Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……
03.06.2019г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско
отделение
в открито съдебно заседание на 23.05.2019година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар П.У.
Прокурор
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са
преките искове по чл. 432 от КЗ на увредения срещу застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на сумата 120 000лв. (след предприето
изменение чрез увеличение на иска) и на застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 1 363лв., ведно със законната
лихва върху обезщетенията, считано от 22.03.2018г. - датата на изтичане на
3-месечния срок по чл.496, ал.1 КЗ за окончателно произнасяне от
застрахователя, до окончателното изплащане.
Ищецът И.П.К. ***
твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 21.09.2017г. на път III-554 в района на километър 59+130 (околовръстен
път на гр.Симеоновград), са му причинени телесни увреждания - наранявания по
цялото тяло и главата, многобройни охлузвания и натъртвания, проникваща
разкъсно-контузна рана в областта на дясно коляно, политравматично състояние -
счупване на срамните кости /пубиса/ в областта на лонното съчленение, симфиза и
в областта на кръстцовата кост, луксация на тарзо-метатарзалните стави на дясно
ходило /травма на Листфранк/. Ищецът твърди, че произшествието е настъпило по
вина на водача на автобус марка "Сетра", модел "Ц315ГТ" с
рег. № Х 69 00 КВ, управляван от Х.Т.Г., който заобикаляйки преобърнато на
пътното платно МПС /ТИР/, обозначен и отцепен с конуси, внезапно е навлязъл в
насрещната лента за движение, без да осигури предимство на насрещно движещия се
товарен автомобил "Ивеко", модел "3510" с рег. № У 19 00
АП, управляван от ищеца и ударен челно от автобуса. При удара ищецът бил
затиснат между седалката на водача и детайлите от предната част на каросерията
на автомобила. Тялото на ищеца било освободено от пристигналите на инцидента
служители на Пътна полиция и Пожарна и аварийна опасност, след което същият бил
приет в МБАЛ - Хасково, а след това в УМБАЛ "Свети Г." ЕАД гр.Пловдив
в шоково състояние и със силни болки в таза, кръста и долни десен и ляв
крайници. Претърпял четири оперативни интервенции - на дясно коляно, на дясно
стъпало и на счупването на пубиса. След месец в МБАЛ - Ямбол последвала нова
операция за екстракция на поставените външни фиксатори на стъпалото. След
инцидента ищецът получил съпътстващи болки в кръста и бил диагностициран с
дискова херния. Ищецът сочи, че причинените му от ПТП увреждания - две фрактури
на таза, изкълчването на тарзо-метатарзалните стави на дясно ходило, петте
оперативни интервенции, травматичната дискова херния, разкъсно-контузните рани
и вътрешните травми са му причинили болки и страдания, които са били със
значителен интензитет и почти година след ПТП. Ищецът бил лишен от възможността
да ходи, да стои и седи без чужда помощ, изпитвал е непрекъсната физическа
болка, бил е на постелен режим, а в последствие за придвижването му се е
наложило да ползва помощни средства; от обездвижването и залежаването получил
рани по гърба, имал главоболие, гадене и позиви за повръщане, болки в корема.
Това състояние го поставило в пълна невъзможност да посреща самостоятелно
обичайните си човешки потребности, чувствал се непълноценен, в тежест на
семейството си, животът му коренно се променил, настъпили промени в психиката
му - изпитвал страх и безпокойство, паническо разстройство в затворени
пространства, станал потиснат и тревожен. За тези неимуществени вреди - болки и
страдания счита, че следва да бъде обезщетен със сумата 120 000 лева. Във
връзка с извършените му операции и лечения направил и разходи в размер на
сумата общо 1363 лева, съставляващи имуществени вреди.
Ищецът твърди, че увредИ.т
го автобус марка "Сетра", с рег. № Х 69 00 КВ имал сключена
застраховка "Гражданска отговорност" при ответника ЗД "Лев
Инс"АД, валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на
застрахователя за обезщетяване на причинените на И.К. от ПТП неимуществени и
имуществени вреди. Ищецът предявил
извънсъдебно претенцията си към застрахователя на 22.01.2018г., но в
тримесечния законов срок ответникът не се произнесъл, което породило правния
интерес у ищеца от предявяване на исковете.
