МОТИВИ на Присъда № 73/12.06.2019 г.,
постановена по ВНОХД № 68/2019 г. по описа на ЯОС
Съдебното производство е
образувано по протест на прокурор от Районна прокуратура – Ямбол и въззивна
жалба на частния обвинител и граждански ищец Д.Д.И., против Присъда № 12/21.01.2019 г., постановена по НОХД
№ 1617/2017 г. по описа на
Районен съд – Ямбол, с която подс. С.М.Т. е признат за невинен в това на **.**.****
г., около 14:00 часа, в гр. С., обл. Я., в помещение находящо се на ул. „Х.“ № *,
чрез нанасяне на удари с ръка в областта на устата на Д.Д.И. ***, да му е
причинил луксация (разклащане) на предните четири зъба от зъбната редица на
горната челюст, което да е довело до тяхната екстирпация (изваждане), или
средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на четири зъба, без които се
затрудняват дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 304 от НПК,
ЯРС го оправдавал по така предявеното му обвинение по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1
от НК. Със същата присъда подсъдимият С.М.Т. е признат за невиновен и в това,
че на неустановена дата в периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. в гр. С.,
обл. Я., на ул. „Х.“ № *, чрез разбиване, изкъртване и повреждане на стени,
настилка, електрическа инсталация и ВиК-инсталация, противозаконно да е
повредил чуждо недвижимо имущество – търговски обект-баничарница, собственост
на Д.Д.И. ***, като причинените вреди да са в размер на 2288,41 лв.,
собственост на Д.Д.И. ***, поради което и на основание чл. 304 от НПК ЯРС го
оправдавал по така предявеното му обвинение по чл. 216, ал. 1 от НК. Решаващият
съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от гражданския ищец Д.Д.И.
срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 10 000 лв., за причинени от
деянието по чл. 129 ал. 1 от НК неимуществени вреди, както и е отхвърлил
предявения от гражданския ищец Д.И. срещу подсъдимия граждански иск за сумата
от 2288,41 лв., за причинени от деянието по чл. 216 от НК имуществени вреди.
В открито съдебно заседание
прокурорът от ОП – Ямбол поддържа протеста
срещу оправдателната
присъда на първоинстанционния съд относно деянието по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1
НК и не поддържа протеста по отношение на деянието по чл. 216, ал. 1 НК. Счита,
че неоснователно подс. Т. е оправдан по обвинението за престъплението по чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и че първоинстанционният съд не е направил необходимия
анализ за свързаност на всички доказателства. Като излага съображения, че са
събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, от които може да се направи
обоснован извод, че автор на деянието по чл. 129, ал. 1 НК е именно подс. Т., пледира
да се отмени присъдата в тази част и той да бъде признат за виновен в
посоченото престъпление, като му се наложи наказание една година лишаване от
свобода, което на основание чл. 66 НК да бъде отложено за изтърпяване за срок
от три години. По отношение на гражданския иск за неимуществени вреди счита, че
същият следва да бъде уважен. От друга страна прокурорът от ЯОП не поддържа
протеста по отношение на оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл. 216,
ал. 1 НК, като счита, че не са налице достатъчно доказателства, от които да се
установява, че подс. Т. противозаконно е повредил чуждо недвижимо имущество.
Повереникът на частния обвинител
и граждански ищец – адв. Г. *АК, пледира първоинстанционната присъда да бъде
отменена и да се постанови съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатите му обвинения. Моли да им бъдат присъдени направените по
делото разноски. Не поддържа искането, визирано в допълнението към въззивната
жалба, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
Защитникът на подсъдимия – адв. С.
*АК, пледира да не се уважава депозирания протест от ЯРП и жалбата на
гражданския ищец и частен обвинител. Като споделя изцяло изложените от
първоинстанционния съд мотиви, счита атакувания съдебен акт за правилен,
законосъобразен и постановен при стриктно спазване на процесуалните и
материалните норми. Настоява да се постанови решение, с което да се потвърди
изцяло първоинстанционната присъда. В лична защита и последна дума подс. Т.
моли да бъде оправдан.
Ямболският
окръжен съд констатира следното:
Протестът
и въззивната жалба са процесуално допустими, като подадени съответно от
прокурор и лице имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от
НПК. Разгледани по същество са протестът и въззивната жалба са частично
основателни, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС
приема за установена фактическа обстановка, частично правилно възприета и от
първоинстанционния съд, както следва:
На **.**.**** г. постр. Д.Д.И.
отдал под наем на подс. С.М.Т. за срок от четири години, свое собствено помещение,
находящо се в гр. С. ул. „Х.“ № *. Подс. Т. преустроил това помещението в
баничарница, като прекарал ВиК инсталация, външна трифазна ел. инсталация,
оборудвал баня и тоалетна, поставил плъзгаща се портална врата между
търговската и работната част на помещението.
