Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ямбол, 23.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен
граждански състав, в открито съдебно
заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Л. Р. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 240/ 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Подадена е въззивна
жалба от „Джони Транс 2016“ ООД- гр.Ямбол, чрез адв. А.,
против Решение №464/19.6.2019 г. на ЯРС, постановено по гр.д. №4148/2018 г., в частта му, с която
дружеството е осъдено на основание чл. 215 от КТ да заплати на И.Н.Р. ***
сумата 6 441.04 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.08.2018 г.
до окончателното й изплащане. В жалбата се сочи, че решението на ЯРС в
обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че съдът неправилно е
приел за установено, че представеното удостоверение на френски език касае
действителна уговорка между страните за изплащане на разноски при командировка
в чужбина в размер на фиксирана сума от 54 евро. В отговора на исковата молба
този документ е бил оспорен с твърдението, че ищецът не е бил командирован във
Франция и в предприятието, посочено в удостоверението. В него не фигурира името
на ищеца, а в приложената страница „Анекс“, която не е преведена, няма подписи
на страните. Според въззивника по правилата на чл. 193 от ГПК, ако ищецът е
искал да се ползва от този документ, е следвало да го заяви. В жалбата се
твърди, че удостоверението не съдържа подпис на представляващия
дружеството-ответник и не отговаря на действителните отношения между страните.
Независимо от оспорването му в срока, ЯРС не е извършил необходимите действия.
С оглед на изложеното искането на въззивника е за отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на иска срещу него. Претендират се направените по
делото разноски.
Въззиваемият не е депозирал писмен
отговор.
В с.з. въззивникът, чрез адв. А., поддържа
жалбата си.
Въззиваемата страна не се явява
и не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
предявен от И.Н.Р. *** иск, да бъде осъдено „Джони Транс 2016“ ООД- гр.Ямбол да
му заплати командировъчни пари в размер на 6441,04 лв., трудово възнаграждение
от 2315 лв. и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2017 и
Ответникът е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК,
в който е признал съществуването на
трудовото правоотношение за процесния период въз основа на трудов договор.
Оспорил е
сключването на договор на френски език между страните, удостоверението за
командироването на ищеца за временна работа в чужбина в транспортно предприятие
на територията на Р.Франция, като твърди, че са издадени заповеди, съгласно
които командироването се е отнасяло за пътуване в няколко държави от ЕС, в
които е следвало да извърши превоз на товари. По време на трудовото
правоотношение ищецът е ползвал отпуск в периодите 16-20.10.2017 г. и 14.11.2017 г.-05.12.2017
г. Платени са му дължимите суми по
банков път и с РКО в размер на 7204 лв. и 800 евро. В командировъчните заповеди
са определени дневни пари в размер на 27 евро на ден.
Ищецът е оспорил по реда на чл. 193 от
ГПК като неистински два РКО от 06.12.2017 г. и 16.02.2018 г., според които са
му платени 400 лв. и 450 евро и две молби за ползване на отпуск.
ЯРС е отхвърлил исковете за трудово
възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, като е приел,
че вземанията за тях са платени от работодателя, а е уважил изцяло иска за
командировъчни пари, като е приел, че удостоверението на френски език касае
командироване на ищеца във всички държави от ЕС, които е посетил, при
определени командировъчни в размер на 54 евро на ден. Неправилно работодателят
е определил по 27 евро на ден в представените от него две заповеди за
командировка. Признал е оспорените РКО за неистински документи и е приел, че
сумите по тях не са платени на ищеца. За неистински са признати и молбите за
ползване на отпуск, поради което е прието за дължимо за това време трудово
възнаграждение, платено обаче от работодателя.
Фактическата обстановка по делото не
е изцяло безспорна.
Не се спори, че между страните е
сключен трудов договор от 11.09.2017 г., копия от който са представили по
делото. Сключен е за длъжността „шофьор товарен автомобил (международни превози)” срещу основно
месечно трудово възнаграждение от 463 лв., променено с допълнително
споразумение към трудовия договор от 02.01.2018 г. на 562 лв. Не е спорно и че
договорът е прекратен.
