Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.11.2019г. гр.Ямбол
На 11 ноември
2019 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар
М. К.
Като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
търг.дело
№50 по описа на 2019 година
за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба и Доп.ИМ на Т.С.М. ***, с ЕИК-831830482, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищцата както следва: сумата
от 26 000лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили
вследствие причиняване на телесни увреждания, при управление на лек автомобил
марка „Форд", модел „Транзит" с д.к.№У1981АТ, от застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
водач, ведно със зак. лихва върху сумата, считано от
изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенциите пред застрахователя
до окончателното изплащане на обезщетението /съгл. направено уточнение с Доп. ИМ/, и сумата 17,40лв.- претърпените имуществени
вреди, представляваща направените от нея разходи за лечение вследствие
причинени телесни увреждания при същото ПТП, ведно със зак. лихва върху сумата считано от изтичане на тримесечния срок
от предявяване на претенциите пред застрахователя до окончателното изплащане на
обезщетението /съгл. направено уточнение с
Доп. ИМ/.
Твърди се, че при пътнотранспортно произшествие настъпило на 14.04.2018г., при
км 297+300, в посока гр.София, причинено виновно от застрахован при ответника
водач -В. И. Й., при управление на л. а. марка „Форд", модел „Транзит"
с д. к. № У1981АТ по АМ Тракия, са причинени телесни увреждания на Т.С.М.,
вследствие на което тя търпи имуществени и неимуществени вреди. Сочи се, че отговорността за ПТП е на водача на лекия автомобил, които нарушил правилата за
движение по пътищата, като се движил със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови
ограничения, не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал
вследствие на което реализирал ПТП.
Сочи се, че във
връзка с описаното пътно транспортно произшествие е образувано д. п. № 59/2018 г. по описа
на РУП - гр. Стралджа и пр. пр. № 910/2018 г., по описа на ОП - Ямбол.
Твърди се, че автомобилът - марка „Форд", модел „Транзит" с д. к. №
У1981АТ, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, имал сключена
застраховка „ГО" в „ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, полица №
BG/02/117001152317
валидна от 15.04.2017 г. до 14.04.2018 г., което ангажирало отговорността на
ответника за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то имуществени и
неимуществени вреди.
Твърди се, че ищцата след ПТП-то била прегледана първоначално в кабинета на ЦСМП, а
впоследствие след усложняване на здравословното й състояние постъпила в
хирургичното отделение на МБАЛ „Св. Панталеймон" АД. Поставената диагноза
била контузия на главата и сътресение на мозъка с множество охлузвания по
цялото тяло. Направени й били множество изследвания, като била
проведена и терапия с вливания на солеви разтвори, противооточни и обезболяващи
медикаменти. Била изписана с препоръки за спазване на щадящ физическото й и
нервно-психологическо състояние режим. Необходимо било и извършването на два
контролни прегледа - на 24.04.2018г. и на 17.05.2018г., за да се установи дали
има усложнения.
Твърди се,
че ищцата не можала да се възстанови физически и психически от нелепия
инцидент. Изпитвала силно главоболие, била стресирана. Не можела да става от
леглото, защото при всяко изправяне изпитвала силна болка. Постоянно приемала
обезболяващи. Слънчевата светлина и гледането на телевизия й пречели и я
натоварвали. Била депресирана и се затворила в себе си, не искала да се вижда с
никого и не излизала навън. Имала проблемен и непълноценен сън, като често
сънувала кошмари. Многократно и мисловно преживявала случилото се. Станала
раздразнителна, лесно ранима и чувствителна.
Твърди се, че ищцата претърпяла и
имуществени вреди в размер на 17,40лева, представляващи потребителска такса,
заплатена във връзка с лечението й.
Сочи се, че ищцата предявила пред застрахователя извънсъдебна
претенция за заплащане на обезщетение с вх. № ОК-291791/09.05.2018 г., но
ответникът я информирал с писмо с изх. № НЩ-3519/28.05.2018г., че във връзка с
образуваната щета се нуждае от допълнителни документи, с които тя не
разполагала. Сочи се, че ответникът отказвал плащане по предявената от ищцата доброволна
претенция, поради което за същата възниквал правен интерес от предявяването на
претенциите си по съдебен ред. В ДИМ исковете се подържат
изцяло.
В писмен отговор и в отговор на ДИМ, ответникът оспорва предявените
искове. Направил е възражение за нередовност на ИМ.
