В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 14 април 2015 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №81 по описа на 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Х.С.Д., К.С.Г. и П.С.Д., чрез пълномощник адв.Св.Ц. от БАК, против Решение №51/17.11.2014г. по гр. дело №134/2011г. по описа на ТРС, в частта, в която съдът: е оставил без разглеждане претенцията им по чл.31 ал.2 ЗС против К. С.И. за лишаването им от ползването на делбените имоти за периода от 20.04.2011г. до 19.06.2014г.; осъдил е жалбоподателите да заплатят на К. С.И. суми от по 270,98 лв. всеки от тях, представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване; извършил е делба чрез изнасяне на публична продан на следния недвижим имот: Дворно място с площ от 472 кв.м., представляващо УПИ V-207 в кв. 22 по подробния устройствен план на гр. Тополовград, находящ се на ул. „Св. Климент Охридски" № 8, заедно с построените в това дворно място едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и навес със застроена площ 15 кв.м., при граници и съседи на имота: УПИ V-206 – Т.И. К. УПИ VІІ-207 - К.С.И., УПИ VІ-208 – П. К.и от една страна улица, а е извършил разпределение по чл.353 ГПК за останалите недвижими имоти. Твърди се, че са претендирали заплащане от И., на обезщетение за лишаване от ползване на процесното дворно място и на едно лозе в м.”Градище” за два различни периода: от 20.04.2011г. до 10.06.2014г., както и считано от 10.06.2014г. до окончателното извършване на делбата. Твърди се че претенциите им са допустими, като своевременно направени и основателни, предвид изслушаното по делото заключение на ВЛ. Сочи се също, че претенцията на И. за заплащане на подобрения е неоснователна, тъй като подобренията не са установени по категоричен начин по вид и стойност, а освен това е направено възражение за погасяване по давност на претенцията, по което ТРС не се е произнесъл. Твърди се, че в решението съдът недопустимо е смесил два способа за извършване на делба: за част от имотите – земеделски земи е извършил разпределение, а за дворното място е постановил изнасянето му на публична продан. Твърди се, че когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, изнасянето на публична продан, като способ за приключване на делбата е недопустимо. Сочи се също, че в нарушение на чл.7 ал.3 ЗСПЗЗ за два от имотите №26101 и №13444, съдът е обособил и предоставил в дял на страните, по-малки и самостоятелни имоти, без да е налице одобрен от ОДЗ проект за такива промени. Предвид изложеното и по съображенията изложени в жалбата се претендира за отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на друго, с което: да се отхвърли претенцията по сметките на съделителя К. С.И.; да се уважи претенцията на жалбоподателите с пр.осн. чл.31 ал.2 ЗС срещу съделителя К. С.И., както и да се извърши разпределение по чл.353 ГПК на всички имоти, в т.ч. и на Дворно място с площ от 472 кв.м., представляващо УПИ V-207 в кв. 22 по подробния устройствен план на гр. Тополовград, находящ се на ул. „Св. Климент Охридски" № 8, заедно с построените в това дворно място едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и навес със застроена площ 15 кв.м., като е направено изявление имотите определени за тях да бъдат поставени в общ дял на тримата ищци.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от съделителя К. С.И., чрез адв.М.К.. Със същата се претендира отмяна на горепосоченото съдебно решение, в частта му, с която е отхвърлена направената от този съделител възлагателна претенция по отношение на допуснатия до делба жилищен имот: Дворно място с площ от 472 кв.м., представляващо УПИ У-207 в кв. 22 по подробния устройствен план на гр. Тополовград, находящ се на ул. „Св. Климент Охридски" № 8, заедно с построените в това дворно място едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и навес със застроена площ 15 кв.м., при граници и съседи на имота: УПИ V-206 – Т.И.К., УПИ VП-207 - К.С.И., УПИ VІ-208 – П. К. и от една страна улица. Сочи се, че решението, в частта му, с която е отхвърлена направената от този съделител възлагателна претенция по отношение на допуснатия до делба жилищен имот и този имот е изнесен на публична продан, е неправилно. Твърди се, че възлагателна претенция в срок е била направена само от И., като последния се е грижил за имота, плащал е данъците за същия, а не е живял в него, тъй като имота е бил негоден за живеене. Претендира се, след отмяна на решението в атакуваната с насрещната жалба част, да бъде уважена направената възлагателна претенция по чл.349 ал.2 ГПК. Изразява се становище, че атакуваното решение в останалата му част не страда от пороците посочени в жалбата от ищците. Претендира потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната от тях част и присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивниците Д.Д. и Г., ред. уведомени не се явяват в с.з. В писмено становище поддържат жалбата си.

