В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 08 октомври 2019 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №260 по описа на 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ЕТ „ГЕЛИН САРАЙ-М.З."***, чрез пълномощник адв. Р.А. ***, против Решение № 476/26.06.2019г. постановено по гр.д. №2233/2016г. по описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил, като неоснователен предявения от ЕТ „ГЕЛИН САРАЙ – М.З.” , със седалище и адрес на управление : гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.”Александър Стамболийски” №64, ЕИК-201702784 с управител М.И.З. иск с пр. осн. чл.439 ГПК, да се приеме за установено по отношение на „ПРОЦЕС” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.”Полтава” №5, ЕИК-202097135, представлявано от управителя Ц.А.А., че вземането предмет на изпълнително дело №20158780400973 на ЧСИ И. Х. с рег. № 878 и РД-ЯОС не съществува и е осъдил въззивника да заплати разноски по делото.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че съдът не е обсъдил изрично заявените от ищеца в исковата молба и писмените бележки възражения и доводи за недействителност, респ. нищожност на представеният договор за цесия, които представляват защита по същество по делото. Сочи се също, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, поради което е стигнал до неправилни правни изводи. Не било обсъдено и възражението за липса на уведомление до длъжника за извършената цесия с Договор за цесия от 07.08.2015г. Не било обсъдено и възражението, че цедента е този, който е длъжен да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземане, а не новия кредитор. Твърди се, че дори и да се приеме, че представянето на уведомление за цесия от новия кредитор с отговора на исковата молба представлява надлежно уведомяване на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД това уведомяване е станало много след образуване на изп.д. № 973/2015г. на ЧСИ И.Х., поради което към момента на образуване на изп.д. № 973/2015г. на ЧСИ прехвърлянето на вземането с процесния договор за цесия не е имало действие спрямо длъжника и у „ПРОЦЕС" ООД не е била налице активна процесуална легитимация за водене на това изпълнително дело. Новия кредитор - „ПРОЦЕС" ООД не се легитимирал като взискател по изпълнителното дело към момента на образуването му, т.к. частното правоприемство по см. на чл. 429 ал.1 от ГПК, произтичащо от сключения договор за цесия, не било произвело действие спрямо длъжника. Т.е. ЕТ „ГЕЛИН САРАЙ-М.З." нямал качеството на длъжник спрямо "ПРОЦЕС" ООД. По подробни съображения, в подкрепа на заявените оплаквания, посочени в жалбата, се претендира отмяна на решението, и уважаване на предявения иск, както и присъждане на всички направени по делото разноски.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че решението не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Изложени са подробни съображения за правилност на решението на ЯРС, съответно – за липса на предпоставки за уважаване на предявения иск. Оспорени са твърденията на въззивника за недействителност, респ. нищожност на представеният договор за цесия, както и за липса на уведомление до длъжника за извършената цесия. Претендира се по подробни съображения посочени в отговора, потвърждаване на първоинстанционното решение и да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски .

В с.з. въззивникът, чрез своя представител поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемият в с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Страните не спорят, а и от представениото пред ЯРС изп. дело №20158780400973 на ЧСИ И.Х. с рег. № 878 с РД-ЯОС се установява, че по молба на „ТС АГРОИНЖЕНЕРИНГ”ЕООД гр.Троян против ЕТ „ГЕЛИН САРАЙ-М.З.”***, въз основа на Изпълнителен лист от 19.12.2014 г. издаден въз основа на Решение №86/26.06.2014г. по гр.д. №137/2013г. по описа на РС-гр. Елхово и Решение №189/17.11.2014 г. по възз. гр.д. №347/2014 г. по описа на ЯОС за задължение на ЕТ „ГЕЛИН САРАЙ-М. ЗАГОВОРА” в полза на „ТС АГРОИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД за сумата от 24 000 лв., представляваща част от неизплатено възнаграждение по договор за консултантска услуга от 27.11.2011 г., цялото в размер на 34 160 лв., законна лихва върху главницата за периода от 21.03.2013 г. до окончателното изплащане, сумата от 900 лв. – представляваща част от целия размер от 2 747.00 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 07.06.2012 г. до 19.03.2013 г. е било образувано изп.дело №20157560400885 по описа на ЧСИ Ц. Н. с рег.№ 756 и РД– ОС Плевен. По последното дело е постъпила молба от „Процес” ЕООД за конституиране като взискател по делото, въз основа на Договор за цесия от 07.08.2015г., съдържаща и искане за изпращане на делото на ЧСИ И.Х. с рег. № 878 с РД-ЯОС. Молбата е била уважена, като с постановление от 12.11.2015г. на ЧСИ Ц. Н., "Процес”ЕООД е конституиран като взискател по делото, делото в последствие е било изпратено на ЧСИ И.Х. и образувано в изп.дело № 20158780400973 по описа на ЧСИ И.Х. рег. № 878 с РД-ЯОС.

Пред ЯРС, ответникът „Процес“ООД е предсатвил с писмения отговор на ИМ Договора за цесия от 07.08.2015 г., уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД, известието за доставяне, получено лично от М.З. на 11.08.2015 г. и съобщение от Телепоща за пратка от „ТС АГРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД до ЕТ „ГЕЛИН САРАЙ-М.З.“*** със заверка на съдържание също от 11.08.2015 г. Съгласно договора за цесия „ТС АГРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД като цедент прехвърля изцяло и възмездно на „Процес“ООД, като цесионер вземането си към ЕТ „ГЕЛИН САРАЙ-М.З.“***, за което са издадени изпълнителен лист от 19.12.2014г. по възз.гр.д.№ 347/2014 г. на ЯОС и изпълнителен лист № 21/16.01.2015 г. по гр.д.№ 137/2013 г. на ЕРС за следните суми предмет на и.д.№ 20148780400949 на ЧСИ И.Х., както следва: 24 000 лв. – част от неизплатено възнаграждение по договор за консултантска услуга; законната лихва върху тази главница, считано от 21.03.2013 г. до окончателното изплащане; 900 лв. – част от целия размер обезщетение за забава за периода 7.06.2012 г. – 19.03.2013 г. и присъдени в двете дела съдебно разноски в размер 5317 лв. същото е съдържанието и на уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД. Към договора за цесия страните по него са подписали и приложение № 1, в което е уговорен начина и срока на плащане на цената по него, както и че ако срокът не бъде спазен, договорът се прекратява. В приложението, страните са се споразумели „цесионерът” да придобие описаните в договора за цесия вземания на „цедента”, ведно с изтеклите лихви, срещу цена в размер на 50% от реализираното вземане, като са уговорили и начина на изплащане.

Пред ЯРС, е била изслушана съдебно-почеркова експертиза, във връзка с оспорване действителността на Договора за цесия и уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД от ищеца, видно от заключението на която, подписите, положени в графите „цедент“ и „цесионер“ в договора за цесия, приложение № 1 към договора и уведомление за цесия от 7.08.2015 г. са на лицата Ц. М. С. и Ц.А.А..

Производството пред ЯРС е било спирано до окончателно приключване на Прокурорска преписка № 2554/2016 г. по описа на ЯРП. Същата е била образувана по депозирана до РП-Елхово жалба от ЕТ „Гелин Сарай- М.З.” с твърдение за използване на неистински частен документ с предмет процесния договор на цесия. С Постановление от 23.11.2016г. на Прокурор при РП-Ямбол е отказано да се образува Досъдебно производство. Това постановление е потвърдено от Окръжна прокуратура – Ямбол с Постановление от 16.12.2016 г. Последното е потвърдено от Апелативна прокуратура- Бургас с Постановление от 19.01.2017 г.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

Правилно предявения иск е бил квалифициран от първоинстанционния съд, като такъв с правно основание с чл. 439 от ГПК. Според тази разпоредба длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищецът и въззивник в производството ЕТ„ГЕЛИН САРАЙ-М.З.“*** оспорва съществуването на вземането по изп.д №20158780400973 на ЧСИ И.Х. с рег. № 878 и РД-ЯОС, тъй като същото е образувано от ответника „Процес“ООД въз основа на договор за цесия. За последният се твърди, че не е кредитор на ищеца, тъй като по отношение на едноличния търговец договор за цесия от 07.08.2015 г., по който е цедирано вземането на „ТС АГРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД нямал действие по отношение на него –поради липса на съобщение от цедента за извършеното прехвърляне.

ЯОС намира за неоснователно възражението на ЕТ за това, че не следва по отношение на него договора за цесия да поражда задължение за плащане на новия кредитор, с оглед твърденията за липса на съобщаване за прехвърлянето на вземането. На първо място съдът счита, че посредством представените от „Процес“ООД уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД, ведно с известие за доставяне, получено лично от ЕТ М.З. и съобщение от Телепоща се установява наличие на уведомяване, което съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД обвързва длъжника по вземането с прехвърляне на задължението на новия кредитор. Относно твърденията за това, че не е ясно каква е доставената пратка с полученото известие- ищецът в първоинстанционното производството не е оспорвал тези писмени доказателства, нито е правил възражения или е имал твърдения, че от представената обратна разписка не се установява какво е изпратено от ответника, поради което това му възражение, наведено една с писмените бележки и въззивната жалба съдът счита за преклудирано. Настоящия състав на ЯОС приема, че представените доказателства за доставка удостоверяват получаването именно на уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД. Дори да липсваше уведомяване на ищеца- длъжник непосредствено след сключване на договора за цесия, съгласно съдебната практика Решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на ВКС, I ТО – уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера /в случая представено от него с писмения отговор/ и достигнало до длъжника с връчването на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД. В този случай това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл.235 ал.3 от ГПК.

Относно твърденията в жалбата за съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес. Същите се преценят като неоснователни. Анализът на мотивите на първоинстанционното решение сочи, че ЯРС е приел, че ответникът „Процес"ООД, чиято е доказателствената тежест, е доказал правнорелевантните факти, установяващи съществуването на оспореното вземане, а именно - че е налице изискуемо вземане в полза на „Процес"ООД спрямо ищеца ЕТ "Гелин Сарай - М.З." за присъдените с влязло в сила съдебно решение суми, въз основа на валиден договор за цесия, съобщен на длъжника по смисъла на чл.99, ал.З ЗЗД.

Неоснователно е и възражението за прекратяване на договора поради недоказване на плащането на цената му. Действително страните по договора за цесия са уговорили, че при неплащане на сумата в срок договорът се прекратява, но в случая длъжникът по вземането няма правен интерес да се позовава на неплащане на цената му. Не са представени доказателства за прекратяване на договора, няма такива твърдения от въззиваемата страна, която е страна по договора и е цесионер по него, поради което съдът приема, че същият е валидно сключен и действащ договор за цесия.

Неоснователни са и останалите възражения за недължимост поради нищожност на договора за цесия – неясно определен предмет, вследствие на което липсва съгласие за сключването му от страните. Съдът счита, че предмета на договора за цесия е ясен -прехвърлените вземяния са изрично описани и определени. Вземането е основано на издаден изпълнителен лист по влязло в сила съдебно решение по в.гр.д.№ 347/2014г. на ЯОС и изрично посочено като суми в договора за цесия- сумата от 24 000лв., представляваща част от неизплатено възнаграждение по договор за консултантска услуга от 27.10.2011г., цялото в размер на 34160лв., законната лихва върху главницата от 24000лв. за периода 21.03.2013г. до окончателното и изплащане; -сумата 900лв., представляваща част от целия размер от 2747лв. обезщетение за забава върху главницата от 34 160,00лв. за периода 07.06.2012г. до 19.03.2013г.. Посочен е и факта, че тези суми са били предмет на изп.д. №949/2014г. на ЧСИ И. Х. /последното прекратено без да е събрано вземането преди прехвърлянето му/, като посочването на това ИД в договора, като уточнение, не води до неопределяемост на прехвърлените вземания.

Като неоснователно се преценя твърдението на въззивника, че договора за цесия е антидатиран, поради факта, че след датата на договора, по изп.д.№ 885/2015г. на ЧСИ Ц.Н.на 10.08.2015г. е постъпила молба от „ТС Агроинженеринг" за извършване на изпълнителни действия. Следва да се посочи, че тъй като Уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД е било получено от длъжника на 11.08.2015г., едва след тази дата е налице обвързване на длъжника с прехвърляне на задължението на новия кредитор.

Ето защо и при липса на твърдения и доказателства от страна на едноличния търговец, че вземането по и изп.д №20158780400973 на ЧСИ Ирина Х. с рег. № 878 и РД-ЯОС не съществува поради направено от него плащане, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна, направените пред въззивната инстанция разноски съобразно с представените доказателства за сторените по делото такива в размер на 1000лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 476/26.06.2019г. постановено по гр.д. №2233/2016г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА ЕТ „ГЕЛИН САРАЙ – М.З.” , със седалище и адрес на управление: гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.”Александър Стамболийски” №64, ЕИК-201702784 с управител М.И.З. да заплати на „ПРОЦЕС”ООД гр.Плевен, с ЕИК-202097135, сумата 1000лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.