Исковете са оспорени по
основание и по размер с твърдения, че същите са неоснователни и недоказани,
поради което следва да бъдат отхвърлени.
Оспорени са твърденията в ИМ за
механизмът на осъществяване на ПТП, както и твърденията за осъществено виновно
и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Форд", модел
„Транзит" с д. к. № У1981АТ, по
причина от което да е настъпило процесното произшествие.
Оспорени са и твърденията за търпени от ищцата имуществени и
неимуществени вреди, които да са настъпили в причинна връзка с осъществяване на
процесното произшествие, и да обосноват
размера на предявената искова претенция.
Направено е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, за настъпването на травми при
осъществяване на произшествието, което съпричиняване се изразявало в непоставянето
на обезопасителен колан като пътник в пътническия бус. Сочи се, че с това М.
нарушила правилата за движение по пътищата, поради което е съпричинила в
изключителна степен вредоносния резултат. Налице било и съпричиняване, тъй като пострадалата сама се
поставила в опасност и допринесла за вредоносния резултат, като се качила в
процесния автомобил (който бил препълнен при 8 броя пътни седалки, в него се
качили 17 души) и приела да пътува правостояща, тъй като не е имало седящи
места за всички пътници и липсата на поставен обезопасителен колан по време на
пътния инцидент.
Искът за неимуществени вреди е
оспорен и по размер като завишен, с
твърдения, че претенцията не съответства на чл.52 ЗЗД.
В с.з. исковата претенция се поддържа.
Ответникът, редовно уведомен, чрез своя
пълномощник, е заявил, че оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Страните не спорят, а и от
представените по делото писмени доказателства - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 03/2018 г. от ПТП при
РУ-Стралджа, се установява, че на 14.04.2018 г. е настъпило ПТП на
автомагистрала “Тракия“, км. 297+300, в посока гр.София, с лек автомобил с
рег.№ У 1981 АТ, марка „Форд“, модел „Транзит“, собственост от В. И. Й. от с.Х.Д., обл.Я., който го е и
управлявал. В протокола са изброени имената на пострадалите десет лица, между
които и ищцата, получила телесни увреждания. За обстоятелствата и причините за
ПТП е посочено, че е образувано ДП № 59/2018 г. по описа на РУ-Стралджа.
Не се спори, че за автомобила е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД“Бул Инс“ АД с полица № BG
/02/ 117001152317, валидна към 14.04.2018 г.
Съгласно
заключението на изслушаната по делото Авто-техническа експертиза, се установява,
че на 14.04.2018 г., около 17:00 часа, по автомагистрала „Тракия", в
посока от гр.Бургас към гр. София се е движил лек автомобил марка
„Форд“, модел „Транзит“ с peг.
№У1981АТ. Движението на автомобила се е извършвало със скорост от около 130
км/ч, при дневни условия, по сухо, запазено асфалтово покритие, с налична
надлъжна пътна маркировка, разделяща платното за движение на три ленти
-аварийна, лява активна и дясна активна. Преди произшествието автомобилът се е
движил в левия край на лявата активна лента. В определен момент от движението
си, около километър 297 +300 (около 146,8 метра преди мерната линия), водачът
насочил автомобила косо надясно, в резултат на което е изпаднал в режим на
аварийно безконтролно движение, изразяващо се в странично плъзгане надясно по
посока на движението си, с водеща предна лява част. В това си състояние и
завъртайки се около вертикалната си ос, автомобилът пресякъл косо съседните му
две пътни ленти - дясна активна и аварийна, след което напуснал платното за
движение отдясно, на около 47,10 метра. В процеса на аварийно движение по
асфалтовото покритие, автомобилът се завъртял на около 180° спрямо вертикалната
си ос. След това, същият преминал през десния банкет, „прелетял" е през
ската и отводнителния окоп и със задните си десни състави се „приземил" в
затревените площи, намиращи се отдясно на десния отводнителен окоп. В следствие
на това, задните десни състави на автомобила „заорали" в крайпътните
площи, което довело до преобръщането му. В процеса на преобръщането на автомобила
в десните крайпътни площи, на около 30 метра преди мерната линия, от автомобила
изпаднал единият от пътниците, който бил премачкан от преобръщащия се
автомобил. След това си поведение, автомобилът преустановил окончателно
движението си по таван, с насоченост обратна на първоначалното му движение,
като масовият му център отстоял на около 16,5 метра преди мерната линия, в
позицията, посочена върху мащабната скица. Тялото на вторият починал пътник
било намерено на около 17 метра преди мерната линия, на около 2 метра вдясно от
автомобила. Аварийното движение на автомобила се изразявало в загуба на контрол
над управлението, вследствие на което започнало транслиращо движение по
асфалта, косо насочено надясно, след което навлязъл в десните крайпътни площи и
преминал в режим на плъзгане, „прелитане", заораване и преобръщане.
Аварийното движение на автомобила било инициирано от рязкото завъртане на
волана надясно от страна на водача му.
ВЛ-це е посочило, че в материалите по делото липсват данни, от които може да се направи
заключение, че преди изпадането на автомобила в аварийна ситуация, водачът му е
предприел действия за намаляване на скоростта. В тази връзка скоростта на
движение на автомобила към момента на настъпване на произшествието е и скорост
преди ПТП. Т.е. скоростта на движение на лекия автомобил преди и към момента на
настъпване на произшествието е била около 130 км/ч.
Според заключението, водачът на лекия
автомобил е имал практическа възможност да предотврати настъпването на
произшествието, ако е контролирал непрекъснато управлението на автомобила по
такъв начин, че да запази траекторията му на движение върху пътното платно, без
да го напуска и навлиза в крайпътните площи, където е настъпило преобръщането
му. Същият е следвало да действа адекватно с органите за управление на
автомобила, като по този начин запази контрол над него. Според ВЛ-це, от
практическа гледна точка, мерки за недопускане на ПТП е следвало да се
предприемат единствено от водача на лек автомобил Форд, изразяващи се в
следното: Да контролира непрекъснато управлявания от него автомобил и да не
допуска същият да напусне платното за движение и преминаването му в крайпътните
площи; Да съобрази скоростта на движение на автомобила с конкретната пътна
обстановка и да не допусне същият да изпадне в режим на странично плъзгане.
Посочено е, че скоростта сама по себе си
нямала дял за настъпилото произшествие, тъй като ако при скорост от 130 км/ч,
водача е бил запазил праволинейното движение на автомобила не би настъпило
произшествието. В комбинация обаче с действията на водача с волана, чрез които
е отклонил автомобила надясно автомобилът е загубил напречна устойчивост и е
започнал да се движи странично прохлузно.
Относно причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка, в
заключението е посочено, че преди настъпване на ПТП автомобилът се е движил по прав,
хоризонтален пътен участък и сухо асфалтово покритие в много добро състояние. В
определен момент, водачът му е загубил контрол над управлението на автомобила и
същият е изпаднал в режим на странично плъзгане косо надясно. Причина за това
поведения на автомобила е рязко завъртане на волана на дясно. При това
положение, автомобилът кратковременно е описал завой с радиус, какъвто не би
могъл да се преодолее с наличната скорост, която в случая се е оказала
надкритична за моментната крива на завиване. Високата постъпателна скорост и
рязката промяна на траекторията довела до завъртане на автомобила около
вертикалната му ос и последваща транслация надясно, с водеща предна лява част.
Тоест, при рязко завиване на автомобила надясно е описана крива с такъв радиус,
при който скоростта му на движение вече се е явявала като надкритична за тази
траектория. Направен е извод, че
причината за изпадането на автомобила в аварийна ситуация и напускане на платното
за движение се дължи на несъвместимия радиус на завиване с наличната
постъпателна скорост на движение.
По време на извършения оглед на
местопроизшествието не са били открити следи от течове, задирания, прохлузвания
по асфалтовото покритие и прилежащата мантинела по разделителната ивица,
предхождащи откритите следи, които да посочват възникването на някаква
техническа неизправност по автомобила, която да е станала причина за
последвалото ПТП. В процеса на страничното плъзгане, гумите на автомобила (в частност
протектора) били подложени на значително странично натоварване, породено от
центробежните сили и реакцията на пътя. Тези обстоятелства, съчетани с
влошеното качество на материала на гумата довели до разкъсването и отделянето
на протектора на задна лява гума на автомобила, т.к. при огледа на задните гуми
от експертите било установено, че същите са с налични пукнатини по протектора и
страниците, получени в следствие на стареенето на материала.