Въззивникът И., чрез своя пълномощник, в с.з. изразява становище, че поддържа депозираната от него насрещна въззивна жалба и оспорва първоначалната въззивна жалба.

Въззиваемите Ч. в с.з., ред. уведомени не се явяват и не вземат становище по жалбите.

Въззивната и насрещната въззивна жалби са процесуално допустима, като подадена от легитимирани страни и в срок, поради което могат да се разгледат по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството е за делба във фазата по извършването й, по отношение на недвижими имоти, допуснати до делба между шестима съделители, при права върху имотите: 1/5 идеална част за Х.С.Д., 1/5 идеална част за М.С.С., 1/5 идеална част за К.С.Г., 1/5 идеална част за К.С.И., 1/10 идеална част за С.Д.Ч. и 1/10 идеална част за И.Д.Ч..

С влязло в сила Решение №33/17.10.2011г., ТРС е допуснал делба между горепосочените лица, по отношение на: Дворно място с площ от 472 кв.м., представляващо УПИ У-207 в кв. 22 по подробния устройствен план на гр.Тополовград, находящ се на ул „Св. Климент Охридски” №8, заедно с построените в това дворно място едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и навес със застроена площ 15 кв.м., при граници и съседи на имота: УПИ У-206 – Т. И. К., УПИ УИ-207 - К.С.И., УПИ У1-208 – П. К. и от една страна улица, както и на земеделски имоти, находящи се в землището на гр.Тополовград, както следва: - нива от 9.860 дка, X категория, в м. „Черната чешма", имот №012444, при граници и съседи: имот № 000246 - пасище с храсти на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 013442 - нива н-ци на Х. Г. У., имот № 000245- пасище с храсти на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 000257 - полски път на Община Тополовград - път и дере, имот 013445 - нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 000256 -дере на Община Тополовград; - нива от 10.263 дка, V категория, в м. „Поляните", имот №016047 по картата на землището, при граници: имот № 016046 – нива на н-ците на И.С. У., имот № 000015 - полски път на Община Тополовград, имот № 016048 - нива на н-ците на Х. Г. У., имот № 016064 - нива на н-ците на И.П. У., имот № 016065 - нива на н-ците на П. С. Т.; - нива от 4.295 дка, V категория, в м. „Чернево", имот № 018136 по картата на землището, при граници: имот № 018163 - нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 018135 - нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот №019381 - пасище , мера на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот №018134 - нива на „Ставен" ООД; -нива от 9.039 дка, V категория, м. „Локвата", имот № 026101 по картата на землището, при граници: имот № 000133 - полски път на Община Тополовград, имот № 026098 - нива на н-ци на Г. В. Д., имот № 026100 - нива на „Ставен" ООД, имот №026115 - нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; -нива от 0.525 дка, X категория, в м. „Маневица", имот № 040263 по картата на землището, при граници: имот № 000627 – третокласен път на държавата, имот № 040257 - пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 040264 - нива на н-ците на А. Г. К., имот № 040262 - нива на н-ците на П. В. С.; - новообразуван имот с № 72761.56.209 с площ от 504.27 кв.м. при граници: имот № 72761.56.331 - на н-ците на С. Д. И. и имот № 72761.56.208 – на временно стопанисване от Общината; - новообразуван имот с №72761.56.328 с площ от 796.70 кв.м. при граници: имот № 72761.56.340 - на временно стопанисване от Общината, имот № 72761.56.231 -на временно стопанисвани от Община Тополовград, имот № 72761.56.225 -на н-ците на С. Р. М., имот № 72761.56.120 - на временно стопанисване от Община Тополовград; - новообразуван имот с № 72761.56.331 с площ от 864.15 кв.м., при граници: имот № 72761.56.317 - на МЗГ, имот № 72761.56.217 – на н-ци на В. К.С., имот №72761.56.209 - на н-ците на С.Д.И. и имот № 72761.56.208 – на временно стопанисване от Общината; - новообразуван имот с № 72761.57.55, с площ от 465.31 кв.м., при граници: имот № 72761.57.53 - на временно стопанисване от Общината, имот № 12161.51.54 - на н-ците на С. П. С., имот №72761.57.56 - на н-ците на С. П. С.; -новообразуван имот №72761.57.58 с площ от 968.96 кв.м., при граници: имот № 72761.57.56- н-ци на С. П. С., имот № 72761.57.57 - н-ци на С.Д.И., имот № 72761.57.81 -на МЗГ и имот № 72761.57.100 - на временно стопанисване от Общината,