Ответникът е оспорил
исковете като процесуално недопустими, както и като неоснователни. Посочил е,
че ищецът не е представил всички необходими документи за установяване на
обстоятелствата, които са основания за заплащане на обезщетенията и не са
налице предпоставките на чл.498 от КЗ за предявяване на исковете. Ответникът е
оспорил и всички твърдения на ищеца по исковата молба - че е налице настъпил
риск, покрит от застраховката "Гражданска отговорност" за автобуса
"Сетра" с рег. № Х 69 00 КВ, чийто водач Х.Г. към 21.09.2017г. да е
имал качеството на застраховано лице; че е осъществен от водача Х.Г. граждански
деликт; оспорил е механизма на ПТП и причинените на ищеца телесни увреждания,
включително характеристиките на лечебния процес. Ответникът е направил
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който в
нарушение на чл.137а от ЗДвП в момента на ПТП не е бил с поставен предпазен
обезопасителен колан. Ответникът намира искът за неимуществени вреди и за
прекомерно завишен, несъобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Възразил е и срещу началния момент на дължимост на законната лихва, като счита,
че на основание чл.497 от КЗ лихвата се дължи в срок от 15 работни дни от
представяне на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ, каквито в случая не
са представени и лихва не се дължи. Ответникът е направил възражение и за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В о.с.з. предявените искове
се поддържат изцяло от пълномощниците на
ищеца - адв.Н. и адв.В., които пледират за уважаване на претнециите, с
присъждане на разноските по делото. В дадения им срок не представят писмена
защита.
Ответникът-застраховател,
чрез процесуалния си представител адв.П., моли за отхвърляне на исковете, с
присъждане на разноските по делото по представения списък по чл.80 ГПК. Също не
представя писмена защита в срок.
Конституираният като
трето лице-помагач на страната на ответника деликвент Х.Г. счита, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца с 45 %.
ЯОС, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно е от представените по делото писмени доказателства - констативен
протокол №21/21.09.2017г. за ПТП с пострадало лице и протокол за оглед на местопроизшествие
от 21.09.2017г. по ДП №456/2017г. на РУ - Харманли, пр.преписка №813/2017г. на
РП - Харманли, че на 21.09.2017г., около 06:10 часа по път III-554, км. 59+ 130, Община Симеоновград, е
настъпило ПТП с участници - товарен автомобил марка "Ивеко", модел
"3510", с рег. №У1900АР, собственост на ЕТ "Младост-2-Я. Я.",
управляван от ищеца И.П.К. и автобус марка "Сетра", модел "С
315ГТ", с рег.№ Х6900КВ, собственост на "Торре"ЕООД гр.Харманли,
управляван от Х.Т.Г. ***. При ПТП е пострадал водачът на товарния автомобил -
ищецът И.К., като са причинени и материални щети по двете ППС. По образуваното
ДП №456/2017г. на РУ - Харманли, преписка №813/2017г. на РП - Харманли, към
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б."б",
във вр. с чл.342, ал.1 НК е привлечен водачът на автобуса "Сетра" - Х.Г.,
като понастоящем наказателното производство е все още в досъдебната му фаза.
За установяване конкретния механизъм на ПТП, по делото е извършена
съдебна автотехническа експертиза от вещото лице инж.Д.Б., чието заключение не
е оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно, компетентно и
вярно. От заключението се установява, че на 21.09.2017г., около 06:10 часа,
през тъмната част от денонощието, в гр.Симеоновград, по път III-53, в посока към гр.Гълъбово, се е движил
автобус "Сетра - Ц315ГТ" с рег. №Х6900КВ. Движението се е
осъществявало в дясната за автобуса пътна лента по мокра асфалтова настилка,
със скорост от около 72 км/ч. При същите пътни и метеорологични условия,
насреща на автобуса се е движил товарен автомобил "Ивеко 3510" с рег.
№ У1900АР със скорост около 48 км/ч. На същия път, около км. 59 + 100 е имало
друго ПТП, предхождащо процесното, вследствие на което товарна композиция с
румънска регистрация е била полегнала на десните си състави, по начин, по който
полуремаркето е заемало дясната лента за движение, по която се е движил
автобуса и се е явявало като преграда за движещите се към гр.Гълъбово превозни
средства. В определен момент, водачът на автобуса е възприел полегналата
товарна композиция и е предприел действия за заобикалянето й, като изцяло е
навлязъл в насрещната пътна лента за движение. Възприел това като опасност,
водачът на товарния автомобил е реагирал и е предприел действия за аварийно
спиране. При това направление на двете превозни средства, траекториите им на
движение са се пресекли, в резултат на което на около 129,0 метра преди
ориентира и на около 5.4 - 6,0 метра вляво от десния край на платното за
движение е настъпил удар между тях. И за двете МПС ударът е бил ексцентричен,
обособен във фронталните им леви състави. Ударът е настъпил в процес на
закъснително движение и на двете МПС, като в резултат на произшествието е
причинено нараняване на водача на товарния автомобил "Ивеко" и
материални щети по двете превозни средства. Според вещото лице инж. Б., от
техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е навлизането на автобуса
"Сетра" в насрещната за него лента за движение, като водачът му не се
е съобразил с насрещно движещият се товарен автомобил "Ивеко".
Даденото заключение е, че техническа възможност да предотврати ПТП е имал
единствено водачът на автобуса "Сетра", като същият е следвало да не
предприема заобикаляне на авариралата товарна композиция, при положение, че в
насрещната пътна лента се е движил друг участник в движението. В тази връзка е
следвало да пропусне товарния автомобил "Ивеко" да премине и едва
след това ако насрещната лента е свободна, да предприеме заобикаляне на
авариралата товарна композиция, още повече, че товарният автомобил е бил видим
за водача на автобуса в предходен на произшествието момент.
Прието е по делото и заключението на вещото лице д-р Т., извършило
съдебно-медицинската експертиза, което заключение съдът също възприема като
обективно и компетентно. Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е
установило, че при ПТП на 21.09.2017г. между автобуса марка "Сетра" и
товарния автомобил "Ивеко", пострадалият И.П.К. е получил средните
травматични увреждания: травматично увреждане на таза, състоящо се в
разчленяване (раздалечаване) на пубисните кости в областта на симфизата,
съпроводено от травма и в лявата сакроилиачна област; луксация (изкълчване) на
ставата на Лисфранк на дясното ходило; разкъсно-контузна рана на дясното
коляно, проникваща в ставата, с малки костни фрагменти на вътрешни ръб на
капачката и разкъсно-контузна рана на лявото коляно. Според вещото лице, и
трите травми съответстват да са получени при настъпилото ПТП - вследствие на
удара между двете превозни средства и внезапното спиране на товарния автомобил,
под въздействието на инерционните сили е настъпила травмата на дясното ходило -
същото е било поставено на спирачката, шофьорът е упражнил натиск и е срещнал
противодействие в обратна посока вследствие на силния удар, т.е. касае се за
директна травма на дясното ходило от досег с твърд тъп предмет под въздействието
на инерционни сили; относно травмата на двете колена - налице е удар в бордното
табло, директен удар от деформираните части на предницата и таблото, а
индиректно инерционните сили са се предали по двете бедрени кости към таза,
като са предизвикали разчленяването на симфизата и увредата в сакроилиачната
област. Според вещото лице д-р Т., ищецът е бил с предпазен обезопасителен
колан, тъй като ако нямаше такъв, под въздействието на инерционните сили след
удара тялото би политнало напред, би се получила гръдна травма от удар в
деформирания волан и евентуално травма на главата, както и счупване на долните
крайници. Липсата на такива травми говори, че тялото е било фиксирано към
седалката. Вещото лице е установило, че след ПТП ищецът е претърпял няколко
оперативни интервенции в УМБАЛ "Св.Г." гр.Пловдив: наместване на
изкълчената става на Лисфранк под спинална анестезия и фиксация на репонираната
става с три киршнерови игли, които са били отстранени на 23.11.2017г.;
хирургическа обработка на раната на дясното коляно, състояща се в промиване на
същата, отстраняване на малките костни фрагменти от капачката и затваряне на
ставната капсула с дубликатура на медиалния рецесус; хирургическа обработка на
раната на лявото коляно, която е заангажирала меките тъкани, без да е
проникнала в ставата. На 26.09.2017г. е била извършен основната оперативна интервенция
- наместване на таза, фиксация на симфизата чрез остеосинтеза с плака на
пубисните кости и стабилизация на лявата сакроилиачна става с поставяне на
канюлиран винт. Според вещото лице, претърпените от ищеца увреждания се
характеризират с различни по интензитет и продължителност болки. Раната на
лявото коляно се характеризира с умерени болки за около 15-20 дни, раната на
дясното коляно се характеризира с по-силна болка и възстановяването изисква
30-40 дни, луксацията на ставата на Лисфранк на дясното ходило е съпроводена
със силна болка за няколко часа, след което болката е с по-лек интензитет,
гипсовата имобилизация е за 45 дни, като изваждането на иглите също се
съпровожда със слаба болка, като болките в ставата продължават още за около
два-три месеца. Относно травмата, изразена в счупване на таза - симфизиолиза,
раздалечаване на костите на тазовия пръстен, лекувана оперативно, същата е
съпроводена със силни болки и страдания по време на травмата, дните преди
операцията и около месец след нея. Месеци след това ищецът е имал силни болки в
областта на таза в сакроилиачната област, директно при палпация на главата на
канюлирания винт и в пубисната област след разпадането на плаковата
остеосинтеза. При ищеца възстановяването от тази травма е следвало да настъпи
след шест-осем месеца. Независимо от тази прогноза, вещото лице е установило,
че към момента на извършения от него преглед на ищеца в хода на делото, при
ищеца е настъпило усложнение от травмата на таза - налице е счупване на
остеосинтезната плака в пубисната област и е настъпило раздалечаване на
пубисните кости около 1-1.5 см, което влияе на стабилността в сакроилиачната
област вляво и в момента у ищеца продължават болковите оплаквания, както и
оплакванията му в метатарзофалангеалната става и ставата на Лисфранк при
движение и опипване. При изслушването му по реда на чл. 200 ГПК в.л. д-р Т. е
уточнило, че травмите на дясното и лявото коляно са изцяло възстановени, но
травмата на ходилото на ищеца не е изцяло възстановена, необходимо е лечение,
носене на ортопедични стелки и рехабилитация. Експертът е категоричен, че
най-тежката травма - тази на таза не е отшумяла, тъй като счупената плака
трябва да се отстрани от таза, както и да се извади поставения конюлиран винт,
който предизвиква и болката в сакроилиачната област. Изяснил е, че на ищеца
следва да се извърши изследване с ядрено-магнитен резонанс, за да се установи
откъде са предизвиканите силни болки в кръста, които ограничават и движенията
на тазобедрената става. Вещото лице е посочило, че на ищеца му предстои нова
оперативна интервенция за отстраняването на счупената плака на пубисната кост и
на конюлирания винт, но тази операция следва да се извърши в специализирана
болница, тъй като подобни операции се извършват от малък кръг специалисти в
България - трима-четирима лекари в
страната.
Видно от представените по делото фактури №1200076808/27.09.2017г., №1200076694/25.09.2017г.
и №1200077249/04.10.2017г. и фискалните бонове към тях, ищецът е закупил киршнерови
игли, шахт-винт за бедрена шийка и стандартна реконструктивна плака, и е
заплатил потребителска на УМБАЛ "Св. Г." - Пловдив, като общата
стойност на тези разходи възлиза на 1 363лв. За тези разходи вещото лице д-р Т.
е дало заключение, че са във връзка с травматичните увреждания на ищеца и
тяхното лечение.
От разпита на свидетелите Н.К.
и П.К., съответно съпруга и син на ищеца, по делото е установено, че след ПТП
ищецът е бил на болнично лечение в продължение на 20 дни, след което е бил на
легло за пет-шест месеца, през който период не е могъл да става, изпитвал е
силни болки и за него са се грижели изцяло съпругата и сина му. Ищецът имал
ужасни болки, плачел, изпитвал неудобство, тъй като свидетелите го водели до
тоалетната, къпели, обували и обличали. Болките му продължавали и понастоящем,
изпадал в паника и изпитвал страх от затворени пространства след заклещването
му в кабината на буса при ПТП, настъпила личностова промяна.
Свидетелят А.Я., който е бил пътник в управлявания от ищеца бус при
настъпване на ПТП, е дал показания, според които при ПТП ищецът И.К. е бил с
поставен предпазен колан. Ищецът бил затиснат в кабината, викал, охкал в
продължение на час, а при идването им пожарникарите срязали колана и извадили
ищеца.
Показания в същия смисъл са дали и свидетелите И.И. и М. А. - също очевидци на ПТП. Двамата свидетели охранявали обърнатия на
пътното платно ТИР, когато настъпило ПТП с ищеца. И двамата свидетели видяли
шофьора на буса - ищеца, който бил заклещен в кабината на буса и установили, че
шофьорът е с предпазен колан. Преди изваждането му от буса шофьорът викал за
помощ и се оплаквал от болки.
Независимо, че ответното застрахователно дружество не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, от приетата по
делото справка от информационния масив към "Гаранционен фонд" се
установява, че към 21.09.2017г. за автобус "Сетра" с рег. № Х6900КВ е
имало валидно сключена със ЗК "Лев Инс"АД застраховка
"Гражданска отговорност" по застрахователна полица №BG/22/117001497653, с начална дата на покритие
от 26.05.2017г. до 25.05.2018г.
Представена е по делото пълноокомплектованата образувана при ответника
преписка по Щета L-215/22.01.2018г.
Видно е, че същата е заведена по заявление на ищеца от 22.01.2018г., с което е
поискано заплащане на обезщетения за претърпените от него в резултат на процесното ПТП вреди в размер на
120 000 лв. Към заявлението е приложен констативния протокол за ПТП от
21.09.2017г., медицинска документация и съдебно-медицинската експертиза,
извършена по досъдебното производство по описа на РУ - Харманли. На
24.03.2018г. лекар - консултант при ответника е дал заключение, че в резултат
на ПТП на ищеца са нанесени две средни и една лека телесни повреди. На
03.05.2018г. ответникът е определил на ищеца да се изплатят обезщетения - 1/2
част от 25 500лв. за неимуществени вреди и 1/2 част от 1 449.21 лв. за
имуществени вреди, а на 25.05.2018г. на основание чл.106 КЗ застрахователят е
изискал от ищеца да представи допълнително автотехническата експертиза по
следственото дело и съдебно-медицинската експертиза. С молба от 14.06.2018г.
ищецът е представил протокол за оглед на местопроизшествието и автотехническата
експертиза по досъдебното производство, при което с протокол от 26.07.2018г.
експертна комисия при ответника е определила обезщетението на ищеца за
неимуществени вреди да се увеличи в размер на 31 000 лв., като след приспадане
на 40% да се водят преговори за сумата от 18 000лв. до 20 000лв., а за
имуществени вреди в размер на 869.53 лв. Няма спор, че към момента на
образуване на настоящото дело и в хода на делото, застрахователят не е заплатил
в полза на ищеца обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,ал.1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договора за застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата, респ. собственика на
автомобила и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди - следва да са установени следните факти:
настъпилото ПТП и неговия механизъм; противоправното поведение на виновния
водач; претърпените неимуществени и имуществени вреди, наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП. Съгласно изискването на
разпоредбата на чл.498 КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователят не
е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение,
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
В случая ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си към
застрахователя - ответника, представил е всички изискани от застрахователя
документи по чл.106, ал.3 КЗ, като последният в тримесечния срок по чл. 496,
ал.1 КЗ, както и след изтичането му, не е платил застрахователно обезщетение.
При тези установени факти, предявените искове са допустими и следва да се
разгледат по същество.
Осъществени са законовите предпоставки за ангажиране на отговорността
на ответника - застраховател. Въз основа на констативния протокол за ПТП,
протокола за оглед на местопроизшествие, заключението на вещото лице по
съдебната автотехническа експертиза и заключението на вещото лице по
медицинската експертиза, съдът приема за безспорно установено по делото, че на
21.09.2017г. е настъпило ПТП между управлявания от водача Х.Г. автобус
"Сетра" с рег. №Х6900КВ и ищеца И.К., който е управлявал товарния
автомобил марка "Ивеко" с рег. № У1900АР. Съдът приема, че водачът на
автобуса "Сетра" е имал противоправно поведение, в резултат на което
е причинил ПТП, довело до имуществени и неимуществени вреди на ищеца. Водачът
на автобуса "Сетра" е нарушил разпоредбите на чл.25, ал.2 и чл.44,
ал.2 от ЗДвП, тъй като при извършване на маневра и разминаване, поради
заобикаляне на намиращото се на пътното платно ППС, е навлязъл изцяло в
съседната пътна лента, но е бил длъжен да пропусне пътното превозно средство,
което се е движело по нея - управлявания от ищеца бус; бил е длъжен, тъй като
неговата лента е била заета, да намали скоростта или да спре, за да пропусне
насрещно движещото се ППС, управлявано от ищеца. Вината на водача на автобуса
"Сетра" се предполага на основание чл.45, ал.2 ЗЗД, като
доказателства за оборване на тази законова презумпция не са ангажирани. От
съдебно-медицинската експертиза се установи, че получените от ищеца телесни
увреди са в резултат на ПТП, като в пряка връзка са и направените от ищеца
разходи за лечение на увредите от ПТП.