На **.**.**** г. около 14:00 ч.
свид. И. отишъл в помещението находящо се на ул. „Х.“ № * в гр. С., тъй като
искал да разговаря с подс. Т. за освобождаване на имота. Там постр. И. взел от една
от служителките на подсъдимия ключ за имота и се опитал да заключи
баничарницата. Намиращите се обекта работнички информирали подс. Т. за
случващото се и след известно време, той дошъл на обекта. Подс. Т. и постр. И. започнали
да разговарят, като последния настоявал подсъдимият да си събера нещата и да
напусне незабавно имота. При разговора им двамата се скарали, хванали се за
вратовете, започнали да се бутат, дърпат и хващат за гушите. Двамата загубили
равновесие и паднали на земята и започнали да се боричкат, като подс. С.Т. бил
по гръб на пода, а постр. И. – върху него. Пръста на постр. И. се оплел в ланеца
на подсъдимия и той започнал да го дърпа, като него му протрил врата на подс. Т..
В хода на физическия сблъсък, подс. Т. нанесъл 3-4 удари в главата на
пострадалия, като удари с ръка, попаднали в областта на устата му. Свидетелките
Ж. Д. и Д. К. – работнички в баничарницата, се опитвали да ги разтърват, намесил
се и свид. Д. Н. с чиято помощ сбиването между подсъдимия и пострадалия било
прекратено. Тогава постр. И., по чието чело имало кръв, казал на свид. Д. Н.,
че го боли устата.
На **.**.**** г. постр. И. бил
прегледан от съдебен лекар, който установил наличието на: повърхностна плоска
рана в областта на лявата половина на челото с неправилна форма, охлузени
повърхности и неравни ръбове, с размери 5-6 см.; болезнен травматичен оток на
тъканите в областта на устните; при огледа на зъбите – че придържащият апарат
на горните зъби е с болезнена оточност на тъканите и със синкаво-мораво-червеникави
кръвонасядания, горните предни зъби са разклатени с ІІ-ІІІ степен на
разклащане; болки в областта на предната повърхност на шията, непосредствено в
областта на гръклянните хрущяли, които се засилват при опипване с ръка и
раздвижване на главата; болки в областта на дясната тазобедрена става, които се
засилват при опипване с ръка и раздвижване на долния крайник. За установеното било
издадено СМУ № ***/**** г., с изх. № ***/**.**.**** година.
На **.**.** г. подс. Т. също
посетил съдебен лекар, като при прегледа му било установено: левостранен
периорбитален хематом, обхващащ предимно долната половина на очницата и лявата
скулна област, с болезнен травматичен оток на тъканите, като болката се засилва
при опипване с ръка; в областта на шията – охлузвания на кожата, които обхващат
цялата обиколка на шията под формата на гердан, с прекъсвания, които на места
са покрити с тънки светло-кафеникави
корички, най-добре изразени в предната повърхност на шията; в областта на
предната повърхност на гръдния кош – наличие на лентовидно охлузване на кожата
с широчина 8-10 мм., покрито с тънка кафеникава коричка, с дължина 10-12 см.
което започва от основата на шията в дясно; в областта на вътрешната повърхност
на дясната мишница – наличието на
синкаво кръвонасядане с жълтеникави периферни участъци, с размери 5-6
см. с умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите. Било издадено СМУ
№ ***/**** г. от **.**.**** година.
Видно от заключението на
изслушаната по делото в първата инстанция съдебно-медицинска експертиза, в
резултат на нанесения му на **.**.**** г. побой, постр. Д.И. е получил следните
увреждания: контузия на главата с наличие на повърхностна охлузна рана в лявата
половина на челото с неправилна форма с размери около 5/6 см. и умерено изразен
травматичен оток на меките тъкани в областта; контузия на устата с наличие на
болезнен травматичен оток на меките тъкани на устните; контузия на зъбите с
оток и кръвонасядания на венците около горните зъби. Луксация на предните
четири зъба от трета степен с данни за счупване на алвеоларния гребен в
областта налагащ екстирпация на зъбите и лечение на фрактурата; болезненост в
областта на предната повърхност на шията, непосредствено в областта на
гръклянните хрущяли, която се засилва при опипване с ръка и при раздвижване на
главата; контузия в областта на дясната тазобедрена става с умерено изразена
функционална и палпаторна болезненост. ВЛ дават заключение, че описаните
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и
добре отговарят да са получени по време и начин, описан от свидетелите и
пострадалия в досъдебното производство. На пост. И. са били нанесени не
по-малко от три-четири удара, като тяхната последователност не може да бъде
определена по медицински път. В резултат на удар в областта на главата И. е
получил сътресение на мозъка, което е протекло без загуба на съзнание от степен
на кома. Полученото леко-степенно сътресение на мозъка, заедно с охлузната рана
на челото и контузията на врата и дясната тазобедрена става представляват
временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. В резултат
на силен удар в областта на устата отпред пострадалия е получил луксация на
предните четири зъба от зъбната редица на горната челюст с данни за счупване на
алвеоларния ръб. Разклащането на зъбите при преглед от стоматолог е преценено
като трета степен, което е довело до тяхната екстирпация, поради невъзможност
за последваща консолидация. Горното съставлява избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето.
След намесата на полицейските
органи, на подс. Т. бил определен едноседмичен срок, в който той да освободи наето
от Д.И., преустроеното в баничарница помещение находящо се в гр. С. ул. „Х.“ № *.
Подпомаган от свидетелите С. Н. и Д. Д. и
една от работничките си, подс. С.Т. изнесъл машините и посудата си, демонтирал и
взел монтираните от него трифазна ел. инсталация, смесителните батерии и
душ-батерии, мивка, бойлер и тоалетна чиния, а също така и плъзгащата се врата
между двете помещения. Демонтажа на всички тези вещи станал със знанието на
собственика на помещението – свид. Д.И., който отказал да заплати подобренията
на подс. Т. след прекратяване на договора за наем и му е казал да си вземе
всички неща и да се изнася. След демонтажа, помещението не е било увредено,
като единствено в стената личали дупките от извадените дюбели, прикрепели
откритата ел. трифазна инсталация. На **.**.**** г. подс. Т. върнал ключа от
наетото помещение на Д.И.. На **.**.**** г. в процесния обект на находящ се в
гр. С. ул. „Х.“ № * бил извършен оглед по време на който били установени
множество увреждания в обекта, (описани в Протокол за оглед на
местопроизшествие от **.**.**** година). ВЛ по изслушаната стоково-оценителна
експертиза оценят на 2288,41 лв. описаните в огледния протокол повреди в
процесното помещение.
Подсъдимият С.М.Т. е роден на ***
***, обл. Я., ул. „А. С.“ № **, б., б. г., със с. о., н., управител на „*-**“
ЕООД, ЕГН **********. Същият е неосъждан.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Настоящият състав, след като извърши
собствена преценка на събраните по делото доказателства (отделно и в тяхната
съвкупност), прие за установена гореописаната фактическата обстановка и по
отношение на двете обвинение – по чл. 129 от НК и по чл. 216 от НК. Тази
фактология на практика се подкрепя
от всички кредитирани доказателства, както следва: отчасти от
обясненията на подс. С.Т., от показанията на свид. Д.И., Т. Ч., Е. Д., Д. С., С.
К. (частично кредитирани), Ж. Д. (частично кредитирани), Д. Н., В. Д., С. С., В.
В., В. М., Т. К., К. К., Г. Т., С. Н., Д. Д., С. С., дадените в хода на
досъдебното производство показания на свидетелите П. Г. и Д. К. (правилно
приобщени в съдебно заседание по предвидения в закона процесуален ред); заключенията
по съдебно-медицинската експертиза и оценителна експертиза и разпита в съдебно
заседание на вещите лица д-р Р. и д-р С. – медици и Ж. М. и М. Д. – оценители;
а така също и въз основа на приложените по делото писмени доказателства: Договор
за наем от **.**.**** г.; СМУ № ***/**** г., с изх. № ***/**.**.**** г.;
Удостоверение от д-р С. от **.**.**** г.; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
*****/**.**.**** г.; Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО
№ *****; Амбулаторен лист № ****/**.**.**** г.; Направление за хоспитализация
от **.**.**** г.; Епикриза на Д.И. от **.**.**** г.; Протокол за полицейско
предупреждение рег. № ****-****/**.**.**** г.; Протокол за полицейско
предупреждение рег. № ****-****/**.**.**** г.; Протокол за оглед на
местопроизшествие от **.**.**** г.; СМУ № ***/**** г. от **.**.**** г.; Фактури
№№ **/**.**.**** г. и **/**.**.****г.; Справка за съдимост рег. № ***/**.**.****
г., издадена от Бюро „Съдимост” при Районен съд – Ямбол.
По отношение на
обвинението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, ЯОС намира, че при установяване на фактическа
обстановка не следва да се кредитират обясненията на подс. Т., само в частта им
в която твърди, че не е нанасял удари на пострадалия И.. В тази им част
обясненията на подс. Т. които отчетливо съставляват защитна теза, противоречат
на показанията на свид. Д.И., в частта им с която той твърди, че от подс. Т. са
му нанесени удари с глава в областта на челото и с лакът и юмрук – по устата.
Показанията на свид. И., в тази им част, се подкрепят от обективните находки на
съдебния лекар при освидетелстването му ден след инцидента, а именно наличието
на повърхностна плоска рана в областта на лявата половина на челото с
неправилна форма, охлузени повърхности и неравни ръбове, с размери 5-6 см. В
тази насока са и показанията на свидетелите Д. Н. и Д. К., които дават
показания, че след инцидента са видели кръв по челото на свид. И.. В тяхна
подкрепа са и показаният на свид. Т. К., който, в деня на инцидента също видял,
че пострадалия има рана на челото. Не следва да се давя вяра и на обясненията
на подсъдимия Т. и показанията на свид. С. К. и свид. Ж. Д., в съответна им част,
в която се сочи, че след инцидента пострадалият не е имал никакви наранявания. ЯОС
споделя изложеното от първата инстанция, че тези гласни доказателства, в тази
им части, противоречат на показанията на свидетелите И., Н., К. и К. и най-вече
– на установеното при прегледа на постр. И. от съдебния лекар и заключението на
ВЛ по съдебно-медицинската експертиза.
ЯОС не споделя решението на ЯРС, да
не даде вяра на показанията на постр. И., в частта им, в която се твърди, че
подс. Т. му нанесъл „къс удар през зъбите”. ЯОС счита, че и в тази им част, те
се подкрепят от достатъчно доказателства по делото (както впрочем е посочил и решаващият
състав) – в тази насока са всички медицински данни и заключението на ВЛ по
съдебно-медицинската експертиза относно увреждане на зъбите и меките тъкани
около устата на пострадалия. Безспорно (както и ЯРС е посочил), обективно по
делото е установено, че постр. И., макар и без външни видими признаци, по време
на инцидента е получил нараняване в областта на зъбите и устата, като
доказателства в тази насока са както констатираното при прегледа травматично
увреждане в тази област, така и показанията на свид. Д. Н. и свид. Т. К., на
които постр. И. след случилото е съобщил, че го боли устата и му тръпнат
зъбите. Погрешно решаващият съд е игнорирал тази част от показанията на постр. И.
с които той сочи за два удара, които е получил от подс. Т. в областта на устата,
единия директен с ръка, а другия – с лакът при падането им с подсъдимия на
земята. Настоящият състав не може да сподели мотиви на ЯРС за това решение – че
при липсата на други гласни доказателства за тези удари, не е ясно
констатираните травматични увреждания в областта на устата и зъбите от кой удар
се дължат. Въззивния съд намира, че при така събраната доказателствена
съвкупност е установено несъмнено, че между подсъдимия и пострадалия е
възникнал спор, прерастнал във физически сблъсък между тях, при който те
взаимно се бутали, дърпали и хващали за гушите, сборичкали се, паднали на
земята и подсъдимият е нанесъл силни удари в областта на устата на пострадалия,
с които му причинил процесните увреждания. ЯОС стои твърдо на мнение, че
изискванията за детайлност на описанието и доказването на релевантните факти не
бива да се довеждат до крайност. В случая неяснотата относно това с кой удар, нанесен
от подсъдимия на пострадалия, са причинени констатираните травматични увреждания
в областта на устата и зъбите, няма фаталното процесуално значение. Още повече –
в заключението си ВЛ по съдебно-медицинската експертиза ясно сочат, че е възможен
този механизъм на нанасяне на уврежданията, който се съобщава от пострадалия,
както и че вероятно на пострадалия са нанесени 3-4 удара. В тази връзка следва
да се отбележи, че заключението на ВЛ по тази експертиза е ясно, научно
обосновано, почива на детайлно изследване на данните по делото и е изготвено от
експерти със задълбочени научни знания в областта на медицината, поради което
следва да се цени.
Несъмнено, на базата на цялата
безпротиворечива доказателствена съвкупност по делото, ЯРС правилно е установил
фактическата обстановка досежно обвинението по чл. 216 от НК. Факта, че подс. С.Т.
преустроил помещението находящо се в гр. С. ул. „Х.“ № * в баничарница, като
прекарал ВиК инсталация, външна трифазна ел. инсталация, оборудвал баня и
тоалетна, поставил плъзгаща се портална врата между търговската и работната
част на помещението се установява от обясненията на подсъдимия, така също и от
показанията на свидетелите И., В. В. В. М. и С. С.. По отношение на това,
че след демонтажа помещението не е било увредено, като единствено в стената са
личали дупките от извадените дюбели, прикрепели откритата ел. трифазна
инсталация към стената, са обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите С. Н., Д. Д. и Ж. Д..
ОТ ПРАВНА СТРАНА
За престъплението по чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1 от НК.
При така установената фактическа
обстановка, решаващият съд е направил грешен правен извод, че обвинението
спрямо подс. С.Т., за престъпление по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, не е доказано. Въззивният
съд намери за безспорно и несъмнено установено по делото, че подс. С.М.Т.
е осъществил от обективна и субективна страна вмененото
му деяние, поради което и на основание чл. 336 ал. 1, т. 2 вр. чл. 334
т. 2 от НПК, отмени Присъда № 12/21.01.2019 г. постановена по НОХД № 1617/2017 г. по описа на Районен съд –
Ямбол, в частта с която подс. С.М.Т., на основание чл. 304 от НПК е оправдан по
обвинението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, както и в частта, с която е
отхвърлен предявеният от гражданския ищец Д.Д.И. срещу подсъдимия С.М.Т.
граждански иск за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., причинени от
това престъпление. Вместо това ЯОС призна подс. Т. за виновен в това, че на **.**.****
г., около 14:00 часа, в гр. С., обл. Я., в помещение находящо се на ул. „Х.“ № *,
чрез нанасяне на удари с ръка в областта на устата на Д.Д.И. *** му причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на четири зъба, без които се
затрудняват дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1
от НК.
ЯОС счита, че съвкупния анализ на
събраните в хода на наказателното производство доказателства установяват
фактическата обстановка по отношение на деянието по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1
от НК и първостепенният съд е стигнал до неправилен извод за недоказаност на
авторството на подсъдимия на инкриминираната телесна повреда. Въззивният съд не
споделя умозаключението на първата инстанция, че от събраните доказателства по
безспорен начин се установява единствено обстоятелството, че на посочената дата
и място постр. Д.И. е получил средна телесна повреда, както и че при липсата на
други гласни доказателства, не е ясно констатираните травматични увреждания в
областта на устата и зъбите от кой удар се дължат. ЯОС намира, че кредитираните
доказателства: обясненията и свидетелските показания; медицинската документация
и основно резултата по съдебно-медицинската експертиза и заключението на вещите
лица, анализирани поотделно и поставени в логична взаимовръзка помежду си,
обсъдени съвкупно обосноват единствено възможния извод, че подсъдимият е автор
на деянието, предмет на обвинението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, ерго –
телесното увреждане на постр. И. е нанесено от подс. Т. по време на физическия им
сблъсък, реализиран на **.**.**** г., около 14:00 часа, в гр. С., обл. Я., в
помещение находящо се на ул. „Х.“ № *.
Безспорно, нито един от
разпитаните по делото свидетели очевидци на инцидента (с изключение на
пострадалия), пряко не сочи за нанасяне на удари от страна на подс. Т. в
областта на устата и зъбите на Д.И.. Това обстоятелство обаче, само по себе си,
не може да обоснове извод за недоказаност на авторството на деянието, доколкото
по делото са събрани достатъчно по смисъла на чл. 303, ал. 2 от НПК
доказателства, коментирани при обсъждане на доказателствената съвкупност. В
случая всеки свидетел, в показанията си на които е даден кредит на доверие,
пресъздава обективно и добросъвестно своите лични възприятия относно развитието
на конфликта и динамиката на физическия сблъсък между двамата участници в
инцидента. Както ЯОС посочи напред в изложението, неяснотата относно това с кой
удар, нанесен от подсъдимия на пострадалия, са причинени констатираните
травматични увреждания в областта на устата и зъбите, не може да доведе до
извод за недоказаност на инкриминираното деяние. Тук следва да се отбележи, че
теоретично доказването представлява дейност с която се възстановява картината
на миналото събитие. Чрез този процес, при който се оценяват фактите които се
отнасят до предмета на доказването (т.н. основен или главен факт), обективната
истина трябва да стане логически очевидна. В процесуалния закон е дадена
легална дефиниция на предмета на доказване и е направено едно абстрактно
формулиране на онези обстоятелства, които следва да бъдат установени по всяко
едно наказателно дело и които са най-типични за извършване на едно
престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени три групи обстоятелства: ал. 1 –
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и размерът на вредите, причинени с
деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които имат значение за отговорността
на обвиняемия. Настоящият състав ще посочи принципно, че основните фактически
обстоятелства следва да установят, като съдът изгради своето заключение основно
върху неутрални доказателствени източници – писмени документи, заключения на
вещи лица, показания на незаинтересовани от изхода свидетели, които да надгради с онези свидетелски възприятия,
които са в унисон с тези доказателствена база. В конкретния случая ЯОС,
стъпвайки на заключението на вещите лица (лекари) изготвили
съдебно-медицинската експертиза и писмената медицинска документация по случая,
относно телесните увреждания на постр. Д.И., техния характер и вероятния
механизъм на причиняването им, надграждайки с кредитираните свидетелски
показания и използвайки метода на дедуктивен анализ и житейска логика намира,
че главния факт в процеса касателно това деяние, се установява по несъмнен
начин. Всички събрани по делото доказателствата в тази насока (вкл. и
кредитираните части от обясненията на подсъдимия), по същество са
безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно
спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин
установяват правно-значимите факти по делото относно авторството, времето,
мястото и механизма на извършване на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал.
1 от НК – причиняване на конкретните телесни увреждания на постр. И. от страна
на подс. Т., чрез нанасяне на удари с ръце в областта на устата му, по време на
физическия сблъсък между тях. Настоящият състав ще посочи, че не установи факти,
който да пораждат съмнение в тази поредица от доказателства. Една присъдата
може да почива дори само на косвени доказателства, стига по безспорен начин да
е установена тяхната фактическа и логическа връзка и последователност, която в
цялост да разкриват всички съставомерни елементи на престъпно поведение и на
тази основа да не е възможен друг извод, освен този за извършеното деяние и
авторството му. Такава е и постоянна практика на съдилищата, като настоящата инстанция
намира, че в конкретния случай е налице съчетание между преки и косвени доказателства,
което разкрива както поведението на подсъдимия, така и последиците от него.
От обективна страна изпълнителното
деяние на типичното резултатно престъплението „телесна повреда” (вкл. и средна
такава) се характеризира с въздействие върху организма на другиго, което
предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или системи на организма на
пострадалия или води до промени в тяхното функциониране. От обективна страна
подс. С.М.Т. е осъществил всички признаци от състава на чл. 129, ал. 2, вр. ал.
1 от НК, като вследствие на нанесените от него удари с ръка, на постр. Д.Д.И. е
била причинена средна телесна повреда – избиване на четири зъба, без които се
затрудняват дъвченето и говоренето, а именно луксация (разклащане) на предните
четири зъба от зъбната редица на горната челюст, което да е довело до тяхната
екстирпация (изваждане). ЯОС намира, че в конкретния случай е налице каузалитет
между действията на подсъдимия – нанесените удари с ръка и причиненото на пострадалия
– процесните телесни увреди.
ЯОС счита, че от субективна
страна деянието е осъществено от подс. Т. с пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал, че с действията си ще причини на Д.И.
значителни по характер телесни увреждания, предвид броя, силата, насочеността
на ударите (ВЛ сочат за 3-4 нанесени удари в областта на главата на
пострадалия) упоритостта му на нанасянето им, и като човек с достатъчен
житейски опит, логично е целял настъпването именно на такъв вредоносен
резултат. Действията му при осъществяване на деянието (нанасяне на силни удари с
ръка в главата на пострадалия), показват едно целеустремено поведение, насочено
към нараняване на пострадалия. В съдебната практиката и в правната доктрина
трайно и безпротиворечиво е изяснено, че за умисъла може да се съди от
средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от
мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата, и
други обстоятелства. В настоящия случай ЯОС счита, че подс. Т., предвид
обстановката и начина по който е действувал удряйки пострадалия с ръка, със
значителна сила отблизо и в главата, е искал да му причини инкриминираната
телесна повреда, ерго – действувал е с пряк умисъл.
Въззивният съд намира, че подс. С.Т. не е
действал в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК –
за да защити себе си или другиго от непосредствено противоправно нападение на
пострадалия Д.И.. Безспорно между двамата е възникнал конфликт и пострадалия е
проявил физическа агресия срещу подсъдимия, но телесния сблъсък се е изразявал в едновременно и
съответно бутане, дърпане и хващане за гушите от страна и на двамата участници,
боричкане между тях. При тези действия обаче, подсъдимият е нанесъл силни удари
в устата на пострадалия, при което той не е целял да предотврати реална и
непосредствена опасност за животът и здравето (на себе си или на другиго), а да
нанесе телесни увреждания на пост. Д.И.. При инцидента, макар и поведението на
подсъдимия да е било провокирано от създалата се ситуация и цялостното държание
на пострадалия, действията му не са изпълнявали критериите за да бъдат
разпознати като „неизбежна отбрана”. В случая липсва един от предвидените в чл.
12, ал. 1 НК, а именно – причинените вреди да са в рамките на необходимите
предели. Такова съответствие в конкретния случай не е налице, като се има
предвид, че на взаимното бутане, дърпане, хващане за гушите и боричкане, подсъдимият
е отвърнал със силни удари, (като ВЛ сочат за 3-4 такива) и то в главата на
подсъдимия, където са разположени важни органи (очи, нос, зъби), вкл. и
жизненоважни такива (мозък). В потвърждение на горния
извод е и заключение на съдебно-медицинската експертиза за постр. Д.И., че в сблъсъка с подсъдимия и нанесените му удари, освен
избитите 4 зъба, той е получил още множество наранявания представляващи временно
разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия – и сътресение на
мозъка, което е протекло без загуба на съзнание от степен на кома, и охлузната
рана на челото, и контузията на врата и дясната тазобедрена става.
В случая отсъстват
доказателства за приложение и разпоредбата на чл. 12, ал. 4 НК – за извършване на
деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или
смущение, водещо до ненаказуемост на деянието му, предвид установената
фактическа обстановка. Освен, че в случая подсъдимият не е осъществявал изобщо
неизбежна отбрана, то за да се приложи разпоредбата на чл. 12, ал. 4 НК е
необходимо да се касае и до едно внезапно противоправно нападение. Подсъдимият следва
да е бил изненадан от тази внезапност и под влияние на това, да не може да
контролира протичащите в него психологически процеси и следващите от тях
действия. В тази насока по делото не са налице никакви данни установяващи, че
към момента на извършване на деянието подсъдимия се е намирал в особено
психическо състояние на уплаха или смущение. Водеща при подсъдимия не е била
уплахата или смущението, а е доминирала емоцията на гняв, възмущение и негодуване
от поведението на пострадалия.
В тази връзка ЯОС ще посочи
допълнително, че в случая подс. С.Т. не е действал и в състояние на силно
раздразнение, обосноваващо облекчена отговорност на дееца при приложение на чл.
132, ал. 1, т. 2 от НК. Безспорно непосредствено преди и по време на деянието,
той е бил в „конфликтна” среда, но по делото няма абсолютно никакви дори данни,
към момента на извършване на престъплението подсъдимият да се е намирал в
такова психично състояние (на силно раздразнение), а от неговите обяснения и от
свидетелските показания, никъде не личи у него да е била налице т.н.
„късо-съединителна“ реакция.
Ето защо ЯОС счита, че подс. Т. е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което го призна за виновен по така
предявеното му обвинение.
За причини за извършване на това престъпление,
ЯОС приема незачитането от страна на подс. С.Т., на правовия ред установен в
държавата.
За обвинението по чл. 216, ал. 1
НК.
ЯОС напълно и безкритично се
солидаризира с извода на решаващия съд, че по делото не се събраха безспорни и
категорични доказателства, подс. С.Т. да е
осъществил престъпния състав на чл. 216, ал. 1 НК – на неустановена дата в
периода **.**.** – **.**.** в гр. С. в
помещение, находящо се на ул. „Х.“ № *, чрез разбиване, изкъртване и повреждане
на стени, настилка, електрическа и ВиК инсталации, противозаконно да е повредил
чуждо недвижимо имущество – търговски обект-баничарница, собственост на Д.Д.И.,
като причинените вреди да са в размер на 2288,41 лева. По делото безспорно се
установи, че след наемане на помещението, собственост на Д.И., подс. Т. го
ремонтирал и преустроил в баничарница и с оглед изискванията на ХЕИ, той прекарал
ВиК инсталация, външна трифазна ел. инсталация, оборудвал баня и тоалетна,
поставил плъзгаща портална врата между търговската част и работното помещение.
Както правилно е установил районният съд, в тази насока са както обясненията на
подсъдимия, така и показанията на свидетелите И., В. В. и В. М., С. С..
Също така безспорно, след
изтичане на договора за наем и в дадения от полицията седмодневен срок, подс. Т.
демонтирал и изнесъл вещите по направените от него подобрения – вкл. и външна
трифазна ел. инсталация, смесителна и душ батерия, бойлер, мивка, тоалетна
чиния, плъзгаща се врата и напуснал обекта. Демонтажа на тези вещи станал със
знанието на свид. Д.И., който отказал да заплати подобренията на подсъдимия
след прекратяване на договора за наем и му е казал да си вземе всички неща и да
се изнася. От обясненията на подсъдимия и от показанията на свидетелите С.Н.,
Д. Д. и Ж. Д. е видно, че след демонтажа
помещението не е било увредено, като единствено в стената са личали дупките от извадените
дюбели, прикрепели откритата ел. трифазна инсталация към стената, както и че обекта
не е оставен във вида, в който е бил заснет по време на проведения оглед на **.**.****
година.
Безспорно е също така, че ключовете
на процесното помещение са били върнати от подс. Т. на собственика Д.И. на **.**.****
г. (факт който не се оспорва от последния) и правилно ЯРС е преценил, че в
периода от **.**.**** г. (датата на връщането на ключовете) до **.**.**** г.
(датата на проведения оглед) собственика Д.И. е имал достъп до процесното
помещение. Затова ЯОС подкрепя решаващият съд в извода му, че липсват
категорични доказателства относно авторството на това деяние и намира, че правилно
подс. Т. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 216 от НК.
С оглед на изложеното, на основание чл. 338 от НПК, ЯОС потвърди атакуваната
присада, в останалата й част, касаеща именно това обвинение.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК законодателят
е предвидил наказание лишаване от свобода в размер до шест години. При
определяне на размера на наказанието, настоящият състав взе предвид от една
страна: невисоката степен на лична опасност на подсъдимия, който е човек в активна
възраст, неосъждан, със средно
образование, трудово ангажиран – развиващ собствен бизнес; това че от деянието
е изминал относително дълъг период от време; факта, че е бил и провокиран от
пострадалия, но и друга страна: сравнително високата степента на обществена
опасност на деянието, обуславяща се от характера на засегнатите обществени
отношения осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и степента на
засягането им и динамиката на тези престъпления в страната, характера и
тежестта на причинените увреждания, както и начина на причиняването им – с
няколко силни удара. ЯОС прецени, че наличните смекчаващи вината на подс. С. Т.,
не са нито многобройни, нито изключителни такива, така че да доведат до извод,
че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно
тежко. При това положение ЯОС счита за правилно и законосъобразно на подс. С.Т.
С. да се опреди наказание при условията на чл. 54 от НК, към законовия минимум
– четири месеца лишаване от свобода.
Относно начина на изтърпяване на
наказанието, настоящият състав прие, че в случая е приложим института на
условното осъждане – предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и размера на
конкретното наказание лишаване от свобода. ЯОС счита, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия, не е наложително той да търпи ефективно
наложеното му наказание, което би било оказване на ненужна пенитенциарна
репресия по отношение на личността му. Предвид невисоката обществена опасност
на личността на подсъдимия, ЯОС определи изпитателния срок да е в минималния
законов размер от три години. Настоящият състав счита, че с наложеното наказание
на подсъдимия, в конкретните му параметри и отлагането му от изтърпяване, ще се
постигнат целите по чл. 36 от НК, вкл. и без той да бъде изолиран от
обществото. То ще допринесе подсъдимият да преосмисли постъпката си и да
осъзнае, че той явно е възприел погрешни
методи за решаване на конфликти. Същото, без да осъществява ненужно по-тежка
наказателна репресия върху подс. С.Т. е такова, че да не създаде у него
погрешно усещане за безнаказаност и да му посочи, че корекция е възможна, че
има реален шанс той да се поправи, като съобразява в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Ето защо ЯОС счита, че конкретното
наказание е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подс. С.Т., така и върху
останалите членове на обществото.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
При предвидените за това условия
в НПК и по надлежния ред, пострадалият Д.И. е бил конституиран като граждански
ищец по делото и първостепенният съд е приел за съвместно разглеждане
предявения против подс. С. Т. гражданските искове за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – от престъплението по чл. 129 НК и
имуществени – за обвинението по чл. 216 НК, и двата ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
За да се ангажира гражданската
отговорност на подсъдим за непозволено увреждане, в адхезионния процес следва
да се установи едновременното наличие на всички обективни и субективни елементи
на сложния фактически състав на деликта, въведени в императивната норма на чл.
45 от ЗЗД, а именно – деяние, вреда,
причинна връзка между тях, противоправност на деянието и вина на автора. В
случая, предвид изхода на делото, решаващият съд законосъобразно е отхвърлил
предявения от гражданския ищец Д.И. срещу подсъдимия граждански иск за
заплащане на сумата от 2288,41 лв., като обезщетение за причинени от деянието
по чл. 216 от НК имуществени вреди и предвид аксесорния характер и обезщетение
за забава в размер на законната лихва.
Причинената неимуществена вреда
от престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, следва да се разглежда на
плоскостта на гражданскоправните отношения, за да може да се обоснове размера
на гражданската отговорност, който да е адекватен на понесените увреждания. На
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от непозволеното увреждане. В случая се претендират неимуществени вреди под
формата на болки, страдания, влошено здраве и неудобства търпени от
непозволеното увреждане на пострадал Д.И.. Този вид вреда е без паричен или
друг имуществен еквивалент сама по себе си, поради което законодателят е приел
определянето на размера на обезщетението за претърпяването й да става въз
основа на принципите на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД. Тъй като няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по
вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови
норми, като се ръководи най-вече от характера на увреждането и степента на
страданието. По делото са установени всички обстоятелства, които се отнасят до
този граждански иск. Така, предвид начина на извършване на деянието (нанесените
множество силни удари в главата на пострадалия), характера на телесните увреждания
(детайлно посочени в съдебно-медицинската експертиза), търпените от него физически
и душевни страдания, настоящият състав прие, че претенцията на гражданския ищец
за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да се
уважи до размера от 4000 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането **.**.****
г. до окончателното й изплащане. ЯОС счита за неоснователен и недоказан гражданския
иск в останалата му част до
претендирания размер от 10 000 лв. – предвид поведението и агресията
проявена при конфликта от страна на пострадалия Д.И..
Въз връзка с уважения размер на този
граждански иск, настоящият състав осъди подс. С. Т. да заплати държавна такса в
размер на 160 лв., в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд – Ямбол.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯОС осъди подс. С.Т. да заплати направените по
делото разноски в размер на 338 лева в приход на държавния бюджет по сметка на
ОД на МВР – Я. и 80 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Ямбол.
Също така ЯОС осъди подс. С. Т. да
заплати на гражданския ищец и частен обвинител Д.И., направените от него деловодни
разноски в размер на 450 лева.
По изложените съображения,
Ямболският окръжен съд постанови Присъда № 73/12.06.2019 г. по
ВНОХД № 68/2019 г. по описа на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ____________________
ЧЛЕНОВЕ:
_____________________
_____________________