С влязло в сила решение №133/16.10.2013г. на ЯОС е допусната делбата между същите страни и по отношение на следния недвижим имот: новообразуван имот - нива №72761.57.57 с площ 1126,74 кв.м., X категория в м."Градище", при граници и съседи на имота: имот № 72761.57.56 наследници на С. П. С. и имот № 72761,57.58 - наследници на С.Д.И..

Във втората фаза на делбата, ТРС е конституирал, като ищца по делото наследниците на ищцата М. С.С., поч. на 16.02.2014г.: сина й Д. С. Д. и дъщеря й П.С.Д.. Поради направен отказ от наследство от страна на Д. С.Д. в хода на производството по делото, същият е бил заличен като ищец.

В първото по делото о.с.з., след допускане на делбата съделителят К.И. е депозирал писмена молба с искане за възлагане на дворно място с площ от 472 кв.м., представляващо УПИ У-207 в кв. 22 по подробния устройствен план на гр. Тополовград, находящ се на ул. „Св. Климент Охридски" № 8, заедно с построените в това дворно място едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и навес със застроена площ 15 кв.м. Със същата молба И. е направил и искане по сметки срещу останалите съделители в размер на 1309,70 лв., представляващи стойността на извършени от него подобрения върху жилищния имот, подробно описани по пера и стойност в молба от 10.06.2014г.

В същото с.з. е била заявена претенцията по чл.31 ал.2 ЗС от съделителите Х.С.Д., К.С.Г. и П.С.Д. против К. С.И. за заплащането на обезщетение в общ размер на 1309,70 лв., за лишаването им от ползването на два от делбените имоти за периода от 20.04.2011г. до 19.06.2014г.

В о.с.з. пред ТРС, съделителите Х.Д., К.Г., П.Д., чрез процесуалният си представител са направили искане полагащите им се имоти да бъдат поставени в един общ дял за всички.

По делото е била назначена и изслушана СТЕ, като в заключението си ВЛ-це П. е определило пазарните стойности на допуснатите до делба недвижими имоти. Видно от заключението, допуснатото до делба застроено дворно място е реално неподеляемо, по начин при който всеки от съделителите да получи реален дял от същото. ВЛ-це е оценило и извършени подобрения в имота на 1354,90лв. /р.ІV т.3/, като е посочило, че цените са определени от справочник за цените в строителството 2011-2014г./СЕК/. По отношение на допуснатите до делба земеделски земи, ВЛ- це е предложило два варианта за реално разпределение на имотите, като и според двата варианта са били обособени по пет дяла всеки съответстващ на 1/5 част /въпреки че съделителите са шестима, като за двама от тях делбата е била допусната при квоти от по 1/10 ид.ч./. Видно от заключението и по двата варианта, ВЛ-це е предложило проекти за делба на земеделските земи, съгласно които допуснатите до делба ниви: №26101, №13444 и №16047 са разделени, като частите им са били поставени в различни дялове. По делото липсват данни, отделните части получени от тези три ниви по заключението на ВЛ-це, да са били обособени в самостоятелни имоти, съгл. одобрен от общинската служба по земеделие проект.