Или налице е основанието по чл.45, ал.1 ЗЗД за ангажиране отговорността
на деликвента, както и на ответника, който е застраховател на гражданската
отговорност на увреждащия автомобил. Ищецът не е получил застрахователни
обезщетения и същите следва да бъдат определени от съда.
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост (чл. 52 ЗЗД). Съгласно практиката на ВКС, понятието
"неимуществени вреди" включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи отражение
не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период
от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап на развитие на обществото в конкретната държава.
Преценявайки събраните по делото доказателства - съдебно-медицинската
експертиза и свидетелските показания на всички разпитани свидетели за
преживените от ищеца болки и страдания от всички получени от него травми,
последвалото лечение, продължителността на възстановителния период,
последствията от травмите и прогнозите за оздравяването на ищеца, във връзка с
критериите на ППВС №4/1968г., конюнктурата в страната и съдебната практика за
подобен вид увреждания, съдът намира, че обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 95 000лв. е относимо към общественото разбиране за справедливост по
смисъла на чл.52 ЗЗД. Съдебно-медицинската експертиза е установила категорично
броя и характера на травматичните увреждания на ищеца - разкъсно-контузни рани
на дясното и на лявото коляно, луксация на ставата на Лисфранк на дясното
ходило и травматичното увреждане на таза, състоящо се в разчленяване на
пубисните кости в областта на симфизата и съпроводено от травма в лявата
сакроилиачна област. Според вещото лице, болките от уврежданията на двете
колена на ищеца са отшумели за период до 40 дни, луксацията на дясното ходило е
следвало да отшуми за два-три месеца, но понастоящем от тази травма ищецът не е
възстановен и му предстои лечение, носене на стелки и рехабилитация. Според
заключението на вещото лице, извършило медицинската експертиза, най-тежката
травма е счупването на таза - симфизата, съчетана с увреждането на връзките в
сакроилиачната област. Възстановяването на ищеца от тази травма е следвало да
стане в период от шест-осем месеца, през който интензитетът на болките е бил
силно изразен, но и понастоящем този възстановителен процес не е приключил. Болките
и страданията на ищеца продължават повече от година и половина след ПТП и е
налице усложнение - счупване на плаката, която е поставена за фиксация на
симфизата и на ищеца му предстои нова операция за отстраняване на тази плака и
на канюлирания винт, който е бил поставен за стабилизация на лявата
сакроилиачна става. Тази предстояща операция не е рутинна за България и се
извършва от много малък брой високоспециализирани лекари - трима-четирима
хирурзи в страната, само в специализирани болници. Преценявайки всички тези
обстоятелства, както и свидетелските показания, установяващи силния интензитет
на болките у ищеца непосредствено след ПТП, по време на 20-дневния болничен
престой и шест месеца след това, в който период болките са продължили, а ищецът
е търпял и емоционални неудобства от това, че е бил на легло и поставен в
невъзможност да се движи и обслужва сам, последвалите паника и страх от
затворени пространства и личностова промяна, дават основание на съда да приеме,
че са настъпили негативни за здравето и самочувствието на ищеца последици,
които се отчитат при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 95 000 лв. Над този размер, до предявения размер до 120 000 лв. искът
за неимуществени вреди е недоказан и следва да се отхвърли.
Неоснователно е искането на застрахователя за намаляване на
обезщетението за обезвреда по правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД. От всички събрани
по делото гласни доказателства - показанията на тримата свидетели - очевидци на
ПТП, по делото е установено, че при настъпване на ПТП и изваждането му от
катастрофиралия бус ищецът е бил с поставен предпазен колан. Вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза също е изяснило, че ако не е бил с поставен обезопасителен
колан, ищецът би получил гръдна травма и травми на главата и крайниците, а
такива не са настъпили. Не е налице извършено от ищеца нарушение на чл.137а
ЗДвП, поради което защитното възражение на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат поради непоставяне на колан, е недоказано и следва да се
остави без уважение.
Искът за имуществени вреди в размер на 1 363лв. е основателен и доказан
и следа да се уважи изцяло. Разходите в размер на сумата общо 1 363лв. са
доказани с писмените доказателства по делото и е установено от вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза, че същите разходи са направени във връзка с
лечението и възстановяването на ищеца, поради което следва да се заплатят от
застрахователя.
В полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху двете
главници за неимуществени и имуществени вреди. Чл. 497 КЗ свързва задължението
на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича 15-дневния срок от
представяне на всички необходими доказателства по чл.106, ал.3 КЗ или с
изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която дата
настъпи по-рано). Доказателствата по делото установяват, че ответникът -
застраховател се е произнесъл след изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1
КЗ и след този срок е изискал доказателствата по чл.106, ал.3 КЗ ( които ищецът
е представил), поради което следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в
забава с изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ, т.е. на 22.04.2018г.
Считано от тази дата следва да се присъди законната лихва за забава върху
обезщетенията. Искането за заплащане на лихва за забава за периода
22.03.2018г.-22.04.2018г. следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът не претендира разноски, такива не е направил, тъй като е
освободен от такси и разноски по производството. Процесуалните представители на
ищеца молят за присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат при
условията на чл.38, ал.2 от ЗА. Представен е договор за правна защита и
съдействие, сключен с адвокат Н., че процесуалното представителство се осъществява
от този адвокат при условията на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗА. Представени са и
доказателства за регистрация на адвоката в НАП по ЗДДС, които не са оспорени от
ответника. При тези данни, на адвокат М.Н. - Т. следва да се присъди сумата 3 420.89 лв. без ДДС - адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2,вр. с ал.1,т. 2 от ЗА и чл. 36 от ЗА, определено
с оглед размера на уважените искове по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г.
на ВАдвС, като с ДДС присъденото възнаграждение възлиза на 4 105.07лв.,
съгласно §2а от ДР на Наредба №1/2004г. (Определение №109/18.02.2016г. по т.д.
№1983/2015г. на ВКС, I
т.о.).
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете и съобразно списъка по чл.80
ГПК - в размер на 123.59лв.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати по сметката на ЯОС ДТ върху уважения размер на исковете в
размер на 3 854.52 лв. и разноски за експертизите в размер на 687лв.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД"Лев
Инс"АД, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район
"Лозенец", бул."Черни връх"№51Д, ЕИК 1211307881, да заплати на И.П.К. ***, ЕГН **********,
на основание чл.432,ал.1 КЗ сумата 1 363
лв. - обезщетение за имуществени вреди и
сумата 95 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, които вреди са
настъпили от ПТП на 21.09.2017г., причинени виновно от водача на застраховано
при ЗД "Лев Инс"АД МПС - автобус "Сетра" с рег. №Х6900КВ по
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите със
застрахователна полица № BG/22/117001497653
и период на покритие от 26.05.2017г. до 25.05.2018г., ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от
22.04.2018 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за неимуществени вреди за разликата над сумата 95 000лв. до
предявения размер от 120 000лв., ведно със законната лихва за забава, както и
искането за присъждане на законната лихва върху обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди за периода от 22.03.2018г. до 22.04.2018г.
ОСЪЖДА ЗД"Лев Инс" АД, с посочени данни за седалище, адрес на
управление и ЕИК, да заплати на адвокат М.Б. Н. - Т., с ЕГН **********, личен номер от регистъра
при ВАдвС - 1400530310 и адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул.
"Славянска" № 29, ет. 3, на основание чл.38, ал.2, вр. с чл.36 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 4
105.07лв. с ДДС.
ОСЪЖДА И.П.К. ***, с посочени данни за адрес и ЕГН, да
заплати на ЗД "Лев Инс"АД, с посочени данни за седалище, адрес на
управление и ЕИК, на основание чл.78я ал.3 ГПК разноски в размер на 123.59 лв.
ОСЪЖДА ЗД "Лев Инс"
АД, с посочени данни за
седалище, адрес на управление и ЕИК, да заплати в полза на ЯОС, по бюджета на
съдебната власт, ДТ в размер на 3 854.52 лв. и разноски в размер на 687 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на
страната на ответника Х.Т.Г. ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: