Р Е Ш Е Н И Е
№ 140 31.10.2019 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав на 23 октомври 2019 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ФАРФАРОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар: М.Коматарова
Прокурор: Е.Гоцев
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 270 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на служебно назначения защитник –
адвокат от АК-* на подсъдимия Н.М.О., роден на *** г. в С. А. Р., гражданин на С.
А. Р., с ЛНЧ **********, срещу Присъда № 47/24.07.2019 г., постановена по НОХД
№ 245/2019 г. по описа на Районен съд Елхово.
С атакуваната
присъда РС-Елхово е признал подсъдимите Н.М.О. /N. M. O./ И И.И.М. /I. I. M./ за виновни в това, че на **.**.**** година, в 11.05
часа, в района между гранична пирамида №16* и гранична пирамида №16*, в землището на село С., община Б., област Я., действайки в
съучастие, като извършители, направили опит да излязат през границата на
страната ни от Р. Б. в Р. Т., без разрешение на надлежните органи на властта,
като деянието им останало недовършено, поради независещи от тях причини -
задържането им от служители на „Гранична полиция” – МВР, поради което и на
основание чл. 279, ал. 1, вр. чл.
18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл. 54 от НК всеки един от тях е осъден на три месеца лишаване от свобода
и глоба в полза на Държавата в размер на 100.00 лв.
На основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на всеки от
подсъдимите е отложено от изпълнение за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата е взето отношение спрямо вещественото
доказателство по делото
- 1 брой яке, черно на цвят от текстил, с
неустановена по делото собственост, като е постановено на основание чл. 112 от
НПК същото да остане приложено по делото за съхранение в едногодишен срок от
влизане на присъдата в сила.
С присъдата, на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимите Н.М.О.
/N. M. O./ И И.И.М. /I. I. M./ са осъдени да заплатят направените по делото
разноски както следва: в приход на републиканския бюджет по сметка на РД "ГП"
- Елхово – по 77.40 лева и в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС – Елхово – по 20.00 лева, както и по 5.00 лева при служебно издаване на
изпълнителни листи по сметка на РС - Елхово.
На основание чл. 189, ал.2 от НПК е постановено
разноските за преводач, направени в хода на досъдебното производство в размер
на 60.00 лева и в хода на съдебното производство в размер на 105.36 лева, да
останат за сметка на органа, който ги е направил, а именно – РД "ГП"
- Елхово и РС – Елхово.
В подадената въззивна жалба се претендира отмяна на
присъдата и постановяване на нова такава, с която подс.О. да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.279, ал.1 вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
С молба вх.№**** от **.**.**** г. служебният защитник на
подсъдимия И.И.М., роден на *** г. в С. А. Р., гражданин на С. А. Р., с ЛНЧ **********
и ЕГН **********, е отправил писмено искане за присъединяване на основание
чл.320, ал.6 от НПК към първоначално депозираната въззивна жалба на защитника
на подс.О.. В молбата се отправя искане за отмяна на присъдата и постановяване
на нова такава, с която подс.М. да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.279, ал.1 вр.чл.18,
ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
Съдът, като прецени молбата за присъединяване към
въззивната жалба за допустима и основателна, присъедини подсъдимия И.И.М. към
подадената първоначална въззивна жалба и го конституира в качеството на
въззивна страна в процеса.
Въззивниците – подсъдими участват в съдебно заседание
чрез служебно назначените им защитници - адвокати от АК-*, които поддържат
изцяло въззивната жалба по изложените в нея съображения. Излагат становище, че присъдата
се основава само на предположения, т.к.
по делото липсват доказателства за това подсъдимите да са осъществили
престъплението, вменено им във вина. Посочва се, че в противоречие със закона намерените
веществени доказателства - яке и следи
от кръв, не са изследвани по реда на НПК, но въпреки това съдът е приел, че тъй
като единият от подсъдимите има наранявания по ръката, то кръвта по земята е
негова и той е виновен по повдигнатото обвинение. Отделно, защитниците сочат, че подсъдимите са
били установени от контролните органи в гориста местност до самата граница
между двете държави, а не по време на опит за преминаване на същата. В тази
връзка се претендира отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с
която въззивниците - подсъдими да бъдат признати за невиновни и оправдани по
обвинението. Алтернативно се иска подсъдимите да не бъдат наказвани, тъй като
са налице условията на чл. 18 ал. 3 от НК.
Представителят на ЯОП настоява да се потвърди изцяло
постановената от ЕРС присъда като правилна, обоснована и
справедлива.
Съдът след цялостна проверка на доказателствата по
делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт, в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от
лица имащо право и интерес от обжалване. Разгледана по същество се преценя като неоснователна по следните съображения:
Въззивният съд счита, че РС-Елхово е постановил присъдата
си след попълване на делото с необходимите доказателства, като е обсъдил същите
поотделно и в тяхната съвкупност. Решаващият съд е направил обосновани и законосъобразни
правни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна от въззивниците - подсъдими на престъпния състав
по чл.279, ал.1, вр.чл.20, ал.2 вр.чл.18, ал.1 от НК, като им е наложил и
справедливо наказание.
Правилно решаващият
съд е приел за установено, че въззивникът И.И.М. /I. I. M./ е роден на *** ***,
С. А. Р., гражданин на С. А. Р., с адрес в Р. Б. - град С., област Х., ул. „М.”
№**, с настоящ адрес ****, с к. п., със с. о., ж., т. на ж., с ЛНЧ **********,
н., с ЕГН **********, а въззивникът Н.М.О.
/N. M. O./ е роден на *** ***, С. А. Р., гражданин на С. А. Р., с адрес в Р. Б.
- град Х., област Х., ж.к. „Д.” №**, с настоящ адрес гр.С., с к. п., с п. о., н.,
р. като п., н., с ЛНЧ **********.
Към месец май 20**
година двамата въззивници разполагали с надлежно разрешение за пребиваване в Р. Б. /хуманитарен статут/ и се
намирали на нейна територия. Тъй като и двамата имали близки в Р. Т., с които
искали да се видят, решили да отидат до посочената държава. Понеже не
разполагали с надлежно разрешение да излязат през границата на страната ни,
решили да сторят това по неправомерен начин, а именно да преминат нелегално
българо-турската граница. На **.**.**** година сутринта, в изпълнение на
взетото решение, двамата въззивници отишли до землището на село С., община Б.,
област Я., а оттам продължили пеша в посока българо-турската граница. След като
преминали линията на сензорните датчици, разположени успоредно на временното
възпрепятстващо съоръжение /ВВС/, монтирано на държавната ни граница с Р. Т.,
двамата се насочили към самото съоръжение. Възпрепятстващото съоръжение било подсилено
със спираловидна режеща бодлива тел, тип „бруно“.
В 11.05 часа Н.О. и И.М. достигнали възпрепятстващото съоръжение, монтирано на
границата между Р. Б. и Р. Т., в района между 16* и 16* гранична пирамида, находящи
се в землището на село С., община Б., област Я. и за да се предпазят от
нараняване от бодливата тел поставили носеното от единият от тях черно яке на
последния най - горен ред на бодливата тел. След това, двамата се опитали да
преодолеят възпрепятстващото съоръжение и да излязат през границата. Движението
на двамата въззивници в граничната зона в района между 16* и 16* гранична
пирамида, било заснето от термовизионна камера, монтирана на около 20 метра от
възпрепятстващото съоръжение и установено от служител в Локален Координационен
Център, а именно - свидетелят Р. Р.. Последният уведомил незабавно старши на
ГПН /граничен полицейски наряд/ - свидетелят С. К., който изпълнявал служебните
си задължения заедно със свидетеля А. П.. Свидетелите К. и П. се насочили със
служебен полицейски автомобил незабавно към района на 16* и 16* гранична
пирамида и няколко минути след подаване на сигнала от свидетеля Р. Р. пристигнали
на посоченото им от свидетеля място.
Там, свидетелите К. и П.
констатирали, че на най – горния ред на бодливата тел тип „бруно“ е поставено
черно яке, както и че на мястото, на което било постановено якето възпрепятстващото
съоръжение е смачкано. Около самото съоръжение полицейските служители К. и П.
установили капки кръв, които проследили. По този начин, на около 50 метра от
съоръжението намерили двамата въззивници Н.О. и И.М., които се били придвижили
дотам, т.к. видели приближаването на полицейските служители към мястото, където
са се опитвали да преминат границата. Същите били задържани. Единият от тях бил
с наранена дясна ръка, като раната кървяла. На мястото на задържането
пристигнал „Началник група ОИД“ - свидетелят Г. А., заедно с преводач. В
проведеният разговор чрез преводача въззивникът, който имал нараняване по
ръката обяснил, че се е наранил от оградата. Заявил също, че двамата подсъдими
са възнамерявали да отидат в Р. Т., за да се видят със свои близки, които
живеели там.
След задържането на Н.О.
и И.М., граничните служители предприели действия по издирване и на други лица в
района, но не установили такива. В хода на издирвателните мероприятия било
установено, че следите около съоръжението са оставени само от две лица.
От заключението по
назначената по делото видео-техническа експертиза се установява, че в един от
файловете, съдържащ видеозапис, за времето от 11:02:29 ч. до 11:02:37 часа,
т.е. в продължение на 8 секунди в обхвата на камерата, заснемаща подстъпите към
временното възпрепятстващо съоръжение, се забелязват силуети на движещи се две
човешки фигури, с посока на движение от вътрешността на граничната зона на Р. Б.
към ВВС посока Р. Т., пресичайки линията на сензорните датчици. За времето от
11:05:34 часа до 11:06:16 часа на видеозаписите са установени силуети на
движещи се две човешки фигури с посока на движение от ВВС към вътрешността на
страната. Поради ниската резолюция на изследваното изображение, режима на
заснемане термовизионната камера, отдалечеността и гледната точка на камерата,
водят до загуба на детайли в изображението, което не дава възможност за
извличане на устойчиво различими идентификационни признаци, поради което и
съгласно заключението на вещото лице не е възможно да се посочи пола на
заснетите лица. По отношение на действията на записаните лица, експертът
посочва, че лицата са приближили ВВС, като са се движили заедно един след друг
и движението им е определено като бързо, прибягващо. Установено е от експерта,
че в ръцете си първото лице носи багаж с вид на раница и е с наметната връхна
дреха, а второто лице носи в ръка връхна дреха. Лицата отново влизат в обхватна
на камерата, връщайки се от ВВС към вътрешността на страната, пресичайки обратно
прилежащата линия на сензорни датчици, разположени успоредно на съоръжението и
излизат извън обхвата на заснемане. Установено е, че при връщането първото лице
носи багаж във вид на раница, а пред себе си държи връхна дреха. Второто лице е
без връхна дреха и не държи нищо.
Видно от приложените по делото Справки за съдимост,
издадени от БС при ЕРС въз основа на справки, направени в ЦБС при МП на Р. Б.,
двамата подсъдими са неосъждани.
Настоящия състав на въззивния съд намира за правилен анализа
на доказателствената съвкупност, направен от страна на решаващия такъв. Изложените
по-горе фактически обстоятелства се установяват по безспорен начин от събраните
по делото доказателства - обясненията на двамата подсъдими, дадени в хода на ДП
в качеството им на обвиняеми, приобщени към доказателствения материал по делото
чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4, предл. 1 от НПК, показанията
на разпитаните по делото свидетели С. К., Г. А., Р. Р., А. П. и П. С., дадени
от тях в хода на проведеното по делото съдебно следствие, заключението по
назначената по делото видео-техническа експертиза, както и от писмените
доказателства, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на
осн.чл.283 от НПК, които доказателства са непротиворечиви и съответни едни
спрямо други.
Въз основа на фактите и доказателствата по делото,
първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел от правна страна, че
въззивниците-подсъдими Н.О. и И.М. са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.279, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 18, ал. 1
от НК. Правните изводи на районния съд, подробно изложени в мотивите
на обжалваната присъда, напълно се споделят от въззивната инстанция и не е
нужно тяхното преповтаряне или възпроизвеждане в настоящото решение.
Като неоснователен въззивният съд преценя довода на
защитниците за недоказаност на обвинението, респ. за неправилност и
необоснованост на присъдата. Твърдението на защитниците, че по делото е
установено само, че двамата подсъдими се намирали в близост до линията на
държавната граница и ръката на единият от тях кървяла, без обаче да е
установено, че двамата са предприели действия по преодоляване на граничното
съоръжение, не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал,
разгледан и анализиран в неговата цялост и взаимовръзка. От доказателствата по
делото, коментирани по-горе, включително и от обясненията на
въззивниците-подсъдими, в които те признават, че са направили опит да преминат
границата на страната ни чрез излизане от Р. Б. и влизане в Р. Т., с цел да се
видят със свои близки роднини, които се намират там, се установява по
категоричен и безспорен начин движението на въззивниците - подсъдими от
територията на Р. Б. към временно възпрепятстващото съоръжение /ВСС/ и обратно,
времето на тяхното движение, нараняванията по ръката на един от подсъдимите,
вида на нараняванията, намерените следи от кръв от възпрепятстващото съоръжение
до мястото, където О. и М. са задържани от граничните власти, намереното черно
мъжко яке, поставено върху възпрепятстващото съоръжение, липсата на установени
други нарушители на държавната граница на инкриминираната дата и час в района
на 16* и 16* гранични пирамиди. Всичко това, в своята съвкупност, цялост и
логична свързаност, по непротиворечив и категоричен начин водят до извод, че
именно двамата въззивници са автори на деянието, за което са привлечени към
наказателна отговорност.
Правилно и обосновано, първоинстанционният съд е дал
отговор и на искането на защитниците за приложение на разпоредбата на чл.18,
ал.3 от НК, като го е оставил без уважение, т.к. в случая по делото не се
установява двамата въззивници О. и М. да са се отказали доброволно от
довършване изпълнението на престъплението.
В конкретния случай въззивната инстанция споделя
извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за определяне на
наказанията на подсъдимите при условията на чл. 55 от НК.
Първоинстанционният съд е извършил необходимата преценка на степента на
обществената опасност на извършеното и извършителите, като правилно е приел за
смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение и на двамата подсъдими
оказаното от тях съдействие в досъдебното производство и чистото им съдебно
минало. Така посочените обстоятелства не разкриват многобройност, нито се
характеризират с изключителност, доколкото се касае за типични и често срещани
смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен това, с оглед характера и
степента на обществена опасност на извършеното престъпление, не може да се
направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко.
При индивидуализиране на наказанията, определени на
всеки от въззивниците, районният съд е пропуснал да вземе отношение относно наличието
на предпоставките на чл.58, б.„а”
от НК и да прецени дали същите са налице по отношение на деянието и
обуславят приложението на чл. 55 от НК.
Преценката се извършва като се вземе предвид степента на осъществяване на
намерението на извършителите и причините, поради които същото е останало
недовършено. В конкретиката на процесния случай, цялостната оценка на
релевантните за деянието факти не обуславя приложение на разпоредбата на чл.58, б.„а”
от НК, т.к. задържането на подсъдимите от граничните служители им е
попречило да осъществят докрай и да довършат започнатото осъществяване на намерението
си да преминат границата. С оглед на всичко това не е налице основание за
определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.
В резултат, настоящият състав на въззивния съд намира
наложеното на всеки един от въззивниците наказание при условията на чл.54 от НК
- лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на 100 лева, както
и при отлагане на изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода на
осн. чл.66 ал.1 от НК за срок от три години, за справедливо. Същото е съобразено
със степента на обществена опасност на осъщественото деяние, която е
сравнително невисока с оглед начина на осъществяване на деянието от една страна
и с ниската степен на обществена опасност на личността на извършителите,
предвид обстоятелството, че са с чисто
съдебно минало към момента на извършване на деянието, а и механизма на
осъществяване на престъплението. Затова и определеното на минимума на предвиденото в текста наказание глоба и
лишаване от свобода и с приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК при
минимално предвидения в същата срок, се явява справедливо и съответно на
целите, визирани в чл.36 от НК.
Правилно и обосновано съдът се е произнесъл с присъдата
относно веществените доказателства и направените по делото разноски.
По изложените съображения, настоящият съдебен
състав намира, че наведените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни,
като постановената първоинстанционна присъда е правилна и законосъобразна,
поради което следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и в съответствие с чл.338, вр.чл.334,
т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 47/24.07.2019 г., постановена по НОХД №
245/2019 г. по описа на Районен съд Елхово.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.