Във връзка с претенцията по сметките на съделителя И., пред ТРС са били изслушани гласни доказателства: Св. Д. е посочил, че по молба на И., през 2013г. е ремонтирал покрива на къща, за която мислил, че е на този съделител. Твърди, че е измазал два комина, подмазал е капаците, почистил улуците и сменил около 20 счупени керемиди. Работил 3 дни, като И. му заплатил 150лв. Св. Н. е дал показания, че през 2009г. е помагал на И. при ремонт на каменна ограда на къщатана последния. Твърди, че с останалите от ремонта камъни, И. е извършил ремонт на около 7-8 метра от каменната ограда на „старата къща”, като съборил оградата и после я построил отново.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата на Х.С.Д., К.С.Г. и П.С.Д. се преценя, като частично основателна, по следните съображения:

По оставения без разглеждане от ТРС иск, с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, за заплащането на обезщетение в общ размер на 1309,70 лв., предявен от Х.С.Д., К.С.Г. и П.С.Д. против К. С.И., за лишаването им от ползването на два от делбените имоти за периода от 20.04.2011г. до 10.06.2014г. / съгласно заявената претенция в първото по делото съдебно заседание във втората фаза, проведено на 10.06.2014г./ Атакувания съдебен акт в тази му част, следва да бъде отменен, като неправилен, а делото, следва да се върне на ТРС за произнасяне на съдебен акт по съществото на спора. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на претенцията. Съображенията за това са следните: По реда на чл.344 ал.2 ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползува до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползуването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл.344 ал.2 ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползването. Съдебният акт, постановен по реда на чл.344 ал.2 ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползването на имота, следователно, винаги и само занапред във времето, т.е. - от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344 ал.2 от ГПК акт в сила. От друга страна, претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл.31 ал.2 ЗС е допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба. Тази материалноправна претенция за обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС обаче е допустимо да бъде разгледана единствено и само по реда на чл.346 от ГПК - във втората фаза на делбеното производство. Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за ползване за минал период от време /каквато претенция е заявена от ищците в о.с.з. на 10.06.2014г. пред ТРС/, то е налице самостоятелна претенция по чл.31 ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на имота за този период, т.е. – претенция по сметките между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл.346 ГПК. Ако обаче в делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на суми срещу ползването на имота от другите съсобственици занапред до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременни мерки по чл.344 ал.2 ГПК /данни за такова искане направено пред ТРС няма/. Възможно е един съделител да предяви още преди постановяване на решението по допускане на делбата, както искане за постановяване занапред на привременни мерки по чл.344 ал.2 ГПК, така и претенция за обезщетение за изминал период от време по чл.31 ал. 2 ЗС. В такъв случай, за да постанови процесуално допустими съдебни актове, съдът следва да разгледа тези искания и да се произнесе по тях съобразно посочените императивни процесуални норми – по искането за привременни мерки – най-рано с решението си по допускането на делбата /което има характера на определение в тази част и може да бъде изменено от същия съд - чл. 344 ал.2 и ал.3ГПК, като в него съдът не необходимо да сочи периода, за който се постановяват привременните мерки/, а по материалноправната претенция за обезщетение по чл.31 ал. 2 ЗС – най-рано с решението си по чл.346 ГПК (аргум. и от чл. 351 от ГПК, като в него съдът следва да посочи изминалия период от време, за който се присъжда обезщетението). В случай, че са налице неясноти и противоречия при предявяването на тези искания на съделителите, те следва да се отстранят, чрез даване на указания от съда за уточняването им. /в този см. Опр. №308/24.04.2014г. по гр. дело № 1773/2014г. на ВКС ІV г.о постановено в производството по чл.274 ал.3 т.2 пр.1 ГПК/. При новото разглеждане на претенцията, ТРС следва да съобрази акта си с горепосочените указания.

Жалбата на Х.С.Д., К.С.Г. и П.С.Д., срещу решението на ТРС, в частта му, в която първоинстанционният съд ги е осъдил да заплатят на К. С.И. суми от по 270,98 лв. всеки от тях, представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване, се преценя от ЯОС като основателна: Безспорно е по делото, че с решението по допускане на делбата, ТРС е отменил констативен нотариален акт №31 т.І рег.№41 н.д.№23/10.02.2011г., с който К.С.И. е бил признат за собственик, по давностно владение на: Дворно място с площ от 472 кв.м., представляващо УПИ У-207 в кв. 22 по подробния устройствен план на гр.Тополовград, находящ се на ул.„Св. Климент Охридски" №8, заедно с построените в това дворно място едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и навес със застроена площ 15 кв.м., при граници и съседи на имота: УПИ V-206 – Т. И. К., УПИ VП-207 - К.С.И., УПИ VІ-208 – П. К. и от една страна улица, в което И. твърди да е извършвал претендираните с молба от 10.06.2014г. подобрения. Т.е. съсобственикът направил подобренията е упражнявал фактическа власт върху цялата вещ за себе си. /Владението му е било смутено от ищците-съсобственици с предявяването на иска за делба, поради което възражението за погасяване на претенциите за извършените подобрения по давност, направено по делото, е неоснователно/. В този случай съсобственикът подобрител, може да претендира по сметките в делбата: необходимите разноски за запазване на вещта /съгл. чл.73 ал.2 ЗС/ и тъй като е бил недобросъвестен владелец, по-малката сума между сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота /съгл. чл.74 ал.1 ЗС/. Следва да се посочи, че този, който има претенция за необходими разноски /в случая И. в молбата си от 10.06.2014г. твърди, че всички описани в молбата му подобрения са били необходими за запазване на имота/, носи доказателствената тежест да установи тяхната обективна наложителност и размера им. Доказателства в тази насока липсват. От гласните доказателства- показанията на св. Д. се установява само, че същият е участвал в ремонт на покрива на къщата, а св.Н. е посочил че е виждал да се прави ремонт на покрива на къщата и на един навес. От тях не е възможно да се установи била ли е налице необходимост от ремонта, за запазване на вещта, още повече, че направата на ламаринени обшивки на покрива /за каквито се сочи в молбата на И./ представляват полезни разноски, които са различни от необходимите такива, напр. при протекъл покрив. Същото се отнася и до направата на каменната ограда- св. Н. изрично е посочил: „К. събори дувара и го направи наново”, без да са посочени причините за тези му действия. Не представлява вземане за необходими разноски и подмяната на повреден водомер, тъй като се касае за разноски на ниска стойност, неизбежно свързани с ползването на вещта. Относно описаните в молбата на И. подобрения: касаещи поставяне на оградна мрежа и циментови колове, ремонт на покрив на тоалетна, външно измазване на стени на къща и запълване на пукнатини и засаждане на овощни дървета- по делото не се представиха доказателства, кога и от кого са извършени. Дори и да се приеме, че същите са извършени от И., тъй като не представляват необходими разноски за запазването на вещта, за тях се дължи обезщетение чл.74 ал.1 ЗС, като претенцията не е установена по размер от събраните по делото доказателства. Не е доказан нито размера на направените разходи, нито сумата, с която се е увеличила стойността на имота в следствие на тези подобрения. В тази насока не може да се ползва заключението на изслушаната по СТЕ, тъй като ВЛ изрично е посочило в същото, че оценило подобренията, въз основа на стойности по справочник за цените в строителството 2011-2014г. / при наличие на данни по делото, че част от ремонтите са били извършвани през 2008-2009г./. Ето защо, ЯОС счита, че решението на ТРС, в тази му част като неправилно, следва да бъде отменено, а претенцията на К. И., срещу Х.Д., К.Г. и П.Д. за сумите от по 270,98 лв. срещу всеки от тях, представляващи обезщетение за извършени в имота подобрения, следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.

Решение на ТРС в частта му, с която съдът е извършил разпределение между съделителите на земеделски земи на основание чл.353 ГПК, следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново произнасяне на първоинстанционния съд: Съгласно разпоредбите на закона, делбата може да се извърши, чрез няколко способа, а именно: чрез изнасяне на публична продан по чл.348 ГПК, ако имотът е неподеляем, чрез съставяне и обявяване за окончателен на разделителен протокол и теглене на жребий, ако имотът е поделяем и правата на страните в съсобствеността позволяват това – чл.350 и чл.352 ГПК, и чрез разпределяне имотите между съделителите, ако съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, - чл.353 ГПК. В случая ТРС е приел, че делбата следва да се извърши, чрез разпределяне на имотите по реда на чл.353 ГПК, без да тегли жребий, тъй като съставянето на дяловете и тегленето на жребий би се оказало много неудобно, предвид неравенството в квотите на страните и заявеното от ищците искане за предоставяне на тримата на общ дял от земеделските земи. При прекратяването на спорната съсобственост, чрез този способ е необходимо да се образуват еднородни реални дялове за всеки съделител, като във всеки дял трябва да се включат имоти максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството на дяловете се изравнява в пари. ВЛ по изслушаната СТЕ е предложило два варианти за реално разделяне на допуснатите до делба земеделски земи, като е съставило 5 дяла, всеки съответстващ на 1/5 ид.част, въпреки, че делба е допусната между шестима съделители, от които четирима с квоти от по 1/5 ид.ч. и двама с квоти от по 1/10 ид.ч. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е извършил делба съгласно първи вариант от заключението, като при разпределението на имотите е формирал общ дял не само за ищците /направили изрично искане в тази насока/, но и за съделителите С.Д.Ч. и И.Д.Ч. /въпреки липсата на волеизявление в тази насока от тяхна страна/. Освен това видно от първи вариант на СТЕ, ВЛ-це е предложило проект за делба на земеделските земи, съгласно който допуснатите до делба ниви: №26101, №13444 и №16047 са разделени, като частите им са били поставени в различни дялове. Решението е постановено, без да е спазена и проведена административната процедура по чл.7 ал.1 ЗСПЗЗ и чл.10 ал.1 ППЗСПЗЗ, във връзка с изискването на чл.72 ЗН, предвиждаща извършването на делба на земеделски имот или разпореждане с реални части от земеделски имот, само ако отделните части могат да се обособят в самостоятелни имоти, отговарящи на необходимите размери по изработен или одобрен от общинската служба по земеделие проект /какъвто одобрен проект в случая липсва/. Предложените от вещото лице скици на новообразувани имоти по първи вариант /а и по втори вариант/, касаещи ниви: №26101, №13444 и №16047, не са одобрени и заверени от Общинската служба "Земеделие" и на тези имоти не са им поставени номера, чрез което да бъдат обособени и индивидуализирани като нови, самостоятелни обекти на собственост. Като последица от неизпълнението на предвидената законова процедура, в дял на отделните съделители не са поставени самостоятелни обекти на собственост, а несъществуващи и несамостоятелно обособени обекти, различни от допуснатите до делба земеделски земи. Посочения порок, следва да бъде саниран, след връщане на делото на първоинстанционния съд. Като с оглед становището на Общинската служба "Земеделие", по предложените проекти за делба от ВЛ-це, делбата следва да се извърши по избран от съда подходящ способ.

Насрещната жалба на К. С.И. е неоснователна. Възлагателната претенция на съделителя И., макар и заявена в преклузивния срок по чл.349 ал.4 ГПК, е неоснователна. За да бъде уважено искането за възлагане на имота по чл.349 ал.2 ГПК следва кумулативно да са налице следните предпоставки: делбеният имот да е жилищен по своето предназначение, да е реално неподеляем, съсобствеността върху него да е възникнала от наследяването, а съделителят с възлагателна претенция да е живял в него и да не притежава друго жилище. В случая въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно е приел, че липсва една от законовите предпоставки - съделителят, който иска възлагането да е живял в имота и да не притежава друго жилище. По делото безспорно е установено, че съделителят К. И. притежава друго жилище и не е живял в процесното жилище /факт който самия И. сочи в насрещната въззивна жалба/, а само е ползвал дворното място. Ето защо решението в частта му, с която възлагателната прететнция на И. е била отхвърлена следва да бъде потвърдено.

