Б. П. не са препяствали ползването на
½ ид.част от апартамента/нот.покана на нотариус К.Тодорова, непотърсена
от ищцата.В тази насока следва да се ценят и показанията на св.Т. Д., която
свидетелства, че живее от 2000 год. в блока, а от 2007 год. е домоуправител и
откакто е домоуправител никой не живее в този апартамент.Ето защо и този иск се
прецени като неоснователен.Тук е мястото да се посочи, че във връзка с този иск
ищцата не е ангажирала никакви доказателства, след преценката на които съдът да
е в състояние да изведе обоснован извод в полза на неговото уважаване.В
заключение-не е налице вреда, която да е пряка и непосредствена последица от
отмяната на постановлението за възлагане от 02.06.2008 год.
Сторените от ищцата разходи
съставляващи такси и разноски по гр.д.№6448/2011 год. по описа на Сливенски
районен съд както и тези по изп.д.
№20088350400167 са изцяло по вина на същата, поради незаплащане доброволно на
дължимите суми по изп.л. от 14.01.2008 год., издаден по НЧХД №1244/2005 год. и
изплатените от бившият съпруг задължения.Същите по никакъв начин не са в пряка
причинна връзка с действията на ЧСИ по възлагане на ½ ид.ч. от апартамента,
респ. от отмяната на постановлението за възлагане.
В заключение, а и с оглед
оплакванията във въззивната жалба съдът намира за нужно да направи
хронологически анализ на някои от доказателствата по делото, а
именно:Постановлението за възлагане на имота е с дата 02.06.2008 год., последващата продажба на целия апартамент е
извършена от бившия съпруг на Ч. на 05.09.2008 год., решението за отмяна на
постановлението за възлагане е от 16.09.2008 год., брака между страните е
прекратен с влязло в сила решение на 04.06.2008 год—това са безспорните факти
на които съда има право да извърши преценка в производството по иска по чл.74
ал.1/ЗЧСИ, което е сторил в обсъжданията си и първостепенния съд.
Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на останалите
аксесорни искове, които правилно са отхвърлени от първостепенния съд.
По така изложените съображения въззивния съд в настоящия състав прецени
решението кат правилно, поради което същото на осн. чл.271 ал.1, предл.1/ГПК
следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото следва да бъде уважена заявената претенция на
въззиваемата страна П. Р. за заплащане на сторените разноски пред настоящата
инстанция съобразно списъка на разноските по чл.80/ГПК в размер на 1003 лв., за
която сума въззивника Р.Х.Ч. следва да
бъде осъдена да й заплати.
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение №186/20.03.2015 год. постановено по гр.д. № 282/2014 год. на Ямболски
районен съд.
ОСЪЖДА Р.Х.Ч.,
ЕГН ********** да заплати на ЧСИ П. Р., рег. №835 КЧСИ, с район
на действие ОС - Сливен сумата 1003/хиляда и
три/ лв. разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.