Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.09.2019 година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав
На 24
септември 2019 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАН
ИВАНОВ
2. КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
секретар И. З.
като разгледа
докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА
въззивно гражданско
дело № 135 по описа на 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по въззивна жалба на "ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД гр.Пловдив, подадена чрез юрисконсулта К.Н. против
Решение №199/18.03.2019 г., постановено по гр.д.№4926/2018 г. по описа на ЯРС.
В посоченото решение
първостепенния съд е постановил следното:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.В.И. ***, ЕГН **********, не дължи на ”ЕВН
България Електроснабдяване” АД - гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, ЕИК
123526430 сумата от 290,34 лв. за ел.енергия, доставена за периода 06.08.2017
г. до 08.09.2017 г.
ОСЪЖДА ”ЕВН България Електроснабдяване”
АД - гр.Пловдив да заплати на И.В.И. *** направените по делото разноски в
размер на 350 лв.
С въззивната
жалба решението на ЯРС се атакува изцяло,
с твърдения за незаконосъобразност и необоснованост и неправилност. В жалбата
са изложени съображения по същество на направените оплаквания, въз основа на
които се иска отмяна на решението на ЯРС и постановяване на ново, с което предявениЯ
в производството иск бъде отхвърлен изцяло. Заявена е и претенция за присъждане
на разноски за двете инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от И.В.И., чрез пълномощника
адв.И.П. ***, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната
жалба, съответно за правилност и законосъобразност на атакуваното решение. Иска
се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски по делото.
В о.с.з., при условията на редовно
и своевременно призоваване, страните не се явяват и не се представляват.
След преценка на оплакванията по
жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото,
Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от И.В.И.
против "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, с искане да се постанови
решение, с което да се приеме за установено, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата от 290,34 лв., представляваща сума за
допълнително начислена ел.енергия, вследствие на неизмерено, непълно или неточно измерено
количество енергия за периода 06.08.2017 г. - 08.09.2017 г., по фактура от 03.12.2018
г.
Не се спори по
делото, че ищцата консумира ел.енергия в недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол и
е абонат на ответното дружество.
Не се спори, а е
видно и от фактура №1202476430/03.12.2018 г., че й е начислена сумата 290,34
лв. за отчетен период
06.08.2017 г. - 08.09.2017 г. на основание установено неизмерване, непълно или
неточно измерване на количеството ел.енергия за електромер №012540278.
Фактурата е връчена заедно със Справка за коригиране на сметката за
електроенергия от 15.11.2018 г. В писмо от ответника, приложено към исковата
молба, се съобщава на ищцата за извършеното на 08.09.2017 г. демонтиране на
електромера й и какви са констатациите по съставения констативен протокол на
Български институт по метрология №839/04.06.2018 г., в частност - че той не
отчита, тъй като е манипулиран. Посочено е, че същият процент от консумираната
енергия е неизмерен и незаплатен, поради което въз основа на чл.48, ал.1 и
чл.51, ал.2 от Правилата за измерване на количествата ел.енергия за краен
снабдител и доставчик от последна инстанция, ще й бъде коригирана сметката за
ел.енергия за 33 дни и начислена допълнителна сума - 290,34 лв. Ищцата представя и Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване
№393557/08.09.2017 г. на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, КЕЦ Ямбол,
както и цитирания в писмото Констативен протокол на БИМ. Съгласно Констативния
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване
№393557/08.09.2017 г., при проверката на електромера, извършена в присъствие на
две лица, които са се подписали в документа, е извършен демонтаж на
електромера, който е поставен в пломбирана безшевна торба за предаване за
експертиза. Съгласно констативния протокол на БИМ, ГД „Мерки и измервателни
уреди”, РО-София, електромерът е предоставен в пломбирана платнена торба в
съответствие с протокола за демонтаж. Констатирана е грешка 0%, както и
осъществен достъп до вътрешността на електромера - към електрическата схема
допълнително е присъединено електронно устройство, непринадлежащо към схемата
на електромера.
Пред
първоинстанционния съд е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, чието
заключение не е оспореното от страните. Вещото лице по техническата експертиза
сочи, че е извършено въздействие върху електромера, изразяващо се в премахване
на лицевия капак, на пломбата, която запечатва целия капак и добавяне на външни
елементи в схемата на действие. Сензорът, който отчита премахване на лицевия капак,
е регистрирал това на 01.08.2017 г. в 23.47 часа. Вещото лице поддържа
констатациите на БИМ. Изяснява, че съгласно метрологичната експертиза
електромерът отчита в границите на точността на измерване, не отчита с грешка
извън допустимата. Поради това според вещото лице е некоректно начисляване на
допълнително количество ел. енергия.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй
като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има
правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.
При служебната си
проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което
жалбата следва да бъде разгледана по същество.
При осъществяване на
въззивния контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното
решение, в рамките, определени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно.
Предявеният в производството иск е отрицателен установителен такъв - и
щеца отрича
претендираното от ответника материално право и върху последния лежи
задължението да докаже съществуването му.
Формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите
на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал.
Правилни са и формираните въз основа на нея правни изводи, довели до уважаване
на предявения отрицателен
установителен иск. Изложените от ЯРС мотиви се
споделят от въззивния съд, който на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.
Безспорно
по делото е установен факта на извършена проверка на електромера, монтиран за
измерване на потребяваната в имота на ищеца ел.енергия, както и че същият не
отчита с грешка, съгласно протокола за метрологична експертиза на БИМ. От
неоспореното заключение на СТЕ е видно, че вещото лице категорично сочи, че е
налице въздействие върху СТИ, но то не е променило точността на измерване. При
тези факти, въззивния съд изцяло споделя извода на ЯРС, че неоснователно е било
начислено допълнително количество потребена ел.енергия, тъй като такава не е
била изразходена, а подлежи на заплащане само измерената точно от електромера,
тъй като в противен случай би настъпило неоснователно обогатяване за ответника.
Поради това искът, че допълнително начислената сума е недължима, е основателен
и правилно е бил уважен.
В допълнение следва да се посочи и че съгласно практиката на ВКС и съдилищата в РБ, макар законодателят да е осигурил възможност на доставчика на електрическа енергия да обвързва клиентите си с изработени от самия него ОУ, разпоредбите на последните не могат да нарушават основни принципи и императивни разпоредби на закона. Чл.2 ЗЕ, освен че защитава правото на собственост при търговията с електрическа енергия, защитава и интересите на потребителя. Действително, когато отклонението в показанията на СТИ се дължи на неправомерно действие върху последния, доставчикът може, но само при спазването на предвидената процедура и само при ясно установен период на грешното измерване или неизмерване, да отчете фактически ползваната електрическа енергия и да търси нейното заплащане.
Когато обаче, както в
настоящия случай, макар и да е установено неправомерно въздействие върху
електромера, което обаче не е променило точността на измерване, т.е. не е
налице доказано неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
консумирана ел.енергия, то едностранното изчисляване
и коригиране на сметките за минал период е неприемливо, тъй като допуска
доставчикът да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя
електрическа енергия.
На следващо място, правилно
ЯРС е констатирал, че с
Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС
по адм.д.№2385/2016 г.,
обнародвано в ДВ, бр.15/14.02.2017 г., са
отменени ПИКЕЕ, с изключение
на чл. 48, 49, 50 и 51 от
този акт. Корекцията на сметката е уредена в неотменените разпоредби. Същите
са отменени едва с Решение №2315/21.02.2018 год.,
постановено по адм.д.№3879 по описа за
Настоящият съдебен състав споделя
изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай ПИКЕЕ, в неотменената към датата на
проверката част, са приложени неправилно, тъй като не е налице уреденият в тях
фактически състав. Съдържащият се в раздел IX „Случаи и
начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
операторите на съответните мрежи” чл.48, в ал.1
урежда, че при
липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не
измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране
на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. Не е налице нито една от
цитираните хипотези. Налице е СТИ, което не измерва с грешка, въпреки
манипулацията. Преизчисление се налага само с оглед установяване на реалното
задължение на потребителя. ПИКЕЕ, уреждащи начина на изчисляване на
неотчетеното количество доставена ел.енергия, целят установяване на
действителното й количество. В случая електромерът е измерил реално потребеното
количество и преизчисление не се е налагало.
В допълнение може да се посочи и
че в договорните отношения между страните по принцип важи правилото на чл.82
ЗЗД (за виновния характер на договорната отговорност) освен в случаите, когато
приложението му е нормативно изключено и е предвидена обективна /безвиновна/
отговорност, каквато е тази, регламентирана с изменението на чл.83, ал.1, т.6
ЗЕ през 2012 г. В тази връзка в Решение №115/20.09.2017 г. по т.д.№1156/2016
г., II т.о., ТК е посочено, че правото на крайния снабдител на електрическа
енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но
неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от
доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или
неточното измерване на електрическата енергия, поради това, че целта на
корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно
поведение. За извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
крайния снабдител е достатъчно да бъде установена съответната причина за
неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и спазване на
предвидената за това процедура. Безспорно обаче, за да бъде осъществен
коментирания фактически състав, съответно да са налице предпоставки за корекционната
процедура е необходимо да е безспорно установен факта на неизмерване или
неточно измерване на електрическата енергия. В конкретния случай това не само
не е налице, напротив - установено е, че СТИ на ищцата, въпреки наличието на въздействие
върху него, не е променило точността си на измерване.
Оплакването във въззивната жалба
за неправилност на изводите на ЯРС за липсата на ред за уведомяване на клиента
в общите условия на ответника, въззивния съд намира за неоснователно. На първо
място въпроса не е обсъждан от първоинстанционния съд. На следващо място настоящият
съдебен състав не възприема изложеното във въззивната жалба, че такъв ред за
уведомяване на клиента за извършена корекция се съдържа в чл.28, ал.2 от ОУ. Съгласно
чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия, които трябва да съдържат задължително ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата
по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. В решение №111/17.07.2015 г. на ВКС по т.д.№1650/2014
г., I т.о. е посочено, че едностранни корекции са допустими само, ако крайният
снабдител е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и по чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ - да предвиди в общите условия на договорите ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
доставената електрическа енергия.
Настоящият съдебен състав поддържа
становището, че въззивното дружество като краен снабдител не е привело своите
Общи условия, намиращи се на интернет страницата му, в съответствие с
новоприетата нормативна уредба. В случая е безспорно, че ОУ на "ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД са приети през 2008 г., т.е. преди изменението
на ЗЕ от 2012 г. и преди приемането на ПИКЕЕ през 2013 г. При това правилата по
чл.28, ал.2 от ОУ на "ЕВН България електроснабдяване" ЕАД и
предвиденият в чл.42 от същите ОУ общ ред за уведомяване, са неприложими.
Уредените в общия ред по чл.42 от ОУ на "ЕВН България
електроснабдяване" ЕАД правила не се отнасят до корекциите на сметки така,
както са регламентирани в ПИКЕЕ (към датата на одобряване от ДКЕВР на Общите
условия на "ЕВН България Електроснабдяване" EАД - 10.05.2008 г., ПИКЕЕ
не са били приети). Уведомяването по чл.28, ал.2 от ОУ също е неприложимо, тъй
като се отнася общо за всички видове корекции, извършвани от "ЕВН ЕС"
ЕАД въз основа на констативни протоколи, издадени от електроразпределителното
дружество, заедно със справки за начислената енергия и не отговаря на
законовото изискване на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, тъй като не е регламентиран
редът, по който следва да бъде уведомен клиента за едностранната корекция на
сметка за минал период.
Предвид изложеното и тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора на
въззиваемата, на основание чл.78, ал.3, вр. чл.273 ГПК следва да се присъдят
направените в настоящето производство разноски. Във въззивното производство тя
е представила доказателства, че е направила разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. С въззивната жалба е направено под условие
възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на въззиваемата страна. Съобразно чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
при дела с цена на иска до 1000 /какъвто е настоящият случай/, възнаграждението
за процесуално представителство е 300 лв. Размерът на възнаграждението на
процесуалния представител на въззиваемата страна е в посочения размер, поради
което не следва да се намалява.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №199/18.03.2019 г., постановено по гр.д.№4926/2018
г. по описа на ЯРС
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК "ЕВН България
Електроснабдяване" АД, с ЕИК 123526430 да заплати на И.В.И. ***, ЕГН ********** сумата от 300 лв., представляваща направени в производството пред въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.