Решението на ТРС, следва да се потвърди и в частта, с която неподеляемият жилищен имот, представляващ Дворно място с площ от 472 кв.м., представляващо УПИ У-207 в кв. 22 по подробния устройствен план на гр.Тополовград, находящ се на ул.„Св. Климент Охридски" №8, заедно с построените в това дворно място едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и навес със застроена площ 15 кв.м., при граници и съседи на имота: УПИ V-206 – Т.И. К., УПИ VП-207 - К.С.И., УПИ VІ-208 – П. К. и от една страна улица, е изнесен на публична продан. По делото е безспорно установено, че този имот е неподеляем и от него не могат да бъдат обособени дялове за всеки от съделителите. В случая не е възможно поставянето на този имот в някой от дяловете на страните, тъй като няма други имоти в регулация и други жилищни имоти, които да бъдат поставени в другите дялове и това би нарушило основния принцип за равнопоставеност на съделителите и разпределяне на съсобствените имоти, като в реален дял на всеки от тях попадне от всеки от видовете допуснати до делба имоти. При тези обстоятелства правилно първоинстанционния съд е приел, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.348 ГПК и имотът да бъде изнесен на публична продан. По този ред интересите на съделителите ще бъдат защитени с възможността всеки от тях да участва при наддаването и да изкупи делбения имот или да получи паричната равностойност на своя дял.

Решението следва да бъде отменено и в частта относно таксите, тъй като съгласно т.9 от ППВС № 7/73 г. и чл.355 ГПК разноските по делбените дела се определят съобразно стойността на дяловете при завършване на производството по делбата, а завършването на производството в случая ще се осъществи с решението за извършване на делбата и по отношение на допуснатите до делба земеделски земи.

