Р Е Ш Е Н И Е

№ .............. 13.11.2019г., град Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 02.10.2019 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева

секретар: Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева

търговско дело № 91 по описа за 2018 година на ЯОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по ИМ от: 1) А.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***; 2) С.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***; 3) М.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, всички чрез адв. М.М. - САК, съдебен адрес:***, срещу "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Дианабад", бул.„Г.М.Димитров" № 1, представлявано от Б. Г.И., Р. В. М. и Ж. С. К.. В ИМ се твърди, че първата ищца е майка, а вторият и третият ищец - братя на С. И.Д., починал в резултат на ПТП, станало на *****., около 16.50ч., в гр.Ямбол, на ул.„Н.Петрини". В резултат на ПТП-то на С. Д. е причинена тежка несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, врата, гърдите, корема и крайниците като непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия в състояние на травматичен и хеморагичен шок, вследствие обилните външни и вътрешни кръвоизливи и множествените счупвания на ребрата и костите на крайниците. Настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица на получените травматични увреждания и настъпилите усложнения при възникналото ПТП от 31.08.2016г. Водачът А.Г. е имал възможност да възприеме пресичащия пешеходец на разстояние по-голямо от опасната му зона за спиране, което му е позволявало при своевременна реакция да преустанови движението на автомобила преди мястото на удара. За недопускане на ПТП-то в границите на населеното А.Г. е трябвало да се движи със скорост до 50 км/ч, както и своевременно да предприеме мерки за намаляване на скоростта и спиране. Във връзка с инцидента било образувано ДП № 621/2016г. по описа на РУ-гр. Ямбол, пр.пр. № 3187/2016г. по описа на ОП-гр.Ямбол. ДП приключва с внасянето на обвинителен акт от 23.02.2017г. в ЯОС, по който е образувано нохд № 73/2017г. по описа на ЯОС, по което ЯОС постановява Присъда № 33/24.03.2017г., с която признава подсъдимия А.Г. за виновен и на основание чл.343, ал.1, б. „в", вр. чл.342, ал.1, вр. чл.54 и чл.58а, ал.1 НК го осъжда на две години лишаване от свобода като на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години. Присъдата е обжалвана от законните наследници на С. Д. и същевременно частни обвинители, и е образувано внохд № 143/2017г. по описа на АС - гр.Бургас, по което е постановено решение, с което е изменена Присъдата на ЯОС като БАС УВЕЛИЧАВА изпитателния срок от три години на четири години, и ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части. Процесното решение е влязло в законна сила.

Към момента на реализиране на ПТП от 31.08.2016г. л.а.„Рено" е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, обективирана в полица BG/30/115002362427, със срок на покритие от 18.09.2015г. до 17.09.2016г..

Ищците твърдят, че вследствие на нелепата смърт на С. Д. търпят душевни травми, изразяващи се в болки и страдания, които едва ли ще могат да бъдат превъзмогнати до края на живота им. От деня на смъртта на С. Д. при описаното ПТП са лишени от неговата любов, закрила и подкрепа. Приживе той е бил чудесен син и брат. Помежду им е имало силна емоционална и духовна връзка, той им е бил опора, активен помощник, съветник, най-добър приятел, неразделна част от сплотеното им семейство, ежедневно се виждали и поддържали контакт. През целия живот са имали силна емоционална връзка, преодолявали заедно трудностите. Внезапната му смърт е истински шок за цялото семейство и вероятно никога няма да преодолеят болката от загубата му.

На 16.10.2018г. ищците А.Д., С.Д. и М.Д., чрез пълномощника им И.С. Д., подали претенции, съответно Претенция с вх.№ 2584/16.10.2018г., Претенция с вх.№ 2583/16.10.2018г., Претенция с вх.№ 2582/16.10.2018г., с които поканили "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615 в 15 /петнадесет/ дневен срок от получаването на претенциите да заплати на всичките ищци по сума в размер на 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени и търпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, с оглед смъртта на С. И.Д., ЕГН **********, в резултат на ПТП от 31.08.2016г..

С оглед изложеното, ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615 да заплати на А.С.Д. сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, на С.И.Д. сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева, на М.И.Д. сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени и търпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на С. И.Д., ЕГН **********, в резултат на ПТП от 31.08.2016г., ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 06.11.2018г. до окончателното им изплащане.

Претендират присъждане на направените по делото разноски.

С ОИМ ответното "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве"АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, бул. Г. М. Димитров № 1, представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Р. М., чрез адв. С. Л. от ПАК, изразява становище, че ИМ е допустима, но неоснователна и излага съображения, че предявените искове са неоснователни, необосновани, недоказани, прекомерно завишени.

По отношение претенциите в размер на по 70 000 лева за ищците С.Д. и М.Д., възразява, че същите следва да се редуцират предварително до сумата от 5000 лева, съгласно промените в Кодекса за застраховането, свързани с приемането на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС - § 96, ал.1 във вр. с ал.3 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, обн. ДВ, бр.101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г..

Прави възражение за съпричиняване като твърди наличие на съпричиняване от страна на пострадалия С. Д., който е пресичал на необозначено за целта място, а не на пешеходна пътека, без да се съобрази със скоростта и отстоянието на приближаващите към него превозни средства, както и след употреба на значително количество алкохол (1,21‰), повлияло във висока степен на поведението, реакциите му и централната нервна система, ограничавайки възможностите му да реагира адекватно и да се самозапази в качеството му на пешеходец, че е предприел пресичането без дори да се огледа, като се е обърнал с лице към приближаващия автомобил секунди преди да бъде блъснат.

Твърди, че от техническа гледна точка ПТП е било предотвратимо, както за водача на МПС, така и за загиналия пешеходец.

Твърди, че противоправното поведение на пешеходеца се изразява в неизпълнение на задължението на пешеходеца по чл.113, ал.2 вр. ал.1, т.1 ЗДвП преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства.

Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение на лек автомобил „Рено Лагуна" рег.№ У 7211 АВ по силата на застрахователна полица № BG/30/115002362427.

Ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло и му бъдат присъдени разноските в настоящото производство, а ако исковете са основателни, моли за присъждане на по-нисък размер на обезщетенията.

С ДИМ се поддържат твърденията в исковата молба и се оспорват възраженията на застрахователното дружество. Възразява се, че в настоящата хипотеза разпоредбата на чл.493а КЗ, в сила от 07.12.2018г., е неприложима. Оспорва се възражението за съпричиняване от страна на пострадалия. Оспорва се, че ПТП е било предотвратимо от загиналия пешеходец.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа твърденията и възраженията в отговора на исковата молба.

В с.з. ищците, чрез адв.М., молят да бъдат уважени предявените искове като основателни и доказани. Претендира за разноски.

В с.з. процесуалният представител на ответника - адв.С., моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, а в случай, че бъдат приети за основателни, исковете на двамата братя да бъде уважен в размер с оглед ограниченията на § 96 от ПЗР на КЗ - 5000лв., а искът на майката да бъде уважен в размер 1/2 от претенцията. Претендира сторените разноски, за които представя списък.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е установено, видно от представените Препис-извлечение от Акт за смърт от *****., че С. И.Д. е починал на *****г.. Той е оставил законни наследници, видно от удостоверение за наследници с изх. № ГС/02-009578 от 08.09.2016г. преживяла съпруга и двама сина.

Видно от Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № ГС/02-016855 от 03.08.2018г., ищцата А.С. Д. е майка на починалия С. И.Д., а ищците С.И.Д. и М.И.Д. са негови братя.

От приложеното нохд 73/2017г. на ЯОС се установява, че ЯОС постановил Присъда № 33/24.03.2017г., с която признава подсъдимия А.Г. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 31.08.2016 г. около 16,50 часа в гр.Ямбол, по ул.„Н.Петрини“, в посока от ж.к.„Зорница“ към кръстовище „Биков мост“, при управление на собствения си лек автомобил „Рено Лагуна“ с peг. № У7211АВ, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП -управлявал е лек автомобил „Рено Лагуна“ с per. № У 7211АВ, със скорост около 110 км.в час, като е причинил по непредпазливост смъртта на пешеходеца С. И.Д. ***, на 70 години, ЕГН **********, поради което и на основание чл. 343, ал.1, буква „в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54 и чл. 58а ал. 1 от НК го ОСЪЖДА НА ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА като на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години. Присъдата е обжалвана от законните наследници на С. Д. и същевременно частни обвинители, и е образувано внохд № 143/2017г. по описа на АС - гр.Бургас, по което е постановено решение, с което е изменена Присъдата на ЯОС като БАС увеличава изпитателния срок, за който на основание чл.66, ал.1 НК е отложено изтърпяването на наложеното на А.Г. наказание лишаване от свобода, от три години на четири години, и потвърждава присъдата в останалите й части, което решение е влязло в законна сила.

На основание чл. 300 от ГПК, със сила на пресъдено нещо настоящият съд следва да приеме за установено, че е налице деяние, противоправно и виновно извършено от страна на водача А.Г., с което той е причинил по непредпазливост смъртта на С.И.Д., настъпила на ****., в резултат от пътно транспортно произшествие, станало същия ден около 16.50 часа, в гр.Ямбол, по ул.„Н. Петрини“, в посока от ж.к.„Зорница“ към кръстовище „Биков мост“, при управление на собствения си лек автомобил „Рено Лагуна“ с peг. № У7211АВ.

Безспорно е съществуването на валидно застрахователно правоотношение на лек автомобил „Рено Лагуна" peг.№ У 7211 АВ по силата на застрахователна полица № BG/30/115002362427 по валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, със срок на покритие от 18.09.2015г. до 17.09.2016г..

Безспорно е по делото е наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП за л.а., при управлението на който виновно от страна на застрахования водач А.Г.,***, на ******. е причинено процесното ПТП, довело до смъртта на С. И.Д..

По делото са представени протокол за оглед на местопроизшествие от 31.08.2016г.; фотоалбум от 31.08.2016г.; съдебно-медицинска експертиза на труп № 219/2016г.; тройна авто-техническа експертиза по ДП № 621/2016г., по описа на РУП-гр.Ямбол; обвинителен акт по ДП № 621/2016г., по описа на РУ-гр.Ямбол, пр.пр. № 3187/2016г., по описа на ОП-гр.Ямбол; Присъда № 33/24.03.2017г., постановена по нохд № 73/2017г., по описа на ОС-гр. Ямбол с мотиви; Решение по внохд № 143/2017г., по описа на АС - гр. Бургас.

Представени са от ответника протокол № 381 за извършена физико-химическа експертиза за алкохолна проба, който установява наличието на 1,2 промила етилов алкохол в кръвта на починалия; протокол за разпит на свидетел А.Г.Г. от 02.09.2016 г.; протокол за разпит на свидетел Н. Д. Н. от 02.09.2016 г.; протокол за разпит на свидетел Т. И. от 01.09.2016 г.; протокол за разпит на свидетел Х. Ж. от 07.09.2016 г.; протокол за разпит на свидетел Ж.Ч. от 17.10.2016 г.; протокол за разпит на свидетел И. Д. от 10.10.2016 г. Представените протоколи за разпит на свидетели, не могат да бъдат обсъждани по това дело като доказателства, тъй като свидетелските показания следва да се събират по реда на ГПК.

Видно от претенция с вх.№ 2584/16.10.2018г., претенция с вх.№ 2583/16.10.2018г. и претенция с вх.№ 2582/16.10.2018г. ищците са заявили пред ответника претенции за обезщетение. С уведомления до всеки с изходящи номера от 05.11.2018г. ответникът е отказал изплащане на обезщетение.

По делото са разпитани като свидетели на ищците Й. Д. - внук на ищцата А.Д., син на ищеца М.И.Д. и племеник на ищеца С.И.Д., и И.Д. - внук на ищцата А.Д. и племеник другите двама ищци.

От показанията на свид. Й. Д. се установява, че починалият е имал силна връзка с майка си и двамата си братя. След смъртта на баща си през 2001г. С. Д. станал глава на семейството (в смисъл на разширеното семейство). С.Д. е имал семейство, съпруга, две деца и две внучета, бил много жизнен и енергичен човек, не бил боледувал, много помагал на майка си и братята си. Майка му е над 90 години, живее в с.П., тя е трудно подвижна, с едното око не вижда. С. основно се грижел за нея, живеел при нея, той поддържал къщата на село, помагал и на братята си. Свидетелят сочи, че ищецът С.Д. е земеделски производител и преди години едва не загинал при падане на стена в стопанския двор. Когато се случило това, С. Д. изцяло поел управлението и много помагал на брат си докато бил в болниците. Сочи за много силна, емоционална връзка между починалия и ищците. Всички се допитвали до него за съвети. След смъртта му, всички много тежко понасяли загубата, особено майка му. Когато се събират на празници цялата фамилия им е много тежко, не е както преди. Свидетелят сочи, че С.Д. живеел в бащината си къща в с.П., при майка си и се грижел за нея. Преди ПТП, чичо му С.бил на село, имал рожден ден на 27 август. Казал му, че ще заминава за София, за да празнува рождения си ден със семейството. Когато се събирали на празниците, чичо му С.употребявал алкохол нормално, за "наздраве".

В показанията си свид.И. Д. - син на починалия при катастрофата на ****** г. С. Д., сочи, че на 29.8.2016 г. празнували рождения му ден в София. Той бил жизнен и енергичен човек до последния си ден, не боледувал, освен настинки. Грижел се за майка си, която има много здравословни проблеми - не вижда и едва ходи. Той бил човекът до нея в последните години. Смъртта му още повече влошила здравословното състояние на майка му. Тя много тежко изживява смъртта на сина си. Последните години дълги периоди починалият живеел при майка си на село. Със брат си С., който имал земеделско стопанство до селото, си помагали много, особено след инцидента, който С. претърпял - в стопанството една стена се срутила и го затиснала, в следствие на което след много операции му сложили изкуствена става. Починалият е бил доверен човек на брат си С. и се грижел за неговите работи, за препитаниято му, всичко било на неговите плещи. С другия му брат, който живее в гр.Е. - М.Д., починалият също поддържал ежедневна връзка. М.Д. имал много труден период, когато се наложило преждевременно да се пенсионира поради заболяване и тогава С. Д. му оказвал финансова подкрепа, за да премине тежките моменти. С. Д. ежедневно се виждал с майка си, която сама не може да се грижи за себе си, и братята си - имали много силна емоционална връзка. Всички хора го знаели като всеотдаен и подкрепящ човек. Той станал глава на фамилията след смъртта на баща си. Вече три години след смъртта му болката от загубата не била отминала.

Свид на ответника А.Г. - водачът на лек автомобил „Рено Лагуна“ с peг. № У7211АВ, в показанията си сочи, че на 31.08.2016г. се движил с автомобила си под моста до магазин "Кауфланд" в посока Старата автогара в гр.Ямбол. Било 16.30-17.00 часа, слънчево време. Автомобилът бил технически изправен с включени къси светлини. Пътната настилка била суха, нямало неравности по пътя - пътят е с две платна, неговото платно с две ленти. Нямало спрени превозни средства отстрани на пътя, които да ограничават видимостта. Сочи, че няма пешеходна пътека, където е станало ПТП. Видял пешеходеца, когато той бил на платното и се движел по него. Не си спомня на какво разстояние е бил, когато видял пешеходеца на платното в лявата лента. Пешеходецът тръгнал да пресича от ляво на дясно спрямо водача. Пешеходецът пресичал напречно на пътя. Свидетелят признава, че като видял, че пешеходецът е в лявата лента, се насочил от дясната към лявата лента, за да го заобиколи. Преди удара задействал спирачната система. Пешеходецът се ударил в дясната част на колата. Счупило се дясното стъкло. След произшествието слязъл от колата и се обадил на тел.112. Не приближил до пострадалия. След 10-15 минути пристигнал КАТ. Не помни преди произшествието с каква скорост се движил.

По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, извършена от в.л. инж.С.П., от заключението по която се установява, че произшествието е настъпило в гр.Ямбол на ул.„Николай Петрини", преди кръстовището с ул.„Срем", срещу бл.82 на ул.„Крали Марко". Мястото на удара, ориентирано спрямо габаритите на платното за движение, е на 28,18 м след мерната линия и на 5,1 м вдясно от левия край на дясното платно и на 1,3 м вдясно от осовата линия, спрямо посоката на движение на л.а.Рено. Средната скорост на 70-годишен мъж при бърз ход и алкохолно опиване е около 5,4 км/ч. Скоростта на автомобила преди ПТП е около 99 км/ч, опасна зона около 71 м. Скоростта на автомобила в момента на удара е около 72 км/ч. Към момента на настъпване на произшествието пешеходецът е бил под въздействието на алкохол - 1,21 промила. Водачът на л.а. Рено е реагирал на опасната ситуация със закъснение от около 2,64 сек., като за времето на закъснението, автомобилът изминава 72,47 м. Разстоянието от автомобила до мястото на удара в момента на възприемане на опасността от водача е 44,29 м. Разстоянието от лекия автомобил в момента на своевременно възприемане на опасността, т.е. в момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение, до линията на удара е 116,76 м. Вещото лице установява, че водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП като след навлизането на пешеходеца на платното веднага предприеме мерки за намаляване на скоростта си на движение. Според в.л., техническите причини за настъпилото произшествие са управлението на автомобила Рено от водача му със скорост значително надвишаваща разрешената за конкретния пътен участък в градски условия и закъснялата несвоевременна реакция от негова страна предвид предприетото пресичане на платното за движение от пешеходеца. Появата на пешеходеца на платното за движение пред коридора на движение на автомобила няма внезапен характер за водача на автомобил Рено. Ударът е бил предотвратим и при наличната скорост на движение на автомобила (99 km/h), но само при своевременна реакция на водача. Пресичането от страна на пешеходеца е извършено на участък от платното за движение където липсва пешеходна пътека или светофарна уредба. Видимостта за водача към мястото, откъдето пешеходецът е предприел пресичане, е 120 м - разстояние, достатъчно пешеходеца да извърши безопасно пресичане, при условие, че лекият автомобил се движи с разрешената скорост. В.л. се позовава на данни от наказателното дело, че пешеходецът е изчакал преминаването на един автомобил, след което предприел пресичането и в този момент не е попадал в опасната зона на движение на л.а.Рено. Предприетото пресичане от страна на пешеходеца съпоставено с натовареността на движението към момента на настъпване на произшествието и приближаващия го автомобил Рено е било безопасно.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която д-р Д.Б. дава заключение, че към момента на ПТП концентрацията на етилов алкохол в кръвта на пострадалия С. И.Д. е била 1,21‰ (СМЕ на труп №219/2016г. на д-р Т.Ч.) и той бил в първа към втора степен на алкохолно опиянение, при която са забавени реакциите. В.л. в заключението си пише, че първият стадий на алкохолно опиянение е стадий на еуфорията: настроението е приповдигнато, самоувереността се повишава, което улеснява социалното контактуване. Още на този най-ранен етап започват да се проявяват негативните ефекти на алкохола - нарушаване на двигателната координация, понижаване на вниманието и преценката. Състоянието обичайно се наблюдава при алкохолно съдържание в кръвта от 0,3 до 1,2 промила. Вторият стадий, наречен стадий на летаргията, започва от около 1 - 1,2 промила и продължава до около 1,8 промила, може частично да се припокрие с еуфоричната фаза. Най-характерното за този стадий е, че именно тук започва загубата на равновесие, но по настоящото дело няма такива данни за пострадалия. В.л. по принцип пише, че реакциите са силно забавени, започва да се засяга и мисленето, когнитивните способности. В.л. смята, че концентрацията на алкохол от 1,21‰ у пострадалия е повлияла на преценката му за пресичане и "в далечен аспект е могла да избегне ПТП, което е завършило с фатален край за С.Д..". Като отчита, че пострадалият е бил на 70 години, в.л. заключава, че възрастта като цяло влияе върху метаболизма на алкохола и въобще на познавателните способности на мозъка, които са намалени по принцип за тази възраст.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове по чл.226, ал.1 от КЗ(отм.) вр. §22 от ПЗР на КЗ и по чл.86 от ЗЗД.

Съгласно  §22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. По делото няма данни и не се твърди да е договорено друго, следователно в случая се прилага отменения КЗ.

Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Безспорно е по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП (31.08.2016г.) за лек автомобил „Рено Лагуна" peг.№ У 7211 АВ по силата на застрахователна полица № BG/30/115002362427 по валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, със срок на покритие от 18.09.2015г. до 17.09.2016г.. При управлението на този автомобил виновно е причинено пътнотранспортното произшествие, в резултат на което е починал С. Д.. Застрахователно правоотношение е възникнало и съществуващо към датата на процесното ПТП, поради което застрахователят-ответник носи риска при настъпване на застрахователното събитие.

По делото няма спор, че починалият С. Д. е син на ищцата А.Д. и брат на ищците М.Д. и С.Д., и към датата на смъртта си е бил на 70-годишна възраст.

Ищцата Д. като майка на починалия С. Д. е от кръга на лицата, посочени с Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. по гр.д. № 2/84 г., Пленум на ВС, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт поради непозволено увреждане.

В ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 на ВС Върховният съд е посочил кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг, и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи. С ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът се разширява чрез включване по изключение на всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

По делото се установи, че между ищците и починалия е имало трайна и дълбока емоционална връзка, тъй като след смъртта на баща им, С. станал глава на фамилията, грижил се за майка си, помагал на братята си, всички се допитвали до него за съвети и подкрепа. Той бил жизнен и енергичен човек, не боледувал, бил всеотдаен в грижите за семейството и роднините си. С. Д. се грижел за майка си, която е над 90 години, трудно подвижна и незряща с едното око. Той живеел при нея дълги периоди в последните години, той поддържал къщата на село, в която тя живеела, основно се грижел за майка си. Неочакваната му смърт довела до влошаване здравословното състояние на неговата майка. Тя много тежко изживява смъртта на сина си, загубата му е непрежалима.

С.Д. ежедневно контактувал и с братята си, които са по-малки от него. С.Д. оказвал важна подкрепа на брат си М., когато поради заболяване се наложило М. преждевременно да се пенсионира. Другият брат - С., бил земеделски производител и преди години едва не загинал при падане на стена в стопанския двор, в следствие на което претърпял много операции и му сложили изкуствена става. По-големият му брат С. му помагал много, бил негов доверен човек, изцяло поел дейността и запазил препитанието на брат си. Всичко това показва много силна и непрекъсната емоционална връзка между С.Д. и ищците - негови братя. След смъртта му всички много тежко понасяли загубата, вече три години след смъртта му болката от загубата не била отминала.

Съдът приема, че по делото е доказано съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и починалия, както и че ищците понасят сериозни морални болки и страдания от смъртта му. Следователно, предявените искове се явяват установени по основание.

Според чл.52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението на всеки ищец за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици от претърпените страдания, в каквато насока е съдебната практика на съдилищата и указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС. Определяйки размера на обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на С. Д., съдът съобрази възрастта на починалия към датата на настъпване на ПТП – 70 години, всички посочени по-горе обстоятелства, както и инфлационните процеси към момента на увреждането, определящи стандарта в страната към релевантния период, лимитите, вменени на застрахователните дружества. Съобразявайки всичко изложено, както и принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът приема, че претърпените от ищцата А.Д. неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от 50 000 лева, претърпените от ищеца С.Д. неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от 30 000 лева, както и претърпените от ищеца М.Д. неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от 30 000 лева.

При това положение, съдът следва да разгледа възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

При условията на чл.300 от ГПК въз основа на влязлата в сила Присъда № 33/24.03.2017г., с която се признава подсъдимия А.Г. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 31.08.2016 г. около 16,50 часа в гр.Ямбол, по ул.„Н.Петрини“, в посока от ж.к.„Зорница“ към кръстовище „Биков мост“, при управление на собствения си лек автомобил „Рено Лагуна“ с peг. № У7211АВ, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДвП -управлявал е лек автомобил „Рено Лагуна“ с peг. № У 7211АВ, със скорост около 110 км/час, като е причинил по непредпазливост смъртта на пешеходеца С. И.Д. ***, на 70 години, настоящият съд приема, че водачът на лекия автомобил - А.Г., е осъществил противоправно деяние, с което е изпълнил общия деликтен състав по чл.45 от ЗЗД и виновно е причинил смъртта на С. Д., настъпила на 31.08.2016г.. Влязлата в сила присъда е задължителна за този съд при разглеждане на исковете, свързани с гражданските последици от престъпното деяние, по отношение фактите на извършването му, на неговата противоправност и на виновността на дееца.

Осъденият водач е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, като управлявал в гр.Ямбол лек автомобил „Рено Лагуна“ с peг. № У 7211АВ, със скорост около 110 км/ч, при максимално разрешена скорост 50км/ч., и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца С. Д.. Пътят, където е станало ПТП е с две платна, всяко от които с по две ленти.

По делото е установено от заключението на САТЕ, че водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП като след навлизането на пешеходеца на платното веднага предприеме мерки за намаляване на скоростта си на движение. Причините за настъпилото произшествие са управлението на автомобила Рено от водача му със скорост 110 км/ч - значително надвишаваща разрешената скорост за конкретния пътен участък в градски условия, и закъснялата несвоевременна реакция от страна на водача, който видял пешеходеца. Появата на пешеходеца на пътното платно няма внезапен характер за водача на автомобила. Ударът е бил предотвратим само при своевременна реакция на водача. Предприетото пресичане от страна на пешеходеца съпоставено с натовареността на движението към момента на настъпване на произшествието и приближаващия го автомобил Рено е било безопасно, макар и извършено на място, където няма пешеходна пътека. Това място е ползвано за пресичане в посока от и към Кауфланд.

По делото има данни, че С.Д. е имал 1,21‰ алкохол в кръвта, но няма категорични доказателства, които да установяват, че употребеният от пострадалия алкохол по някакъв начин е влияел на движението му по пътното платно. Той е пресичал улицата напряко (свид.А.Г.), т.е. по най-късия път. Преди да пресече е изчакал друг автомобил, т.е. той се е съобразявал с приближаващите ППС. Ето защо, съдът намира, че движението на пешеходеца по пътното платно не е в причинна връзка с възникването на ПТП. Освен това, в Закона за движение по пътищата няма забрана за движение на пешеходци след употреба на алкохол.

Поради изложеното съдът намира възражението на ответника за съпричиняване на инцидента от страна на жертвата за неоснователно.

По отношение възражението на ответника, че претенцията в заявения размер противоречи на закона, доколкото с § 96 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането от 07.12.2018г. със задна дата е въведен лимит за претенциите на лицата по чл. 393а, ал. 3 от КЗ в размер на до 5000 лв., ЯОС намира следното: налице е противоречие между разпоредбата на § 96 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) и чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност", чийто чл.9, ал.1 предвижда минимални суми за обезщетение, а поради това, че макар и непряко приложими, директивите обвързват държавите-членки за постигането на определен резултат, а приетите от СЕС решения по тяхното приложение са задължителни (чл.633 от ГПК) то съдът следва да се съобрази и да приложи общностното право. Затова и в хипотезите на §96, ал.1 от ПЗР на КЗ съдът следва да определи обезщетението по справедливост, без да е ограничен от максималния лимит в посочения параграф, тъй като е в противоречие с посочените директиви. При констатиране на такова противоречие съдът е длъжен да приложи общностното право, като остави без приложение противоречащите му разпоредби от вътрешното законодателство, без оглед на това дали са предхождащи или последващи решението. В този смисъл е решение по дело С-277/12 – т. 2., в който се казва, че чл.3, параграф 1 от Директива 72/166 и чл.1, параграф 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5. В този смисъл е формирана и съдебна практика на съдилищата в РБългария – решение № 240 от 08.05.2019 на ОС Пловдив по т.д. № 540/2018 г., Решение № 201 от 16.04.2019 г. на ОС - Пловдив по т.д. № 541/2018 г. Решение № 194 от 5.03.2019 г. на ОС - Варна по т. д. № 1467/2018 г. Решение № 114 от 9.05.2019 г. на ВнАС по в.т.д. № 169/2019 г..

На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. от деня на увреждането дължи заплащането на законна лихва. Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално обусловена от отговорността на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД и отговаря за всички причинени от него вреди при същите условия. Ищците са претърпяли неимуществени вреди от смъртта на техния родственик, починал на 31.08.2016г. в резултат на ПТП на същата дата, и ответникът в качеството на застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач дължи от тази дата законна лихва върху обезщетението до окончателното изплащане. Предвид че искането за обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва е направено считано от дата 06.11.2018г., то съдът следва да го присъди от тази дата.

При този изход на спора и обстоятелството, че ищците са освободени по чл.83, ал.1, т.4 от ГПК от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавната такса върху уважения размер на всички претенции следва да се заплати от осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер на 4400 лв.,, както и 250 лв. разноски за в.л.

На основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да заплати на адв.М.М. от САК като упълномощен от ищцата А.Д., адвокатско възнаграждение в размер на 2030 лв. На същото основание ответникът следва да заплати на адв.М.М. от САК като упълномощен от ищеца С.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1430 лв., и адвокатско възнаграждение в размер на 1430 лв. като упълномощен от ищеца М.Д., или общо следва да заплати на адв.М. 4890 лв..

На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 281 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Осъжда ответника "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Дианабад", бул.„Г.М.Димитров" № 1, представлявано от Б.Г.И., Р.В. М. и Ж. С.К., на основание чл.226, ал.1 от КЗ(отм.) вр. §22 от ПЗР на КЗ, да заплати на ищцата А.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 50 000лв. (словом: петдесет хиляди лева) - обезщетение за претърпени и търпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина ù С. И.Д., поч. на *******. в резултат на ПТП, станало на 31.08.2016г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 06.11.2018г. до окончателното ù изплащане като за разликата до пълния предявен размер от 100 000лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

Осъжда "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Дианабад", бул.„Г.М.Димитров" № 1, представлявано от Б. Г.И., Р. В.М.и Ж.С. К., на основание чл.226, ал.1 от КЗ(отм.) вр. §22 от ПЗР на КЗ, да заплати на ищеца С.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 30 000лв. (словом: тридесет хиляди лева) - обезщетение за претърпени и търпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на брат му С. И.Д., поч. на *****. в резултат на ПТП, станало на 31.08.2016г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 06.11.2018г. до окончателното ù изплащане като за разликата до пълния предявен размер от 70 000лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

Осъжда "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Дианабад", бул.„Г.М.Димитров" № 1, представлявано от Б.Г.И., Р. В.М. и Ж. С.К., на основание чл.226, ал.1 от КЗ(отм.) вр. §22 от ПЗР на КЗ, да заплати на ищеца М.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 30 000лв. (словом: тридесет хиляди лева) - обезщетение за претърпени и търпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на брат му С. И.Д., поч. на ******. в резултат на ПТП, станало на 31.08.2016г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 06.11.2018г. до окончателното ù изплащане като за разликата до пълния предявен размер от 70 000лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

Осъжда ответника "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Дианабад", бул.„Г.М.Димитров" № 1, представлявано от Б. Г.И., Р. В. М.и Ж.С. К., на основание чл.78, ал.6 и чл.81 от ГПК, да заплати по сметка на Окръжен съд – Ямбол сумата 4400 лв., представляваща дължима държавна такса, и сумата 250лв. - разноски за в.л. от бюджета на съда.

Осъжда ответника "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Дианабад", бул.„Г.М.Димитров" № 1, представлявано от Б. Г.И., Р. В. М. и Ж. С.К., да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв.М. М.М. с ЕГН ********** от САК адвокатско възнаграждение в размер на 4890 лв..

Осъжда ищците (с посочени данни) да заплатят, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, на ответника разноски в размер на 281 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: