ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Ямбол, 04.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Н.ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.ч.гр. дело № 282/ 2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. от ГПК.

Подадена е частната жалба от И.М.П., чрез адв. Д. Ц., допълнително уточнена като насочена против Разпореждане от 18.07.2019 г. по ч.гр.дело № 1016/2014 г. по описа на Ямболски районен съд в частта за разноските, с която съдът е оставил в сила вместо да обезсили Заповед за изпълнение № 660/2.4.2014 г. в частта за разноските по делото. В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебния акт в атакуваната му част като постановен в противоречие с процесуалния закон и необоснован. Сочи се, че първоначалният заявител „Ти Би Ай Банк" ЕАД не е легитимна страна в производството, тъй като дружеството е прехвърлило вземането си с цесия на „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, което е активно легитимирано в качеството на взискател в производството. Заедно с изпратената от ЧСИ Д. Д., вписан под №932 в КЧСИ, покана до длъжника е връчено и уведомително писмо за извършената цесия. Банката не е представила по делото доказателства за извършено плащане от страна на длъжника, като дори твърденията й да бъдат приети, то той е направил това преди преди да узнае за заповедното производство и над 5 години преди да започне да тече срокът по чл.415 ГПК, а не както неправилно ЯРС е приел, че плащането е извършено в последния срок. Според жалбоподателя, позовавйки се плащане взискателят заобикаля закона, „пермирайки“ едно бъдещо неблагоприятно производство за него, предвид на евентуални възражения за липса на писмено уведомяване за предсрочна изискуемост по чл.87, ал.1 ЗЗД, за нищожност на договора, неравноправни клаузи по него, за погасителна давност на падежирала вноска. В жалбата се сочи още, че претенцията за извършени разноски е погасена по давност, също както и самото вземане, видно от датата за завеждане на заповедното производство, както и датата на издаване на изпълнителния лист. Искането е за отмяна на обжалваното разпореждане и за постановяване на ново от окръжния съд, с което заповедта за изпълнение да бъде обезсилена изцяло-и в частта за разноските, както и да се присъдят в полза на длъжника направените от него разноски в хода на заповедното производство. Претендират се и разноските в настоящото производство.

В срока за отговор въззиваемата страна „Ти Би Ай Банк" ЕАД, чрез юрисконсулт С. Р., намира частната жалба за неоснователна. Излагат се доводи относно процесуалната легитимация на първоначалния заявител като страна в процеса, доколкото е настъпило частно правоприемство и производството продължава между първоначалните страни. Цитира се т.10б от ТР№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която при цедиране на вземането легитимиран да предяви установителния иск е праводателят-заявител, още повече, че цесионерът не е банка. Сочи се още, че плащането е извършено на 22.05.2014 г. чрез „Изипей“ АД и е поискано ЯОС да събира доказателства за него. В отговора са изложени и доводи относно приложението на т.10в от ТР№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотеза на извършено плащане на вземането, но не и на разноските в заповедното производство след подаване на заявлението, при депозирано възражение от длъжника. В този случай интересът от предявяване на установителния иск е отпаднал и за заявителя остава само възможността да претендира разноските по заповедното производство. С оглед на това съдът обезсилва заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК само относно вземането, а не и в частта за разноските. Въззиваемата страна е поискала присъждане на разноски за настоящото производство –за юрисконсултско възнаграждение.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По ч.гр.дело № 1016/2014 г. по описа на Ямболски районен съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „Ти Би Ай Банк" ЕАД срещу частния жалбоподател за 300.62 лв. главница по Договор за потребителски кредит № 4492116867 от 18.04.2013 г., договорна лихва в размер на 29.55 лв. за периода от 25.09.2013 г. до 07.03.2014 г., законна лихва за забава в размер на 5.23 лв. за периода от 25.09.2013 г. до 07.03.2014 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до плащането. Издадена е заповед от 02.04.2014 г. за плащане на тези суми, както и на 125 лв. разноски по делото (25лв. - платена държавна такса и 100лв.- юрисконсултско възнаграждение), връчена на длъжника чрез ЧСИ на 22.05.2019 г. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът, представляван от адв. Д. Ц., е подал възражение против издадената заповед за изпълнение.

В указания от съда едномесечен срок е подадена молба от заявителя с твърдение за извършено след издаване на заповедта за изпълнение плащане на вземането, без разноските. Поради това е заявил, че няма да предяви установителен иск и е поддържал само искането за разноските в заповедното производство.

Първоинстанционният съд с обжалваното разпореждане е обезсилил заповедта за изпълнение и изпълнителния лист в частта за главница, договорна лихва, лихва за забава и законна лихва от подаване на заявлението до плащането. Приел е, че в срока по чл.415 ГПК длъжникът е платил вземането, след подаване на заявлението, че заявителят признава това и не желае да води установителен иск. Съдът се е позовал на т.10в от ТР№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е намерил, че не следва да обезсилва заповедта за изпълнение и изпълнителния лист в частта за разноските с оглед на извършеното след издаването им плащане от длъжника.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално недопустима, поради което същата не може да се разглежда по същество.

Жалбоподателят изрично е уточнил, че атакува разпореждането в частта за разноските. Счита, че ЯРС е постановил, заповедта за изпълнение да остане в сила в частта й за присъдени на заявителя разноски. В съдебния акт обаче няма такъв диспозитив. Единственото произнасяне на съда касае обезсилване на заповедта относно задълженията за главница, договорна лихва, лихва за забава и законна лихва от подаване на заявлението до плащането. Следователно жалбата няма предмет. Мотивите в съдебния акт не подлежат на самостоятелно обжалване. Това, което съдът е приел в мотивите –че не следва да обезсилва заповедта в частта за разноските- обосновава само извършеното в диспозитива частично обезсилване. Жалбоподателят няма правен интерес да обжалва това обезсилване, тъй като същото го ползва. Доколкото е счел, че е необходимо произнасяне за обезсилване на заповедта и изпълнителния лист и в частта за разноските, е следвало да поиска допълване на разпореждането по реда на чл. 250 от ГПК.

Тъй като жалбата е насочена срещу акт, какъвто не е постановен, следва да бъде оставена без разглеждане.

Настоящият състав счита, че направеното в жалбата искане, въззивният съд да обезсили заповедта и изпълнителния лист изцяло, има характер на искане по чл. 250 от ГПК, за произнасяне по което е компетентен ЯРС. Същото се отнася до искането за присъждане на разноските по заповедното производство, чиято дължимост следва да прецени заповедният съд. Поради това делото следва да се изпрати на последния за произнасяне по направените искания. Едва след постановяване на съдебен акт по тях от ЯРС, би възникнало право на жалба за страната, която счита, че не е получила защита на претендираното от нея субективно право.

С оглед на недопустимостта на жалбата, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноските за настоящото производство –юрисконсултско възнаграждение- е основателно и следва да се уважи съобразно чл. 78 ал.8 от ГПК.

Поради гореизложеното настоящият състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба от И.М.П. ***, чрез адв. Д. Ц., против Разпореждане от 18.07.2019 г. по ч.гр.дело № 1016/2014 г. по описа на Ямболски районен съд в частта за разноските.

ОСЪЖДА И.М.П. ***, ЕГН **********, да заплати на „Ти Би Ай Банк" ЕАД -гр. София, Столична Община – район “Лозенец”, ул. “Димитър Хаджикоцев” № 52-54, ЕИК 131134023, разноски по делото в размер на 100 лв.

Връща делото на ЯРС за произнасяне по реда на чл. 250 от ГПК по исканията на И.М.П. за обезсилване на заповедта и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.дело № 1016/2014 г. на ЯРС и в частта за разноските на заявителя, и за присъждане на разноските по заповедното производство, направени от длъжника.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред БАС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.