Съделителят К.С.И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯОС, ДТ в размер на 50лв., във връзка с отхвърлената му претенция по сметките.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение №51/17.11.2014г. постановено по гр. дело №134/2011г. по описа на ТРС в частта му, с която съдът на основание чл.353 ГПК: е поставил в общ дял на Х.С. Д., К.С.Г. и П.С.Д. следните земеделски имоти: новообразуван имот с № 72761.56.328 с площ от 796.70 кв.м.при граници: имот № 72761.56.340 - на временно стопанисване отОбщината, имот № 72761.56.231 - на временно стопанисвани от Община Тополовград, имот № 72761.56.225 –на н-ците на С.Р. М., имот № 72761.56.120 - на временно стопанисване от Община Тополовград; нива от 10.263 дка, V категория, в м.„Поляните", имот №016047 по картата на землището, при граници: имот № 016046 – нива на н-ците на И. С. Узунов, имот № 000015 - полски път на Община Тополовград, имот № 016048 - нива на н-ците на Х. Г. У., имот № 016064 - нива на н-ците на И.П. У., имот № 016065 - нива на н-ците на П. С.Т.; нива от 6,039 дка, V категория, новообразуван имот от имот №026101, м. „Локвата" картата на землището, при граници: имот №000133 - полски път на Община Тополовград, новообразуван имот К. С.И., имот № 026100 - нива на „Ставен" ООД, имот №026115 - нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; новообразуван имот с № 72761.56.331 с площ от 864.15 кв.м., при граници: имот № 72761.56.317 - на МЗГ, имот № 72761.56.217 – на н-ци на В. К.С., имот № 72761.56.209 - на н-ците на С.Д.И. и имот № 72761.56.208 - на временно стопанисване от Общината; нива от 3,100 дка новообразуван имот от имот № 013444, X категория, в м. „Черната чешма", при граници и съседи: имот 013445 - нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 000256 - дере на Община Тополовград и новообразуван имот на К. С.И.;новообразуван имот с № 72761.56.209 с площ от 504.27 кв.м. при граници: имот № 72761.56.331 - на н-ците на С.Д. И. и имот № 72761.56.208 - на временно стопанисване от Общината; е поставил в общ дял на И. Д.Ч. и С.Д.Ч., следните земеделски имоти: новообразуван имот № 72761.57.58 с площ от 968.96 кв.м., при граници: имот № 72761.57.56 - н-ци на С. П. С., имот № 72761.57.57 - н-ци на С.Д.И., имот № 72761.57.81 - на МЗГ и имот №72761.57.100 - на временно стопанисване от Общината; нива от 3,660 дка новообразуван имот от имот № 013444,X категория, в м. „Черната чешма", при граници и съседи: новообразуван имот на К. С.И., имот № 000245 – пасище с храсти на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 000257 – полски път на Община Тополовград нива от 4.295 дка, V категория, в м. „Чернево", имот № 018136 по картата на землището, при граници: имот № 018163 - нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 018135 - нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 019381 - пасище , мера на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 018134 - нива на „Ставен" ООД; и е поставил в дял на К. С.И., следните земеделски имоти: новообразуван имот с № 72761.57.55, с площ от 465.31 кв.м., при граници: имот № 72761.57.53 - на временно стопанисване от Общината, имот № 12161.51.54 - на н-ците на С. П. С., имот № 72761.57.56 - на н-ците на С. П. С.; новообразуван имот - нива № 72761.57.57 с площ 1126,74 кв.м., X категория в м.'Традище", при граници и съседи на имота: имот № 72761.57.56 наследници на С. П. С. и имот № 72761.57.58 - наследници на С. Д.И.; нива от 3,100 дка новообразуван имот от имот № 013444, X категория, в м. „Черната чешма" при граници и съседи: новообразуван имот на И. и С. Ч. и новообразуван имот на П.С.Д., Х.С.Д. и К.С. Д.; нива от 3 дка, V категория, новообразуван имот от имот №026101, м.„Локвата" картата на землището, при граници: имот № 000133 - полски път на Община Тополовград, новообразуван имот на П.С.Д., Х.С.Д. и К.С. Д., имот № 026100 - нива на „Ставен" ООД, имот №026115 -нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; нива от 0.525 дка, X категория, в м. „Маневица", имот № 040263 по картата на землището, при граници: имот № 000627 - третокласен път на държавата, имот № 040257 - пасище, мера на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 040264 - нива на н-ците на А. Г. К., имот № 040262 - нива на н-ците на П. В. С.

ОТМЕНЯ Решение №51/17.11.2014г. постановено по гр. дело №134/2011г. по описа на ТРС в частта му, с която съдът е оставил без разглеждане претенцията по чл.31 ал.2 ЗС на Х.С.Д., К.С.Г. и П.С.Д. против К. С.И. за заплащането на обезщетение в общ размер на 1309,70 лв., за лишаването им от ползването на делбените имоти за периода от 20.04.2011г. до 19.06.2014г., както и в частта относно таксите, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ВРЪЩА делото в горепосочените части, за произнасяне от ТРС: по същество по спора по претенцията по чл.31 ал.2 ЗС; за извършване на делбата на посочените по-горе имоти /земеделски земи/, както и за определяне на окончателната държавна такса за всеки един от съделителите и разпределяне на разноските по делото.

ОТМЕНЯ Решение №51/17.11.2014г. постановено по гр. дело №134/2011г. по описа на ТРС в частта му, с която съдът е осъдил Х.С.Д., К.С.Г. и П.С.Д. да заплатят на К. С.И. сумите от по 270,98 лв. – представляващи обезщетение за извършени подобрения в допуснатия до делба жилищен имот, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на К. С.И. да бъдат осъдени Х.С.Д., К.С.Г. и П.С.Д., да му заплатят суми от по 270,98 лв. всеки от тях, представляващи обезщетение за извършени подобррения в допуснатия до делба жилищен имот.

ОСЪЖДА К. С.И. да заплати по сметка на ЯОС ДТ в размер на 50лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №51/17.11.2014г. постановено по гр. дело №134/2011г. по описа на ТРС, в останалата му обжалвана част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.