МОТИВИ на Присъда № 86/13.08.2019 г.,
постановена по НОХД № 200/2019 г. по описа на ЯОС
Съдебното производство е
образувано по обвинителен акт, с който Окръжна прокуратура – Ямбол е предявила
обвинение, против подсъдимия Х.С.В., за престъпления по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1, вр. чл. 198,
ал. 1, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 от НК и чл. 194, ал. 1 от НК. В
производството пред първата инстанция, подс. В. се възползва от диференцираната процедура по глава ХХVІІ от НПК. В открито съдебно
заседание, прокурорът поддържа обвинението и счита, че същото е доказано от
обективна и субективна страна. Намира, че подс. В. е осъществил престъпните
състави на чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 , вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 116
ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК, както и на чл. 194, ал. 1 НК. Пледира на подсъдимия
за извършеното престъпление по чл. 199, ал. 2 НК да му се наложи наказание в
размер на 20 години лишаване от свобода, а за престъплението на чл. 194, ал. 1
НК – 1 година. Счита, че на основание чл. 23 от НК следва да се определи общо
наказание в размер на 20 години лишаване от свобода, което с оглед изискванията
на чл. 58а НК – да се намали с една трета и да се изтърпи при първоначален
строг режим. По отношение на иззетите по делото веществени доказателства счита,
че парите общо в размер на 1195 лева следва да бъдат върнати на дъщерята на
пострадалия – Д.К., а всички останалите веществени доказателства като вещи без
стойност, следва да бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата.
Предявените от гражданските ищци искове намира за основателни и доказани,
поради което настоява същите да бъдат уважени до пълния им размер, в който са
предявени. Намира, не са налице основание в настоящия момент да бъде изменена взетата
мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Адв. Г. *АК – повереник на
гражданските ищци и частни обвинители Д.Д.К., С.И.С.
и К.И.С., намира че по делото безспорно е установено, че подсъдимият е
осъществил деянието по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1, вр. с чл. 198, ал. 1,
вр. чл. 116 ал. 1, т. 6 пр. 2 НК, както и това по чл. 194, ал.1 НК. Счита, че при
определяне на наказанието следва да бъде приложен чл. 58а, ал. 2, вр. с чл. 57,
ал. 1 НК – на подсъдимия да се определи наказание доживотен затвор, което да се
замени с наказание 25 години лишаване от свобода. Поддържа предявените искове за
обезщетения. Частния обвинител и граждански ищец Д.К. се присъединява към казаното
от повереника си и счита за несправедливо подсъдимия да бъде наказан при
приложение на Глава 27 НПК. Подс. Х.В., при съкратеното съдебно следствие, по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на ОА и дава съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. Защитникът адв. Д. *АК счита, че подсъдимият изцяло е приел
аргументите на обвинението и лично е съдействал за разкриването на обективната
истина, чрез своите обяснения. Настоява на подсъдимия да се определи общо наказание
лишаване от свобода за двете деяния, което съгласно чл. 58а НК наказанието да
се намали с 1/3. Изтъква сравнително младата възраст на подсъдимия,
самопризнанията и съдействието, което е оказал на разследващите органи. Счита,
че гражданските искове са предявени в завишен размера, имайки предвид възрастта
на убития и факта, че са живеели разделени с ищците. Подсъдимият
се присъединява към пледоарията на неговия защитник и изразява съжаление за
извършеното.
Съдът
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На
основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК
съдът прие за установени фактите, изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт, както
следва:
Подсъдимият Х.С.В. е роден
на *** ***, със с. о., н., н. д.. Живял е в семейната им къща на ул. „К. П. В."
№ * в гр. Т. заедно с баща си С. В.С., починал на **.**.**** г. Майка му - С. Х.
И., последно е живяла отделно от семейството в с. С., община Т., починала на **.**.****
г. Подсъдимият имал двама братя - В.С.В., живущ *** и Т. А. И. - живущ в гр. С.
З., с които не поддържал връзка и контакти. Подсъдимият В. нямал постоянна
работа и доходи, включително и към лятото на 20** г., имал ограничен кръг
социални контакти, в т.ч. и с пострадалия К. Д. К., злоупотребявал често с
алкохол. Негов съсед по имот бил пострадалия К. Д. К., роден на *** г., който
живеел сам в къщата си на ул. „К. П. В.” № * в гр. Т., състояща се от 2 стаи,
коридор, баня с тоалетна и двор. Боледувал дълги години от диабет, а в резултат
на заболяването му през 20** г. оперативно бил ампутиран десния му крак. В това
си състояние бил трудно подвижен, не напускал дома си, а вътре се придвижвал с
инвалидна количка, проходилка или патерици. В началото имало наета жена да се
грижи за него, но с подобряване на състоянието му във времето тя била
освободена, като пострадалият успявал да се справя сам с домакинската работа и
личната си хигиена. Поддържал постоянни контакти с дъщеря си – свид. Д.К. ***, с която били в прекрасни
взаимоотношения.
Пострадалият бил пенсионер,
като към лятото на 20** г. получавал пенсия в размер на 574,66 лв., превеждана
по издадена му дебитна карта от Банка „ДСК”. Тъй като не излизал от дома си, в
началото пари от картата му теглел негов съсед и приятел - свид. Т. И. Т., а след
това и до м. юли 20** г. друга негова съседка - свид. Л. Х.И.. Последната се
ангажирала да му тегли необходимите парични средства, да му пазарува според
нуждите, да му плаща сметките за изразходвани ток, вода и др., като за целта с
дебитната си карта й предоставял и ПИН-кода. Наличните у него пари съхранявал в
нощно шкафче, разположено непосредствено до леглото му в стаята, в която спи.
Близките му съседи и
приятели го познавали като добър човек, с чувство за хумор, незаядлив и
неконфликтен. Пострадалият К. Д. К. поддържал приятелски отношения със свид. Т.
И. Т. и подс. Х.С.В., които често го посещавали в дома му, последния обикновено
вечер да разговарят помежду си и да се черпят с алкохол. Както свид. Т., така и
подс. В. знаел къде си държи пострадалия
парите в къщата /в нощното шкафче до леглото/, тъй като многократно в негово
присъствие го е бил виждал да отваря и да изважда пари оттам. През м. юни 20**
г. в разговор по телефона с дъщеря си – свид. Д.К.Д. пострадалият споделил, че
има спестени пари и иска да направи ремонт на една от стаите, както и да му
направят бетонова рампа пред входната врата на къщата за по-лесно излизане и
придвижване, защото му били поръчали електрическа инвалидна количка. По желание
и молба на пострадалия, в периода от ** до **.**.20** г. на няколко пъти свид. Л.
Х.И. изтеглила чрез дебитната му карта общо сумата от 1500 лв., която предала
лично на него в дома му. В началото на м. юли 20** г. работници от строителна
фирма „***” ООД – гр. Т. с управител свид. Н. А. Д. извършили ремонт на задната
стая в къщата на пострадалия /не тази, в която живее и спи/, като поставили нов
двукрилен ПВЦ прозорец с едно отваряемо крило. По-късно същата фирма трябвало
да продължи и с други ремонтни дейности по къщата.
На неустановена дата,
преди и около **.**.**** г. подс. В. отишъл вечерта до дома на пострадалия и
започнали да се черпят с алкохол – ракия. Били само двамата, а в момента, в
който останал сам в стаята, щото пострадалия отишъл до тоалетна, обвиняемият
решил да извърши кражба на пари. Знаел къде ги държи, отворил шкафчето и взел
сумата от 200 лева, които след като се прибрал в дома си поставил в
полиетиленов плик под дървена секция в стая, намираща се в ляво от входната
врата на къщата му.
На **.**.**** г. починала
майката на обвиняемия – С. Х. И., последно живяла в с. С., община Т.. Тъй като
не разполагал с пари /с изключение откраднатите 200 лева, но за да не буди
подозрение за тях/, подсъдимият поискал от пострадалия в заем сумата от 100
лева за погребението. Последният му отказал под предлог, че не му бил върнал
предишни дадени му в заем 10 лева и подсъдимият не отишъл на погребението на
майка си. По предварителна уговорка между пострадалия и свид. Н. А. Д., на **.**.****
г. работници от фирма „***” ООД – гр. Т. започнали изграждането на бетонова
рампа в двора и до входната врата на къщата и ремонт на задната стая с поставения
по-рано прозорец, с цена на услугата около 650 лв., която следвало да бъде
платена след окончателното приключване на работата. По изграждане на рампата
работили работници от горната фирма - свидетелите И. Г. И., П. Г. П., И. Ж. И.
и Д. Х. Д., а за разплащане на всичката свършена работа, пострадалият бил упълномощил
устно да се занимава свид. Т. Т.. В процеса на работа пострадалият поискал да
му бъде оправена и оградата на къщата, както и да бъдат допълнително залети с
бетон части от долните нива на оградата и двора и други строителни работи, при
окончателна цена приблизително 1000 лв., платима отново след приключване на
работа. Всички описани по-горе строителни дейности били извършени за времето от
**.**.**** г. до **.**.**** г. от работници на фирмата „***” ООД – Т. – свидетелите
И. Г. И., П. Г. П., И. Ж. И. и Д. Х. Д.. Всяка сутрин през тези четири дни, при
отиване на работа, вратата на къщата на пострадалия била винаги отворена и той
ги чакал в инвалидната си количка, общувал с тях и през деня по време на
работата им. Всеки ден при тях се появявал и подс. В., наблюдавал и той какво
работят, разговарял с тях и пострадалия. На **.**.**** г. около 09,00 часа
сутринта, свид. Т. И. Т. посетил пострадалия в къщата му и разговаряли за
ремонта и плащането. Пострадалият извадил пари от нощното си шкафче и се
оказало, че разполага със сумата от 580 лева. Свидетелят Т. му казал, че тези
пари няма да са достатъчни, на което пострадалият отговорил, че ще помоли свид.
Л. Х.И. да му изтегли още. Около 10,00 часа същият ден, пострадалият позвънил
по телефона на свид. Л. И. и я помолил да отиде до дома му. След като отишла й
дал дебитната си карта с искането да му изтегли сумата от 400 лв. Свидетелката Л.
И. се върнала в дома си, срещнала се там с внука си – свид. З. Д. К., дала му
дебитната карта да изтегли пари и ги занесе на пострадалия. Свидетелят К. и
баща му отишли до старата автогара и от монтиран там банкомат изтеглил сумата
от 400 лева. След това двамата се върнали до дома на пострадалия, свидетелят К.
му дал дебитната карта и изтеглените пари – 400 лева, поговорили с него и после
си тръгнали. Общата сума, с която към **.**.**** г. пострадалият разполагал в
дома си, възлизала на сумата от 980 лв. На **.**.**** г. в късния следобед,
работата в къщата и двора на пострадалия окончателно приключила. Свидетелите И.
И., П. П., И. Ж. И. и Д. Д. събрали всичките си инструменти и си заминали.
Инструментите оставили в двора пред къщата на пострадалия с уговорката на
следващия ден – **.**.**** г. рано сутринта да отидат отново и ги приберат. По
същото време подс. В. се намирал на улицата пред къщата си и тази на
пострадалия. Видял заминаването на работниците и това, че били събрали всичките
си инструменти и ги оставили в двора на пострадалия. Около 20,00 часа на **.**.****
г. подсъдимият отишъл в дома на пострадалия и влязъл в стаята му – тази в ляво
от входната врата на къщата. Пострадалият го поканил да се почерпят и двамата
седнали на масата и започнали да употребяват алкохол – ракия. Времето било
доста топло, пострадалият бил облечен само по долни гащи - боксери и гол от
кръста нагоре. Няколко часа прекарали заедно, говорили за ремонта в къщата и
двора на пострадалия, гледали телевизия и през цялото време продължили да пият
алкохол – ракия. Около полунощ, повлиян от алкохола, пострадалият започнал да
се дразни с подсъдимия, двамата се скарали и взаимно си отправяли псувни, без
да се стига до физически контакти. Пострадалият заявил на обвиняемия да си
тръгва и сам тръгнал с инвалидната си количка към леглото да си ляга. Подсъдимият
обаче не тръгнал веднага, а разчистил масата и измил ползваните чаши и посуда.
Като знаел, че пострадалият има налични пари в дома си и възползвайки се от
създадената между тях ситуация на конфликти и обиди, решил да му вземе парите,
като преди това го умъртви. Пострадалият не бил все още легнал, седял на
леглото си, когато подсъдимият обвиняемият се приближил към него, бутнал го и
го ударил с ръка в главата – около лявата буза и ухото, в резултат на което той
паднал по гръб на леглото. Подсъдимият го стиснал с ръце по врата, а после
продължил да го души със завивката за спане – тънко олекотено юрганче, тигрово
с цветове кафеникаво и черно. Ръцете на пострадалия останали под завивката, а
като хванал горния й край с двете ръце, подсъдимият започнал силно да го
притиска в областта на шията и с натиск надолу към леглото. За по-голяма
собствена опора и с цел да увеличи силата на притискане, в един момент поставил
коляното си на леглото, а в следващия – стъпил върху него и с левия си крак и
обувка. Продължил с употребата на сила върху пострадалия дотогава, докогато
след като няколко пъти прихъркал, спрял да мърда и не давал вече признаци на
живот. Подсъдимият изчакал малко и като се убедил напълно, че е починал,
отворил нощното му шкафче и взел отвътре сумата от 980 лева в различни
банкноти. След това затворил шкафчето и подредил внимателно намиращите се върху
него вещи на пострадалия – мобилен телефон, дистанционно управление, очила и
метална обувалка. Поставил в близост до леглото инвалидната количка и ляв
чехъл, ползван от пострадалия, след което без да гаси осветлението на стаята и
нощната лампа напуснал къщата, като оставил входната й врата отключена и се
прибрал в дома си. Сложил откраднатите пари в прозрачен полиетиленов плик и с
цел да ги укрие, поставил на долната дъска на разтегателна маса в хола на
къщата си. За да прикрие извършеното, подсъдимият решил да инсценира ситуация,
че някой друг е влизал в къщата с цел да вземе пари, но проникването вътре да е
станало с взлом. Напуснал дома си, отишъл отново до къщата на пострадалия откъм
задната стая със сменения прозорец. Навън било тъмно, подсъдимият намерил на
земята парче бетон, заострено в единия край и започнал да удря по прозореца.
Нанесъл три удара, държейки парчето бетон в ръката си, а не да го хвърля. При
първия удар стъклото само се напукало, при втория вече се счупило, а с третия
разширил получилия се отвор. Докато е нанасял ударите, подсъдимият усетил
порязване от стъкло и по двете ръце, не бил разбрал в тъмното да е прокървил,
но почувствал болка. Изчакал известно време отвън да не би някой да е чул шума
от счупване на прозореца, но останало тихо и нямало никой наоколо. Тогава подсъдимият
проврял ръката си през направения отвор на прозореца и от вътрешната му страна
успял да достигне дръжката и го отворил. Хванал се отстрани за рамката на
прозореца, надигнал се и влязъл в стаята. Светнал лампата и видял на пода
парчета счупени стъкла. Взел метла и лопата, измел стъклата и ги сложил в бяла
пластмасова кофа от латексова боя. Забелязал тогава, че ръцете му кървят и
започнал да попива кръвта със салфетки. След това затворил прозореца, изгасил
лампата в стаята и отишъл в другата, където лежал починал пострадалия.
Пресегнал се с едната си ръка към прозореца през трупа на пострадалия и загасил
нощната му лампа. Изгасил после и лампата в стаята, напуснал къщата му, като
затворил входната й врата, но оставил отключена и се прибрал в дома си. Свалил
си дрехите и обувките и си легнал. Около 07,00 часа на **.**.****. подсъдимият В.
станал, сложил си нови дрехи и обувки, взел 10 лв. от откраднатите вечерта пари
от пострадалия и излязъл навън да си купи цигари. Около 08,00 часа същия ден се
върнал в дома си и от улицата видял работници в двора на пострадалия. Първо
отишли свид. И. Г. И. и П. Г. П.. Влезли в двора да си вземат инструментите и
забелязали, че входната врата на къщата е затворена. Викнали на пострадалия
няколко пъти, но никой не се обадил. Свидетелят П. отворил входната врата,
която била отключена и нямало следи от разбиване. Вратата на стаята на
пострадалия била отворена и свид. П. видял, че пострадалият лежи завит в
леглото. В този момент при тях в къщата отишъл и свид. Т. И. Т.. Попитал къде е
пострадалия и свид. П. му отговорил, че още спи. За свидетеля Т. това било
необичайно, влязъл в къщата и видял пострадалия да лежи в леглото. Усъмнил се,
че може да е починал и помолил свид. И. Г. И. да влезе и провери. Свидетелят И.
влязъл при пострадалия и установил, че действително е починал. Свидетелят Т. отишъл
до личния лекар на пострадалия д-р В. и
му съобщил. Последният отишъл до къщата на пострадалия, огледал го, констатирал
смъртта му, но изказал съмнение, че е възможно да е удушен, тъй като имало
синини по врата му. За случая свид. Т. И. Т. сигнализирал органите на полицията
в гр. Т..
На **.**.**** г. бил
извършен оглед на местопроизшествие в дома и имота на пострадалия на ул. „К. П.
В.” № * в гр. Т., за което процесуално-следствено действие бил съставен и
протокол от същата дата. При влизане в къщата, в ляво на входа е открита
отворена врата към стая, в която под прозореца на северната стена е било
разположено легло, а върху него завит с кафеникава олекотена завивка е бил
установен трупа на пострадалия. По време на огледа са били открити по различни
предмети и вещи зацапвания с червеникавокафява материя, установени са били
дактилоскопни следи, всички подробно описани и обозначени с номера и иззети по
съответния процесуален ред. В чекмедже до леглото на пострадалия са били открити
2 броя банкноти с номинал 10 лева, 1 брой калъфче с лична карта на К. Д. К., 1
брой банкнота с номинал 5 лева, 1 брой дебитна карта от Банка „ДСК”, също
иззети и приобщени като веществени доказателства по делото.
На **.**.**** г. е бил
извършен втори оглед на местопроизшествие в дома на пострадалия на ул. „К. П.
В.” № * в гр. Т., по време, на който в стаята в която е бил открит трупа на
пострадалия, върху сгъваем сушилник е било открито и иззето сгънато олекотено
юрганче с преобладаващ кафяв цвят на тигров десен.
На **.**.**** г. за
времето от 17,55 часа до 19,20 часа в условията на неотложност и на основание
чл. 161, ал.2 от НПК е било извършено
претърсване и изземване в дома и имота на подсъдимия Х.С.В. *** със съставен
нарочен протокол за това от същата дата. В стая, намираща се в ляво от входната
врата на къщата, под дървена секция на южната стена, е бил открит и иззет
прозрачен полиетиленов плик със съдържащи се в него 4 броя банкноти с номинал
по 50 лева, всяка (общо сумата от 200 лв.) и с описани серийните им номера. В
първия шкаф на дървената секция е открита и иззета полиетиленова торба с два
броя парчета плат, бежови на цвят, по които се наблюдават тъмно-кафяво-червени
на цвят петна. В стая, намираща се в дясно от входната врата, в прибиращ се
механизъм на дървена маса е открит и иззет прозрачен полиетиленов плик,
съдържащ 29 броя банкноти с номинал 20 лв., 4 броя банкноти с номинал 10 лева и
7 броя банкноти с номинал 50 лева /общо сумата от 970 лева/. В обособено като
складово помещение в къщата са били открити и иззети лява и дясна обувки - чифт
с връзки, тъмносини на цвят, с надпис отстрани - „САТ”. В друга стая, в горно
отделение на гардероб е открита и иззета бяла тениска с надпис на латиница „FROM MY HOME TO YOURC 1999”. Всички описани по-горе пари и вещи са били обозначени
със съответни номера, иззети и приложени към делото като веществени
доказателства.
С Определение № ***/**.**.****
г. постановено по ЧНД № ***/**** г. по описа на Окръжен съд – Ямбол извършеното
претърсване и изземване на **.**.**** г. (описано по-горе) било одобрено.
На **.**.**** г. в 14,10
ч. подсъдимият Х.С.В. бил прегледан и освидетелстван от д-р Х.Д. Е. –
специалист по Съдебна медицина. При прегледа са били установени плитки рани с
влажни дъна по възглавничките на втори,четвърти и пети пръст на дясната ръка,
по повод на което обвиняемият заявил, че преди три дни опъвал телове на асмата.
Видно от заключението по представената Съдебно-медицинска експертиза на живо
лице № ***/**** г., описаните рани са причинени от действие на твърд тъп
предмет. Образувани са чрез отнемане на горния слой на кожата, което може да се
получи при триене и едновременно натиск при опит да се задържи предметът в
стисната ръка. В този смисъл раните могат да се получат при стискане и теглене
на тел за асма, или друг предмет, при достатъчно усилие на теглене. Вида на
трите рани сочи, че същите са причинени в рамките на не повече от 1-2
денонощия. Видно от представеното заключение по съдебно-медицинската експертиза
по писмени данни № **/**** г. на д-р Е. (л. 157), касателно констатираните
наранявания по дясна ръка на подсъдимия Х.С.В., описани подробно в горната
експертиза, налице са плитки рани с влажни дъна по възглавнички на пръсти от
дясната ръка. Описаните рани са образувани чрез отнемане на горния слой на
кожата, което може да се получи при триене и едновременно натиск при опит да се
задържи предметът в стисната ръка. В този смисъл раните могат да се получат при
стискане и нанасяне на удари с парче от бетон по стъклопакет. Вида на трите
рани сочи, че същите са причинени в рамките на не повече от 1-2 денонощия.
Видно от представеното по
делото заключение по съдебно-медицинска експертиза на труп № ***/**** г. (л. 132)
при извършения оглед и аутопсия върху трупа на К. Д. К. – на ** години, от гр. Т.
са били установени: Странгулация (загърляне). Кръвонасядания по предната и
страничните повърхности на шията с кръвясали гребенчета на фона на
кръвонасяданията; Кръвонасядания на лигавиците в областта на мекото небце, в
корена на езика, капачето на гръкляна, кухината на гръкляна, около гласните
връзки; счупване на дясното рогче на щитовидния хрущял с кръвонасядане на
околните тъкани; кръвонасядане на рехавата тъкан около сънната артерия в дясно.
Оток на мозъка и белите дробове; остър емфизем на белите дробове. Остър кръвен
застой на вътрешните органи; тъмна течна кръв на трупа; точковидни кръвоизливи
в лигавиците на клепачите; инекция на конюнктивите на очните ябълки; цианоза на
лицето и горната част на шията. Генерализирана атеросклероза. Начална
чернодробна цироза. Хроничен нефрит. Причината за смъртта на К. Д. К. е
механична асфиксия от притискане на шията - загърляне, което личи от
кръвонасяданията по кожата на шията очертаващи широка хоризонтално разположена
ивица по предната и двете странични повърхности в съчетание с кръвясали
гребенчета, счупеното рогче на щитовидния хрущял, кръвонасяданията в областта
на гръкляна, гълтача, корена на езика, рехавите тъкани на шията. В картината на
механичната асфиксия се вписват трупните изменения, характерни за бързо
настъпила смърт. Асфиксията е осъществена чрез акт на загърляне - загърляне е
налице когато около шията има наложена примка, която се затяга от външна сила,
а не от тежестта на тялото, както е при обесването. Затягането може, и
най-често се осъществява с ръце, от друг човек. Разполагането на ивицата от
кръвонасядания и кръвясали гребенчета хоризонтално говори в полза на
загърлянето. В случая притискането е осъществено с примка от мека материя,
което не е позволило кожата да бъде притисната достатъчно силно, за да се
наруши целостта на горния слой и да се образува странгулационна бразда. Освен
това, времето на притискане е било относително кратко, което допълнително не е
позволило да се образува странгулационна бразда, а само ивица от кръвонасядане.
Въпреки това, притискането е било осъществено с достатъчна сила, да причини
кръвонасядания в дълбоките структури на шията и дъното на устната кухина и
гълтача. Притискането е осъществено, като примката е била наложена на шията на
жертвата, а свободните й краища са били в ръцете на стоящия, без да може да я
затвори по задната повърхност на шията. При тази позиция най-силен е бил
натиска върху предните повърхности на шията, където се намират и измененията
описани по-горе. От началото на загърлянето до настъпването на смъртта са
изминали не повече от три до пет минути, времето през което мозъкът може да
живее без кислород. Липсата на други увреждания, освен тези в областта на
шията, които са пряка последица от загърлянето не са установени. Не са открити
и увреждания, които да се причислят към т.н. защитни наранявания. Това говори,
че загърлянето в случая е било изолиран акт, който е заварил жертвата
неподготвена да окаже съпротива. Състоянието на трупа отговаря на смърт от
първо денонощие.
Видно от представеното
заключение по съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № **/**** г. /л.
153/, в случая притискането е осъществено с примка от мека материя, което не е
позволило кожата да бъде притисната достатъчно силно, за да се наруши целостта
на горния слой и да се образува странгулационна бразда. Освен това времето на
притискане е било относително кратко, което допълнително не е позволило да се
образува странгулационна бразда, а само ивица от кръвонасядане. Напълно е
възможно в качеството на примка да е използвана олекотена завивка, каквото е
установена при огледа на местопроизшествието. Олекотената завивка съответства
на измененията по кожата на шията и подлежащите увреждания, получени при
загърлянето.
Видно от заключението по
представения протокол за извършена експертиза № **/***-* **/**.**.**** г. на
ЦЕКИ при НИК – МВР за обекти №№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 (ЧКМ по: парче
текстилна материя; вестник; триъгълно и квадратно парче балатум; марлен тампон;
полиетиленово парче; две триъгълни парчета стъкло) се доказва наличие на
човешка кръв. (л. 166) ДНК профилът установен за обекти №№ 1,2,3,4,5,6,7 и 8
напълно съвпада с ДНК профила на Х.С.В. /обект № 91. Вероятността да се
установи този ДНК профил в някой друг индивид, освен Х.С.В., е: 1 на 1 484 000
000 000 000 000 000. Тоест, изследваната кръв по: парче текстилна материя;
вестник; триъгълно и квадратно парче балатум; марлен тампон; полиетиленово
парче; две триъгълни парчета стъкло (обекти №№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8)
произхожда от Х.С.В. ЕГН: **********.
Видно от представения
протокол за извършена експертиза № **/***-***/**.**.**** г. на ЦЕКИ при НИК -
МВР от посочените резултати е установено, че ДНК-профилът, определен за
изследвания биологичен материал за обекти №№ 1 (множество нокътни изрезки от
пръстите на лява и дясна ръка на Х.С.В.), 2 – (две парчета плат, едното
оранжево, другото черно-бяло) и 3 - /две бежови парчета плат с флорални
мотиви/, напълно съвпада с ДНК-профила на Х.С.В.. Комбинираната генотипна
честота на срещаемост за съвпадащия генотип в българската популация, т.е.
вероятността, че друг, случайно избран индивид от популацията, освен Х.С.В., би
имал същия генотип е: SF = 0.000 000 000 000 000
000 000 673. Ако доказателството се представя като случайно отношение между две
вероятности /LR/, тогава LR=1SF, т.е. вероятността да се
установи този ДНК профил, в някой друг индивид, освен Х.В.С., е 1 на 1 484 000
000 000 000 000 000. От представеното заключение по същата експертиза е
видно, че за обекти №№ 2 и 3 (ЧКМ по черно-бяло парче плат и по парче плат с флорални
мотиви) се доказва наличие на човешка кръв. ДНК профилът установен за обекти №№
1, 2 и 3 напълно съвпада с ДНК профила на Х.С.В.. Вероятността да се установи
ДНК профил в някой друг индивид, освен Х.С.В. е 1 на 1 484 000 000 000 000 000
000. Тоест, изследваният биологичен материал по нокти на Х.С.В. и кръвта по
черно-бяло парче плат и по парче плат с флорални мотиви (обекти №№ 1, 2 и 3)
произхожда от Х.С.В. ЕГН: **********.
Видно от заключението по
представения по делото протокол № **/**.**.**** г. на НТЛ - РУ – Х. се установи
дактилоскопна следа, номерирана под № 1, открита на **.**.**** г. в частен дом
в гр. Т., ул. „К. П. В.” № *, иззета от повърхността на перваз от вътрешната
страна на северно разположения прозорец, е оставена от лява длан на лицето Х.С.В.
ЕГН: **********,***.
Видно от заключението по
протокол № ** от **.**.**** г. на НТЛ при ОД на МВР - гр. Х., следата от
обувка, върху парче от чаршаф, иззето от дома на К. К. в гр. Т. е оставена от
подметката на лявата обувка с надпис „САТ”, иззета от дома на Х.С.В. ***.
Видно от представеното
заключение по съдебно-химическа токсикологическа експертиза от **.**.**** г. на
Специализирана токсико-химична лаборатория към ВМА – С., от извършените
изследвания на кръвна проба от обвиняемия Х.С.В. не са установени наличие на
наркотични/упойващи вещества или психоактивни медикаменти.
Видно от представеното
заключение по съдебно-химическа токсикологическа експертиза от **.**.**** г. на
Специализирана токсико-химична лаборатория към ВМА – С., от извършените
изследвания на кръвна проба от пострадалия К. Д. К. не са установени наличие на
наркотични/упойващи вещества или психоактивни медикаменти.
От представеното
комплексно заключение по назначената по делото комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза се установява, че подсъдимият Х.С.В. към датата на
извършеното деяние – **/**.**.**** г. не е боледувал от психично заболяване и
не се води на диспансерно наблюдение, разбирал е свойството и значението на
постъпките си и е могъл да ги ръководи. Същият разбира, запаметява и може да
възпроизвежда факти и обстоятелства, имащи значение за него. Може да дава
достоверни, според него данни и информация. Може да участва в наказателното
производство. Не страда от зависимост към алкохола или наркотични вещества
както към момента на извършване на деянието, така и към момента на неговото изследване.
Обвиняемият Х.С.В. е склонен към лъжа, за да защити себе си. Той има социално
желателно поведение през цялото време на провеждане на изследването.
Обработените резултати от проведената с него тестова батерия неколкократно
потвърждават склонността му към изкривяване на истината и лъжа, когато това е в
негов личен интерес. Акцентираните черти на характера му са: 1. Екзалтиран тип –
бързо изпада във възторг или в пълно отчаяние. Свойствена му е словоохотливост,
контактност и влюбчивост. Често спори и предизвиква конфликти. Може да изпадне
в паника, подведен от настроение, поривист е, бързо състоянието на възторг,
може да премине в печал. Има лабилна психика. 2. Шизоиден тип - склонен е към
нравоучение. Често страда от мнима несправедливост по отношение на себе си като
проявява и недоверие към хората. Много е чувствителен към обиди и не ги
подминава. Често встъпва в конфликт, който сам инициира. Самонадеян е със силно
развито честолюбие. Особена черта на характера му е склонността към афект -
обидчивост, ревност, подозрителност, инертност в мисленето и чувствата. 3.
Хипертимен тип – отличава се с голяма подвижност, общителност, шеговитост,
завишена самостоятелност и недостатъчно чувства за дистанция с другите. Има
повишена самооценка, весел, лекомислен, енергичен и инициативен. Характерно е
избухване в гняв или раздразнение, особено когато му се противопоставят. При
него доминира външната локализация на контрола. 4. Циклотимен тип – честа смяна
на състоянията хипертимно и дистимно. На забележките реагира с раздразнение,
дори с гняв и грубост. Учи се непостоянно и по различни причини у него се
поражда отвращение към труда.
Подсъдимият Х.С.В. е роден
на *** ***, със с. о., н., н. р. с ЕГН **********. Същият е осъждан с Присъда №
**/**.**.**** г. по НОХД № **/**** г. на РС – Т., в сила от **.**.**** г., като
на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложена
наказание три месеца лишаване от свобода изпълнението на което, на основание
чл. 66, ал. 1 от НК е отложено от изтърпяване за срок от три години. Двете
деяния, предмет на настоящото дело са извършени в този изпитателен сроК. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдебното следствие се
проведе по правилата на Глава 27 от НПК. След анализ на доказателствената
съвкупност, съдът намери, че направените самопризнания от подсъдимия Х.С.В. по
чл. 371, т. 2 от НПК, се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства: представените по делото съдебно-медицинска експертиза на труп и
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, съдебно-медицинска експертиза
на живо лице и съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, от представените
ДНК, дактилоскопна и трасологическа експертизи, от комплексната
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, от събраните по делото гласни,
писмени и веществени доказателства.
Всички тези доказателства
– гласни, писмени и веществени, са безпротиворечиви, в хармонично единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин
авторството на извършване на престъпленията. Те напълно подкрепят и осигуряват доказателствена обезпеченост на направеното самопризнание на
подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, обхващащо всички факти, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които
се отнасят до времето, мястото и механизма на извършване на деянията, а в
частност – причинените телесни
увреждания и имуществени вреди на пострадалия и причинна-следствената връзка с действията
на подсъдимия. Признанието е направено доброволно, отразява действителната воля
на подс. В. и кореспондира с доказателствени материали
събрани по предвидения в НПК ред, които са в достатъчен обем за да се приемат
за безспорно установени всички правнорелевантни обстоятелства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
От всички събрани
доказателства релевантни за делото съгласно чл. 14 от НПК, които съдът прецени
поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен и несъмнен начин се установи, че
подсъдимият Х.С.В. е осъществил деянията за които са му повдигнати обвинения,
като вечерта на ** срещу **.**.**** г. в гр. Т., в дом на ул. К. П. В. № *,
отнел чужди движими вещи – пари в размер на 980,00 лева от владението на К. Д. К.
от същия град, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила и грабежа е бил придружен с убийството на К. Д. К., извършено по особено
мъчителен начин за убития – престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1, вр.
чл. 198, ал. 1, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 от НК, както и като на
неустановена дата около и преди **.**.**** г. в гр. Т., в дом на ул. К. П. В. №
*, отнел чужди движими вещи пари в размер на 200 лева, от владението на К. Д. К.
от гр. Т., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. За престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2,
предл. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 от НК
Обект на престъплението грабеж
придружен с убийство са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността и
гарантиращи правото на живот, както и обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи и
обществените отношения, които осигуряват на човека възможност свободно да
формира своята воля и да избира поведение.
От обективна
страна подс. Х.В., чрез своите действия, е извършил престъплението грабеж,
като е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 980 лева от
владението на постр. К. К., като е прекратил фактическата власт върху парите,
които е намерил в дома му, която до момента на
деянието се е упражнявала от пострадалия. Престъплението грабеж, придружен с
убийство е съставно и подсъдимият е осъществил всички негови етапи, като упражнил
сила върху пострадалата – оказвал такова пряко физическо въздействие
върху личността на пострадалия (осъществил притискане на шията му – загърляне и
механичната асфиксия е довела да смъртта на пострадалия К. – т.е подс. В. е оказал физическо въздействие върху личността на
пострадалия и упражнил принудата по отношение на К.. Употребената от страна на подс.
В. сила е насочена към сломяване
съпротивата на жертвата и улесняване на последващо отнемане на вещите – сумата
от 980 лева. За прекратяване на съществуващото
владение не е било достатъчно деецът да вземе вещите, а при извършването му предварителното
е била упражнена принудата. Между двата акта, съставляващи изпълнителното
деяние на грабежа, съществува функционална връзка, тъй като използваната от
подс. В. принуда се явява начин за неутрализиране на съпротива на пострадалия К.,
който не е имал намерение да даде или отстъпи някому парите си. Силата,
употребена от подсъдимия, безспорно е била насочена към прекъсване на връзката
между пострадалия и намиращите се в дома му пари. В резултат на употребената
физическа принуда, сила, на пострадалия К. е причинена като краен
резултат – смърт, която видно
от назначената съдебно-медицинска експертиза е настъпила в следствие на механична
асфиксия (загърляне) в резултат на притискане в областта на шията му. В случая
загърлянето е продължило в рамките от 3 до 5 минути, през което време
пострадалият пострадалия К. е изпитвал неистов страх за живота си, мъчителен
недостиг на въздух, разбирал е безизходността на ситуацията и преживявайки
значителни болки и страдания. Ерго – чрез своите
действия подс. В. противоправно е лишил от живот пострадалия К., като въздействал
пряко и непосредствено върху него, по начин да причини увреждане, което довело до
летален изход. Именно в резултат на действията на подс. В. е причинена
биологичната смърт на постр. К., като между нанесените травматични увреждания
и настъпилата смърт е налице пряка причинно следствена връзка, тъй като в резултат
на тях е настъпила смъртта. Приложената сила е била с цел да се сломи
съпротивата на постр. К..
Ето защо ЯОС намира, че съществува пряка причинно-следствена
връзка между получените увреждания и смъртта на жертвата и това обуславя
наличието на квалифициращия признак чл. 199, ал. 2, т. 1 от НК. От обективна
страна убийството на К. К. е
извършено „по особено мъчителен
начин”, предвид начина на осъществяване
на деянието, характера и тежестта на
уврежданията получени от пострадалия – във вр. с чл. чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК.
В съдебната практика се приема, че е налице „особено мъчителен начин” на
убийството, когато пострадалият е преживявал прижизнено
изключителни по обем и качество мъки. Именно такъв е и настоящият случай – нанесените увреждания в периода от време, са били в
състояние да причинят бавно и мъчително смъртта на възрастния човек постр. К., който
е възприемал това, изпитвал е болки, страдания и страх, осъзнавал е своето
безсилие и безизходица от създалата се ситуация, а подсъдимият е възприемал това.
Субекти на това престъпление са пълнолетни вменяеми лица. Подс. В.
е именно такъв – пълнолетно наказателно-отговорно лице,
което не е бил собственик на паричната сума от 980 лева намираща се в дома на
пострадалия (предмет на отнемането) и което по време на извършване на деянието е
могло да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си.
Вината като субективен
елемент на престъплението е свързана с конкретно психическо състояние на дееца,
отразяващо негово субективно отношение към общественоопасния характер на
деянието и общественоопасните последици. Константна е
съдебната практика, според която за субективната страна на деянието следва да
се съди най-вече от конкретните обективни действия на дееца, предшестващи
настъпилия резултат. За умисъла на дееца – дали е пряк или евентуален, се
преценява от начина на извършване на престъплението и от обективно причинените
увреждания.
В конкретния
случай, като
съобрази съвкупността на всички обстоятелства за извършеното престъпление и
отчете поведението на виновния и пострадалия, начина и способа на извършване на
престъплението, характера на телесните увреждания, настоящият
състав прие, че от субективна страна
по време на извършване на деянието подс. Х.В. е действал умишлено, с пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият, като човек без психични отклонения и с достатъчен
житейски опит, логично е съзнавал, че парите
които ще отнеме от пострадалия К. се намират именно в негово владение (т.е. във
владението на другиго, че са чужди), че той не е съгласен да му бъдат отнети и
че това несъгласие се преодолява чрез упражнената от него физическа принуда. С използването
на силата подсъдимият е целял да установи своя фактическа власт върху предмета
на престъплението и е извършил деянието с намерението да присвои 980 лв. които
намери на местопрестъплението. Той е имал и намерение да се разпореди с вещите
които отнеме в свой интерес, противозаконно да ги присвои. Несъмнено подсъдимият
напълно е съзнавал обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици. Същият е бил наясно, че с
действията си ще причини смъртта на жертвата, предвид характера и
интензивността на употребената сила, възрастта и здравословното състояние на К.
К. и логично е целял настъпването именно
на такъв вредоносен резултат. Действията му при осъществяване на деянието
показват едно целеустремено поведение, насочено към лишаване от живот на пострадалия.
В практиката на ВС и ВКС, а и в правната доктрина трайно и безпротиворечиво е
изяснено, че за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено
деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от
разстоянието, от което се посяга на жертвата, и други обстоятелства. В случая настоящият
състав приема за безспорно установено, че подс. В., предвид цялостната обстановка
и неговите действия, е искал и да убие жертвата и да отнема процесните пари в
размер на 980 лева.
Ето защо съдът призна
подс. Х.В. за виновен по повдигнатото му, от Окръжна прокуратура – Ямбол,
обвинение за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1, вр. чл. 198, ал.
1, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 от НК. За престъплението по чл. 194, ал.
1 от НК
Предмет на престъпно
посегателство при кражбата са чужди движими. В конкретния случай подсъдимият е осъществил
признаците от основния състав на престъплението кражба, визиран чл. 194, ал. 1
от НК, е отнел чужди движими вещи – пари в размер на 200 лева, от владението на
К. Д. К. от гр. Т., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои. Той е извършил действия по прекратяване владението на собственика им, върху чуждите движими вещи (пари
с посочената стойност), както и установяване на свое такова, с отнасянето им от
мястото, където са се намирали. Безспорно е налице прекратяване на фактическата
власт на собственика върху процесните вещи, което е настъпило вследствие на
деянието на подсъдимия, при липсата на съгласие за това от страна на пострадалия.
Подсъдимият осъществил двете фази на изпълнителното деяние на престъплението – отнел
парите и ги отнесъл от мястото където са били, с което е прекъснал владението
на собственика, а с напускане на местопрестъплението е установил трайна
фактическа власт върху отнетото. Подсъдимият не е придобил владението на правно
основание, което го прави или е годно да го направи собственик на процесните
вещи – пари и е установил своята
фактическа власт непосредствено и директно, а не чрез други лица. От субективна
страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал всички елементи от
състава на престъплението: това, че извършва противоправно и общественоопасно
деяние и е целял настъпването на престъпните последици – лишаването на
собственика от владението върху процесните 200 лева и е предвиждал
преминаването им в свое такова. Подсъдимият е осъществил кражбата с намерение
противозаконно да присвои парите и е действал с намерение за своене, т.к.
фактически се разпоредил с тях като със свои – укрил ги.
По тези съображения съдът
призна подс. Х.В. и за виновен по повдигнатото му, от Окръжна прокуратура –
Ямбол, обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Причините за
извършване на престъпленията от подс. В. според ЯОС, са незачитане на обществените
отношения осигуряващи неприкосновеност на живота и здравето на личността и
охраняващи правото на собственост на гражданите, стремежа му към придобиване на
средства по неправомерен начин и престъпната му нагласа да се облагодетелства по
неправомерен начин.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението по чл. 199, ал. 2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода
от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без
замяна. При определяне на
наказанието на подс. В. за това престъпление, съдът прецени високата
степен на обществена опасност на
деянието, тъй като се касае освен за посегателство срещу собствеността
на гражданите и за такова спрямо телесната неприкосновеност на човека и в
частност – здравето и живота на възрастен самотно живеещ трудно подвижен болен К.
К.. Така също настоящият състав съобрази
и високата степента на обществена
опасност на дееца – личност с изявена антисоциална нагласа за
противоправно поведение, предвид данните
за съдимостта му – осъждан за престъпление от общ характер, наказанието за
което е било отложено от изтърпяване за срок от три години и двете деяния,
предмет на настоящото дело са извършени в този изпитателен срок. Всичко това определя
висока склонност към противообществено поведение у подсъдимия и обуславят извод
за високата му степен на
обществена опасност. Подбудите за извършване на престъплението съдът
счита, че са ниското му гражданско правосъзнание и безотговорност по към обществените
отношения, осигуряващи неприкосновеността на живота, личността и нейното
здраве, както и собствеността. В конкретния случай съдът не констатира смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, а само отегчаващи такива
– висока
степен на обществена опасност на деянието и на дееца; начина на осъществяване на деянието – проявената престъпна
упоритост за противозаконното отнемане на чужди движими вещи, убийството на пострадалия К. чрез употреба на интензивна
физическа сила, което с оглед данните за възрастта и здравословното
му състояние към инкриминирания момент, не са му давали възможност
за адекватна съпротива. ЯОС не отчете направените от
подсъдимия самопризнания като смекчаващо вината обстоятелство при
индивидуализацията на наказанието му, в каквато насока се излагат доводи от
защитата, тъй като те се съобразяват на друго основание – като необходимо
условие за прилагане на особената процедура на съкратено съдебно следствие и
редуциране на наказанието. Повторното отчитане на самопризнанията като
смекчаващо обстоятелство, изискващо по-леко наказание е недопустимо, защото това
противоречи на принципите на справедливост и съответност между наказание и
престъпление по чл. 35, ал. 3 от НК. Безспорно ако самопризнанието е спомогнало
своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство още на
досъдебното производство, то може да се третира като смекчаващо обстоятелство.
В настоящия случай обаче това не е така, тъй като видно от материалите на
досъдебното производство подс. В. е направил опит да заличи следите от деянието
и да наведе разследването в грешна посока. При тези несъмнени констатации, не
може да се приеме, че самопризнанията на подсъдимия своевременно и съществено
са спомогнали за разкриване на престъплението на досъдебното производство,
поради което то не може да се отчете като допълнително смекчаващо
обстоятелство. Гореизложените обстоятелства мотивират съда да приеме, че
целите на наказанието могат да бъдат постигнати, като наказанието на подс. В. се определи при условията на чл.
54 от НК, тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. В съответствие с чл. 57, ал. 1 от НК съдът първо
определи най-подходящото по вид и размер наказание, ръководейки се от общите
правила на НК. Изискване на закона, съобразно чл. 38а, ал. 2 от НК, е наказание
доживотен затвор да се налага, тогава когато извършеното престъпление е
изключително тежко. В случая, макар и да отчита огромната лична трагедия за
близките на убития К. К., тежката
морална укоримост и обществена нетърпимост към такива престъпления, оценейки
съдът не намери да е налице кумулативната даденост
на изключително висока степен на обществена опасност на деянието и
дееца. Конкретно извършеното
от подс. В. престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК не е с нетипична, извънмерна обществена опасност, тъй като тежките последици
и другите отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, не отличават качествено
престъпното посегателство от обичайните престъпления от този вид. Поради това, ЯОС счита, че
съответно за конкретно осъщественото от подс. В., е наказанието лишаване от
свобода. Съобразно чл. 36, ал. 1 от НК наказанието се налага с цел: да се
поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави; да се
въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото. Съдът, съобразявайки горните обстоятелства, високата
степен на обществена опасност на деянието и извършителя, оказаната интензивна принудата
при отнемането на паричната сума, жестокостта му при извършване на
деянието в резултат на което е отнет човешки живот – най-ценното обществено
благо и то на възрастен болен човек, както и личностовия
профил
на подсъдимия, предвид миналото му осъждане сочещо на липсата на желание от
негова страна за корективност и интеграция в обществото счита,
че справедливо и съответно на извършеното от подс.
В. е налагане
на наказание лишаване от свобода само в максималния му размер, предвиден от
закона в чл. 199, ал. 2 от НК, а именно – двадесет години. Съдът,
като съобрази нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК и предвид законовата редукция по
чл. 58а, ал. 1 НК, намали наказанието с една трета. Така, за престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2,
предл. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК, на подсъдимия се определи наказание ТРИНАДЕСЕТ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За деянието по чл. 194,
ал. 1 НК, по съображенията посочени при определяне на наказанието за другото
деяние и при съобразяване на ниския размер на отнетото – пари в размер на 200
лв., съдът, при условията на чл. 54 от НК на подсъдимия се наложи наказание
една година и шест месеца лишаване от свобода. Отново съдът съобрази
нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК и предвид законовата редукция по
чл. 58а, ал. 1 НК, намали наказанието с една трета. Така на
подсъдимия, за престъплението по чл. 194, ал. 1 НК, се
определи наказание ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание
чл. 23, ал. 1 от НК, тъй като двете деяния се намират помежду си в реална съвкупност,
ЯОС определи на подсъдимия
Х.С.В. едно общо най-тежко наказание – ТРИНАДЕСЕТ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предвид
конкретния размер на наложеното общо наказание лишаване от свобода, не са
налице формалните предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, т.к. то
е над три години лишаване от свобода. Съгласно
чл. 57, ал. 1, т. 2, б „а” от ЗИНЗС, подс. В. следва да изтърпи наказанието
лишаване от свобода при първоначален СТРОГ режим, т.к същото му е наложеното за
умишлено престъпление и е в размер над 5 години.
Настоящият състав счита
определеното общо наказание за справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави на подс. В.. Освен това, така определеното наказание, ще
въздейства предупредително върху него, ще му отнеме възможността да върши други
престъпления, както и ще му осигури възможност, при
преосмисляне от негова страна, за последваща социална
адаптация. То е необходимо и за
постигане на генералната превенция – за оказване на възпитателен
и предупредителен ефект върху другите членове на обществото, отправяйки им ясен сигнал
за неизбежност и строгост на наказанието, при такъв вид престъпления.
На основание
чл. 59, ал. 1 и 2 от НК съдът приспадна времето, през което подс. Х.В. е бил задържан и е бил с наложена мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, считано от **.**.**** година, предвид факта, че
към настоящия момент същият е с непроменена мярка за процесуална принуда.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
При
предвидените за това условия в НПК и по надлежния ред пострадалата Д.Д.К. (дъщеря
на убития К. К.) предяви граждански иск
за сумата от 100000 лева, пострадалия С.И.С. (внук на убития ) – за сумата от
30000 лева и пострадалата К.И.С. (внучка на убития) – за сумата от 30000 лева,
всички суми представляващи обезщетение за претърпените от всеки от тях неимуществени
вреди, всички суми ведно със законната лихва считано от **.**.**** г., до
окончателното им изплащане. Тримата пострадали бяха конституирани като граждански
ищци по делото.
За да се
ангажира гражданската отговорност на подсъдимия за непозволено увреждане в този
адхезионен процес, следва да се установи едновременното наличие на всички
обективни и субективни елементи на сложния фактически състав на деликта,
въведени в императивната норма на чл. 45 от ЗЗД, а именно – деяние, вреда,
причинна връзка между тях, противоправност на деянието и вина на автора, която
в гражданското право по начало се предполага до оборване на презумпцията. В случая,
предвид изхода на делото, несъмнено се доказа наличието на всички изброени
елементи от визирания фактически състав. Специално съдът ще коментира въпроса
за причинената вреда, който следва да се разглежда на плоскостта на
гражданскоправните отношения, за да може да се обоснове размера на гражданската
отговорност, който да е адекватен на понесените увреждания. На обезщетяване
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Тук се
претендират неимуществени вреди под формата на страдания от непозволеното
увреждане. Съдът счита, че всеки един от предявените искове е доказан по своето
основание несъмнено и категорично. Този вид вреда е без паричен или друг
имуществен еквивалент сама по себе си, поради което законодателят е поставил
определянето на размера на
обезщетението за претърпяването й, да става въз основа на принципите на
справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като няма легална
дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на
базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи
най-вече от характера на увреждането и степента на страданието.
В конкретния случай съдът
намира, че логично дъщерята и внуците на пострадалия
(макар да са живеели в различни населени места), са били привързани към
своя родител, респективно дядо и отношенията им са били основани на обич и
уважение. За тримата неговата загубата е тежка, доколкото по нелеп начин е бил
прекъснат един човешки живот, а болката им се увеличава от факта, че същата е
внезапна и неочаквана. Затова ЯОС счита, че несъмнено неговите дъщеря и
внуци, са търпели и продължават да търпят страдания в
резултат от смъртта на техния близък роднина К. К., ерго – гражданските искове са основателни.
Настоящият състав приема, че справедливото обезщетение като максимален
еквивалент на претърпените от всеки един от пострадалите неимуществени вреди (душевни
страдания) и прогнозите за бъдещото им проявление, се явяват именно предявените
суми: за Д.Д.К. – 100000 лева, за С.И.С. – 30000 лева и за К.И.С. – 30000 лева.
На всеки от гражданските ищци беше присъдена и претендираната законна лихва за
забава върху определената като обезщетение сума, считано от датата на деянието –
**.**.**** година, до окончателното им изплащане.
ЯОС осъди подс. Х.С.В., да заплати и държавна
такса от 4 % върху уважения размер на гражданските искове – сума от 6400 лева,
в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Ямбол.
При този изход на делото,
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯОС осъди подс. Х.С.В., да заплати в приход
на държавния бюджет по сметка на ОД МВР – Х., направените по делото разноски:
284,60 лв. – СМЕ на труп; 58,65 лева – СМЕ на живо лице; 268,80 лева –
допълнителна СМЕ; 947,54 лева – първа ДНК експертиза; 422,88 лева – втора ДНК
експертиза; 140,78 лева – дактилоскопна експертиза; 169,20 лева –
съдебно-трасологическа експертиза; 111,00 лева – химическа експертиза на кръв
от труп; 91,00 лева – химическа експертиза за упойващи вещества на кръв от живо
лице; 40,00 лева – химическа експертиза за алкохол на кръв от живо лице; 823,25
лева – общо за трите броя комплексни съдебнопсихиатрични психологически
експертизи или обща сума в размер на 3357,70 лева.
Също така ЯОС
присъди в тежест на подсъдимия и направените от гражданските ищци и частни
обвинители Д.Д.К., С.И.С. и К.И.С. разноски по
делото – сума в размер на 2000 лева.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Съдът постанови, на
основание чл. 111 НПК, като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила
да се унищожат веществени доказателства по делото, както следва: КАШОН 1:
Обект, номерован в съответния протокол за оглед на местопроизшествие под № 22 -
камък с неправилна форма, след експертиза от НИК - МВР - С., запечатан в кашон
със стикер Случай N0 2018-03315, Пакет № PKG-039602; КАШОН 2: Обект, номерован
в съответния протокол за оглед на местопроизшествие под № 21 (1 бр. метална
лопата и метла) – след експертиза от НИК - МВР, запечатани в кашон със стикер
Случай N0 2018, Пакет PKG-039603; КАШОН 3: Върнат от НИК - МВР, запечатан с
техен стикер с отбелязване на структурата на МВР - възложител и вх. № **** ****
- *****, Пакет PKG -037695, съдържащ върнатите след експертиза ВД, отбелязани в
съответните протоколи под номера: № 2 - парче от чаршаф и оранжево покривало от
оглед в дома на К.;№ 10 - полиетиленов плик, съдържащ 1 бр. червен етикет, 1
бр. касова бележка от **.**.**** г., 1 бр. касова бележка от **.**.**** г. с
тъмно червени петна по нея, 1 бр. салфетка на цветя със зацапвания и 1 бр.
етикет от оглед в дома на К.; № 12 - 1 бр. чаршаф и 1 бр. оранжево покривало с
изрязани парчета от тях от оглед в дома на К.; № 2 - два броя парчета плат,
бежови на цвят, с шарки с изображение на листа, по които се наблюдават
тъмнокафяво червени на цвят петна от претърсване и изземване от дома на В.;
нокти от пръстите на лява и дясна ръка на Х.С.В. ***; пликове с тампони със
секрети от епителни клетки от вътрешната страна на бузите на устната кухина на
лицата Т. И. Т. от гр. Т., И. Г. И. от гр. Т., П. Г. П. от с. М., община Т.; И.
Ж. И. ***, Д. Х. Д. от с. М., община Т.; марлен тампон с кръв от трупа на К. Д.
К. от гр. Т.; КАШОН 4: Иззети от дома на К. Д. К. в гр. Т. на **.**.**** г. с
протокол за оглед на местопроизшествие, с обозначен като обект № 1 - 1 бр.
олекотено юрганче с преобладаващ кафяв цвят на тигров десен; КАШОН 5: Иззети от
дома на К. Д. К. в гр. Т. на дата **.**.**** г. с протокол за оглед на
местопроизшествие, обозначени, както следва: № 1 - един брой парче от чаршаф с
отпечатък и петно, червено на цвят; № 4 - един брой кафява на цвят, лява, мъжка
кожена чехла с надпис „Gezer” 7; № 5 - един брой лява плетена обувка с надпис
„Matstar”; № 8 - пластмасово парче с дъговидна форма; № 11 - два броя
пластмасови парчета с неправилна форма и сребрист цвят; № 7 - 1 брой калъфче за
лични документи, 1 брой дебитна карта от банка „ДСК”, 1 брой кожено тефтерче, в
облечката на което се намери 1 брой бележка от транзакция; №19 - 1 брой парче
стъкло от външния стъклопакет на прозореца; № 20 - 1 брой парче стъкло от
вътрешната страна на стъклопакета; КАШОН 6: Иззети от дома на Х.С.В. *** на
дата **.**.**** г. с протокол за претърсване и изземване, както следва: № 4 -
лява и дясна обувки /чифт/ с връзки, тъмносиви на цвят, с надпис отстрани
„САТ”; № 5 - бяла на цвят тениска с надпис на латиница „FROM MY HOME TO YOURS
1999”, замърсена; Иззети от дома на К. Д. К. в гр. Т. на дата **.**.**** г. с
протокол за оглед на местопроизшествие, преопаковани от НИК-МВР след извършена
ДНК експертиза и запечатани в бял хартиен плик със стикер с отбелязване на
структурата на МВР - възложител и вх. № **** ****-*****, Пакет № PKG-037694, а
именно: № 3 - парче от оранжево покривало с червено на цвят петно с неправилна
форма; № 9 - вестник, върху който се наблюдава червено на цвят петно с
неправилна форма; № 13 - парче от балатум с червено на цвят петно; № 14 - парче
от балатум с червено на цвят петно; № 15 - марлен тампон с червеникаво на цвят
петно; № 16 - 2 броя парчета от полиетилен с червени на цвят петна; № 17 - 3
броя парчета стъкла, по които се наблюдават червени на цвят петна; № 18 - 1
брой стъкло с неправилна форма с червено на цвят петно; Както и други вещи,
иззети от дома на К. Д. К. в гр. Т. на **.**.**** г. с протокол за оглед на
местопроизшествие, отбелязани под обекти: № 6 - 1 брой синя на цвят бутилка, 1
брой диоптрични очила, 1 брой дистанционно, облепено с прозрачен полиетилен, 1
брой мобилен телефон „Prestigio” и 1 брой метална обувалка; както и 1 брой
черни на цвят къси панталони с оранжев надпис отстрани „PERFORMANCE" и 1
брой бяла на цвят тениска със зелени шарки и емблема в областта на лява гърда с
надпис „LFNSOALE LOMDON SINCE 1960” - предадени с протокол за доброволно
предаване от Х.С.В. ***; 1 брой бели на цвят къси панталони с връзка в областта
на талията в черно и бяло, замърсени – предадени с протокол за доброволно
предаване от Х.С.В. ***.
Съдът разпореди веществените
доказателства по делото – два броя банкноти с номинал от по 10,00 лева, един
брой банкнота с номинал 5,00 лева, четири броя банкноти с номинал от по 50,00
лева, 29 броя от по 20,00 лева; 4 броя от по 10,00 лева и 7 броя с номинал от
по 50,00 лева, след влизане в сила на настоящата присъда, да се върнат на Д.Д.К. с ЕГН ********** – дъщеря и наследник на постр.
К. К..
Водим от
гореизложеното, съдът постанови тази присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: