Р Е Ш Е Н И E

№ 25. 05. 2015 година гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, Гражданско отделение, І състав

На 05 май 2015 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИТОРОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧОКОВА

КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

Секретар Д.С.

Като разгледа докладваното от съд. А. Димитрова

Възз. гр. дело № 137 по описа за 2015 година

За да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл./ ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от И.М. ***, против решение № 56/ 04.12.2014 год. постановено по гр. дело № 66/ 2014 год. по описа на Районен съд гр. Тополовград ( ТРС), с което е допусната делба между наследниците на В.Д.В. (поч. на 10.12.1966 год.) на оставените в наследство от него зем. земи, при квоти посочени в решението, а направените от жалб. В. възражения по реда на чл. 342/ ГПК са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Във въззивната фаза на процеса К.М.В. е конституирана като жалбоподател въз основа на подадена от нея молба за присъединяване към въззивната жалба, на осн. чл. 265/ ГПК при наличие на визираните в посочената законова норма предпоставки.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и практиката на ВКС, при допуснати съществени процесуални нарушения, и е необосновано. Твърди се, че районният съд не е взел становище по възраженията отправени срещу исковата молба нито в с.з., нито в решението, а именно: че наследникът не придобива права върху наследството, ако не го приеме, каквото неприемане е налице от А. и К. В.и. Предвид това обстоятелство се твърди, че те отпадат от числото на наследниците, наследството преминава в полза на другите наследници от първи ред, низходящите на неприелите наследството не придобиват никакви права, а тези които приемат наследството, приемат всички права и задължения на неприелите.

Предвид този основен довод, който е развит подробно, се твърди че жалбоподателката е единствен собственик на процесните зем. земи, т.к. тя и сестра й К.М. са приели наследството на общия наследодател и са изключили останалите, които не могат да го приемат нито изрично, нито мълчаливо, и тя е подала заявление пред ПК за възстановяването им, което е фактическо действие по приемането на наследството според практиката на ВКС. Оспорени са показанията на свид. Д. Н. и се сочи, че в решението не са обсъдени показанията на други трима свидетели: Г., В.и А..

Оспорен е извода на ТРС, че действията, които е извършвала И. В. са в качеството й на управител на наследството, а не в качеството й на владелец на целия имот, който тя владее изключително за себе си повече от 20 години от подаването на заявлението за възстановяване на зем. земи - 24.12.1991 год., което обстоятелство е установено по делото.

Иска се обезсилване на решението изцяло като недопустимо, заведено от лице чуждо на наследството на наследодателя В. Д. В., без процесуална власт и без право на иск.

В срока по чл. 263/ ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на въззиваемите страни К.В. и П.В. – адв. Пл. К., в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Претендира се нейното отхвърляне и направените от тях разноски за тази инстанция.

В с.з. всяка от страните поддържа тезата си и желае постановяване на решение с положителен резултат, като се претендират и направените от тях разноски по делото.

Ямболският окръжен съд, след като прецени данните по делото, доводите на страните и оплакванията в жалбата в рамките на правомощията си по чл. 269/ ГПК, приема следното:

Жалбата е допустима, като отговаряща на изискванията за срок, легитимираност на страните, обжалваемост на решението и правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Съдебното производство е делбено и се обжалва решението, постановено в първата фаза по допускане на делбата на 37 земеделски имота в землището на с. Орлов дол, община Тополовград, останали в наследство от общия на страните наследодател В.Д. В., б.ж. на с.Орлов дол, поч. на 10.12.1966 год., между низходящите на двамата му синове А. и М., и дъщеря му К. (тримата починали), при квоти съобразно броя на наследниците в коляното на всеки един от тях.

ТРС е сезиран с искова молба подадена от К.Д.В. и П.В.А. – наследници на общия наследодател като низходящи на неговия син А. В. (поч. през 1965 год.) и преки наследници на неговия син В. А. В. ( поч. през 2011 год.). Искът за делба е насочен срещу останалите низходящи в коляното на другия син на общия наследодател М. В. (поч. през 1986 год.) - И. и К. В.и, и в коляното на дъщерята К.В. ( поч. през 1997 год.) - И.Д., В.Ч., В.В. и К.Д.. Изложени са съображения, че в качеството им на наследници на общия наследодател, им е възстановено правото на собственост върху процесните зем. земи в землището на с. Орлов дол, че ищците са правили опит за споразумение и подялбата им, но не могат да постигнат съгласие поради категоричен отказ на отв. Ив. М., и е налице правен интерес от предявяване на иска за съдебна делба.

В отговора на исковата молба по предявеният иск възражение по реда на чл. 342/ ГПК са направили отв. И. и К. В.и, оспорвайки правото на останалите ответници да участват в делбата по съображения, че прекия наследник на общия наследодател – неговия син А. не приел „новооткритото наследство” за зем. земи през 1991 год., нито предприел действия сочещи на мълчаливото му приемане, следователно е недопустимо участието на ищците като наследници на общия наследодател по заместване. Правото на останалите ответници да участват в делбата е оспорено по съображения, че прекия наследник на общия наследодател и техен наследодател - възходящ – К.В., е направила отказ от наследството на своя баща и наследодател В. Д.през 1991 год.

Въведено е и възражение за придобиване на собствеността върху процесните зем. земи от И.В. в резултат на давностно владение с твърдение, че тя започнала активни действия по владение и разпореждане с тях за себе си, ползвайки ги като свои собствени повече от 20 години, без някой да й пречи на владението и разпореждането, и променяйки основанието на владението само за себе си.

Останалите ответници, в качеството им на наследници на починалата дъщеря на общия наследодател К. не са оспорили иска за делба.

От представените по делото многобройни писмени доказателства се установява, че ищците и ответниците са наследници по закон на общия на страните наследодател В. Д. В., който след смъртта си през 1966 год. е оставил за свои преки наследници син А., син М. и дъщеря К.. А. е поч. през 1994 год. и след смъртта си е оставил за свои преки законни наследници В. ( п. през 2011 г.) , който е съпруг и баща на ищците и Г. ( п. през 965 г.), който не е оставил наследници. След смъртта си през 1986 г. синът М. е оставил за свои преки наследници отв. И. и К. В.и, а след смъртта си през 1983 год. дъщерята К. е оставила за свои преки наследници - отв. И.Д.; син Ж. (п. през 1983г.), който се наследява от отв. В. Ч. и син Г.( п. през 1980 г.), който се наследява от отв. В.В. и К. Д..

С четири решения на ПК Тополовград – от 02.08.1999 год., 27.09.1999 год., 20.02.2007 год. и от 20.02.2007 год. е възстановено правото на собственост върху процесните 37 бр. зем. земи – в стари реални граници и с план за земеразделяне, и не е спорно, че заявлението за възстановяване на собствеността върху зем. земи е подадено от отв. И.В., в качеството й на наследник на общия наследодател и като представител на неговия син А. В. Д.– наследодател на ищците ( л. 89 от делото). От отв. И..В. са представени множество писмени документи от които се установява, че тя в качеството си на наследник на общия наследодател е извършила множество фактически действия по издирване на документите, установяващи собствеността върху процесните зем. земи, в т.ч. е предявила съдебни искове, а след възстановяване на собствеността е отдавала земите под аренда на различни арендатори. Представен е отказ от наследство, с който К.В. се е отказала от наследството на баща си – общия на страните наследодател, вписан в надлежните книги на ТРС на 30.12.1991г.

От показанията на свид. Д. В. се установява, че А. В. е живял при баща си в с. Орлов дол, имал животни, които отглеждал и че дал права на отв. И. В. да „организира всичко по земите и после да си делят рентата”. Рента не е получавал, т.к. И. му казала че няма право, а след неговата смърт синът му В. също се интересувал от рентата. Свид. Д.В. сочи, че отв. Ив. В. се интересувала кои са нарушителите в техните ниви, че вземала рента, но не му е известно дали е давала на другите наследници, че не му е известно да имат неприятни отношения по повод земите. Свид. К. А. дава показания, че договора за обработка на процесните земи е сключил с Ив. В., че рентата давал на нея и че никой друг от наследниците не е ходил при него за рента. Свид. Г. дава показания, че с процесните зем. земи се занимавали И. и нейната майка, че В. посещавал селото, но не му е известна причината за това.

С постановеното решение, което е предмет на въззивната жалба ТРС е оставил без уважение преюдициалните, спрямо иска за делба, възражения на Ив. В.. Приел е за неоснователно твърдението, че наследникът А. В. Д. не е приел наследството на баща си В. Д. В., т.к. той е живял през целия си живот в наследеното от него дворно място и къща в с. Орлов дол, а заявлението за възстановяване на зем. земи той е подал чрез представителя си – отв. Ив.В., следователно са налице конклудентни действия за приемане на наследството и неговите наследници следва да участват в делбата.

Относно възражението, че наследниците на К.В. не следва да участват в делбата ТРС е приел, че отказът от наследство направен от нея на 30.12.1991 год., предхожда във време възстановяването на зем. земи и няма действие по отношение на тях, т.к. те са новооткрито наследство по см. на чл. 91а/ ПР ЗН.

По отношение на възражението за придобивна давност районният съд е приел, че отв. Ив. В. не е доказала да е установила самостоятелна фактическа власт върху процесните имоти, нито е демонстрирала, че е променила основанието за упражняването на тази власт, отричайки правото на останалите наследници върху техните части, изразявайки ясно намерението, че ги счита за свои.

Отхвърляйки тези възражения районният съд е допуснал делбата на процесните имоти между всички наследници на общия наследодател при квоти: по 3/ 18 части за ищците; по 3/ 18 части за отв. Ив. и К. В.и; 2/ 18 части на И. Д. и по 2/ 18 части за останалите ответници.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото не противоречи на материалния закон и не са допуснати твърдяните от жалбоподателката процесуални нарушения при постановяването му.

Въпросът за участието на наследниците в делбата е съществен, т.к. неучастието на някой от тях я прави изцяло нищожна съгласно чл. 69/ ЗН. Решението на районният съд относно участието на ищците в качеството им на наследници на починалия на общия наследодател син А. е правилно и обосновано, т.к. е съобразно със събраните по делото доказателства. Твърдението на отв. Ив. В., че А. В. не е приел наследството на баща си В. Д. и това обстоятелство изключва неговите низходящи от кръга на наследниците на общия наследодател, не може да се сподели, т.к. съгласно чл. 49 ал.2/ ЗН приемането на наследството може да стане и с действие на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да го приеме. Такова именно конклудентно действие е подаването на заявление за възстановяване на собствеността върху процесните зем. земи до ПК, в качеството на наследник на В. Д. В., което А. е сторил чрез пълномощника си Ив. В. (л. 89 от делото). Отделно от това, съгласно чл. 14/ППЗСПЗЗ подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници, какъвто е и процесния случай – И.В. е подала заявлението за възстановяване собствеността върху зем. земи на нейния дядо В. Д, което ползва всички негови наследници.

Правилно е решението на ТРС и в частта, с която е приел, че в делбата следва да участват и низходящите на К. – дъщеря на общия наследодател. Това е така, т.к. единственото твърдение в обратна посока се основава на факта, че приживе тя е направила отказ от наследството на баща си, вписан в книгата на ТРС на 30.12.1991г. Този отказ обаче не произвежда последици спрямо процесните зем. земи, т.к. е направен преди възстановяването им с първичното решение на ПК от 19.03.1993 год., т.к. е новооткрито наследство и следва да намери приложени чл. 91 а/ЗН.

Предвид изложените по- горе съображения, оплакването в жалбата за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустим иск - предявяван от нелегитимирани страни, се преценява като неоснователно, т.к. както се посочи по- горе страните са правилно конституирани и всички те са наследници по закон на общия наследодател В.Д. В. – поч. на 10.12.1966 год.

Неоснователно е и другото оплакване, свързано с направеното пред първата инстанция възражение за придобиване на процесните зем. земи по давност от отв. Ив. В.. По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, а когато фактическата власт се упражнява от един от сънаследниците на общия наследодател, правната теория и практика приемат, че сънаследника е владелец на своята ид. част от съсобствеността, и държател – на ид. части на останалите сънаследници. Следователно, за да започне да тече в негова полза придобивна давност е необходимо сънаследникът да демонстрира спрямо останалите сънаследници намерението да свои и техните ид. части и да отрича правата им. Тъй като по делото такива доказателства не са събрани, правилен е извода на ТРС, че в случая придобивна давност в полза на ответницата Ив. В. не е изтекла.

В обобщение следва да се каже, че решението е законосъобразно и не страда от посочените в жалбата пороци, поради което следва да се потвърди, като на ищците – сега въззиваеми се присъдят направените по делото разноски за тази инстанция, в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на осн. 271/ ГПК, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 56/ 04.12.2014година постановено по гр. дело № 66/ 2014 год. по описа на Районен съд гр. Тополовград

На осн. чл. 78 ал.3/ ГПК, ОСЪЖДА И.М.В. с ЕГН ********** *** и К.М.В. с ЕГН ********** *** да заплатят на К.Д.В. с ЕГН ********** и П.В.А. с ЕГН **********,*** сумата 1000 лв. ( хиляда лева) направени по делото разноски за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред В К С на Р България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.