Ищецът е представил Удостоверение за
командировка на шофьор за временна работа в чужбина в транспортно предприятие,
с лого на Министерство на труда в Република Франция, издадено от ответника на 11.09.2017
г., със срок на валидност до 11.03.2018 г., придружено с превод от френски език,
ведно с Приложение- информация относно транспортен работник, пратен временно да
работи в чужбина. Преводът от френски език на приложението е изготвен като
продължение на стр.2 от удостоверението. В превода на приложението е посочено,
че то представлява анекс, попълнен от работодателя на транспортния работник,
пратен временно във Франция. В оригинал анексът е стр. 4 от документа, а стр.3
от удостоверението е преведена отделно, от друг преводач (приложена след стр.4).
Тя съдържа подписа на работодателя-управителя на дружеството И.Д., както и
пълномощникът на ответника е признал в първото съдебно заседание пред ЯРС. Според
удостоверението, то се дава на командирования работник, за да го държи в
транспортното средство, с което предоставя услугите си. Документът съдържа
индивидуализиращите белези на ответника като работодател, както и на
представителя му във Франция, с наименование на фирмата му „Мов експерт“ (MOVE EXPERT). В раздела
„Разноски за храна, евентуално за нощуване-дневно-по време на командировката“
(с който текст завършва стр.2 от документа на френски език) не са отбелязани
суми за храна. На стр.3 е отбелязано „заплащане на фиксирана сума в евро: 54“,
която съгласно превода представлява разноски за настаняване. Не е отбелязано в
съответните графи, дали се поемат директно от работодателя или се възстановяват
разноски, поети от работника. В анекса-стр.4 от френския документ- е посочено
изрично името на ищеца като командирован във Франция.
От своя страна ответникът е
представил две заповеди за командировка в чужбина № 59/23.09.2017 г. и от
05.12.2017 г., издадени от него на основание Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина-първата за периода 23.09.2017
г.-13.11.2017 г., а втората –от 06.12.2017 г. до 07.02.2018 г. В тях са
изброени дестинациите, за които И.Р. е командирован да извършва превоз на
товари, посочени и организирани от спедиторска фирма: Австрия, Белгия, Франция,
Испания, Германия и други държави от ЕС. По първата заповед дните на
командировката в ЕС са 51, а по втората – 64. Определени са дневни пари-по 27
евро на ден.
Видно от представените разпечатки на
дигитална карта на името на ищеца като водач, за пътуванията с автомобили с
рег. №№ У 7849АС и У 1439АТ, посочени и в двете командировъчни заповеди, с
автомобил №У 1439АТ е пътувал в периода 25.09.2017 г. -16.11.2017 г., а с № У
7849АС – в периода 05.12.2017 г.-08.02.2018 г. Същият е извършвал превози в няколко
държави от ЕС, включително и Франция в процесния период.
Според заключенията на вещото лице по
счетоводната експертиза общият размер на дължимите на И.Н.Р. суми е
7 738.17 лв., от които командировъчни, изчислени по 27 евро на ден (за 115
дни)- 6 092.85 лв., нетни трудови възнаграждения за периода 20.09.2017 г.
– 11.02.2018 г. – 1 460.17 лв. и обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ –185.15
лв. нето. Ако не се вземат предвид оспорените от ищеца молби за ползване на
неплатен годишен отпуск, размерът на трудовото му възнаграждение за периода
20.09.2017 г. – 11.02.2018 г. е 1 815.82 лв. нето. Изчислени по 54 евро на
ден, командировъчните са дължими в размер на 12145, 70 лв. Общият размер на изплатените
по банков път и с РКО суми за целия период, в който ищецът е работил при
ответното дружество, е 8 768.66 лв.. При плащането е посочвано общо за „РЗ
и командировки“, а само в РКО от 22.09.2017 г. (неоспорен от ищеца) е записано „за
РЗ и служебни разходи“ в общ размер на 300 лв. Ако се приемат за база на
командировъчните 27 евро на ден, без в процесния период да е ползван неплатен
отпуск, има надплатен остатък от 674,84 лв. Вещото лице сочи, че данните от
разпечатките на тахографските карти на автомобилите съвпадат с двете заповеди
за командировка, които са представени по делото от ответника.
С оглед оспорването от ищеца на
автентичността на молби за ползване на неплатен годишен отпуск от 13.09.2017 г.
и от 03.11.2017 г., както и РКО от 06.12.2017 г. за 450 евро и от 16.02.2018 г.
за 400 лв., съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК. Вещото лице по
графологичната експертиза е дало категорично заключение, че подписите в тях не са
на ищеца.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в
преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес от обжалване. Поради това е допустима, а разгледана по същество се
явява частично основателна по следните съображения:
Предявени са били обективно
съединени искове, от които исковете с правно основание чл.128 и чл. 224 от КТ
са отхвърлени с влязло в сила решение, което не е обжалвано в тази му част.
Относно иска с правно основание чл. 215 от КТ съдът приема следното:
ЯРС е постановил в обжалваната част
валидно и допустимо, но частично неправилно решение.
Съгласно чл. 215 КТ
при командироване работникът или служителят има право и на пътни, дневни и квартирни
пари при условия и размери, определени от Министерския съвет.
В исковата молба ищецът е твърдял, че при сключване на трудовия договор с
работодателя са сключили договор на
френски език, като са се уговорили да му заплаща командировъчни пари в размер
на 54 евро на ден за пътуване в множество европейски държави. Т.е. претенцията
се основава на договор между страните. Ответникът е оспорил това твърдение. В
тежест на ищеца е било да го докаже по реда на чл. 154 ал.1 от ГПК, с пълно
доказване. Настоящият съд намира, че такова не е проведено по делото и
възраженията във въззивната жалба са основателни. Писмен договор между
страните, съдържащ уговорка за дневни пари - 54 евро на ден, за пътуване в
различни държави от ЕС, няма. Основателно е оплакването, че ЯРС неправилно е
кредитирал удостоверението за командировка на френски език като доказващо
претенцията на ищеца. То не може да се приравни на договор между страните, а е
едностранен акт на работодателя.
Както основателно твърди ответникът, документът не носи подпис на работника.
Освен това удостоверението касае работа на територията на Република Франция
за посоченото френско дружество- представител на работодателя. Не е относимо
към действително извършената от ищеца работа- да пътува в различни държави от
ЕС за изпълнение на задълженията по трудовия договор. По делото не се спори, че
действително пътуването е обхванало множество държави, осъществено е в два
периода с два различни автомобила, като разпечатките от дигиталните карти
съвпадат с посочените в заповедите за командировка (на български език) периоди.
Не се спори, че няма изпълнение от ищеца на работа в предприятие във Франция.
Т.е. следва да се приеме, че е налице изпълнение на задълженията по трудовия
договор, а не по удостоверението за командировка на френски език. То съдържа
формулировки, относими към хипотезите на чл. 121а от КТ, уреждащ командироване на работници или служители от български работодател
в рамките на предоставяне на услуги на територията на друга държава – членка на
Европейския съюз, за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор,
сключен между работодателя и ползвателя на услугите или в предприятие от
същата група предприятия. В тези случаи регистрирано
по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа,
изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга
държава – членка на Европейския съюз.
Настоящият случай безспорно обаче не е такъв.
Оспорването на авторството на
подписа, положен в документа за работодател, едва във въззивната жалба е
недопустимо. ЯОС не е уважил искането на въззивника за назначаване на
графологична експертиза, тъй като ответникът не е оспорил в срока за отговор на
исковата молба подписа на представляващия дружеството. Както се посочи,
наличието на негов подпис в документа (заедно с печата) изрично е признал чрез
пълномощника си в първото съдебно заседание. Доводите във въззивната жалба за
допуснати процесуални нарушения от ЯРС са неоснователни. В отговора на исковата
молба ответникът е заявил оспорване на удостоверението на френски език, но на
други основания, несъдържащи твърдение, че подписът в документа не е на
посоченото в него лице- законен представител на дружеството. Не е въведено възражение
за неавтентичност на документа, нито е направено искане за откриване на
производство по чл. 193 от ГПК за проверка на истинността му. Заявено е
оспорване, само въз основа на твърдението, че ищецът не е бил бил командирован
във Франция в предприятието, посочено в удостоверението; че в последното не
фигурира името на ищеца, а в приложената страница „Анекс“, която не е
преведена, няма подписи на страните. В първото съдебно заседание ответникът е
уточнил оспорването на документа в смисъл, че в него няма доказателства, че
касае ищеца, който не го е подписал. Заявено е в заседанието още и това, че
удостоверението касае разноски за настаняване от 54 евро, но не е записано „на
ден“, като ищецът не претендира, че е направил такива.
Съдът счита, че твърдението в
отговора на исковата молба, че страницата „Анекс“ не съдържа подписи на
страните, не може да се приравни на оспорване на удостоверението по чл. 193. Както
вече се посочи, в документа на френски език страницата „Анекс“, отбелязана като
„4/4“, се намира след текста, съдържащ подпис на издателя, намиращ се на
страница „3/4“ от удостоверението. Действително анексът не е подписван, като в
самия образец на френското министерство няма такова изискване.
След като не е направено надлежно
оспорване на автентичността на документа в срока за отговор на исковата молба, ЯРС
не е бил длъжен да открива производство по чл. 193 от ГПК.
Що се отнася до оспорването на
съдържанието- че документът не касае ищеца, същото е неоснователно, доколкото
на стр.4, макар след подписа на работодателя, фигурира неговото име. При
оспорване на съдържанието на частен документ не се открива производство по чл.
193 от ГПК, тъй като документът се ползва само с формална доказателствена сила,
а удостоверените в него факти подлежат на доказване с всички допустими
доказателствени средства.
Основателно е възражението на въззивника, че удостоверението касае разноски за настаняване от 54 евро, които
ищецът не претендира, че е направил. Същите са посочени на стр.2 от документа
като евентуални -в раздела „Разноски за храна,
евентуално за нощуване-дневно“. Освен липсата на твърдения, липсват и
доказателства за сторени разноски за нощуване (квартирни пари).
С оглед на гореизложеното ЯОС счита,
че удостоверението не може да послужи за определяне на размера на дължимите на
ищеца командировъчни пари. Съобразно практиката на
Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК
(Решение №
314 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 638/2009 г., III г. о., Решение № 32 от
5.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3592/2008 г., IV г. о., Решение № 350 от
13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 130/2009 г., III г. о.), при спор относно начина на изчисляване на командировъчни пари на
шофьорите при извършване на международни автомобилни превози се прилага Наредбата за служебните командировки на шофьорите и
стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници
на Министерство на финансите, издадена на основание чл. 7, ал. 2 от
Постановление № 40 на МС от 2.07.1987 г., в сила от 01.04.1990 г. Съгласно § 1 от ЗР на наредбата, тя се прилага от всички
стопански организации, които имат собствени автомобили и автобуси и извършват
международни превози. Чл. 6 урежда, че на командированите лица се заплащат дневни пари за
фактическите дни, прекарани в чужбина - от датата на изходна до датата на
входна българска граница. Според чл.8 (изм. с писмо № 04-18-0118
от 4.12.1996 г.) на шофьорите и стюардесите, извършващи международни превози на
товари и пътници се изплаща единна ставка в размер на 35 щатски долара на ден -
за единична езда
и 27.50 щатски долара на ден - за двойна езда,
или тяхната равностойност в друга конвертируема валута. В случая не се спори, че курсовете не са извършвани съвместно
с друг шофьор, т.е. извършвана е единична езда. Неправилно работодателят е определил дължимите
командировъчни пари съобразно Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, която не е приложима според практиката на ВКС. Според нейния чл. 31 ал.1 персоналът на сухоземните
транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на
изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в
приложение № 3: 27 евро при единична езда и 21 евро при
двойна езда, включително квартирни пари. В случая е приложим специалният
нормативен акт и обезщетението по чл. 215 от КТ следва да се изчисли по 35 щ.д.
на ден, като се приспадне платеното от работодателя.
По делото се
установи, че дните от първия период на пътуване в ЕС са 51, а по втория – 64,
общо 115. По данни от официалната страница на БНБ, средномесечният курс на лева
към щатския долар за периода 25.09.2017 г. -16.11.2017 г. е 1,65741 лв. за
долар и за периода 05.12.2017 г.-08.02.2018 г.
е 1,613473 лв. за долар. За първия период 35 щ.д. се равняват на 58 лв.
и за 51 дена обезщетението е 2958,48 лв. За втория период 35 щ.д. са равни на
56,47 лв. и за 64 дена обезщетението е 3614,18 лв. Общият му размер е 6572,66
лв.
Правилно ЯРС е приел, че от посочената в
заключението по счетоводната експертиза сума от 8 768.66
лв., изчислена като общ размер на
преведените по банков път и платени с РКО средства от работодателя, следва да
се извадят сумите по двата оспорени от ищеца РКО, признати за неистински
документи, единият за 400 лв., а другият за 450 евро или 880,12 лв. От
останалата обща сума -7488,54 лв. следва да се извадят и средствата,
предоставени за служебни разходи с РКО от 22.09.2017 г., издаден
преди започване на първия превоз „за РЗ и служебни
разходи“ в общ размер на 300 лв.
Доколкото няма данни каква част от сумата представлява трудово възнаграждение,
при това определено авансово, а в тежест на работодателя е да докаже какви конкретни
плащания е извършил, следва да се извади цялата сума от 300 лв. и разликата от
7188,54 лв. да се приеме за платени задължения към работника. От нея следва да
се приспаднат платените трудови възнаграждения
в размер на 1 815.82 лв. нето, определени без да се вземат предвид неистинските
молби за неплатен отпуск, какъвто не е ползван. Следва да се приспадне и
платеното обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 185,15 лв. Остатъкът от
5187,57 лв. представлява командировъчни пари. Неплатената част от дължимото
обезщетение в общ размер на 6572,66 лв. е 1385,09 лв., за която искът следва да
се уважи, а за разликата до предявения размер от 6 441.04 лв. следва да се
отхвърли.
Тъй като
неправилно ЯРС е уважил иска изцяло, решението следва да бъде отменено в частта
за посочената разлика, а да бъде потвърдено за сумата от 1385,09 лв.
Искането на въззивника за присъждане
на разноски, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, следва да бъде уважено, като се
присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Пред първата
инстанция са му дължими разноски в общ размер на 782,33 лв., от които са му
присъдени 279,80 лв. и следва да му се присъдят още 502,53 лв., а пред
въззивната инстанция са му дължими разноски в размер на 101,13 лв. Следва да се
доприсъдят разноски в размер общо на 603,66 лв. Ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски в размер на 556,70 лв., от които съразмерно с уважената част
от иска са дължими само 119,71 лв. За разликата решението следва да бъде
отменено.
За уважената част от иска е дължима
ДТ от 55,40 лв., като ЯРС неправилно е
присъдил сумата от 257,66 лв., поради което в тази му част следва да бъде
отменено частично-за разликата над 55,40 лв. Ответникът дължи разноски за вещо
лице в размер на 83,80 лв., с оглед на което следва да се постанови частична
отмяна на решението за разликата над този размер до 440 лв.
Ето
защо ЯОС
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №464/19.6.2019 г., постановено
по гр.д. №4148/2018 г. по описа на РС- Ямбол в
частта, с която „Джони Транс 2016“ ООД- гр.Ямбол е осъдено на основание чл. 215 от КТ да заплати на И.Н.Р. *** командировъчни пари за
разликата над 1385,09 лв. до 6 441.04 лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.Н.Р. *** иск срещу „Джони Транс 2016“ ООД- гр.Ямбол -да бъде осъдено дружеството да му заплати
командировъчни пари за разликата над
1385,09 лв. до 6441,04 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.08.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №464/19.6.2019 г.,
постановено по гр.д. №4148/2018 г. по описа на РС- Ямбол в останалата обжалвана част.
В необжалваната част решението е
влязло в сила.
ОТМЕНЯ Решение №464/19.6.2019 г.,
постановено по гр.д. №4148/2018 г. по описа на РС- Ямбол в частта, с която „Джони Транс 2016“ ООД-
гр.Ямбол е осъдено да заплати на И.Н.Р.
*** разноски за разликата над 119,71 лв. до 556,70 лв., както и в частта относно
присъдените в полза на съда ДТ за разликата над 55,40 лв. до 257,66 лв. и
разноски за вещо лице за разликата над 83,80 лв. до 440 лв.
ОСЪЖДА И.Н.Р. *** да заплати на „Джони
Транс 2016“ ООД- гр.Ямбол, направените
по делото разноски за първата и въззивната инстанции в размер на 603,66 лв.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.