Видно от заключението
процесният лек автомобил е оборудван фабрично с колани на всичките си
осем броя седалки за пътниците и един брой за водача на автомобила. По лични
възприятия на ВЛ-це, в момента на извършване на оглед на местопроизшествието,
инцидентния лек автомобил е бил с налични обезопасителни колани на всичките си
девет на брой седалки. Фабрично, лек автомобил Форд Транзит с per. № У1981АТ бил
произведен с девет броя седалки, включително и тази за водача на автомобила, но
видно от материалите по досъдебно производство № 59/2018 г. по описа на РУ
Стралджа към ОД на МВР Ямбол, броят на пътниците към момента на настъпване на
произшествието е бил 15, плюс водача (общо 16 човека).
Според ВЛ-це, показания на
ищцата, дадени на 19.06.2018 г. по ДП 59/2018 по описа на РУ Стралджа към ОД на
МВР Ямбол са: ,,...В буса имаше 16 човека, заедно с шофьора. В обратна посока
аз стоях на третата седалка зад В.
(водача на автомобила), по средата, вляво от мен стоеше И., а от дясно беше М., до
нея вдясно мъжа й П., който
по-късно почина, а до него беше Т...".
Предвид същите, ВЛ-це е посочило, че ищцата М. е седяла на последната,
триместна, трета седалка в автомобила, втора поред, считано отляво надясно. Към
момента на настъпване на произшествието на тази седалка седели пет пътника,
като отляво надясно поредността им е била следната: И., ищцата М., М., П. и Т..
Въпросната седалка била предназначена за трима пътника, като фабрично била
оборудвана с три броя обезопасителни колани. Наличието на пет броя пътници на
тази седалка правило практически невъзможно който и да е от тях да бъде с
поставен предпазен колан. На основание личните възприятия на ВЛ-це, към момента
на извършване на оглед на местопроизшествието, положението на коланите на втора
и трета триместни седалка в автомобила сочело, че нито един от пътуващите на
тези две триместни седалки не бил използвал (не е бил поставен и закопчан)
обезопасителен колан.
Заключението не се оспори от страните по
делото и се приема от съда като обективно и компетентно изготвено.
От
заключението на изслушаната по делото СМЕ е видно, че при
възникналото пътно-транспортно произшествие на 14. 04. 2018г., Т.С.М., е
получила автомобилна травма, като пътник в лек автомобил, при неговото
преобръщане извън пътното платно по време на движение с голяма скорост. Със санитарен
автомобил пострадалата била транспортирана в спешно отделение при МБАЛ „Д-р
Свети Пантелеймон"АД гр. Ямбол и
след извършените прегледи и изследвания и проведените консултации, била приета
на лечение в хирургичното отделение на същата болница. От приложената епикриза
било видно, че при приемането й, пострадалата е била в средно тежко общо
състояние, в съзнание, контактна, адекватна, отговаряла смислено на поставените
въпроси. Разказвала подробно за състоянието си. Анамнезата била снета по нейни
данни. Нямала ясен и точен спомен за случилото се непосредствено след травмата.
Оплаквала се от болки в областта на главата и корема. Заемала активно положение
в леглото, т. е. била в състояние да промени положението си сама на леглото, да
ляга и да става самостоятелно. По GCS била с
12 точки.
Било проведено консервативно
лечение с прилагане на медикаменти против отока на мозъка, вливания на
електролитни разтвори и обезболяващи медикаменти. Приложеното лечение повлияло
добре хода на лечението. В хода на лечението не настъпили усложнения. При
извършените КАТ(компютърно-аксиална томография) на главата, шията, корема и
таза не били установени травматични или болестни промени. Находката била
нормална. Нямало свободно подвижна течност в корема и не били установени данни
за травматични увреждания.
При изписването й на третия ден
от приемането й, пострадалата била спокойна, без висока температура. Била е
контактна, адекватна, по GCS с 15
точки Зениците са били еднакви, със запазена фотореакция. Липсвало
менингорадикулерно дразнене дишането е било двустранно везикуларно. Сърдечната
дейност е била нормална. Коремните стени са били меки, което позволявало
извършването на дълбока палпация, без реакция за болки. Перисталтиката е била
нормална. Крайници са били подвижни, без парези. Самата пострадала настоява да
бъде изписана от отделението.
Изходът от приемането бил
благоприятен, при изписването й пострадалата била със стабилизирано соматично и
неврологично състояние. При изписването й било препоръчано щадящ физически и
невропсихически режим. При изписването й било препоръчано да приема темпалгин - 2x1 т. и невробекс - 2x2 др. Било препоръчано състоянието на
пострадалата да се проследи от личният й лекар.
Според ВЛ-це, уврежданията от
вида получени от пострадалата и състоянието, в което е изпаднала вследствие
контузията на главата, са й причинили „ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО.
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА", т. е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК. Пострадалата при приемането й в болницата се оплаквала от
болки в областта на главата и корема. Била леко объркана, нямала е ясен и пълен
спомен за случилото се. Болките не били много силни, били са търпими.
Постепенно отминали за няколко дни. Към настоящият момент не би трябвало да има
болки, които да се дължат на получените травми при възникналото пътнотранспортно
произшествие. В болницата спрямо пострадалата е било прието медикаментозно
лечение приложени през устата и инжекционно венозно. Направените разходи били
във връзка лечението и възстановяването на пострадалата след травмите получени
при възникналото ПТП.
Видно от заключението на СМЕ, катастрофиралият
автомобил се преобърнал и напуснал пътното платно в дясно по посоката на
движението му. При това преобръщане е било възможно установените травми да се
получат и при закопчан колан, вследствие на удари в областта на главата и
корема на пострадалата от предмети и телата на останалите пътници от вещи и
предмети, които са били приведени в движение и от деформиралите се части от
купето на автомобила. Пострадалата не била получила травми в областта на
крайниците. В о.с.з. ВЛ-це е посочило отново, че с оглед
уврежданията, които е получила ищцата при процесното ПТП, пак е имало
възможност да получи същите увреждания дори и да е пътувала с предпазен колан,
защото по време на катастрофата автомобилът е извършил сложни претъркаляния и
преобръщания.
Престоят и лечението подействали
благоприятно върху общото състояние на пострадалата. Още при изписването й тя
била в добро общо състояние. При обичайни обстоятелства оплакванията на
пострадалите от болки в областта на травмите и неприятните изживявания от
полученото сътресение на мозъка отшумявали за срок от около 2-3 седмици. Това зависело
от индивидуалните особености на
пострадалите лица. Понякога този срок можел да бъде и по-кратък и рядко - по-дълъг.
Според ВЛ-це, пострадалата е
получила мозъчно сътресение или комоцио, което не е било придружено с изпадане
в безсъзнателно или коматозно състояние. В случаите, когато се касае за леко
сътресение на мозъка без изпадане в безсъзнателно състояние и с незначителни
оплаквания, лицата мотат да се лекуват и при домашно-амбулаторни или домашни
условия. При лицата със сътресение на мозъка придружено с изпадане в
безсъзнателно състояние, хоспитализацията е задължителна. Лекарствата, които са
били препоръчани да приема пострадалата след изписването й не са били изписани
от лекари от спешно отделение, а от лекарите от хирургично отделение. Нужно е
било изписаните лекарства да се закупят, тъй като е било възможно след
изписването й пострадалата все още да има главоболие и болки в областта на
останалите травми.
ВЛ-це е посочило, че не е
установило пропуски в диагностично-терапевтичния подход на лекарите спрямо
пострадалата.
Заключението на СМЕ не се оспори от
страните по делото и се приема от съда като обективно и компетентно изготвено.
По искане на ищцата по делото са събрани
и гласни доказателства:
Свид. С. Г.- свекърва на ищцата, е посочила, че на
14.04.2018г. при връщане от работа, снаха й пътувала в бус, който катастрофирал.
Свидетелката с другия си син й помогнали да стане, тъй като тя била шокирана и
не можела да върви. Качили я в линейка, която я закарала в болницата в Ямбол,
за да я прегледат, след което приели ищцата в болницата. В болницата снаха й
стояла три дни и на четвъртия я изписали. Свидетелката е заявила, че от
катастрофата ищцата имала натъртвания, коремни болки, главата й била подута,
гърба и краката й били посинени. Имала охлузвания по бузите. След като се
прибрала от болницата, снаха й не можела да се обслужва сама и свидетелката й
помагала. Това продължило около две седмици. Снаха й успяла да се съвземе
напълно след катастрофата след около два месеца. Според свидетелката, след
катастрофата на ищцата започнала да й пада косата и тогава се наложило да ходи
на кожен лекар да й изписват "разни мазила". След инцидента й били изписани
обезболяващи и снаха й ги пиела. Снаха й имала главоболие, била изнервена, и
много стресирана. Видно от показанията на Г. в бусовете били по около 17 човека. Хората
в катастрофиралия бус били натъпкани, като имало и седнали хора в багажника на
буса. Свидетелката е заявила, че снаха й към момента на катастрофата не е
работела и е нямала постоянна работа. В същата насока са й показанията на свид.
А.Г.- съпруг на ищцата, който също е пътувал в катастрофиралия автомобил и
пострадал от катастрофата. Свидетеля посочва, че след катастрофата съпругата му
се оплаквала от болки в корема, в гърба и в главата. Имала стъкла в косата.
Колената й били обелени. Стояла в болницата в Ямбол около 3-4 дни. След като я
изписали от болницата, продължавала да има болки в корема и не можела да се
обслужва сама. Помагали им неговите родители. Възстановяването на Т. продължило
около 2 месеца, тъй като тя не се чувствала добре. Пиела и обезболяващи
лекарства. След катастрофата съпругата му стана по-изнервена, по-избухлива, не
можела да работи каквато и да е работа, защото отново започвал да я боли
корема.
Представена е Молба -претенция за заплащане на обезщетение
с вх. № ОК-291791/09.05.2018 г., с която ищцата е поискала от застрахователя
заплащане на 26000 лв.- неимуществени вреди и 17,40лв.- имуществени вреди
следствие на процесното ПТП. С писмо изх. № НЩ-3519/28.05.2018г., ответникът е
уведомил ищцата, че във връзка с образуваната щета се нуждае от допълнителни
документи и към момента няма основание да изплати претендираното обезщетение.
Представена е фактура
№99450/17.04.2018г., видно от която, за престоя си от 3 дни в МБАЛ „Д-р Свети Пантелеймон"АД гр. Ямбол, ищцата е заплатила такса в размер
на 17,40лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Съгл. посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380.
Исковете
са допустими. Към момента на предявяване на ИМ в съда тримесечният срок по
чл.498 ал.3 КЗ, считано от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя е изтекъл, като застрахователят не се е произнесъл по нея.
Изискването от страна на застрахователя ЗД"БУЛ
ИНС"АД гр. София на допълнителни документи, извън
представените от увреденото лице по чл.498 ал.2 КЗ, при
положение, че разпоредбата на чл.496, ал.3
КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, ако той не е
представил определени документи, срещу отказа на застрахователя да се произнесе
по основателността на претенцията му, е недобросъвестно поведение, в разрез със
законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната
претенция, както и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба
на чл.106, ал.5 КЗ.
В
случая съществуването на застрахователно правоотношение между деликвента и
застрахователя е безспорно, както и осъществяването на ПТП с участието на
застрахования автомобил и ищцата.
По
отношение на противоправното и виновно поведение на водача на автомобила акар и
да не е налице влязла в сила присъда, деянието е установено от заключението на
САТЕ. Вещото лице авто-експерт е основало изводите си и на лични наблюдения при
огледа на претърпелия ПТП автомобил. Заключението не е оспорено и се кредитира
от съда. От същото се установява, че водачът на МПС е извършил действия, с
които е изгубил контрола над управлението на автомобила- рязко е завъртял
волана надясно. Не е контролирал непрекъснато управлението на автомобила по
начин, че да запази праволинейната му траектория на движение върху пътното
платно и да съобрази радиуса на завиване с наличната постъпателна скорост. С поведението
си ответникът е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.2 т.4 от Закона за движение по
пътищата, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да не
извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите
за движение. Нарушил е и чл. 20 ал.1, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. Следователно поведението му е противоправно. Вината
на дееца се презюмира на осн. чл. 45 ал.2 от ЗЗД. Презумпцията не беше оборена.
С оглед на това съдът счита, че фактическият състав на деликта е налице.
Уврежданията
получени от ищцата, съдът приема за установени от заключението на СМЕ и от
гласните доказателства. Съдът счита, че показанията на близките на ищцата за
наличието на телесни болки и стрес следва да се кредитират, съобразно
критериите за преценка на гласните доказателства по чл. 172 от ГПК, тъй като са
в съответствие с всички обстоятелства по делото. Заинтересоваността на свидетел
сама по себе си не е пречка за кредитиране на показанията му, доколкото не
противоречат на останалите доказателства по делото. Вещото лице по СМЕ дава
категорично заключение за настъпилите увреждания, сочи и като пряка и
непосредствена причинната връзка между ПТП и вредите.
По отношение на
иска за обезщетение за имуществени вреди: Видно от
представената по делото фактура за престоя си от 3 дни в МБАЛ „Д-р Свети Пантелеймон"АД
гр. Ямбол, ищцата е заплатила такса в размер на 17,40лв., в какъвто
размер е и претенцията и по делото. Ето защо съдът счита иска за основателен и
доказан и го уважава в посочения размер.
По отношение на размера на обезщетението, дължимо от
ответника по иска за неимуществените вреди: При определянето му следва да се
вземат предвид критериите, приети в ППВС № 4/1968 г. и приемащите го за актуално решения на
ВКС /напр.: Реш. №16/06.03.2012 г. по т. д. №461/2011г., т.
к., ІІ т. о./,
справедливостта като критерий за определяне на размера на
обезщетението при деликт съгласно
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност,
на приноса им спрямо
увреждането. В Реш. №177/27.10.2009г. по т. д. №14/2009г., т. к., ІІ т. о. на ВКС е прието, че обезщетението е онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите. Според ВКС понятието "неимуществени вреди" обхваща всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт
за определен период от време. Критерият за справедливост е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
В контретния случай ищцата е претърпяла телесни
увреждания, получила мозъчно сътресение или комоцио
/което не е било придружено с изпадане в безсъзнателно или коматозно
състояние/, и стресово разстройство на психиката. От ПТП-то претърпяла неудобства и страдания: болки в главата и в областта на корема. Периодът на лечение не е бил съпътстван от
усложнения. Налице е, макар и
кратък /за три дни/, болничен престой, свързан както с разстройство на здравето
и с неудобства при промяна на обичайния ежедневен режим. Според СМЕ, престоят и лечението
подействали благоприятно върху общото състояние на ищцата. Още при изписването
й тя била в добро общо състояние и при обичайни обстоятелства оплакванията й от
болки в областта на травмите и неприятните изживявания от полученото сътресение
на мозъка отшумявали за срок от около 2-3 седмици. Понякога според ВЛ-це този срок можел да бъде и по-кратък и
рядко - по-дълъг. Според СМЕ към настоящият момент, ищцата не би трябвало да
има болки, които да се дължат на получените травми при възникналото пътнотранспортно
произшествие. Следва да се вземе
предвид и причиненият стрес, чието значение като отрицателен, рисков фактор за
физическото и психическото здраве на човека, е общоизвестно. Според събраните
гласни доказателства в периода, в който ищцата се е възстановявала след
катастрофата имала главоболие, била по-изнервена, по-избухлива и стресирана. Липсват
ангажирани доказателства обаче за последваща промяна
в начина на живот на ищцата в следствие на този стрес. Следва да се посочи, че
до катастрофата ищцата не е била заета по ТПО. Изхождайки от тези конкретни
обстоятелства съдът счита, че интензитетът на болките и страданията не е много
висок и размерът на обезщетението следва да се определи на сумата от 2500 лв.
До този размер съдът счита иска за основателен и го уважава, а в разликата над
2500лв. до размера 26000лв.- като неоснователен и недоказан, го отхвърля.
Не се установи, ищцата да е допринесла за
увреждането по твърдения в отговора на исковата молба начин. Според ВЛ-це по
СМЕ, е било възможно установените травми да се получат и при закопчан колан,
вследствие на удари в областта на главата и корема на пострадалата от предмети
и телата на останалите пътници от вещи и предмети, които са били приведени в
движение и от деформиралите се части от купето на автомобила. В
о.с.з. ВЛ-це е посочило отново, че с оглед уврежданията, които е получила
ищцата при процесното ПТП, пак е имало възможност да получи същите увреждания
дори и да е пътувала с предпазен колан, защото по време на катастрофата
автомобилът е извършил сложни претъркаляния и преобръщания. При тези данни, в
случая ответникът е следвало да докаже с пълно доказване твърдението си за
съпричиняване на вредите. След като не е направен категоричен и обоснован извод
от експертизата, че вредите не биха настъпили при поставен колан, такова
доказване не е проведено. Поради това не може да се говори за принос на ищцата
за настъпване на вредите. ЯОС счита за неоснователно и твърдението за принос,
изразяващ се в качването на ищцата в препълнено МПС. Съгласно ЗДвП ищцата няма задължение да следи
дали в автомобила са качени повече пътници от това, което се предвижда в регистрационния
талон на автомобила, като това е задължение на собственика и управляващ същия.
От събраните по делото доказателства са оборени и твърденията в отговора на ИМ,
че при катастрофата ищцата е пътувала права. Поради това ЯОС счита, че
възражението на застрахователното дружество за съпричиняване на вредите е
недоказано и неоснователно.
Върху
определените от съда главници по исковете за имуществени и неимуществени вреди,
следва да се присъди и законна лихва за забава, като предвид нормата на чл.497 ал.1
КЗ следва да се начисли считано от 10.08.2018г.
-датата, от която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне от
ответника-застраховател по претенцията на ищцата, която е подадена на 09.05.2018 г.
В договор за правна защита и съдействие от
08.11.2019 г. /л. 206/, сключен между клиент Т.С.М.
и АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Ч.,***, чрез адвокат С.С.Ч. от САК,
е уговорено осъществяване на процесуално представителство и защита по т. д.
№50/2019г. по описа на ЯОС. Изрично е посочено, че на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА клиентът е освободен от заплащане на възнаграждение.
С оглед крайния изход от делото, са налице
предпоставките за осъждане на ЗД"БУЛ
ИНС"АД гр. София да заплати на адвокат С.С.Ч. от
САК, лично и в качеството му на представляващ АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Ч.,***
възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ на ищцата в
производството. Когато съдът определя възнаграждение за адвокат по правилото на
чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата не е обвързан от посочената сума, в
случая в Списъка по чл.80 ГПК сума от 1572лв., а следва сам да определи размера
на възнаграждението. Неговият размер се определя едностранно,
съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като предоставянето на правната помощ е безплатно. Когато
случаят попада в приложното поле на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
възнаграждението се определя на база защитавания материален интерес, а не на
уважения такъв. При всички случаи чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата не
изключва и не замества правилата за разпределяне тежестта за разноските между
страните в производството по делото, уредени в чл. 78 от ГПК. Определеното по
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., съобразно защитавания
материален интерес, адвокатско възнаграждение, съдът присъжда изцяло, само
когато защитаваният интерес е уважен/отхвърлен изцяло. При частично уважаване
на претенцията, следва възнаграждението да бъде коригирано съгласно чл. 78 от
ГПК по съразмерност. Получената едва тогава величина, представлява
възнаграждението, което насрещната страна по спора, следва да заплати на
адвоката осъществил помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1 от ЗА. Материалният
интерес за ищцата в производството е общо 26017,40 лв., поради което на
основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., следващото се
възнаграждение, е не по – малко от 1310,52 лв. Доколкото обаче предявените
искове са уважени само частично, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, дължимото
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, е в размер на 126,80
лв.
На основание чл.78,ал.3 ГПК ответникът
съща има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и такива следва
да му се присъдят в размер на 3197,84лв. /при определянето на разноските съдът
взема предвид посоченото възнаграждение за адвокат в Дог. за ПЗС от 08.11.2019г.-3120лв., сума посочена и
в представения в о.с.з. Списък по чл.80 ГПК от ответника. Съдът не кредитира
представения, след приключване на съдебното дирене и о.с.з., Списък по чл.80
ГПК от ответника- молба вх. №6129/14.11.2019г., и писмени доказателства/.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ЯОС, сумата от 100,70 лв.
-държавна такса върху уважения размер на иска, както и сумата 41,45лв.-
разноски за възнаграждение на ВЛ-ца.
Водим
от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ
ИНС"АД гр. София, с ЕИК-831830482 да ЗАПЛАТИ на Т.С.М. ***, с ЕГН-**********, със съд. адрес: ***., на основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането,
сумата 2500лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от ПТП настъпило на
14.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 10.08.2018г. до
окончателното й изплащане, като иска в разликата над 2500лв. до пълния предявен
размер от 26000 лв., като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ
ИНС"АД гр. София, с ЕИК-831830482 да ЗАПЛАТИ на Т.С.М., на основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането,
сумата 17,40лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени
вреди от ПТП настъпило на 14.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2018г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД гр. София, с
ЕИК-831830482, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
да ЗАПЛАТИ на адвокат С.С.Ч. от
САК, лично и в качеството му на представляващ АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Ч.,***, БУЛСТАТ177124360, регистрирано с номер в Единния регистър 2000045410, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Три уши" №8, ет.4, сумата
126,80лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Т.С.М. ***, с ЕИК-831830482 сумата 3197,84лв.-
разноски по делото.
ОСЪЖДА
ЗД"БУЛ ИНС"АД гр. София, с ЕИК-831830482 да ЗАПЛАТИ да
заплати по сметка на ЯОС ДТ в размер на 100,79 лв., както и сумата 41,45лв.-
разноски за възнаграждение на ВЛ-ца.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: