Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.11.2019
год. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд І -ви
въззивен граждански състав
на 15.10.2019 година, в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. МАРТИНА КИРОВА
Секретар Л. Р.
като разгледа докладваното от съдия М. Кирова
в.гр.д.№ 258/2019г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.Е.Х., с ЕГН ********** *** против Решение №465/ 20.06.2019 г., постановено по гр.д. №4977/2018 г.
по описа на ЯРС.
С посоченото
решение първостепенния съд е отхвърлил предявеният от М.Е.Х., с ЕГН **********
против П.Ж.Щ., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.108 от ЗС да бъде
признато за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на
29 кв.м. от ПИ с идентификатор № 87374.559.46.4, които пространствено липсват
от югозападната част на сградата и са присъединени към югоизточната част на ПИ
с идентификатор № 87374.559.46.3, както и за осъждане на ответницата да предаде
спорните 29 кв.м. Със същото решение М.Е.Х. е осъдена да заплати на П.Ж.Щ.,***
в размер на 600.00 лв.
С въззивната жалба на М.Е.Х. решението на
ЯРС се атакува изцяло с твърдения за
неправилност като се възвеждат доводи за допуснати от първостепенния съд
нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на съдебния акт.
В жалбата са изложени подробни съображения по същество на направените
оплаквания. Иска се отмяна на решението на ЯРС и постановяване на ново, с което
предявеният в производството иск да бъде уважен. Заявена е и претенция за присъждане
на разноски за двете инстанции. Доказателствени искания не са направени.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от П.Ж.Щ., в който е
заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност
и законосъобразност на атакуваното решение. Изложени са подробни съображения по
същество. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски
пред въззивната инстанция. Доказателствени
искания с отговора на въззивната жалба не са направени.
В с.з. въззивницата М.Е.Х., редовно призована се
явява лично и с адв.С. К. от АК-Ямбол, ред.упълномощен пред настоящата въззивна
инстанция. Жалбата се поддържа от процесуалния представител на въззивницата по
изложените в същата съображения и се заявява оспорване на отговора на
насрещната страна. В хода на устните прения адв.К. изтъква, че атакуваното Решение постановено по гр.д.№
4977/2018 г. по описа на ЯРС, се явява необосновано поради това че почива единствено
на технически критерии, като не е налице нито един юридически факт, който да
послужи като основание за постановяване на обжалвания съдебен акт. Възвеждат се
доводи, че неправилно в акта си решаващият първоинстанционен съд е цитирал и се
е позовал на посоченото в мотивите Решение на ВКС, което в случая според адв.К. е несъотносимо, тъй като скицата или кадастралната карта
не създават право на собственост. Ирелевантно за правото на собственост е
обстоятелството какви
калканни стени има в процесната сграда, която от заключението по
съдебно-техническата експертизата е видно, че е пристроявана многократно през
годините, тъй като според пълномощника на въззивницата не калканната стена е
индиция за собственост, а в случая нотариалния акт, издаден вследствие на
извършена доброволната делба. Недопустимо е някаква калканна стена, която
носела покрива да определя разпределението на имота и то поради това, че в нея
нямало врата и т.н., тъй като това са технически решения. С тези съображения
адв.К.прави искане
за постановяване на решение, с което да бъде отменено атакуваното решение на
ЯРС и да бъде постановено единственото правилно в случая решение, с което процесните
29 кв.м от сградата - предмет на спора да бъдат върнати на въззивницата, тъй
като същите се владеят неправомерно от ответницата, без каквото и да е правно
основание. Заявява се претенция за
присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата
П.Ж.Щ., редовно призована не се явява в с.з. Депозираният от нея писмен отговор
по въззивната жалба на насрещната страна се поддържа с изложените в същия
съображения и доводи и с направеното с него искане, от процесуалния й
представител - адв.Г.Г. ***, ред.упълномощен. От страна на адв.Г. се заявява
оспорване на жалбата на въззивницата Х., като в хода на устните прения се
изтъква, че както в жалбата, така и в пледоарията на пълномощника на
въззивницата не се изтъкват обосновани аргументи, които да водят на извод за неправилност
на обжалвания съдебен акт. Фактическото преповтаряне на изложените
обстоятелства в исковата молба, не се покрива с правната квалификация на
исковата претенция, каквато е определил ЯРС при разглеждане на делото. Изтъква се, че делбата, с последващото
прехвърляне на недвижимия имот, по никакъв начин не е определила обема на
собственост, придобит от въззивницата. Според адв.Г. изключително аргументирано
е становището на СТЕ, която установява, че въпросните сгради - 4 на брой,
находящи се в процесния ПИ, не са търпели никакви корекции през 1972 г.
Безспорно е, че сградата, собственост на въззиваемата Щ. е такава от 1972 г. като
няма никакви данни, от които да е видно,
че част от сградата от 29 кв.м. са били по някакъв начин заграбени, прибавени
към обекта й на собственост. Изтъква се, че е безспорно, че процесните сгради
залепени на калкан помежду си, дават ясни критерии на разграничаване по
квадратура и обем, като сградата, собственост на въззиваемата е по-висока от
сградата на въззивницата, както и покрива е по-висок. Адв.Г. в хода на устните
прения сочи, че от показанията на разпитания по делото свидетел безспорно е установено,
че съществуващата сграда, собственост на доверителката му, се владее от 1972
г., когато е последния ремонт на тази сграда, първоначално от нейния баща, а
след това и от самата въззиваема. Позовавайки се на разпоредбата на чл.98 от ЗС,
се възвежда довода, че не е установено спорните 29 кв.м. да представляват
някаква обособена част, която да е присъединена към обекта с кадастрален номер,
завършващ на 3, собственост на въззиваемата. Предвид на тези си съображения и
поддържайки и тези, изложени в писмения отговор адв.Г. прави искане за
постановяване на решение, с което да бъде потвърдено решението на ЯРС като
правилно, обосновано и съобразено с практиката на съда и с писмените
доказателства. Заявена е претенция за разноски пред настоящата въззивна инстанция
съгласно представен списък по смисъла на чл.80 от ГПК.
Фактическата обстановка по делото не
е изцяло безспорна, поради което и настоящата въззивна инстанция дължи преценка
и анализ на доказателствената съвкупност, приобщена по делото.
След самостоятелна оценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящата въззивна
инстанция приема за установено следното от фактическа
страна:
Производството
пред РС-Ямбол е образувано въз основа на искова молба, предявена от М.Е.Х. ***,
депозирана чрез пълномощник - адв.М.А. ***, против П.Ж.Щ. ***, с която е
предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС - за признаване за установено по
отношение на ответницата, че ищцата е собственик на процесните 29 кв.м. от
сграда с идентификатор № 87374.559.46.4, представляваща жилищна сграда-еднофамилна
със ЗП от 114 кв.м., които
пространствено липсват от югозападната част на сградата и са присъединени към
югоизточната част на ПИ с идентификатор № 87374.559.46.3 и за осъждане да предаде владението
им.
Не е спорно,
че праводателите на ищцата и на ответницата са придобили на основание давност, наследство,
дарение и покупко-продажба, а за самата ответница въз основа на
покупко-продажба, правото на собственост върху процесния имот, находящ се в гр.
Я., ул.“********“**, за което свидетелстват представените
към писмения отговор на ответницата Щ. три Нот.акта – Нот.акт за собственост на
недв.имот по давност и обстоятелствена проверка №200, т.ІІІ, д.№997/1970г. по
описа на Ямболски народен съд, Нот.акт за продажба на недвижим имот по реда и
условията на ЗУЖСВМЖСВ №38, т.VІІІ, рег.№10207, д.№690 от 12.10.2000г. по описа
на Нотариус Т.Д. с рег.№243 на НК с район на действие - съдебния район на РС-Ямбол и Нот.акт
за собственост върху недв.имот №169, т.V, рег.№7187, д.№770/2002г. по описа на
Нотариус Д.Л. с рег.№322
на НК с район на действие - съдебния район на РС-Ямбол.
Впоследствие
въз основа на Договор за доброволна делба от 31.07. 2018г. с нотариална заверка
на подписите с рег.№3806/31.07.2018г. извършена от Нотариус Д.Л. с рег.№322 на НК с район на
действие - съдебния район на РС-Ямбол, реални дялове от процесния недвижим имот
са придобили праводателката на ищцата – Ц.Д. Ч.- 241/361 ид.ч. от ПИ с
идентификатор № 87374.559.46 по КК и КР на гр.Ямбол одобрена със Заповед РД-№18-39/30.08.2005год.
на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: гр.Я., ул.“*******“ №**, с начин на трайно предназначение:
„урбанизирана“, начин на трайно ползване – ниско застрояване, целият с площ 361
кв.м., с номер по предходен план 6644, кв. 80, в едно с изградените в имота сграда на един етаж
с идентификатор № 87374.559.46.4 с предназначение жилищна сграда – еднофамилна,
със застроена площ 114 кв.м. и сграда с идентификатор № 87374.559.46.5 - друг
вид сграда за обитаване със застроена площ от 23 кв.м. при посочени граници,
както и ответницата П.Ж.Щ. – 120/361 ид.ч. от ПИ, в едно с изградените в имота
сграда на един етаж с идентификатор № 87374.559.46.3, със застроена площ от 40
кв.м., постройка с допълващо застрояване с идентификатор № 87374.559.46.2 с площ 19 кв.м. и подобрения в имота.
Впоследствие
на същата дата - 31.07.2018г. въззивницата М.Е.Х. - ищца по първоинстанционното
производство по силата на покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №2, т.IV, рег.№3811, д.№438/2018г. по описа
на Нотариус Д.Л. с рег.№322 на НК с район на действие - съдебния район
на РС-Ямбол, е придобила от праводателката си Ц.Д.Ч., описаният по-горе имот, поставен в
дял на Ч.при
доброволната делба.
На
31.07.2018 год. между страните по делото е сключен Договор за разпределение
правото на ползване на процесният съсобствен недвижим имот, съобразно скица –
неразделна част от договора.
С нотариална
покана от 10.09.2018 год., връчена на въззиваемата на 21.09.2018г., ищцата е
поканила ответницата Щ. да й върне стаите, с площ приблизително 30 кв.м. от
нейната сграда, които владее неправомерно. Това обстоятелство е било оспорено
от ответницата с Констативен протокол от 18.10.2018 год.
По делото и
от двете страни са ангажирани гласни доказателства чрез показанията на
допуснати свидетели - на страната на ищцата – Д. И. Н. /без родство със страните/ и на
страната на ответницата – П.В. В. /леля на отв.Щ./. От показанията на
св.Н.– агентът,
чийто услуги ищцата е ползвала при закупуване на имота, се приема за
достоверно, че заедно са ходили на оглед, видели са двора, но не са влезли в
жилището от съображения за сигурност – покривът не бил в добро състояние.
Имотът бил обявен в Агенцията за недвижими имоти, в която работи свидетелката,
за продажба като съсобствен с трето лице, като продавачката е обявила за
продажба имотът в състояние и площ по документи. В показанията си св.Н. е категорична, че не й било
съобщено за някакъв проблем с имота като сочи, че двете сгради били с входове
от различни улици. В обитаемата част свидетелката не била влизала.
От
показанията на свидетелката В., за която се установи, че познава
ответницата и семейството й, се приема за достоверно, че е живяла за шест
месеца в имота, когато била ученичка през 1972 год. като по това време къщите
на двете семейства били слепени, имали отделни стени и входове. Свидетелката е
категорична в показанията си, че от 1972 год. къщата на ответницата е търпяла
промени, но само от външна страна, откъм улицата, а не от страната на съседите.
Съседният имот бил неизползваем отдавна.
Пред РС-Ямбол
е изслушана комплексна съдебно-техническа експертиза, вещите лица по която –
инж.Д.П. и инж.Ф.Д. след като са извършили необходимия
оглед и замервания в имота, както и са се снабдили с необходимите справки, са констатирали,
че по различните през годините планове от 1965 г. до 2005 год., в имота са били обособени сгради с различни
номера и площ. По скица и КК сграда с идентификатор №87374.559.46.4 по КК е с площ 114 кв.м., а сграда с идентификатор №87374.559.46.3 по КК е с площ 40 кв.м. В действителност при геодезическо измерване
се установило, че границата на сграда с идентификатор
№87374.559.46.3 по КК и с идентификатор №87374.559.46.4 по КК, до която същата се ползва от ищцата е по линия АВ от
комбинираната скица, приложена към заключението, като по тази линия е изпълнена
калканна стена. Западно от калканната стена е изградена постройка с очертания
АВСД , която на скицата от КК е нанесена като част от сграда с идентификатор №87374.559.46.4 по КК. В действителност сграда с идентификатор №87374.559.46.4 по КК е разделена на две части – източна част с площ 85, 85
кв.м. и западна част с очертания АВСД с площ 28,90 кв.м., като границата е
гореописаната калканна стена. Посочената част е по-висока от сграда с идентификатор №87374.559.46.4 по КК и е с отделен покрив, като постройката с площ 28,90
кв.м. конструктивно и функционално не е част от сграда с идентификатор №87374.559.46.4 по КК, като към момента на огледа помещенията й са
приобщени към сграда с
идентификатор №87374.559.46.3 по КК, включително покрива е решен и изпълнен като общ
покрив с този на сграда с
идентификатор №87374.559.46.3 по КК. Покривът на сграда с идентификатор
№87374.559.46.4 по КК е изпълнен
като отделен покрив.
След
извършено геодезическо измерване площите на сградите са идентични с тези по КК
и са следните: - за сграда с идентификатор №87374.559.46.4 по КК - 114, 75 кв.м и за сграда с идентификатор №87374.559.46.3 по КК – 40, 02 кв.м. Проследявайки отразеното за сградите в
КП по години вещите лица са констатирали, че към 1965 год. сграда с № 10 с
очертания АВСД е била самостоятелна сграда и ПМЖ. Частта от сграда с идентификатор №87374.559.46.4 по КК с площ 85, 85 кв.м. обозначена на приложената към
заключението на в.лица комбинирана скица с очертания АBEMN не е строена едновременно със
западната част от същата сграда с очертания АВСД с площ от 28,90 кв.м., което
вещите лица са констатирали по различни посочени показатели, както и двете
части не са свързани една с друга. Не може да бъде установено точно коя част
кога е била строена. Частта от сграда с идентификатор
№87374.559.46.4 по КК с очертания АВСД
е приобщена към сграда с
идентификатор №87374.559.46.3 по КК. Към двете сгради няма допълнителни застроявания и
пристроявания. Към настоящия момент помещенията от постройката АВСД са свързани
конструктивно и функционално към помещенията на сграда с идентификатор №87374.559.46.3 по КК, като не може да се определи кога е станало това. Освен това
вещите лица са констатирали грешки от по 7 – 10 см., които са допустими и не са
основание за изменения на КК. Според тях ако има грешка в кадастъра тя е била
при обединяването на постройките.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба, депозирана от въззивницата
М.Е.Х. - ищец по първоинстанционното производство, е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.259
ал.1 от ГПК, от легитимирана страна при наличието на правен интерес с оглед
изхода на спора в развилото се пред ЯРС гр.д.№4977/2018г. по описа на същия съд.
Въззивният съд констатира, че обжалваното
решение не страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост.
Във въззивната жалба са наведени доводи за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, поради което
съобразно нормата на чл.269 изр.2-ро от ГПК, преценката на настоящия състав при
постановяване на решението е ограничена до посоченото в нея.
При преценка по същество:
Въззивната жалба на въззивницата се
намери от ЯОС за неоснователна, а атакуваното решение на
РС-Ямбол за правилно, като съображенията за този извод са следните:
Предявеният ревандикационен иск от М.Е.Х. против П.Ж.Щ. е с правна
квалификация чл. 108 от ЗС.
По
допустимостта: Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен
интерес от предявяване на установителния иск. Ищцата претендира, че е
собственик на 29 кв.м. по силата на покупко – продажба,
обективирана в Нот.акт №2,
т.IV, рег.№3811,
д.№438/2018г. по описа на Нотариус Д.Л. с рег.№322 на НК, които пространствено липсват откъм югозападната част на сградата й с
идентификатор №87374.559.46.4 по КК, цялата с площ 114 кв.м. по Нот.акт и
приложена скица на имота, като същите кв.м. са присъединени към североизточната
част на жилищния имот на ответницата с идентификатор №87374.559.46.3 по КК със
ЗП от 40 кв.м. по Договор за доброволна делба и скица. Твърди се, че тази
спорна част от имота на ищцата в някакъв момент е присъединена към имота на
ответницата и без основание се владее от същата, която от своя страна отрича
правото на ищцата. Доводът на ответницата е, че ищцата придобивайки
индивидуален самостоятелен обект – посочената по-горе жил.сграда, който не
отговаря на посочените в Нот.акт кв.м., не означава, че ответницата е завладяла
или присъединила към своя самостоятелен обект спорната част, като в тази насока
се изтъква, че при извършената доброволна делба между наследниците, предходни
съсобственици на индивидуалните обекти, същите са извършили подялба и
разпределение на самостоятелни обекти, придобити в дялове и именно тази делба е
послужила като придобивно основание за възмездно прехвърляне на индивидуалния
обект в собственост на ищцата. Същевременно ищцата в обстоятелствената част на
иск.молба твърди, че е констатирала посоченото несъответствие в площта на
жил.сграда с идентификатор №87374.559.46.4 по КК след като е
закупила имота и е започнала да го ремонтира.
Ревандикационният
иск е средство за защита вещното право на собственост или на ограничено вещно
право и съдържащото се в него право на владение, накърнено чрез отнемане на
фактическата власт върху вещта. В константната практика на ВКС е прието, че
обемът и предметът на ревандикацията зависят единствено от обема права на
ищеца, както и от обема, в който тези права се накърняват. В тази връзка е
допустима ревандикация както на идеална част, така и на реална част от имот,
включително и реална част от постройка, какъвто е процесният случай, ако
собственикът на вещта е лишен от владението само на тази част. /В този см.
Решение № 428 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2009 г., II г. о., ГК,
д-к съдията К. Маринова/
По
основателността на иска: Искът по чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик
срещу трето лице, което владее вещта без правно основание. За да бъде уважен,
ищецът следва да докаже кумулативното наличие на три предпоставки: 1. че е
собственик на вещта-предмет на иска; 2. че вещта се намира във владението или
държането на ответника и 3. че ответникът владее или държи вещта без правно
основание. Не е ли налице коя и да е от тези три предпоставки, искът не може да
бъде уважен.
В случая спорът между страните по делото е на
плоскостта на фактическо несъответствие в площта на двете жил.сгради - на
ищцата с идентификатор №87374.559.46.4 по КК и на ответницата с идентификатор
№87374.559.46.3, с отразената квадратура
на същите в титулите им за собственост.
Същественото
в случая е, че въз основа на доказателствената съвкупност и преди всичко
представените от страните документи, по силата на които същите се легитимират
като собственици, се установява, че до извършването на делбата между
наследниците, предходни съсобственици на индивидуалните обекти, която е
послужила и като придобивно основание за възмездно прехвърляне на индивидуалния
обект с идентификатор №87374.559.46.4 по КК,
собственост на ищцата, владението и ползването на отделните обекти се е осъществявало в идеални части. По делото
не е установено, липсват каквито и да е данни и доказателства, преди, по време
и впоследствие след делбата да е извършвано придаване на отделни
части от жил.сграда с идентификатор №87374.559.46.4 по КК, собственост на
ищцата към жил.сграда с идентификатор №87374.559.46.3, собственост на
ответницата. Липсват и доказателства в подкрепа на твърдението на въззивницата
за завземане, присвояване и изместване на стени и др.
Обстоятелството, че ищцата е придобила самостоятелен обект, който е възможно да
се различава по квадратура от описанието в нотариалния акт, по никакъв начин не
води на извод, че ответницата е завладяла или е присъединила към
самостоятелния си обект части в претендирания обем, които ищцата твърди, че
принадлежат към нейния жил.обект. В тази насока правилно ЯРС е цитирал и се
позовал на приложимата в случая практика на ВКС - посоченото в мотивите на
обжалвания съдебен акт решение №1171/22.12.2008г. по гр.д.№4521/2007г. на І
ГО на ВКС, съгласно което "разминаването
на посочената в титула за собственост площ с действителната такава, респ. с
площта по плана, не означава
непременно,че е налице завземане на имота от съседен такъв".
Въз основа на заключението на приобщената по делото,
допусната и изслушана в производството пред ЯРС комплексна СТЕ, се установява
по безспорен начин, че при огледа на място сграда с идентификатор №
87374.559.46.4 по КК, собственост на ищцата, е разделена на две части - източна
част отбелязана на комбинираната скица /Приложение №1 към експертизата/, с
очертания АBEN с площ 85.82 кв.м. и западна с
очертания АВСД с площ 28.90 кв.м. /спорната площ/, които не са свързани една с
друга и имат различна височина. Конструктивно спорната постройка с очертания
АВСД не е част от сградата на ищцата с посочения идентификатор. Освен това
вещите лица са констатирали при извършения оглед на място, вследствие на който
са придобили непосредствени впечатления, че източната част на сградата на
ищцата с очертания АBEN с площ 85.82 кв.м. не е строена
едновременно със спорната западна част от сграда с идентификатор №
87374.559.46.4 по КК с очертания АВСД с площ 28.90 кв.м. Тази спорна част с
пространствени очертания АВСД според заключението на неоспорената комплексна
СТЕ, е функционално и конструктивно свързана към сградата, собственост на
ответницата с идентификатор № 87374.559.46.3 по КК, за която експертите са
констатирали, че не е изградена като едно цяло, а на части, с пристрояване,
като първоначално застрояване е отразено с Кадастралния план от 1978г., а
последващо в периода 1989г.-2005г. Въпросната спорна постройка с площ 28.90
кв.м. не съставлява самостоятелен обект, а е свързана с жил.сграда на
ответницата с идентификатор № 87374.559.46.3 по КК с общ покрив, общ вход, предоставящ
достъп до спорните 28.90 кв.м. да има само от входа на ответницата. Друг
елемент възвеждащ извод, че тези 28.90 кв.м. не съставляват по своето естество
самостоятелен обект е, че между тях и ползвания от ищцата имот с идентификатор №87374.559.46.4 по КК има
изградена калканна стена, която се явява външна стена на сграда без прозорци,
към която е предвидено непосредствено да се застрои друга сграда. Или с
оглед на това процесната постройка от 28.90 кв.м. не е самостоятелен
обект на правото на собственост, поради което и не би могла да се прехвърля
отделно от собствеността на главната вещ, в случая сграда с идентификатор № 87374.559.46.3 по КК, собственост
на ответницата, към която конструктивно е свързана. Още повече, че е установено
по делото въз основа на показанията на свидетелката Василева, че спорната
реална част се владее и ползва от ответницата, а преди това от нейните
праводатели, като фактическото положение е било такова още към 1972 год. и
насетне, т.е. много преди сключване на Договора за доброволна делба на 30.07.2018г., по силата
на който праводателката на ищцата, а впоследствие и ищцата по силата на
покупко-продажба е придобила собствеността върху жил.сграда с идентификатор №
87374.559.46.4 по КК с площ от 114 кв.м.
Съгласно
възприетото в Решение № 80 от 27.07.2018 г. по гр. д. № 3114 /2017 г., ВКС, ГК,
2-ро ГО, "Заснемането със самостоятелен идентификатор по кадастралната
карта само по себе си не доказва, че е налице обособен обект на правото на
собственост, а е само индиция, че последният притежава характеристиките на
такъв и има посоченото предназначение. Функционалното предназначение на имота
във връзка с преценката за самостоятелния му характер не се определя от
посоченото в кадастралната карта, то подлежи на установяване". В тази
връзка очевидно е, че спорните 28.90 кв.м. не са самостоятелен обект като в
случая принадлежността им следва главната вещ по смисъла на чл.98 от ЗС. Още
повече, че е установено по несъмнен начин конструктивната и функционалната им
свързаност към жил.сграда с идентификатор №
87374.559.46.3 по КК, собственост на ответницата. Предвид на това настоящият
въззивен състав се солидаризира напълно с извода на районния съд, че в
настоящият случай процесните 28.90 кв.м. не представляват самостоятелен обект
на правото на собственост, функционално и конструктивно са свързани към
сградата, собственост на ответницата с идентификатор № 87374.559.46.3 по КК и представляват принадлежност към този основен
обект. Те на общо основание следват принадлежността на сградата, към която са свързани
или са предназначени да обслужват, и за тях е приложима разпоредбата на чл.98
от ЗС. Собствеността върху процесните 28.90 кв.м. следват собствеността на сградата, към която те са трайно прикрепени,
дори те да не са изрично описани в титула за собственост на ответницата. Нещо
повече тази принадлежност на спорните 28.90 кв.м. към сградата на ответницата е
такава, че по смисъла на чл.97 от ЗС не би могла тази процесна площ да се
отдели без съществено повреждане на сградата на ответницата, към която са
функционално и конструктивно свързани.
В обобщение, съдът намира, че не е доказана първата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 от ЗС –
ищцата да е собственик на спорните 29 кв.м.
присъединени към жил.сграда на ответницата, което обосновава същия като неоснователен да бъде отхвърлен, както правилно е постановил първоинстанционния ЯРС.
С
гореизложеното съдът дава отговор на възраженията на въззивницата и като счита
жалбата й за неоснователна, като намира, че следва да потвърди обжалваното
решение като правилно.
При този
изход на делото следва да бъде уважена и заявената претенция на въззиваемата П.Щ.
да бъде осъдена въззивницата М.Х. да й заплати сторените в настоящото въззивно производство
разноски съгласно представен списък по смисъла на чл.80 от ГПК в размер на
300.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство съгласно Договор за правна защита и съдействие от 23.06.2019г.
В полза
на ответницата пред настоящата инстанция следва да бъдат присъдени направените
от нея разноски по делото в размер на 300.00 лв.
С оглед
изхода на делото, претенцията за разноски на въззивницата е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 272 от
ГПК, ОС-Ямбол
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №465/ 20.06.2019
г., постановено по гр.д. №4977/2018 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА М.Е.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на П.Ж.Щ., с ЕГН **********, с адрес *** **, със съдебен адрес ***, кантора №*** чрез адв.Г.Н.Г. ***, сторените във въззивната инстанция
разноски в размер на 300.00 /триста/
лева.
РЕШЕНИЕТО на осн.чл.280 ал.2 т.1 от ГПК подлежи
на касационно обжалване пред ВКС чрез
ЯОС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.